НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1037
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1037
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер“. – „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си.
Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш! “ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци!
Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си.
Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата.
към беседата >>
Сутринта се приготвихме за път.
– „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.
Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората.
В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш! “ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си.
Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората.
Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо.
към беседата >>
Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.
Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Красотата е нещо вътрешно.
Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш! “ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората.
Красотата е нещо вътрешно.
Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила.
към беседата >>
Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят.
“ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно.
Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят.
Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му.
към беседата >>
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят.
Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят.
Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят.
Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив.
към беседата >>
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.
към беседата >>
Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата.
Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят.
Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата.
Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост.
към беседата >>
Следователно, разчитайте на добрите хора в света, които за злото са неподвижни като материята; за доброто са подвижни като живота и са разумни като Духа, който работи в тях.
Следователно, разчитайте на добрите хора в света, които за злото са неподвижни като материята; за доброто са подвижни като живота и са разумни като Духа, който работи в тях.
към беседата >>
Красотата е живо нещо.
Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата.
Красотата е живо нещо.
Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека.
към беседата >>
Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила.
Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо.
Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила.
Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала.
към беседата >>
Значи силата на човека се състои в красотата му.
Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила.
Значи силата на човека се състои в красотата му.
Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота.
към беседата >>
Човек е силен дотолкова, доколкото е красив.
Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му.
Човек е силен дотолкова, доколкото е красив.
Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят.
към беседата >>
Между красотата и силата съществува известна зависимост.
Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив.
Между красотата и силата съществува известна зависимост.
Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!
към беседата >>
Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека.
Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост.
Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека.
Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие.
към беседата >>
Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала.
Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека.
Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала.
Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света.
към беседата >>
Тя сама се наслаждава от неговата красота.
Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала.
Тя сама се наслаждава от неговата красота.
Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност.
към беседата >>
Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят.
Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота.
Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят.
Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни.
към беседата >>
Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!
Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят.
Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!
“ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни.
към беседата >>
“ Красивият човек навсякъде носи щастие.
Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!
“ Красивият човек навсякъде носи щастие.
И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен.
към беседата >>
И наистина, само красивите хора носят щастието в света.
Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие.
И наистина, само красивите хора носят щастието в света.
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота.
към беседата >>
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност.
Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света.
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност.
Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество.
към беседата >>
Красивите хора са разумни.
Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност.
Красивите хора са разумни.
Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни.
Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай! “ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни.
Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни.
Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Не, грозният човек не може да бъде разумен.
“ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни.
Не, грозният човек не може да бъде разумен.
Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота.
И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен.
Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота.
Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество.
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота.
Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество.
Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество.
Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.
към беседата >>
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си.
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си.
Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах.
към беседата >>
Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия.
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си.
Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия.
Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота!
към беседата >>
Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат.
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия.
Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат.
Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години?
към беседата >>
Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота.
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат.
Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота.
Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“.
към беседата >>
Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът!
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота.
Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът!
Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни.
към беседата >>
Съвсем закъсах.
Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът!
Съвсем закъсах.
Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък.
към беседата >>
Нищо не остана от моята красота!
Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах.
Нищо не остана от моята красота!
Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
Къде са онези щастливи години?
Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота!
Къде са онези щастливи години?
Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“.
Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години?
Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“.
Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни.
Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“.
Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни.
Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък.
Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни.
Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък.
Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък.
Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.
към беседата >>
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят.
Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна.
към беседата >>
Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят.
Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят.
Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот.
към беседата >>
Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят.
Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение.
От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи.
към беседата >>
От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение.
От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е.
те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми.
към беседата >>
те са неорганизирани.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е.
те са неорганизирани.
Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава.
към беседата >>
Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна.
С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани.
Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна.
Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира.
към беседата >>
Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот.
Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна.
Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот.
Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение.
към беседата >>
Животът дава подтик, импулс на материята да се движи.
Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот.
Животът дава подтик, импулс на материята да се движи.
Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот.
към беседата >>
Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми.
От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи.
Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми.
Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят.
към беседата >>
Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава.
те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми.
Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава.
С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност.
към беседата >>
С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира.
Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава.
С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира.
Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност.
към беседата >>
Където има еволюция, там има движение.
Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира.
Където има еволюция, там има движение.
Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е.
към беседата >>
Където има движение, там има и живот.
Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение.
Където има движение, там има и живот.
Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност.
към беседата >>
Животът пък е един от елементите на духовния свят.
Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот.
Животът пък е един от елементите на духовния свят.
Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност.
Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят.
Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност.
Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност.
С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност.
Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност.
Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е.
Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност.
Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е.
в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
в материята, подвижност и разумност.
Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е.
в материята, подвижност и разумност.
Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност.
Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
към беседата >>
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало.
Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува.
към беседата >>
Тези три елемента представляват идеята за живота.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало.
Тези три елемента представляват идеята за живота.
Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия.
към беседата >>
Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота.
Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави.
Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят.
към беседата >>
Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави.
Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното.
И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.
към беседата >>
И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното.
И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя.
Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността.
към беседата >>
Разбира се, че материя съществува.
И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя.
Разбира се, че материя съществува.
Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението.
към беседата >>
Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия.
Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува.
Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия.
Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.
към беседата >>
Не, материалният свят е реален свят.
Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия.
Не, материалният свят е реален свят.
Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна.
към беседата >>
Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.
Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят.
Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.
Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си.
към беседата >>
Движението пък е основа за проява на разумността.
И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.
Движението пък е основа за проява на разумността.
Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението.
Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността.
Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението.
Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.
Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението.
Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.
Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна.
Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.
Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна.
Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си.
Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна.
Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си.
И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си.
И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
към беседата >>
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат.
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат.
Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота.
към беседата >>
Това желание е опасно. Защо?
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат.
Това желание е опасно. Защо?
Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент.
към беседата >>
Човек не може да остане в едно положение, да почива само.
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо?
Човек не може да остане в едно положение, да почива само.
Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи.
към беседата >>
Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята.
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само.
Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята.
Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси.
към беседата >>
Само материята почива, само тя е неподвижна.
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята.
Само материята почива, само тя е неподвижна.
Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват.
към беседата >>
Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота.
Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна.
Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота.
И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите.
към беседата >>
И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент.
Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота.
И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент.
Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена.
към беседата >>
Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи.
Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент.
Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи.
Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
към беседата >>
Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси.
Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи.
Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси.
Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове.
към беседата >>
Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват.
Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси.
Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват.
Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите.
към беседата >>
Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите.
Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват.
Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите.
Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
към беседата >>
Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена.
И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите.
Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена.
Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката?
към беседата >>
Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена.
Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра.
към беседата >>
Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове.
Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове.
Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра?
към беседата >>
Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите.
Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове.
Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите.
Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра.
към беседата >>
Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите.
Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра?
към беседата >>
Колко са седем ката?
Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
Колко са седем ката?
Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра?
към беседата >>
Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра.
Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката?
Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра.
Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра?
към беседата >>
2.
Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето
,
УС
, София, 24.9.1933г.,
“ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
“ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил?
“ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
към беседата >>
Това е твоето минало.
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
Това е твоето минало.
Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение.
Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало.
Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение.
В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение.
В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
Искате ли да бъдете деца?
„Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
Искате ли да бъдете деца?
Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
“ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца?
Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към беседата >>
Миналото, това е грехът на човека.
Миналото, това е грехът на човека.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
към беседата >>
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци.
Миналото, това е грехът на човека.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци.
А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта.
към беседата >>
А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци.
А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
Питат: „Какво ще бъде бъдещето?
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
Питат: „Какво ще бъде бъдещето?
“ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
“ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето?
“ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта.
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето? “ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта.
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към беседата >>
Така сравнявам положението.
Така сравнявам положението.
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе.
към беседата >>
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Така сравнявам положението.
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
към беседата >>
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха.
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
към беседата >>
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
към беседата >>
Там има точно това, което си минал.
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
Там има точно това, което си минал.
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
към беседата >>
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе.
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал.
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе.
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
към беседата >>
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе.
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
към беседата >>
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
към беседата >>
Ти при най-хубавото спри.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар.
към беседата >>
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар.
към беседата >>
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен.
към беседата >>
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е.
към беседата >>
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него.
към беседата >>
Голямото благо е голям товар.
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
Голямото благо е голям товар.
Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Малкото благо – малък товар.
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар.
Малкото благо – малък товар.
Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Този закон почти за всичко е верен.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар.
Този закон почти за всичко е верен.
Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Когато човек малко има, по-добре е.
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен.
Когато човек малко има, по-добре е.
Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Който много има, много ще изискват и от него.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е.
Който много има, много ще изискват и от него.
Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Който малко има, малко ще изискват от него.
Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него.
Който малко има, малко ще изискват от него.
към беседата >>
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят.
към беседата >>
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
към беседата >>
Младата мома се тревожи.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
Младата мома се тревожи.
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми!
към беседата >>
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи.
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си!
към беседата >>
Младият момък, и той се тревожи.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Младият момък, и той се тревожи.
Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
към беседата >>
Иска на висока служба да го турят.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи.
Иска на висока служба да го турят.
Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
към беседата >>
Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят.
Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
към беседата >>
Тогава казва: „Дотегна ми!
Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Тогава казва: „Дотегна ми!
“ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
към беседата >>
“ Свири на себе си!
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми!
“ Свири на себе си!
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
към беседата >>
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си!
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
към беседата >>
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
към беседата >>
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира.
към беседата >>
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Тогава казва: „Дотегна ми! “ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
към беседата >>
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
“ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
към беседата >>
Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира.
към беседата >>
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега?
към беседата >>
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира.
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира.
Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде.
към беседата >>
Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира.
Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
“ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
“ Наяжда се човекът и умира.
Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
“ Наяжда се човекът и умира.
Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
Де е вината сега?
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира.
Де е вината сега?
Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
Той не е допускал, че болният ще преяде.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега?
Той не е допускал, че болният ще преяде.
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! “ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде.
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към беседата >>
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
към беседата >>
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко.
към беседата >>
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
към беседата >>
Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
Ни най-малко.
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
Ни най-малко.
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко.
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към беседата >>
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство.
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство.
Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
към беседата >>
Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим.
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство.
Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим.
Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха.
към беседата >>
Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа!
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим.
Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа!
“ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия.
към беседата >>
“ Вие си представяте Христос преди 2000 години.
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа!
“ Вие си представяте Христос преди 2000 години.
Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи.
към беседата >>
Какво щяхте да видите и разберете тогава?
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години.
Какво щяхте да видите и разберете тогава?
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси?
към беседата >>
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава?
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати.
към беседата >>
Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха.
Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха.
Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
към беседата >>
Тази дреха не е царска мантия.
Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа! “ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха.
Тази дреха не е царска мантия.
Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога.
към беседата >>
Някои казват: „Христос всичко може да направи.
“ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия.
Някои казват: „Христос всичко може да направи.
Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси?
Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи.
Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси?
Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Христос не дойде да направи хората богати.
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси?
Христос не дойде да направи хората богати.
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати.
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога.
Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога.
Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога.
Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна.
Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
към беседата >>
Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна.
Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението.
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си.
към беседата >>
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна. Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението.
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна.
към беседата >>
Има една сиромашия, която е потребна.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна. Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Има една сиромашия, която е потребна.
Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
към беседата >>
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна. Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна.
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
към беседата >>
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна. Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб.
към беседата >>
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си.
Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си.
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат.
към беседата >>
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна.
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си.
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна.
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат.
към беседата >>
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна.
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва?
към беседата >>
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб.
Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Наядеш се – ти си богат.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб.
Наядеш се – ти си богат.
Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Щом се наядеш, ти си богат.
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат.
Щом се наядеш, ти си богат.
Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Колко ти трябва?
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат.
Колко ти трябва?
Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва?
Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
към беседата >>
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
към беседата >>
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
към беседата >>
Сега аз ще се спра върху този въпрос.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
Сега аз ще се спра върху този въпрос.
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също.
към беседата >>
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос.
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си.
към беседата >>
Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни.
към беседата >>
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си.
към беседата >>
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат.
към беседата >>
И пчелата също.
Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
И пчелата също.
Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така.
към беседата >>
Обаче човекът е забъркал начина на храненето си.
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също.
Обаче човекът е забъркал начина на храненето си.
Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае.
към беседата >>
Той не знае с каква храна да се храни.
Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си.
Той не знае с каква храна да се храни.
Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си.
към беседата >>
Прелетните птици никога не забравят пътя си.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни.
Прелетните птици никога не забравят пътя си.
Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си?
към беседата >>
Отиват и знаят да се върнат.
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си.
Отиват и знаят да се върнат.
Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде.
към беседата >>
Това от хиляди години е така.
И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат.
Това от хиляди години е така.
Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
към беседата >>
Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае.
Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така.
Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае.
Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
към беседата >>
Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си.
Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае.
Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си.
И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
към беседата >>
И коя е причината, че е забъркал пътя си?
Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си.
И коя е причината, че е забъркал пътя си?
Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом.
към беседата >>
Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде.
Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си?
Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде.
Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това?
към беседата >>
Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде.
Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това? Винцето.
към беседата >>
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това? Винцето.
към беседата >>
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това? Винцето.
към беседата >>
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
Е, кой е причината за това? Винцето.
към беседата >>
Е, кой е причината за това?
Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом.
Е, кой е причината за това?
Винцето.
към беседата >>
Винцето.
Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това?
Винцето.
към беседата >>
Питат ме някои къде е пътят за Небето.
Питат ме някои къде е пътят за Небето.
Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си. Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл! Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към беседата >>
Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си.
Питат ме някои къде е пътят за Небето.
Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си.
Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл! Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към беседата >>
Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Питат ме някои къде е пътят за Небето. Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си.
Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл! Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към беседата >>
Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл!
Питат ме някои къде е пътят за Небето. Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си. Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл!
Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към беседата >>
Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
Питат ме някои къде е пътят за Небето. Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си. Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл!
Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към беседата >>
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия!
към беседата >>
Има една опасност човек да се опие.
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Има една опасност човек да се опие.
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш.
към беседата >>
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие.
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
към беседата >>
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода!
към беседата >>
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си!
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си!
Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем!
към беседата >>
Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия!
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си!
Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия!
“ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега!
към беседата >>
“ Не е въпросът да не пиеш.
Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия!
“ Не е въпросът да не пиеш.
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата.
към беседата >>
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш.
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв.
към беседата >>
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода!
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода!
Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората?
към беседата >>
Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем!
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода!
Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем!
Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
към беседата >>
Ха, наздраве, сега!
Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия! “ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем!
Ха, наздраве, сега!
“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве!
към беседата >>
“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата.
“ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега!
“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата.
И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България!
към беседата >>
И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв.
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата.
И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв.
Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България! За жена ти!
към беседата >>
Ама какво ще кажат хората?
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв.
Ама какво ще кажат хората?
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България! За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората?
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
Чукайте се за здраве! За България! За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
Чукайте се за здраве!
Ха, наздраве, сега! “ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
Чукайте се за здраве!
За България! За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
За България!
“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве!
За България!
За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
За жена ти!
И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България!
За жена ти!
За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
За твоето здраве и за здравето на всички!
Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България! За жена ти!
За твоето здраве и за здравето на всички!
към беседата >>
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш?
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш?
Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат.
към беседата >>
Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш?
Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
към беседата >>
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
към беседата >>
Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира?
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира?
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
към беседата >>
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира?
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
към беседата >>
А когато си свършил работата, ти си богат.
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
А когато си свършил работата, ти си богат.
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи.
към беседата >>
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат.
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва.
към беседата >>
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло!
към беседата >>
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял.
към беседата >>
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло!
към беседата >>
Има един в тебе, който работи.
А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Има един в тебе, който работи.
Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре.
към беседата >>
Има и един, който яде и се радва.
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи.
Има и един, който яде и се радва.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота.
към беседата >>
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло!
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло!
“ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
“ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло!
“ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял.
А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло!
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял.
А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло!
“ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
“ Той е нашият чорбаджия вътре.
Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло!
“ Той е нашият чорбаджия вътре.
Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
Това е едно неразбиране на живота.
Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре.
Това е едно неразбиране на живота.
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло! “ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло! “ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота.
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към беседата >>
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим!
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим!
Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен.
към беседата >>
Да вършим волята Му!
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим!
Да вършим волята Му!
Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата.
към беседата >>
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му!
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си.
към беседата >>
И като си почиваш, пак благодари на Господа.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари.
И като си почиваш, пак благодари на Господа.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
към беседата >>
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
към беседата >>
Умният човек трябва да бъде доволен.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
Умният човек трябва да бъде доволен.
Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш.
към беседата >>
Това е едно от правилата.
Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен.
Това е едно от правилата.
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
към беседата >>
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си.
Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата.
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си.
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
към беседата >>
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си.
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви.
към беседата >>
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
към беседата >>
Не се изисква дълго време да ги решиш.
Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
Не се изисква дълго време да ги решиш.
Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш?
към беседата >>
Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш.
Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището!
към беседата >>
Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.
към беседата >>
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
към беседата >>
Не върви.
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
Не върви.
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.
към беседата >>
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично.
към беседата >>
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви.
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.
към беседата >>
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
Какво ще правиш?
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.
към беседата >>
И човек намери ли Истината, той става свободен.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
И човек намери ли Истината, той става свободен.
Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
към беседата >>
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището!
Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш?
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището!
Това е философията на живота.
към беседата >>
Свободен от всичко.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен.
Свободен от всичко.
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче.
към беседата >>
Това е философията на живота.
Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището!
Това е философията на живота.
към беседата >>
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко.
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината.
към беседата >>
Сега, не ме разбирайте криво.
Сега, не ме разбирайте криво.
Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен.
към беседата >>
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
към беседата >>
Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
Сега, не ме разбирайте криво.
Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
към беседата >>
Някой каже, че е радостен.
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Някой каже, че е радостен.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита.
към беседата >>
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
към беседата >>
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише.
към беседата >>
Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки).
към беседата >>
Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината.
към беседата >>
Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
към беседата >>
Вярвам, че всички хора се стремят към истината.
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Вярвам, че всички хора се стремят към истината.
