НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1411
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1411
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ценности и възможности
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1937г.,
Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н.
Мекотата прави човека млад.
Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н.
Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес.
към беседата >>
Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор.
Ако песните, които слушате, задоволяват слуха ви, ще излезете от концерта доволни и ще кажете, че си заслужава парите, които сте дали за билет. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите парите си. Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможностит, защото между тях има известна зависимост. Всяка ценност дава възможност за нещо.
Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор.
Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.
към беседата >>
Тази е причината, дето той не може да си почине.
Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н.
Тази е причината, дето той не може да си почине.
Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес.
към беседата >>
Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив.
Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите парите си. Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможностит, защото между тях има известна зависимост. Всяка ценност дава възможност за нещо. Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор.
Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив.
Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.
към беседата >>
Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето.
Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине.
Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето.
Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това?
към беседата >>
Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.
Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможностит, защото между тях има известна зависимост. Всяка ценност дава възможност за нещо. Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив.
Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.
към беседата >>
Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива.
Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето.
Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива.
То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот.
към беседата >>
Друго ценно нещо за човека е неговата душа.
Друго ценно нещо за човека е неговата душа.
Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух?
към беседата >>
То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня.
Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива.
То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня.
Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае.
към беседата >>
Какво представя душата?
Друго ценно нещо за човека е неговата душа.
Какво представя душата?
За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън.
към беседата >>
Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес.
Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня.
Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес.
Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си.
към беседата >>
За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма.
Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата?
За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма.
Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа?
към беседата >>
Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес.
Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес.
Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес.
Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм.
към беседата >>
Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи.
Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма.
Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи.
Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре.
към беседата >>
Какво знание е това?
Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес.
Какво знание е това?
Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае.
към беседата >>
Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват.
Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи.
Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват.
Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа.
към беседата >>
Това е история на един живот.
Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това?
Това е история на един живот.
Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
Що е дух?
Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват.
Що е дух?
– Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре.
към беседата >>
Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае.
То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот.
Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае.
Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
– Това начало в човека, което създава нещата отвън.
Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух?
– Това начало в човека, което създава нещата отвън.
– Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата.
към беседата >>
Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си.
Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае.
Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си.
Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
– Що е душа?
За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън.
– Що е душа?
– Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света.
към беседата >>
Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм.
Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си.
Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм.
За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
– Това начало, което урежда нещата отвътре.
Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа?
– Това начало, което урежда нещата отвътре.
Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.
към беседата >>
За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае.
Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм.
За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае.
Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа.
Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре.
Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа.
Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата.
към беседата >>
Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае.
Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.
към беседата >>
Душата пък възприема нещата навътре.
Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа.
Душата пък възприема нещата навътре.
Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.
към беседата >>
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си.
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си.
Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто!
към беседата >>
Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата.
– Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре.
Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата.
В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
Двама души се карат, не могат да се примирят.
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си.
Двама души се карат, не могат да се примирят.
– Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него.
към беседата >>
В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света.
– Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата.
В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света.
Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят.
– Защо?
– Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник.
към беседата >>
Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.
– Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света.
Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.
Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
– Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне.
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо?
– Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне.
Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него.
към беседата >>
Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата.
Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.
Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата.
Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това.
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне.
Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това.
Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо.
към беседата >>
Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.
Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата.
Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.
Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
Много просто!
Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това.
Много просто!
Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях.
към беседата >>
Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.
Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.
към беседата >>
Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него.
Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто!
Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него.
Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва.
към беседата >>
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата.
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата.
Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос.
към беседата >>
Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник.
– Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него.
Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник.
Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората?
към беседата >>
Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт".
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата.
Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт".
– Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби.
към беседата >>
Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него.
– Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник.
Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него.
Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо.
към беседата >>
– Защо е била скръбна душата на Христа?
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт".
– Защо е била скръбна душата на Христа?
– Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала.
към беседата >>
Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо.
Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него.
Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо.
Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат.
към беседата >>
– Понеже Той се видял обиколен от затворени души.
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа?
– Понеже Той се видял обиколен от затворени души.
Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища.
към беседата >>
Ня-кой е взел нещо съществено от тях.
Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо.
Ня-кой е взел нещо съществено от тях.
Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати.
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души.
Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати.
Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е.
към беседата >>
Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва.
Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях.
Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва.
Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
Гладен и жаден бил Христос.
Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати.
Гладен и жаден бил Христос.
Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост.
към беседата >>
Кога се карат хората?
Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва.
Кога се карат хората?
– Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби.
Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос.
Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби.
Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли.
към беседата >>
– Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо.
Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората?
– Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо.
Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала.
– Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби.
Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала.
Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Обаче, в богатата природа те не могат да се карат.
Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо.
Обаче, в богатата природа те не могат да се карат.
Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища.
– Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала.
Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища.
За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Тя предлага всичките си блага в изобилие.
Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат.
Тя предлага всичките си блага в изобилие.
към беседата >>
За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е.
Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища.
За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е.
Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Богата е природата!
Богата е природата!
Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си.
към беседата >>
Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост.
Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е.
Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост.
Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него.
Богата е природата!
Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него.
Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н.
към беседата >>
Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли.
Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост.
Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли.
Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала.
Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него.
Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала.
Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот.
към беседата >>
Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли.
Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.
към беседата >>
Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление.
Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала.
Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление.
На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си.
към беседата >>
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите.
Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре.
към беседата >>
На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили.
Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление.
На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили.
И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си!
към беседата >>
Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите.
Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва.
Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре.
към беседата >>
И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си.
Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили.
И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си.
Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари.
към беседата >>
Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва.
Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът.
Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре.
към беседата >>
Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н.
Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си.
Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н.
Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът.
Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува.
Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре.
към беседата >>
Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот.
Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н.
Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот.
– Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува.
Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре.
Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
– Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си.
Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот.
– Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си.
Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре.
Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре.
Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре.
– Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
Развивайте дарбите си!
На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си.
Развивайте дарбите си!
Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
– Еди-кой си писател не пише добре.
Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре.
– Еди-кой си писател не пише добре.
– Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
Ще кажете, че сте стари.
И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си!
Ще кажете, че сте стари.
Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
– Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре.
Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре.
– Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре.
– Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
Старият човек може да работи по-добре от младия.
Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари.
Старият човек може да работи по-добре от младия.
към беседата >>
– Еди-кой си певец не пее добре.
Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре.
– Еди-кой си певец не пее добре.
– И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити.
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити.
Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден".
към беседата >>
– И ти, който критикуваш, не пееш добре.
Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре.
– И ти, който критикуваш, не пееш добре.
към беседата >>
Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите.
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити.
Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите.
Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане.
към беседата >>
Сега, не е въпрос за критикуване.
Сега, не е въпрос за критикуване.
Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава.
към беседата >>
Ето, днес има борба в природата, да се развали времето.
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите.
Ето, днес има борба в природата, да се развали времето.
Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата.
Сега, не е въпрос за критикуване.
Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата.
За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна.
към беседата >>
Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват.
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето.
Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват.
После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл.
Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата.
За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл.
Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите.
към беседата >>
После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов.
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват.
После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов.
Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави.
Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл.
Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави.
Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още.
към беседата >>
Бог е милосърден".
И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов.
Бог е милосърден".
Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени.
Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави.
Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени.
Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина.
към беседата >>
Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане.
Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден".
Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане.
Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава.
Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени.
Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава.
Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена.
към беседата >>
Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане.
Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
към беседата >>
Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна.
Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава.
Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна.
Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена.
към беседата >>
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие.
Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите.
За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна.
Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите.
Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена.
към беседата >>
Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие.
Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни.
Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още.
Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите.
Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още.
Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата.
към беседата >>
Той изкарва черни картини.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни.
Той изкарва черни картини.
Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина.
Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още.
Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина.
Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си?
към беседата >>
Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини.
Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове.
Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Злото е незавършена картина, а доброто – завършена.
Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина.
Злото е незавършена картина, а доброто – завършена.
Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат.
към беседата >>
Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове.
Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ.
За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена.
Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена.
Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена.
Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже.
към беседата >>
За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ.
За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.
към беседата >>
Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена.
Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена.
Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена.
Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават.
Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите.
към беседата >>
Всяка завършена картина представя облекло на душата.
Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена.
Всяка завършена картина представя облекло на душата.
– Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
Любовта, мъдростта, истината са възможности.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават.
Любовта, мъдростта, истината са възможности.
Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината.
към беседата >>
– Докога слугата може да лъже господаря си?
Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата.
– Докога слугата може да лъже господаря си?
– Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности.
Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности.
Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните.
към беседата >>
– Докато господарят му е богат.
Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си?
– Докато господарят му е богат.
Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности.
Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите.
Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата.
към беседата >>
Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже.
Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат.
Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже.
Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите.
Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта.
Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота.
към беседата >>
Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже.
Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.
към беседата >>
Те пък приемат нещо от знанието на старите.
И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта.
Те пък приемат нещо от знанието на старите.
После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне.
към беседата >>
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира.
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира.
Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици.
към беседата >>
После отиват при децата, да приемат нещо от истината.
Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите.
После отиват при децата, да приемат нещо от истината.
По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
към беседата >>
Какво ще правите тогава?
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира.
Какво ще правите тогава?
Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави.
към беседата >>
По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните.
Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината.
По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните.
Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
към беседата >>
Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си.
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава?
Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си.
От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си.
към беседата >>
Това става и в семействата – между майката, бащата и децата.
Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните.
Това става и в семействата – между майката, бащата и децата.
Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
От картината ви всеки ще има представа за вашата работа.
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си.
От картината ви всеки ще има представа за вашата работа.
Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината.
към беседата >>
Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота.
Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата.
Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота.
Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват.
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа.
Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват.
По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне.
Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота.
Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне.
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици.
Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват.
По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици.
Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне.
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави.
Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици.
Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави.
Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си.
Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави.
Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си.
Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.
към беседата >>
Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината.
От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си.
Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината.
Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Пътят на праведния е път на зазоряване.
Пътят на праведния е път на зазоряване.
към беседата >>
Като рови, петелът мисли за кокошките.
Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината.
Като рови, петелът мисли за кокошките.
към беседата >>
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце.
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце.
Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си.
към беседата >>
Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете.
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце.
Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете.
Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си.
към беседата >>
Петелът е голям кавалер.
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете.
Петелът е голям кавалер.
Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане?
към беседата >>
Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки.
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер.
Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки.
Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство?
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки.
Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство?
По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
По цели дни рови с краката си.
Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство?
По цели дни рови с краката си.
Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си.
Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си.
Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си.
Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си.
Кое е за предпочитане?
Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане?
Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.
към беседата >>
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен.
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен.
Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си.
към беседата >>
Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите.
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен.
Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите.
Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава.
към беседата >>
Какво представят погрешките?
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите.
Какво представят погрешките?
– Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик.
към беседата >>
– Незавършени картини.
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките?
– Незавършени картини.
Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър.
към беседата >>
Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора.
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини.
Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора.
На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник.
към беседата >>
На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си.
Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора.
На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си.
Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е?
към беседата >>
Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава.
Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си.
Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава.
Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи.
към беседата >>
Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик.
Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава.
Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик.
Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник.
към беседата >>
Срещате един човек и казвате, че е щедър.
– Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик.
Срещате един човек и казвате, че е щедър.
За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър?
към беседата >>
За друг пък се произнасяте, че е скъперник.
Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър.
За друг пък се произнасяте, че е скъперник.
Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път.
към беседата >>
Отде познавате, кой човек какъв е?
На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник.
Отде познавате, кой човек какъв е?
– По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне.
към беседата >>
– По картината, която работи.
Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е?
– По картината, която работи.
Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор.
към беседата >>
Казват за някого: Този човек е типичен скъперник.
Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи.
Казват за някого: Този човек е типичен скъперник.
– Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички.
към беседата >>
– Защо един човек е скъперник, а друг – щедър?
Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник.
– Защо един човек е скъперник, а друг – щедър?
Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си.
към беседата >>
Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път.
За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър?
Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път.
Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички.
към беседата >>
Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне.
Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път.
Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне.
Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Щедрият човек пък се намира при самия извор.
– По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне.
Щедрият човек пък се намира при самия извор.
Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Той е готов да дава вода на всички.
Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор.
Той е готов да дава вода на всички.
Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си.
– Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички.
Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си.
Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички.
Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си.
Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички.
Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички.
Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.
към беседата >>
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник.
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник.
Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени.
към беседата >>
Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав.
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник.
Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав.
– Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини.
към беседата >>
– Как да стана умен?
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав.
– Как да стана умен?
– Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи.
към беседата >>
– Иди при извора.
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен?
– Иди при извора.
За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи.
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора.
За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи.
Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот.
към беседата >>
Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени.
Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи.
Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени.
За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът.
към беседата >>
За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини.
Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени.
За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини.
Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е.
към беседата >>
Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи.
– Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини.
Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи.
Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха.
към беседата >>
Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи.
– Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи.
Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи.
Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат.
към беседата >>
Това правило виждаме и в самия живот.
За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи.
Това правило виждаме и в самия живот.
С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре.
към беседата >>
С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът.
Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот.
С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът.
Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи.
към беседата >>
Един ден, когато завърши земния си живот, т. е.
За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът.
Един ден, когато завърши земния си живот, т. е.
когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението.
към беседата >>
когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха.
Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е.
когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха.
Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло.
към беседата >>
Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат.
Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха.
Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат.
Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве.
към беседата >>
Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре.
Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат.
Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре.
Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
към беседата >>
Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи.
С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре.
Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи.
Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението.
Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи.
Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението.
Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
Дрехата на човека е неговото тяло.
когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението.
Дрехата на човека е неговото тяло.
От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве.
Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло.
От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве.
Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве.
Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
Това са възможности, с които човек разполага на земята.
Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Това са възможности, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека.
Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга.
към беседата >>
Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека.
Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки.
Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага.
към беседата >>
Те служат като мярка за определяне на нещата.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки.
Те служат като мярка за определяне на нещата.
Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата.
Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки.
Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия.
към беседата >>
Само Божественото е в състояние да повдигне човека.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки.
Само Божественото е в състояние да повдигне човека.
Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга.
Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека.
Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга.
Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага.
Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга.
Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага.
Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Човек, обаче, помага само на близките си.
Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага.
Човек, обаче, помага само на близките си.
Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия.
Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си.
Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия.
Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия.
Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.
към беседата >>
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах.
Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината.
към беседата >>
Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах.
Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване.
Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана.
към беседата >>
Аз пък разсъждавам.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване.
Аз пък разсъждавам.
Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо?
към беседата >>
Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам.
Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана.
Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ.
към беседата >>
Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана.
Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана.
В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината.
Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана.
В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината.
Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана.
Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината.
Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана.
– Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
– Защо?
Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана.
– Защо?
– Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
– Защото аз седя по-високо от тази свещ.
Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо?
– Защото аз седя по-високо от тази свещ.
Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ.
Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.
към беседата >>
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав.
Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи.
към беседата >>
Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав.
Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание.
Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота.
към беседата >>
Това значи последователност в постъпките на човека.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание.
Това значи последователност в постъпките на човека.
Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора?
към беседата >>
Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека.
Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав.
В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора.
към беседата >>
В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав.
В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения.
На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора.
към беседата >>
На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи.
И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения.
На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи.
Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора.
към беседата >>
Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота.
Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи.
Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота.
Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Как ще познаете, че сте при извора?
Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота.
Как ще познаете, че сте при извора?
Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора.
Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора?
Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора.
Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора.
В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора.
Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора.
Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора.
На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора.
Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора.
Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора.
Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.
към беседата >>
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности.
Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима.
към беседата >>
Всяка ценност крие в себе си известни възможности.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности.
Всяка ценност крие в себе си известни възможности.
Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек.
към беседата >>
Любовта е една от великите ценности.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности.
Любовта е една от великите ценности.
Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек.
към беседата >>
Тя има две възможности: или дава, или взима.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности.
Тя има две възможности: или дава, или взима.
Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш.
към беседата >>
Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима.
Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава.
И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят.
към беседата >>
И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима.
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава.
И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима.
Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете.
към беседата >>
Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек.
Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима.
Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек.
Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете.
към беседата >>
Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек.
Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек.
Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек.
Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело?
към беседата >>
Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш.
Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек.
Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш.
И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе.
към беседата >>
И когато те любят, навреме трябва да те любят.
Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш.
И когато те любят, навреме трябва да те любят.
На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете.
към беседата >>
На едно малко момиченце дали едно цвете.
И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят.
На едно малко момиченце дали едно цвете.
Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него.
към беседата >>
Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете.
Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете.
Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете.
– Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
– Защо не го приело?
Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете.
– Защо не го приело?
– С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
– С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе.
Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело?
– С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе.
На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете.
И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе.
На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете.
Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
Тя има право да го вземе и да се закичи с него.
На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете.
Тя има право да го вземе и да се закичи с него.
Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
Добре разсъждава това момиченце.
Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него.
Добре разсъждава това момиченце.
към беседата >>
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност.
Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават.
към беседата >>
Кога и да е, той трябва да върне неговия живот.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност.
Кога и да е, той трябва да върне неговия живот.
Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба.
към беседата >>
Не може ли да върне живота му, той ще страда.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот.
Не може ли да върне живота му, той ще страда.
Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл.
към беседата >>
Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда.
Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя.
Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил.
към беседата >>
Докато го възстановят, обаче, те страдат.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя.
Докато го възстановят, обаче, те страдат.
Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен.
към беседата >>
Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават.
Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат.
Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават.
Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен. Щом се е облякъл в плът, човек е почувствал ограничението си, и след това е поискал да се освободи, но се е видял в невъзможност.
към беседата >>
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови.
(втори вариант)
Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е.
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови.
Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер.
към втори вариант >>
Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост.
(втори вариант)
Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост.
Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
към втори вариант >>
Петелът като рови, той е голям критик.
(втори вариант)
Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници.
Петелът като рови, той е голям критик.
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята.
към втори вариант >>
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
(втори вариант)
Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе.
към втори вариант >>
Тук ще подрови, там ще подрови.
(втори вариант)
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови.
Тук ще подрови, там ще подрови.
И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже.
към втори вариант >>
Старият е седнал и заспал със свити юмруци.
(втори вариант)
Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост.
Старият е седнал и заспал със свити юмруци.
Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде!
към втори вариант >>
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
(втори вариант)
Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик.
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става?
към втори вариант >>
Каквото даде!
(втори вариант)
Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
Каквото даде!
Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек.
към втори вариант >>
И кокошките са големи одумници.
(втори вариант)
Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови.
И кокошките са големи одумници.
Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо.
към втори вариант >>
Значи стегнати са мускулите.
(втори вариант)
Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци.
Значи стегнати са мускулите.
А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така.
към втори вариант >>
Петелът е кавалер.
(втори вариант)
Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
Петелът е кавалер.
Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали.
към втори вариант >>
Забрави и заспи така.
(втори вариант)
Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде!
Забрави и заспи така.
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях!
към втори вариант >>
Петелът като рови, той е голям критик.
(втори вариант)
Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници.
Петелът като рови, той е голям критик.
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята.
към втори вариант >>
А у малките деца, мускулите са отпуснати.
(втори вариант)
То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите.
А у малките деца, мускулите са отпуснати.
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
към втори вариант >>
Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже.
(втори вариант)
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер.
Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже.
И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна.
към втори вариант >>
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
(втори вариант)
А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така.
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време.
към втори вариант >>
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
(втори вариант)
Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик.
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става?
към втори вариант >>
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
(втори вариант)
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати.
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
към втори вариант >>
И той казва: “Опитайте това нещо.
(втори вариант)
И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже.
И той казва: “Опитайте това нещо.
Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ.
към втори вариант >>
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
(втори вариант)
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено.
към втори вариант >>
Петелът е кавалер.
(втори вариант)
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
Петелът е кавалер.
Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали.
към втори вариант >>
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
(втори вариант)
Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе.
към втори вариант >>
Какво чудно нещо изрових от земята.
(втори вариант)
Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо.
Какво чудно нещо изрових от земята.
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това?
към втори вариант >>
Нищо няма да ти донесе.
(втори вариант)
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
Нищо няма да ти донесе.
То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава.
към втори вариант >>
Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже.
(втори вариант)
Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер.
Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже.
И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна.
