НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
930
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
930
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори.
Ако някой е осъден на убиване, и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта.
Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори.
В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
То е друг въпрос вече.
Единственият Господ за животните, това е човекът. Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората.
То е друг въпрос вече.
За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце.
към беседата >>
Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите.
Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас.
Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии.
към беседата >>
В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот.
Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори.
В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот.
Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум.
Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече.
За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум.
Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва.
към беседата >>
Вие не виждате това, което аз виждам.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас.
Вие не виждате това, което аз виждам.
Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае.
към беседата >>
Ще отговоря на желанията ви.
Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот.
Ще отговоря на желанията ви.
И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
Умът съдържа всичко в себе си.
Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум.
Умът съдържа всичко в себе си.
Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции.
към беседата >>
Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам.
Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора.
То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните.
към беседата >>
И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите.
По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви.
И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите.
Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
Той е безсмъртно начало.
То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си.
Той е безсмъртно начало.
Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?
към беседата >>
То ще премахне страданията у човека.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора.
То ще премахне страданията у човека.
Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери.
Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите.
Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери.
Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
Това е човекът, който мисли.
Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало.
Това е човекът, който мисли.
Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам?
към беседата >>
Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви.
Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека.
Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви.
Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
Това е тълкуването на един нов език.
Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери.
Това е тълкуването на един нов език.
към беседата >>
Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце.
То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли.
Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце.
Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп?
към беседата >>
Той е в сила да премахне всички мъчнотии.
Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви.
Той е в сила да премахне всички мъчнотии.
И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?
“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум.
към беседата >>
Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва.
За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце.
Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва.
Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?
към беседата >>
И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае.
Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии.
И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае.
Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
“ Казвам, ето един човек без ум.
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?
“ Казвам, ето един човек без ум.
Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее.
към беседата >>
Ние идваме в света с големи претенции.
Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва.
Ние идваме в света с големи претенции.
И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата? “
към беседата >>
Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните.
Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае.
Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните.
И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си? “ Казвам, ето един човек без ум.
Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?
“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората.
към беседата >>
И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?
Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции.
И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?
Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата? “
към беседата >>
И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните.
И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.
към беседата >>
“ Ето един евангелист без ум.
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си? “ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?
“ Ето един евангелист без ум.
Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват.
към беседата >>
Все аз ли трябва да страдам?
Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?
Все аз ли трябва да страдам?
Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата? “
към беседата >>
Питам, в какво седи истинското знание?
Питам, в какво седи истинското знание?
Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест.
към беседата >>
Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си? “ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум.
Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?
“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство.
към беседата >>
Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп?
Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам?
Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп?
Защо ме е оставил така на произвола на съдбата? “
към беседата >>
Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва.
Питам, в какво седи истинското знание?
Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва.
Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш.
към беседата >>
“ Ето друг човек без ум.
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си? “ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?
“ Ето друг човек без ум.
Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал.
към беседата >>
Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?
Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп?
Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?
“
към беседата >>
Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва.
Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане.
Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум.
към беседата >>
Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее.
“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум.
Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее.
Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво.
към беседата >>
“
Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?
“
към беседата >>
Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане.
Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден.
Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи.
към беседата >>
Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората.
Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си? “ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее.
Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората.
Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления.
към беседата >>
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце.
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце.
Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина.
към беседата >>
Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден.
Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто.
Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен.
към беседата >>
Те и без това убиват.
“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората.
Те и без това убиват.
Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие?
към беседата >>
Той един ден си казал: „Де е Господ?
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце.
Той един ден си казал: „Де е Господ?
Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село.
към беседата >>
Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто.
Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест.
Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси.
към беседата >>
Убийството не е изкуство.
Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия? “ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват.
Убийството не е изкуство.
Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава?
към беседата >>
Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне.
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ?
Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне.
На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?
към беседата >>
Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш.
Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест.
Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш.
Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не е убивал.
“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство.
Няма някой от вас, който да не е убивал.
Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее.
към беседата >>
На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели.
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне.
На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели.
Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога? “ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум.
Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш.
Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум.
Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво.
Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал.
Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво.
Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още.
към беседата >>
Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце.
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели.
Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце.
След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога? “ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи.
Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум.
Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи.
Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Че това са все престъпления.
Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво.
Че това са все престъпления.
Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате.
към беседата >>
След това напуща България и забягва някъде по чужбина.
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце.
След това напуща България и забягва някъде по чужбина.
Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога? “ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен.
Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи.
Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен.
Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Как мислите вие?
Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления.
Как мислите вие?
Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село.
Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина.
Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село.
Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога? “ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Това е, което може да ни спаси.
Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен.
Това е, което може да ни спаси.
Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Де е вашият морал тогава?
Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие?
Де е вашият морал тогава?
Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?
Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село.
Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?
“ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси.
Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
към беседата >>
Ще кажете, че така не се живее.
Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава?
Ще кажете, че така не се живее.
Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
“ Казвам, това са детински схващания.
На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?
“ Казвам, това са детински схващания.
към беседата >>
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме.
Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота.
към беседата >>
Че ние и сега не живеем още.
Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее.
Че ние и сега не живеем още.
С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят.
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят.
Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека?
към беседата >>
Този човек е наречен мълчаливият.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме.
Този човек е наречен мълчаливият.
В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?
към беседата >>
С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате.
Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още.
С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате.
Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
Той е създал цялата Вселена с един замах.
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят.
Той е създал цялата Вселена с един замах.
Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това?
към беседата >>
В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият.
В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее.
Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?
към беседата >>
Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате.
Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
към беседата >>
Велик е Бог.
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах.
Велик е Бог.
Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази.
към беседата >>
Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее.
Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица.
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи.
към беседата >>
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка.
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка.
Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?
към беседата >>
Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората.
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог.
Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората.
Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого.
към беседата >>
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица.
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши.
Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията.
към беседата >>
Ние сме във второто пришествие.
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка.
Ние сме във второто пришествие.
Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът.
към беседата >>
Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е.
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората.
Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е.
Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа.
към беседата >>
Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши.
Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота.
Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?
към беседата >>
Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н.
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие.
Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н.
Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи.
към беседата >>
Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека?
Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е.
Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека?
Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога.
към беседата >>
Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?
Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота.
Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?
“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание.
към беседата >>
Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят?
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н.
Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят?
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи.
към беседата >>
Какво ще му допринесе това?
Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека?
Какво ще му допринесе това?
Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват.
към беседата >>
“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?
В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?
“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?
“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче.
към беседата >>
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме.
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят?
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите.
към беседата >>
Смешна работа е тази.
Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това?
Смешна работа е тази.
Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога.
към беседата >>
“ Мълчаливият пак си мълчи.
Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?
“ Мълчаливият пак си мълчи.
Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
към беседата >>
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?
Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?
“ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
към беседата >>
Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого.
Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази.
Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого.
Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората.
към беседата >>
Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията.
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи.
Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията.
Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
“ Всичко е умът.
Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?
“ Всичко е умът.
Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати.
към беседата >>
Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа.
Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого.
Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа.
С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само.
към беседата >>
Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?
Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията.
Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?
“ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи.
Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът.
Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи.
Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях.
към беседата >>
С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога.
Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа.
С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога.
Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува.
към беседата >>
“ Пак мълчание.
Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение? “ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?
“ Пак мълчание.
Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи.
Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи.
Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи.
Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб.
към беседата >>
Каквото и да им се говори, те все не вярват.
Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога.
Каквото и да им се говори, те все не вярват.
И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си.
към беседата >>
Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче.
“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той? “ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание.
Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче.
Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
Нека турят на краката си опинците или чехлите.
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи.
Нека турят на краката си опинците или чехлите.
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега.
към беседата >>
И религиозните хора не вярват в Бога.
Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват.
И религиозните хора не вярват в Бога.
Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче.
Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите.
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
Неверието, съмнението, като че е наследено у хората.
Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога.
Неверието, съмнението, като че е наследено у хората.
И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той? “ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.
към беседата >>
Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати.
“ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати.
Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само.
Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората.
И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само.
И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Имаше някой си человек.
Имаше някой си человек.
Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата.
към беседата >>
Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях.
Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати.
Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях.
Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
И за тях Бог не съществува.
С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само.
И за тях Бог не съществува.
Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли?
Имаше някой си человек.
Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли?
Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи.
към беседата >>
Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб.
Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях.
Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб.
Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си.
Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува.
Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си.
Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Тогава ти не си човекът.
Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли?
Тогава ти не си човекът.
Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека.
към беседата >>
Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега.
Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб.
Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега.
Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си.
Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
към беседата >>
Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира.
Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът.
Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира.
Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега.
Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
Какво нещо е вярата в Господа?
Какво нещо е вярата в Господа?
Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася.
към беседата >>
Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.
Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира.
Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.
Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение.
Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим.
към беседата >>
Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш.
Какво нещо е вярата в Господа?
Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш.
И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие.
към беседата >>
Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата.
Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.
Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата.
Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение.
Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат.
Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота.
към беседата >>
И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали.
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш.
И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали.
Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?
към беседата >>
Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи.
Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата.
Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи.
Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат.
Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас.
Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?