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания.
към беседата >>
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен.
Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен.
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си.
към беседата >>
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината.
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
към беседата >>
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен.
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите.
към беседата >>
Понеже то трябва да се опита.
Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
Понеже то трябва да се опита.
То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени.
към беседата >>
То не може да се опише.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита.
То не може да се опише.
Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки).
Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки).
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи.
към беседата >>
Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината.
Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише.
Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината.
Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки).
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си?
към беседата >>
Това са външни описания.
Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината.
Това са външни описания.
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си.
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си.
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
към беседата >>
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания.
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите.
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си.
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите.
Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
към беседата >>
Истината – това е Божественият Живот.
Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
Истината – това е Божественият Живот.
към беседата >>
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите.
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо.
към беседата >>
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога.
И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си.
към беседата >>
И ти ги обличаш, тези дрехи.
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени.
И ти ги обличаш, тези дрехи.
И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
към беседата >>
И всеки си има по едно понятие за Бога.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога.
И всеки си има по едно понятие за Бога.
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
към беседата >>
И всички те са умни, а ти какво си?
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи.
И всички те са умни, а ти какво си?
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета.
към беседата >>
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога.
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
към беседата >>
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си?
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора.
към беседата >>
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
към беседата >>
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава?
към беседата >>
Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
към беседата >>
Направи и ти нещо.
Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Направи и ти нещо.
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
към беседата >>
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си.
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
към беседата >>
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо.
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
към беседата >>
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си.
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета.
И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета.
И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора.
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета.
И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора.
Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава?
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора.
Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава?
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава?
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.
към беседата >>
Какво направихме, за да го възстановим?
А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
Какво направихме, за да го възстановим?
към беседата >>
Идея за Бога трябва да имате.
Идея за Бога трябва да имате.
Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави.
към беседата >>
Кое е новото?
Кое е новото?
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
към беседата >>
Вие се приближавате към Бога със страх.
Идея за Бога трябва да имате.
Вие се приближавате към Бога със страх.
Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо.
към беседата >>
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
Кое е новото?
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им?
към беседата >>
Плашите се от Него. Защо?
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх.
Плашите се от Него. Защо?
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите.
към беседата >>
Тъй е.
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
Тъй е.
Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас.
към беседата >>
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо?
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша?
към беседата >>
Конкретно е така.
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е.
Конкретно е така.
Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий.
към беседата >>
А някой път се радвате, че отивате при Него.
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
А някой път се радвате, че отивате при Него.
Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
към беседата >>
Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав!
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така.
Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав!
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий!
към беседата >>
Мислите, че сте прави.
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него.
Мислите, че сте прави.
Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
към беседата >>
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав!
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста.
към беседата >>
Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо.
Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави.
Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо.
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
към беседата >>
И после питаме: „Коя е причината за загубването им?
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
И после питаме: „Коя е причината за загубването им?
“ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето.
към беседата >>
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите.
Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо.
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите.
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече!
към беседата >>
“ Причината е вътре в нас.
Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им?
“ Причината е вътре в нас.
Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай!
към беседата >>
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша?
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите.
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша?
“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
към беседата >>
Когато идеш на гости, за хатър не пий.
Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас.
Когато идеш на гости, за хатър не пий.
И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек!
към беседата >>
“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша?
“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си.
към беседата >>
И да те карат, за хатър не пий!
Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий.
И да те карат, за хатър не пий!
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти.
към беседата >>
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
към беседата >>
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста.
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий!
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста.
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата.
към беседата >>
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
към беседата >>
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето.
И после питаме: „Коя е причината за загубването им? “ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста.
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето.
Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
Нищо повече!
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
Нищо повече!
Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
Не позволявай!
“ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето.
Не позволявай!
Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша? “ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече!
Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
Това е умният човек!
Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай!
Това е умният човек!
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
Всичко имаш, богат си.
“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Всичко имаш, богат си.
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти.
И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек!
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти.
В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си.
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата.
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти.
В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата.
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата.
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към беседата >>
От какво произтичат тези контрасти?
Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
От какво произтичат тези контрасти?
към беседата >>
Това е учил едно време Христос.
Това е учил едно време Христос.
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
към беседата >>
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
към беседата >>
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
Това е учил едно време Христос.
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето.
към беседата >>
Седи и гладува.
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
Седи и гладува.
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
към беседата >>
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа.
към беседата >>
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува.
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата?
към беседата >>
Това значи Царството Божие.
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
Това значи Царството Божие.
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля.
към беседата >>
Питам: Кой е причината за това?
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Питам: Кой е причината за това?
Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
към беседата >>
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие.
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
към беседата >>
Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това?
Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
към беседата >>
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа!
към беседата >>
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?
към беседата >>
Наближава времето.
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
Наближава времето.
Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той!
към беседата >>
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата.
към беседата >>
Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа.
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето.
Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа.
Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето.
към беседата >>
В какво седи разликата?
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
В какво седи разликата?
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
към беседата >>
Христос и днес обикаля.
Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа.
Христос и днес обикаля.
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете.
към беседата >>
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата?
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо?
към беседата >>
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля.
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще.
към беседата >>
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!
към беседата >>
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа!
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа!
Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане!
към беседата >>
Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?
“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре?
към беседата >>
Една хубава мисъл, това е Той!
Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа!
Една хубава мисъл, това е Той!
Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще!
към беседата >>
“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата.
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?
“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата.
Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска.
към беседата >>
Вие чакате бъдещето.
Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той!
Вие чакате бъдещето.
Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
към беседата >>
Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата.
Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи.
към беседата >>
Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете.
Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето.
Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете.
Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало.
към беседата >>
“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо?
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо?
Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен.
към беседата >>
Възкресението ще стане не за в бъдеще.
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете.
Възкресението ще стане не за в бъдеще.
А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
към беседата >>
Казва: „Да има нещо и отвътре!
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо?
Казва: „Да има нещо и отвътре!
“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
към беседата >>
А в настоящето ще стане!
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще.
А в настоящето ще стане!
Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
към беседата >>
“ А коя е причината да няма нищо отвътре?
Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение? “ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!
“ А коя е причината да няма нищо отвътре?
Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
към беседата >>
Когато възкръснеш, то е настояще!
Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане!
Когато възкръснеш, то е настояще!
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота.
към беседата >>
Да се облича може, а за точенето не иска.
“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре?
Да се облича може, а за точенето не иска.
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре.
към беседата >>
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще!
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
към беседата >>
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи.
Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? “ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска.
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи.
Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
към беседата >>
И което е станало и не се е реализирало, то е минало.
Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
И което е станало и не се е реализирало, то е минало.
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен.
“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи.
Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен.
Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! “
към беседата >>
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало.
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
Казва: „Да има нещо и отвътре! “ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен.
Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! “
към беседата >>
Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! “
към беседата >>
Истинското учение осмисля живота.
Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
Истинското учение осмисля живота.
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
Наял се човекът добре.
Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
Наял се човекът добре.
Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! “
към беседата >>
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота.
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре.
Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
“
към беседата >>
Истинското здраве осмисля живота.
И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Истинското здраве осмисля живота.
към беседата >>
“
Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
“
към беседата >>
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
към беседата >>
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото?
към беседата >>
Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде.
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта!
към беседата >>
Някой път мислим, че задачата е трудна.
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
Някой път мислим, че задачата е трудна.
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят.
към беседата >>
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея.
към беседата >>
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна.
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
към беседата >>
Това е Истината!
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
Това е Истината!
Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат.
към беседата >>
Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен?
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен?
“, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си.
към беседата >>
Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително.
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината!
Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително.
Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
“, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял.
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен?
“, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял.
Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче.
към беседата >>
Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително.
Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
Друг пита: „Какво съм бил в миналото?
Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял.
Друг пита: „Какво съм бил в миналото?
“ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил?
към беседата >>
Това е Любовта!
Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
Това е Любовта!
Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
“ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят.
Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото?
“ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят.
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
към беседата >>
Затова трябва да започнете с нея.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта!
Затова трябва да започнете с нея.
Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят.
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало.
към беседата >>
Без Любов хубавите работи не могат да се задържат.
Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея.
Без Любов хубавите работи не могат да се задържат.
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си.
Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен? “, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си.
И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение.
към беседата >>
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат.
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към беседата >>
И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче.
“, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си.
И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче.
„Е, друго нещо не съм ли правил? “ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
към беседата >>
„Е, друго нещо не съм ли правил?
Друг пита: „Какво съм бил в миналото? “ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче.
„Е, друго нещо не съм ли правил?
“ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца?
към беседата >>
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
(втори вариант)
Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
И ти ги обличаш тези дрехи.
(втори вариант)
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени.
И ти ги обличаш тези дрехи.
И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
към втори вариант >>
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
(втори вариант)
- Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
И всички те са умни, а ти какъв си?
(втори вариант)
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи.
И всички те са умни, а ти какъв си?
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета.
към втори вариант >>
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
(втори вариант)
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
(втори вариант)
Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си?
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи.
