НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
273
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
273
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй.
Аз определям четири или пет важни положения в живота на човека. Казвам: Настроението на човека, това е един ветропоказател. Когато един човек има настроение, той мисли, че е много нещо. Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът.
Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй.
Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“.
към беседата >>
Стар и млад, това е друго заблуждение.
Сега хората казват, че религията е необходима само за старите, че духовният свят е необходим само за старите, а не и за младите. Аз правя следующето възражение, казвам тъй: Светлината за кого е, за младите дървета или за старите? Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“.
Стар и млад, това е друго заблуждение.
В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора.
към беседата >>
Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо!
“ Не, като дойде Любовта, превръзки няма да има. Ще има ядене и пиене. Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо!
Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо!
И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги.
към беседата >>
Е, какво настроение има?
Аз определям четири или пет важни положения в живота на човека. Казвам: Настроението на човека, това е един ветропоказател. Когато един човек има настроение, той мисли, че е много нещо. Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът. Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй.
Е, какво настроение има?
– Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
В какво седи старостта?
Аз правя следующето възражение, казвам тъй: Светлината за кого е, за младите дървета или за старите? Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение.
В какво седи старостта?
– Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“.
към беседата >>
И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“.
Ще има ядене и пиене. Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо!
И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“.
Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
– Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти.
Казвам: Настроението на човека, това е един ветропоказател. Когато един човек има настроение, той мисли, че е много нещо. Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът. Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има?
– Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти.
И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
– Старостта, това е едно топло течение.
Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта?
– Старостта, това е едно топло течение.
– Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това?
към беседата >>
Няма да я разберете, ръката ви е счупена.
Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“.
Няма да я разберете, ръката ви е счупена.
Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
И у такива хора има философия на настроението!
Когато един човек има настроение, той мисли, че е много нещо. Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът. Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти.
И у такива хора има философия на настроението!
Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
– Младостта, това е едно студено течение.
Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение.
– Младостта, това е едно студено течение.
Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно!
към беседата >>
Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави.
Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена.
Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави.
Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
Като се роди дете, майката казва: „Моят философ!
Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът. Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението!
Като се роди дете, майката казва: „Моят философ!
Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност.
Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение.
Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност.
И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини?
към беседата >>
Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате.
Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави.
Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате.
Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
Гениално е моето дете“.
Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ!
Гениално е моето дете“.
Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
И всички казват, че младите хора са все глупави хора.
Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност.
И всички казват, че младите хора са все глупави хора.
Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно!
към беседата >>
Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги.
Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате.
Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги.
А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“.
Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.
към беседата >>
Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“.
В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора.
Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“.
Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност.
към беседата >>
А сега окото ви боли, ухото ви боли.
И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги.
А сега окото ви боли, ухото ви боли.
към беседата >>
Сега второто положение.
Сега второто положение.
Казва някой: „Ама аз имам чувство! “ Чувството, това е един кладенец. Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре. Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
към беседата >>
Каква философия има в това?
– Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“.
Каква философия има в това?
Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини.
към беседата >>
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон.
към беседата >>
Казва някой: „Ама аз имам чувство!
Сега второто положение.
Казва някой: „Ама аз имам чувство!
“ Чувството, това е един кладенец. Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре. Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
към беседата >>
Мен ми е чудно!
– Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това?
Мен ми е чудно!
Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
към беседата >>
Това не е учение на духовния свят.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
Това не е учение на духовния свят.
Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.
към беседата >>
“ Чувството, това е един кладенец.
Сега второто положение. Казва някой: „Ама аз имам чувство!
“ Чувството, това е един кладенец.
Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре. Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
към беседата >>
Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини?
Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно!
Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини?
Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама.
към беседата >>
Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят.
Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване.
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“.
към беседата >>
Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре.
Сега второто положение. Казва някой: „Ама аз имам чувство! “ Чувството, това е един кладенец.
Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре.
Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
към беседата >>
Това е невъзможно!
И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини?
Това е невъзможно!
Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея.
към беседата >>
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване.
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“.
И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта.
към беседата >>
Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
Сега второто положение. Казва някой: „Ама аз имам чувство! “ Чувството, това е един кладенец. Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре.
Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.
към беседата >>
Разумността си е всякога разумност.
Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно!
Разумността си е всякога разумност.
И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“.
към беседата >>
И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“.
И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“.
И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите.
към беседата >>
Третото положение.