към втори вариант >>
Каквото даде!
(втори вариант)
Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
Каквото даде!
Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек.
към втори вариант >>
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става?
(втори вариант)
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята.
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става?
Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
към втори вариант >>
То е стария човек.
(втори вариант)
Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе.
То е стария човек.
Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение.
към втори вариант >>
И той казва: „Опитайте това нещо.
(втори вариант)
И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже.
И той казва: „Опитайте това нещо.
Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ.
към втори вариант >>
Забрави и заспи така.
(втори вариант)
Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде!
Забрави и заспи така.
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време.
към втори вариант >>
Не зная дали сте наблюдавали.
(втори вариант)
Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става?
Не зная дали сте наблюдавали.
Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Едно време какъв бях!
(втори вариант)
Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек.
Ти казваш: “Едно време какъв бях!
” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
към втори вариант >>
Какво чудно нещо изрових от земята.
(втори вариант)
Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо.
Какво чудно нещо изрових от земята.
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това?
към втори вариант >>
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
(втори вариант)
А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така.
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено.
към втори вариант >>
Не е до външната страна.
(втори вариант)
Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали.
Не е до външната страна.
Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен.
към втори вариант >>
” Остави какъв беше едно време.
(втори вариант)
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях!
” Остави какъв беше едно време.
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
към втори вариант >>
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става?
(втори вариант)
И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята.
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става?
Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
към втори вариант >>
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
(втори вариант)
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава.
към втори вариант >>
Аз ви давам само един образ.
(втори вариант)
И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна.
Аз ви давам само един образ.
Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник.
към втори вариант >>
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено.
(втори вариант)
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време.
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено.
Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
към втори вариант >>
Не зная дали сте наблюдавали.
(втори вариант)
Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става?
Не зная дали сте наблюдавали.
Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки.
към втори вариант >>
Нищо няма да ти донесе.
(втори вариант)
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
Нищо няма да ти донесе.
То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение?
към втори вариант >>
Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това?
(втори вариант)
Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ.
Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това?
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава.
(втори вариант)
Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено.
Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава.
Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз?
към втори вариант >>
Не е до външната страна.
(втори вариант)
Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали.
Не е до външната страна.
Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен.
към втори вариант >>
То е старият човек.
(втори вариант)
Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе.
То е старият човек.
Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
към втори вариант >>
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
(втори вариант)
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това?
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
Какво е било твоето положение.
(втори вариант)
То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава.
Какво е било твоето положение.
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си.
към втори вариант >>
Аз ви давам само един образ.
(втори вариант)
И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна.
Аз ви давам само един образ.
Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време.
(втори вариант)
Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек.
Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време.
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
към втори вариант >>
Крал е ябълки.
(втори вариант)
Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
Крал е ябълки.
Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
(втори вариант)
Ти казваш: “Едно време какъв бях! ” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение.
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете.
към втори вариант >>
Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това?
(втори вариант)
Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ.
Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това?
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено.
(втори вариант)
И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време.
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено.
Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
към втори вариант >>
Влязъл е в училището и не е бил способен.
(втори вариант)
Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки.
Влязъл е в училището и не е бил способен.
Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
(втори вариант)
” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш.
към втори вариант >>
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
(втори вариант)
Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това?
Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава.
(втори вариант)
А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено.
Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава.
Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз?
към втори вариант >>
Най-сетне станал виден проповедник.
(втори вариант)
Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен.
Най-сетне станал виден проповедник.
И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
(втори вариант)
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница.
към втори вариант >>
Крал е ябълки.
(втори вариант)
Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил.
Крал е ябълки.
Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
Какво е било твоето положение?
(втори вариант)
Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава.
Какво е било твоето положение?
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си.
към втори вариант >>
И казва: “Отличен човек е.”
(втори вариант)
Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник.
И казва: “Отличен човек е.”
към втори вариант >>
И какво е станало тогаз?
(втори вариант)
Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
И какво е станало тогаз?
- Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница?
към втори вариант >>
Влязъл е в училището и не е бил способен.
(втори вариант)
Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки.
Влязъл е в училището и не е бил способен.
Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
(втори вариант)
То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение?
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете?
към втори вариант >>
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта.
Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил.
към втори вариант >>
- Създал си тялото си.
(втори вариант)
Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз?
- Създал си тялото си.
И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
към втори вариант >>
Най-сетне станал виден проповедник.
(втори вариант)
Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен.
Най-сетне станал виден проповедник.
И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
(втори вариант)
Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години.
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш.
към втори вариант >>
Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта.
Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини.
към втори вариант >>
И сега знаете ли, колко трябва да четете.
(втори вариант)
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си.
И сега знаете ли, колко трябва да четете.
Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
И казва: Отличен човек е.
(втори вариант)
Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник.
И казва: Отличен човек е.
към втори вариант >>
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
(втори вариант)
Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал.
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница.
към втори вариант >>
Грешките аз ги наричам все незавършени картини.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
Грешките аз ги наричам все незавършени картини.
Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора.
към втори вариант >>
Пак трябва да четеш.
(втори вариант)
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете.
Пак трябва да четеш.
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане.
Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека.
към втори вариант >>
И какво е станало тогаз?
(втори вариант)
Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло.
И какво е станало тогаз?
– Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница?
към втори вариант >>
Една грешка е незавършена картина.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини.
Една грешка е незавършена картина.
Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите.
към втори вариант >>
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница.
(втори вариант)
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш.
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница.
Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Права е мисълта.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане.
Права е мисълта.
Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил.
към втори вариант >>
– Създал си тялото си.
(втори вариант)
Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз?
– Създал си тялото си.
И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
към втори вариант >>
Не обвинявам човека.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина.
Не обвинявам човека.
Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
Нали децата са увити с такава плащеница?
(втори вариант)
И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница.
Нали децата са увити с такава плащеница?
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта.
Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини.
към втори вариант >>
И сега знаете ли колко трябва да четете?
(втори вариант)
В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си.
И сега знаете ли колко трябва да четете?
Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Толкоз знае човека, толкоз направил.
(втори вариант)
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека.
Толкоз знае човека, толкоз направил.
А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
(втори вариант)
- Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница?
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Грешките аз ги наричам се незавършени картини.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда.
Грешките аз ги наричам се незавършени картини.
Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора.
към втори вариант >>
Пак трябва да четеш.
(втори вариант)
Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете?
Пак трябва да четеш.
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
А пък хубавите работи са завършени картини.
(втори вариант)
Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил.
А пък хубавите работи са завършени картини.
Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
(втори вариант)
И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Една грешка е незавършена картина.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини.
Една грешка е незавършена картина.
Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите.
към втори вариант >>
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница.
(втори вариант)
И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш.
Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница.
Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Хубавите работи са направени от умните хора.
(втори вариант)
Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини.
Хубавите работи са направени от умните хора.
А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
Две сестри се карат.
(втори вариант)
Две сестри се карат.
Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати!
към втори вариант >>
Не обвинявам човека.
(втори вариант)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина.
Не обвинявам човека.
Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
Нали децата са увити с такава плащеница?
(втори вариант)
И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница.
Нали децата са увити с такава плащеница?
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
А пък глупавите работи от неразвитите.
(втори вариант)
Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора.
А пък глупавите работи от неразвитите.
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите?
(втори вариант)
Две сестри се карат.
Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите?
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея.
към втори вариант >>
Толкоз знае човекът, толкоз направил.
(втори вариант)
Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека.
Толкоз знае човекът, толкоз направил.
А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
към втори вариант >>
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
(втори вариант)
– Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница?
18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
(втори вариант)
Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите.
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
към втори вариант >>
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите?
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете.
към втори вариант >>
А пък хубавите работи са завършени картини.
(втори вариант)
Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил.
А пък хубавите работи са завършени картини.
Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
към втори вариант >>
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
(втори вариант)
И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата.
И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
към втори вариант >>
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому.
към втори вариант >>
Скарали се.
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
Скарали се.
Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение.
към втори вариант >>
Хубавите работи са направени от умните хора.
(втори вариант)
Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини.
Хубавите работи са направени от умните хора.
А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
към втори вариант >>
Две сестри се карат.
(втори вариант)
Две сестри се карат.
Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати!
към втори вариант >>
Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
към втори вариант >>
Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи?
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се.
Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи?
” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
към втори вариант >>
А пък глупавите работи от неразвитите.
(втори вариант)
Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора.
А пък глупавите работи от неразвитите.
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите?
(втори вариант)
Две сестри се карат.
Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите?
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея.
към втори вариант >>
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър.
към втори вариант >>
” И плати!
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи?
” И плати!
Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва.
към втори вариант >>
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
(втори вариант)
Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите.
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
към втори вариант >>
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите?
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.
към втори вариант >>
Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна.
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна.
Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав.
към втори вариант >>
Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея.
(втори вариант)
Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати!
Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея.
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят.
към втори вариант >>
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
(втори вариант)
Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому.
към втори вариант >>
Скарали се.
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме.
Скарали се.
Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете.
към втори вариант >>
Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна.
Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете.
(втори вариант)
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея.
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете.
Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
към втори вариант >>
Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
(втори вариант)
А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик.
Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
към втори вариант >>
Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи?
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се.
Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи?
“ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение.
към втори вариант >>
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому.
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому.
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
към втори вариант >>
Това е само един метод за примирение.
(втори вариант)
Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете.
Това е само един метод за примирение.
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
(втори вариант)
Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта?
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър.
към втори вариант >>
“ И плати!
(втори вариант)
Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи?
“ И плати!
Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
към втори вариант >>
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
(втори вариант)
Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому.
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
(втори вариант)
Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи? ” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение.
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа.
към втори вариант >>
Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна.
(втори вариант)
А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри?
Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна.
Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав.
към втори вариант >>
Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея.
(втори вариант)
Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати!
Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея.
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва.
към втори вариант >>
Той е щедър.
(втори вариант)
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
Той е щедър.
А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
Вложи ти онова, което липсва.
(втори вариант)
” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
Вложи ти онова, което липсва.
Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници?
към втори вариант >>
Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
(втори вариант)
Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна.
Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.
(втори вариант)
Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея.
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.
Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят.
