НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1778
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1778
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да дойде при мене
,
УС
, София, 27.4.1941г.,
Пък един ден ще имаме любовта на ангелите.
Това е любов в простия смисъл. Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов. Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената любов. Трябва да благодарим за всичко това.
Пък един ден ще имаме любовта на ангелите.
Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите.
към беседата >>
Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат.
Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов. Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената любов. Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме любовта на ангелите.
Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат.
Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат.
към беседата >>
Само отдалече изпращат своята светлина.
Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов. Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената любов. Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме любовта на ангелите. Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат.
Само отдалече изпращат своята светлина.
Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината.
към беседата >>
Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори.
Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената любов. Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме любовта на ангелите. Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина.
Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори.
Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен.
към беседата >>
Като те пипне, ще изгориш, нищо повече.
Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме любовта на ангелите. Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори.
Като те пипне, ще изгориш, нищо повече.
По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите.
към беседата >>
По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите.
Пък един ден ще имаме любовта на ангелите. Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече.
По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите.
Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели.
към беседата >>
Те са горящи същества, огън имат.
Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите.
Те са горящи същества, огън имат.
Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители.
към беседата >>
Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината.
Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат.
Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината.
Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога.
към беседата >>
Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен.
Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината.
Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен.
Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече.
към беседата >>
Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите.
Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен.
Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите.
Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни.
към беседата >>
Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели.
По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите.
Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели.
Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят.
към беседата >>
Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители.
Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели.
Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители.
Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо.
към беседата >>
Сега не знаете как да служите на Бога.
Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители.
Сега не знаете как да служите на Бога.
Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте?
към беседата >>
Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече.
Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога.
Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече.
Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме.
към беседата >>
Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни.
Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече.
Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни.
Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре.
към беседата >>
Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят.
Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни.
Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят.
Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре.
към беседата >>
Нямат нищо.
Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят.
Нямат нищо.
Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно?
към беседата >>
Казвам: Как сте?
Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо.
Казвам: Как сте?
Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна.
към беседата >>
Добре сме.
Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте?
Добре сме.
Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре.
към беседата >>
Аз виждам, че не са добре.
Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме.
Аз виждам, че не са добре.
Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина.
към беседата >>
Те казват, че са добре.
Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре.
Те казват, че са добре.
Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек?
към беседата >>
Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно?
Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре.
Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно?
Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина.
към беседата >>
Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна.
Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно?
Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна.
Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина.
към беседата >>
Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре.
Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна.
Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре.
Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина.
към беседата >>
Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина.
Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре.
Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина.
Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина. Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
Знаете защо трепери човек?
Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина.
Знаете защо трепери човек?
– За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина. Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
– За да произведе топлина.
Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек?
– За да произведе топлина.
Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина. Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина.
Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина.
Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина.
Като трепериш, ще усетиш топлина. Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
Като трепериш, ще усетиш топлина.
Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина.
Като трепериш, ще усетиш топлина.
Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина.
Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.
към беседата >>
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе.
Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене.
към беседата >>
Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе.
Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича.
Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него.
към беседата >>
Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе. Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича.
Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш.
И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта.
към беседата >>
И той не може да те обича, ако ти не го обичаш.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе. Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш.
И той не може да те обича, ако ти не го обичаш.
Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава.
към беседата >>
Законът е верен.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе. Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш.
Законът е верен.
Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна.
към беседата >>
Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене.
Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе. Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен.
Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене.
Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете.
към беседата >>
Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него.
Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене.
Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него.
Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми.
към беседата >>
Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта.
Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него.
Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта.
В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта.
към беседата >>
В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава.
И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта.
В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава.
Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост.
към беседата >>
Тогава има обмяна.
Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава.
Тогава има обмяна.
То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си.
към беседата >>
То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете.
Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна.
То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете.
Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме.
към беседата >>
Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми.
Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете.
Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми.
Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така?
към беседата >>
Защото има много сложни форми в любовта.
Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми.
Защото има много сложни форми в любовта.
Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер.
към беседата >>
Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост.
В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта.
Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост.
Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена?
към беседата >>
Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си.
Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост.
Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си.
Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество.
към беседата >>
Някой път критикуваме.
То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си.
Някой път критикуваме.
Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече.
към беседата >>
Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така?
Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме.
Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така?
Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе.
към беседата >>
Оженил се за някоя жена и тя има особен характер.
Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така?
Оженил се за някоя жена и тя има особен характер.
Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш.
към беседата >>
Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена?
Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер.
Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена?
Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата.
към беседата >>
Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество.
Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена?
Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество.
В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила.
към беседата >>
В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече.
Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество.
В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече.
В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят.
към беседата >>
В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе.
Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече.
В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе.
Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ.
към беседата >>
Никой не те караше да я взимаш.
Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе.
Никой не те караше да я взимаш.
Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш.
към беседата >>
Да обясня работата.
Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш.
Да обясня работата.
Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона.
към беседата >>
Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила.
Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата.
Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила.
Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден.
към беседата >>
Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят.
В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила.
Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят.
С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш?
към беседата >>
С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ.
В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят.
С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ.
Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш?
към беседата >>
Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш.
Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ.
Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш.
Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден.
към беседата >>
Мяза той на слона.
Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш.
Мяза той на слона.
Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона.
към беседата >>
Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден.
Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона.
Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден.
Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов.
към беседата >>
Де ще го намериш?
Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден.
Де ще го намериш?
На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм.
към беседата >>
На каква работа ще го туриш?
С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш?
На каква работа ще го туриш?
75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло.
към беседата >>
75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден.
Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш?
75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден.
Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити.
към беседата >>
Казвам: Не търсете любовта на слона.
Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден.
Казвам: Не търсете любовта на слона.
Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш.
към беседата >>
Вие търсите една любов.
Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона.
Вие търсите една любов.
Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво.
към беседата >>
Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм.
Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов.
Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм.
Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва?
към беседата >>
Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло.
На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм.
Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло.
С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва?
към беседата >>
С милиони харчат за облекло, за накити.
75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло.
С милиони харчат за облекло, за накити.
Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим?
към беседата >>
Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш.
Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити.
Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш.
Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща.
към беседата >>
Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво.
Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш.
Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво.
На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка.
към беседата >>
На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва?
Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво.
На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва?
На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне.
към беседата >>
На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва?
Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва?
На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва?
На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде.
към беседата >>
На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим?
С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва?
На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим?
Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно.
към беседата >>
Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща.
Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим?
Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща.
Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално.
към беседата >>
Ние се намираме в света на пясъка.
Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща.
Ние се намираме в света на пясъка.
Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи.
към беседата >>
Всичко, което сега градим, ще рухне.
На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка.
Всичко, което сега градим, ще рухне.
Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба.
към беседата >>
Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде.
На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне.
Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде.
Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби.
към беседата >>
Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно.
На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде.
Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно.
Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята.
към беседата >>
Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално.
Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно.
Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално.
Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър.
към беседата >>
Ние не знаем Божиите работи.
Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално.
Ние не знаем Божиите работи.
Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало?
към беседата >>
Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба.
Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи.
Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба.
Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува.
към беседата >>
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията.
Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота.
към беседата >>
Тук имаме по хиляда кила бомби.
Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба.
Тук имаме по хиляда кила бомби.
В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати.
към беседата >>
Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията.
Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия.
Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта.
към беседата >>
В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята.
Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби.
В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята.
Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват.
към беседата >>
Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия.
Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия.
За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов.
към беседата >>
Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър.
Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята.
Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър.
Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър.
към беседата >>
За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия.
За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът.
Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята.
към беседата >>
Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало?
Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър.
Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало?
Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане?
към беседата >>
Туй не трябва да бъде обезсърчение.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът.
Туй не трябва да бъде обезсърчение.
Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен.
към беседата >>
Европа би престанала да съществува.
Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало?
Европа би престанала да съществува.
Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази.
към беседата >>
Ние не сме дошли още до същественото в живота.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение.
Ние не сме дошли още до същественото в живота.
Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен?
към беседата >>
Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати.
Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува.
Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати.
Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати.
към беседата >>
Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта.
Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота.
Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта.
Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му.
към беседата >>
Много пъти астролозите предсказват.
В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати.
Много пъти астролозите предсказват.
Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат.
към беседата >>
Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов.
Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта.
Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов.
Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също.
към беседата >>
Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър.
Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват.
Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър.
Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище.
към беседата >>
Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята.
За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов.
Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята.
Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си.
към беседата >>
Че такава граната ако падне, какво ще стане?
Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър.
Че такава граната ако падне, какво ще стане?
Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде.
към беседата >>
Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен.
Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята.
Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен.
Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си.
към беседата >>
Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази.
Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане?
Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази.
Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване.
към беседата >>
Сега как ще обясните някой път кой е по-силен?
Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен.
Сега как ще обясните някой път кой е по-силен?
Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си.
към беседата >>
Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати.
Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази.
Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати.
Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме.
към беседата >>
Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му.
Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен?
Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му.
Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви.
към беседата >>
Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат.
Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати.
Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат.
Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим.
към беседата >>
Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също.
Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му.
Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също.
Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е?
към беседата >>
Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище.
Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат.
Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище.
Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе.
към беседата >>
Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си.
Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също.
Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си.
Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен.
към беседата >>
Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде.
Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище.
Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде.
Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе.
към беседата >>
Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си.
Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си.
Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си.
Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента.
към беседата >>
Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване.
Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде.
Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване.
Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе.
към беседата >>
Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си.
Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си.
Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си.
Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни.
към беседата >>
Ако не се движим бързо, ще пострадаме.
Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване.
Ако не се движим бързо, ще пострадаме.
Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да залегне в ума ви.
Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си.
Тази мисъл трябва да залегне в ума ви.
Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи.
към беседата >>
Ние мислим, че може да седим.
Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме.
Ние мислим, че може да седим.
Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем.
към беседата >>
Добър певец кой е?
Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви.
Добър певец кой е?
Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката.
към беседата >>
Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе.
Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим.
Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе.
Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме.
към беседата >>
Който може да изпее всяка една песен.
Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е?
Който може да изпее всяка една песен.
Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката.
към беседата >>
Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе.
Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе.
Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе.
Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма.
към беседата >>
Може да е много сложна песента.
Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен.
Може да е много сложна песента.
Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос.
към беседата >>
Колкото си по-силен, по-добре за тебе.
Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе.
Колкото си по-силен, по-добре за тебе.
Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим?
към беседата >>
Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни.
Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента.
Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни.
То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката.
към беседата >>
Човек трябва да бъде силен, добър, умен.
Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе.
Човек трябва да бъде силен, добър, умен.
То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас.
към беседата >>
То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи.
Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни.
То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи.
Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат.
към беседата >>
То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем.
Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен.
То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем.
Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите.
към беседата >>
Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката.
Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи.
Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката.
Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик.
към беседата >>
Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме.
Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем.
Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме.
Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители.
към беседата >>
Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката.
Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката.
Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката.
Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика.
към беседата >>
Аз ще ви представя в много ясна форма.
Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме.
Аз ще ви представя в много ясна форма.
Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите.
към беседата >>
Който сега учи, то е друг въпрос.
Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката.
Който сега учи, то е друг въпрос.
Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта.
към беседата >>
Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим?
Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма.
Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим?
Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите.
към беседата >>
Някои музиканти сега учат езика на музиката.
Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос.
Някои музиканти сега учат езика на музиката.
Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта.
към беседата >>
Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас.
Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим?
Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас.
Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите.
към беседата >>
Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат.
То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката.
Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат.
Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език.
към беседата >>
Той иска само да се учите.
То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас.
Той иска само да се учите.
Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш.
към беседата >>
Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик.
Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат.
Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик.
Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език.
към беседата >>
Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители.
Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите.
Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители.
Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш.
към беседата >>
Друг е въпросът, когато сам знаеш езика.
Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик.
Друг е въпросът, когато сам знаеш езика.
Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език.
към беседата >>
Той иска от вас само да учите.
Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители.
Той иска от вас само да учите.
Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш.
към беседата >>
Преводчици има и по любовта.
Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика.
Преводчици има и по любовта.
Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината.
към беседата >>
Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите.
Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите.
Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите.
Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят.
към беседата >>
Някой път вие не знаете какво нещо е любовта.
Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта.
Някой път вие не знаете какво нещо е любовта.
Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината.
към беседата >>
Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите.
Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите.
Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите.
Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя.
към беседата >>
Любовта има език.
Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта.
Любовта има език.
После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината.
към беседата >>
Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш.
Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите.
Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш.
Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете.
към беседата >>
После мъдростта има език.
Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език.
После мъдростта има език.
Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва.
към беседата >>
Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш.
Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш.
Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш.
Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта.
към беседата >>
Истината има език.
Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език.
Истината има език.
По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно.
към беседата >>
Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш.
Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш.
Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш.
Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат.
към беседата >>
По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината.
Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език.
По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината.
Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог.
към беседата >>
Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят.
Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш.
Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят.
Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич.
към беседата >>
Като българи знаете каква е истината.
Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината.
Като българи знаете каква е истината.
Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог.
към беседата >>
Или другояче да ви представя.
Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят.
Или другояче да ви представя.
Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов.
към беседата >>
Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината.
Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината.
Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината.
Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва.
към беседата >>
Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете.
Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя.
Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете.
Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич.
към беседата >>
Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва.
После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината.
Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва.
Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта.
Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете.
Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта.
Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме.
към беседата >>
Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно.
Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва.
Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно.
В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил.
към беседата >>
Или ще дадеш или ще ти дадат.
Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта.
Или ще дадеш или ще ти дадат.
Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате.
към беседата >>
В най-големите противоречия е скрит Бог.
По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно.
В най-големите противоречия е скрит Бог.
В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега.
към беседата >>
Наричам вземането обич.
Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат.
Наричам вземането обич.
Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение.
към беседата >>
В най-лошите работи е скрит Бог.
Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог.
В най-лошите работи е скрит Бог.
Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление.
към беседата >>
Когато ти даваш, то е любов.
Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич.
Когато ти даваш, то е любов.
Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе.
към беседата >>
Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва.
Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог.
Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва.
Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее.
към беседата >>
Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич.
Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов.
Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич.
От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе.
към беседата >>
Казва: Какво можеш да направиш?
Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва.
Казва: Какво можеш да направиш?
Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее.
към беседата >>
От обич възприемаме нещата, от любов даваме.
Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич.
От обич възприемаме нещата, от любов даваме.
Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така.
към беседата >>
Виждаш един човек ударил друг и го убил.
Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш?
Виждаш един човек ударил друг и го убил.
То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави.
към беседата >>
Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате.
Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме.
Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате.
Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата.
към беседата >>
То е престъпление сега.
В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил.
То е престъпление сега.
Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра.
към беседата >>
Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение.
Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате.
Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение.
Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата. Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление.
В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега.
Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление.
Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава.
към беседата >>
Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе.
Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение.
Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе.
Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата. Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее.
Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление.
Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее.
Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място.
към беседата >>
Като вземете пак фалшив тон, пак излезе.
Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе.
Като вземете пак фалшив тон, пак излезе.
Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата. Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее.
Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее.
Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее.
Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така.
към беседата >>
Мислите ли, че може да ви търпи една година така.
От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе.
Мислите ли, че може да ви търпи една година така.
Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата. Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави.
Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее.
Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави.
Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете?
към беседата >>
Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата.
Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така.
Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата.
Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра.
То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави.
Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра.
Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата.
към беседата >>
Казва: Намерете си друг учител.
Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата.
Казва: Намерете си друг учител.
към беседата >>
Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава.
Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра.
Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава.
Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората.
към беседата >>
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух.
То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил.
към беседата >>
Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място.
Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава.
Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място.
Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи.
към беседата >>
То е деликатна работа.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух.
То е деликатна работа.
Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика.
към беседата >>
Ще кажете, защо е така.
Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място.
Ще кажете, защо е така.
Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки.
към беседата >>
Всичко, каквото желаеш е намясто.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух. То е деликатна работа.
Всичко, каквото желаеш е намясто.
Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни.
към беседата >>
Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете?
Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така.
Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете?
Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме.
към беседата >>
Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух. То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто.
Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто.
Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият.
към беседата >>
Туй вие го считате в реда на нещата.
Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете?
Туй вие го считате в реда на нещата.
Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи.
към беседата >>
Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух. То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто.
Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи.
Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов.
към беседата >>
Житото и досега не знае защо така постъпват хората.
Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата.
Житото и досега не знае защо така постъпват хората.
Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира.
към беседата >>
Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил.
Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух. То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи.
Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил.
Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна.
към беседата >>
Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи.
Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората.
Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи.
Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира.
към беседата >>
Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика.
То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил.
Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика.
Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля.
към беседата >>
Мисли, че тия хора са много жестоки.
Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи.
Мисли, че тия хора са много жестоки.
Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира.
към беседата >>
Като свириш и ти и други, всички да са доволни.
Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика.
Като свириш и ти и други, всички да са доволни.
Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва.
към беседата >>
Разсъждавам според философията, която имаме.
Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки.
Разсъждавам според философията, която имаме.
Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува.
към беседата >>
Законът е все същият.
Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни.
Законът е все същият.
Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта.
към беседата >>
Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи.
Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме.
Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи.
После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става.
към беседата >>
Да бъдем доволни от нашата любов.
Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият.
Да бъдем доволни от нашата любов.
Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете.
към беседата >>
После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира.
Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи.
После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира.
И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел.
към беседата >>
Тя няма да бъде статическа, но прогресивна.
Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов.
Тя няма да бъде статическа, но прогресивна.
В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете. Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
И като го мелите на воденицата и това не разбира.
Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира.
И като го мелите на воденицата и това не разбира.
Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна.
към беседата >>
В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля.
Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна.
В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля.
Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете. Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
Като го изядете, не разбира.
Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира.
Като го изядете, не разбира.
Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото.
към беседата >>
Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва.
Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля.
Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва.
Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете. Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
Но житото се ползува.
Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира.
Но житото се ползува.
Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли?
към беседата >>
Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта.
Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва.
Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта.
Тия са прости работи, с които трябва да почнете. Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става.
Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува.
Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става.
Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре.
към беседата >>
Тия са прости работи, с които трябва да почнете.
Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта.
Тия са прости работи, с които трябва да почнете.
Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел.
После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става.
Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел.
Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца.
към беседата >>
Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете.
Само така може да се освободите от всичките безпокойства.
към беседата >>
Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна.
И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел.
Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна.
Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво.
към беседата >>
Сега правим затъмнение.
Сега правим затъмнение.
Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми?
към беседата >>
Без туй страдание, нищо не може да стане житото.
Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна.
Без туй страдание, нищо не може да стане житото.
Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете.
към беседата >>
Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас.
Сега правим затъмнение.
Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас.
Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата.
към беседата >>
Казвате: По друг начин не може ли?
Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото.
Казвате: По друг начин не може ли?
– Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Таман отвориш лампата и ще видят светлината.
Сега правим затъмнение. Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас.
Таман отвориш лампата и ще видят светлината.
Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа.
към беседата >>
– Може, но ще седите в хамбара вътре.
Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли?
– Може, но ще седите в хамбара вътре.
Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му.
Сега правим затъмнение. Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината.
Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му.
Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат.
към беседата >>
Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца.
Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре.
Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца.
Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба.
Сега правим затъмнение. Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му.
Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба.
Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат. Тъй се утешавам.
към беседата >>
Но и тогава няма да ви бъде хубаво.
Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца.
Но и тогава няма да ви бъде хубаво.
Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми?
Сега правим затъмнение. Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба.
Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми?
Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат. Тъй се утешавам.
към беседата >>
Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете.
Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво.
Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете.
Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата.
Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми?
Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата.
Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат. Тъй се утешавам.
към беседата >>
Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете.
Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.
към беседата >>
Докато е буден, Господ ще ги задържа.
Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата.
Докато е буден, Господ ще ги задържа.
Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат. Тъй се утешавам.
към беседата >>
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара.
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара.
Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш.
към беседата >>
Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат.
Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа.
Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат.
Тъй се утешавам.
към беседата >>
Той е най-добрият път.
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара.
Той е най-добрият път.
По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира.
към беседата >>
Тъй се утешавам.
Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат.
Тъй се утешавам.
към беседата >>
По-добър път от него няма засега.