към беседата >>
Че кой не може да убие няколко души?
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали.
Че кой не може да убие няколко души?
Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене.
към беседата >>
Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека.
Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи.
Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека.
Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Ние сме вашите по-стари братя.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас.
Ние сме вашите по-стари братя.
Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят.
към беседата >>
Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата.
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души?
Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата.
Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест.
към беседата >>
Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека.
Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
към беседата >>
Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя.
Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха.
Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш.
към беседата >>
Нищо не се допринася.
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата.
Нищо не се допринася.
Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести.
към беседата >>
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът.
Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят.
към беседата >>
Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим.
Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха.
Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим.
И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта.
към беседата >>
Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие.
Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася.
Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие.
Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия.
към беседата >>
Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът.
Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието.
С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават.
към беседата >>
И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота.
Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим.
И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота.
Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?
И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие.
Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?
“ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието.
С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна.
Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна.
към беседата >>
Казвате: „Кой може да направи това?
Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота.
Казвате: „Кой може да направи това?
“ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
“ Има начин за бранене.
Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?
“ Има начин за бранене.
Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна.
Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си.
Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин.
към беседата >>
“ Огънят.
Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?
“ Огънят.
Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест.
Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене.
Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест.
Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си.
Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат.
Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого.
към беседата >>
Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш.
Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят.
Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш.
На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести.
Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест.
Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести.
Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят.
Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат.
Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят.
Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека.
към беседата >>
На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта.
Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш.
На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта.
Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия.
Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести.
Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия.
Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
Едва сега са започнали да ги разпознават.
Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят.
Едва сега са започнали да ги разпознават.
Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това? “ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта.
Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към беседата >>
Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним? “ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия.
Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
към беседата >>
Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна.
С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават.
Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна.
Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?
“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?
към беседата >>
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест.
Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове.
към беседата >>
Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин.
Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна.
Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин.
Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?
“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
към беседата >>
Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест.
Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват.
Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства.
към беседата >>
Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого.
Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин.
Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого.
Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя? “ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате.
към беседата >>
Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват.
Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад.
В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Тази енергия произвежда големи експлозии в човека.
Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого.
Тази енергия произвежда големи експлозии в човека.
Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя? “ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов?
към беседата >>
В тялото на човека има цяла система на предпазване.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад.
В тялото на човека има цяла система на предпазване.
Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека.
Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
към беседата >>
И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя? “ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
към беседата >>
Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване.
Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия.
В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата.
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата.
Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм.
към беседата >>
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя? “ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?
“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не.
към беседата >>
В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия.
В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове.
Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата?
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата.
Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата?
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери.
към беседата >>
“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?
“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
към беседата >>
Те имат ред предпазителни средства.
Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове.
Те имат ред предпазителни средства.
Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си.
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата?
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си.
Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето.
към беседата >>
Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате.
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате.
Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства.
Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.
към беседата >>
Това трябва да се учи в училищата.
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си.
Това трябва да се учи в училищата.
Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане.
към беседата >>
Как ще познаете неговата любов?
Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате.
Как ще познаете неговата любов?
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави.
към беседата >>
Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му.
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата.
Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му.
Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена.
към беседата >>
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов?
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
към беседата >>
Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм.
Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му.
Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм.
Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си?
към беседата >>
Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не.
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не.
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли.
към беседата >>
Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери.
Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм.
Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери.
Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
към беседата >>
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не.
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето.
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери.
Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето.
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те?
към беседата >>
Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
към беседата >>
Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане.
Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето.
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане.
Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
към беседата >>
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Нашият Бог е в сила да ни избави.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
Нашият Бог е в сила да ни избави.
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Главата на детето остава все неоправена.
Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане.
Главата на детето остава все неоправена.
Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки.
към беседата >>
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави.
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си?
Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена.
Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си?
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата.
към беседата >>
Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли.
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли.
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си?
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето.
към беседата >>
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето.
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето.
Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли.
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“
към беседата >>
Тогава защо се женят те?
Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
Тогава защо се женят те?
Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
към беседата >>
Кои са те?
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето.
Кои са те?
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
към беседата >>
Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те?
Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
към беседата >>
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те?
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към беседата >>
Има някои хора, които знаят отде са дошли.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
Има някои хора, които знаят отде са дошли.
Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
към беседата >>
Така правят съвременните майки.
Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
Така правят съвременните майки.
Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят?
към беседата >>
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет. Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“
към беседата >>
Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли.
Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
към беседата >>
Не, не бутайте детето по задницата.
Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки.
Не, не бутайте детето по задницата.
С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат.
към беседата >>
Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой.
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой.
Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет. Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“
към беседата >>
Моето царство не е от този свят.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Моето царство не е от този свят.
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
към беседата >>
С това вие създавате много лош импулс в детето.
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата.
С това вие създавате много лош импулс в детето.
Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това?
към беседата >>
Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет.
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой.
Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет.
Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“
към беседата >>
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят.
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“
към беседата >>
Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето.
Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината.
към беседата >>
Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет.
Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“
към беседата >>
Сега да се върнем към онова, което е реално.
Сега да се върнем към онова, което е реално.
Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си.
към беседата >>
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него.
Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия.
към беседата >>
Нито един от вас не иска да страда.
Сега да се върнем към онова, което е реално.
Нито един от вас не иска да страда.
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи.
към беседата >>
Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят?
Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят?
Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва.
към беседата >>
Този Бог ви призовава днес.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него.
Този Бог ви призовава днес.
Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда.
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
към беседата >>
Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат.
Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят?
Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат.
Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
към беседата >>
Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес.
Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас.
Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел.
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел.
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат.
към беседата >>
Коя е причината за това?
С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат.
Коя е причината за това?
Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
към беседата >>
Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас.
Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага.
Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел.
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
към беседата >>
Аз зная коя е причината.
Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това?
Аз зная коя е причината.
Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
към беседата >>
Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага.
Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше.
Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?
“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън.
към беседата >>
Майките не знаят как да къпят децата си.
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината.
Майките не знаят как да къпят децата си.
Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
към беседата >>
Следователно станете деца на Този Великия.
Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше.
Следователно станете деца на Този Великия.
Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
“ Причината за това е, че вашият ум не работи.
Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?
“ Причината за това е, че вашият ум не работи.
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Те ги къпят както не трябва.
Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си.
Те ги къпят както не трябва.
Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия.
Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
към беседата >>
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи.
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа.
към беседата >>
Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва.
Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби.
Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби.
Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.
към беседата >>
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат.
Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат.
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.
Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби.
Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.
към беседата >>
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат.
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън.
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време? “ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън.
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън.
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към беседата >>
Човек е работник на живата природа.
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
Човек е работник на живата природа.
Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове.
към беседата >>
Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа.
Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
към беседата >>
Сега само ви забавлявам.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
Сега само ви забавлявам.
Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват.
към беседата >>
Едно трябва да знаете всички.
Едно трябва да знаете всички.
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас.
към беседата >>
Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам.
Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ.
към беседата >>
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея.
Едно трябва да знаете всички.
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея.
Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас.
към беседата >>
Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо?
към беседата >>
Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята.
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея.
Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята.
Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
към беседата >>
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост.
към беседата >>
Те работят за него.
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята.
Те работят за него.
Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
към беседата >>
Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове.
Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине.
към беседата >>
Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви?
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него.
Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви?
Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Мене мостове не ми трябват.
Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове.
Мене мостове не ми трябват.
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя.
към беседата >>
Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас.
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви?
Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас.
Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
към беседата >>
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ.
Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват.
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ.
Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата.
към беседата >>
Те работят изключително за вас.
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас.
Те работят изключително за вас.
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
към беседата >>
Аз не се нуждая от мостове. Защо?
Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ.
Аз не се нуждая от мостове. Защо?
Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя.
към беседата >>
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим.
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
към беседата >>
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас.
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие.
към беседата >>
Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо?
Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост.
Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката?
към беседата >>
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим.
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
към беседата >>
Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине.
Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост.
Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине.
Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?
към беседата >>
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
Но да оставим този въпрос настрана.
Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
Но да оставим този въпрос настрана.
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
към беседата >>
Или друго нещо правя.
Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине.
Или друго нещо правя.
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? “
към беседата >>
Повидимому ние мислим, че разбираме света.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
Повидимому ние мислим, че разбираме света.
Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана.
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата.
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя.
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата.
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? “
към беседата >>
Обаче в живота има всякога неща неразбрани.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света.
Обаче в живота има всякога неща неразбрани.
Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя.
Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата.
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя.
Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? “
към беседата >>
Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани.
Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
Не, човек не може да намисли да се самоубие.
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
Не, човек не може да намисли да се самоубие.
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
Казвате: „Как премина реката?
Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя.
Казвате: „Как премина реката?
Да не си прехвръкнал някак? “
към беседата >>
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
към беседата >>
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие.
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
Да не си прехвръкнал някак?
Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката?
Да не си прехвръкнал някак?
“
към беседата >>
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година.
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г.
към беседата >>
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
“
Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?
“
към беседата >>
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година.
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд.
към беседата >>
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към беседата >>
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му.