към втори вариант >>
Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
(втори вариант)
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
(втори вариант)
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора.
към втори вариант >>
Идея за Бога трябва да имате.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате.
Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави.
към втори вариант >>
Направи и ти нещо.
(втори вариант)
Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Направи и ти нещо.
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава?
към втори вариант >>
Вие се приближавате към Бога със страх.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате.
Вие се приближавате към Бога със страх.
Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо.
към втори вариант >>
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
(втори вариант)
И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо.
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
към втори вариант >>
Плашите се от Него. Защо?
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх.
Плашите се от Него. Защо?
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят.
към втори вариант >>
А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета.
(втори вариант)
И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови!
А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета.
И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
към втори вариант >>
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо?
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша?
към втори вариант >>
И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи.
(втори вариант)
Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета.
И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи.
- Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
А някой път се радвате, че отивате при Него.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си.
А някой път се радвате, че отивате при Него.
Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
към втори вариант >>
- Ти не си от много умните хора.
(втори вариант)
А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи.
- Ти не си от много умните хора.
Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
Мислите, че сте прави.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него.
Мислите, че сте прави.
Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
към втори вариант >>
Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава?
(втори вариант)
Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора.
Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава?
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо.
(втори вариант)
Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави.
Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо.
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
към втори вариант >>
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
(втори вариант)
И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава?
Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят.
(втори вариант)
Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо.
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят.
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече!
към втори вариант >>
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
(втори вариант)
А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен?
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша?
(втори вариант)
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят.
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша?
Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
към втори вариант >>
Какво направихме, за да го възстановим?
(втори вариант)
И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
Какво направихме, за да го възстановим?
към втори вариант >>
Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
(втори вариант)
А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша?
Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си.
към втори вариант >>
Кое е новото?
(втори вариант)
Кое е новото?
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
към втори вариант >>
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
(втори вариант)
Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша.
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
към втори вариант >>
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
(втори вариант)
Кое е новото?
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
(втори вариант)
Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране.
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси.
към втори вариант >>
Тъй е.
(втори вариант)
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек!
Тъй е.
Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас.
към втори вариант >>
Нищо повече!
(втори вариант)
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко.
Нищо повече!
Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
към втори вариант >>
Конкретно е така.
(втори вариант)
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е.
Конкретно е така.
Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий.
към втори вариант >>
Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
(втори вариант)
Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече!
Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав!
(втори вариант)
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така.
Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав!
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий!
към втори вариант >>
Всичко имаш, богат си.
(втори вариант)
Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Всичко имаш, богат си.
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
(втори вариант)
Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав!
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра.
към втори вариант >>
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
(втори вариант)
По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си.
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
И после питаме коя е причината за загубването им.
(втори вариант)
Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме.
И после питаме коя е причината за загубването им.
Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето.
към втори вариант >>
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси.
Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
Причината е вътре в нас.
(втори вариант)
Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им.
Причината е вътре в нас.
Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай!
към втори вариант >>
Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
(втори вариант)
Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси.
Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
Когато идеш на гости, за хатър не пий.
(втори вариант)
Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас.
Когато идеш на гости, за хатър не пий.
И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек!
към втори вариант >>
От какво произтичат тези контрасти?
(втори вариант)
Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
От какво произтичат тези контрасти?
към втори вариант >>
И да те карат, за хатър не пий!
(втори вариант)
Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий.
И да те карат, за хатър не пий!
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти!
към втори вариант >>
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
към втори вариант >>
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра.
(втори вариант)
Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий!
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра.
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата.
към втори вариант >>
Седи и гладува.
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи.
Седи и гладува.
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
към втори вариант >>
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето.
(втори вариант)
И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра.
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето.
Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува.
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата?
към втори вариант >>
Не позволявай!
(втори вариант)
Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето.
Не позволявай!
Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
Питам: Коя е причината за това?
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Питам: Коя е причината за това?
Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
към втори вариант >>
Това е умният човек!
(втори вариант)
Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай!
Това е умният човек!
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това?
Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
към втори вариант >>
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти!
(втори вариант)
И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек!
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти!
В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
(втори вариант)
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение?
към втори вариант >>
В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата.
(втори вариант)
Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти!
В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата.
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
(втори вариант)
Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата.
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата.
към втори вариант >>
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
(втори вариант)
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата.
Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!
към втори вариант >>
В какво седи разликата?
(втори вариант)
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница.
В какво седи разликата?
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
към втори вариант >>
Това е учил едно време Христос.
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос.
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
към втори вариант >>
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
(втори вариант)
Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата?
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо?
към втори вариант >>
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос.
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето.
към втори вариант >>
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
(втори вариант)
Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре!
към втори вариант >>
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие!
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.
към втори вариант >>
Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение?
(втори вариант)
Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение?
Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре?
към втори вариант >>
Това значи Царството Божие.
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри!
Това значи Царството Божие.
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа.
към втори вариант >>
Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата.
(втори вариант)
Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение?
Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата.
Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска.
към втори вариант >>
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие.
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля.
към втори вариант >>
Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
(втори вариант)
В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата.
Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи.
към втори вариант >>
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
(втори вариант)
Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава.
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
към втори вариант >>
Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо?
(втори вариант)
Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?
Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо?
Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен.
към втори вариант >>
Наближава времето.
(втори вариант)
Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет.
Наближава времето.
Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!
към втори вариант >>
Казва: Да има нещо и отвътре!
(втори вариант)
Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо?
Казва: Да има нещо и отвътре!
А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен.
към втори вариант >>
Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.
(втори вариант)
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето.
Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.
Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той!
към втори вариант >>
А коя е причината да няма нищо отвътре?
(втори вариант)
Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре!
А коя е причината да няма нищо отвътре?
Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
към втори вариант >>
Че вие и сега сте във времето на Христа.
(втори вариант)
Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.
Че вие и сега сте във времето на Христа.
Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето.
към втори вариант >>
Да се облича може, а за точенето - не иска.
(втори вариант)
Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре?
Да се облича може, а за точенето - не иска.
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
към втори вариант >>
Христос и днес обикаля.
(втори вариант)
Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа.
Христос и днес обикаля.
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете.
към втори вариант >>
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи.
(втори вариант)
Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска.
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи.
Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре.
към втори вариант >>
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
(втори вариант)
Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля.
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане!
към втори вариант >>
Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен.
(втори вариант)
Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи.
Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен.
Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
към втори вариант >>
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!
(втори вариант)
Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил?
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!
Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще!
към втори вариант >>
Всичко има той, но не е доволен.
(втори вариант)
Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен.
Всичко има той, но не е доволен.
Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
към втори вариант >>
Една хубава мисъл, това е Той!
(втори вариант)
Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!
Една хубава мисъл, това е Той!
Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
към втори вариант >>
Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
(втори вариант)
А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен.
Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна.
към втори вариант >>
Вие чакате бъдещето.
(втори вариант)
Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той!
Вие чакате бъдещето.
Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало.
към втори вариант >>
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
(втори вариант)
Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница.
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
към втори вариант >>
Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете.
(втори вариант)
Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето.
Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете.
Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
към втори вариант >>
Наял се човекът добре.
(втори вариант)
Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница.
Наял се човекът добре.
Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял.
към втори вариант >>
Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане!
(втори вариант)
В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете.
Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане!
Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
към втори вариант >>
Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
(втори вариант)
Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре.
Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото?
към втори вариант >>
Когато възкръснеш, то е настояще!
(втори вариант)
Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане!
Когато възкръснеш, то е настояще!
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота.
към втори вариант >>
Туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
(втори вариант)
Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!
Туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят.
към втори вариант >>
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
(втори вариант)
Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще!
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
към втори вариант >>
Някой път мислим, че задачата е трудна.
(втори вариант)
Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме.
Някой път мислим, че задачата е трудна.
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
към втори вариант >>
И което е станало, и се е реализирало, то е минало.
(втори вариант)
Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще.
И което е станало, и се е реализирало, то е минало.
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
(втори вариант)
Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна.
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си.
към втори вариант >>
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
(втори вариант)
Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало.
Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял.
(втори вариант)
Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва.
Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял.
Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче.
към втори вариант >>
Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
(втори вариант)
Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
Друг пита: Какво съм бил в миналото?
(втори вариант)
Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял.
Друг пита: Какво съм бил в миналото?
В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил?
към втори вариант >>
Истинското учение осмисля живота.
(втори вариант)
Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали.
Истинското учение осмисля живота.
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят.
(втори вариант)
Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото?
В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят.
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
към втори вариант >>
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
(втори вариант)
Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота.
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
(втори вариант)
Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят.
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало.
към втори вариант >>
Истинското здраве осмисля живота.
(втори вариант)
И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Истинското здраве осмисля живота.
към втори вариант >>
По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си.
(втори вариант)
Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце.
По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си.
И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето.
към втори вариант >>
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
към втори вариант >>
И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче.
(втори вариант)
Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си.
И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче.
Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение.
към втори вариант >>
Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде.
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта.
към втори вариант >>
Е, друго нещо не съм ли правил?
(втори вариант)
Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче.
Е, друго нещо не съм ли правил?
Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък.