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара. Той е най-добрият път.
По-добър път от него няма засега.
Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора.
към беседата >>
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес.
То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл.
към беседата >>
Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина.
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара. Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега.
Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина.
После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде.
към беседата >>
То е сложно нещо.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес.
То е сложно нещо.
Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл.
към беседата >>
После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме?
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара. Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина.
После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме?
Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде.
към беседата >>
Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес. То е сложно нещо.
Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние.
Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта.
към беседата >>
Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш.
Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара. Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме?
Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш.
Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата.
към беседата >>
Да се образува една вътрешна връзка, общение.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес. То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние.
Да се образува една вътрешна връзка, общение.
Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония.
към беседата >>
Светлината ги ориентира.
Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш.
Светлината ги ориентира.
Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно.
към беседата >>
Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес. То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение.
Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии.
Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония. И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора.
По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира.
Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора.
Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява.
към беседата >>
Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл.
„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес. То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии.
Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл.
Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония. И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде.
Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора.
Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде.
Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин.
към беседата >>
Искаме най-първо да се измени човешката мисъл.
То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл.
Искаме най-първо да се измени човешката мисъл.
Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония. И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
Като те хване лошият дух, ще те изяде.
После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде.
Като те хване лошият дух, ще те изяде.
Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби.
към беседата >>
Има нещо съвсем странично в мисълта.
Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл.
Има нещо съвсем странично в мисълта.
Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония. И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата.
Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде.
Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата.
Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил.
към беседата >>
Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония.
Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта.
Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония.
И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
Нас ни е приятно.
Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата.
Нас ни е приятно.
За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората.
към беседата >>
И в човешките постъпки има дисхармония.
Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония.
И в човешките постъпки има дисхармония.
към беседата >>
За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява.
Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно.
За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява.
Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после?
към беседата >>
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото.
Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно.
към беседата >>
Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин.
Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява.
Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин.
Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света.
към беседата >>
Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото.
Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп.
Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение.
към беседата >>
Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби.
Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин.
Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби.
Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са.
към беседата >>
Човек не трябва да има дефекти.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото. Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп.
Човек не трябва да има дефекти.
Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение. Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил.
Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби.
Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил.
Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце.
към беседата >>
Човек трябва да бъде съвършен.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото. Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти.
Човек трябва да бъде съвършен.
Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение. Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората.
Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил.
Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората.
Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк.
към беседата >>
Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото. Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен.
Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност.
И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение. Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Какво ще стане с кокошките в света най-после?
За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората.
Какво ще стане с кокошките в света най-после?
Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат.
към беседата >>
И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно.
Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото. Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност.
И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно.
Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение. Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света.
Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после?
Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света.
Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат.
към беседата >>
Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение.
Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно.
Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение.
Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Прави са.
Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света.
Прави са.
Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците?
към беседата >>
Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение.
Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.
към беседата >>
Един вълк има право да изяде хиляда овце.
Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са.
Един вълк има право да изяде хиляда овце.
Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете.
към беседата >>
Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов.
Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов.
Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов. Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов. Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!
към беседата >>
Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк.
Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце.
Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк.
Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи.
към беседата >>
Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов.
Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов.
Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов.
Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов. Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!
към беседата >>
Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат.
Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк.
Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат.
С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца.
към беседата >>
Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов.
Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов. Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов.
Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов.
Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!
към беседата >>
С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат.
Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат.
С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат.
Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още.
към беседата >>
Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!
Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов. Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов. Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов.
Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!
към беседата >>
Казвам: Една овца, защо я ядат вълците?
Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат.
Казвам: Една овца, защо я ядат вълците?
Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек.
към беседата >>
Едно време беше вълк и ядеше овцете.
Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците?
Едно време беше вълк и ядеше овцете.
Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек.
към беседата >>
Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи.
Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете.
Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи.
Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек.
към беседата >>
Една овца носи овча кожа, но не е овца.
Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи.
Една овца носи овча кожа, но не е овца.
Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек.
към беседата >>
Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още.
С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца.
Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още.
Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек. Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек.
Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още.
Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек.
Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек. Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Човешки ум може да носи и пак не е човек.
Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек.
Човешки ум може да носи и пак не е човек.
Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек. Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек.
Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек.
Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек.
Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек. Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек.
Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек.
Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек.
Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Да служиш не само на думи, но с дела.
Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек.
Да служиш не само на думи, но с дела.
към беседата >>
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата.
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата.
Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога.
към беседата >>
Вземете простата мисъл: Да обичаш.
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата.
Вземете простата мисъл: Да обичаш.
Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта.
към беседата >>
Какво значи да обичаш?
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата. Вземете простата мисъл: Да обичаш.
Какво значи да обичаш?
Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят.
към беседата >>
Обич и любов са две неща различни.
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата. Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш?
Обич и любов са две неща различни.
Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят. И пак наново се обръща едно кръвообръщение.
към беседата >>
Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв.
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата. Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни.
Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв.
Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят. И пак наново се обръща едно кръвообръщение.
към беседата >>
Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога.
Често се явяват противоречия в изясняването на нещата. Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв.
Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога.
Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят. И пак наново се обръща едно кръвообръщение.
към беседата >>
Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта.
Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога.
Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта.
Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят. И пак наново се обръща едно кръвообръщение.
към беседата >>
2.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Другояче не може да се прояви.
Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява.
Другояче не може да се прояви.
Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ.
към беседата >>
Като слѣзешъ, заболи те крака.
Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини?
Като слѣзешъ, заболи те крака.
Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха.
към беседата >>
Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни.
Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ.
Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни.
Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля.
към беседата >>
Нѣма пѫть.
Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви.
Нѣма пѫть.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте.
към беседата >>
Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били.
Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака.
Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били.
Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики.
към беседата >>
Дай ми 5 лева назаемъ“.
Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни.
Дай ми 5 лева назаемъ“.
Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“.
към беседата >>
Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява.
Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое.
към беседата >>
Сега защо давамъ този анекдотъ?
Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били.
Сега защо давамъ този анекдотъ?
Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
към беседата >>
Дойде и каже: „Имате ли една ябълка?
Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“.
Дойде и каже: „Имате ли една ябълка?
Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява.
към беседата >>
Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ.
А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява.
Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ.
Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ.
към беседата >>
Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране.
Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ?
Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране.
Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“.
към беседата >>
Дайте ми“.
Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка?
Дайте ми“.
Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата.
към беседата >>
Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ.
Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ.
Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ.
Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ.
към беседата >>
Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко.
Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране.
Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко.
Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе.
към беседата >>
Не е лошо, че иска.
Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“.
Не е лошо, че иска.
Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто.
към беседата >>
Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ.
Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ.
Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ.
Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень.
към беседата >>
Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха.
Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко.
Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха.
Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки.
към беседата >>
Остава на вашата добра воля.
Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска.
Остава на вашата добра воля.
Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до.
към беседата >>
Богатиятъ трѣбва да расте.
Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ.
Богатиятъ трѣбва да расте.
Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе?
към беседата >>
Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики.
Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха.
Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики.
Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ?
към беседата >>
Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“.
Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля.
Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“.
Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна.
към беседата >>
Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте.
Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое.
Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень.
към беседата >>
Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики.
Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева.
към беседата >>
Навсѣкѫде си позволява.
Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“.
Навсѣкѫде си позволява.
Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава?
към беседата >>
Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ.
Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое.
Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ.
Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво.
към беседата >>
Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“.
Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“.
Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева.
към беседата >>
Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата.
Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява.
Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата.
Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла.
към беседата >>
Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ.
Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ.
Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ.
Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ.
към беседата >>
Той започне да го играе.
Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“.
Той започне да го играе.
Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“.
към беседата >>
Той е поставилъ своето желание не намѣсто.
Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата.
Той е поставилъ своето желание не намѣсто.
Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ.
към беседата >>
Като се навие, пѣе една пѣсень.
Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ.
Като се навие, пѣе една пѣсень.
Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе.
към беседата >>
Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки.
Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе.
Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки.
Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна.
към беседата >>
Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до.
Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто.
Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до.
Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ.
към беседата >>
Какво пѣе?
Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень.
Какво пѣе?
Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата.
към беседата >>
Колко струватъ?
Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки.
Колко струватъ?
– 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени.
към беседата >>
Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна.
Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до.
Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна.
Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ.
към беседата >>
Пѣе си една пѣсень.
Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе?
Пѣе си една пѣсень.
Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е.
към беседата >>
– 3 лева.
Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ?
– 3 лева.
3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена.
към беседата >>
Съ кой тонъ ще започнешъ тогава?
Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна.
Съ кой тонъ ще започнешъ тогава?
Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва.
към беседата >>
Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво.
Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень.
Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво.
Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ.
към беседата >>
3 лева златни, това сѫ 90 лева.
Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева.
3 лева златни, това сѫ 90 лева.
Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното.
към беседата >>
Съ ла.
Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава?
Съ ла.
При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла.
към беседата >>
Като че ли е свършилъ университетъ.
Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво.
Като че ли е свършилъ университетъ.
Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи.
към беседата >>
Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“.
Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева.
Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“.
Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко.
към беседата >>
При ла плодоветѣ сами капятъ.
Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла.
При ла плодоветѣ сами капятъ.
Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка.
към беседата >>
Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе.
Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ.
Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе.
Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи.
към беседата >>
Вие имате една цена, която е непостоянна.
Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“.
Вие имате една цена, която е непостоянна.
Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко.
към беседата >>
Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ.
Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ.
Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ.
При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала.
към беседата >>
Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата.
Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе.
Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата.
Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е.
към беседата >>
Въ науката има постоянни цени.
Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна.
Въ науката има постоянни цени.
Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
При ла, като пѣешъ, узрѣватъ.
Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ.
При ла, като пѣешъ, узрѣватъ.
Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ.
към беседата >>
Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е.
Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата.
Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е.
Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча.
към беседата >>
Единъ левъ – това е една постоянна цена.
– 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени.
Единъ левъ – това е една постоянна цена.
Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва.
Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ.
Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва.
Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме.
към беседата >>
Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ.
Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е.
Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ.
Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“.
към беседата >>
Нѣма по-хубава цена отъ едното.
3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена.
Нѣма по-хубава цена отъ едното.
Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла.
Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва.
Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла.
Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни.
към беседата >>
Материя е това, което не се движи.
Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ.
Материя е това, което не се движи.
Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя?
към беседата >>
Дветѣ въ тази наука е по-малко.
Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното.
