НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1097
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1097
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее.
Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие.
Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее.
Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
към беседата >>
Тогава ще се родиш от вода и дух.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Тогава ще се родиш от вода и дух.
Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората.
Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее.
Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората.
Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра.
към беседата >>
Всичко ще бъде на твое разположение.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух.
Всичко ще бъде на твое разположение.
Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов?
към беседата >>
Светските и духовните хора по какво се отличават?
То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората.
Светските и духовните хора по какво се отличават?
Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни.
към беседата >>
Ти ще бъдеш царски син.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение.
Ти ще бъдеш царски син.
Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше.
към беседата >>
Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда.
То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават?
Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда.
По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна.
към беседата >>
Ти ще имаш всичко на свое разположение.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син.
Ти ще имаш всичко на свое разположение.
Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот.
към беседата >>
По какво се отличава духовният човек?
Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда.
По какво се отличава духовният човек?
Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна.
към беседата >>
Ще кажеш за всичко това.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение.
Ще кажеш за всичко това.
За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам.
към беседата >>
Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек?
Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна.
към беседата >>
За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди.
Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това.
За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди.
Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила!
към беседата >>
За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра.
Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра.
Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна.
към беседата >>
Защо пострада Иов?
Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди.
Защо пострада Иов?
Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила! “ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите.
към беседата >>
Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни.
Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра.
Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни.
Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна.
към беседата >>
Изпит беше.
Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов?
Изпит беше.
Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила! “ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите. Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна.
Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни.
Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна.
А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна.
към беседата >>
Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот.
Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше.
Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот.
Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила! “ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите. Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
А да бъдеш проводник, това е външната страна.
По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна.
А да бъдеш проводник, това е външната страна.
Този живот има и външна страна.
към беседата >>
Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам.
Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот.
Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам.
Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила! “ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите. Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
Този живот има и външна страна.
Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна.
Този живот има и външна страна.
към беседата >>
Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила!
За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам.
Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила!
“ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите. Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света.
Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си.
към беседата >>
“ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите.
Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила!
“ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите.
Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света.
Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда.
Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът.
към беседата >>
Той и Иов се роди втори път.
Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила! “ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите.
Той и Иов се роди втори път.
към беседата >>
Това са водата, въздухът.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда.
Това са водата, въздухът.
Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет.
към беседата >>
Аз може да ви приведа друг пример.
Аз може да ви приведа друг пример.
Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни. Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди. Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
към беседата >>
Водата, това е майката.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът.
Водата, това е майката.
Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот.
към беседата >>
Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни.
Аз може да ви приведа друг пример.
Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни.
Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди. Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
към беседата >>
Водата представлява животът.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката.
Водата представлява животът.
Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди.
Аз може да ви приведа друг пример. Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни.
Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди.
Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
към беседата >>
Казва някой, че обича майка си.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът.
Казва някой, че обича майка си.
Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
Аз може да ви приведа друг пример. Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни. Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди.
Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
към беседата >>
Това е животът.
Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си.
Това е животът.
Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва.
Колко са пътищата? Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света.
към беседата >>
Все трябва да се оформи в някакъв предмет.
Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът.
Все трябва да се оформи в някакъв предмет.
Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
Колко са пътищата?
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва.
Колко са пътищата?
Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор.
към беседата >>
Майката може да даде на роденото дете живот.
Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет.
Майката може да даде на роденото дете живот.
Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
Има много пътища.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва. Колко са пътищата?
Има много пътища.
Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен.
към беседата >>
Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот.
Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
към беседата >>
Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва. Колко са пътищата? Има много пътища.
Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната.
Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен. Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен.
Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята.
към беседата >>
Това са елементарни работи, които той трябва да знае.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва. Колко са пътищата? Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната.
Това са елементарни работи, които той трябва да знае.
На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен. Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха?
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен.
Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха?
Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е.
към беседата >>
На Земята да знае от какво зависи изобилието в света.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва. Колко са пътищата? Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае.
На Земята да знае от какво зависи изобилието в света.
Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен. Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Някой път те представят като една птица.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха?
Някой път те представят като една птица.
Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство.
към беседата >>
Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор.
Колко са пътищата? Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света.
Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор.
Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен. Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Представят, че е духовният свят.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица.
Представят, че е духовният свят.
Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството.
към беседата >>
Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен.
Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор.
Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен.
Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Областта на духовния свят е обширна.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят.
Областта на духовния свят е обширна.
Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството. От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен.
Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
към беседата >>
Тя не е така ограничена, както областта на Земята.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна.
Тя не е така ограничена, както областта на Земята.
Безгранична е. Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството. От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно?
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно?
Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея?
към беседата >>
Безгранична е.
Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята.
Безгранична е.
Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството. От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Та, вие тук имате електричество.
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно?
Та, вие тук имате електричество.
Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли?
към беседата >>
Това е обширно пространство.
Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е.
Това е обширно пространство.
Учените хора не може да знаят границите на пространството. От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал.
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно? Та, вие тук имате електричество.
Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал.
Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали?
към беседата >>
Учените хора не може да знаят границите на пространството.
Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство.
Учените хора не може да знаят границите на пространството.
От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали.
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно? Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал.
Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали.
Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно.
към беседата >>
От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството.
От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
към беседата >>
Има хора, които се интересуват колко вода харчите.
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно? Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали.
Има хора, които се интересуват колко вода харчите.
Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете?
към беседата >>
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела.
Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите.
към беседата >>
Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея?
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно? Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите.
Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея?
Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно?
към беседата >>
Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела.
Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме.
Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята.
към беседата >>
Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли?
Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея?
Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли?
Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете?
към беседата >>
Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела. Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме.
Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване.
И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията.
към беседата >>
Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали?
Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли?
Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали?
Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките.
към беседата >>
И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела. Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване.
И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята.
Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията. Те са предците.
към беседата >>
Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно.
Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали?
Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно.
Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец.
към беседата >>
Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела. Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята.
Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята.
Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията. Те са предците.
към беседата >>
Какъв отговор ще дадете?
Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно.
Какъв отговор ще дадете?
Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата.
към беседата >>
Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела. Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята.
Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите.
Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията. Те са предците.
към беседата >>
Защо сте изразходвали тази енергия напразно?
Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете?
Защо сте изразходвали тази енергия напразно?
Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено?
към беседата >>
Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята.
Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите.
Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята.
Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията. Те са предците.
към беседата >>
Какъв отговор ще дадете?
Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно?
Какъв отговор ще дадете?
Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата.
към беседата >>
Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията.
Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята.
Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията.
Те са предците.
към беседата >>
Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките.
Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете?
Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките.
Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата.
към беседата >>
Те са предците.
И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията.
Те са предците.
към беседата >>
Как си бил като дете, като старец.
Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките.
Как си бил като дете, като старец.
Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки.
към беседата >>
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие.
Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари.
към беседата >>
Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата.
Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец.
Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата.
Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е.
към беседата >>
Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие.
Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува.
Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб.
към беседата >>
Мислиш ли, че брадата е нещо съществено?
Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата.
Мислиш ли, че брадата е нещо съществено?
Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават.
към беседата >>
Ти страдаш.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие. Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува.
Ти страдаш.
Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба.
към беседата >>
Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата.
Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено?
Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата.
Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават.
към беседата >>
Питам тогава: какви са основите на страданието?
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие. Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш.
Питам тогава: какви са основите на страданието?
Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш.
към беседата >>
Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата.
Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата.
Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата.
Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават. Тази работа не става така.
към беседата >>
Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие. Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието?
Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно.
Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш.
към беседата >>
Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки.
Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата.
Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки.
Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават. Тази работа не става така.
към беседата >>
Ти може да страдаш и когато имаш пари.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие. Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно.
Ти може да страдаш и когато имаш пари.
Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес.
към беседата >>
Аз бих ви казал, смешно е.
Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки.
Аз бих ви казал, смешно е.
Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават. Тази работа не става така.
към беседата >>
Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб.
Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари.
Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб.
Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила.
към беседата >>
Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават.
Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е.
Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават.
А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават. Тази работа не става така.
към беседата >>
Парите са условие за хляба.
Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб.
Парите са условие за хляба.
Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания.
към беседата >>
А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават.
Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават.
А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават.
Тази работа не става така.
към беседата >>
Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш.
Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба.
Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш.
Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания.
към беседата >>
Тази работа не става така.
Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават.
Тази работа не става така.
към беседата >>
Хлябът не е туй, което търсиш.
Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш.
Хлябът не е туй, което търсиш.
Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия.
Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили.
към беседата >>
Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес.
Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш.
Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес.
Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода.
към беседата >>
Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците?
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия.
Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците?
При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени.
към беседата >>
Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила.
Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес.
Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила.
Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече.
към беседата >>
При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия. Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците?
При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда.
Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили.
към беседата >>
Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания.
Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила.
Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания.
Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече. И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия. Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда.
Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия.
Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом.
към беседата >>
Даже и любов като имате, пак имате страдания.
Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания.
Даже и любов като имате, пак имате страдания.
Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече. И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия. Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия.
Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви.
Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна.
към беседата >>
Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе.
Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания.
Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе.
Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече. И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Хване един косъм – вече са му съобщили.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия. Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви.
Хване един косъм – вече са му съобщили.
Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи.
към беседата >>
Тя е силна вода.
Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе.
Тя е силна вода.
Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече. И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени.
Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили.
Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени.
Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат.
към беседата >>
Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече.
Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода.
Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече.
И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили.
При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени.
Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили.
Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси.
към беседата >>
И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече.
И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
към беседата >>
Туй е сега мимоходом.
Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили.
Туй е сега мимоходом.
Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия!
към беседата >>
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас.
Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там.
към беседата >>
Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна.
Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом.
Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна.
Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия! Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас.
Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот.
То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове.
към беседата >>
Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи.
Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна.
Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи.
След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия! Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
То се обуславя.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас. Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот.
То се обуславя.
Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел.
към беседата >>
След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат.
Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи.
След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат.
Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия! Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас. Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя.
Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм.
Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък.
към беседата >>
Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси.
Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат.
Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси.
Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия! Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
Те са елементарни работи, които трябва да съществуват.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас. Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм.
Те са елементарни работи, които трябва да съществуват.
И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък. А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия!
Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси.
Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия!
Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас. Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват.
И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там.
Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък. А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия!
Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
към беседата >>
Сърцето функционира в белите дробове.
Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там.
Сърцето функционира в белите дробове.
Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък. А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия.
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия.
Те са условия вътре във вас. Няма да мислите, че външният свят ще се измени. Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме. Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
към беседата >>
Сърцето функционира в слънчевия възел.
То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове.
Сърцето функционира в слънчевия възел.
Някои го наричат стомашен мозък. А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Те са условия вътре във вас.
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия.
Те са условия вътре във вас.
Няма да мислите, че външният свят ще се измени. Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме. Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
към беседата >>
Някои го наричат стомашен мозък.
Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел.
Някои го наричат стомашен мозък.
А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Няма да мислите, че външният свят ще се измени.
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре във вас.
Няма да мислите, че външният свят ще се измени.
Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме. Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
към беседата >>
А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък.
А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
към беседата >>
Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме.
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре във вас. Няма да мислите, че външният свят ще се измени.
Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме.
Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
към беседата >>
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът.
Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава.
към беседата >>
Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре във вас. Няма да мислите, че външният свят ще се измени. Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме.
Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
към беседата >>
Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът.
Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени.
Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува!
към беседата >>
Може да ви приведа един пример.