към втори вариант >>
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея.
към втори вариант >>
Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
(втори вариант)
В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил?
Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
към втори вариант >>
Това е истината.
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!
Това е истината.
Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат.
към втори вариант >>
Това е твоето минало.
(втори вариант)
Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш.
Това е твоето минало.
Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца?
към втори вариант >>
Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително.
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината.
Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително.
Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
Той казва: Сега ми говори за настоящето.
(втори вариант)
По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало.
Той казва: Сега ми говори за настоящето.
Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
към втори вариант >>
Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително.
Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
Настоящето е най-красивото положение.
(втори вариант)
И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето.
Настоящето е най-красивото положение.
В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
Това е Любовта.
(втори вариант)
Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
Това е Любовта.
Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
В миналото човек е бил малък.
(втори вариант)
Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение.
В миналото човек е бил малък.
В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
Затова трябва да започнете с нея.
(втори вариант)
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта.
Затова трябва да започнете с нея.
Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
(втори вариант)
Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък.
В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
Без любов хубавите работи не могат да се задържат.
(втори вариант)
Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея.
Без любов хубавите работи не могат да се задържат.
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
Искате ли да бъдете деца?
(втори вариант)
Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее.
Искате ли да бъдете деца?
Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
(втори вариант)
Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат.
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.
към втори вариант >>
Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
(втори вариант)
Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца?
Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота.
(втори вариант)
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота.
към втори вариант >>
Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
(втори вариант)
Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
към втори вариант >>
Миналото, това е грехът на човека.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта.
към втори вариант >>
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
Питат какво ще бъде бъдещето.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
Питат какво ще бъде бъдещето.
Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето.
Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта.
(втори вариант)
Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта.
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
(втори вариант)
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта.
А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.
към втори вариант >>
Така сравнявам положението.
(втори вариант)
Така сравнявам положението.
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха.
към втори вариант >>
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
(втори вариант)
Така сравнявам положението.
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе.
към втори вариант >>
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха.
(втори вариант)
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
към втори вариант >>
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
(втори вариант)
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема.
към втори вариант >>
Там има точно това, което си минал.
(втори вариант)
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има.
Там има точно това, което си минал.
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
към втори вариант >>
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха.
(втори вариант)
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал.
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха.
Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
към втори вариант >>
Интересно е, но малко се стои горе.
(втори вариант)
На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха.
Интересно е, но малко се стои горе.
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
към втори вариант >>
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
(втори вариант)
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе.
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
към втори вариант >>
Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема.
(втори вариант)
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема.
Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
към втори вариант >>
Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
(втори вариант)
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема.
Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
към втори вариант >>
Ти при най-хубавото спри.
(втори вариант)
Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен.
към втори вариант >>
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
(втори вариант)
Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е.
към втори вариант >>
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
(втори вариант)
Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него.
към втори вариант >>
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
(втори вариант)
Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
(втори вариант)
Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Този закон почти за всичко е верен.
(втори вариант)
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
Този закон почти за всичко е верен.
Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Когато човек малко има, по-добре е.
(втори вариант)
Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен.
Когато човек малко има, по-добре е.
Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Който много има, много ще изискват и от него.
(втори вариант)
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е.
Който много има, много ще изискват и от него.
Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Който малко има, малко ще изискват от него.
(втори вариант)
И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него.
Който малко има, малко ще изискват от него.
към втори вариант >>
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят.
към втори вариант >>
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си.
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
към втори вариант >>
Младата мома се тревожи.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво.
Младата мома се тревожи.
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми!
към втори вариант >>
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи.
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си!
към втори вариант >>
Младият момък и той се тревожи.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Младият момък и той се тревожи.
Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
към втори вариант >>
Иска на висока служба да го турят.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи.
Иска на висока служба да го турят.
Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
към втори вариант >>
Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
(втори вариант)
Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят.
Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
към втори вариант >>
Тогава казва: Дотегна ми!
(втори вариант)
Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Тогава казва: Дотегна ми!
Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
към втори вариант >>
Свири на себе си!
(втори вариант)
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми!
Свири на себе си!
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
към втори вариант >>
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
(втори вариант)
Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си!
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
към втори вариант >>
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
(втори вариант)
Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си.
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
към втори вариант >>
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
(втори вариант)
Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора.
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.
към втори вариант >>
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
(втори вариант)
Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после.
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира.
към втори вариант >>
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
(втори вариант)
Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
към втори вариант >>
Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
(втори вариант)
Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи.
Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
към втори вариант >>
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
(втори вариант)
Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието.
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира.
към втори вариант >>
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.
(втори вариант)
Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.
И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега?
към втори вариант >>
И той яде и умира.
(втори вариант)
Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.
И той яде и умира.
Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде.
към втори вариант >>
Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
(втори вариант)
Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира.
Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
към втори вариант >>
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
(втори вариант)
Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е?
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Наяжда се човекът и умира.
(втори вариант)
Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!
Наяжда се човекът и умира.
Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Де е вината сега?
(втори вариант)
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира.
Де е вината сега?
Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
към втори вариант >>
Той не е допускал, че болният ще преяде.
(втори вариант)
И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега?
Той не е допускал, че болният ще преяде.
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
към втори вариант >>
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
(втори вариант)
Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде.
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
към втори вариант >>
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
(втори вариант)
Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
към втори вариант >>
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
(втори вариант)
Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота.
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко.
към втори вариант >>
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
(втори вариант)
Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това?
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
към втори вариант >>
Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
(втори вариант)
Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот.
Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
(втори вариант)
Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си?
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
(втори вариант)
По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си?
Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
Ни най-малко.
(втори вариант)
Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли?
Ни най-малко.
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
(втори вариант)
Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко.
Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
(втори вариант)
Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи.
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.
към втори вариант >>
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство.
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство.
Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
към втори вариант >>
Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим.
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство.
Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим.
Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха.
към втори вариант >>
Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа!
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим.
Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа!
Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия.
към втори вариант >>
Вие си представяте Христос преди две хиляди години.
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа!
Вие си представяте Христос преди две хиляди години.
Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи.
към втори вариант >>
Какво щяхте да видите и разберете тогава?
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години.
Какво щяхте да видите и разберете тогава?
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.
към втори вариант >>
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава?
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси?
към втори вариант >>
Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха.
(втори вариант)
Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е.
Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха.
Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати.
към втори вариант >>
Тази дреха не е царска мантия.
(втори вариант)
Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха.
Тази дреха не е царска мантия.
Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
към втори вариант >>
Някои казват: Христос всичко може да направи.
(втори вариант)
Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия.
Някои казват: Христос всичко може да направи.
Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога.
към втори вариант >>
Богати може да ни направи.
(втори вариант)
Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи.
Богати може да ни направи.
Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем.
към втори вариант >>
Е, защо сте сиромаси?
(втори вариант)
Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.
Е, защо сте сиромаси?
Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат!
към втори вариант >>
Христос не дойде да направи хората богати.
(втори вариант)
Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси?
Христос не дойде да направи хората богати.
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна.
към втори вариант >>
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
(втори вариант)
Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати.
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах!
към втори вариант >>
Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога.
(втори вариант)
Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.
Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога.
Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението.
към втори вариант >>
Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем.
(втори вариант)
Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога.
Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем.
Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз не искам да бъда богат!
(втори вариант)
Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем.
Някой казва: Аз не искам да бъда богат!
Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна.
към втори вариант >>
Той е на кривата страна.
(втори вариант)
Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат!
Той е на кривата страна.
Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството.
към втори вариант >>
Друг казва: Не искам да бъда сиромах!
(втори вариант)
Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна.
Друг казва: Не искам да бъда сиромах!
Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
към втори вариант >>
Вие не разбирате съотношението.
(втори вариант)
Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах!
Вие не разбирате съотношението.
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни.
към втори вариант >>
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
(втори вариант)
Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението.
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна.
към втори вариант >>
Има една сиромашия, която е потребна.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Има една сиромашия, която е потребна.
Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
към втори вариант >>
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
(втори вариант)
Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна.
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
към втори вариант >>
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
(втори вариант)
Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб.
към втори вариант >>
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни.
(втори вариант)
Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни.
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат.
към втори вариант >>
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна.
(втори вариант)
Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни.
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна.
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат.
към втори вариант >>
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
(втори вариант)
Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна.
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва?
към втори вариант >>
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
(втори вариант)
Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш.
към втори вариант >>
Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб.
(втори вариант)
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб.
Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
към втори вариант >>
Наядеш се, ти си богат.
(втори вариант)
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб.
Наядеш се, ти си богат.
Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
към втори вариант >>
Щом се наядеш, ти си богат.
(втори вариант)
Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат.
Щом се наядеш, ти си богат.
Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос.
към втори вариант >>
Колко ти трябва?
(втори вариант)
Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат.
Колко ти трябва?
Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
към втори вариант >>
Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш.
(втори вариант)
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва?
Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
към втори вариант >>
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
(втори вариант)
Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш.
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
към втори вариант >>
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
(втори вариант)
Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не.
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
към втори вариант >>
Сега аз ще се спра върху този въпрос.
(втори вариант)
Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем?
Сега аз ще се спра върху този въпрос.
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също.
към втори вариант >>
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
(втори вариант)
Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос.