към беседата >>
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора.
Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
към беседата >>
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
Баща му бил французин, майка му била полячка.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
Баща му бил французин, майка му била полячка.
В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни.
към беседата >>
Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора.
Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство.
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
към беседата >>
И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път.
Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
В 1829 г.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка.
В 1829 г.
той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял.
към беседата >>
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство.
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин.
Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята.
към беседата >>
Аз зная какво ще стане в края на краищата.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път.
Аз зная какво ще стане в края на краищата.
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
той отива във Виена, а в 1831 г.
Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г.
той отива във Виена, а в 1831 г.
тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства.
към беседата >>
Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин.
Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята.
към беседата >>
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата.
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре.
И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд.
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г.
тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд.
След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него.
към беседата >>
За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години.
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина.
към беседата >>
И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре.
И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.
към беседата >>
След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му.
Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд.
След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му.
Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него.
към беседата >>
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години.
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
към беседата >>
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
към беседата >>
Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни.
Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му.
Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни.
След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил.
към беседата >>
Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята.
към беседата >>
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо.
Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят.
към беседата >>
След това той заболял.
В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни.
След това той заболял.
Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
към беседата >>
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята.
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята.
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Нищо не спечелиха.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо.
Нищо не спечелиха.
Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
към беседата >>
Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства.
той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял.
Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства.
Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
към беседата >>
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята.
Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята.
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята.
Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Някой ще каже, че все е било за полза.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха.
Някой ще каже, че все е било за полза.
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
към беседата >>
Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него.
тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства.
Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него.
Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга.
към беседата >>
Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина.
За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята.
Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина.
По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза.
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част.
към беседата >>
Навремето си много говорили за него.
След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него.
Навремето си много говорили за него.
Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
към беседата >>
По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина.
По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина.
към беседата >>
Той имал силно разработен музикален стил.
Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него.
Той имал силно разработен музикален стил.
Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
към беседата >>
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята.
Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята.
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят.
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят.
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях.
към беседата >>
Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил.
Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята.
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.
към беседата >>
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят.
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?
към беседата >>
Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Със смъртта човек не еволюира.
Със смъртта човек не еволюира.
Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват.
към беседата >>
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така? “ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга.
Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал.
Със смъртта човек не еволюира.
Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал.
Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение.
към беседата >>
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част.
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част.
Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така? “ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал.
Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира.
към беседата >>
Великите хора не се интересуват от положението на българина.
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част.
Великите хора не се интересуват от положението на българина.
Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така? “ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила?
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила?
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях.
Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина.
Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях.
Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така? “ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към беседата >>
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила?
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях.
Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?
“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват.
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват.
Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?
“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към беседата >>
И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него.
към беседата >>
Не, това е тяхно мнение.
Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват.
Не, това е тяхно мнение.
Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи.
към беседата >>
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби.
към беседата >>
Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира.
Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение.
Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира.
Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
Тази промяна ще стане внезапно.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
Тази промяна ще стане внезапно.
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени.
към беседата >>
И единият е прав, и другият е прав.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
И единият е прав, и другият е прав.
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
към беседата >>
Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира.
Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към беседата >>
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно.
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
към беседата >>
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав.
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно.
Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
към беседата >>
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
към беседата >>
Всички ще намерят, че са олекнали.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
Всички ще намерят, че са олекнали.
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
към беседата >>
Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно.
Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла.
към беседата >>
Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
към беседата >>
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали.
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него.
към беседата >>
Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него.
И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него.
И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
към беседата >>
Вие казвате, че земята е много голяма.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
Вие казвате, че земята е много голяма.
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
към беседата >>
Вие ще станете спокойни и тихи.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи.
Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи.
към беседата >>
И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби.
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него.
И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби.
Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.
към беседата >>
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма.
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате.
Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
към беседата >>
Лицето на цялата земя ще се измени.
Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи.
Лицето на цялата земя ще се измени.
Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
към беседата >>
Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби.
Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
към беседата >>
Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате.
Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места.
Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
към беседата >>
Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени.
Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
към беседата >>
Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре.
към беседата >>
Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места.
Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
към беседата >>
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка.
към беседата >>
Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла.
Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби.
към беседата >>
А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там?
към беседата >>
Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него.
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него.
Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
към беседата >>
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
към беседата >>
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна.
към беседата >>
Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи.
Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него.
Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи.
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене.
към беседата >>
Това е като закон, като правило в живота.
И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
Това е като закон, като правило в живота.
Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти.
към беседата >>
Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот.
към беседата >>
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи.
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
към беседата >>
Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.
Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н.
към беседата >>
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада.
към беседата >>
Той се ражда, но ще умре.
Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
Той се ражда, но ще умре.
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
към беседата >>
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Никой не влиза и в положението на една майка.
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Никой не влиза и в положението на една майка.
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш.
към беседата >>
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби.
Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре.
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби.
Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена.
към беседата >>
Какво правят тези същества там?
А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
Какво правят тези същества там?
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка.
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила?
към беседата >>
Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби.
Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена.
към беседата >>
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна.
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там?
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна.
Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене.
Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене.
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила? “ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече.
към беседата >>
Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти.
Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти.
Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
Между тях съществува голяма борба за живот.
Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна.
Между тях съществува голяма борба за живот.
Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене.
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила? “ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н.
Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти.
Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н.
Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот.
Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към беседата >>
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада.
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада.
Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила? “ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н.
Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н.
към беседата >>
Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш.
Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада.
Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш.
Защо си ме родила? “ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена.
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена.
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни?
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни?
Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре.
към беседата >>
Защо си ме родила?
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш.
Защо си ме родила?
“ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена.
Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена.
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена.
Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
Не сме ли напреднали?
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни?
Не сме ли напреднали?
“ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
към беседата >>
“ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече.
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила?
“ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече.
Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Шопен не е за болни хора.
Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена.
Шопен не е за болни хора.
към беседата >>
“ или „Не обичаме ли Господа?
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали?
“ или „Не обичаме ли Господа?
Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
към беседата >>
Глупава бях, че направих това нещо.“
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила? “ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече.
Глупава бях, че направих това нещо.“
към беседата >>
Имаше някой человек.
Имаше някой человек.
Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
към беседата >>
Не вярваме ли в него?
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа?
Не вярваме ли в него?
“ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна.
към беседата >>
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът?
към беседата >>
Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
Имаше някой человек.
Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
към беседата >>
“ и т.н.
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него?
“ и т.н.
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.
към беседата >>
Питам, де е почитанието на мъжа към жената?
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
Питам, де е почитанието на мъжа към жената?
Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината?
към беседата >>
Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът.
Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
към беседата >>
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре.
Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н.
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре.
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
към беседата >>
Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената?
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената?
Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената?
Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание?
към беседата >>
Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът.
Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно.
Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.
към беседата >>
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
Не сме ли напреднали? “ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре.
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува.
към беседата >>
Ами мъжът зачетен ли е днес?
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената?
Ами мъжът зачетен ли е днес?
Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват.
към беседата >>
Щом мислиш, ти си човек.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно.
Щом мислиш, ти си човек.
Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът?
към беседата >>
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
“ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
към беседата >>
Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там?
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес?
Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там?
Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
към беседата >>
Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек.
Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления.
към беседата >>
Според мене думата Бог не е толкова съдържателна.
Не вярваме ли в него? “ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
Според мене думата Бог не е толкова съдържателна.
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
Зачетен ли е там мъжът?
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там?
Зачетен ли е там мъжът?
Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес.
към беседата >>
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления.
към беседата >>
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.
“ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна.
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.
Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
Де е човещината?
Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът?
Де е човещината?
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те.
към беседата >>
Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.
Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание?
Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината?
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание?
Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Така трябва да се определят тези понятия.
Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
Така трябва да се определят тези понятия.
Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове.
към беседата >>
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува.
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува.
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват.
Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание?
Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват.
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Що е човекът?
Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.
Що е човекът?
Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
към беседата >>
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува.
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват.
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Същество, което мисли право и не върши престъпления.
Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът?
Същество, което мисли право и не върши престъпления.
Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
към беседата >>
Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
към беседата >>
Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес.
Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес.
Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления.
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления.
Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления.
Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
към беседата >>
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума.
Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света.
към беседата >>
Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес.
Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?
към беседата >>
Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те.
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления.
Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те.
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право.
към беседата >>
Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума.
Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има.
„Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!
към беседата >>
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи.
към беседата >>
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове.
Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те.
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове.
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек.
към беседата >>
„Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има.
„Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът.
към беседата >>
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
към беседата >>
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове.
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
към беседата >>
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси.
Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!
към беседата >>
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб.
към беседата >>
Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси.
Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят.
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци! “ – това е умът.
към беседата >>
Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
към беседата >>
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят.
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света.
Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци! “ – това е умът.
към беседата >>
Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
към беседата >>
Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право.
Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право.
Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!
Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света.
Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!
“ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци! “ – това е умът.
към беседата >>
Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи.
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи.
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита.
към беседата >>
Той е човек.
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право.
Той е човек.
Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
“ – това е умът.
„Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!