Третото положение.
„Ама аз съм човек, който мисля. Разбираш ли, мисъл имам! “ Мисълта, това е една река, която тече. Що от това?
към беседата >>
И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини.
Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност.
И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини.
А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност.
към беседата >>
И Той подразбирал същия закон.
В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“.
И Той подразбирал същия закон.
И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата.
към беседата >>
„Ама аз съм човек, който мисля.
Третото положение.
„Ама аз съм човек, който мисля.
Разбираш ли, мисъл имам! “ Мисълта, това е една река, която тече. Що от това?
към беседата >>
А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини.
А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.
Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон.
И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.
И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена.
към беседата >>
Разбираш ли, мисъл имам!
Третото положение. „Ама аз съм човек, който мисля.
Разбираш ли, мисъл имам!
“ Мисълта, това е една река, която тече. Що от това?
към беседата >>
Това е една измама.
Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
Това е една измама.
Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“.
Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.
И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“.
Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее.
към беседата >>
“ Мисълта, това е една река, която тече.
Третото положение. „Ама аз съм човек, който мисля. Разбираш ли, мисъл имам!
“ Мисълта, това е една река, която тече.
Що от това?
към беседата >>
Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея.
Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама.
Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея.
И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта.
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“.
Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта.
Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си.
към беседата >>
Що от това?
Третото положение. „Ама аз съм човек, който мисля. Разбираш ли, мисъл имам! “ Мисълта, това е една река, която тече.
Що от това?
към беседата >>
И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“.
Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея.
И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“.
Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите.
И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта.
Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите.
Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят.
към беседата >>
Четвъртото положение.
Четвъртото положение.
„Ама аз съм разумен човек! “ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат. Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора. Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
към беседата >>
Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност.
И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“.
Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност.
Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата.
И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите.
Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата.
Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос.
към беседата >>
„Ама аз съм разумен човек!
Четвъртото положение.
„Ама аз съм разумен човек!
“ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат. Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора. Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
към беседата >>
Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност.
Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена.
И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата.
Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена.
Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот.
към беседата >>
“ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат.
Четвъртото положение. „Ама аз съм разумен човек!
“ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат.
Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора. Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
към беседата >>
Днес думите Христови са малко изопачени.
Днес думите Христови са малко изопачени.
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра.
към беседата >>
Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее.
И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена.
Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее.
Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни?
към беседата >>
Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора.
Четвъртото положение. „Ама аз съм разумен човек! “ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат.
Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора.
Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
към беседата >>
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни.
Днес думите Христови са малко изопачени.
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни.
Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само.
към беседата >>
Те съставляват едно цяло в себе си.
Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее.
Те съставляват едно цяло в себе си.
Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи?
към беседата >>
Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
Четвъртото положение. „Ама аз съм разумен човек! “ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат. Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора.
Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.
към беседата >>
Не, не, това е лъжливо учение.
Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни.
Не, не, това е лъжливо учение.
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане.
към беседата >>
Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят.
Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си.
Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят.
Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора?
към беседата >>
Петото положение.
Петото положение.
Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“. Казвам: Принципът, това е школа на живота. Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
към беседата >>
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение.
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел!
към беседата >>
Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос.
Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят.
Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос.
Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“.
към беседата >>
Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“.
Петото положение.
Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“.
Казвам: Принципът, това е школа на живота. Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
към беседата >>
Някои казват: „Вяра трябва!
Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Някои казват: „Вяра трябва!
“ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел.
към беседата >>
Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот.
Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос.
Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот.
И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате.
към беседата >>
Казвам: Принципът, това е школа на живота.
Петото положение. Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“.
Казвам: Принципът, това е школа на живота.
Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
към беседата >>
“ Не, не, това е глупава вяра.
Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва!
“ Не, не, това е глупава вяра.
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел.
към беседата >>
И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни?
Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот.
И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни?
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно?
към беседата >>
Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
Петото положение. Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“. Казвам: Принципът, това е школа на живота.
Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
към беседата >>
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само.
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра.
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само.
Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
към беседата >>
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи?
Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни?
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи?
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.
към беседата >>
Казва евангелистът: „И колкото се допряха до Него, оздравяха“.
Казва евангелистът: „И колкото се допряха до Него, оздравяха“.
към беседата >>
Това не е виждане.
Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само.
Това не е виждане.
Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели.