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си.
към втори вариант >>
Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
(втори вариант)
Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата.
Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни.
към втори вариант >>
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
(втори вариант)
Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си.
към втори вариант >>
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
(втори вариант)
Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си.
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат.
към втори вариант >>
И пчелата също.
(втори вариант)
Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна.
И пчелата също.
Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така.
към втори вариант >>
Обаче човекът е объркал начина на храненето си.
(втори вариант)
Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също.
Обаче човекът е объркал начина на храненето си.
Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае.
към втори вариант >>
Той не знае с каква храна да се храни.
(втори вариант)
Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си.
Той не знае с каква храна да се храни.
Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си.
към втори вариант >>
Прелетните птици никога не забравят пътя си.
(втори вариант)
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни.
Прелетните птици никога не забравят пътя си.
Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си?
към втори вариант >>
Отиват и знаят да се върнат.
(втори вариант)
Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си.
Отиват и знаят да се върнат.
Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде.
към втори вариант >>
Това от хиляди години е така.
(втори вариант)
И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат.
Това от хиляди години е така.
Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде.
към втори вариант >>
Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае.
(втори вариант)
Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така.
Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае.
Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
към втори вариант >>
Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си.
(втори вариант)
Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае.
Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си.
И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
към втори вариант >>
И коя е причината, че е объркал пътя си?
(втори вариант)
Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си.
И коя е причината, че е объркал пътя си?
Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа причината донякъде.
(втори вариант)
Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си?
Аз да ви кажа причината донякъде.
Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом.
към втори вариант >>
Отива един млад момък на гости някъде.
(втори вариант)
Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде.
Отива един млад момък на гости някъде.
Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това?
към втори вариант >>
Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
(втори вариант)
Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде.
Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето.
към втори вариант >>
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
(втори вариант)
Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл.
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си.
към втори вариант >>
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
(втори вариант)
И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му.
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам.
към втори вариант >>
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
(втори вариант)
Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му.
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
към втори вариант >>
Е, коя е причината за това?
(втори вариант)
Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом.
Е, коя е причината за това?
Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл.
към втори вариант >>
Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето.
(втори вариант)
Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това?
Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето.
Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна.
към втори вариант >>
Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си.
(втори вариант)
Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето.
Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си.
Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
към втори вариант >>
Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам.
(втори вариант)
Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си.
Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам.
Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
към втори вариант >>
Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
(втори вариант)
Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам.
Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие.
към втори вариант >>
Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл.
(втори вариант)
Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл.
Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
към втори вариант >>
Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна.
(втори вариант)
Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл.
Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна.
Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
към втори вариант >>
Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
(втори вариант)
Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна.
Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си!
към втори вариант >>
Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
(втори вариант)
Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.
Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия!
към втори вариант >>
Има една опасност човек да се опие.
(втори вариант)
Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Има една опасност човек да се опие.
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш.
към втори вариант >>
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
(втори вариант)
Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие.
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
(втори вариант)
Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване?
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода!
към втори вариант >>
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си!
(втори вариант)
Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш?
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си!
Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем!
към втори вариант >>
Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия!
(втори вариант)
Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си!
Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия!
- Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега!
към втори вариант >>
- Не е въпросът да не пиеш.
(втори вариант)
Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия!
- Не е въпросът да не пиеш.
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв.
към втори вариант >>
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
(втори вариант)
Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш.
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората?
към втори вариант >>
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода!
(втори вариант)
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш.
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода!
Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
към втори вариант >>
Дайте ми от хубавата вода да се чукнем!
(втори вариант)
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода!
Дайте ми от хубавата вода да се чукнем!
Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Ха наздраве сега!
(втори вариант)
Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем!
Ха наздраве сега!
Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв.
(втори вариант)
- Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега!
Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв.
Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Ама какво ще кажат хората?
(втори вариант)
Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв.
Ама какво ще кажат хората?
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
(втори вариант)
Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората?
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
(втори вариант)
Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
към втори вариант >>
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат.
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат.
Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира?
към втори вариант >>
Е, какъв искаш да бъдеш?
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат.
Е, какъв искаш да бъдеш?
Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
към втори вариант >>
Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда.
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш?
Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда.
И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат.
към втори вариант >>
И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда.
И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
към втори вариант >>
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш?
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
към втори вариант >>
Под думата сиромах какво трябва да се разбира?
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш.
Под думата сиромах какво трябва да се разбира?
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
към втори вариант >>
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
(втори вариант)
Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира?
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
към втори вариант >>
А когато си свършил работата, ти си богат.
(втори вариант)
Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах.
А когато си свършил работата, ти си богат.
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи.
към втори вариант >>
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
(втори вариант)
И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат.
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва.
към втори вариант >>
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
(втори вариант)
И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах.
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло!
към втори вариант >>
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
(втори вариант)
Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял.
към втори вариант >>
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
(втори вариант)
Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял.
към втори вариант >>
Има един в тебе, който работи.
(втори вариант)
А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Има един в тебе, който работи.
Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло!
към втори вариант >>
Има и един, който яде и се радва.
(втори вариант)
Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи.
Има и един, който яде и се радва.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре.
към втори вариант >>
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло!
(втори вариант)
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло!
Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял.
(втори вариант)
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло!
Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял.
Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
към втори вариант >>
Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял.
(втори вариант)
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял.
Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял.
А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му.
към втори вариант >>
А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло!
(втори вариант)
Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял.
А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло!
Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари.
към втори вариант >>
Той е нашият чорбаджия вътре.
(втори вариант)
Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло!
Той е нашият чорбаджия вътре.
Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа.
към втори вариант >>
Това е едно неразбиране на живота.
(втори вариант)
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре.
Това е едно неразбиране на живота.
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
към втори вариант >>
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
(втори вариант)
Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота.
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен.
към втори вариант >>
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му.
(втори вариант)
Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му.
Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата.
към втори вариант >>
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
(втори вариант)
А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му.
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си.
към втори вариант >>
И като си почиваш, пак благодари на Господа.
(втори вариант)
Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари.
И като си почиваш, пак благодари на Господа.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
към втори вариант >>
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
към втори вариант >>
Умният човек трябва да бъде доволен.
(втори вариант)
Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си.
Умният човек трябва да бъде доволен.
Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш.
към втори вариант >>
Това е едно от правилата.
(втори вариант)
Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен.
Това е едно от правилата.
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек.
към втори вариант >>
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
към втори вариант >>
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си.
(втори вариант)
Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата.
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си.
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
към втори вариант >>
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината.
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично.
към втори вариант >>
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
(втори вариант)
И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си.
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват.
към втори вариант >>
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината.
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен.
към втори вариант >>
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
(втори вариант)
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
към втори вариант >>
А човек намери ли Истината, той става свободен.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека.
А човек намери ли Истината, той става свободен.
Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
към втори вариант >>
Не се изисква дълго време да ги решиш.
(втори вариант)
Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш.
Не се изисква дълго време да ги решиш.
Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви.
към втори вариант >>
Свободен от всичко.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен.
Свободен от всичко.
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче.
към втори вариант >>
Ето аз как разбирам умния човек.
(втори вариант)
Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш.
Ето аз как разбирам умния човек.
На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
към втори вариант >>
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко.
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината.
към втори вариант >>
На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
(втори вариант)
И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек.
На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш?
към втори вариант >>
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
(втори вариант)
Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата.
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
към втори вариант >>
Той само като драсне, дървата му пламват.
(втори вариант)
Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи.
Той само като драсне, дървата му пламват.
А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището.
към втори вариант >>
Някой каже, че е радостен.
(втори вариант)
Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Някой каже, че е радостен.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита.
към втори вариант >>
А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
(втори вариант)
Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват.
А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
(втори вариант)
А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише.
към втори вариант >>
Не върви.
(втори вариант)
Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана.
Не върви.
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво.
към втори вариант >>
Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче.
(втори вариант)
Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб.
Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината.
към втори вариант >>
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
(втори вариант)
Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви.
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени.
към втори вариант >>
Вярвам, че всички хора се стремят към Истината.
(втори вариант)
Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Вярвам, че всички хора се стремят към Истината.
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания.
към втори вариант >>
Какво ще правиш?
(втори вариант)
На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни.
Какво ще правиш?
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
към втори вариант >>
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
(втори вариант)
И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината.
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
към втори вариант >>
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището.
(втори вариант)
Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш?
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището.
Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
към втори вариант >>
Понеже то трябва да се опита.
(втори вариант)
Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние.
Понеже то трябва да се опита.
То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Това е философията на живота.
(втори вариант)
А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището.
Това е философията на живота.
Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
към втори вариант >>
То не може да се опише.
(втори вариант)
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита.
То не може да се опише.
Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога.
към втори вариант >>
Сега не ме разбирайте криво.
(втори вариант)
Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота.
Сега не ме разбирайте криво.
Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
към втори вариант >>
Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината.
(втори вариант)
Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише.
Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината.
Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога.
към втори вариант >>
Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени.
(втори вариант)
Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво.
Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени.
Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен.
към втори вариант >>
Това са външни описания.
(втори вариант)
Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината.
Това са външни описания.