Може да ви приведа един пример.
Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря.
към беседата >>
Тия същества се намират на разни степени на интелигентност.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът. Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени.
Тия същества се намират на разни степени на интелигентност.
Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш.
към беседата >>
Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление.
Може да ви приведа един пример.
Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление.
Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто.
към беседата >>
Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът. Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност.
Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето.
Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията.
към беседата >>
Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него.
Може да ви приведа един пример. Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление.
Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него.
Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува.
към беседата >>
Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът. Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето.
Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества.
Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар.
към беседата >>
Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина.
Може да ви приведа един пример. Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него.
Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина.
Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас.
към беседата >>
Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът. Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества.
Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава.
Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават.
към беседата >>
Това дете разбира каква любов има в душата ми.
Може да ви приведа един пример. Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина.
Това дете разбира каква любов има в душата ми.
Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят.
към беседата >>
Казва: „Аз съм човекът, който господарува!
Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава.
Казва: „Аз съм човекът, който господарува!
“ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става.
към беседата >>
Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря.
Може да ви приведа един пример. Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми.
Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря.
Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят.
към беседата >>
“ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш.
Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува!
“ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш.
Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства?
към беседата >>
Туй дете не е просто.
Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря.
Туй дете не е просто.
То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе.
към беседата >>
Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията.
Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш.
Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията.
Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства? Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува.
Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто.
То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува.
Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог.
към беседата >>
Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар.
Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията.
Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар.
В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства? Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас.
Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува.
Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас.
Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни.
към беседата >>
В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават.
Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар.
В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават.
Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства? Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят.
Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас.
Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят.
Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става.
Казва: „Аз съм човекът, който господарува! “ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават.
Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става.
Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства? Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят.
Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят.
Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят.
Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората.
към беседата >>
Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства?
“ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става.
Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства?
Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе.
Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят.
Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе.
Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот.
към беседата >>
Много скъпо е бутването на един звънец.
Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства?
Много скъпо е бутването на един звънец.
към беседата >>
Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог.
То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе.
Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог.
Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека.
към беседата >>
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка.
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка.
Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън. Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това? “ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
към беседата >>
Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни.
Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог.
Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни.
Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той.
към беседата >>
Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън.
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка.
Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън.
Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това? “ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
към беседата >>
Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие.
Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни.
Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие.
Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това?
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка. Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън.
Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това?
“ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
към беседата >>
Само любовта е в сила да даде спасение на хората.
Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие.
Само любовта е в сила да даде спасение на хората.
Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
“ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка. Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън. Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това?
“ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
към беседата >>
Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот.
Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората.
Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот.
И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен?
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен?
Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
към беседата >>
И всеки, който влезе, то е възкресението на човека.
Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот.
И всеки, който влезе, то е възкресението на човека.
Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш.
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен?
Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш.
Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството?
към беседата >>
Роденият от дух е той.
Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека.
Роденият от дух е той.
За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка.
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен? Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш.
Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка.
Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството? Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
За тях се казва, че са синове Божии.
Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той.
За тях се казва, че са синове Божии.
към беседата >>
Имаш едно желание, с което трябва да се учиш.
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен? Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка.
Имаш едно желание, с което трябва да се учиш.
Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството? Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит.
Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас.
към беседата >>
Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив.
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен? Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш.
Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив.
Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството? Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
Любовта ще разреши всички въпроси в света.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит.
Любовта ще разреши всички въпроси в света.
Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас. Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен? Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив.
Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството? Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит. Любовта ще разреши всички въпроси в света.
Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка.
Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас. Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството?
Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството?
Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит. Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка.
Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне.
Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас. Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството?
Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
към беседата >>
Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит. Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне.
Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи.
Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас. Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
Имах един познат, приятел, богат беше.
Имах един познат, приятел, богат беше.
Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло! “ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш.
към беседата >>
Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит. Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи.
Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас.
Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло!
Имах един познат, приятел, богат беше.
Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло!
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари.
към беседата >>
Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас.
Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
към беседата >>
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право.
Имах един познат, приятел, богат беше. Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло!
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право.
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща.
към беседата >>
Сега на всинца ви казвам: Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Не може да придобиете Царството Божие.
Сега на всинца ви казвам: Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Не може да придобиете Царството Божие.
към беседата >>
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината.
Имах един познат, приятел, богат беше. Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло! “ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право.
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината.
Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват.
към беседата >>
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем?
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем?
“ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш.
към беседата >>
Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже.
Имах един познат, приятел, богат беше. Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло! “ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината.
Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже.
Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба.
към беседата >>
“ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме?
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем?
“ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме?
“ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича.
към беседата >>
Не може да намериш хора, с които да се разговаряш.
Имах един познат, приятел, богат беше. Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло! “ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже.
Не може да намериш хора, с които да се разговаряш.
За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба. Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
“ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка?
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем? “ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме?
“ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка?
Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите.
към беседата >>
За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари.
Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло! “ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш.
За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари.
За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба. Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
Кое е онова качество, за което обичате майка си?
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем? “ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка?
Кое е онова качество, за което обичате майка си?
Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш.
към беседата >>
За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща.
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари.
За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща.
Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба. Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш.
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем? “ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си?
Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш.
Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш.
към беседата >>
Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват.
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща.
Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват.
Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба. Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш.
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем? “ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш.
Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш.
И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане?
към беседата >>
Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба.
Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват.
Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба.
Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича.
“ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме? “ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш.
И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича.
Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш.
към беседата >>
Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба.
Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
към беседата >>
Но не да се лишите.
“ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича.
Но не да се лишите.
Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее.
към беседата >>
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов.
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов.
След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме?
към беседата >>
Помнете: Реалността ти не може да дадеш.
Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите.
Помнете: Реалността ти не може да дадеш.
От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат.
към беседата >>
След туй се проявява животът.
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов.
След туй се проявява животът.
Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб.
към беседата >>
От онова, което имаш, от него да дадеш.
Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш.
От онова, което имаш, от него да дадеш.
Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена.
към беседата >>
Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“?
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът.
Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“?
Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали.
към беседата >>
Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане?
Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш.
Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане?
“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи.
към беседата >>
Христос вече е дошъл!
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“?
Христос вече е дошъл!
Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята?
към беседата >>
“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш.
И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане?
“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш.
То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него.
към беседата >>
Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде!
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл!
Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде!
“ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране.
към беседата >>
То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее.
Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш.
То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее.
Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям.
към беседата >>
“ Какво ще Го очакваме?
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде!
“ Какво ще Го очакваме?
Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня.
към беседата >>
Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат.
Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее.
Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат.
Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям. Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Като дойде, ще има плач и скръб.
След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме?
Като дойде, ще има плач и скръб.
Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове.
към беседата >>
Любовта в света трябва да бъде искрена.
От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат.
Любовта в света трябва да бъде искрена.
Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям. Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали.
Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб.
Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали.
Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?
към беседата >>
Не само на думи.
Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане? “ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена.
Не само на думи.
Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям. Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята?
Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали.
Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята?
Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците.
към беседата >>
Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него.
“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи.
Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него.
Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям. Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране.
Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде! “ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята?
Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране.
Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света.
към беседата >>
Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям.
То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него.
Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям.
Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Сега да ви обясня.
“ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране.
Сега да ви обясня.
Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят.
към беседата >>
Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям.
Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
към беседата >>
Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове.
Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня.
Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове.
Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш.
Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува.
към беседата >>
Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?
Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове.
Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?
], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
Справедлив трябва да бъде човек.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш.
Справедлив трябва да бъде човек.
С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
], [както] казват турците.
Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?
], [както] казват турците.
Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек.
С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят.
Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света.
Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците.
Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света.
Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят.
Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост.
Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят.
Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света.
Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят.
Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост.
Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд.
И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
Съвършено и коренно трябва да се изменят.
Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън? ], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят.
Съвършено и коренно трябва да се изменят.
към беседата >>
И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува.
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд.
И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува.
Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница?
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница?
И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия.
към беседата >>
Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува.
Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
към беседата >>
И казват: „Учителю, какво казваш Ти?
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница?
И казват: „Учителю, какво казваш Ти?
Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди?
към беседата >>
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот да го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш.
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот да го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш.
Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще. Казват българите: „Днес – с пари, утре – без пари.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с пари, а утре – без пари.“ Ако карат обратното: „Днес – без пари, утре – с пари“, отиде конят в реката.
към беседата >>
Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме.
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница? И казват: „Учителю, какво казваш Ти?
Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме.
Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам.
към беседата >>
Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще.
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот да го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш.
Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще.
Казват българите: „Днес – с пари, утре – без пари.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с пари, а утре – без пари.“ Ако карат обратното: „Днес – без пари, утре – с пари“, отиде конят в реката.
към беседата >>
Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят.
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница? И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме.
Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят.
Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре.
към беседата >>
Казват българите: „Днес – с пари, утре – без пари.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с пари, а утре – без пари.“ Ако карат обратното: „Днес – без пари, утре – с пари“, отиде конят в реката.
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот да го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш. Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще.
Казват българите: „Днес – с пари, утре – без пари.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с пари, а утре – без пари.“ Ако карат обратното: „Днес – без пари, утре – с пари“, отиде конят в реката.
към беседата >>
Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди.
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница? И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят.
Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди.
Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат.
към беседата >>
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи.
Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо!
към беседата >>
Той може да има известни прави понятия.
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница? И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди.
Той може да има известни прави понятия.
След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат.
към беседата >>
Микроскопическите работи в света са силата на човека.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи.
Микроскопическите работи в света са силата на човека.
То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо!
към беседата >>
След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди?
И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия.
След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди?
“ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат. Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи. Микроскопическите работи в света са силата на човека.
То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже.
Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо! “ И най-после наистина ще стане нещо.
към беседата >>
“ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам.
Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди?
“ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам.
Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат. Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи. Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже.
Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер.
Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо! “ И най-после наистина ще стане нещо. Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня.
към беседата >>
Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре.
Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам.
Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре.
Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат. Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи. Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер.
Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо.
Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо! “ И най-после наистина ще стане нещо. Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня. Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане.
към беседата >>
Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат.
Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре.
Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат.
Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат. Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
Втория път пак кажи: „Ще стане нещо!
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи. Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо.
Втория път пак кажи: „Ще стане нещо!
“, на третия ден: „Ще стане нещо! “ И най-после наистина ще стане нещо. Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня. Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане. Ако престане тази главня, ще имаш един навик да пееш.
към беседата >>
Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат.
Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат.
Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат.
Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
“, на третия ден: „Ще стане нещо!
Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо!
“, на третия ден: „Ще стане нещо!
“ И най-после наистина ще стане нещо. Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня. Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане. Ако престане тази главня, ще имаш един навик да пееш. Не вярвам да има някой, който да не обича да пее.
към беседата >>
Иди и не съгрешавай вече.“
След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди? “ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат.
Иди и не съгрешавай вече.“
към беседата >>
“ И най-после наистина ще стане нещо.
То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо!
“ И най-после наистина ще стане нещо.
Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня. Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане. Ако престане тази главня, ще имаш един навик да пееш. Не вярвам да има някой, който да не обича да пее. Обичаш да пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча да пия!
към беседата >>
Това е учението на Христа, Който иска да подигне падналите в света.
Това е учението на Христа, Който иска да подигне падналите в света.