към беседата >>
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора?
Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи?
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора?
Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.
към беседата >>
Някои подразбират туй физическото.
Някои подразбират туй физическото.
Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш?
към беседата >>
Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел!
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане.
Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел!
Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек!
към беседата >>
Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“.
Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора?
Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“.
Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.
към беседата >>
Не е туй физическото, което мъчи хората в света.
Някои подразбират туй физическото.
Не е туй физическото, което мъчи хората в света.
Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно.
към беседата >>
Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел.
Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел!
Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел.
Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия.
към беседата >>
Не ви разбират, но и вие не разбирате.
Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“.
Не ви разбират, но и вие не разбирате.
Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.
към беседата >>
Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека.
Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света.
Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека.
Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане.
към беседата >>
Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел.
“ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел.
Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел.
И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек!
към беседата >>
Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно?
И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате.
Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно?
– Не.
към беседата >>
Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват.
Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека.
Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват.
Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад.
към беседата >>
И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел.
И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда?
към беседата >>
– Не.
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно?
– Не.
към беседата >>
Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“.
Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват.
Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“.
Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно?
към беседата >>
Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели.
Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели.
Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе.
към беседата >>
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
към беседата >>
Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш?
Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“.
Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш?
Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо.
към беседата >>
Приятел може да ти бъде само разумният човек!
Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели.
Приятел може да ти бъде само разумният човек!
Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“.
към беседата >>
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам.
Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви.
към беседата >>
Това е 50 на 100 вярно.
Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш?
Това е 50 на 100 вярно.
Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
към беседата >>
Разумността, това е едно качество на един светия.
Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек!
Разумността, това е едно качество на един светия.
А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене?
към беседата >>
Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам.
Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота.
Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа.
към беседата >>
Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане.
Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно.
Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане.
А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
към беседата >>
А приятелството е качество само на един разумен човек!
Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия.
А приятелството е качество само на един разумен човек!
Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е?
към беседата >>
Всеки един човек трябва да живее, то е важното.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам. Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота.
Всеки един човек трябва да живее, то е важното.
Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“.
към беседата >>
А сиромасите, 25 на 100 умират от глад.
Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане.
А сиромасите, 25 на 100 умират от глад.
Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел.
към беседата >>
Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда?
И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек!
Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда?
Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене.
към беседата >>
Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам. Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното.
Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него.
Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност.
към беседата >>
Кое е по-страшно?
Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад.
Кое е по-страшно?
– Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата.
към беседата >>
Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе.
Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда?
Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе.
Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
Туй е необходимо.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам. Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него.
Туй е необходимо.
И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре.
към беседата >>
– Не е гладът страшното нещо.
Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно?
– Не е гладът страшното нещо.
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“.
към беседата >>
Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“.
Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе.
Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“.
Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви.
Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам. Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо.
И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви.
Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос.
към беседата >>
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо.
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това!
към беседата >>
Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене?
Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“.
Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене?
Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа.
Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви.
Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа.
Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива!
към беседата >>
Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете.
към беседата >>
Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е?
А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене?
Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е?
Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“.
Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа.
Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“.
Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се.
към беседата >>
Гладът е една велика добродетел.
А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
Гладът е една велика добродетел.
Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
към беседата >>
Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене.
Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е?
Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене.
Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
Не, не е право, вие изпадате в една крайност.
Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“.
Не, не е право, вие изпадате в една крайност.
Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича.
към беседата >>
Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата.
Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел.
Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата.
Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
към беседата >>
Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене.
Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.
към беседата >>
Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре.
Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност.
Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре.
Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
към беседата >>
Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“.
– Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата.
Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“.
Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха.
към беседата >>
И сега вие мислите, че сте млади.
И сега вие мислите, че сте млади.
Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света? Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете? – Дъжд ще дойде. А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
към беседата >>
Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос.
И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре.
Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос.
Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
към беседата >>
Наука било това!
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“.
Наука било това!
Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви.
към беседата >>
Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света?
И сега вие мислите, че сте млади.
Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света?
Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете? – Дъжд ще дойде. А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
към беседата >>
Колко хора има такива!
Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос.
Колко хора има такива!
Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години?
към беседата >>
Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете.
Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това!
Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете.
Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ.
към беседата >>
Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете?
И сега вие мислите, че сте млади. Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света?
Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете?
– Дъжд ще дойде. А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
към беседата >>
Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се.
Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива!
Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се.
Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил.
към беседата >>
Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете.
Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо?
към беседата >>
– Дъжд ще дойде.
И сега вие мислите, че сте млади. Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света? Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете?
– Дъжд ще дойде.
А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
към беседата >>
Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича.
Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се.
Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича.
Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат.
към беседата >>
Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо.
към беседата >>
А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
И сега вие мислите, че сте млади. Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света? Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете? – Дъжд ще дойде.
А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
към беседата >>
Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича.
Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат.
към беседата >>
Отхранени коне бяха.
Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички.
Отхранени коне бяха.
А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл.
към беседата >>
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите.
Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите.
към беседата >>
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е.
към беседата >>
А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви.
Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха.
А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви.
Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината.
към беседата >>
Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите.
Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата.
Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е!
към беседата >>
Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години?
Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години?
Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст.
към беседата >>
Казвам: Този е философ.
Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви.
Казвам: Този е философ.
Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“.
към беседата >>
Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата.
Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви.
Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
към беседата >>
Той сега се е много изменил.
Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години?
Той сега се е много изменил.
Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света.
към беседата >>
Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо?
Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ.
Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо?
– Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той.
към беседата >>
Във всичките църкви определението за Христа е криво.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви.
Във всичките църкви определението за Христа е криво.
Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията.
към беседата >>
Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат.
Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил.
Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат.
Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове.
към беседата >>
– Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо.
Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо?
– Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо.
Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“.
към беседата >>
Вярването за Христа е криво.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво.
Вярването за Христа е криво.
Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците.
към беседата >>
Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат.
Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат.
Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат.
Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат.
към беседата >>
Той е човек с дълбока мисъл.
Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо.
Той е човек с дълбока мисъл.
Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън.
към беседата >>
Аз им казвам право в очите.
И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво.
Аз им казвам право в очите.
Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи.
към беседата >>
Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е.
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат.
Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е.
ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват.
към беседата >>
Не, не е там причината.
А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл.
Не, не е там причината.
Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем?
към беседата >>
Криво е!
Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите.
Криво е!
Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява.
към беседата >>
ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст.
Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е.
ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст.
А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава.
към беседата >>
Казват: „А, дълбока мисъл има в него“.
Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината.
Казват: „А, дълбока мисъл има в него“.
Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем.
към беседата >>
Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е!
Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи.
към беседата >>
А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света.
Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст.
А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света.
Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го!
към беседата >>
Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той.
Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“.
Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той.
А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
Бог не е Бог на заблужденията.
Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
Бог не е Бог на заблужденията.
И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят?
към беседата >>
Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове.
Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света.
Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове.
И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове.
към беседата >>
А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“.
– Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той.
А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“.
Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците.
Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията.
И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците.
Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си.
към беседата >>
И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат.
Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове.
И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат.
Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо?
към беседата >>
Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън.
Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“.
Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън.
Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи.
Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците.
Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи.
За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така.
към беседата >>
Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват.
Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат.
Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват.
И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?
към беседата >>
Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем?
Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън.
Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем?
– До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
За тях той съизволява.
Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи.
За тях той съизволява.
Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия?
към беседата >>
И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава.
ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват.
И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава.
И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа.
към беседата >>
– До никаква истина не можем да се домогнем.
Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем?
– До никаква истина не можем да се домогнем.
За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи.
Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява.
Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи.
А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това?
към беседата >>
И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го!
А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава.
И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го!
“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли.
към беседата >>
За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем.
За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.
към беседата >>
А свещениците какво правят?
Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи.
А свещениците какво правят?
„Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците.
към беседата >>
“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове.
Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го!
“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове.
Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите.
към беседата >>
„И които се допряха, оздравяха.“
„И които се допряха, оздравяха.“
към беседата >>
„Господи, благослови“ – и подложи ръката си.
И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят?
„Господи, благослови“ – и подложи ръката си.
И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари!
към беседата >>
Вие сте слаби. Защо?
И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове.
Вие сте слаби. Защо?
Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен.
към беседата >>
От какво оздравяха?
От какво оздравяха?
– От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“.
към беседата >>
И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така.
Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си.
И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така.
Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение.
към беседата >>
Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?
Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо?
Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?
“ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли.
към беседата >>
– От всичките свои недъзи.
От какво оздравяха?
– От всичките свои недъзи.
Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“.
към беседата >>
Каква е тази религия?
За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така.
Каква е тази религия?
Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек!