към втори вариант >>
А пък онзи, който има малко хляб е скържав.
(втори вариант)
Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър.
А пък онзи, който има малко хляб е скържав.
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
Те и двамата може да се примирят.
(втори вариант)
Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва.
Те и двамата може да се примирят.
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се?
към втори вариант >>
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому.
(втори вариант)
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път.
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому.
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Та междина вие може да станете.
(втори вариант)
Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.
Та междина вие може да станете.
Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
към втори вариант >>
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
(втори вариант)
Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав.
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
(втори вариант)
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят.
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката.
към втори вариант >>
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
(втори вариант)
Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому.
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Това е само един метод за примирение.
(втори вариант)
Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи? “ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете.
Това е само един метод за примирение.
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
(втори вариант)
И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите.
(втори вариант)
Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите.
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои.
към втори вариант >>
Той е щедър.
(втори вариант)
Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички.
Той е щедър.
А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
(втори вариант)
“ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение.
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
(втори вариант)
А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
към втори вариант >>
Та всички сега сте дошли в богатата природа.
(втори вариант)
Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите.
Та всички сега сте дошли в богатата природа.
Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате.
към втори вариант >>
А пък онзи, който има малко хляб, е скържав.
(втори вариант)
Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър.
А пък онзи, който има малко хляб, е скържав.
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Вложи ти онова, което липсва.
(втори вариант)
Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо.
Вложи ти онова, което липсва.
Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Някой ни пита: “Как да стана умен?
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен?
” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
към втори вариант >>
Между вас има ли караници?
(втори вариант)
Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа.
Между вас има ли караници?
Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен.
към втори вариант >>
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
(втори вариант)
Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав.
Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
към втори вариант >>
Те и двамата може да се примирят.
(втори вариант)
Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва.
Те и двамата може да се примирят.
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
” - Рекох, иди при извора.
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен?
” - Рекох, иди при извора.
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?
към втори вариант >>
Поскарвате ли се?
(втори вариант)
Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници?
Поскарвате ли се?
Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате?
към втори вариант >>
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
към втори вариант >>
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
(втори вариант)
Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят.
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен? ” - Рекох, иди при извора.
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
към втори вариант >>
Например спор има кой къде си турил палатката.
(втори вариант)
На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се?
Например спор има кой къде си турил палатката.
“Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени.
към втори вариант >>
Всеки един, който е при извора, е умен.
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав.
Всеки един, който е при извора, е умен.
А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
към втори вариант >>
Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
(втори вариант)
Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба.
Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
към втори вариант >>
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен? ” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са?
към втори вариант >>
“Местата ни са влажни”, казват някои.
(втори вариант)
Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката.
“Местата ни са влажни”, казват някои.
Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен.
А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем.
към втори вариант >>
Та всички сега сте дошли в богатата природа.
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа.
Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате.
към втори вариант >>
Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем.
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен? ” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем.
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини.
към втори вариант >>
Тук има най-хубави места дето искате.
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои.
Тук има най-хубави места дето искате.
Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Някой ни пита: „Как да стана умен?
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
Някой ни пита: „Как да стана умен?
“ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
към втори вариант >>
Между вас има ли караници?
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа.
Между вас има ли караници?
Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен.
към втори вариант >>
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
(втори вариант)
Някой ни пита: “Как да стана умен? ” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем.
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило.
към втори вариант >>
Някой е неразположен.
(втори вариант)
Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате.
Някой е неразположен.
На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
“ – Казвам: Иди при извора.
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен?
“ – Казвам: Иди при извора.
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?
към втори вариант >>
Поскарвате ли се?
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници?
Поскарвате ли се?
Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате?
към втори вариант >>
Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?
(втори вариант)
” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?
” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате.
към втори вариант >>
На кое място искате?
(втори вариант)
Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен.
На кое място искате?
Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
(втори вариант)
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора.
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
към втори вариант >>
Например, спор има кой къде си турил палатката.
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се?
Например, спор има кой къде си турил палатката.
„Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени.
към втори вариант >>
” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
(втори вариант)
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?
” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш.
към втори вариант >>
Според мене палатките не са хубаво разположени.
(втори вариант)
Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате?
Според мене палатките не са хубаво разположени.
По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
(втори вариант)
Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи.
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са?
към втори вариант >>
„Местата ни са влажни“, казват някои.
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката.
„Местата ни са влажни“, казват някои.
Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Сега начините какви са?
(втори вариант)
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
Сега начините какви са?
Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
към втори вариант >>
По билата трябва да бъдат.
(втори вариант)
“Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени.
По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем.
(втори вариант)
А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде.
Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем.
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини.
към втори вариант >>
Тук има най-хубави места, дето искате.
(втори вариант)
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои.
Тук има най-хубави места, дето искате.
Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Започвайте в живота с малките величини.
(втори вариант)
Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са?
Започвайте в живота с малките величини.
Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
към втори вариант >>
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
към втори вариант >>
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
(втори вариант)
Някой ни пита: „Как да стана умен? “ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем.
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило.
към втори вариант >>
Някой бил неразположен.
(втори вариант)
Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате.
Някой бил неразположен.
На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Аз да ви дам едно правило.
(втори вариант)
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини.
Аз да ви дам едно правило.
Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар.
към втори вариант >>
Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?
(втори вариант)
“ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава.
Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?
“ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате.
към втори вариант >>
На кое място искате?
(втори вариант)
Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен.
На кое място искате?
Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Може да го опитате.
(втори вариант)
Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни? ” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило.
Може да го опитате.
Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
“ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
(втори вариант)
Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?
“ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш.
към втори вариант >>
Според мене палатките не са хубаво разположени.
(втори вариант)
Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате?
Според мене палатките не са хубаво разположени.
По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш.
(втори вариант)
” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате.
Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш.
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
И сега гледайте да ги развиете наново.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
И сега гледайте да ги развиете наново.
Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
Сега начините какви са?
(втори вариант)
Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал.
Сега начините какви са?
Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
към втори вариант >>
По билата трябва да бъдат.
(втори вариант)
„Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени.
По билата трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
(втори вариант)
Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш.
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново.
Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята.
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
Започвайте в живота с малките величини.
(втори вариант)
Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са?
Започвайте в живота с малките величини.
Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
към втори вариант >>
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
към втори вариант >>
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
(втори вариант)
Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята.
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
Аз да ви дам едно правило.
(втори вариант)
Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини.
Аз да ви дам едно правило.
Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате.
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар.
към втори вариант >>
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
(втори вариант)
Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Някой казва, че е стар.
(втори вариант)
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
Някой казва, че е стар.
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
Може да го опитате.
(втори вариант)
Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни? “ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило.
Може да го опитате.
Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така.
към втори вариант >>
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили.
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия.
към втори вариант >>
И животът е така.
(втори вариант)
И животът е така.
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
към втори вариант >>
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
(втори вариант)
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар.
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
към втори вариант >>
Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш.
(втори вариант)
“ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате.
Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш.
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
към втори вариант >>
И сега гледайте да ги развиете наново.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали.
И сега гледайте да ги развиете наново.
Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
към втори вариант >>
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
(втори вариант)
И животът е така.
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
към втори вариант >>
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
към втори вариант >>
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
(втори вариант)
Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш.
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново.
Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята.
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“.
към втори вариант >>
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
(втори вариант)
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”.
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче.
към втори вариант >>
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
(втори вариант)
Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти.
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
към втори вариант >>
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
(втори вариант)
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята.
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор.
към втори вариант >>
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
(втори вариант)
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”.
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор.
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
към втори вариант >>
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
(втори вариант)
Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа.
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
към втори вариант >>
Някой казва, че е стар.
(втори вариант)
Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си.
Някой казва, че е стар.
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор.
към втори вариант >>
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
(втори вариант)
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор.
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор.
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
към втори вариант >>
И животът е така.
(втори вариант)
Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
И животът е така.
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
към втори вариант >>
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия.
(втори вариант)
Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар.
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия.
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
към втори вариант >>
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
(втори вариант)
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор.
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме.
към втори вариант >>
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
(втори вариант)
Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така.
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
към втори вариант >>
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
(втори вариант)
И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия.
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
към втори вариант >>
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
(втори вариант)
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
(втори вариант)
Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа.
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“.
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не.
Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“.
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче.
към втори вариант >>
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
(втори вариант)
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Сега в днешния ден ние мислим другояче.
(втори вариант)
То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
Сега в днешния ден ние мислим другояче.
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
(втори вариант)
Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем.
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор.
(втори вариант)
Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“.
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор.
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
към втори вариант >>
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
(втори вариант)
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
към втори вариант >>
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
(втори вариант)
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче.
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
(втори вариант)
А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво.
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод.
към втори вариант >>
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор.
(втори вариант)
Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор.
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор.
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
към втори вариант >>
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
към втори вариант >>
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
(втори вариант)
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
Много влага имаме. Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
(втори вариант)
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате.
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
към втори вариант >>
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
(втори вариант)
Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор.
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме.
към втори вариант >>
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
към втори вариант >>
Много влага имаме.
(втори вариант)
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
Много влага имаме.
Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
(втори вариант)
Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил.
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
към втори вариант >>
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
(втори вариант)
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето.
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме.
към втори вариант >>
Трябва ни малко сухота.
(втори вариант)
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме.
Трябва ни малко сухота.
(Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
(втори вариант)
А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена.
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
към втори вариант >>
Сега в днешния ден ние мислим другояче.
(втори вариант)
Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд.
Сега в днешния ден ние мислим другояче.
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Здравето на човека зависи от работата, която върши.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
Здравето на човека зависи от работата, която върши.
Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
към втори вариант >>
(Един брат фотографира Учителя.)
(втори вариант)
Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
(Един брат фотографира Учителя.)
към втори вариант >>
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
(втори вариант)
Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи.
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши.
към втори вариант >>
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
(втори вариант)
Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче.
Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши.
Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки.
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
към втори вариант >>
Сега този брат учи изкуството.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството.
Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
към втори вариант >>
Тогаз правя извод.
(втори вариант)
Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
Тогаз правя извод.
Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки.
към втори вариант >>
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
(втори вариант)
Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе.
Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
(втори вариант)
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки.
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Той, като не знае как да рисува, цъка.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството.
Той, като не знае как да рисува, цъка.
Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини.
към втори вариант >>
Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
(втори вариант)
Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод.
Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
към втори вариант >>
Много влага имаме.
(втори вариант)
Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага.
Много влага имаме.
Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
(втори вариант)
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка.
Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е.
към втори вариант >>
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
(втори вариант)
А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени.
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение.
към втори вариант >>
Трябва ни малко сухота.
(втори вариант)
От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме.
Трябва ни малко сухота.
към втори вариант >>
Това са мерки, които трябва да имаме.
(втори вариант)
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
Това са мерки, които трябва да имаме.
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Например той изкара един черен образ.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
Например той изкара един черен образ.
Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са.
към втори вариант >>
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
(втори вариант)
Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи.
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
към втори вариант >>
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството.
Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
към втори вариант >>
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
(втори вариант)
Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме.
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Той ме е направил черен от негърската раса.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ.
Той ме е направил черен от негърската раса.
Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
към втори вариант >>
Здравето на човека зависи от работата, която върши.
(втори вариант)
Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши.
Здравето на човека зависи от работата, която върши.
Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме.
към втори вариант >>
Той като не знае как да рисува, цъка.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството.
Той като не знае как да рисува, цъка.
Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е.
към втори вариант >>
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
(втори вариант)
Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
(втори вариант)
Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса.
Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
към втори вариант >>
Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки.
(втори вариант)
Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши.
Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки.
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
към втори вариант >>
Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка.
Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са.
към втори вариант >>
Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
(втори вариант)
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Често ние рисуваме черни картини.
(втори вариант)
Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
Често ние рисуваме черни картини.
Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите.
към втори вариант >>
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
(втори вариант)
Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки.
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
към втори вариант >>
Например, той изкара един черен образ.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува.
Например, той изкара един черен образ.
Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
към втори вариант >>
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря.
към втори вариант >>
Т. е.
(втори вариант)
Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини.
Т. е.
рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност.
към втори вариант >>
Някои казват: Правото учение.
(втори вариант)
Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи.
Някои казват: Правото учение.
Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
към втори вариант >>
Той ме е направил черен, от негърската раса.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ.
Той ме е направил черен, от негърската раса.
Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
към втори вариант >>
Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
към втори вариант >>
рисуваме предметите такива каквито не са.
(втори вариант)
Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е.
рисуваме предметите такива каквито не са.
Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности.
към втори вариант >>
Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
(втори вариант)
Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение.
Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
към втори вариант >>
Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
(втори вариант)
/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса.
Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите.
към втори вариант >>
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
към втори вариант >>
Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
(втори вариант)
Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са.
Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
към втори вариант >>
Това са мерки, които трябва да имаме.
(втори вариант)
Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки.
Това са мерки, които трябва да имаме.
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
към втори вариант >>
Често ние рисуваме черни картини, т.е.
(втори вариант)
Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.
Често ние рисуваме черни картини, т.е.
рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност.
към втори вариант >>
Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
(втори вариант)
Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение.
към втори вариант >>
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
(втори вариант)
Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме.
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
към втори вариант >>
рисуваме предметите такива, каквито не са.
(втори вариант)
Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е.
рисуваме предметите такива, каквито не са.
Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности.
към втори вариант >>
Бог ще му направи една малка услуга.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
Бог ще му направи една малка услуга.
По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Използувайте възможностите.
(втори вариант)
Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
Използувайте възможностите.
Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата.
към втори вариант >>
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
(втори вариант)
Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли.
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
към втори вариант >>
Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
(втори вариант)
Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са.
Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
към втори вариант >>
По човешки говоря.
(втори вариант)
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга.
По човешки говоря.
Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Любовта е една възможност.
(втори вариант)
Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите.
Любовта е една възможност.
Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
към втори вариант >>
Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
(втори вариант)
Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство.
Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга.
към втори вариант >>
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
(втори вариант)
Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини.
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение.
към втори вариант >>
Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
(втори вариант)
Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря.
Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности.
(втори вариант)
рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност.
Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности.
Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега.
към втори вариант >>
Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
(втори вариант)
Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря.
към втори вариант >>
Използувайте възможностите.
(втори вариант)
Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са.
Използувайте възможностите.
Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата.
към втори вариант >>
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
(втори вариант)
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
(втори вариант)
Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности.
Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат.
към втори вариант >>
Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
(втори вариант)
Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал.
Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
към втори вариант >>
Любовта е една възможност.
(втори вариант)
Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите.
Любовта е една възможност.
Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
към втори вариант >>
А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
(втори вариант)
Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
към втори вариант >>
Истината е най-голямата възможност за постижение.
(втори вариант)
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
Истината е най-голямата възможност за постижение.
Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта.
към втори вариант >>
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
(втори вариант)
Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях.
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
към втори вариант >>
Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности.
(втори вариант)
рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност.
Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности.
Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега.
към втори вариант >>
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята.
към втори вариант >>
Истината е възможност за децата.
(втори вариант)
Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение.
Истината е възможност за децата.
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става.
към втори вариант >>
Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
(втори вариант)
И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга.
Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
към втори вариант >>
Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
(втори вариант)
Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности.
Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат.
към втори вариант >>
И аз седях.
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
И аз седях.
Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
към втори вариант >>
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
(втори вариант)
Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата.
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят.
към втори вариант >>
Бог ще му направи една малка услуга.
(втори вариант)
Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания.
Бог ще му направи една малка услуга.
По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях.
към втори вариант >>
Истината е най-голямата възможност за постижение.
(втори вариант)
Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим.
Истината е най-голямата възможност за постижение.
Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта.
към втори вариант >>
Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях.
Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?
И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
към втори вариант >>
Та, ще стане обмяна сега.
(втори вариант)
Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
Та, ще стане обмяна сега.
Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна.
към втори вариант >>
По човешки говоря.
(втори вариант)
Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга.
По човешки говоря.
Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях?
към втори вариант >>
Истината е възможност за децата.
(втори вариант)
Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение.
Истината е възможност за децата.
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става.
към втори вариант >>
И защо тези, другите седят?
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?
И защо тези, другите седят?
Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана.
към втори вариант >>
Затова се обичат.
(втори вариант)
Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега.
Затова се обичат.
Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството.
към втори вариант >>
Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
(втори вариант)
Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря.
Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят?
към втори вариант >>
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
(втори вариант)
Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата.
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят.
към втори вариант >>
Философия на живота трябва да има.
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят?
Философия на живота трябва да има.
Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене.
към втори вариант >>
Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта.
(втори вариант)
Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат.
Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта.
Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата.
към втори вариант >>
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
(втори вариант)
Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните.
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има.
към втори вариант >>
Та ще стане обмяна сега.
(втори вариант)
Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета.
Та ще стане обмяна сега.
Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна.
към втори вариант >>
Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята.
(втори вариант)
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има.
Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята.
Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.
към втори вариант >>
Обмяна става.
(втори вариант)
Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта.
Обмяна става.
И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома.
към втори вариант >>
А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
(втори вариант)
Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели.
А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.
към втори вариант >>
Затова се обичат.
(втори вариант)
Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега.
Затова се обичат.
Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството.
към втори вариант >>
Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
(втори вариант)
И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята.
Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето.
към втори вариант >>
И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят.
(втори вариант)
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става.
И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят.
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
към втори вариант >>
И аз седях.
(втори вариант)
Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време.
И аз седях.
Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
към втори вариант >>
Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта.
(втори вариант)
Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат.
Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта.
Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата.
към втори вариант >>
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
(втори вариант)
Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
към втори вариант >>
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна.
(втори вариант)
Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят.
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна.
И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях?
(втори вариант)
По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях.
Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях?
И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
към втори вариант >>
Обмяна става.
(втори вариант)
Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта.
Обмяна става.
И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома.
към втори вариант >>
Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана.
(втори вариант)
И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана.
Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах.
към втори вариант >>
И това е семейството.
(втори вариант)
Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна.
И това е семейството.
Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
И защо тези другите седят?
(втори вариант)
Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях?
И защо тези другите седят?
Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.
към втори вариант >>
И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят.
(втори вариант)
Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става.
И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят.
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
към втори вариант >>
Бог праща Слънцето заради мене.
(втори вариант)
Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана.
Бог праща Слънцето заради мене.
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха.
към втори вариант >>
Това е бащата, това е майката, това е децата.
(втори вариант)
Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството.
Това е бащата, това е майката, това е децата.
Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
Питам сега: Философия на живота трябва да има.
(втори вариант)
Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят?
Питам сега: Философия на живота трябва да има.
Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене.
към втори вариант >>
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна.
(втори вариант)
Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят.
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна.
И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.
(втори вариант)
Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене.
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.
Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават.
към втори вариант >>
Това са трите неща, които живеят в дома.
(втори вариант)
Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата.
Това са трите неща, които живеят в дома.
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.
(втори вариант)
А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има.
Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.
Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото.
към втори вариант >>
И това е семейството.
(втори вариант)
Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна.
И това е семейството.
Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
Най-първо видях Слънцето.
(втори вариант)
Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.
Най-първо видях Слънцето.
Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
към втори вариант >>
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
(втори вариант)
И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома.
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
(втори вариант)
И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.
Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето.
към втори вариант >>
Това е бащата, това е майката, това е децата.
(втори вариант)
Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството.
Това е бащата, това е майката, това е децата.
Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
(втори вариант)
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето.
Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо.
към втори вариант >>
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
(втори вариант)
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
към втори вариант >>
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
(втори вариант)
Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
към втори вариант >>
Това са трите неща, които живеят в дома.
(втори вариант)
Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата.
Това са трите неща, които живеят в дома.
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах.
(втори вариант)
Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах.
И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения.
към втори вариант >>
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.
(втори вариант)
И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл.
Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.
Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах.
към втори вариант >>
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
(втори вариант)
И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома.
Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха.
(втори вариант)
Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах.
И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха.
Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
към втори вариант >>
Не мислете за обикновените работи.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
Не мислете за обикновените работи.
Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Бог праща слънцето заради мене.
(втори вариант)
Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.
Бог праща слънцето заради мене.
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха.
към втори вариант >>
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
(втори вариант)
Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.