“ – това е умът.
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци! “ – това е умът.
към беседата >>
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи.
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова.
към беседата >>
Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек.
Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът.
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!
“ – това е умът.
към беседата >>
Не знаят как да си направят хляб.
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
Не знаят как да си направят хляб.
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!
към беседата >>
Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към беседата >>
“ – това е умът.
Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата! “ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!
“ – това е умът.
към беседата >>
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб.
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита.
към беседата >>
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни.
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни.
Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори.
към беседата >>
По какво се познават пороците?
По какво се познават пороците?
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това?
към беседата >>
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
към беседата >>
Това обаче не оправдава хората. Защо?
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни.
Това обаче не оправдава хората. Защо?
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
към беседата >>
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
По какво се познават пороците?
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов?
към беседата >>
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита.
Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита.
Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава.
към беседата >>
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо?
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
към беседата >>
Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича?
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича?
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение?
към беседата >>
Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова.
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита.
Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова.
Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
към беседата >>
Какво изисква набожността?
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква набожността?
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
към беседата >>
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича?
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?
“ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви.
към беседата >>
Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!
Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова.
Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!
“ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види.
към беседата >>
Каква религия е тази, която върши престъпления?
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността?
Каква религия е тази, която върши престъпления?
При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот.
към беседата >>
“ и той отговори, че го продава, любов ли е това?
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?
“ и той отговори, че го продава, любов ли е това?
И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?
към беседата >>
“ Всички се чудят отде е капнала тази пита.
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!
“ Всички се чудят отде е капнала тази пита.
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види.
към беседата >>
При това положение за религия не може да се говори.
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления?
При това положение за религия не може да се говори.
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може.
към беседата >>
И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това?
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това?
И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това?
Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен? “ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита.
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
към беседата >>
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори.
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира.
към беседата >>
Питам, какво се ползва агънцето от тази любов?
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това?
Питам, какво се ползва агънцето от тази любов?
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен? “ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
Те ядат и намират, че е много хубава.
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
Те ядат и намират, че е много хубава.
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
към беседата >>
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение?
Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов?
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение?
Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен? “ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава.
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
Хора, които се видоизменят, т.е.
Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
Хора, които се видоизменят, т.е.
не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
Едно време хората принасяха жертви.
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение?
Едно време хората принасяха жертви.
Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен? “ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
Като пали огъня, той не иска никой да го види.
Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте! “ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
Като пали огъня, той не иска никой да го види.
Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
не умират, за тях е бъдещият живот.
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
не умират, за тях е бъдещият живот.
Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?
“ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви.
Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?
“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
Като прави питата, пак не иска никой да го види.
“ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види.
Като прави питата, пак не иска никой да го види.
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
Мнозина питат може ли човек да не умира. Може.
При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот.
Мнозина питат може ли човек да не умира. Може.
Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?
“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
към беседата >>
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види.
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира.
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може.
Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира.
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
към беседата >>
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към беседата >>
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира.
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето?
към беседата >>
Те казват – спасението съществува в света.
Те казват – спасението съществува в света.
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
към беседата >>
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
към беседата >>
Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти.
към беседата >>
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
Те казват – спасението съществува в света.
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели.
към беседата >>
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее.
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса.
към беседата >>
Умът и сърцето представят две течения.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представят две течения.
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място.
към беседата >>
Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго.
Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго.
И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
към беседата >>
Между живота и смъртта има едно разграничение.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее.
Между живота и смъртта има едно разграничение.
Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение.
към беседата >>
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения.
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението.
към беседата >>
И тогава няма защо да се бият.
Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго.
И тогава няма защо да се бият.
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове.
към беседата >>
Аз определям смъртта и живота по следния начин.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение.
Аз определям смъртта и живота по следния начин.
Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр.
към беседата >>
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
към беседата >>
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият.
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели.
към беседата >>
Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин.
Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа.
към беседата >>
Що е сърцето?
Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
Що е сърцето?
Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието.
към беседата >>
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство.
към беседата >>
Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане.
към беседата >>
Това е венозната кръв, която отива да се пречисти.
Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето?
Това е венозната кръв, която отива да се пречисти.
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв.
към беседата >>
В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели.
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели.
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил.
към беседата >>
Следователно човек се намира между тези два полюса.
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
Следователно човек се намира между тези два полюса.
Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира.
към беседата >>
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място.
Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти.
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място.
При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм.
към беседата >>
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели.
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези?
към беседата >>
Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение.
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса.
Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение.
Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира.
към беседата >>
При това пречистване именно става и кръвообращението.
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място.
При това пречистване именно става и кръвообращението.
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм. Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, който подозира господаря си, или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си, или ученик, който подозира учителя си.
към беседата >>
Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове.
И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове.
И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези? “ „Не, не ги поразявай.
към беседата >>
Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр.
Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение.
Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр.
Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е.
към беседата >>
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението.
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм. Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, който подозира господаря си, или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си, или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението.
към беседата >>
И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели.
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове.
И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели.
Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези? “ „Не, не ги поразявай. Дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.“
към беседата >>
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
(втори вариант)
В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави.
към втори вариант >>
Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение.
(втори вариант)
Сега окултната наука другояче обяснява нещата. Как може, например, да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят.
Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение.
Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена.
към втори вариант >>
Ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
(втори вариант)
Казвате: Кой може да направи това? Огънят. Ако отидете в една леярница, където топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини да се слее с другите и казва: Аз не искам да си дам свободата. Но като я сложите при температура около хиляда градуса, тогава тази частица от желязото се слива в едно с другите и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън огънят на любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство.
Ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
към втори вариант >>
Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
(втори вариант)
Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място. Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
към втори вариант >>
Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм.
(втори вариант)
Сега окултната наука другояче обяснява нещата. Как може, например, да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят. Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение.
Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм.
Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си?
към втори вариант >>
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя?
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя?
И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
към втори вариант >>
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
(втори вариант)
В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място. Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши.
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли.
към втори вариант >>
Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери.
(втори вариант)
Сега окултната наука другояче обяснява нещата. Как може, например, да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят. Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение. Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм.
Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери.
Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
към втори вариант >>
И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя?
И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи?
към втори вариант >>
Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
(втори вариант)
Те имат ред предпазни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място. Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания.
Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето.
(втори вариант)
Как може, например, да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят. Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение. Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери.
Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето.
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят?
към втори вариант >>
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя? И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум.
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
към втори вариант >>
Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
(втори вариант)
Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място. Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ.
Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане.
(втори вариант)
Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят. Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение. Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето.
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане.
Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
към втори вариант >>
Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека.
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя? И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново.
Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека.
Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате?
към втори вариант >>
Нашият Бог е в сила да ни избави.
(втори вариант)
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме.
Нашият Бог е в сила да ни избави.
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Главата на детето остава все неоправена.
(втори вариант)
Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение. Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане.
Главата на детето остава все неоправена.
Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето.
към втори вариант >>
Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя? И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека.
Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов?
към втори вариант >>
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
(втори вариант)
Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави.
Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си?
(втори вариант)
Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена.
Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си?
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
към втори вариант >>
И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
(втори вариант)
Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя? И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
към втори вариант >>
Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли.
(втори вариант)
И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола.
Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли.
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
(втори вариант)
Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си?
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
към втори вариант >>
Казвате: ще бъдем ли щастливи?
(втори вариант)
И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: ще бъдем ли щастливи?
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не.
към втори вариант >>
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
(втори вариант)
Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли.
Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.
към втори вариант >>
Тогава защо се женят?
(втори вариант)
Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му.
Тогава защо се женят?
Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят?
към втори вариант >>
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
(втори вариант)
Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи?
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
към втори вариант >>
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално.
към втори вариант >>
Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
(втори вариант)
Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят?
Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат.
към втори вариант >>
Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате?
(втори вариант)
Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие.
Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате?
Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Има някои хора, които знаят откъде са дошли.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо.
Има някои хора, които знаят откъде са дошли.
Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда.
към втори вариант >>
С това се създава много лош импулс в дeтето.
(втори вариант)
Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата.
С това се създава много лош импулс в дeтето.
Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това?
към втори вариант >>
Как ще познаете неговата любов?
(втори вариант)
Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате?
Как ще познаете неговата любов?
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят откъде са дошли.
Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
към втори вариант >>
Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
(втори вариант)
Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето.
Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината.
към втори вариант >>
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
(втори вариант)
И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов?
Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Моето царство не е от този свят.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Моето царство не е от този свят.
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел.
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
(втори вариант)
Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после.
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си.
към втори вариант >>
Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не.
(втори вариант)
Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек.
Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не.
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят.
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания.
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
към втори вариант >>
Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят?
(втори вариант)
Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си.
Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят?
Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва.
към втори вариант >>
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
(втори вариант)
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не.
Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към онова, което е реално.
(втори вариант)
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания.
Сега да се върнем към онова, което е реално.
Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време?
към втори вариант >>
Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат.
(втори вариант)
Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят?
Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат.
Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
към втори вариант >>
Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
(втори вариант)
Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването.
Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.
към втори вариант >>
Нито един от вас не иска да страда.
(втори вариант)
Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално.
Нито един от вас не иска да страда.
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи.
към втори вариант >>
Коя е причината за това?
(втори вариант)
С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат.
Коя е причината за това?
Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
към втори вариант >>
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те?
към втори вариант >>
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
(втори вариант)
Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда.
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
към втори вариант >>
Аз зная коя е причината.
(втори вариант)
Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това?
Аз зная коя е причината.
Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
към втори вариант >>
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене.
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
към втори вариант >>
Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел.
(втори вариант)
Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо?
Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел.
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва.
към втори вариант >>
Майките не знаят как да къпят децата си.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината.
Майките не знаят как да къпят децата си.
Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
към втори вариант >>
Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден.
Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
към втори вариант >>
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
(втори вариант)
Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел.
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
към втори вариант >>
Те ги къпят както не трябва.
(втори вариант)
Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си.
Те ги къпят както не трябва.
Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така.
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно.
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така.
И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой.
към втори вариант >>
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време?
(втори вариант)
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно.
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време?
Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън.
към втори вариант >>
Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
(втори вариант)
Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва.
Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
И потвърждават думите ми с времето.
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така.
И потвърждават думите ми с времето.
Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето.
към втори вариант >>
Причината е, че вашият ум не работи.
(втори вариант)
Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време?
Причината е, че вашият ум не работи.
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
към втори вариант >>
Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
(втори вариант)
Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят.
Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
Кои са те?
(втори вариант)
Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето.
Кои са те?
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет.
към втори вариант >>
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
(втори вариант)
Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи.
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа.
към втори вариант >>
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
(втори вариант)
Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат.
Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
(втори вариант)
Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те?
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.
към втори вариант >>
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва.
(втори вариант)
Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени.
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва.
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично.
към втори вариант >>
Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
(втори вариант)
Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс.
Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
(втори вариант)
Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него.
към втори вариант >>
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
(втори вариант)
Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва.
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея.
към втори вариант >>
До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
(втори вариант)
Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите.
До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
към втори вариант >>
Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой.
(втори вариант)
Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак.
Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой.
Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес.
към втори вариант >>
Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън.
(втори вариант)
Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят.
Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън.
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята.
към втори вариант >>
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват.
към втори вариант >>
Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето.
(втори вариант)
И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой.
Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето.
Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас.
към втори вариант >>
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
(втори вариант)
Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън.
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него.
към втори вариант >>
Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал.
Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й.
към втори вариант >>
Това се случва в Тибет.
(втори вариант)
Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето.
Това се случва в Тибет.
Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага.
към втори вариант >>
Човек е работник на живата природа.
(втори вариант)
Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни.
Човек е работник на живата природа.
Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви?
към втори вариант >>
Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо?
към втори вариант >>
Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.
(втори вариант)
Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет.
Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.
Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше.
към втори вариант >>
Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично.
(втори вариант)
Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа.
Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично.
Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас.
към втори вариант >>
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост.
към втори вариант >>
Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него.
(втори вариант)
Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.
Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него.
Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше. Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея.
(втори вариант)
В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично.
Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея.
Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас.
към втори вариант >>
Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж.
Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове.
На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине.
към втори вариант >>
Този Бог ви, призовава днес.
(втори вариант)
Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него.
Този Бог ви, призовава днес.
Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше. Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята.
(втори вариант)
Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея.
Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята.
Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
към втори вариант >>
На мене мостове не ми трябват.
(втори вариант)
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове.
На мене мостове не ми трябват.
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя.
към втори вариант >>
Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас.
(втори вариант)
Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес.
Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас.
Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше. Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Те работят за Него.
(втори вариант)
Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята.
Те работят за Него.
Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
към втори вариант >>
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й.
(втори вариант)
Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват.
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й.
Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата.
към втори вариант >>
Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага.
(втори вариант)
Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас.
Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага.
Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше. Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви?
(втори вариант)
Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него.
Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви?
Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана.
към втори вариант >>
Аз не се нуждая от мостове. Защо?
(втори вариант)
Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й.
Аз не се нуждая от мостове. Защо?
Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си.
към втори вариант >>
Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше.
(втори вариант)
Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага.
Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше.
Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас.
(втори вариант)
Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви?
Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас.
Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
към втори вариант >>
Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост.
(втори вариант)
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо?
Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост.
Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката?
към втори вариант >>
Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
(втори вариант)
Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше.
Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.
към втори вариант >>
Те работят изключително за вас.
(втори вариант)
Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас.
Те работят изключително за вас.
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
към втори вариант >>
Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине.
(втори вариант)
Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост.
Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине.
Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?
към втори вариант >>
Станете деца на Този Великия в света, Който се проявява отчасти в свободата и в тази непреривна мъдрост и във всичките нейни наредби.
(втори вариант)
Станете деца на Този Великия в света, Който се проявява отчасти в свободата и в тази непреривна мъдрост и във всичките нейни наредби.
Станете деца на Великия, Който се проявява във всички области на Неговото Царство.
към втори вариант >>
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
(втори вариант)
Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас.
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие.
към втори вариант >>
Или друго нещо правя.
(втори вариант)
На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине.
Или друго нещо правя.
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
към втори вариант >>
Станете деца на Великия, Който се проявява във всички области на Неговото Царство.
(втори вариант)
Станете деца на Този Великия в света, Който се проявява отчасти в свободата и в тази непреривна мъдрост и във всичките нейни наредби.
Станете деца на Великия, Който се проявява във всички области на Неговото Царство.
към втори вариант >>
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22.
към втори вариант >>
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
(втори вариант)
Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас.
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
към втори вариант >>
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата.
(втори вариант)
Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя.
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата.
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
към втори вариант >>
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни.
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година.
към втори вариант >>
Но да оставим този въпрос настрана.
(втори вариант)
Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество.
Но да оставим този въпрос настрана.
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
към втори вариант >>
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си.
(втори вариант)
Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата.
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си.
Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път.
към втори вариант >>
Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен.
Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани.
Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
към втори вариант >>
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
(втори вариант)
Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана.
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
към втори вариант >>
Питате: Как премина реката?
(втори вариант)
Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си.
Питате: Как премина реката?
Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата.
към втори вариант >>
Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани.
Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
към втори вариант >>
Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
(втори вариант)
Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим.
Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора.
към втори вариант >>
Да не си прехвръкнал някак?
(втори вариант)
Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката?
Да не си прехвръкнал някак?
Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща.
към втори вариант >>
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота.
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня.
към втори вариант >>
Не, човек не може да намисли да се самоубие.
(втори вариант)
Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие.
Не, човек не може да намисли да се самоубие.
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство.
към втори вариант >>
Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
(втори вариант)
Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?
Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
към втори вариант >>
Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22.
(втори вариант)
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.
Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22.
02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка.
към втори вариант >>
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
(втори вариант)
Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие.
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин.
към втори вариант >>
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
(втори вариант)
Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо?
към втори вариант >>
02.1809 година.
(втори вариант)
Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22.
02.1809 година.
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му.
към втори вариант >>
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
(втори вариант)
Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо.
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
към втори вариант >>
И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път.
(втори вариант)
Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път.
И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път.
Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха.
към втори вариант >>
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
(втори вариант)
Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година.
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни.
към втори вариант >>
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
(втори вариант)
В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те.
към втори вариант >>
Аз зная какво ще стане в края на краищата.
(втори вариант)
Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път.
Аз зная какво ще стане в края на краищата.
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза.
към втори вариант >>
Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
(втори вариант)
Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений.
Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял.
към втори вариант >>
Природата е предвидила смъртта за страдащите хора.
(втори вариант)
Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.
Природата е предвидила смъртта за страдащите хора.
Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
към втори вариант >>
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща.
(втори вариант)
Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата.
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
към втори вариант >>
Баща му бил французин, майка му била полякиня.
(втори вариант)
Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.
Баща му бил французин, майка му била полякиня.
В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства.
към втори вариант >>
Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство.
(втори вариант)
Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора.
Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство.
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
към втори вариант >>
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
(втори вариант)
Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща.
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
към втори вариант >>
В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка.
(втори вариант)
Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня.
В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка.
След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него.
към втори вариант >>
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин.
(втори вариант)
Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство.
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин.
Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята.
към втори вариант >>
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо?
(втори вариант)
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо?
Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят.
към втори вариант >>
След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му.
(втори вариант)
02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка.
След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му.
Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него.
към втори вариант >>
Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
(втори вариант)
Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин.
Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина.
към втори вариант >>
Нищо не спечелиха.
(втори вариант)
И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо?
Нищо не спечелиха.
Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
към втори вариант >>
Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни.
(втори вариант)
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му.
Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни.
След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
към втори вариант >>
За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те.
(втори вариант)
Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно.
За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те.
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
към втори вариант >>
Някой ще каже, че все е било за полза.
(втори вариант)
Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха.
Някой ще каже, че все е било за полза.
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
към втори вариант >>
След това той заболял.
(втори вариант)
Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни.
След това той заболял.
Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
към втори вариант >>
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
(втори вариант)
Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те.
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята.
към втори вариант >>
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
(втори вариант)
На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза.
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната.
към втори вариант >>
Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства.
(втори вариант)
Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял.
Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства.
Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга.
към втори вариант >>
Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
(втори вариант)
Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали.
Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята.
към втори вариант >>
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
(втори вариант)
Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение.
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина.
към втори вариант >>
Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него.
(втори вариант)
В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства.
Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него.
На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
към втори вариант >>
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята.
(втори вариант)
И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят.
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята.
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира.
към втори вариант >>
Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят.
(втори вариант)
И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин.
Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят.
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях.
към втори вариант >>
На времето много са говорили за него.
(втори вариант)
След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него.
На времето много са говорили за него.
Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
към втори вариант >>
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина.
(втори вариант)
Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята.
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина.
По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал.
към втори вариант >>
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
(втори вариант)
Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят.
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така?
към втори вариант >>
Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
(втори вариант)
Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него.
Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
(втори вариант)
За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина.
По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
към втори вариант >>
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
(втори вариант)
Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат.
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
към втори вариант >>
Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
(втори вариант)
След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята.
(втори вариант)
После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората.
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята.
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила?
към втори вариант >>
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната.
(втори вариант)
Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат.
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната.
Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
към втори вариант >>
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга.
(втори вариант)
Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота.
Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята.
(втори вариант)
Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята.
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята.
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
към втори вариант >>
Великите хора не се интересуват от положението на българина.
(втори вариант)
Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната.
Великите хора не се интересуват от положението на българина.
Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно.
към втори вариант >>
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
(втори вариант)
Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга.
Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
Със смъртта човек не еволюира.
(втори вариант)
Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята.
Със смъртта човек не еволюира.
Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват.
към втори вариант >>
Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях.
(втори вариант)
Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина.
Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях.
Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
към втори вариант >>
И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
(втори вариант)
На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал.
(втори вариант)
Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира.
Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал.
Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение.
към втори вариант >>
Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така?
(втори вариант)
Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях.
Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така?
В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали.
към втори вариант >>
Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
(втори вариант)
Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие.
Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.
към втори вариант >>
Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
(втори вариант)
По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал.
Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира.
към втори вариант >>
В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
(втори вариант)
Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така?
В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
към втори вариант >>
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
към втори вариант >>
Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила?
(втори вариант)
И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала?
Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила?
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
към втори вариант >>
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
(втори вариант)
Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени.
към втори вариант >>
И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен.
И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него.
към втори вариант >>
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
(втори вариант)
Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила?
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
към втори вариант >>
Тази промяна ще стане внезапно.
(втори вариант)
Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите.
Тази промяна ще стане внезапно.
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
към втори вариант >>
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби.
към втори вариант >>
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват.
(втори вариант)
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват.
Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
към втори вариант >>
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
(втори вариант)
Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно.
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
към втори вариант >>
И единият е прав и другият е прав.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота.
И единият е прав и другият е прав.
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят.
към втори вариант >>
Не, това е тяхно мнение.
(втори вариант)
Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват.
Не, това е тяхно мнение.
Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма.
към втори вариант >>
Всички ще намерят, че са олекнали.
(втори вариант)
Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били.
Всички ще намерят, че са олекнали.
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него.
към втори вариант >>
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав.
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно.
Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
към втори вариант >>
Като умре човек, той не еволюира.
(втори вариант)
Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение.
Като умре човек, той не еволюира.
Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате.
към втори вариант >>
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
(втори вариант)
В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали.
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
(втори вариант)
Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно.
Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила.
към втори вариант >>
Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
(втори вариант)
Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира.
Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
към втори вариант >>
Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени.
(втори вариант)
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени.
Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
към втори вариант >>
Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него.
(втори вариант)
И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека.
Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него.
И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
към втори вариант >>
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
(втори вариант)
Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
към втори вариант >>
Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
(втори вариант)
Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени.
Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
към втори вариант >>
И онзи, който скърби и той не знае защо скърби.
(втори вариант)
Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него.
И онзи, който скърби и той не знае защо скърби.
Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.
към втори вариант >>
Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща.
Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
към втори вариант >>
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
(втори вариант)
Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум.
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка.
към втори вариант >>
Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят.
(втори вариант)
И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби.
Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят.
Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
към втори вариант >>
Вие казвате, че земята е много голяма.
(втори вариант)
Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат.
Вие казвате, че земята е много голяма.
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
към втори вариант >>
Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него.
(втори вариант)
Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека.
Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него.
Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
към втори вариант >>
Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
(втори вариант)
Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят.
Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре.
към втори вариант >>
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате.
(втори вариант)
Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма.
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате.
Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
към втори вариант >>
Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи.
(втори вариант)
Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него.
Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи.
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене.
към втори вариант >>
Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила.
(втори вариант)
Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда.
Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
към втори вариант >>
Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
(втори вариант)
Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате.
Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
към втори вариант >>
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
(втори вариант)
Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи.
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
към втори вариант >>
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
(втори вариант)
Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с.
към втори вариант >>
А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
(втори вариант)
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.
А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там?
към втори вариант >>
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
(втори вариант)
Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят.
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада.
към втори вариант >>
Това е като закон, като правило в живота.
(втори вариант)
И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб.
Това е като закон, като правило в живота.
Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости.
към втори вариант >>
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
(втори вариант)
Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери.
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот.
към втори вариант >>
Никой не влиза в положението на една майка.
(втори вариант)
И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Никой не влиза в положението на една майка.
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава.
към втори вариант >>
Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
(втори вариант)
Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.
Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н.
към втори вариант >>
Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
(втори вариант)
Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот.
Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
към втори вариант >>
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
(втори вариант)
Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка.
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа!
към втори вариант >>
Той се ражда, но ще умре.
(втори вариант)
Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб.
Той се ражда, но ще умре.
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
към втори вариант >>
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
(втори вариант)
Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
към втори вариант >>
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене.
(втори вариант)
Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери!
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене.
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш!
към втори вариант >>
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
(втори вариант)
Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре.
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен.
към втори вариант >>
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
(втори вариант)
Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп.
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече?
към втори вариант >>
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
(втори вариант)
И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене.
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила?
към втори вариант >>
Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с.
(втори вариант)
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с.
малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен.
към втори вариант >>
Какво правят тези същества там?
(втори вариант)
А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа.
Какво правят тези същества там?
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа?
към втори вариант >>
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада.
(втори вариант)
Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях.
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада.
Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече.
към втори вариант >>
малко винце гроба и кажат: Господ да го прости.
(втори вариант)
Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с.
малко винце гроба и кажат: Господ да го прости.
Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен. Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот.
(втори вариант)
И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там?
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот.
Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ?
към втори вариант >>
Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава.
(втори вариант)
Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада.
Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава.
Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.
към втори вариант >>
Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н.
(втори вариант)
Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости.
Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н.
Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен. Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
(втори вариант)
Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот.
Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре?
към втори вариант >>
Колко си невежа!
(втори вариант)
Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава.
Колко си невежа!
Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
към втори вариант >>
Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
(втори вариант)
Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н.
Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен. Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
(втори вариант)
Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
към втори вариант >>
Нищо не разбираш!
(втори вариант)
Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа!
Нищо не разбираш!
Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената?
към втори вариант >>
Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен.
(втори вариант)
Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора.
Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен.
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен. Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече?
(втори вариант)
Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания.
Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече?
Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
към втори вариант >>
Защо си ме родила?
(втори вариант)
Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш!
Защо си ме родила?
Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената?
към втори вариант >>
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен.
(втори вариант)
Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен.
Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен.
Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа?
(втори вариант)
Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече?
Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа?
Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна.
към втори вариант >>
Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече.
(втори вариант)
Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила?
Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече.
Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес?
към втори вариант >>
Шопен не е за болни хора.
(втори вариант)
малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен.
Шопен не е за болни хора.
към втори вариант >>
Не вярваме ли в Него и т.н. ?
(втори вариант)
И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа?
Не вярваме ли в Него и т.н. ?
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом".
към втори вариант >>
Глупава бях, че направих това нещо.
(втори вариант)
Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече.
Глупава бях, че направих това нещо.
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там?
към втори вариант >>
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
към втори вариант >>
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре?
(втори вариант)
Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ?
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре?
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
към втори вариант >>
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
(втори вариант)
Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът?
към втори вариант >>
Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства.
Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът.
Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
към втори вариант >>
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
(втори вариант)
Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре?
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува.
към втори вариант >>
Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената?
(втори вариант)
Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация.
Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената?
Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината?
към втори вариант >>
Някой казва: Аз тъй чувствам.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът.
Някой казва: Аз тъй чувствам.
Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
към втори вариант >>
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение.
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
към втори вариант >>
Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената?
(втори вариант)
Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената?
Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената?
Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание?
към втори вариант >>
Щом чувстваш, ти си животно.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам.
Щом чувстваш, ти си животно.
Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.
към втори вариант >>
Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна.
(втори вариант)
Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога.
Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна.
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека.