[Той] не взе тази жена да я подигне от земята, да я помилва, да я погали, да ѝ каже: „Ти си безгрешна“, но ѝ казва: „Жено, има ли някой да те осъди? И Аз не те осъждам. Иди и не съгрешавай! Пази Божия закон, защото в тебе има нещо хубаво.“ Знаете какъв преврат стана в сърцето на тази жена? Ако при вас доведат такава сестра, какво ще кажете?
към беседата >>
Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня.
Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо! “, на третия ден: „Ще стане нещо! “ И най-после наистина ще стане нещо.
Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня.
Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане. Ако престане тази главня, ще имаш един навик да пееш. Не вярвам да има някой, който да не обича да пее. Обичаш да пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча да пия! “ Пак пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча, ще се отуча да пия.“ Една година наред като поддържаш, тебе ти се втръсне и започне, че като започнеш да пиеш, ще се отчуждиш и ще се отучиш да пиеш.
към беседата >>
2.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл.
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл.
Колко време? Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне. Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл. Човешкото разбиране е такова. Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Колко време?
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл.
Колко време?
Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне. Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл. Човешкото разбиране е такова. Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне.
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл. Колко време?
Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне.
Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл. Човешкото разбиране е такова. Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл.
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл. Колко време? Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне.
Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл.
Човешкото разбиране е такова. Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Човешкото разбиране е такова.
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл. Колко време? Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне. Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл.
Човешкото разбиране е такова.
Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл. Колко време? Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне. Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл. Човешкото разбиране е такова.
Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
към беседата >>
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място.
Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода.
към беседата >>
Те са едно външно условие, и без тях може.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място.
Те са едно външно условие, и без тях може.
Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода. Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Водата за рибата е една необходимост.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място. Те са едно външно условие, и без тях може.
Водата за рибата е една необходимост.
Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода. Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място. Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост.
Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре.
Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода. Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място. Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре.
Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата.
Птицата може и без вода. Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Птицата може и без вода.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място. Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата.
Птицата може и без вода.
Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода.
Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
към беседата >>
Сега всеки може да цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“?
Сега всеки може да цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“?
Всеки може да цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи? Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
към беседата >>
Всеки може да цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи?
Сега всеки може да цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“?
Всеки може да цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи?
Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
към беседата >>
Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
Сега всеки може да цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“? Всеки може да цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи?
Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
към беседата >>
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси.
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси.
Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства.
към беседата >>
Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем.
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси.
Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем.
В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи.
към беседата >>
В Името на Исуса Христа, стани и ходи!
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси. Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем.
В Името на Исуса Христа, стани и ходи!
“ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби.
към беседата >>
“ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога.
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси. Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи!
“ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога.
Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел.
към беседата >>
Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват?
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси. Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога.
Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват?
Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите.
към беседата >>
Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства.
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси. Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват?
Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства.
Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом.
към беседата >>
Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи.
Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства.
Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи.
Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби!
към беседата >>
Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби.
В Името на Исуса Христа, стани и ходи! “ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи.
Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби.
Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние.
към беседата >>
Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел.
“ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби.
Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел.
И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек?
към беседата >>
И човек е силен тогава, когато има добродетелите.
Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел.
И човек е силен тогава, когато има добродетелите.
По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане.
към беседата >>
По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом.
Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите.
По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом.
Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
към беседата >>
Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби!
Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом.
Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби!
То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
към беседата >>
То е състояние.
Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби!
То е състояние.
Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш.
към беседата >>
Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек?
Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние.
Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек?
“ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
“ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане.
И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек?
“ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане.
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане.
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш.
То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш.
Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек? “ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш.
Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
към беседата >>
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята.
Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? “ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш.
към беседата >>
Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов?
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята.
Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов?
“ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш.
към беседата >>
“ Но то е отчасти така.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята. Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов?
“ Но то е отчасти така.
Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш.
към беседата >>
Ти си във въздуха.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята. Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? “ Но то е отчасти така.
Ти си във въздуха.
Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха?
към беседата >>
Имаш всичкия въздух.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята. Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? “ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха.
Имаш всичкия въздух.
Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш.
към беседата >>
Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята. Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? “ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух.
Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш.
Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза.
към беседата >>
Не ти трябва повече да поемаш.
Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? “ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш.
Не ти трябва повече да поемаш.
Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта.
към беседата >>
Но ти издишаш и пак поемеш.
“ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш.
Но ти издишаш и пак поемеш.
Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов.
към беседата >>
Питам: Нали си във въздуха?
Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш.
Питам: Нали си във въздуха?
Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш.
към беседата >>
Всичко имаш.
Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха?
Всичко имаш.
Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни.
към беседата >>
Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза.
Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш.
Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза.
Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш.
към беседата >>
Има две страни любовта.
Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза.
Има две страни любовта.
Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни.
към беседата >>
Едната е вътрешна, другата е външна любов.
Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта.
Едната е вътрешна, другата е външна любов.
Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява.
към беседата >>
Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш.
Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов.
Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш.
Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни.
към беседата >>
Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни.
Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш.
Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни.
Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда.
към беседата >>
Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш.
Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни.
Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш.
Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш.
към беседата >>
Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни.
Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш.
Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни.
На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара?
към беседата >>
На слепите хора може да се обяснява.
Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни.
На слепите хора може да се обяснява.
Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я.
към беседата >>
Сляп който е, може да му се обясни.
Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява.
Сляп който е, може да му се обясни.
Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара?
към беседата >>
Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда.
Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни.
Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда.
Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече.
към беседата >>
Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш.
Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда.
Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш.
„Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя.
към беседата >>
„Ама колко е висока тази чукара?
Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш.
„Ама колко е висока тази чукара?
“ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко.
към беседата >>
“ – Иди, измери я.
На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара?
“ – Иди, измери я.
– „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си.
към беседата >>
– „Колко далече е тази чукара?
Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я.
– „Колко далече е тази чукара?
“ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
“ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече.
Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара?
“ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече.
А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя.
Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече.
А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя.
Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
Не, ти сам ще изследваш всичко.
„Ама колко е висока тази чукара? “ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя.
Не, ти сам ще изследваш всичко.
Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си.
“ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко.
Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си.
Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
– „Колко далече е тази чукара? “ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си.
Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
към беседата >>
Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него.
Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него.
А за тебе може да послужи само като едно условие. Но ти сам, докато не минеш този път, да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползува неговото знание.
към беседата >>
А за тебе може да послужи само като едно условие.
Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него.
А за тебе може да послужи само като едно условие.
Но ти сам, докато не минеш този път, да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползува неговото знание.
към беседата >>
Но ти сам, докато не минеш този път, да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползува неговото знание.
Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него. А за тебе може да послужи само като едно условие.
Но ти сам, докато не минеш този път, да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползува неговото знание.
към беседата >>
После, друго.
После, друго.
Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога! “ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив.
към беседата >>
Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога!
После, друго.
Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога!
“ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта.
към беседата >>
“ То е пак същият закон.
После, друго. Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога!
“ То е пак същият закон.
Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота.
към беседата >>
Как се живее по Бога?
После, друго. Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога! “ То е пак същият закон.
Как се живее по Бога?
За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив.
към беседата >>
За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив.
После, друго. Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога! “ То е пак същият закон. Как се живее по Бога?
За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив.
Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив.
После, друго. Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога! “ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив.
Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив.
Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо.
към беседата >>
Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта.
Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога! “ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив.
Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта.
Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш.
към беседата >>
Справедливостта е тактът на живота.
“ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта.
Справедливостта е тактът на живота.
Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин.
към беседата >>
Да бъдеш упорно справедлив.
Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота.
Да бъдеш упорно справедлив.
Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин.
към беседата >>
Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден.
За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив.
Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден.
Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо.
Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден.
Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо.
Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш.
Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо.
Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш.
В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин.
Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш.
В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин.
Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
Справедливостта се изявява по външен начин.
Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин.
Справедливостта се изявява по външен начин.
А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин.
А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
към беседата >>
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения.
към беседата >>
Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване!
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване!
Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен.
към беседата >>
Човек не е съвършен.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване!
Човек не е съвършен.
Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях.
към беседата >>
Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен.
Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи.
Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път.
към беседата >>
Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи.
Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са.
Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа.
към беседата >>
Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са.
Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения.
И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене!
към беседата >>
И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен.
Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения.
И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен.
Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене! “ Донякъде беше прав.
към беседата >>
Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях.
Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен.
Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях.
Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене! “ Донякъде беше прав. Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път.
Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях.
Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път.
Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене! “ Донякъде беше прав. Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа.
Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път.
Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа.
Затова бъди милостив към мене! “ Донякъде беше прав. Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
Затова бъди милостив към мене!
Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа.
Затова бъди милостив към мене!
“ Донякъде беше прав. Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
“ Донякъде беше прав.
И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене!
“ Донякъде беше прав.
Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене! “ Донякъде беше прав.
Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
към беседата >>
Ще се намерим в едно противоречие.
Ще се намерим в едно противоречие.
Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш.
към беседата >>
Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим?
Ще се намерим в едно противоречие.
Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим?
Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят.
към беседата >>
Как ще си ги обясним?
Ще се намерим в едно противоречие. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим?
Как ще си ги обясним?
Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение.
към беседата >>
Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления.
Ще се намерим в едно противоречие. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним?
Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления.
Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината.
към беседата >>
Те не се обясняват.
Ще се намерим в едно противоречие. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления.
Те не се обясняват.
Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината.
към беседата >>
Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш.
Ще се намерим в едно противоречие. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват.
Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш.
Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува.
към беседата >>
Вътрешните неща не могат да се обяснят.
Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш.
Вътрешните неща не могат да се обяснят.
Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината.
към беседата >>
Има неща, които се разбират без обяснение.
Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят.
Има неща, които се разбират без обяснение.
На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява.
към беседата >>
На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината.
Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение.
На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината.
Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва.
към беседата >>
Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината.
Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината.
Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината.
Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм.
към беседата >>
Той ще почувствува.
Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината.
Той ще почувствува.
Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи.
към беседата >>
Туй, което почувствува той, то е топлината.
Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува.
Туй, което почувствува той, то е топлината.
Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия.
към беседата >>
Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява.
Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината.
Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява.
Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност.
към беседата >>
Без топлина човек се вкочанясва.
На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява.
Без топлина човек се вкочанясва.
А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота.
към беседата >>
А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм.
Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва.
А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм.
Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята.
към беседата >>
Тялото почва да се движи.
Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм.
Тялото почва да се движи.
Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл!
към беседата >>
Ние правим аналогия.
Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи.
Ние правим аналогия.
Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл! “
към беседата >>
Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност.
Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия.
Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност.
Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл! “
към беседата >>
Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота.
Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност.
Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота.
Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл! “
към беседата >>
Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята.
А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота.
Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята.
И човек казва: „Животът има смисъл! “
към беседата >>
И човек казва: „Животът има смисъл!
Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята.
И човек казва: „Животът има смисъл!
“
към беседата >>
“
Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл!
“
към беседата >>
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения!
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения!
Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен.
към беседата >>
Защото всеки ден правите погрешки.
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения!
Защото всеки ден правите погрешки.
И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми.
към беседата >>
И всеки ден страдате.
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения! Защото всеки ден правите погрешки.
И всеки ден страдате.
Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо!
към беседата >>
Защото не сте справедливи.
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения! Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате.
Защото не сте справедливи.
Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто?
към беседата >>
Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа.
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения! Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи.
Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа.
Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога.
към беседата >>
Като че Господ е виновен.
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения! Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа.
Като че Господ е виновен.
И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение?
към беседата >>
И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми.
Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен.