И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават.
(втори вариант)
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха.
Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават.
Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
Мисли за това, за което никак не си мислил.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи.
Мисли за това, за което никак не си мислил.
Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото.
(втори вариант)
Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене.
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото.
Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават.
към втори вариант >>
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
(втори вариант)
Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават.
Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил.
Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел.
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Най-първо видях слънцето.
(втори вариант)
Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото.
Най-първо видях слънцето.
Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
към втори вариант >>
Не мислете за обикновените работи.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили.
Не мислете за обикновените работи.
Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо.
(втори вариант)
Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо.
То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел.
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
(втори вариант)
Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето.
Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо.
към втори вариант >>
Мисли за това, за което никак не си мислил.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи.
Мисли за това, за което никак не си мислил.
Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
То е извор на всички благословения.
(втори вариант)
А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо.
То е извор на всички благословения.
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах.
(втори вариант)
Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене.
А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах.
И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения.
към втори вариант >>
Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил.
Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел.
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
(втори вариант)
И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения.
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
И аз като станах, другите като ме видяха, станаха.
(втори вариант)
Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах.
И аз като станах, другите като ме видяха, станаха.
Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
към втори вариант >>
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
(втори вариант)
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел.
Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
към втори вариант >>
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
(втори вариант)
Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават.
(втори вариант)
Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха.
Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават.
Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
към втори вариант >>
Изговорете следната формула:
(втори вариант)
Изговорете следната формула:
към втори вариант >>
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора.
Но ще кажете: “Не сме ли отишли? ” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора.
към втори вариант >>
Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
(втори вариант)
Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават.
Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора.
към втори вариант >>
Пътят на праведния е път на зазоряване.
(втори вариант)
Пътят на праведния е път на зазоряване.
към втори вариант >>
Но ще кажете: “Не сме ли отишли?
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора.
Но ще кажете: “Не сме ли отишли?
” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
към втори вариант >>
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо.
(втори вариант)
Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен.
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо.
То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли?
към втори вариант >>
/Три пъти./
(втори вариант)
/Три пъти./
към втори вариант >>
” То е до вашата мисъл.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?
” То е до вашата мисъл.
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
към втори вариант >>
То е извор на всички благословения.
(втори вариант)
А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо.
То е извор на всички благословения.
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл.
към втори вариант >>
6 ч.
(втори вариант)
6 ч.
9 м.
към втори вариант >>
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли? ” То е до вашата мисъл.
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите.
към втори вариант >>
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
(втори вариант)
И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения.
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
към втори вариант >>
9 м.
(втори вариант)
6 ч.
9 м.
към втори вариант >>
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли? ” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон.
към втори вариант >>
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
(втори вариант)
Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен.
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
към втори вариант >>
XVI година.
(втори вариант)
XVI година.
към втори вариант >>
Щом сте неразположен, не сте при извора.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли? ” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
Щом сте неразположен, не сте при извора.
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш.
към втори вариант >>
Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора.
(втори вариант)
Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора.
Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора.
към втори вариант >>
33 беседа на Общия окултен клас,
(втори вариант)
33 беседа на Общия окултен клас,
към втори вариант >>
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
(втори вариант)
Но ще кажете: “Не сме ли отишли? ” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора.
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
към втори вариант >>
Но ще кажете: „Не сме ли отишли?
(втори вариант)
Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора.
Но ще кажете: „Не сме ли отишли?
“ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
към втори вариант >>
държана от Учителя на 21 юли 1937 г., сряда, 5 ч. с.
(втори вариант)
държана от Учителя на 21 юли 1937 г., сряда, 5 ч. с.
към втори вариант >>
Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
(втори вариант)
” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
към втори вариант >>
“ То е до вашата мисъл.
(втори вариант)
То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли?
“ То е до вашата мисъл.
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
към втори вариант >>
Рила, на Молитвения връх при второто езеро.
(втори вариант)
Рила, на Молитвения връх при второто езеро.
към втори вариант >>
Тогаз ние говорим за възможностите.
(втори вариант)
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
Тогаз ние говорим за възможностите.
Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните.
към втори вариант >>
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
(втори вариант)
Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл.
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите.
към втори вариант >>
Ценности и възможности
(втори вариант)
Ценности и възможности
към втори вариант >>
Любовта иде като един закон.
(втори вариант)
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите.
Любовта иде като един закон.
Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме.
към втори вариант >>
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
(втори вариант)
А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора.
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон.
към втори вариант >>
На Молитвения върх, 5 ч. с.
(втори вариант)
На Молитвения върх, 5 ч. с.
към втори вариант >>
Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш.
(втори вариант)
Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон.
Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш.
Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме.
към втори вариант >>
Щом сте неразположен, не сте при извора.
(втори вариант)
Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя.
Щом сте неразположен, не сте при извора.
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш.
към втори вариант >>
“В начало бе Словото”
(втори вариант)
“В начало бе Словото”
към втори вариант >>
Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
(втори вариант)
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш.
Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Не сме ли отишли? “ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора.
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
към втори вариант >>
Молитва на Царството
(втори вариант)
Молитва на Царството
към втори вариант >>
И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
(втори вариант)
Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
(втори вариант)
“ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора.
Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
към втори вариант >>
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате?
(втори вариант)
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате?
Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
към втори вариант >>
И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните.
(втори вариант)
Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните.
И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате?
(втори вариант)
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате?
Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
към втори вариант >>
Тогаз ние говорим за възможностите.
(втори вариант)
Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина.
Тогаз ние говорим за възможностите.
Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните.
към втори вариант >>
Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
(втори вариант)
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате?
Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
към втори вариант >>
И в любовта трябва да любиш навреме.
(втори вариант)
Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните.
И в любовта трябва да любиш навреме.
Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
(втори вариант)
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате?
Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
към втори вариант >>
Любовта иде като един закон.
(втори вариант)
Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите.
Любовта иде като един закон.
Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме.
към втори вариант >>
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
(втори вариант)
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
към втори вариант >>
Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме.
(втори вариант)
Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме.
Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме.
И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
(втори вариант)
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец.
И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
към втори вариант >>
Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш.
(втори вариант)
Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон.
Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш.
Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме.
към втори вариант >>
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
(втори вариант)
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
към втори вариант >>
И някой път може да те обичат не навреме.
(втори вариант)
Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме.
И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
(втори вариант)
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете.
Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
към втори вариант >>
Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
(втори вариант)
Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш.
Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
към втори вариант >>
След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
(втори вариант)
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
към втори вариант >>
Аз веднъж имах такъв един опит.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит.
Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава.
към втори вариант >>
След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
(втори вариант)
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление.
След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“
към втори вариант >>
И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
(втори вариант)
Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш.
И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце.
към втори вариант >>
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Срещнах едно малко момиченце.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит.
Срещнах едно малко момиченце.
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече.
към втори вариант >>
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните.
(втори вариант)
Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора.
И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните.
И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
към втори вариант >>
Ценностите на нещата дават възможност.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
Ценностите на нещата дават възможност.
В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”.
към втори вариант >>
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце.
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя.
към втори вариант >>
Ценностите на нещата дават възможност.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата.
Ценностите на нещата дават възможност.
В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“.
към втори вариант >>
И в Любовта трябва да любиш навреме.
(втори вариант)
Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните.
И в Любовта трябва да любиш навреме.
Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе.
към втори вариант >>
В какво седи една възможност?
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност.
В какво седи една възможност?
Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата?
към втори вариант >>
То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе.
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват.
към втори вариант >>
В какво седи една възможност?
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност.
В какво седи една възможност?
Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата?
към втори вариант >>
Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме.
(втори вариант)
Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме.
Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме.
И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
към втори вариант >>
Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност?
Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека.
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата?
към втори вариант >>
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе.
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
към втори вариант >>
Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност?
Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек.
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата?
към втори вариант >>
И някой път може да те обичат не навреме.
(втори вариант)
Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме.
И някой път може да те обичат не навреме.
Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава.
към втори вариант >>
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека.
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма.
към втори вариант >>
И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава.
Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
към втори вариант >>
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек.
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма.
към втори вариант >>
Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце.
(втори вариант)
И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце.
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече.
към втори вариант >>
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
към втори вариант >>
Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече.
(втори вариант)
Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава.
Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече.
Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив.
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
към втори вариант >>
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
(втори вариант)
И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце.
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя.
към втори вариант >>
Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”.
(втори вариант)
Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”.
Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата.
към втори вариант >>
Когато венчават младите булки, все им турят цветя.
(втори вариант)
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече.
Когато венчават младите булки, все им турят цветя.
И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“.
(втори вариант)
Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.
Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“.
Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата.
към втори вариант >>
То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе.
(втори вариант)
И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам.
То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе.
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват.
към втори вариант >>
Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата?
(втори вариант)
В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”.
Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата?
Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата.
към втори вариант >>
И те се радват.
(втори вариант)
То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя.
И те се радват.
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
Но знаете ли какво нещо е царският път на душата?
(втори вариант)
В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“.
Но знаете ли какво нещо е царският път на душата?
Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата.
към втори вариант >>
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
(втори вариант)
Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе.
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
към втори вариант >>
Имате ли някаква представа за душата?
(втори вариант)
Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата?
Имате ли някаква представа за душата?
Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея.
към втори вариант >>
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
(втори вариант)
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват.
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
Имате ли някаква представа за душата?
(втори вариант)
Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата?
Имате ли някаква представа за душата?
Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея.
към втори вариант >>
И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава.
(втори вариант)
И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си.
И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава.
Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
към втори вариант >>
Тъй както се разглежда, душата си има своя форма.
(втори вариант)
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата?
Тъй както се разглежда, душата си има своя форма.
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
(втори вариант)
И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма.
(втори вариант)
И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата?
Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма.
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи.
към втори вариант >>
Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече.
(втори вариант)
Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава.
Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече.
Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва.
към втори вариант >>
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
(втори вариант)
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма.
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
(втори вариант)
Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
към втори вариант >>
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
(втори вариант)
Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма.
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
към втори вариант >>
Когато венчават младите булки, се им турят цветя.