към втори вариант >>
Ами мъжът зачетен ли е днес?
(втори вариант)
Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената?
Ами мъжът зачетен ли е днес?
Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват?
към втори вариант >>
Щом мислиш, ти си човек.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно.
Щом мислиш, ти си човек.
Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът?
към втори вариант >>
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом".
(втори вариант)
Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна.
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом".
Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума.
към втори вариант >>
Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там?
(втори вариант)
Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес?
Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там?
Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът.
към втори вариант >>
Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
(втори вариант)
"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек.
Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления.
към втори вариант >>
Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
(втори вариант)
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом".
Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам.
към втори вариант >>
Зачетен ли е там човекът?
(втори вариант)
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там?
Зачетен ли е там човекът?
Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
към втори вариант >>
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
(втори вариант)
Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр.
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува.
(втори вариант)
След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува.
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум.
към втори вариант >>
Къде е човещината?
(втори вариант)
Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът?
Къде е човещината?
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес.
към втори вариант >>
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
(втори вариант)
Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът.
Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
(втори вариант)
Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува.
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
към втори вариант >>
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание?
(втори вариант)
Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината?
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание?
Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как?
към втори вариант >>
Така трябва да се определят тези понятия.
(втори вариант)
Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът.
Така трябва да се определят тези понятия.
Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека.
(втори вариант)
Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени.
Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.
към втори вариант >>
Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват?
(втори вариант)
Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание?
Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват?
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
към втори вариант >>
Що е човекът?
(втори вариант)
Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.
Що е човекът?
Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума.
(втори вариант)
Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума.
Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси.
към втори вариант >>
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът.
(втори вариант)
Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват?
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът.
Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
към втори вариант >>
Същество, което мисли право и не върши престъпления.
(втори вариант)
Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът?
Същество, което мисли право и не върши престъпления.
Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам.
(втори вариант)
Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума.
Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам.
Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят.
към втори вариант >>
Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
(втори вариант)
Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът.
Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
към втори вариант >>
Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
(втори вариант)
Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления.
Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат
към втори вариант >>
Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум.
(втори вариант)
Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам.
Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум.
Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света.
към втори вариант >>
Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес.
(втори вариант)
Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес.
Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес.
Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън.
към втори вариант >>
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци.
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право.
към втори вариант >>
Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
(втори вариант)
Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум.
Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът.
към втори вариант >>
Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как?
(втори вариант)
При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес.
Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как?
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
към втори вариант >>
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци.
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове.
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек.
към втори вариант >>
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.
(втори вариант)
Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост.
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.
А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци!
към втори вариант >>
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
(втори вариант)
Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как?
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
към втори вариант >>
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове.
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
към втори вариант >>
А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси.
(втори вариант)
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.
А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси.
Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът.
към втори вариант >>
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
(втори вариант)
Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда?
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята.
към втори вариант >>
Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът.
Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
към втори вариант >>
Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят.
(втори вариант)
Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси.
Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят.
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците?
към втори вариант >>
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
(втори вариант)
Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят.
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня.
към втори вариант >>
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр.
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни.
към втори вариант >>
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света.
(втори вариант)
Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят.
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света.
Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
към втори вариант >>
Той им казва: Излезте сега всички навън.
(втори вариант)
Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня.
Той им казва: Излезте сега всички навън.
Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи.
към втори вариант >>
Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право.
(втори вариант)
престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат.
Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право.
Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо?
към втори вариант >>
Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът.
(втори вариант)
Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света.
Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът.
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича?
към втори вариант >>
Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
(втори вариант)
Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън.
Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
към втори вариант >>
Той е човек.
(втори вариант)
Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право.
Той е човек.
Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
към втори вариант >>
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци!
(втори вариант)
Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът.
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци!
това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е?
към втори вариант >>
Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
(втори вариант)
Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата.
Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб.
към втори вариант >>
Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
(втори вариант)
Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек.
Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността?
към втори вариант >>
това е умът.
(втори вариант)
А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци!
това е умът.
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.
към втори вариант >>
Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята.
(втори вариант)
Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря.
Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята.
Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
към втори вариант >>
Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
(втори вариант)
Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми.
Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления?
към втори вариант >>
По какво се познават пороците?
(втори вариант)
Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът.
По какво се познават пороците?
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това?
към втори вариант >>
Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня.
(втори вариант)
Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята.
Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня.
След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
към втори вариант >>
Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни.
(втори вариант)
Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни.
Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори.
към втори вариант >>
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
(втори вариант)
Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците?
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов?
към втори вариант >>
След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи.
(втори вариант)
Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня.
След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи.
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова.
към втори вариант >>
Това, обаче, не оправдава хората. Защо?
(втори вариант)
Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни.
Това, обаче, не оправдава хората. Защо?
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
към втори вариант >>
Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича?
(втори вариант)
Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много.
Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича?
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва?
към втори вариант >>
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
(втори вариант)
Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи.
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте!
към втори вариант >>
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
(втори вариант)
Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо?
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
към втори вариант >>
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е?
(втори вариант)
Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича?
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е?
И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви.
към втори вариант >>
Не знаят как да си направят хляб.
(втори вариант)
Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си.
Не знаят как да си направят хляб.
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита.
към втори вариант >>
Какво изисква набожността?
(втори вариант)
Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква набожността?
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
към втори вариант >>
И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.
(втори вариант)
това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е?
И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.
Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
към втори вариант >>
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
(втори вариант)
Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб.
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
към втори вариант >>
Каква религия е тази, която върши престъпления?
(втори вариант)
Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността?
Каква религия е тази, която върши престъпления?
При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот.
към втори вариант >>
Питам: Любов ли е това?
(втори вариант)
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.
Питам: Любов ли е това?
Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
към втори вариант >>
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
(втори вариант)
Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа.
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава.
към втори вариант >>
При това положение за религия не може да се говори.
(втори вариант)
Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления?
При това положение за религия не може да се говори.
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира?
към втори вариант >>
Какво се ползва агънцето от тази любов?
(втори вариант)
Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това?
Какво се ползва агънцето от тази любов?
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения.
към втори вариант >>
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова.
(втори вариант)
След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви.
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова.
Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
към втори вариант >>
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
(втори вариант)
Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори.
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира?
към втори вариант >>
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва?
(втори вариант)
Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов?
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва?
Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
към втори вариант >>
Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте!
(втори вариант)
Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова.
Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте!
Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види.
към втори вариант >>
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
(втори вариант)
Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления.
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
към втори вариант >>
Едно време хората принасяха жертви.
(втори вариант)
Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва?
Едно време хората принасяха жертви.
Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
към втори вариант >>
Всички се чудят откъде е дошла тази пита.
(втори вариант)
Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте!
Всички се чудят откъде е дошла тази пита.
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види.
към втори вариант >>
Хора, които се видоизменят, т.е.
(втори вариант)
Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света.
Хора, които се видоизменят, т.е.
не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
(втори вариант)
И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви.
Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума.
към втори вариант >>
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
(втори вариант)
Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита.
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
към втори вариант >>
не умират, за тях е бъдещият живот.
(втори вариант)
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
не умират, за тях е бъдещият живот.
Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
(втори вариант)
Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място.
към втори вариант >>
Те ядат и намират, че е много хубава.
(втори вариант)
Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея.
Те ядат и намират, че е много хубава.
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Мнозина питат: Може ли човек да не умира?
(втори вариант)
При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот.
Мнозина питат: Може ли човек да не умира?
Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Умът и сърцето представляват две течения.
(втори вариант)
Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представляват две течения.
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението.
към втори вариант >>
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
(втори вариант)
Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава.
Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира?
(втори вариант)
Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира?
Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира?
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
(втори вариант)
Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения.
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
към втори вариант >>
Като пали огъня, той не иска никой да го види.
(втори вариант)
Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие.
Като пали огъня, той не иска никой да го види.
Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
(втори вариант)
Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира?
Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
(втори вариант)
Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение.
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието.
към втори вариант >>
Като прави питата, пак не иска никой да го види.
(втори вариант)
Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види.
Като прави питата, пак не иска никой да го види.
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
(втори вариант)
Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала.
Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.
към втори вариант >>
Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв.
Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума.
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв.
към втори вариант >>
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
(втори вариант)
Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види.
А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее.
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение.
към втори вариант >>
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място.
(втори вариант)
Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума.
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място.
При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм!
към втори вариант >>
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
(втори вариант)
Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае.
Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
към втори вариант >>
Между живота и смъртта има едно разграничение.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее.
Между живота и смъртта има едно разграничение.
Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр.
към втори вариант >>
При това пречистване именно става и кръвообращението.
(втори вариант)
Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място.
При това пречистване именно става и кръвообращението.
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си.
към втори вариант >>
Спасението съществува в света.
(втори вариант)
Спасението съществува в света.
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
към втори вариант >>
Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение.
Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа.
към втори вариант >>
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
(втори вариант)
Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението.
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението.
към втори вариант >>
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
(втори вариант)
Спасението съществува в света.
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели.
към втори вариант >>
Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество.
Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане.