Дветѣ въ тази наука е по-малко.
Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
Тази мисъль трѣбва да има семка.
При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла.
Тази мисъль трѣбва да има семка.
Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано.
към беседата >>
Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи.
Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи.
Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи.
„Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“.
към беседата >>
Тритѣ е още по-малко.
Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко.
Тритѣ е още по-малко.
Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала.
Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка.
Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала.
Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма.
към беседата >>
„Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е.
Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи.
„Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е.
Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално.
към беседата >>
Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко.
Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
към беседата >>
Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ.
При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала.
Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ.
Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино.
към беседата >>
Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча.
Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е.
Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча.
Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча.
към беседата >>
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
към беседата >>
Тогава не си откѫсналъ плода навреме.
Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ.
Тогава не си откѫсналъ плода навреме.
Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато.
към беседата >>
Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“.
Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча.
Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“.
Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега.
към беседата >>
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1
към беседата >>
Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни.
Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме.
Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни.
Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да направя?
Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“.
Какво трѣбва да направя?
Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“.
към беседата >>
Какво означаватъ тия двата процеса?
Какво означаватъ тия двата процеса?
Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10.
към беседата >>
Ти си откѫсналъ плода по-рано.
Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни.
Ти си откѫсналъ плода по-рано.
Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише.
към беседата >>
Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“.
Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя?
Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“.
То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ.
към беседата >>
Единиятъ процесъ е процесъ на числата.
Какво означаватъ тия двата процеса?
Единиятъ процесъ е процесъ на числата.
Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ.
към беседата >>
Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма.
Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано.
Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма.
Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ.
към беседата >>
То още не е реално.
„Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“.
То още не е реално.
И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ.
към беседата >>
Той е единъ инволюционенъ процесъ.
Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата.
Той е единъ инволюционенъ процесъ.
Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число.
към беседата >>
Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино.
Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма.
Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино.
Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава.
към беседата >>
И то е плоча.
Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално.
И то е плоча.
Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ.
към беседата >>
Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави?
Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ.
Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави?
– 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно.
към беседата >>
Виждамъ, шишето пукнато.
Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино.
Виждамъ, шишето пукнато.
Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ.
към беседата >>
Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега.
Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча.
Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега.
Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ.
към беседата >>
– 10.
Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави?
– 10.
2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически.
към беседата >>
Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ.
Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато.
Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ.
Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва.
към беседата >>
Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“.
Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега.
Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“.
Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ.
към беседата >>
2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10.
Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10.
2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10.
Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ.
към беседата >>
Донесете здраво шише.
Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ.
Донесете здраво шише.
Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни.
към беседата >>
Сега трѣбва да оценишъ.
Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“.
Сега трѣбва да оценишъ.
Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка.
към беседата >>
Резултатътъ е единъ и сѫщъ.
Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10.
Резултатътъ е единъ и сѫщъ.
Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си.
към беседата >>
Моето вино въ такова шише не го турямъ.
Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише.
Моето вино въ такова шише не го турямъ.
Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи.
към беседата >>
Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ.
То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ.
Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ.
Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка.
към беседата >>
Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число.
Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ.
Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число.
Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание.
към беседата >>
Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава.
Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ.
Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава.
Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота.
към беседата >>
Боленъ си и болестьта не ценишъ.
И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ.
Боленъ си и болестьта не ценишъ.
Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли.
към беседата >>
Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно.
Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число.
Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно.
Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание.
към беседата >>
Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ.
Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава.
Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ.
Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика.
към беседата >>
Само пѣешъ.
Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ.
Само пѣешъ.
Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува.
към беседата >>
Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически.
– 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно.
Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически.
Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно.
към беседата >>
Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва.
Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ.
Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва.
Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава.
към беседата >>
Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ.
Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ.
Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ.
Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ?
към беседата >>
Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ.
2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически.
Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ.
Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдете много внимателни.
Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва.
Трѣбва да бѫдете много внимателни.
Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка.
Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ.
Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка.
Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта.
към беседата >>
Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си.
Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ.
Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си.
Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо.
към беседата >>
Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи.
Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни.
Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи.
Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“.
към беседата >>
Въ болнитѣ и въ децата има преструвка.
Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка.
Въ болнитѣ и въ децата има преструвка.
Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ?
към беседата >>
Въ природата числата иматъ съдържание.
Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си.
Въ природата числата иматъ съдържание.
Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата.
към беседата >>
Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота.
Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи.
Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота.
Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо.
към беседата >>
Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли.
Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка.
Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли.
Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта.
към беседата >>
Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание.
Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание.
Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание.
Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ.
към беседата >>
Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика.
Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота.
Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика.
Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ.
към беседата >>
Ще му направятъ малко чорбица, че боледува.
Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли.
Ще му направятъ малко чорбица, че боледува.
По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ.
към беседата >>
Има голѣма разлика въ всѣко зърно.
Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание.
Има голѣма разлика въ всѣко зърно.
Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта.
към беседата >>
Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава.
Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика.
Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава.
Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката.
към беседата >>
По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ?
Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува.
По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ?
По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ.
към беседата >>
Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ.
Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно.
Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ.
Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още.
към беседата >>
Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ.
Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава.
Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ.
Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде.
към беседата >>
По цвѣта.
Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ?
По цвѣта.
Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ.
към беседата >>
Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо.
Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ.
Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо.
Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето.
към беседата >>
Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“.
Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ.
Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“.
Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто.
към беседата >>
Какво има въ жълтия цвѣтъ?
Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта.
Какво има въ жълтия цвѣтъ?
Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ.
към беседата >>
Но да се върнемъ къмъ числата.
Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо.
Но да се върнемъ къмъ числата.
Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо.
Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“.
Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо.
Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“.
към беседата >>
Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта.
Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ?
Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта.
Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения.
към беседата >>
Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ.
Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата.
Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ.
Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето.
към беседата >>
Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ.
Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо.
Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ.
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината.
към беседата >>
Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ.
Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта.
Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ.
Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения.
към беседата >>
Имате 6 – то е любовьта.
Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ.
Имате 6 – то е любовьта.
Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта).
към беседата >>
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката.
Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ.
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката.
Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича.
към беседата >>
Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ.
По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ.
Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ.
Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения.
към беседата >>
Следователно, не е вашиятъ умъ още.
Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта.
Следователно, не е вашиятъ умъ още.
16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой.
към беседата >>
Ще израсте, плодъ ще даде.
Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката.
Ще израсте, плодъ ще даде.
Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе.
към беседата >>
Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ.
По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ.
Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ.
Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава?
към беседата >>
16 – то е число на сърдцето.
Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още.
16 – то е число на сърдцето.
Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли.
към беседата >>
Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто.
Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде.
Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто.
Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ.
към беседата >>
Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ.
Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ.
Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ.
Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ.
към беседата >>
Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце.
Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето.
Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце.
Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата.
към беседата >>
Казва: „Не ме обичатъ хората“.
Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто.
Казва: „Не ме обичатъ хората“.
Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината.
към беседата >>
Нѣма съответнитѣ трептения.
Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ.
Нѣма съответнитѣ трептения.
Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате.
към беседата >>
Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето.
Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце.
Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето.
Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“.
към беседата >>
Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината.
Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“.
Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината.
Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения.
Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения.
Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения.
Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта.
към беседата >>
Сега да ви наведа (на мисъльта).
Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето.
Сега да ви наведа (на мисъльта).
Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ.
към беседата >>
Най-първо Богъ те обича.
Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината.
Най-първо Богъ те обича.
Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения.
Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения.
Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения.
Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ.
към беседата >>
Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой.
Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта).
Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой.
Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ.
към беседата >>
Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе.
Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича.
Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе.
Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Какво означава?
Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения.
Какво означава?
Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство.
към беседата >>
Събуждатъ се известни мисли.
16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой.
Събуждатъ се известни мисли.
Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ.
към беседата >>
Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ.
Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе.
Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ.
Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ.
Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава?
Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ.
Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“.
към беседата >>
Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата.
Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли.
Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата.
Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
Ти не говоришъ истината.
Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ.
Ти не говоришъ истината.
Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Трѣбва добре да се ползувате.
Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ.
Трѣбва добре да се ползувате.
Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги.
към беседата >>
Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“.
Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата.
Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“.
Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината.
Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
към беседата >>
Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта.
Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате.
Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта.
Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“.
към беседата >>
Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ.
Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“.
Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ.
Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я.
Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо.
към беседата >>
Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ.
Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта.
Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ.
Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта.
към беседата >>
Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ.
Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ.
Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ.
Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я.
Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората.
То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ.
към беседата >>
Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство.
Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ.
Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство.
Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ.
към беседата >>
Другъ схваща по трети начинъ.
Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ.
Другъ схваща по трети начинъ.
Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
То е Любовь въ даденъ случай.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората.
То е Любовь въ даденъ случай.
Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ.
към беседата >>
Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“.
Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство.
Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“.
Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“.
към беседата >>
Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ.
Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
към беседата >>
Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай.
Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ.
Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно.
към беседата >>
Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги.
Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“.
Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги.
Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6?
към беседата >>
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата.
Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха.
към беседата >>
Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ.
Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене.
Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете.
към беседата >>
Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“.
Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги.
Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“.
Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е?
към беседата >>
Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата.
Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо.
Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ?
към беседата >>
Тѣ възприематъ нѣщо.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене.
Тѣ възприематъ нѣщо.
Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична.
към беседата >>
Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта.
Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“.
Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта.
6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали.
към беседата >>
Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо.
Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението.
Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка.
към беседата >>
Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ.
Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо.
Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ.
Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си.
към беседата >>
6 въ дадения случай – Богъ ти далъ.
Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта.
6 въ дадения случай – Богъ ти далъ.
Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви.
към беседата >>
Може да говори.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението.
Може да говори.
Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ.
към беседата >>
Едновременно и тѣ проявяватъ.
То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ.
Едновременно и тѣ проявяватъ.
Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите.
към беседата >>
Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“.
Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ.
Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“.
Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина.
към беседата >>
Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори.
Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“.
Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ.
към беседата >>
Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно.
Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ.
Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно.
Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя.
към беседата >>
Кой е потикътъ на 6?
Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“.
Кой е потикътъ на 6?
6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята.
към беседата >>
Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“.
Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха.
Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка.
към беседата >>
Следъ като приемете любовьта, да я предадете.
Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно.
Следъ като приемете любовьта, да я предадете.
Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате.
към беседата >>
6 само по себе си какво е?
Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6?
6 само по себе си какво е?
Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце.
към беседата >>
Конетѣ може ли да хвъркатъ?
Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха.
Конетѣ може ли да хвъркатъ?
Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ.
към беседата >>
Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична.
Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете.
Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична.
Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне.
към беседата >>
Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали.
Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е?
Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали.
Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си.
към беседата >>
Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка.
Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ?
Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка.
Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ.
към беседата >>
Не я дръжъ само за себе си.
Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична.
Не я дръжъ само за себе си.
Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“.
към беседата >>
Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви.
6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали.
Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви.
Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи.
към беседата >>
Нѣма защо да опровѣргавамъ.
Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка.
Нѣма защо да опровѣргавамъ.
И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула.
към беседата >>
Не искамъ да говорите.
Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си.
Не искамъ да говорите.
Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?
към беседата >>
Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина.
Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви.
Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина.
Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
И конетѣ може да хвъркатъ.
Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ.
И конетѣ може да хвъркатъ.
Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете.
към беседата >>
Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя.
Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите.
Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя.
Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете.
към беседата >>
Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята.
Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина.
Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята.
Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка.
Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ.
Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка.
Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ.
към беседата >>
Нѣма да кажете, че ги обичате.
Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя.
Нѣма да кажете, че ги обичате.
Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“.
към беседата >>
Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце.
6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята.
Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце.
После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
Самъ може да си направи единъ аеропланъ.
Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка.
Самъ може да си направи единъ аеропланъ.
Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ.
към беседата >>
Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне.
Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате.
Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне.
Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость.
към беседата >>
После и земята трѣбва да (се) върти около себе си.
Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце.
После и земята трѣбва да (се) върти около себе си.
Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ.
Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ.
Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ.
Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава.
към беседата >>
Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“.
Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне.
Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“.
Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе.
към беседата >>
Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи.
Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си.
Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи.
Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
Мислите, че ще ви кажа една формула.
Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ.
Мислите, че ще ви кажа една формула.
Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ.
към беседата >>
Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?
Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“.
Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?
“ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ.
към беседата >>
Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи.
Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
към беседата >>
Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете.
И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула.
Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете.
При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число.
към беседата >>
“ и излѣзете.
Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?
“ и излѣзете.
Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате.
към беседата >>
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата.
То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу.
към беседата >>
При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ.
Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете.
При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ.
При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо.
към беседата >>
Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“.
Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете.
Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“.
Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?
към беседата >>
То е ваше, то е вашъ капиталъ.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата.
То е ваше, то е вашъ капиталъ.
Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива.
към беседата >>
При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ.
Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ.
При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ.
Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ.
към беседата >>
Азъ съмъ внесалъ радость.
Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“.
Азъ съмъ внесалъ радость.
Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь.
към беседата >>
Хамбарътъ е горе.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ.
Хамбарътъ е горе.
Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ.
към беседата >>
Минете първата октава.
Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ.
Минете първата октава.
Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги.
към беседата >>
Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе.
Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость.
Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе.
Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта.
към беседата >>
Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе.
Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе.
Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е.
към беседата >>
Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ.
Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава.
Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ.
16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни.
към беседата >>
Отъ слънцето сега по радиото слушатъ.
Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете? “ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе.
Отъ слънцето сега по радиото слушатъ.
Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ?
към беседата >>
Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе.
Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение.
Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана.
към беседата >>
16 трептения на музиката – то е еволюционно число.
Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ.
16 трептения на музиката – то е еволюционно число.
Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки.
към беседата >>
Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате.
“ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ.
Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате.
Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ?
към беседата >>
Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение.
Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу.
Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена.
към беседата >>
Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо.
При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число.
Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо.
Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?
Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате.
Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?
“ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“.
към беседата >>
Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива.
То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу.
Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива.
Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката.
към беседата >>
Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ.
При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо.
Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ.
16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ.
към беседата >>
“ Вие считате, че е 1001 нощь.
Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?
“ Вие считате, че е 1001 нощь.
Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта.
към беседата >>
Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ.
Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива.
Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ.
Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали.
към беседата >>
16 трептения сѫ много дълги.
Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ.
16 трептения сѫ много дълги.
Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ.
към беседата >>
Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта.
Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь.
Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта.
Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ?
към беседата >>
Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е.
Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ.
Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е.
Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ.
към беседата >>
Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни.
Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги.
Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни.
Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ.
към беседата >>
Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ?
Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта.
Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ?
Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ.
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана.
Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е.
Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана.
Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ.
към беседата >>
Подъ него има други трептения, които сѫ много низки.
16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни.
Подъ него има други трептения, които сѫ много низки.
Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка.
към беседата >>
Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ?
Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ?
Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ?
– „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше.
към беседата >>
Една пѣсень е построена.
Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана.
Една пѣсень е построена.
Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра.
към беседата >>
Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14.
Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки.
Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14.
Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ.
към беседата >>
– „Мойсей писалъ“.
Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е? “ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ?
– „Мойсей писалъ“.
Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“.
към беседата >>
Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката.
Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена.
Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката.
Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ.
към беседата >>
Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ.
Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14.
Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ.
Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората.
към беседата >>
Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта.
“ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“.
Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта.
Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче.
към беседата >>
Има игриви интервали, има затворени интервали.
Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката.
Има игриви интервали, има затворени интервали.
Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“.
към беседата >>
Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ.
16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ.
Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ.
Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси.
към беседата >>
Мойсей бѣше ли тамъ?
Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта.
Мойсей бѣше ли тамъ?
И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота.
към беседата >>
Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ.
Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали.
Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ.
Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата.
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ.
Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ.
Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ.
Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта.
към беседата >>
И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ.
Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ?
И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ.
И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта.
към беседата >>
Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ.
Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ.
Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ.
Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани.
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка.
Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ.
Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка.
Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка.
към беседата >>
И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше.
Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ.
И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше.
Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта.
към беседата >>
Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра.
Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ.
Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра.
Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика.
към беседата >>
Ще те дъвчатъ.
Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка.
Ще те дъвчатъ.
Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу.
към беседата >>
Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“.
– „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше.
Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“.
Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ.
към беседата >>
Ти се обезсърдчишъ.
Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра.
Ти се обезсърдчишъ.
Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ.
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората.
Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ.
Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората.
Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе.
към беседата >>
Азъ разглеждамъ това другояче.
Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“.
Азъ разглеждамъ това другояче.
Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“.
Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ.
Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“.
Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси.
Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората.
Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси.
10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу.
към беседата >>
Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота.
Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче.
Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота.
Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата.
Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“.
Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата.
Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта.
Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси.
10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта.
16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15.
към беседата >>
Богъ въ мене създава свѣта.
И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота.
Богъ въ мене създава свѣта.
Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Има излишъци насъбрани.
Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата.
Има излишъци насъбрани.
Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
16 заради мене е спасително положение на човѣка.
Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта.
16 заради мене е спасително положение на човѣка.
Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15.
към беседата >>
Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта.
И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта.
Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта.
16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Червата изгубватъ своята динамика.
Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани.
Червата изгубватъ своята динамика.
Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу.
Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка.
Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу.
Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде.
към беседата >>
16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ.
Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта.
16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ.
Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ.
Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика.
Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ.
Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
Праведниятъ го турятъ горе.
Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу.
Праведниятъ го турятъ горе.
Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе.
към беседата >>
Този тонъ не съответствува на цигулката.
Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ.
Този тонъ не съответствува на цигулката.
към беседата >>
Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ.
Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
към беседата >>
Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу.
Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе.
Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу.
Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“.
към беседата >>
Вториятъ пѫть ще продължимъ.
Вториятъ пѫть ще продължимъ.
Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“.
към беседата >>
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта?
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта?
“ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя.
към беседата >>
Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15.
10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу.
Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15.
Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея.
към беседата >>
Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини.
Вториятъ пѫть ще продължимъ.
Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини.
Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила.
към беседата >>
“ – „На земята“ – казва.
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта?
“ – „На земята“ – казва.
Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере.
към беседата >>
Имате едно цѣло и 1⁄15.
16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15.
Имате едно цѣло и 1⁄15.
Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце.
към беседата >>
Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства.
Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини.
Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства.
Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране.
към беседата >>
Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно.
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта? “ – „На земята“ – казва.
Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно.
Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“.
към беседата >>
Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде.
Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15.
Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде.
Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ.
към беседата >>
Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ.
Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства.
Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ.
Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь.
към беседата >>
Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си.
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта? “ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно.
Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си.
Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате.
към беседата >>
Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе.
Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде.
Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе.
Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика.
към беседата >>
Сега остава да учите.
Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ.
Сега остава да учите.
Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь.
към беседата >>
Защо е така?
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта? “ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си.
Защо е така?
И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни.
към беседата >>
Искамъ да те използувамъ“.
Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе.
Искамъ да те използувамъ“.
Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“.
Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите.
Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“.
Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь.
към беседата >>
И започва да му разправя.
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта? “ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така?
И започва да му разправя.
Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия.
към беседата >>
Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея.
Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“.
Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея.
Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ.
към беседата >>
Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила.
Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“.
Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила.
Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай.
към беседата >>
Не може да разбере.
“ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя.
Не може да разбере.
Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването.
към беседата >>
Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце.
Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея.
Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце.
Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае.
към беседата >>
Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране.
Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила.
Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране.
Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние.
към беседата >>
Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“.
Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере.
Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“.
Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“.
към беседата >>
Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ.
Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце.
Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ.
Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ.
към беседата >>
Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь.
Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране.
Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь.
Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила.
към беседата >>
Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате.
Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“.
Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате.
Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно.
към беседата >>
Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика.
Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ.
Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика.
Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае.
към беседата >>
Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь.
Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь.
Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь.
Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава.
към беседата >>
Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни.
Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате.
Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни.
Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има?
към беседата >>
Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“.
Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика.
Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“.
Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“.
към беседата >>
Туй, което носи свѣтлина, е любовь.
Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь.
Туй, което носи свѣтлина, е любовь.
Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции.
към беседата >>
Сега то е философия.
И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни.
Сега то е философия.
Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата.
към беседата >>
Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ.
Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“.
Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ.
Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене.
към беседата >>
Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай.
Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь.
Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай.
Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?
към беседата >>
Трѣбва да разбирате задръстването.
Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия.
Трѣбва да разбирате задръстването.
Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела.
към беседата >>
Не че има нѣщо лошо, но той не знае.
Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ.
Не че има нѣщо лошо, но той не знае.
Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ.
към беседата >>
Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние.
Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай.
Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние.
За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ.
към беседата >>
Казвате: „То е задънена работа“.
Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването.
Казвате: „То е задънена работа“.
Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ.
Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае.
Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ.
Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ.
към беседата >>
За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила.
Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние.
За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила.
Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ.
към беседата >>
Че като е задънена, има нѣщо страшно.
Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“.
Че като е задънена, има нѣщо страшно.
Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае.
Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ.
Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае.
Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“.
към беседата >>
Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава.
Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила.
Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава.
Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети.
към беседата >>
Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има?
Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно.
Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има?
Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“.
Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае.
Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“.
Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“.
към беседата >>
Има си пропорции.
Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава.
Има си пропорции.
Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ.
към беседата >>
Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата.
Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има?
Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата.
Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Казва: „Ти разчитай на мене.
Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“.
Казва: „Ти разчитай на мене.
Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява.
към беседата >>
Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?
Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции.
Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?
“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
към беседата >>
Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела.
Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата.
Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела.
Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Ученъ човѣкъ съмъ.
Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене.
Ученъ човѣкъ съмъ.
Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“.
към беседата >>
“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ.
Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?
“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ.
Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ.
към беседата >>
Има редъ и порядъкъ.
Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела.
Има редъ и порядъкъ.
Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Ти при менъ царица ще бѫдешъ.
Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ.
Ти при менъ царица ще бѫдешъ.
Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ.
За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ.
Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ.
Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша.
към беседата >>
Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ.
Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
към беседата >>
Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“.
Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ.
Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“.
Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
Нѣкои отъ говедата сѫ взети.
Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ.
Нѣкои отъ говедата сѫ взети.
Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“.
към беседата >>
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката.
На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ.
към беседата >>
Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“.
Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“.
Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“.
Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
Думата „мучи“ напримѣръ.
Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети.
Думата „мучи“ напримѣръ.
Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата.
към беседата >>
На музиката трѣбва да знаешъ канелата.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката.
На музиката трѣбва да знаешъ канелата.
Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече.
към беседата >>
Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява.
Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“.
Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява.
После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ? “ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ.
Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н.
към беседата >>
Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата.
Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ.
Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното.
към беседата >>
После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“.
Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява.
После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“.
Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
Тя е отъ кучешки родъ.
“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
Тя е отъ кучешки родъ.
После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда.
към беседата >>
Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)?
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ.
Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)?
Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ.
към беседата >>
Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“.
Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
към беседата >>
После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша.
Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ.
После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша.
Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има?
към беседата >>
Казва: „Да не пие човѣкъ вино“.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)?
Казва: „Да не пие човѣкъ вино“.
Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо.
към беседата >>
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети.
Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“.
към беседата >>
Кокошката казва „кѫтъ“.
Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша.
Кокошката казва „кѫтъ“.
Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи?
към беседата >>
Азъ оставямъ този въпросъ.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“.
Азъ оставямъ този въпросъ.
Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото?
към беседата >>
Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети.
Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“.
Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо?
към беседата >>
Имаме доста думи, заети отъ говедата.
Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“.
Имаме доста думи, заети отъ говедата.
Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“.
към беседата >>
Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече.
На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ.
Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече.
Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ.
към беседата >>
Азъ изчислявамъ.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“.
Азъ изчислявамъ.
Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу.
към беседата >>
Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н.
Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата.
Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н.
Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ.
към беседата >>
Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното.
Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече.
Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното.
Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ.
към беседата >>
Пита ме единъ ще спечели или не.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ.
Пита ме единъ ще спечели или не.
Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16.
към беседата >>
Туй да не ви обижда.
Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н.
Туй да не ви обижда.
Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ.
към беседата >>
Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ.
Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното.
Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ.
Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба.
към беседата >>
Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не.
Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ.
Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ.
към беседата >>
Какво лошо има?
После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда.
Какво лошо има?
„Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея.
към беседата >>
Ами ти не прави лошо.
Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ.
Ами ти не прави лошо.
Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ.
към беседата >>
Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ.
Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“.
На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ.
към беседата >>
„Ку-ку“ какво значи?
Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има?
„Ку-ку“ какво значи?
Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица.
към беседата >>
Какво нѣщо е лошото?
Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо.
Какво нѣщо е лошото?
Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го.
към беседата >>
На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо?
Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“.
На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо?
Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ.
към беседата >>
Казва: „То е ку-ку“.
Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи?
Казва: „То е ку-ку“.
„Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо.
към беседата >>
Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ.
Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото?
Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ.
Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва.
към беседата >>
Защото ти си подъ 16 отдолу.
Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо?
Защото ти си подъ 16 отдолу.
Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи.
към беседата >>
„Ку“ значи искамъ.
Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“.
„Ку“ значи искамъ.
Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ.
Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ.
Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ.
Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба.
към беседата >>
Числата, което не печели, то е подъ 16.
Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу.
Числата, което не печели, то е подъ 16.
Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си.
към беседата >>
Искамъ, искамъ и вземамъ.
Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ.
Искамъ, искамъ и вземамъ.
Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Наскоро тукъ намѣрили една бомба.
Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ.
Наскоро тукъ намѣрили една бомба.
Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия.
към беседата >>
Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ.
Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16.
Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ.
Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне.
към беседата >>
Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея.
Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ.
Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея.
Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Селянинътъ я взима да я носи за споменъ.
Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба.
Селянинътъ я взима да я носи за споменъ.
Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта?
към беседата >>
Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ.
Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ.
Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ.
Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть.
към беседата >>
Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица.
„Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея.
Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица.
Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Започналъ да я човърка, пуква се, убива го.
Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ.
Започналъ да я човърка, пуква се, убива го.
Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ?
към беседата >>
Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ.
На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ.
Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ.
Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ.
към беседата >>
Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо.
Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица.
Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо.
Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Знание трѣбва.
Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го.
Знание трѣбва.
Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има?
към беседата >>
Основното число не губи.
Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ.
Основното число не губи.
Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
„Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо.
Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
към беседата >>
Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба.
Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва.
Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба.
Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ.
към беседата >>
Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си.
Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи.
Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си.
Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи.
към беседата >>
Основната мисъль.
Основната мисъль.
Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?
към беседата >>
Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия.
Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба.
Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия.
Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко.
към беседата >>
Ти печелишъ, че не губишъ поне.
Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си.
Ти печелишъ, че не губишъ поне.
Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите.
към беседата >>
Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него.
Основната мисъль.
Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него.
Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?
към беседата >>
Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта?
Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия.
Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта?
Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така?
към беседата >>
Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть.
Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне.
Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть.
Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите.
към беседата >>
Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ.
Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него.
Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ.
Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?
към беседата >>
Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ?
Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта?
Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ?
Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй?
към беседата >>
Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ.
Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть.
Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ.
Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години.
към беседата >>
Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали.
Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ.
Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали.
Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?
към беседата >>
Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има?
Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ?
Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има?
Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така.
към беседата >>
Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите.
Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ.
Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите.
Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?
към беседата >>
Той е даровитъ човѣкъ.
Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали.
Той е даровитъ човѣкъ.
Що не се радвате?
към беседата >>
Вие нѣмате хаберъ.
Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има?
Вие нѣмате хаберъ.
Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта.
към беседата >>
Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи.
Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите.
Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи.
Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава.
към беседата >>
Що не се радвате?
Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ.
Що не се радвате?
към беседата >>
Решите да говорите всичко.
Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ.
Решите да говорите всичко.
Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?
към беседата >>
Искамъ да ви покажа колко има да се учите.
Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи.
Искамъ да ви покажа колко има да се учите.
Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава.
към беседата >>
Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така?
Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко.
Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така?
Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие.
към беседата >>
Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите.
Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите.
Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите.
Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ.
към беседата >>
Защо туй, защо онуй?
Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така?
Защо туй, защо онуй?
“ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола?
към беседата >>
Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години.
Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите.
Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години.
Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ.
към беседата >>
“ Не е твоя работа да говоришъ така.
Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй?
“ Не е твоя работа да говоришъ така.
Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа?
към беседата >>
Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?
Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години.
Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?
“ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ.
към беседата >>
Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта.
Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така.
Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта.
Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ.
към беседата >>
“ На млади години яденето го занимава.
Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?
“ На млади години яденето го занимава.
Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?
Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта.
Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?
“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?
към беседата >>
Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава.
Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава.
Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава.
Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ.
към беседата >>
“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие.
Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?
“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие.
Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ.
към беседата >>
Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ.
Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава.
Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ.
Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи?
към беседата >>
Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола?
Защо туй, защо онуй? “ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие.
Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола?
Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?
към беседата >>
Като стане на 30 години, децата те занимаватъ.
Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ.
Като стане на 30 години, децата те занимаватъ.
Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си.
към беседата >>
Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа?
“ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола?
Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа?
На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ.
към беседата >>
Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ.
Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години? “ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ.
Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ.
Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище.
към беседата >>
На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ.
Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа?
На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ.
Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно.
към беседата >>
Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ.
“ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ.
Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ.
Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?
към беседата >>
Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?
Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта? “ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ.
Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?
“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва?
към беседата >>
Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ.
Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ.
Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ.
Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“.
към беседата >>
“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ.
“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?
“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ.
Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника.
към беседата >>
Сега, като се прероди, какво научи?
Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ.
Сега, като се прероди, какво научи?
Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“.
към беседата >>
Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?
Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ.
Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?
“ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е?
към беседата >>
Най-първо боза отъ майка си.
Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи?
Най-първо боза отъ майка си.
После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди.
към беседата >>
“ Казвамъ: Да хвъркашъ.
Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?
“ Казвамъ: Да хвъркашъ.
Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ.
към беседата >>
После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище.
Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си.
После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище.
На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари.
към беседата >>
Туй изобщо е вѣрно.
На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ.
Туй изобщо е вѣрно.
Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ.
към беседата >>
На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?
Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище.
На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?
“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“.
към беседата >>
Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва?
Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно.
Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва?
Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“.
Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?
“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“.
Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема.
към беседата >>
Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника.
“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва?
Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника.
А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“.
Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“.
Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“.
Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ.
към беседата >>
А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е?
Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта? “ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника.
А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е?
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
Хайванъ гелди.
Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“.
Хайванъ гелди.
Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница.
към беседата >>
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ.
“ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е?
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ.
И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари.
После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди.
Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари.
Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ?
към беседата >>
И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ.
Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ.
И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ.
Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“.
На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега? “ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари.
Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“.
Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване.
към беседата >>
Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ.
Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
към беседата >>
Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема.
“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“.
Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема.
Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата.
към беседата >>
Сега казвамъ, което може да приложите.
Сега казвамъ, което може да приложите.
Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си.
към беседата >>
Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ.
Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема.
Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ.
Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате.
към беседата >>
Наука е туй, което трѣбва да учите.
Сега казвамъ, което може да приложите.
Наука е туй, което трѣбва да учите.
Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ.
към беседата >>
Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница.
Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ.
Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница.
Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“.
Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите.
Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“.
Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ?
към беседата >>
Какво ще правишъ?
Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница.
Какво ще правишъ?
Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть.
към беседата >>
Че побѣлѣването на косата старина ли е?
Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“.
Че побѣлѣването на косата старина ли е?
Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене?
към беседата >>
Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване.
Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ?
Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване.
Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“.
към беседата >>
Господь ви направилъ бѣла коса.
Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е?
Господь ви направилъ бѣла коса.
Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна.
към беседата >>
Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата.
Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване.
Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата.
Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува.
към беседата >>
Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си.
Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса.
Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си.
Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса.
към беседата >>
Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате.
Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата.
Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате.
Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора.
към беседата >>
Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ.
Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си.
Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ.
Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“.
към беседата >>
Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо.
Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате.
Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо.
Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ?
Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ.
Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ?
Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ.
към беседата >>
Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть.
Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо.
Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть.
Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
Че какво ще стане съ мене?
Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ?
Че какво ще стане съ мене?
“ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ.
към беседата >>
Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“.
Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть.
Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“.
По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
“ На другиятъ турилъ черна.
Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене?
“ На другиятъ турилъ черна.
Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“.
към беседата >>
По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува.
Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“.
По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува.
Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса.
Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна.
Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса.
Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара.
към беседата >>
Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора.
Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува.
Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора.
Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“.
Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса.
Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“.
После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара.
към беседата >>
Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“.
Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора.
Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“.
Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ.
Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“.
После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ.
Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно?
към беседата >>
Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“.
Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
към беседата >>
Хубаво е да вземашъ и да давашъ.
Че какво ще стане съ мене? “ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ.
Хубаво е да вземашъ и да давашъ.
Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса.
към беседата >>
Сега да се върнемъ къмъ музиката.
Сега да се върнемъ къмъ музиката.
Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката.
към беседата >>
Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“.
“ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ.
Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“.
Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става.
към беседата >>
Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“.
Сега да се върнемъ къмъ музиката.
Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“.
То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително.
към беседата >>
Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара.
Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“.
Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара.
Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква.
към беседата >>
То е затворенъ интервалъ.
Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“.
То е затворенъ интервалъ.
„Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“?
към беседата >>
Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара.
Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара.
Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара.
Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки.
към беседата >>
„Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ.
Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ.
„Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ.
Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории.
към беседата >>
Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно?
После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара.
Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно?
Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате.
към беседата >>
Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това.
Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ.
Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това.
Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало.
към беседата >>
Ще учишъ процеса.
Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно?
Ще учишъ процеса.
Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“.
към беседата >>
Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката.
Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това.
Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката.
Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто.
към беседата >>
Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става.
Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса.
Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става.
Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь.
към беседата >>
Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително.
Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката.
Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително.
Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ.
към беседата >>
Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква.
Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става.
Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква.
Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь.
към беседата >>
Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“?
То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително.
Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“?
Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность.
към беседата >>
Имате две точки.
Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква.
Имате две точки.
Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията.
към беседата >>
Мнозина имате теории.
„Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“?
Мнозина имате теории.
Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво.
към беседата >>
Вие сте двама, искате да се обичате.
Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки.
Вие сте двама, искате да се обичате.
Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра.
към беседата >>
Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало.
Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории.
Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало.
То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има?
към беседата >>
Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“.
Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате.
Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“.
На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията?
към беседата >>
То е посѣто.
Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало.
То е посѣто.
Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ?
към беседата >>
На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь.
Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“.
На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь.
Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията.
към беседата >>
Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ.
Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто.
Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ.
Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика.
към беседата >>
Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь.
Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь.
Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь.
Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение.
към беседата >>
Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность.
Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ.
Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность.
Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална.
към беседата >>
Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията.
Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь.
Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията.
А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога.
към беседата >>
Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво.
Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность.
Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво.
Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ.
към беседата >>
А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра.
Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията.
А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра.
Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме.
към беседата >>
Като цъвтятъ цвѣтята, какво има?
Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво.
Като цъвтятъ цвѣтята, какво има?
Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло .
към беседата >>
Какво значи отъ центъра къмъ периферията?
Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра.
Какво значи отъ центъра къмъ периферията?
Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото.
към беседата >>
Кой тонъ имате тамъ?
То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има?
Кой тонъ имате тамъ?
Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа.
към беседата >>
Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията.
На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията?
Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията.
Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него.
към беседата >>
Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика.
Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ?
Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика.
Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви.
към беседата >>
Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение.
Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията.
Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение.
Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка.
към беседата >>
Значи, окрѫжностьта е материална.
Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика.
Значи, окрѫжностьта е материална.
Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце.
към беседата >>
Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога.
Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение.
Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога.
Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ.
към беседата >>
Махнете този диаметъръ.
Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална.
Махнете този диаметъръ.
Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Този, който ни люби, ние го обичаме.
А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога.
Този, който ни люби, ние го обичаме.
Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви.
към беседата >>
Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло .
Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ.
Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло .
П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото.
Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме.
Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото.
Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя?
към беседата >>
П-то е надолу обърнато, И-то е основа.
Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло .
П-то е надолу обърнато, И-то е основа.
Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Започвашъ да работишъ въ него.
Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото.
Започвашъ да работишъ въ него.
Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория?
към беседата >>
Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви.
Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа.
Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви.
То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка.
Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него.
Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка.
Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ?
към беседата >>
То е материално число, взема съ дветѣ рѫце.
Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви.
То е материално число, взема съ дветѣ рѫце.
Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ.
Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка.
Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ.
Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ.
към беседата >>
Въ български е сѫщиятъ законъ.
Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце.
Въ български е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви.
Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ.
Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви.
Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ.
към беседата >>
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце.
Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ.
към беседата >>
Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя?
Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви.
Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя?
Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане.
към беседата >>
Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце.
Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание.
Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре.
към беседата >>
Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория?
Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя?
Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория?
Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението.
към беседата >>
Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание.
Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите.
Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце.
към беседата >>
Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ?
Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория?
Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ?
Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта.
към беседата >>
Да ви обясня.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите.
Да ви обясня.
Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ.
към беседата >>
Музиката има основенъ тонъ.
Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ?
Музиката има основенъ тонъ.
Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти.
към беседата >>
Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня.
Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ.
Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални.
към беседата >>
Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ.
Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ.
Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ.
Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ.
към беседата >>
Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ.
Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ.
Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ.
към беседата >>
Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане.
Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ.
Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане.
Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ.
към беседата >>
Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре.
Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ.
Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре.
Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ.
към беседата >>
Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението.
Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане.
Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението.
Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа?
към беседата >>
Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце.
Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре.
Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце.
Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои.
към беседата >>
Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта.
Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението.
Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта.
Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя?
към беседата >>
Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ.
Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце.
Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ.
Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря.
към беседата >>
Тази любовь започне да трепти.
Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта.
Тази любовь започне да трепти.
Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината?
към беседата >>
Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални.
Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ.
Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални.
Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми.
към беседата >>
Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ.
Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти.
Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ.
Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?
към беседата >>
Може да се смѣете на мухитѣ.
Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални.
Може да се смѣете на мухитѣ.
Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“.
към беседата >>
Това не може да го предамъ на васъ.
Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ.
Това не може да го предамъ на васъ.
Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите.
към беседата >>
Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ.
Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ.
Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ.
Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа.
към беседата >>
Казвате: „Какъ е тази работа?
Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ.
Казвате: „Какъ е тази работа?
“ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате.
към беседата >>
Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои.
Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ.
Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои.
Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта.
към беседата >>
“ Че сега какъ ще ви разправя?
Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа?
“ Че сега какъ ще ви разправя?
На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ.
към беседата >>
Взема цигулката си, засвиря.
Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои.
Взема цигулката си, засвиря.
Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече.
към беседата >>
На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината?
Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя?
На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината?
Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото.
към беседата >>
Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми.
Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря.
Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми.
Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ.
към беседата >>
Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?
Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината?
Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?
“ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ.
към беседата >>
Казва: „Много хубаво свиришъ“.
Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми.
Казва: „Много хубаво свиришъ“.
Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ.
към беседата >>
“ Вие още не сте почнали да учите.
Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?
“ Вие още не сте почнали да учите.
Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата.
към беседата >>
Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа.
Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“.
Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа.
Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста.
към беседата >>
Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате.
Казвате: „Какъ е тази работа? “ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите.
Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате.
Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология.
към беседата >>
Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта.
Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа.
Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта.
Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така.
към беседата >>
Две деца седнали, че се опознаватъ.
“ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате.
Две деца седнали, че се опознаватъ.
Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически.
към беседата >>
Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече.
Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта.
Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече.
Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ.
към беседата >>
Едното погледне другото, второто погледне първото.
На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ.
Едното погледне другото, второто погледне първото.
Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди.
към беседата >>
Най-първо събирамъ мухитѣ.
Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече.
Най-първо събирамъ мухитѣ.
И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ.
към беседата >>
Пакъ се погледнатъ.
Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме? “ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото.
Пакъ се погледнатъ.
Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние?
към беседата >>
И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ.
Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ.
И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ.
Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои.
към беседата >>
Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата.
“ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ.
Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата.
Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“.
към беседата >>
Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста.
Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ.
Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста.
Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря.
към беседата >>
Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология.
Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата.
Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология.
Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване.
към беседата >>
Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така.
Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста.
Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така.
Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ.
към беседата >>
Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически.
Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология.
Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически.
Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии.
към беседата >>
Главата е доста хубава, очитѣ.
Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така.
Главата е доста хубава, очитѣ.
Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди.
Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически.
Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди.
Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия.
към беседата >>
Като свиря, наблюдавамъ.
Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ.
Като свиря, наблюдавамъ.
Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ.
към беседата >>
Какво означава туй състояние?
Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди.
Какво означава туй състояние?
Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия.
към беседата >>
Кацне нѣкѫде и стои.
И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ.
Кацне нѣкѫде и стои.
Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ.
към беседата >>
Казва: „Навѫсилъ се е“.
Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние?
Казва: „Навѫсилъ се е“.
Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии?
към беседата >>
Трепне нѣщо, като свиря.
Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои.
Трепне нѣщо, като свиря.
Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ.
към беседата >>
Не е навѫсване.
Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“.
Не е навѫсване.
Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е.
към беседата >>
Престана да свиря, пакъ си идатъ.
Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря.
Престана да свиря, пакъ си идатъ.
Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ.
към беседата >>
Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии.
Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване.
Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии.
Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя.
към беседата >>
Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ.
Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ.
Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ.
Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ.
към беседата >>
Въ нѣкои има само една линия.
Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии.
Въ нѣкои има само една линия.
Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?
към беседата >>
Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ.
Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ.
Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ.
Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите.
към беседата >>
Въ нѣкои нѣма никаква линия.
Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия.
Въ нѣкои нѣма никаква линия.
Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има.
към беседата >>
Като музика ги схващатъ.
Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ.
Като музика ги схващатъ.
Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ.
към беседата >>
Какво означаватъ дветѣ линии?
Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия.
Какво означаватъ дветѣ линии?
Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ?
към беседата >>
Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ.
Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ.
Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ.
Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните?
към беседата >>
Сега тайна е.
Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии?
Сега тайна е.
Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси?
към беседата >>
Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ.
Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ.
Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ.
Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата.
към беседата >>
Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя.
Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е.
Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя.
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме?
към беседата >>
Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ.
Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ.
Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ.
Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде.
към беседата >>
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?
Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя.
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?
“ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси.