И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми.
Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете?
към беседата >>
Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо!
И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми.
Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо!
Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме!
към беседата >>
Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто?
Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо!
Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто?
Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението.
към беседата >>
Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога.
Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто?
Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога.
Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям.
към беседата >>
Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение?
Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога.
Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение?
И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям.
към беседата >>
И после да го изхвърлят на свинете?
И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение?
И после да го изхвърлят на свинете?
Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид?
към беседата >>
Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме!
Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете?
Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме!
Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям.
към беседата >>
Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението.
Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме!
Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението.
Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш.
към беседата >>
Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям.
Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението.
Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям.
Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял.
към беседата >>
Аз не искам да се калям.
Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям.
Аз не искам да се калям.
Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял.
към беседата >>
Питат: „Ама как е съгрешил Давид?
И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям.
Питат: „Ама как е съгрешил Давид?
Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял?
към беседата >>
Обяснете.“ Не искам да се калям.
Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид?
Обяснете.“ Не искам да се калям.
Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш.
Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям.
Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш.
И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва.
към беседата >>
И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял.
Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш.
И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял.
Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
към беседата >>
Питат някой пиян как се окалял.
Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял.
Питат някой пиян как се окалял.
Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше?
към беседата >>
Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял?
Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял.
Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял?
“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях!
към беседата >>
“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих.
Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял?
“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих.
И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия.
към беседата >>
И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва.
Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих.
И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва.
Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза!
към беседата >>
Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва.
Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза! “
към беседата >>
За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше?
Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше?
“ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза! “
към беседата >>
“ – „Сляп не бях, но пиян бях!
Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял? “ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше?
“ – „Сляп не бях, но пиян бях!
“ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза! “
към беседата >>
“ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия.
“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях!
“ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия.
Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза! “
към беседата >>
Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза!
И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия.
Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза!
“
към беседата >>
“
Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше? “ – „Сляп не бях, но пиян бях! “ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза!
“
към беседата >>
Има два вида любов.
Има два вида любов.
Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен.
към беседата >>
Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре.
Има два вида любов.
Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре.
И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш.
към беседата >>
И после да ни изнесат.
Има два вида любов. Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре.
И после да ни изнесат.
Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие.
към беседата >>
Обичай нещата, без да се привързваш към тях!
Има два вида любов. Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат.
Обичай нещата, без да се привързваш към тях!
Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо.
към беседата >>
Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече.
Има два вида любов. Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях!
Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече.
Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата.
към беседата >>
Щом се привързваш, грехът е неизбежен.
Има два вида любов. Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече.
Щом се привързваш, грехът е неизбежен.
Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата.
към беседата >>
Обичай всичко в света, без да се привързваш.
Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен.
Обичай всичко в света, без да се привързваш.
Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино?
към беседата >>
Да ти бъде едно условие.
И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш.
Да ти бъде едно условие.
Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш.
към беседата >>
Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо.
Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие.
Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо.
Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш. Само близвай нещата.
към беседата >>
Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата.
Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо.
Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата.
Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш. Само близвай нещата.
към беседата >>
Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата.
Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата.
Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата.
Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш. Само близвай нещата.
към беседата >>
Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино?
Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата.
Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино?
Може без да пиеш. Само близвай нещата.
към беседата >>
Може без да пиеш.
Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино?
Може без да пиеш.
Само близвай нещата.
към беседата >>
Само близвай нещата.
Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш.
Само близвай нещата.
към беседата >>
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания!
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания!
Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие.
към беседата >>
Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи!
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания!
Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи!
Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие.
към беседата >>
Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи!
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания! Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи!
Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи!
То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда.
към беседата >>
То е благородство на душата.
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания! Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи!
То е благородство на душата.
Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи!
към беседата >>
Защото можете да бъдете справедливи!
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания! Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата.
Защото можете да бъдете справедливи!
Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен!
към беседата >>
Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие.
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания! Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи!
Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие.
Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка!
към беседата >>
Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие.
Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие.
Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие.
Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това!
към беседата >>
Ще си теглиш една присъда.
Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие.
Ще си теглиш една присъда.
Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда!
към беседата >>
Бъдете справедливи!
То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда.
Бъдете справедливи!
Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома.
към беседата >>
Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен!
Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи!
Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен!
И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост.
към беседата >>
И от дома да не излизаш навънка!
Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен!
И от дома да не излизаш навънка!
“ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи!
към беседата >>
“ Една присъда е това!
Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка!
“ Една присъда е това!
Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете.
към беседата >>
Първата присъда!
Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това!
Първата присъда!
Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит!
към беседата >>
Три деня да не излизаш от дома.
Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда!
Три деня да не излизаш от дома.
После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува.
към беседата >>
После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост.
Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома.
После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост.
Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита.
към беседата >>
Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи!
И от дома да не излизаш навънка! “ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост.
Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи!
Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не!
към беседата >>
Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете.
“ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи!
Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете.
Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди.
към беседата >>
Има един у тебе, който е много упорит!
Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете.
Има един у тебе, който е много упорит!
Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не!
към беседата >>
Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува.
Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит!
Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува.
И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост!
към беседата >>
И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита.
После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува.
И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита.
Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост!
към беседата >>
Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не!
Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита.
Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не!
“ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня!
към беседата >>
“ И в пустинята го съди.
Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не!
“ И в пустинята го съди.
Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!
към беседата >>
Казва: „Не!
Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди.
Казва: „Не!
Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде!
към беседата >>
Пост!
Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не!
Пост!
“ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън!
към беседата >>
“ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост!
И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост!
“ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост!
„Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава.
към беседата >>
„Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня!
Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не! “ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост!
„Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня!
И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним.
към беседата >>
И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!
“ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня!
И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!
“ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб.
към беседата >>
“ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде!
Казва: „Не! Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!
“ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде!
“ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие!
към беседата >>
“ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън!
Пост! “ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде!
“ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън!
Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие! Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
Казва му, че не го познава.
“ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън!
Казва му, че не го познава.
Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие! Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
Казва: „Гладен е този, да го нахраним.
„Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава.
Казва: „Гладен е този, да го нахраним.
На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие! Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
На човека му трябва малко хляб.
И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец! “ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним.
На човека му трябва малко хляб.
Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие! Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие!
“ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде! “ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб.
Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие!
Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
“ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие!
Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
към беседата >>
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде.
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде.
Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са.
към беседата >>
Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е.
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде.
Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е.
Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка!
към беседата >>
Това ли е?
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде. Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е.
Това ли е?
Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка! И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
Някой лош дух ли е?
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде. Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е?
Някой лош дух ли е?
Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка! И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание.
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде. Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е? Някой лош дух ли е?
Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание.
Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка! И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са.
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде. Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание.
Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са.
И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка! И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка!
Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са.
И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка!
И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка!
И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
към беседата >>
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете!
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете!
Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки.
към беседата >>
Но всичко трябва разумно да използувате!
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете!
Но всичко трябва разумно да използувате!
Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може.
към беседата >>
Грехът е примка.
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете! Но всичко трябва разумно да използувате!
Грехът е примка.
Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е.
към беседата >>
Примка е той.
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете! Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка.
Примка е той.
То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте!
към беседата >>
То е както лют пипер.
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете! Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка. Примка е той.
То е както лют пипер.
Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено.
към беседата >>
Нали знаете тези, шопските, лютите чушки.
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете! Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер.
Нали знаете тези, шопските, лютите чушки.
Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може.
Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки.
Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може.
Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е.
Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може.
Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е.
Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте!
Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е.
Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте!
След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено.
То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте!
След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено.
То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено.
То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването ѝ.
към беседата >>
3.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш.
Вие вървите по един път. Вървите 10 пъти по него и знаете всичко.
Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш.
А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо.
към беседата >>
И казвате: „Защо Господ е създал така света?
Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш.
И казвате: „Защо Господ е създал така света?
“ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае.
Вие вървите по един път. Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш.
А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае.
Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо. Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
“ Аз не знам защо Господ е създал така света.
Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света?
“ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
Та, всеки неизходен път е незнаен.
Вие вървите по един път. Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае.
Та, всеки неизходен път е незнаен.
Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо. Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
Че по-ужасна кобра от дявола има ли?
Че по-ужасна кобра от дявола има ли?
И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате?
към беседата >>
Има неща, които не си изходил и не ги знаеш.
Вие вървите по един път. Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен.
Има неща, които не си изходил и не ги знаеш.
Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо. Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила.
Че по-ужасна кобра от дявола има ли?
И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила.
В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат.
към беседата >>
Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата.
Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш.
Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата.
Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо. Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
В кой дом не е влязла.
Че по-ужасна кобра от дявола има ли? И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила.
В кой дом не е влязла.
Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът.
към беседата >>
Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо.
Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата.
Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо.
Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
Кого от вас до сега не е ухапала.
Че по-ужасна кобра от дявола има ли? И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла.
Кого от вас до сега не е ухапала.
Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът. И всеки ден има мазане.
към беседата >>
Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо.
Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.
към беседата >>
Има ли някой от вас да не е хапан?
Че по-ужасна кобра от дявола има ли? И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала.
Има ли някой от вас да не е хапан?
И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът. И всеки ден има мазане.
към беседата >>
Някои от вас казвате: „Говори ми истината!
Някои от вас казвате: „Говори ми истината!
“ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш.
към беседата >>
И колко рани имате?
Че по-ужасна кобра от дявола има ли? И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан?
И колко рани имате?
И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът. И всеки ден има мазане.
към беседата >>
“ Истината не може да се говори.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината!
“ Истината не може да се говори.
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо.
към беседата >>
И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат.
И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате?
И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат.
Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът. И всеки ден има мазане.
към беседата >>
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината! “ Истината не може да се говори.
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси.
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
към беседата >>
Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът.
В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат.
Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът.
И всеки ден има мазане.
към беседата >>
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината! “ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси.
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива.
Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете?
към беседата >>
И всеки ден има мазане.
Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът.
И всеки ден има мазане.
към беседата >>
Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината! “ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива.
Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате.
Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие.
към беседата >>
Бъдете внимателни!
Бъдете внимателни!
Не ходете по пътя на кобрата. Кое е онова, което привлича един вълк при овцете? – Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси. Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
към беседата >>
Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината! “ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате.
Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш.
Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна.
към беседата >>
Не ходете по пътя на кобрата.
Бъдете внимателни!
Не ходете по пътя на кобрата.
Кое е онова, което привлича един вълк при овцете? – Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси. Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
към беседата >>
Последното е пак материално нещо.
“ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш.
Последното е пак материално нещо.
Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят?
към беседата >>
Кое е онова, което привлича един вълк при овцете?
Бъдете внимателни! Не ходете по пътя на кобрата.
Кое е онова, което привлича един вълк при овцете?
– Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси. Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
към беседата >>
Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо.
Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде!
към беседата >>
– Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси.
Бъдете внимателни! Не ходете по пътя на кобрата. Кое е онова, което привлича един вълк при овцете?
– Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси.
Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
към беседата >>
Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете?
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете?
Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече!
към беседата >>
Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
Бъдете внимателни! Не ходете по пътя на кобрата. Кое е онова, което привлича един вълк при овцете? – Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси.
Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.
към беседата >>
Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие.
Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете?
Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие.
Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също.
към беседата >>
Щом сте богат, дяволът ще ви намери.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери.
Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива.
към беседата >>
Светлината е еднакво силна.
Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие.
Светлината е еднакво силна.
Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!
към беседата >>
Вие сте човек за ядене.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери.