към втори вариант >>
И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието.
(втори вариант)
Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества.
И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието.
Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи.
към втори вариант >>
Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго.
(втори вариант)
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях.
Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго.
И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
към втори вариант >>
Следователно, човек се намира между тези два полюса.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум.
Следователно, човек се намира между тези два полюса.
Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира.
към втори вариант >>
Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв.
(втори вариант)
Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието.
Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв.
Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта.
към втори вариант >>
И тогава няма защо да се бият.
(втори вариант)
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго.
И тогава няма защо да се бият.
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде.
към втори вариант >>
Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса.
Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение.
Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира.
към втори вариант >>
Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм!
(втори вариант)
Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв.
Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм!
Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва.
към втори вариант >>
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
(втори вариант)
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият.
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.
към втори вариант >>
Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр.
(втори вариант)
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение.
Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр.
Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е.
към втори вариант >>
Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си.
(втори вариант)
При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм!
Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си.
Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека.
към втори вариант >>
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
(втори вариант)
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война.
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени.
към втори вариант >>
Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа.
(втори вариант)
Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр.
Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа.
Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
към втори вариант >>
Няма по-страшно нещо от подозрението.
(втори вариант)
При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си.
Няма по-страшно нещо от подозрението.
Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират.
към втори вариант >>
Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели.
(втори вариант)
Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си.
Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели.
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота.
към втори вариант >>
Тя е посаждане.
(втори вариант)
Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа.
Тя е посаждане.
Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта?
към втори вариант >>
Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи.
(втори вариант)
И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението.
Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи.
Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него.
към втори вариант >>
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
(втори вариант)
Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели.
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели.
към втори вариант >>
Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира.
(втори вариант)
Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане.
Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира.
Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек?
към втори вариант >>
Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта.
(втори вариант)
Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи.
Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта.
Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа.
към втори вариант >>
Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде.
(втори вариант)
И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им.
Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде.
Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите.
към втори вариант >>
Когато злото дойде дотам и то спира.
(втори вариант)
Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира.
Когато злото дойде дотам и то спира.
Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията.
към втори вариант >>
Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва.
(втори вариант)
Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта.
Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва.
Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум.
към втори вариант >>
Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.
(втори вариант)
Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде.
Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.
Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство.
към втори вариант >>
Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е.
(втори вариант)
Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира.
Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е.
от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне.
към втори вариант >>
Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека.
(втори вариант)
Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва.
Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека.
Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука.
към втори вариант >>
Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени.
(втори вариант)
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.
Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени.
Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези?
към втори вариант >>
от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
(втори вариант)
Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е.
от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва.
към втори вариант >>
Това са хора, които не разбират.
(втори вариант)
Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека.
Това са хора, които не разбират.
Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота.
(втори вариант)
Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени.
Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота.
И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.
към втори вариант >>
Какво се крие зад смъртта?
(втори вариант)
Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
Какво се крие зад смъртта?
Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява?
към втори вариант >>
Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него.
(втори вариант)
Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират.
Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него.
Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
И всички неприятелски войски ослепели.
(втори вариант)
И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота.
И всички неприятелски войски ослепели.
Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора.
към втори вариант >>
Какво се крие преди да е умрял човек?
(втори вариант)
Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта?
Какво се крие преди да е умрял човек?
Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш.
към втори вариант >>
Това е глупава работа.
(втори вариант)
Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него.
Това е глупава работа.
Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите.
(втори вариант)
Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели.
Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите.
Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят.
към втори вариант >>
Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията.
(втори вариант)
Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек?
Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията.
Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш.
към втори вариант >>
Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум.
(втори вариант)
Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа.
Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
Той ги завел в центъра на израелското царство.
(втори вариант)
Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите.
Той ги завел в центъра на израелското царство.
И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа.
към втори вариант >>
Сега някой ще каже, че човек ще изчезне.
(втори вариант)
Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията.
Сега някой ще каже, че човек ще изчезне.
Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава?
към втори вариант >>
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука.
(втори вариант)
Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука.
И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези?
(втори вариант)
Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство.
И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези?
Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора.
към втори вариант >>
Не изчезва човек, нищо в света не изчезва.
(втори вариант)
от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне.
Не изчезва човек, нищо в света не изчезва.
Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва.
към втори вариант >>
И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
(втори вариант)
Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука.
И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички
към втори вариант >>
Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.
(втори вариант)
Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези?
Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.
Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно.
към втори вариант >>
Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява?
(втори вариант)
Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва.
Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява?
Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие.
към втори вариант >>
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши.
Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум.
към втори вариант >>
Аз се чудя на съвременните хора.
(втори вариант)
И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.
Аз се чудя на съвременните хора.
Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота.
към втори вариант >>
Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш.
(втори вариант)
Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява?
Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш.
Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл.
към втори вариант >>
Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши.
Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота.
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт.
към втори вариант >>
Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят.
(втори вариант)
Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора.
Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят.
Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим.
към втори вариант >>
Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш.
(втори вариант)
Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш.
Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш.
Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа.
към втори вариант >>
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота.
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам.
По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се.
към втори вариант >>
Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа.
(втори вариант)
Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят.
Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа.
Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния.
към втори вариант >>
Какво те ползват тогава?
(втори вариант)
Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш.
Какво те ползват тогава?
Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират.
към втори вариант >>
По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам.
По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях.
Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене.
към втори вариант >>
Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора.
(втори вариант)
И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа.
Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора.
Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните.
към втори вариант >>
Нищо не те ползва.
(втори вариант)
Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава?
Нищо не те ползва.
Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света.
към втори вариант >>
Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях.
Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела.
В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват.
към втори вариант >>
Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно.
(втори вариант)
Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора.
Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно.
Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна.
към втори вариант >>
Човек е само онова, което той може да тури в действие.
(втори вариант)
Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва.
Човек е само онова, което той може да тури в действие.
Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо.
към втори вариант >>
В дебелата глава няма много ум.
(втори вариант)
богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела.
В дебелата глава няма много ум.
Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее.
към втори вариант >>
Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота.
(втори вариант)
Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно.
Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота.
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда.
към втори вариант >>
Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл.
(втори вариант)
Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие.
Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл.
Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум.
към втори вариант >>
Това не е за докачане, това е един факт.
(втори вариант)
Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум.
Това не е за докачане, това е един факт.
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят.
към втори вариант >>
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим.
(втори вариант)
Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота.
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим.
Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество?
към втори вариант >>
Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа.
(втори вариант)
Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл.
Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа.
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум.
към втори вариант >>
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се.
(втори вариант)
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт.
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се.
Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата.
към втори вариант >>
Обаче, природата дава само на умния.
(втори вариант)
Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим.
Обаче, природата дава само на умния.
Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.
към втори вариант >>
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират.
(втори вариант)
Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа.
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират.
Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече.
към втори вариант >>
Това ще си остане за мене.
(втори вариант)
По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се.
Това ще си остане за мене.
И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света.
към втори вариант >>
Тя дава богатствата си само на умните.
(втори вариант)
Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния.
Тя дава богатствата си само на умните.
България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха.
към втори вариант >>
Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света.
(втори вариант)
Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират.
Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света.
Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност.
към втори вариант >>
И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват.
(втори вариант)
Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене.
И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват.
Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда.
към втори вариант >>
България е една богата страна.
(втори вариант)
Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните.
България е една богата страна.
И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия.
към втори вариант >>
Умът пък е нещо невидимо.
(втори вариант)
Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света.
Умът пък е нещо невидимо.
Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди.
към втори вариант >>
Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее.
(втори вариант)
В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват.
Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее.
Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда. Аз съм голям реалист, виждам нещата ясно.
към втори вариант >>
И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда.
(втори вариант)
Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна.
И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда.
България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия.
към втори вариант >>
Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум.
(втори вариант)
Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо.
Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум.
Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е.
към втори вариант >>
Светът не е така неразумен, както хората си го представят.
(втори вариант)
Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее.
Светът не е така неразумен, както хората си го представят.
Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда. Аз съм голям реалист, виждам нещата ясно. И зная за всеки даден случай това, което е добро за мене.
към втори вариант >>
България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество?
(втори вариант)
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда.
България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество?
Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства.
към втори вариант >>
Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум.
(втори вариант)
Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум.
Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум.
В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този, умрелият човек го поставите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти.
към втори вариант >>
Българите си въобразяват нещата.
(втори вариант)
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят.
Българите си въобразяват нещата.
Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда. Аз съм голям реалист, виждам нещата ясно. И зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная, е добро за мене, то е добро и за другите.
към втори вариант >>
Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.
(втори вариант)
Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество?
Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.
Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея.
към втори вариант >>
В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече.
(втори вариант)
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум.
В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече.
Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този, умрелият човек го поставите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти. След като грешният умре, той си остава пак същия.
към втори вариант >>
Не, няма въображение в света.
(втори вариант)
Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата.
Не, няма въображение в света.
Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда. Аз съм голям реалист, виждам нещата ясно. И зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора.
към втори вариант >>
Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха.
(втори вариант)
Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.
Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха.
Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва.
към втори вариант >>
НАГОРЕ