(втори вариант)
Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече.
Когато венчават младите булки, се им турят цветя.
И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
към втори вариант >>
И всички други форми са произлезли от формата на душата.
(втори вариант)
Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
И всички други форми са произлезли от формата на душата.
Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
към втори вариант >>
И всички други форми са произлязли от формата на душата.
(втори вариант)
Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света.
И всички други форми са произлязли от формата на душата.
Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи.
към втори вариант >>
И те се радват.
(втори вариант)
То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя.
И те се радват.
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл.
към втори вариант >>
Всички неща в света са създадени за душата.
(втори вариант)
Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата.
Всички неща в света са създадени за душата.
Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
Аз турям женитбата в много широк смисъл.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
Аз турям женитбата в много широк смисъл.
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене.
към втори вариант >>
Всички неща в света са създадени за душата.
(втори вариант)
Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата.
Всички неща в света са създадени за душата.
Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
към втори вариант >>
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
(втори вариант)
Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват.
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
към втори вариант >>
Това са забавления заради нея.
(втори вариант)
Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата.
Това са забавления заради нея.
Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл.
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете.
към втори вариант >>
Това са забавления заради нея.
(втори вариант)
Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата.
Това са забавления заради нея.
Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи.
към втори вариант >>
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
(втори вариант)
И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя.
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
към втори вариант >>
Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
(втори вариант)
Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея.
Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
към втори вариант >>
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод.
към втори вариант >>
Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи.
(втори вариант)
Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея.
Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи.
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух.
към втори вариант >>
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва.
(втори вариант)
Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя.
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва.
И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го.
към втори вариант >>
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа.
към втори вариант >>
Венчали са го.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
Венчали са го.
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете?
към втори вариант >>
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
(втори вариант)
И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи.
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът.
към втори вариант >>
И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
(втори вариант)
Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва.
И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
към втори вариант >>
Тя има нужда да се учи.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
Тя има нужда да се учи.
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата.
към втори вариант >>
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го.
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете.
към втори вариант >>
Тя има нужда да се учи.
(втори вариант)
И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи.
Тя има нужда да се учи.
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата.
към втори вариант >>
Аз турям женитбата в много широк смисъл.
(втори вариант)
И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили.
Аз турям женитбата в много широк смисъл.
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене.
към втори вариант >>
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи.
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа.
към втори вариант >>
Смъртта е развод за неправилното женене.
(втори вариант)
Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
Смъртта е развод за неправилното женене.
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие.
към втори вариант >>
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
(втори вариант)
Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи.
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът.
към втори вариант >>
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
(втори вариант)
После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл.
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете.
към втори вариант >>
Аз ще взема две думи.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
Аз ще взема две думи.
Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата.
към втори вариант >>
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете.
(втори вариант)
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене.
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете.
И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло.
към втори вариант >>
Аз ще взема две думи.
(втори вариант)
Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека.
Аз ще взема две думи.
Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата.
към втори вариант >>
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
(втори вариант)
Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен.
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод.
към втори вариант >>
Това което изтича, е дух.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи.
Това което изтича, е дух.
Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
към втори вариант >>
И смъртта е развод.
(втори вариант)
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете.
И смъртта е развод.
И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Това, което изтича, е Дух.
(втори вариант)
Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи.
Това, което изтича, е Дух.
Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
към втори вариант >>
Венчали са го.
(втори вариант)
И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен.
Венчали са го.
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете?
към втори вариант >>
Не, че изтичането е духа.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух.
Не, че изтичането е духа.
Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
към втори вариант >>
И защо трябва да умрете?
(втори вариант)
Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод.
И защо трябва да умрете?
- За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Не че изтичането е Духът.
(втори вариант)
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух.
Не че изтичането е Духът.
Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
към втори вариант >>
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
(втори вариант)
И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го.
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете.
към втори вариант >>
Това, което възприема, е душата.
(втори вариант)
Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа.
Това, което възприема, е душата.
Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата.
към втори вариант >>
- За да се освободите от онзи, с който не може да живеете.
(втори вариант)
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете?
- За да се освободите от онзи, с който не може да живеете.
Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Това, което възприема, е душата.
(втори вариант)
Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът.
Това, което възприема, е душата.
Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата.
към втори вариант >>
Смъртта е развод за неправилното женене.
(втори вариант)
Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш.
Смъртта е развод за неправилното женене.
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие.
към втори вариант >>
Туй, което създава нещата, е духа.
(втори вариант)
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата.
Туй, което създава нещата, е духа.
Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
към втори вариант >>
Понеже духът и плътта са в противоречие.
(втори вариант)
Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете.
Понеже духът и плътта са в противоречие.
Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Туй, което създава нещата, е Духът.
(втори вариант)
Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата.
Туй, което създава нещата, е Духът.
Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
към втори вариант >>
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете.
(втори вариант)
Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене.
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете.
И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло.
към втори вариант >>
Туй, което съгражда отвътре, е душата.
(втори вариант)
Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа.
Туй, което съгражда отвътре, е душата.
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
към втори вариант >>
Живеят в едно тяло.
(втори вариант)
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие.
Живеят в едно тяло.
И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Туй, което съгражда отвътре, е душата.
(втори вариант)
Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът.
Туй, което съгражда отвътре, е душата.
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
към втори вариант >>
И смъртта е развод.
(втори вариант)
Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете.
И смъртта е развод.
И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
(втори вариант)
Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата.
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
към втори вариант >>
И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
(втори вариант)
И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло.
И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
към втори вариант >>
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
(втори вариант)
Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата.
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
към втори вариант >>
И защо трябва да умрете?
(втори вариант)
Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод.
И защо трябва да умрете?
– За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
към втори вариант >>
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
(втори вариант)
Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
към втори вариант >>
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
(втори вариант)
Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
– За да се освободите от онези, с които не може да живеете.
(втори вариант)
Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете?
– За да се освободите от онези, с които не може да живеете.
Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес.
към втори вариант >>
Всичко това е складирано в душата.
(втори вариант)
Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
Всичко това е складирано в душата.
Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
към втори вариант >>
В духа има един завършен процес.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
В духа има един завършен процес.
Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете?
към втори вариант >>
Всичко това е складирано в душата.
(втори вариант)
Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.
Всичко това е складирано в душата.
Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
към втори вариант >>
Понеже духът и плътта са в противоречие.
(втори вариант)
Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете.
Понеже духът и плътта са в противоречие.
Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там.
към втори вариант >>
Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
(втори вариант)
Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата.
Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи.
към втори вариант >>
Разумното е там.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес.
Разумното е там.
А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си.
към втори вариант >>
Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
(втори вариант)
Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата.
Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи.
към втори вариант >>
Живеят в едно тяло.
(втори вариант)
Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие.
Живеят в едно тяло.
И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес.
към втори вариант >>
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
(втори вариант)
Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове.
към втори вариант >>
А пък в плътта има един незавършен процес.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там.
А пък в плътта има един незавършен процес.
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа.
към втори вариант >>
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
(втори вариант)
Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга.
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове.
към втори вариант >>
И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
(втори вариант)
И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло.
И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
към втори вариант >>
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
(втори вариант)
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес.
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
към втори вариант >>
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
(втори вариант)
Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
(втори вариант)
И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
към втори вариант >>
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги.
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
към втори вариант >>
В духа има един завършен процес.
(втори вариант)
– За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба.
В духа има един завършен процес.
Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете?
към втори вариант >>
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
(втори вариант)
Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете?
(втори вариант)
В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете?
Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
(втори вариант)
Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
към втори вариант >>
Разумното е там.
(втори вариант)
Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес.
Разумното е там.
А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си.
към втори вариант >>
Душата е склад на най-сладките работи.
(втори вариант)
Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
Душата е склад на най-сладките работи.
Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си.
(втори вариант)
Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете?
Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си.
То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
Душата е склад на най-сладките работи.
(втори вариант)
Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.
Душата е склад на най-сладките работи.
Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми!
към втори вариант >>
А пък в плътта има един незавършен процес.
(втори вариант)
Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там.
А пък в плътта има един незавършен процес.
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа.
към втори вариант >>
Душата е склад на най-хубавите плодове.
(втори вариант)
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи.
Душата е склад на най-хубавите плодове.
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа.
(втори вариант)
А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си.
То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа.
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
Душата е склад на най-хубавите плодове.
(втори вариант)
И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи.
Душата е склад на най-хубавите плодове.
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа?
към втори вариант >>
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
(втори вариант)
И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес.
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
към втори вариант >>
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
(втори вариант)
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове.
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
към втори вариант >>
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
(втори вариант)
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа.
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
(втори вариант)
Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове.
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие.
към втори вариант >>
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
(втори вариант)
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете.
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.
към втори вариант >>
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът.
към втори вариант >>
И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
(втори вариант)
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
към втори вариант >>
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
(втори вариант)
Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът.
към втори вариант >>
Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете?
(втори вариант)
В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо.
Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете?
Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
към втори вариант >>
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
към втори вариант >>
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
към втори вариант >>
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
(втори вариант)
Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
към втори вариант >>
Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си.
(втори вариант)
Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете?
Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си.
То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
към втори вариант >>
Христос казва: “Скръбна е душата ми!
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
Христос казва: “Скръбна е душата ми!
” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен.
към втори вариант >>
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
към втори вариант >>
Христос казва: „Скръбна е душата ми!
(втори вариант)
Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.
Христос казва: „Скръбна е душата ми!
“ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен.
към втори вариант >>
То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа.
(втори вариант)
А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си.
То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа.
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката?
към втори вариант >>
” Защо е била скръбна душата на Христос?
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми!
” Защо е била скръбна душата на Христос?
Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие?
към втори вариант >>
Сега неговото ли да стане или на майката?
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
Сега неговото ли да стане или на майката?
Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
към втори вариант >>
“ Защо е била скръбна душата на Христа?
(втори вариант)
Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми!
“ Защо е била скръбна душата на Христа?
Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие?
към втори вариант >>
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
(втори вариант)
Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа.
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране.
към втори вариант >>
Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие.
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос?
Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие.
Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние.
към втори вариант >>
Има си понятие това дете, разбиране.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката?