Вие сте човек за ядене.
Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси.
към беседата >>
Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят?
Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна.
Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят?
Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен.
към беседата >>
Щом сте много учен – също.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери. Вие сте човек за ядене.
Щом сте много учен – също.
Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам!
към беседата >>
Ще кажете: „Светлината е навсякъде!
Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят?
Ще кажете: „Светлината е навсякъде!
“ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен!
към беседата >>
Дяволът яде учени хора.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери. Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също.
Дяволът яде учени хора.
Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам! “ Той е много практичен.
към беседата >>
“ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече!
Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде!
“ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече!
“ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
Гълта ги на общо основание.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери. Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора.
Гълта ги на общо основание.
Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам! “ Той е много практичен. И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
“ Вие ще кажете също.
Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече!
“ Вие ще кажете също.
Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива.
Щом сте богат, дяволът ще ви намери. Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание.
Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива.
Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам! “ Той е много практичен. И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!
Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също.
Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!
“ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
Той те търси.
Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива.
Той те търси.
Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам! “ Той е много практичен. И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
“ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен.
Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!
“ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен.
Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам!
Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси.
Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам!
“ Той е много практичен. И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
Всякога е свободен!
Ще кажете: „Светлината е навсякъде! “ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен.
Всякога е свободен!
Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
“ Той е много практичен.
Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам!
“ Той е много практичен.
И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
“ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече! “ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен!
Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.
към беседата >>
И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам! “ Той е много практичен.
И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.
към беседата >>
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен.
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода. Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали.
В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали.
Това е едно ново съчетание, турено. И след като ме слушате, като излезете, пак ще започнете вашата стара песен.
към беседата >>
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен.
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода.
Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
Това е едно ново съчетание, турено.
В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали.
Това е едно ново съчетание, турено.
И след като ме слушате, като излезете, пак ще започнете вашата стара песен.
към беседата >>
Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен. Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода.
Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината.
Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
И след като ме слушате, като излезете, пак ще започнете вашата стара песен.
В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали. Това е едно ново съчетание, турено.
И след като ме слушате, като излезете, пак ще започнете вашата стара песен.
към беседата >>
Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен. Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода. Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината.
Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
Ти казваш: „Трябва да обичаме!
Ти казваш: „Трябва да обичаме!
“ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата!
към беседата >>
Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен. Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода. Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
“ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен.
Ти казваш: „Трябва да обичаме!
“ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен.
Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар.
към беседата >>
Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен. Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода. Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината.
Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.
към беседата >>
Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам!
Ти казваш: „Трябва да обичаме! “ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен.
Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам!
“ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?
към беседата >>
Вие трябва да имате една философия.
Вие трябва да имате една философия.
Условията, това са само най-външната страна на живота. Важни са вътрешните състояния на човека. Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
към беседата >>
“ Този, когото срещаш е от добрите.
Ти казваш: „Трябва да обичаме! “ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам!
“ Този, когото срещаш е от добрите.
Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата?
към беседата >>
Условията, това са само най-външната страна на живота.
Вие трябва да имате една философия.
Условията, това са само най-външната страна на живота.
Важни са вътрешните състояния на човека. Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
към беседата >>
Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб?
Ти казваш: „Трябва да обичаме! “ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите.
Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб?
“ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!
към беседата >>
Важни са вътрешните състояния на човека.
Вие трябва да имате една философия. Условията, това са само най-външната страна на живота.
Важни са вътрешните състояния на човека.
Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
към беседата >>
“ Но ти казва: „Стой, дай торбата!
Ти казваш: „Трябва да обичаме! “ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб?
“ Но ти казва: „Стой, дай торбата!
“ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете.
към беседата >>
Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
Вие трябва да имате една философия. Условията, това са само най-външната страна на живота. Важни са вътрешните състояния на човека.
Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
към беседата >>
“ При първия случай вие сте господар.
“ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата!
“ При първия случай вие сте господар.
Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба.
към беседата >>
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате.
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате.
Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
към беседата >>
Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?
Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам! “ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар.
Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?
“ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти.
към беседата >>
Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш?
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате.
Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш?
Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил.
към беседата >>
“ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата?
“ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?
“ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата?
“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно.
към беседата >>
Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш.
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате. Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш?
Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш.
И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения.
към беседата >>
“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!
Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб? “ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата?
“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!
“ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
към беседата >>
И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате. Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш.
И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос.
към беседата >>
“ Той ще провери, че лъжете.
“ Но ти казва: „Стой, дай торбата! “ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!
“ Той ще провери, че лъжете.
И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде. Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
И казваш: „Много научих.“ Какво си научил?
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате. Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
И казваш: „Много научих.“ Какво си научил?
– Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете.
към беседата >>
И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба.
“ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете.
И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба.
Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде. Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
– Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
У вас има такива чужди работи, с които се спъвате. Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил?
– Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем.
към беседата >>
Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти.
Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата? “ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба.
Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти.
Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде. Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
Нищо не си научил.
Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари.
Нищо не си научил.
Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си.
към беседата >>
Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно.
“ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата? “ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти.
Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно.
Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде. Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
Това са моите разсъждения.
Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил.
Това са моите разсъждения.
Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил.
към беседата >>
Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата! “ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно.
Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
Какво вие разбирате, то е друг въпрос.
И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения.
Какво вие разбирате, то е друг въпрос.
Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен.
към беседата >>
Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
“ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
към беседата >>
Вие мислите, че знаете.
И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос.
Вие мислите, че знаете.
Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен.
към беседата >>
По този закон, се сменява и вашето състояние.
По този закон, се сменява и вашето състояние.
Вие искате да обичате някого, но търсите някого, който да съответствува на вашата обич – да е красив, да е хубаво облечен и докато го намерите, вие изгубвате вашите чувства.
към беседата >>
Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем.
– Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете.
Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем.
Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът?
към беседата >>
Вие искате да обичате някого, но търсите някого, който да съответствува на вашата обич – да е красив, да е хубаво облечен и докато го намерите, вие изгубвате вашите чувства.
По този закон, се сменява и вашето състояние.
Вие искате да обичате някого, но търсите някого, който да съответствува на вашата обич – да е красив, да е хубаво облечен и докато го намерите, вие изгубвате вашите чувства.
към беседата >>
Имаш една раница, снемаш я от гърба си.
Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем.
Имаш една раница, снемаш я от гърба си.
Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо?
към беседата >>
Вие вървите по пътя.
Вие вървите по пътя.
Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно.
към беседата >>
Това е, което си научил.
Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си.
Това е, което си научил.
Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син.
към беседата >>
Къде можете да покажете вашата обич?
Вие вървите по пътя.
Къде можете да покажете вашата обич?
Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма!
към беседата >>
Усещаш, че си свободен.
Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил.
Усещаш, че си свободен.
Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем.
към беседата >>
Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави.
Вие вървите по пътя. Къде можете да покажете вашата обич?
Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави.
Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот!
към беседата >>
Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен.
Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен.
Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен.
Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем.
към беседата >>
Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка.
Вие вървите по пътя. Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави.
Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка.
Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея.
към беседата >>
Какво иска да ти каже животът?
Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен.
Какво иска да ти каже животът?
Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари.
към беседата >>
Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я.
Вие вървите по пътя. Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка.
Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я.
И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави?
към беседата >>
Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо?
Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът?
Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо?
– Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай.
към беседата >>
И да ти е приятно.
Вие вървите по пътя. Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я.
И да ти е приятно.
Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда.
към беседата >>
– Ти си един царски син.
Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо?
– Ти си един царски син.
Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога?
към беседата >>
Кажи си: „Нали е хубава тази форма!
Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно.
Кажи си: „Нали е хубава тази форма!
Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето.
към беседата >>
Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем.
Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син.
Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем.
Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари.
към беседата >>
Тя има живот!
Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма!
Тя има живот!
Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен.
към беседата >>
Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем.
Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем.
Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем.
Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос.
към беседата >>
Тя има някаква идея.
Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот!
Тя има някаква идея.
Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там.
към беседата >>
Ако нямаш, пиши му да ти прати пари.
Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем.
Ако нямаш, пиши му да ти прати пари.
Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот.
към беседата >>
Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави?
Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея.
Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави?
– Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там. И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
Ако нямаш пари, издържай.
Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари.
Ако нямаш пари, издържай.
До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот. Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
– Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда.
И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави?
– Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда.
Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там. И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
До кога?
– Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай.
До кога?
– Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот. Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
Ти я дигни и я тури върху цветето.
Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда.
Ти я дигни и я тури върху цветето.
Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там. И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
– Докато баща ти изпрати пари.
Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога?
– Докато баща ти изпрати пари.
Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот. Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен.
Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето.
Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен.
Тури я там. И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос.
Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари.
Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос.
Традицията, това е обикновения живот. Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
Тури я там.
Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен.
Тури я там.
И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
Традицията, това е обикновения живот.
Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос.
Традицията, това е обикновения живот.
Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там.
И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
към беседата >>
Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот.
Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
към беседата >>
И ти може да си в положението на една муха, която се дави.
И ти може да си в положението на една муха, която се дави.
И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем.
към беседата >>
Ето една фигура, много проста.
Ето една фигура, много проста.
(Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът?
към беседата >>
И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место.
И ти може да си в положението на една муха, която се дави.
И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место.
Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе.
към беседата >>
(Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи.
Ето една фигура, много проста.
(Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи.
Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место.
към беседата >>
Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви.
И ти може да си в положението на една муха, която се дави. И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место.
Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви.
Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!
към беседата >>
Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът.
Ето една фигура, много проста. (Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи.
Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът.
Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание.
към беседата >>
Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение!
И ти може да си в положението на една муха, която се дави. И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви.
Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение!
“ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички.
към беседата >>
Светът никога не е развален и няма какво да се оправя.
Ето една фигура, много проста. (Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът.
Светът никога не е развален и няма какво да се оправя.
Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка?
към беседата >>
“ Тури вярата вътре в себе си.
И ти може да си в положението на една муха, която се дави. И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение!
“ Тури вярата вътре в себе си.
Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили.
към беседата >>
Това е първото твърдение.
Ето една фигура, много проста. (Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя.
Това е първото твърдение.
Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива!
към беседата >>
Ти си един господар, да кажем.
И ти може да си в положението на една муха, която се дави. И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си.
Ти си един господар, да кажем.
Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво.
към беседата >>
Кога ще се оправи светът?
Ето една фигура, много проста. (Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение.
Кога ще се оправи светът?
Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър.
към беседата >>
Тъкмо са дошли работници при тебе.
И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем.
Тъкмо са дошли работници при тебе.
Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво.
към беседата >>
Това е един въпрос, който не е бил зададен на место.
(Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът?
Това е един въпрос, който не е бил зададен на место.
Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе.
към беседата >>
Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!
Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе.
Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!
“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво.
към беседата >>
Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание.
Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место.
Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание.
Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил.
към беседата >>
“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички.
Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение! “ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!
“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички.
Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил.
към беседата >>
Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка?
Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание.
Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка?
Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение.
към беседата >>
Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили.
“ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички.
Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили.
Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости.
към беседата >>
Тя е горчива!
Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка?
Тя е горчива!
“ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?
към беседата >>
Плати им еднакво.
Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили.
Плати им еднакво.
Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес.
към беседата >>
“ – Когато вкусът ти стане добър.
Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива!
“ – Когато вкусът ти стане добър.
Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш?
към беседата >>
Те могат да спорят, но ти им плати еднакво.
Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво.
Те могат да спорят, но ти им плати еднакво.
Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение.
към беседата >>
Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе.
Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър.
Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе.
Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал.
към беседата >>
Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво.
Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили! “ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво.
Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво.
Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно.
към беседата >>
Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил.
Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе.
Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил.
Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е?
към беседата >>
Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил.
“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво.
Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил.
Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него?
към беседата >>
Отвън няма подобрение.
Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил.
Отвън няма подобрение.
Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея.
към беседата >>
Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости.
Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил.
Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости.
Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап?
към беседата >>
Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?
Тя е горчива! “ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение.
Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?
“ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
към беседата >>
Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес.
Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости.
Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес.
Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап.
към беседата >>
“ – Какво лошо виждаш?
“ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?
“ – Какво лошо виждаш?
Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева.
към беседата >>
Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение.
Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес.
Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение.
Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма.
към беседата >>
Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал.
Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш?
Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал.
Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали?
към беседата >>
Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно.
Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение.
Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно.
И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма.
към беседата >>
Сама по себе си мечката лоша ли е?
Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал.
Сама по себе си мечката лоша ли е?
Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева.
към беседата >>
И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него?
Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно.
И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него?
Дали е някой долап? “ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма. Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея.
Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е?
Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея.
Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева. Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
Дали е някой долап?
Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него?
Дали е някой долап?
“ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма. Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света? “ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея.
Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева. Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
“ Никакъв долап.
Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап?
“ Никакъв долап.
Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма. Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева.
“ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева.
Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева. Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
Долап има, когато Господ Го няма.
Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап.
Долап има, когато Господ Го няма.
Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма. Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Как мислите, мечката ви става много приятна, нали?
Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева.
Как мислите, мечката ви става много приятна, нали?
Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева. Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма.
Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма.
Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма.
Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева.
Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали?
Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева.
Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап? “ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма.
Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.
към беседата >>
Нали тази форма става опасна за вас.
Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева.
Нали тази форма става опасна за вас.
към беседата >>
Човек и спрямо себе си ще констатира същия закон.
Човек и спрямо себе си ще констатира същия закон.
Щом Господ е там, човек е разположен. Щом Господ Го няма, има друго разположение.
към беседата >>
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма.
Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал.
към беседата >>
Щом Господ е там, човек е разположен.
Човек и спрямо себе си ще констатира същия закон.
Щом Господ е там, човек е разположен.
Щом Господ Го няма, има друго разположение.
към беседата >>
Вземете един човек на лице.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма.
Вземете един човек на лице.
Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той.
към беседата >>
Щом Господ Го няма, има друго разположение.
Човек и спрямо себе си ще констатира същия закон. Щом Господ е там, човек е разположен.
Щом Господ Го няма, има друго разположение.
към беседата >>
Среща ме един човек и се поусмихне малко.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма. Вземете един човек на лице.
Среща ме един човек и се поусмихне малко.
Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане.
към беседата >>
Някои ще кажат за някой човек: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път.
Някои ще кажат за някой човек: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път.
Времето минава.
към беседата >>
Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма. Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко.
Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка.
Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав.
към беседата >>
Времето минава.
Някои ще кажат за някой човек: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път.
Времето минава.
към беседата >>
Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма. Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка.
Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе.
Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ.
към беседата >>
Такива съм ги смятал, смятал.
Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма. Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе.
Такива съм ги смятал, смятал.
Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята.
към беседата >>
Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той.
Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал.
Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той.
Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея.
към беседата >>
Казвам, това е негово субективно схващане.
Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той.
Казвам, това е негово субективно схващане.
Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята.
към беседата >>
Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав.
Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане.
Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав.
И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат.
към беседата >>
И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ.
Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав.
И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ.
Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята.
Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ.
Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята.
Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън.
към беседата >>
Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея.
Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята.
Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея.
Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете.
към беседата >>
Децата хвърляха като мека топка земята.
Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея.
Децата хвърляха като мека топка земята.
А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява.
към беседата >>
А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат.
Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята.
А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат.
Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява. После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат.
Какво ще кажете на това?
Имате една малка искрица огън. Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява. После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
Имате една малка искрица огън.
Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това?
Имате една малка искрица огън.
Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява. После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
Вие си играете.
Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън.
Вие си играете.
Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява. После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява.
Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете.
Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява.
После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява.
После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.
към беседата >>
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая.
Наближава го. Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата.
към беседата >>
Наближава го.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая.
Наближава го.
Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва.
към беседата >>
Човекът няма никакво оръжие.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая. Наближава го.
Човекът няма никакво оръжие.
Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи?
към беседата >>
Имал си един кибрит.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая. Наближава го. Човекът няма никакво оръжие.
Имал си един кибрит.
Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят.
към беседата >>
Но идва при една голяма суха трева.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая. Наближава го. Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит.
Но идва при една голяма суха трева.
Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение.
към беседата >>
Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая. Наближава го. Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева.
Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата.
Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони?
към беседата >>
Вятърът отива към лъва, лъвът избягва.
Наближава го. Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата.
Вятърът отива към лъва, лъвът избягва.
Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола.
към беседата >>
Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи?
Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва.
Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи?
– Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава.
към беседата >>
– Огънят.
Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи?
– Огънят.
Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва?
към беседата >>
Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение.
Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят.
Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение.
Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва.
към беседата >>
Кой е този лъв, който ви гони?
Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение.
Кой е този лъв, който ви гони?
– Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина.
към беседата >>
– Той е дявола.
Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони?
– Той е дявола.
Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга.
към беседата >>
Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава.
Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола.
Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава.
И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола.
към беседата >>
И какво ви трябва?
– Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава.
И какво ви трябва?
– Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад.
към беседата >>
– Една кибритена клечка ви трябва.
Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва?
– Една кибритена клечка ви трябва.
Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи.
към беседата >>
Дяволът има козина.
Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва.
Дяволът има козина.
Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане.
към беседата >>
Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга.
– Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина.
Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга.
Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет.
към беседата >>
Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола.
Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга.
Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола.
Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това?
към беседата >>
Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад.
И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола.
Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад.
Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това? Ще отстъпиш.
към беседата >>
Господ е създал света, аз съм Син Божи.
– Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад.
Господ е създал света, аз съм Син Божи.
Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това? Ще отстъпиш.
към беседата >>
Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане.
Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи.
Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане.
Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това? Ще отстъпиш.
към беседата >>
Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет.
Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане.
Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет.
Какво ще каже това? Ще отстъпиш.
към беседата >>
Какво ще каже това?
Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет.
Какво ще каже това?
Ще отстъпиш.
към беседата >>
Ще отстъпиш.
Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това?
Ще отстъпиш.
към беседата >>
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт.
А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт.
А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот.
Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот.
Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие.
А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
А пък човек, който разбира радостите, носят му живот.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие.
А пък човек, който разбира радостите, носят му живот.
Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
Радостта носи живот.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот.
Радостта носи живот.
Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот.
Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.
към беседата >>
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи.
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи.
Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш?
към беседата >>
Имаш 41 градуса температура.
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи.
Имаш 41 градуса температура.
Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял.
към беседата >>
Мислиш, че ще умреш.
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура.
Мислиш, че ще умреш.
Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво.
към беседата >>
Казваш, че не знаеш да пееш.
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш.
Казваш, че не знаеш да пееш.
Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш.
към беседата >>
Ще се научиш да пееш.
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш.
Ще се научиш да пееш.
Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле!
към беседата >>
Дали право пееш?
Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш.
Дали право пееш?
Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо.
към беседата >>
Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял.
Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш?
Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял.
Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“.
към беседата >>
Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво.
Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял.
Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво.
Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга.
към беседата >>
Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш.
Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво.
Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш.
Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не.
към беседата >>
Детето не казва: „Олеле!
Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш.
Детето не казва: „Олеле!
“ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не. Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
“ ниско, а високо.
Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле!
“ ниско, а високо.
Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не. Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“.
Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо.
Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“.
При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не. Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга.
Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“.
При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга.
А пък старият не знае дали е взел правилно или не. Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
А пък старият не знае дали е взел правилно или не.
Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга.
А пък старият не знае дали е взел правилно или не.
Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
Детето не казва: „Олеле! “ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не.
Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)
към беседата >>
Човек всякога се смее от незнание.
Човек всякога се смее от незнание.
Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
към беседата >>
Всякога незнанието произвежда смях у човека.
Човек всякога се смее от незнание.
Всякога незнанието произвежда смях у човека.
Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.
към беседата >>
Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен.
Човек всякога се смее от незнание. Всякога незнанието произвежда смях у човека.
Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен.
Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият.
към беседата >>
Водят те някъде.
Човек всякога се смее от незнание. Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен.
Водят те някъде.
Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака?
към беседата >>
Не знаеш – радваш се.
Човек всякога се смее от незнание. Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде.
Не знаеш – радваш се.
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво!
към беседата >>
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
Човек всякога се смее от незнание. Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се.
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари.
към беседата >>
Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.
Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.
Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието.
към беседата >>
Водят те някъде да те бият.
Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.
Водят те някъде да те бият.
Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото.
към беседата >>
Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака?
Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият.
Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака?
– Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието.
към беседата >>
– Дърво!
Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака?
– Дърво!
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби.
към беседата >>
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари.
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво!
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари.
По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
към беседата >>
По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието.
Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари.
По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието.
Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой.
към беседата >>
Това е правилото.
Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието.
Това е правилото.
Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос!
към беседата >>
Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието.
Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото.
Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието.
Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос! “, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
Към плач и скърцане със зъби.
– Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието.
Към плач и скърцане със зъби.
В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос! “, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби.
В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
“ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос! “, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
“ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой.
По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
“ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой.
А пък щом кажеш: „Бос! “, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
А пък щом кажеш: „Бос!
Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой.
А пък щом кажеш: „Бос!
“, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
“, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос? “ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос!
“, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.
към беседата >>
Аз съм давал този пример.
Аз съм давал този пример.
Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете.
към беседата >>
Един велик художник намерил едно малко дете.
Аз съм давал този пример.
Един велик художник намерил едно малко дете.
Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон.
към беседата >>
Този пример има разни издания.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете.
Този пример има разни издания.
Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано.
към беседата >>
Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания.
Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж.
Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката.
към беседата >>
Да кажем, че е станало в Лондон.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж.
Да кажем, че е станало в Лондон.
Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи.
към беседата >>
Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон.
Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете.
Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му.
към беседата >>
Искал да го нарисува за спомен от Лондон.
Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете.
Искал да го нарисува за спомен от Лондон.
Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много.
към беседата >>
Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано.
Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон.
Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано.
Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много. А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката.
Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано.
Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката.
И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много. А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи.
Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката.
И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи.
И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много. А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му.
Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи.
И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му.
Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много. А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много.
Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му.
Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много.
А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много.
А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“
към беседата >>
Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание.
Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание.
И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си! “ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте! “
към беседата >>
И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си!
Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание.
И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си!
“ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте! “
към беседата >>
“ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте!
Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание. И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си!
“ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте!
“
към беседата >>
“
Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание. И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си! “ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте!
“
към беседата >>
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта.
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта.
Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете!
към беседата >>
Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта.
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта.
Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта.
Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи!
към беседата >>
Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша.
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта. Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта.
Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша.
Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно.
към беседата >>
Първият казва: „Хората са писали за любовта.
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта. Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша.
Първият казва: „Хората са писали за любовта.
Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо са писали?
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта. Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта.
Знаете ли какво нещо са писали?
Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия.
към беседата >>
Вие нищо не знаете!
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта. Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали?
Вие нищо не знаете!
Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата.
към беседата >>
Вие сте още невежи!
Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете!
Вие сте още невежи!
“ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница.
към беседата >>
“ И той ги поглежда надменно.
Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи!
“ И той ги поглежда надменно.
Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта.
към беседата >>
Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един.
Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно.
Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един.
Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата.
към беседата >>
Жена ми е написала много хубава поезия.
Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един.
Жена ми е написала много хубава поезия.
Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!
към беседата >>
Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата.
Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия.
Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата.
Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена! “
към беседата >>
Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница.
Вие сте още невежи! “ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата.
Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница.
Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена! “
към беседата >>
Започнали с чорбата – с Любовта.
“ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница.
Започнали с чорбата – с Любовта.
Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена! “
към беседата >>
Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата.
Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта.
Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата.
И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена! “
към беседата >>
И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!
Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата.
И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!
“
към беседата >>
“
Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!
“
към беседата >>
Сега всички трябва да имате нещо опитно.
Сега всички трябва да имате нещо опитно.
Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма.
към беседата >>
Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница.
Сега всички трябва да имате нещо опитно.
Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница.
Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия.
към беседата >>
Това е Любовта.
Сега всички трябва да имате нещо опитно. Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница.
Това е Любовта.
Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия.
към беседата >>
Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него.
Сега всички трябва да имате нещо опитно. Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта.
Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него.
А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат.
към беседата >>
А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага.
Сега всички трябва да имате нещо опитно. Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него.
А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага.
Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите!
към беседата >>
Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма.
Сега всички трябва да имате нещо опитно. Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага.
Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма.
За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече.
към беседата >>
За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия.
Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма.
За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия.
За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това.
към беседата >>
За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия.
Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия.
За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия.
Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това. Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат.
Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия.
Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат.
А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това. Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите!
А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат.
А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите!
Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това. Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
Да дадете нещо от себе си, нищо повече.
Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите!
Да дадете нещо от себе си, нищо повече.
Добрият живот започва с това. Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
Добрият живот започва с това.
За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече.
Добрият живот започва с това.
Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това.
Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
към беседата >>
Какво ще дадете?
Какво ще дадете?
– Ще дадете както на този пътник. Пътника ще го заведете и ще му дадете баница. Може и да му поднесете и една печена кокошка. Една ябълка и една печена кокошка. Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
– Ще дадете както на този пътник.
Какво ще дадете?
– Ще дадете както на този пътник.
Пътника ще го заведете и ще му дадете баница. Може и да му поднесете и една печена кокошка. Една ябълка и една печена кокошка. Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
Пътника ще го заведете и ще му дадете баница.
Какво ще дадете? – Ще дадете както на този пътник.
Пътника ще го заведете и ще му дадете баница.
Може и да му поднесете и една печена кокошка. Една ябълка и една печена кокошка. Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
Може и да му поднесете и една печена кокошка.
Какво ще дадете? – Ще дадете както на този пътник. Пътника ще го заведете и ще му дадете баница.
Може и да му поднесете и една печена кокошка.
Една ябълка и една печена кокошка. Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
Една ябълка и една печена кокошка.
Какво ще дадете? – Ще дадете както на този пътник. Пътника ще го заведете и ще му дадете баница. Може и да му поднесете и една печена кокошка.
Една ябълка и една печена кокошка.
Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
Една круша за мен е печена кокошка.
Какво ще дадете? – Ще дадете както на този пътник. Пътника ще го заведете и ще му дадете баница. Може и да му поднесете и една печена кокошка. Една ябълка и една печена кокошка.
Една круша за мен е печена кокошка.
към беседата >>
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна.
Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш.
към беседата >>
Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна.
Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството.
Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота.
към беседата >>
Този въпрос е малко неправилно подет.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна. Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството.
Този въпрос е малко неправилно подет.
Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник.
към беседата >>
Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна. Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет.
Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече.
Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник.
към беседата >>
Месото е отрова.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна. Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече.
Месото е отрова.
Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче.
към беседата >>
Няма да го ядеш.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна. Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова.
Няма да го ядеш.
А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта.
към беседата >>
А пък растителните храни съдържат елементите на живота.
Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш.
А пък растителните храни съдържат елементите на живота.
Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор.
към беседата >>
Храната е само един проводник.
Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота.
Храната е само един проводник.
Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се.
към беседата >>
Ще дам пример за такъв проводник.
Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник.
Ще дам пример за такъв проводник.
Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу.
към беседата >>
Аз идвам до едно копче.
Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник.
Аз идвам до едно копче.
Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия?
към беседата >>
Ако го бутна, веднага се постига целта.
Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче.
Ако го бутна, веднага се постига целта.
Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие.
към беседата >>
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае.
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае.
Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага. А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия. На пръв поглед това е един контраст. Ще кажете: „Как така? “
към беседата >>
Например, да кажем, вземете един асансьор.
А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта.
Например, да кажем, вземете един асансьор.
Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия.
към беседата >>
Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага.
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае.
Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага.
А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия. На пръв поглед това е един контраст. Ще кажете: „Как така? “
към беседата >>
Бутнеш копчето, повдига се.
Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор.
Бутнеш копчето, повдига се.
Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата.
към беседата >>
А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия.
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае. Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага.
А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия.
На пръв поглед това е един контраст. Ще кажете: „Как така? “
към беседата >>
Бутнеш пак, слиза надолу.
Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се.
Бутнеш пак, слиза надолу.
И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането.
към беседата >>
На пръв поглед това е един контраст.
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае. Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага. А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия.
На пръв поглед това е един контраст.
Ще кажете: „Как така? “
към беседата >>
И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия?
Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу.
И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия?
Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе.
към беседата >>
Ще кажете: „Как така?
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае. Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага. А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия. На пръв поглед това е един контраст.
Ще кажете: „Как така?
“
към беседата >>
Не, вие сте само едно условие.
Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия?
Не, вие сте само едно условие.
Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе. А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
“
Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае. Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага. А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия. На пръв поглед това е един контраст. Ще кажете: „Как така?
“
към беседата >>
Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия.
Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие.
Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия.
Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе. А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
От кое произлизат всички нещастия на човека?
От кое произлизат всички нещастия на човека?
– От това, което знае и може да направи. Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш. Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето? Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
към беседата >>
Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата.
Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия.
Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата.
През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе. А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
– От това, което знае и може да направи.
От кое произлизат всички нещастия на човека?
– От това, което знае и може да направи.
Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш. Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето? Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
към беседата >>
През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането.
Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата.
През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането.
А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе. А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш.
От кое произлизат всички нещастия на човека? – От това, което знае и може да направи.
Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш.
Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето? Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
към беседата >>
А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе.
И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането.
А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе.
А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето?
От кое произлизат всички нещастия на човека? – От това, което знае и може да направи. Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш.
Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето?
Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
към беседата >>
А пък и те са просеци, които носят живот.
Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе.
А пък и те са просеци, които носят живот.
към беседата >>
Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
От кое произлизат всички нещастия на човека? – От това, което знае и може да направи. Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш. Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето?
Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.
към беседата >>
Казвам, според както мислиш или както чувствуваш, такава ще бъде и храната ти.
Казвам, според както мислиш или както чувствуваш, такава ще бъде и храната ти.
Един учен човек ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш да възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може да я възприеме.
към беседата >>
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там.
Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не.
към беседата >>
Един учен човек ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш да възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може да я възприеме.
Казвам, според както мислиш или както чувствуваш, такава ще бъде и храната ти.
Един учен човек ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш да възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може да я възприеме.
към беседата >>
Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там.
Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет.
Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш.
към беседата >>
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“.
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“.
Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество.
към беседата >>
Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там. Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет.
Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт.
Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш.
към беседата >>
Но това е само натискането на копчето.
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“.
Но това е само натискането на копчето.
Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе.
към беседата >>
Няма нужда да знаеш тези работи.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там. Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт.
Няма нужда да знаеш тези работи.
Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш.
към беседата >>
Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете.
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“. Но това е само натискането на копчето.
Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете.
Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото.
към беседата >>
Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там. Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи.
Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят.
Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш. Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта?
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“. Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете.
Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта?
Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта.
към беседата >>
Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не.
Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там. Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят.
Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не.
Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш. Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Има много опасни опити.
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“. Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта?
Има много опасни опити.
Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост.
към беседата >>
Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш.
Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не.
Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш.
По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш. Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество.
Можете да произнесете думите: „Бог е любов“. Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити.
Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество.
Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш.
към беседата >>
По-добре е сега да учиш, да свършиш.
Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш.
По-добре е сега да учиш, да свършиш.
Ако всичко знаеш, ще загазиш. Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Но докато го бутнеш, то може да те ухапе.
Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество.
Но докато го бутнеш, то може да те ухапе.
Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света?
към беседата >>
Ако всичко знаеш, ще загазиш.
Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш.
Ако всичко знаеш, ще загазиш.
Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото.
Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе.
Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото.
Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света? “ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
Има неща, които не могат да се знаят.
Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш.
Има неща, които не могат да се знаят.
към беседата >>
Значи, тя се обсебва от Любовта.
Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото.
Значи, тя се обсебва от Любовта.
Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света? “ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
Вие вървите по един път.
Вие вървите по един път.
Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш.
към беседата >>
Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост.
Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта.
Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост.
Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света? “ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
Вървите 10 пъти по него и знаете всичко.
Вие вървите по един път.
Вървите 10 пъти по него и знаете всичко.
Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата.
към беседата >>
Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш.
Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост.
Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш.
И казвате: „Защо Господ е създал така света? “ Аз не знам защо Господ е създал така света.
към беседата >>
4.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание.
В дадения случай, вие тук, при този чертеж (фиг. 1), имате две мъчнотии. В каквато и посока да вървите, какъвто и път да изберете, все мъчнотии. Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна.
Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание.
Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма.
към беседата >>
Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите.
1), имате две мъчнотии. В каквато и посока да вървите, какъвто и път да изберете, все мъчнотии. Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание.
Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите.
Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние.
към беседата >>
Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате.
В каквато и посока да вървите, какъвто и път да изберете, все мъчнотии. Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите.
Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате.
Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия.
към беседата >>
Например намерите се пред някой джебър с мед.
Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате.
Например намерите се пред някой джебър с мед.
Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние.
към беседата >>
Трябва да се въздържате да не ядете много.
Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед.
Трябва да се въздържате да не ядете много.
Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията.
към беседата >>
Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма.
Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много.
Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма.
Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог.
към беседата >>
Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние.
Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма.
Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние.
И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него.
към беседата >>
И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия.
Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние.
И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия.
Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.
към беседата >>
Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние.
Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия.
Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние.
Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай.
към беседата >>
Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията.
Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние.
Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията.
Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай.
към беседата >>
Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог.
Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията.
Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог.
Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти.
към беседата >>
Действувай в съгласие с Него.
Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог.
Действувай в съгласие с Него.
Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.
И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него.
Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.
Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай.
Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.
Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай.
Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
Всяка една добра постъпка не я отлагай.
Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай.
Всяка една добра постъпка не я отлагай.
В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
В това седи силата ти.
Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай.
В това седи силата ти.
Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти.
Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
към беседата >>
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки.
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки.
Представете си, че се намирате в точката А (фиг. 1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина. Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
към беседата >>
Представете си, че се намирате в точката А (фиг.
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки.
Представете си, че се намирате в точката А (фиг.
1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина. Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
към беседата >>
1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина.
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки. Представете си, че се намирате в точката А (фиг.
1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина.
Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
към беседата >>
Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки. Представете си, че се намирате в точката А (фиг. 1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина.
Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
към беседата >>
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е.
Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката.
към беседата >>
Около вас има една вдлъбната площ СД.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е.
Около вас има една вдлъбната площ СД.
Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии?
към беседата >>
Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД.
Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят.
И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре?
към беседата >>
И слизането ви ще бъде лесно.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят.
И слизането ви ще бъде лесно.
В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре? (Отвътре.)
към беседата >>
В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно.
В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии.
Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре? (Отвътре.)
към беседата >>
Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии.
Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката.
Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре? (Отвътре.)
към беседата >>
Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии?
Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката.
Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии?
- Отвън или отвътре? (Отвътре.)
към беседата >>
- Отвън или отвътре?
Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии?
- Отвън или отвътре?
(Отвътре.)
към беседата >>
(Отвътре.)
И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре?
(Отвътре.)
към беседата >>
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре?
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре?
(Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота?
към беседата >>
(Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки.
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре?
(Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки.
Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния.
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки.
Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния.
Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия.
към беседата >>
Имате една мъчнотия.
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния.
Имате една мъчнотия.
Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна.
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия.
Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна.
Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота?
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна.
Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота?
Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния.
(Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота?
Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния.
Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
Да не е свързана с външните, материалните условия.
Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния.
Да не е свързана с външните, материалните условия.
(Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
(Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия.
(Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
към беседата >>
Представете си, че един човек обича да се дразни.
Представете си, че един човек обича да се дразни.
Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля.
към беседата >>
Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ.
Представете си, че един човек обича да се дразни.
Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ.
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава!
към беседата >>
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ.
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива?
към беседата >>
Крайно е взискателен.
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Крайно е взискателен.
Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила.
към беседата >>
Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик?
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен.
Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик?
Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа.
към беседата >>
Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля.
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик?
Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля.
Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление.
към беседата >>
Казва: „Такава супа да не ми се дава!
Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля.
Казва: „Такава супа да не ми се дава!
” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
към беседата >>
” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива?
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава!
” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива?
(Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила.
към беседата >>
(Ще остане гладен.) Но той има сила.
Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива?
(Ще остане гладен.) Но той има сила.
Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик.
към беседата >>
Донасят му друга супа.
Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила.
Донасят му друга супа.
Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
към беседата >>
Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление.
Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа.
Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление.
Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя.
към беседата >>
Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление.
Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари.
към беседата >>
Той донякъде може да е прав, понеже има сила.
” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
Той донякъде може да е прав, понеже има сила.
Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
към беседата >>
Но представете си, че един сиромах човек има този навик.
(Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила.
Но представете си, че един сиромах човек има този навик.
Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата.
към беседата >>
Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик.
Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане?
към беседата >>
Състоянието му не се изменя.
Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Състоянието му не се изменя.
Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие.
към беседата >>
Той, старият сиромах, вече няма пари.
Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя.
Той, старият сиромах, вече няма пари.
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
към беседата >>
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари.
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът?
към беседата >>
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата.
Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата.
Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат.
към беседата >>
Какво ще стане?
Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата.
Какво ще стане?
Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън.
към беседата >>
Веднага ще се яви едно противоречие.
Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане?
Веднага ще се яви едно противоречие.
Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека.
към беседата >>
Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие.
Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
към беседата >>
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът?
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът?
Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
към беседата >>
Външните условия ще се влошат.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът?
Външните условия ще се влошат.
Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш?
към беседата >>
Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън.
Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат.
Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън.
Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете.
към беседата >>
Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека.
Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън.
Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека.
Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането.
към беседата >>
Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека.
Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво?
към беседата >>
Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане.
към беседата >>
Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш?
Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш?
Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки.
към беседата >>
Допуснете, че оставите супата, не я ядете.
Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш?
Допуснете, че оставите супата, не я ядете.
Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш.
към беседата >>
Ще дойде законът на самоотричането.
Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете.
Ще дойде законът на самоотричането.
Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка.
към беседата >>
Човек трябва да се отрече, от какво?
Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането.
Човек трябва да се отрече, от какво?
Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно.
към беседата >>
Защото има два вида самоотричане.
Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво?
Защото има два вида самоотричане.
Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън.
към беседата >>
Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки.
Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане.
Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки.
Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън.
към беседата >>
Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш.
Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки.
Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш.
А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е?
към беседата >>
А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка.
Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш.
А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка.
Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение.
към беседата >>
Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно.
Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка.
Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно.
Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън.
към беседата >>
Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън.
Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно.
Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън.
А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел.
към беседата >>
А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън.
Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън.
А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън.
Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре.
към беседата >>
Схващате ли сега мисълта каква е?
Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън.
Схващате ли сега мисълта каква е?
Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така?
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение.
А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е?
Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение.
Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай?
към беседата >>
Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън.
Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение.
Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън.
Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри.
към беседата >>
Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел.
Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън.
Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел.
Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри.
към беседата >>
Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре.
А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел.
Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре.
Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо.
към беседата >>
Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така?
Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре.
Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така?
Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре.
към беседата >>
Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай?
Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така?
Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай?
Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате.
към беседата >>
Да кажем, че бъдете добри.
Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай?
Да кажем, че бъдете добри.
Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате.
към беседата >>
Но да кажем, че не ставате добри.
Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри.
Но да кажем, че не ставате добри.
Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате.
към беседата >>
Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо.
Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри.
Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо.
Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание.
към беседата >>
Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре.
Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо.
Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре.
При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това.
към беседата >>
При този свят обещавате и не изпълнявате.
Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре.
При този свят обещавате и не изпълнявате.
Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик.
към беседата >>
Втори път обещавате и не изпълнявате.
Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате.
Втори път обещавате и не изпълнявате.
Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате.
Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате.
Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате.
Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание.
Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате.
Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание.
Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Като останеш сам, казваш: „Не си струва това.
Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание.
Като останеш сам, казваш: „Не си струва това.
Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик.
При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това.
Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик.
Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Да кажем, че така се образува един лош навик.
Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик.
Да кажем, че така се образува един лош навик.
към беседата >>
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне.
Някой път може да утрепе човек. Някой човек като бутне някого, той действа като кон. Никаква мисъл не съдържа ритането. Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
към беседата >>
Някой път може да утрепе човек.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне.
Някой път може да утрепе човек.
Някой човек като бутне някого, той действа като кон. Никаква мисъл не съдържа ритането. Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
към беседата >>
Някой човек като бутне някого, той действа като кон.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне. Някой път може да утрепе човек.
Някой човек като бутне някого, той действа като кон.
Никаква мисъл не съдържа ритането. Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
към беседата >>
Никаква мисъл не съдържа ритането.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне. Някой път може да утрепе човек. Някой човек като бутне някого, той действа като кон.
Никаква мисъл не съдържа ритането.
Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
към беседата >>
Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне. Някой път може да утрепе човек. Някой човек като бутне някого, той действа като кон. Никаква мисъл не съдържа ритането.
Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
към беседата >>
Един американец се обзаложил да укроти един кон.
Един американец се обзаложил да укроти един кон.
Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи.
към беседата >>
Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят.
Един американец се обзаложил да укроти един кон.
Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят.
И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той.
към беседата >>
И господаря си хапят и слугите хапят.
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят.
И господаря си хапят и слугите хапят.
А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ.
към беседата >>
А пък конят е хубав.
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят.
А пък конят е хубав.
Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе.
към беседата >>
Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон.
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав.
Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон.
Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата.
към беседата >>
Плащат му 1000 долара, за да го отучи.
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон.
Плащат му 1000 долара, за да го отучи.
Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
Практичен начин имал той.
Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи.
Практичен начин имал той.
Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ.
И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той.
Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ.
Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе.
А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ.
Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе.
И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата.
Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе.
И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата.
Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата.
Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
към беседата >>
Такава роля има страданието в живота.
Такава роля има страданието в живота.
Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото.
към беседата >>
Вие някой път питате защо са тези страдания в живота.
Такава роля има страданието в живота.
Вие някой път питате защо са тези страдания в живота.
Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи.
към беседата >>
Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота.
Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици.
Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват.
към беседата >>
Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици.
Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате.
Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете.
към беседата >>
Конят се отучва, не може да търпи чукундура.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате.
Конят се отучва, не може да търпи чукундура.
Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон.
към беседата >>
Той не разбира закона, но не може да търпи горещото.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура.
Той не разбира закона, но не може да търпи горещото.
Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите.
към беседата >>
Та и природата някой път употребява известни методи.
Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото.
Та и природата някой път употребява известни методи.
Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят.
към беседата >>
Ние протестираме за големите страдания, които идват.
Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи.
Ние протестираме за големите страдания, които идват.
Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет.
към беседата >>
Защото вие имате такъв конски навик да хапете.
Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват.
Защото вие имате такъв конски навик да хапете.
Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик.
към беседата >>
Допуснете, че отвън отучват някой кон.
Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете.
Допуснете, че отвън отучват някой кон.
Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия.
към беседата >>
Но допуснете, че вие искате да се отучите.
Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон.
Но допуснете, че вие искате да се отучите.
Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си.
към беседата >>
Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят.
Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите.
Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят.
Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията.
към беседата >>
Обективно мислите за някой външен предмет.
Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят.
Обективно мислите за някой външен предмет.
Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците.
към беседата >>
Представете си, че имате навик.
Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет.
Представете си, че имате навик.
Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик.
към беседата >>
Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия.
Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик.
Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия.
Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик?
към беседата >>
Вземете я и я турите в джоба си.
Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия.
Вземете я и я турите в джоба си.
Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват.
към беседата >>
Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията.
Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си.
Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията.
Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години.
към беседата >>
Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците.
Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията.
Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците.
Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен.
към беседата >>
Вие имате този навик.
Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците.
Вие имате този навик.
Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът?
към беседата >>
Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик?
Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик.
Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик?
Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод.
към беседата >>
Допуснете, че има закони, които преследват.
Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик?
Допуснете, че има закони, които преследват.
Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута.
към беседата >>
Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години.
Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват.
Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години.
Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута?
към беседата >>
Тогава ще станете малко по-внимателен.
Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години.
Тогава ще станете малко по-внимателен.
Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват.
към беседата >>
Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът?
Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен.
Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът?
Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде.
към беседата >>
Трябва да има някакъв повод.
Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът?
Трябва да има някакъв повод.
Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик.
към беседата >>
Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута.
Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод.
Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута.
Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете.
към беседата >>
Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута?
Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута.
Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута?
Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си.
към беседата >>
Перодръжки изчезват, моливи изчезват.
Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута?
Перодръжки изчезват, моливи изчезват.
Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал?
към беседата >>
Много работи изчезват някъде.
Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват.
Много работи изчезват някъде.
Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал? От далечното минало.
към беседата >>
Представете си, че имате един навик.
Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде.
Представете си, че имате един навик.
Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал? От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете.
към беседата >>
Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете.
Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик.
Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете.
А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал? От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас.
към беседата >>
А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си.
Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете.
А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си.
Този навик отде е останал? От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас. Вие сте ходили от цвят на цвят и сте събирали мед.
към беседата >>
Този навик отде е останал?
Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си.
Този навик отде е останал?
От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас. Вие сте ходили от цвят на цвят и сте събирали мед. Тогава е било в реда на нещата.
към беседата >>
От далечното минало.
Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал?
От далечното минало.
Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас. Вие сте ходили от цвят на цвят и сте събирали мед. Тогава е било в реда на нещата. Научили сте това.
към беседата >>
НАГОРЕ