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
към втори вариант >>
Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
(втори вариант)
Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени.
Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
към втори вариант >>
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
(втори вариант)
И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания.
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
към втори вариант >>
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
(втори вариант)
Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост.
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
към втори вариант >>
Истината - това е Божественият живот.
(втори вариант)
Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът.
Истината - това е Божественият живот.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща.
към втори вариант >>
Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
(втори вариант)
Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен.
Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки.
към втори вариант >>
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога.
(втори вариант)
То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот.
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога.
Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение.
към втори вариант >>
Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
(втори вариант)
Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав.
Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
към втори вариант >>
Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога.
(втори вариант)
Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога.
Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога.
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си.
към втори вариант >>
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен.
(втори вариант)
Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав.
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен.
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си.
към втори вариант >>
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
(втори вариант)
Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога.
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
към втори вариант >>
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
(втори вариант)
Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен.
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите.
към втори вариант >>
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
(втори вариант)
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
към втори вариант >>
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
(втори вариант)
Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш!
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени.
към втори вариант >>
Искаме Господа да оприличим на нашия баща.
(втори вариант)
Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си.
Искаме Господа да оприличим на нашия баща.
- Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
към втори вариант >>
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки.
(втори вариант)
Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане.
Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки.
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи.
към втори вариант >>
- Може, но то е само за едно улеснение.
(втори вариант)
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща.
- Може, но то е само за едно улеснение.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.
към втори вариант >>
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
(втори вариант)
Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки.
Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си?
към втори вариант >>
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си.
(втори вариант)
Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си.
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
към втори вариант >>
Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си.
(втори вариант)
Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане.
Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си.
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил.
към втори вариант >>
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
(втори вариант)
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си.
Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите.
(втори вариант)
Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си.
Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите.
Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам.
към втори вариант >>
Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
(втори вариант)
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре.
Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.
към втори вариант >>
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
(втори вариант)
Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите.
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо.
към втори вариант >>
3.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
Както виждате всички не могат да се съберат.
Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат?
Както виждате всички не могат да се съберат.
Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите.
към беседата >>
Сега туй са само временни положения.
Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко.
Сега туй са само временни положения.
Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение.
То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде.
Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение.
Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател.
Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат.
Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател.
Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора.
към беседата >>
Но има една сила в света, която обезсърдчава хората.
Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения.
Но има една сила в света, която обезсърдчава хората.
Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение.
Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат?
Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател.
Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат?
Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали.
към беседата >>
Представете си, че аз имам това изкуство.
А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората.
Представете си, че аз имам това изкуство.
Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък.
И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото.
към беседата >>
Както виждате, всички не сте събрани.
Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат?
Както виждате, всички не сте събрани.
Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите.
към беседата >>
Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство.
Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък.
И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора.
Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък.
към беседата >>
Има нещо, което липсва.
Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани.
Има нещо, което липсва.
Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак.
към беседата >>
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си.
Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа.
към беседата >>
Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора.
Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора.
В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.
към беседата >>
Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите.
Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва.
Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите.
Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите.
към беседата >>
Но тя умира.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си.
Но тя умира.
Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко.
към беседата >>
В света има само един порядък.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора.
В света има само един порядък.
И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък.
към беседата >>
Всички сте до един рентиери хора.
Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите.
Всички сте до един рентиери хора.
Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението.
към беседата >>
Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира.
Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата.
И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота.
към беседата >>
И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък.
И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен.
Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите.
към беседата >>
Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали.
Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора.
Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали.
Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви?
към беседата >>
И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата.
И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко.
Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят.
към беседата >>
Това значи Божественото.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен.
Това значи Божественото.
В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние.
към беседата >>
Като дойде месецът, ще ви донесат парите.
Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали.
Като дойде месецът, ще ви донесат парите.
Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат.
към беседата >>
Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко.
Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло.
И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят.
към беседата >>
В света съществува един порядък.
И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото.
В света съществува един порядък.
И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък.
към беседата >>
Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак.
Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите.
Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак.
Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели.
към беседата >>
И тя се чудела от де може той тъй да издържа.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло.
И тя се чудела от де може той тъй да издържа.
А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.
Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък.
И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.
И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате.
към беседата >>
Вие само очаквате да ви донесат парите.
Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак.
Вие само очаквате да ви донесат парите.
Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава?
към беседата >>
А него само го сърбяло малко.
Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа.
А него само го сърбяло малко.
Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък.
В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.
И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък.
Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото.
към беседата >>
Но представете си, че се измени положението.
Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите.
Но представете си, че се измени положението.
Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате.
към беседата >>
Сега да поставим нещата в живота.
Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко.
Сега да поставим нещата в живота.
Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
Него трябва да намерите.
И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък.
Него трябва да намерите.
Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата.
към беседата >>
Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви?
Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението.
Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви?
Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там.
към беседата >>
Те го пренасят в другия свят.
И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота.
Те го пренасят в другия свят.
В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
Туй търсим ние.
Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите.
Туй търсим ние.
Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас.
към беседата >>
Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат.
Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви?
Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат.
Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така?
към беседата >>
В живота нещата не могат да се променят.
Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят.
В живота нещата не могат да се променят.
Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък.
В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние.
Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък.
И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место.
към беседата >>
Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели.
Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат.
Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели.
Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е.
към беседата >>
Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят.
Има една промяна, която често става в нашето съзнание.
към беседата >>
И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате.
И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък.
И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате.
Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели.
Какво ще кажете тогава?
Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат?
към беседата >>
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране.
А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга.
към беседата >>
Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото.
И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате.
Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото.
Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
Вие напразно уповавате.
Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава?
Вие напразно уповавате.
Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите?
към беседата >>
А в туй правото разбиране седи силата на човека.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране.
А в туй правото разбиране седи силата на човека.
Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата.
Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото.
Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата.
Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
Но въпросът не е там.
Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате.
Но въпросът не е там.
Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава.
към беседата >>
Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека.
Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени.
Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас.
Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата.
Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас.
Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо е направил Господ така?
Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там.
Ще кажете: „Защо е направил Господ така?
“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели.
към беседата >>
Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени.
Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство.
Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место.
Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас.
Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место.
И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е.
Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така?
“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е.
Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава.
към беседата >>
Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство.
Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.
Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место.
И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
към беседата >>
Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат?
Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е.
Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат?
Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.
Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга.
Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка.
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка.
При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане!
към беседата >>
Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите?
Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат?
Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите?
Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Иде друг, ти не си готов.
А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга.
Иде друг, ти не си готов.
към беседата >>
При това да бъдете точни.
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка.
При това да бъдете точни.
Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно.
към беседата >>
Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава.
Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите?
Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава.
Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха.
Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади.
към беседата >>
Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето.
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни.
Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето.
Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква.
към беседата >>
Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели.
Ще кажете: „Защо е направил Господ така? “ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава.
Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели.
Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха.
Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия.
Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде.
към беседата >>
Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена.
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето.
Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена.
Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква.
към беседата >>
Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава.
“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели.
Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава.
Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия.
Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините.
Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет.
към беседата >>
Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай.
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена.
Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай.
Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава.
Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.
към беседата >>
Направиха тук едно изложение.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините.
Направиха тук едно изложение.
Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия.
към беседата >>
Никакво отлагане!
Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай.
Никакво отлагане!
Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква.
към беседата >>
Сега да поставя този въпрос в друга една форма.
Сега да поставя този въпрос в друга една форма.
Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там.
към беседата >>
Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение.
Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините.
Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето.
към беседата >>
Ни по-рано, но по-късно.
При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане!
Ни по-рано, но по-късно.
Точно се изисква.
към беседата >>
Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор.
Сега да поставя този въпрос в друга една форма.
Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор.
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора.
към беседата >>
Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади.
Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините.
Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади.
Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха.
към беседата >>
Точно се изисква.
Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно.
Точно се изисква.
към беседата >>
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате.
Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор.
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате.
Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора.
към беседата >>
Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде.
Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади.
Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде.
Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои.
към беседата >>
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората.
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората.
Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо?
към беседата >>
Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода?
Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате.
Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода?
Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси.
към беседата >>
Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет.
Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде.
Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет.
Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас!
към беседата >>
Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам?
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората.
Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам?
Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали.
към беседата >>
Какво ще правите тогава?
Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода?
Какво ще правите тогава?
Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Представиха ми една джамия.
Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет.
Представиха ми една джамия.
Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се?
към беседата >>
Най-първо аз трябва да оздравея.
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам?
Най-първо аз трябва да оздравея.
Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце.
към беседата >>
Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там.
Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава?
Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там.
Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Представиха ми и друга една картина – морето.
Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия.
Представиха ми и друга една картина – морето.
Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна.
към беседата >>
Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна?
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея.
Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна?
Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда.
към беседата >>
Сега, казвате вие, ще идете до извора.
Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там.
Сега, казвате вие, ще идете до извора.
Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Две морета ми представиха.
Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето.
Две морета ми представиха.
Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се?
към беседата >>
Трябва да израсна, да зная как да пипам.
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна?
Трябва да израсна, да зная как да пипам.
Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете.
към беседата >>
Но вие сте от деликатните хора.