Има си понятие това дете, разбиране.
Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
към втори вариант >>
Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие.
(втори вариант)
И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа?
Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие.
Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние.
към втори вариант >>
И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.
(втори вариант)
Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си.
И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило.
към втори вариант >>
Гладен е човекът.
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие.
Гладен е човекът.
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
към втори вариант >>
Аз държа едно правило.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране.
Аз държа едно правило.
Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
към втори вариант >>
Гладен е човекът.
(втори вариант)
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие.
Гладен е човекът.
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
към втори вариант >>
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
(втори вариант)
Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
към втори вариант >>
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
(втори вариант)
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът.
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска.
към втори вариант >>
Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило.
Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
(втори вариант)
Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът.
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска.
към втори вариант >>
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
(втори вариант)
Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там.
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
към втори вариант >>
И ти се чувствуваш скърбен.
(втори вариант)
Христос казва: “Скръбна е душата ми! ” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
И ти се чувствуваш скърбен.
Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
(втори вариант)
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
И ти се чувствуваш скърбен.
(втори вариант)
Христос казва: „Скръбна е душата ми! “ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство.
И ти се чувствуваш скърбен.
Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Сега неговото ли да стане или на майката?
(втори вариант)
То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката.
Сега неговото ли да стане или на майката?
Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
към втори вариант >>
Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие?
(втори вариант)
” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен.
Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие?
То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
(втори вариант)
Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие?
(втори вариант)
“ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен.
Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие?
То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
към втори вариант >>
Има си понятие това дете, разбиране.
(втори вариант)
Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката?
Има си понятие това дете, разбиране.
Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
към втори вариант >>
То е едно временно състояние.
(втори вариант)
Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие?
То е едно временно състояние.
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
(втори вариант)
Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
То е едно временно състояние.
(втори вариант)
Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие?
То е едно временно състояние.
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща.
към втори вариант >>
Аз държа едно правило.
(втори вариант)
И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране.
Аз държа едно правило.
Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
към втори вариант >>
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
(втори вариант)
Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние.
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
(втори вариант)
Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
(втори вариант)
Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние.
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря.
към втори вариант >>
Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
(втори вариант)
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило.
Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска.
(втори вариант)
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска.
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Щом не е добра, не я прилагайте.
(втори вариант)
Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска.
(втори вариант)
Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби.
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска.
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не.
към втори вариант >>
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
(втори вариант)
Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я.
Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
(втори вариант)
И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска.
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
към втори вариант >>
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
към втори вариант >>
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
(втори вариант)
И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска.
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици.
към втори вариант >>
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
(втори вариант)
Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече.
Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици.
към втори вариант >>
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ.
към втори вариант >>
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
(втори вариант)
Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици.
към втори вариант >>
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
(втори вариант)
Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го.
Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Той рисувал, както той схваща.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
Той рисувал, както той схваща.
В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
към втори вариант >>
Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина.
към втори вариант >>
Той рисувал, както той схваща.
(втори вариант)
То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля.
Той рисувал, както той схваща.
В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
към втори вариант >>
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
(втори вариант)
Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте.
Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
В дадения случай или може да удобря или да не удобря.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща.
В дадения случай или може да удобря или да не удобря.
Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва.
към втори вариант >>
Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък.
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ.
към втори вариант >>
В дадения случай или може да одобря, или да не одобря.
(втори вариант)
Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща.
В дадения случай или може да одобря, или да не одобря.
Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва.
към втори вариант >>
Щом не е добра, не я прилагайте.
(втори вариант)
Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я.
Щом не е добра, не я прилагайте.
към втори вариант >>
Той може да е съгласен с мене, или не.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря.
Той може да е съгласен с мене, или не.
Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва.
към втори вариант >>
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък.
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не.
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай!
към втори вариант >>
Той може да е съгласен с мене или не.
(втори вариант)
Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря.
Той може да е съгласен с мене или не.
Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва.
към втори вариант >>
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
към втори вариант >>
Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не.
Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици.
Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее.
към втори вариант >>
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не.
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре.
към втори вариант >>
Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици.
(втори вариант)
Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не.
Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици.
Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее.
към втори вариант >>
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата.
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина.
към втори вариант >>
Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици.
Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици.
Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва.
към втори вариант >>
И рекох ѝ.
(втори вариант)
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
И рекох ѝ.
“Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница.
към втори вариант >>
Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици.
(втори вариант)
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици.
Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици.
Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва.
към втори вариант >>
Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност.
Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка.
към втори вариант >>
Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
(втори вариант)
Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици.
Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
към втори вариант >>
“Благодари, че с малко мина.
(втори вариант)
Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ.
“Благодари, че с малко мина.
Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
към втори вариант >>
Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
(втори вариант)
Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици.
Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
към втори вариант >>
Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето.
Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък.
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин.
към втори вариант >>
Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва.
(втори вариант)
В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва.
Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ.
(втори вариант)
Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина.
Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ.
“Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва.
(втори вариант)
В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са.
Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва.
Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък.
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не.
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре.
към втори вариант >>
Този, който критикува, и той не живее както трябва.
(втори вариант)
Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва.
Този, който критикува, и той не живее както трябва.
Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
“Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай!
(втори вариант)
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ.
“Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай!
Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Този, който критикува и той не живее както трябва.
(втори вариант)
Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва.
Този, който критикува и той не живее както трябва.
Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване.
към втори вариант >>
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
(втори вариант)
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не.
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница.
към втори вариант >>
Някой критикува, че друг не знае да пее.
(втори вариант)
Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва.
Някой критикува, че друг не знае да пее.
Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Той няма да те приеме добре.
(втори вариант)
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай!
Той няма да те приеме добре.
Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Някой критикува, че друг не знае да пее.
(втори вариант)
Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва.
Някой критикува, че друг не знае да пее.
Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите.
към втори вариант >>
И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина.
(втори вариант)
Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака.
И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина.
Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка.
към втори вариант >>
Но и той не знае да пее, както трябва.
(втори вариант)
Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее.
Но и той не знае да пее, както трябва.
Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Носи си възглавница.
(втори вариант)
И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре.
Носи си възглавница.
Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Но и той не знае да пее както трябва.
(втори вариант)
Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее.
Но и той не знае да пее както трябва.
Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва.
към втори вариант >>
Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка.
(втори вариант)
Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина.
Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка.
Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
към втори вариант >>
Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
(втори вариант)
Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва.
Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
(втори вариант)
“Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница.
Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
(втори вариант)
Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва.
Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
към втори вариант >>
Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин.
(втори вариант)
Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка.
Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин.
И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Но и той не пише както трябва.
(втори вариант)
Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
Но и той не пише както трябва.
към втори вариант >>
Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
(втори вариант)
Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
към втори вариант >>
Но и той не пише както трябва.
(втори вариант)
Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва.
Но и той не пише както трябва.
Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
към втори вариант >>
И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре.
(втори вариант)
Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин.
И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре.
Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
към втори вариант >>
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване.
Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
към втори вариант >>
Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно.
към втори вариант >>
Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване.
(втори вариант)
Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване.
Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
към втори вариант >>
Носи си възглавница.
(втори вариант)
Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре.
Носи си възглавница.
Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
към втори вариант >>
Въпросът е за възможностите.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване.
Въпросът е за възможностите.
Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини.
към втори вариант >>
Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата.
към втори вариант >>
Въпросът е за възможностите.
(втори вариант)
Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване.
Въпросът е за възможностите.
Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини.
към втори вариант >>
Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка.
(втори вариант)
И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница.
Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка.
Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница.
към втори вариант >>
Разбиране ни трябва.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите.
Разбиране ни трябва.
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
към втори вариант >>
Ще си носиш възглавница.
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
Ще си носиш възглавница.
Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница.
към втори вариант >>
Разбиране ни трябва.
(втори вариант)
Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите.
Разбиране ни трябва.
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
към втори вариант >>
Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
(втори вариант)
Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка.
Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това?
към втори вариант >>
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва.
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави.
към втори вариант >>
Как ще преведете това?
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница.
Как ще преведете това?
Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
към втори вариант >>
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
(втори вариант)
Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва.
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави.
към втори вариант >>
Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница.
(втори вариант)
Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува.
Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница.
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Възглавницата е мекия език.
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това?
Възглавницата е мекия език.
Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
(втори вариант)
Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави.
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
(втори вариант)
И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница.
Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно.
към втори вариант >>
Разумните работи са завършени картини.
(втори вариант)
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
Разумните работи са завършени картини.
А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още.
към втори вариант >>
Ще говориш меко, приятно.
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език.
Ще говориш меко, приятно.
То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава.
към втори вариант >>
Разумните работи са завършени картини.
(втори вариант)
Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи.
Разумните работи са завършени картини.
А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава.
към втори вариант >>
Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
(втори вариант)
Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език?
Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата.
към втори вариант >>
А пък глупавите работи са незавършени картини.
(втори вариант)
Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
А пък глупавите работи са незавършени картини.
Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
към втори вариант >>
То е възглавницата.
(втори вариант)
Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно.
То е възглавницата.
А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека.
към втори вариант >>
А пък глупавите работи са незавършени картини.
(втори вариант)
Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
А пък глупавите работи са незавършени картини.
Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още.
към втори вариант >>
Ще си носиш възглавница.
(втори вариант)
Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени.
Ще си носиш възглавница.
Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница.
към втори вариант >>
Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
(втори вариант)
Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини.
Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е.
към втори вариант >>
А пък като дойде обед, може и без възглавница.
(втори вариант)
Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата.
А пък като дойде обед, може и без възглавница.
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може.
към втори вариант >>
Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
(втори вариант)
Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини.
Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
към втори вариант >>
Как ще преведете това?
(втори вариант)
Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница.
Как ще преведете това?
Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
към втори вариант >>
Работите разгледани в началото, те са глупави.
(втори вариант)
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
Работите разгледани в началото, те са глупави.
Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е.
към втори вариант >>
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
(втори вариант)
Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница.
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед?
към втори вариант >>
Работите, разгледани в началото, те са глупави.
(втори вариант)
В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време.
Работите, разгледани в началото, те са глупави.
Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е.
към втори вариант >>
НАГОРЕ