към беседата >>
Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите.
Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ.
Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите.
Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика.
към беседата >>
“ Две успоредни линии има.
Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?
“ Две успоредни линии има.
Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ.
към беседата >>
Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ.
Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите.
Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ.
Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни.
към беседата >>
Дали ще може да вървимъ?
Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има.
Дали ще може да вървимъ?
Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло.
към беседата >>
Имате факти, какъ ще ги обясните?
Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ.
Имате факти, какъ ще ги обясните?
Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва.
към беседата >>
Дали колата ще върви по релси?
Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ?
Дали колата ще върви по релси?
Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото.
към беседата >>
Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата.
Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните?
Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата.
Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
към беседата >>
Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме?
Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси?
Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме?
То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата.
към беседата >>
Като се качи, иска да я яде.
Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата.
Като се качи, иска да я яде.
Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има.
към беседата >>
То погледне и се понавѫси.
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него? “ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме?
То погледне и се понавѫси.
Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ.
към беседата >>
Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика.
Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде.
Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика.
Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва.
към беседата >>
Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ.
“ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси.
Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ.
Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка.
към беседата >>
Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни.
Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика.
Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни.
Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва.
към беседата >>
Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло.
Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ.
Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло.
Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ.
към беседата >>
Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва.
Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни.
Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва.
Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва.
към беседата >>
Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото.
Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло.
Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото.
Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона.
към беседата >>
Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва.
Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това.
към беседата >>
Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата.
Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото.
Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата.
Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо.
към беседата >>
И той има музика, но друга динамика има.
Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
И той има музика, но друга динамика има.
Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва.
към беседата >>
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“.
Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число.
към беседата >>
Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ.
То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата.
Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ.
Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо.
към беседата >>
Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва.
Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има.
Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва.
Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“.
Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“.
Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари.
към беседата >>
Ще има спирачка.
Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ.
Ще има спирачка.
Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо.
към беседата >>
Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва.
Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва.
Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва.
Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
Вече имаме единъ строежъ.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“.
Вече имаме единъ строежъ.
Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ.
към беседата >>
Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ.
Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка.
Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ.
Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ.
към беседата >>
Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва.
Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва.
Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва.
Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ.
Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения.
Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа.
към беседата >>
Не разбирате закона.
Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ.
Не разбирате закона.
Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ.
към беседата >>
Тайна е това.
Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва.
Тайна е това.
Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения.
Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ.
Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква?
към беседата >>
Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо.
Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона.
Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо.
Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува.
към беседата >>
Защо да не направятъ отъ човѣшки черва.
И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това.
Защо да не направятъ отъ човѣшки черва.
Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
Числото 16 е количествено число.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ.
Числото 16 е количествено число.
16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни.
към беседата >>
Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо.
Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо.
Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо.
Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ.
към беседата >>
Заминалъ човѣкътъ.
Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва.
Заминалъ човѣкътъ.
към беседата >>
16000 хора или 16000 златни или книжни пари.
Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число.
16000 хора или 16000 златни или книжни пари.
„Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма.
към беседата >>
Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо.
Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо.
Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо.
Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“.
към беседата >>
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли.
Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ.
към беседата >>
„Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ.
Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари.
„Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ.
Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ.
към беседата >>
Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ.
Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо.
Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ.
Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата?
към беседата >>
Не да се страхувате.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли.
Не да се страхувате.
Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ.
към беседата >>
Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа.
Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ.
Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа.
Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо.
към беседата >>
Така Господь е направилъ.
Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ.
Така Господь е направилъ.
Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно.
към беседата >>
Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате.
Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ.
Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете.
към беседата >>
Какво представя една съгласна буква?
Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа.
Какво представя една съгласна буква?
Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ.
към беседата >>
Така не се пѫтува.
Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ.
Така не се пѫтува.
Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има.
към беседата >>
Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ.
Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате.
Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна.
към беседата >>
Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни.
Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква?
Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни.
Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ.
към беседата >>
Господь направилъ, единъ законъ е турилъ.
Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува.
Господь направилъ, единъ законъ е турилъ.
Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане.
към беседата >>
Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате.
Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ.
Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои.
към беседата >>
Гласнитѣ букви ги нѣма.
16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни.
Гласнитѣ букви ги нѣма.
Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“.
Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ.
Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“.
Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини?
към беседата >>
Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ.
Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ.
Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ.
към беседата >>
Гласнитѣ букви се подразбиратъ.
„Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма.
Гласнитѣ букви се подразбиратъ.
Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви.
към беседата >>
Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата?
Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“.
Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата?
Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака.
към беседата >>
Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ.
Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ.
Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ.
Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни.
към беседата >>
Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо.
Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ.
Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть.
към беседата >>
Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно.
Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата?
Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно.
Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били.
към беседата >>
Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете.
Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ.
Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете.
Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“.
към беседата >>
Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ.
Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо.
Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ.
А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява.
към беседата >>
Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има.
Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно.
Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има.
Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ?
към беседата >>
Защо не го обичате, причината е външна.
Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете.
Защо не го обичате, причината е външна.
Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка?
към беседата >>
А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ.
Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ.
А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ.
Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ.
към беседата >>
Другаде като седнешъ, ще има друсане.
Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има.
Другаде като седнешъ, ще има друсане.
Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране.
към беседата >>
Считате, че той ще ви безпокои.
Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна.
Считате, че той ще ви безпокои.
Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“.
към беседата >>
Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява.
Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ.
Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява.
Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ.
към беседата >>
Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини?
Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане.
Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини?
Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко.
към беседата >>
Не е толкозъ уменъ.
Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои.
Не е толкозъ уменъ.
Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска.
към беседата >>
Не е навъсване.
(втори вариант)
Гледал съм като преподават по психология. Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”.
Не е навъсване.
Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е.
към втори вариант >>
Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат.
(втори вариант)
Главата е доста хубава, очите. Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат.
Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат.
Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас.
към втори вариант >>
Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии.
(втори вариант)
Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване.
Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии.
В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя.
към втори вариант >>
Щом мисля, много хубаво ще дойдат.
(втори вариант)
Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат.
Щом мисля, много хубаво ще дойдат.
Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите.
към втори вариант >>
В някои има само една линия.
(втори вариант)
Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии.
В някои има само една линия.
В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?
към втори вариант >>
Като музика ги схващат.
(втори вариант)
Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат.
Като музика ги схващат.
Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат.
към втори вариант >>
В някои няма никаква линия.
(втори вариант)
Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия.
В някои няма никаква линия.
Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има.
към втори вариант >>
Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат.
(втори вариант)
Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат.
Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат.
Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните?
към втори вариант >>
Какво означават двете линии?
(втори вариант)
Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия.
Какво означават двете линии?
Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим?
към втори вариант >>
Ако станете много лош и въшките не идат.
(втори вариант)
Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат.
Ако станете много лош и въшките не идат.
Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата.
към втори вариант >>
Сега тайна е.
(втори вариант)
Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии?
Сега тайна е.
Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси?
към втори вариант >>
Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас.
(втори вариант)
Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат.
Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас.
Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде.
към втори вариант >>
Няма да обясня, само един малък превод ще направя.
(втори вариант)
Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е.
Няма да обясня, само един малък превод ще направя.
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме?
към втори вариант >>
Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите.
(втори вариант)
Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас.
Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите.
Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика.
към втори вариант >>
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?
(втори вариант)
В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя.
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?
” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси.
към втори вариант >>
Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат.
(втори вариант)
Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите.
Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат.
Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни.
към втори вариант >>
” Две успоредни линии има.
(втори вариант)
В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?
” Две успоредни линии има.
Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим.
към втори вариант >>
Имате факти, как ще ги обясните?
(втори вариант)
Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат.
Имате факти, как ще ги обясните?
Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва.
към втори вариант >>
Дали ще може да вървим?
(втори вариант)
Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има.
Дали ще може да вървим?
Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло.
към втори вариант >>
Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата.
(втори вариант)
Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните?
Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата.
Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален.
към втори вариант >>
Дали колата ще върви по релси?
(втори вариант)
Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим?
Дали колата ще върви по релси?
Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
Като се качи, иска да я яде.
(втори вариант)
Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата.
Като се качи, иска да я яде.
Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има.
към втори вариант >>
Дали ще може с този човек да се спогаждаме?
(втори вариант)
Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси?
Дали ще може с този човек да се спогаждаме?
То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика.
(втори вариант)
Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде.
Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика.
Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва.
към втори вариант >>
То погледне и се понавъси.
(втори вариант)
Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него? ” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме?
То погледне и се понавъси.
Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
Затова цигуларите са много внимателни.
(втори вариант)
Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика.
Затова цигуларите са много внимателни.
Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва.
към втори вариант >>
Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим.
(втори вариант)
” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси.
Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим.
Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва.
(втори вариант)
Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни.
Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва.
Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва.
към втори вариант >>
Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло.
(втори вариант)
Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим.
Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло.
Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален.
(втори вариант)
Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва.
Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален.
И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това.
към втори вариант >>
Единият е едното колело, другият – другото.
(втори вариант)
Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло.
Единият е едното колело, другият – другото.
към втори вариант >>
И той има музика, но друга динамика има.
(втори вариант)
Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален.
И той има музика, но друга динамика има.
Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва.
към втори вариант >>
Турят една ос, започват да карат каруцата.
(втори вариант)
Турят една ос, започват да карат каруцата.
Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до еди-н наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо.
към втори вариант >>
Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва.
(втори вариант)
Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има.
Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва.
Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.
към втори вариант >>
Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват.
(втори вариант)
Турят една ос, започват да карат каруцата.
Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват.
Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до еди-н наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо.
към втори вариант >>
Най-музикални са струните, направени от човешки черва.
(втори вариант)
Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва.
Най-музикални са струните, направени от човешки черва.
Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.
към втори вариант >>
Какво означава тази песен “ВЕНИР”.
(втори вариант)
Какво означава тази песен “ВЕНИР”.
Вече имаме един строеж. Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари.
към втори вариант >>
Ще има спирачка.
(втори вариант)
Турят една ос, започват да карат каруцата. Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват.
Ще има спирачка.
Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до еди-н наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо. Когато пътувате по нанагорнище, ще научите трето нещо.
към втори вариант >>
Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва.
(втори вариант)
Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва.
Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва.
Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.
към втори вариант >>
Вече имаме един строеж.
(втори вариант)
Какво означава тази песен “ВЕНИР”.
Вече имаме един строеж.
Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. “Венир” значи онзи, който направил света. БЕНИР.
към втори вариант >>
НАГОРЕ