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора.
Но вие сте от деликатните хора.
Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои.
Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха.
Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои.
Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се?
към беседата >>
Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо?
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам.
Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо?
Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира.
към беседата >>
Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси.
Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора.
Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси.
Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Казвам: „Слушай, такива художници като вас!
Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои.
Казвам: „Слушай, такива художници като вас!
Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно.
към беседата >>
Защото не сте здрави, не сте израснали.
Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо?
Защото не сте здрави, не сте израснали.
Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага.
към беседата >>
Тогава какво ще правите?
Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси.
Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Че гайдарджия така рисува ли се?
Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас!
Че гайдарджия така рисува ли се?
Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия.
към беседата >>
Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце.
Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали.
Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце.
И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички.
към беседата >>
Ама в какво седи законът?
Ама в какво седи законът?
Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето.
към беседата >>
Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна.
Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се?
Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна.
Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?
към беседата >>
И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда.
Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце.
И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда.
Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми.
към беседата >>
Всички вие искате да служите на Бога.
Ама в какво седи законът?
Всички вие искате да служите на Бога.
Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
Гайдарджия така рисува ли се?
Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна.
Гайдарджия така рисува ли се?
Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така.
към беседата >>
Всички трябва да израснете.
Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда.
Всички трябва да израснете.
И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата.
към беседата >>
Но тази идея е една механическа, да служиш.
Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога.
Но тази идея е една механическа, да служиш.
Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
Туй чело така поставя ли се?
Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се?
Туй чело така поставя ли се?
Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни.
към беседата >>
И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира.
Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете.
И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира.
И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо.
към беседата >>
Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога.
Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш.
Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога.
Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
Тъй поставено, челото не е верно.
Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се?
Тъй поставено, челото не е верно.
Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде.
към беседата >>
И не трябва да отлага.
Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира.
И не трябва да отлага.
Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава.
към беседата >>
Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент.
Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога.
Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент.
Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
Тук няма никакъв гайдарджия.
Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно.
Тук няма никакъв гайдарджия.
После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите.
към беседата >>
Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички.
Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага.
Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички.
Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето.
Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент.
Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето.
Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?
Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия.
После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?
“ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате.
към беседата >>
Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми.
И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички.
Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми.
И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето.
Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.
към беседата >>
“ Не се рисува така.
Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?
“ Не се рисува така.
Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат.
към беседата >>
И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата.
Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми.
И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата.
И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие.
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие.
За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там.
към беседата >>
Нещата трябва да бъдат верни.
Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така.
Нещата трябва да бъдат верни.
Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето.
към беседата >>
И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо.
И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата.
И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо.
Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено.
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие.
За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено.
Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето?
към беседата >>
Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде.
Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни.
Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде.
Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта.
към беседата >>
Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава.
И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо.
Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава.
Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си.
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено.
Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си.
Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там?
към беседата >>
Ей, картината е там, може да я видите.
Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде.
Ей, картината е там, може да я видите.
(Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара.
към беседата >>
Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава.
Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.
към беседата >>
Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна.
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си.
Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна.
Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин.
към беседата >>
(Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате.
После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията? “ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите.
(Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате.
Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват.
към беседата >>
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват.
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват.
И когато един не успява и всички не успяват. Та, порядък има в отношението. Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.
към беседата >>
Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш!
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна.
Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш!
“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца.
към беседата >>
Те трябва да ви покажат.
“ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате.
Те трябва да ви покажат.
После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват.
към беседата >>
И когато един не успява и всички не успяват.
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват.
И когато един не успява и всички не успяват.
Та, порядък има в отношението. Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.
към беседата >>
“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там.
Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш!
“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там.
Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат.
към беседата >>
После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето.
Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат.
После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето.
Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват.
към беседата >>
Та, порядък има в отношението.
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват. И когато един не успява и всички не успяват.
Та, порядък има в отношението.
Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.
към беседата >>
Какво трябва да прави детето?
За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там.
Какво трябва да прави детето?
Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае.
към беседата >>
Че той носи една хубава черта.
Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето.
Че той носи една хубава черта.
Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват. И когато един не успява и всички не успяват. Та, порядък има в отношението.
Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.
към беседата >>
Трябва ли постоянно да яде от там?
Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето?
Трябва ли постоянно да яде от там?
Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда.
към беседата >>
Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара.
Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта.
Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара.
Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
Не, то трябва вече да яде по друг начин.
Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там?
Не, то трябва вече да яде по друг начин.
Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито.
към беседата >>
Мен старини не ми трябват.
(Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара.
Мен старини не ми трябват.
Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца.
Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш! “ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин.
Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца.
Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена.
към беседата >>
Или нарисува един умрял човек, как го погребват.
Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват.
Или нарисува един умрял човек, как го погребват.
И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
Но жените знаят да ги отглеждат.
“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца.
Но жените знаят да ги отглеждат.
Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
към беседата >>
И умрели хора мен не ми трябват.
После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват.
И умрели хора мен не ми трябват.
Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае.
Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат.
Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае.
След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват.
Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.
към беседата >>
След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда.
Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае.
След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда.
Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той.
към беседата >>
Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито.
Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда.
Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито.
А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи.
Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините.
към беседата >>
А сега работата е разметешена.
Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито.
А сега работата е разметешена.
Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи.
Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници.
Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен?
към беседата >>
Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена.
Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници.
Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах.
Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис.
към беседата >>
Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
към беседата >>
Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах.
Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят.
Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници.
към беседата >>
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си.
Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини.
към беседата >>
Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той.
Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят.
Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той.
Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са?
към беседата >>
Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си.
Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна.
Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе.
към беседата >>
Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините.
Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той.
Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините.
Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?
към беседата >>
Другото разбиране е механическо.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна.
Другото разбиране е механическо.
Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе.
към беседата >>
Този човек как може да стане доволен?
Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините.
Този човек как може да стане доволен?
Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях?
към беседата >>
Човек никога не може да бъде добър.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо.
Човек никога не може да бъде добър.
Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец.
към беседата >>
Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис.
Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен?
Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис.
Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината.
към беседата >>
Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър.
Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър.
Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър.
към беседата >>
Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници.
Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис.
Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници.
Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш по следующите причини.
Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър.
Не можеш да бъдеш по следующите причини.
Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква.
към беседата >>
Тогава казвам: „И двамата художници ли са?
Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници.
Тогава казвам: „И двамата художници ли са?
“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя.
към беседата >>
Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе.
Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини.
Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе.
След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?
Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са?
“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?
“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина.
към беседата >>
След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе.
Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе.
След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе.
И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях?
Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?
“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях?
Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея.
към беседата >>
И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец.
Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе.
И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец.
И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината.
Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях?
Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината.
Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли.
към беседата >>
И в неговото съзнание ще бъдеш недобър.
Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец.
И в неговото съзнание ще бъдеш недобър.
Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
Ние искаме да знаем двама художника ли са или един.
Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината.
Ние искаме да знаем двама художника ли са или един.
Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква.
Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър.
Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква.
Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя.
Тогава казвам: „И двамата художници ли са? “ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един.
Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя.
Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква.
Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
към беседата >>
Щях да нося само една картина.
“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама? “ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя.
Щях да нося само една картина.
Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете.
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете.
И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни.
към беседата >>
Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея.
“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина.
Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея.
Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече.
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете.
И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече.
И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни.
към беседата >>
Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли.
Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея.
Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли.
Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
И следователно, защо сте недоволни всички?
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече.
И следователно, защо сте недоволни всички?
Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада.
към беседата >>
Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли.
Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.
към беседата >>
Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек!
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички?
Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек!
“ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас.
към беседата >>
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана.
Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца.
към беседата >>
“ Въпросът е за разбиране.
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек!
“ Въпросът е за разбиране.
Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете.
към беседата >>
Той е осигурен.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана.
Той е осигурен.
И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо?
към беседата >>
Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни.
Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране.
Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни.
Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква.
към беседата >>
И всички ние сме осигурени.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен.
И всички ние сме осигурени.
На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото.
към беседата >>
Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни.
И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни.
Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни.
Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна.
към беседата >>
На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен. И всички ние сме осигурени.
На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден.
Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не.
към беседата >>
Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада.
И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни.
Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада.
Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери!
към беседата >>
Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден.
Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва.
Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб!
към беседата >>
Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас.
Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек! “ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада.
Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас.
Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.?
към беседата >>
Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца.
Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва.
Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца.
Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб?
към беседата >>
Майката няма разбирането на туй дете.
“ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас.
Майката няма разбирането на туй дете.
Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата.
към беседата >>
Майката не дава хляб на детето. Защо?
Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца.
Майката не дава хляб на детето. Защо?
Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче.
към беседата >>
Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква.
Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете.
Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква.
Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца.
към беседата >>
Голямото детенце бѝло по-малкото.
И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо?
Голямото детенце бѝло по-малкото.
Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно.
към беседата >>
Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна.
Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква.
Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна.
А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат.
към беседата >>
Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не.
На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото.
Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не.
– „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то?
към беседата >>
А детето плаче, иска, казва: „Намери!
Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна.
А детето плаче, иска, казва: „Намери!
“ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото.
към беседата >>
НАГОРЕ