към беседата >>
“ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа.
И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?
“ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа.
Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“.
към беседата >>
Някои казват: „Да изнесем Истината!
От какво оздравяха? – От всичките свои недъзи.
Някои казват: „Да изнесем Истината!
“ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни.
към беседата >>
Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това?
Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия?
Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това?
То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари.
към беседата >>
Вие ще мислите тъй, както Христос мисли.
И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа.
Вие ще мислите тъй, както Христос мисли.
И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти?
към беседата >>
“ Питам: В какво седи Истината?
От какво оздравяха? – От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината!
“ Питам: В какво седи Истината?
Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна.
към беседата >>
То е само за свещениците.
А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това?
То е само за свещениците.
Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате!
към беседата >>
И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите.
“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли.
И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите.
Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва.
към беседата >>
Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината.
От какво оздравяха? – От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината?
Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината.
Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва.
към беседата >>
Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари!
„Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците.
Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари!
Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари!
към беседата >>
Той е много деликатен.
Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите.
Той е много деликатен.
В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва. Ще каже: „Пътник“.
към беседата >>
Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“.
От какво оздравяха? – От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината.
Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“.
Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро?
към беседата >>
Казват: „Това е опасно учение.
И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари!
Казват: „Това е опасно учение.
Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
към беседата >>
В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли.
Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен.
В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли.
Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“.
– От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“.
Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“.
Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“.
към беседата >>
Ето опасен човек!
Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение.
Ето опасен човек!
“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея.
към беседата >>
Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“.
“ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли.
Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“.
И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни.
Някои казват: „Да изнесем Истината! “ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“.
Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни.
От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава.
към беседата >>
“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари.
Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек!
“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари.
Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея.
към беседата >>
И като Го запиташ: „Кой си ти?
Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“.
И като Го запиташ: „Кой си ти?
“ – не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна.
“ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни.
От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна.
Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение.
към беседата >>
Не, няма да го продавате!
То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари.
Не, няма да го продавате!
В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари?
към беседата >>
“ – не казва.
И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти?
“ – не казва.
Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
Освен че не е свободна, но още повече се забатачва.
Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна.
Освен че не е свободна, но още повече се забатачва.
Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват.
към беседата >>
В църквата никакви пари!
Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате!
В църквата никакви пари!
И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това.
към беседата >>
Ще каже: „Пътник“.
Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва.
Ще каже: „Пътник“.
Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро?
Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва.
Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро?
Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава?
към беседата >>
И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари!
И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй!
към беседата >>
Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва. Ще каже: „Пътник“.
Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.
към беседата >>
Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“.
Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро?
Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“.
Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха.
към беседата >>
Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея.
Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея.
И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари?
към беседата >>
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
към беседата >>
Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава.
Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“.
Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава.
На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България.
към беседата >>
И може да се живее с нея.
“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея.
И може да се живее с нея.
Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците?
към беседата >>
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши.
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши.
Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен!
към беседата >>
На времето си това било правото учение.
От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава.
На времето си това било правото учение.
Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли.
към беседата >>
Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари?
Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея.
Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари?
“ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго!
към беседата >>
Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате.
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши.
Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате.
Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля!
към беседата >>
Хубаво, дойдоха българите да управляват.
Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение.
Хубаво, дойдоха българите да управляват.
Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
към беседата >>
“ Хубаво, не оспорвам това.
В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари?
“ Хубаво, не оспорвам това.
Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има.
към беседата >>
Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу.
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате.
Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу.
Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“.
към беседата >>
Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава?
Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват.
Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава?
– Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин.
към беседата >>
Нека бъде тъй!
И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това.
Нека бъде тъй!
Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички.
към беседата >>
Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“.
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу.
Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“.
И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля!
към беседата >>
– Не се оправдаха.
Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава?
– Не се оправдаха.
Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски.
към беседата >>
Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари?
Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй!
Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари?
На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината.
към беседата >>
И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото.
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“.
И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото.
Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика.
към беседата >>
Казвам: Турците не са излезли още от България.
Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха.
Казвам: Турците не са излезли още от България.
И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
към беседата >>
На свещениците нека им дават, но на владиците?
И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари?
На свещениците нека им дават, но на владиците?
А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата.
към беседата >>
Виждате колко съм искрен!
Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото.
Виждате колко съм искрен!
Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли.
На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България.
И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли.
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.
към беседата >>
А, има друго, друго, друго!
Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари? “ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците?
А, има друго, друго, друго!
Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза.
към беседата >>
Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля!
Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен!
Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля!
Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли.
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
към беседата >>
Друго нещо има.
“ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго!
Друго нещо има.
Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
към беседата >>
Вие казвате: „А, ще потеглиш“.
Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля!
Вие казвате: „А, ще потеглиш“.
– Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
Българинът отвън е българин, отвътре е турчин.
Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
Българинът отвън е българин, отвътре е турчин.
Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания!
към беседата >>
Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички.
Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има.
Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички.
Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек!
към беседата >>
– Ще потегля!
Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“.
– Ще потегля!
Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
Духът му е турски.
– Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин.
Духът му е турски.
Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля.
към беседата >>
Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината.
Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички.
Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината.
Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек.
към беседата >>
Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика.
И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля!
Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика.
Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски.
Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати.
към беседата >>
Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата.
На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината.
Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата.
В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“.
към беседата >>
Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика.
Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.
към беседата >>
За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.
И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.
Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати?
към беседата >>
В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза.
А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата.
В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза.
Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля.
към беседата >>
„И всичко, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
„И всичко, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
към беседата >>
Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.
Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат.
към беседата >>
Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза.
Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си.
към беседата >>
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение.
Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро.
към беседата >>
Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания!
Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания!
Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му.
към беседата >>
Ще каже някой: „Той е глупав човек!
Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
Ще каже някой: „Той е глупав човек!
“ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи?
към беседата >>
Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение.
Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света.
Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане.
към беседата >>
Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля.
Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания!
Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля.
Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша.
към беседата >>
“ Не, не съм глупав човек.
Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек!
“ Не, не съм глупав човек.
Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане!
към беседата >>
Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света.
Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл.
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете.
към беседата >>
Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати.
Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля.
Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати.
В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото.
към беседата >>
Ще кажете: „Той се хвали“.
Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек.
Ще кажете: „Той се хвали“.
Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя?
към беседата >>
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл.
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен?
към беседата >>
В какво седят тези резултати?
За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати.
В какво седят тези резултати?
– Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят.
към беседата >>
Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля.
В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“.
Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля.
Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим!
към беседата >>
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“.
Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен?
към беседата >>
– Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат.
Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати?
– Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат.
Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено.
към беседата >>
Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си.
Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля.
Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си.
Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“.
към беседата >>
Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“.
Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро.
Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било?
към беседата >>
Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му.
Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат.
Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му.
Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“.
към беседата >>
Някой ще каже: „А, какво може да направи?
Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си.
Някой ще каже: „А, какво може да направи?
“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората.
към беседата >>
Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане.
Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро.
Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане.
Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл.
към беседата >>
Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша.
Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му.
Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша.
Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него.
към беседата >>
“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане!
“ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи?
“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане!
Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света.
към беседата >>
Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете.
Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане.
Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете.
Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят?
към беседата >>
Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото.
Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша.
Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото.
Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте!
към беседата >>
Да не мислите, че нищо не мога да направя?
Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане!
Да не мислите, че нищо не мога да направя?
Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора.
към беседата >>
Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен?
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете.
Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен?
Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи.
към беседата >>
Започват да ѝ се смеят.
В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото.
Започват да ѝ се смеят.
Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал.
към беседата >>
Има един Господ, с Когото ние боравим!
Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя?
Има един Господ, с Когото ние боравим!
Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път.
към беседата >>
Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен?
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен?
Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен?
Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа.
към беседата >>
Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено.
– Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят.
Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено.
След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно.
към беседата >>
Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“.
Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим!
Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“.
Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път.
към беседата >>
Как ще обясните това гонение, защо е било?
Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен?
Как ще обясните това гонение, защо е било?
И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща, разбирам.
към беседата >>
След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“.
Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено.
След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“.
Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно. Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно.
към беседата >>
Не, не е сила това да убиваме хората.
Някой ще каже: „А, какво може да направи? “ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“.
Не, не е сила това да убиваме хората.
Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път.
към беседата >>
И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл.
Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било?
И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл.
Кого ще гонят? Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща, разбирам. Лесен е въпросът.
към беседата >>
Те я отдалечават от него.
Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“.
Те я отдалечават от него.
Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно. Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно. Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето учение с любов, туй учение е идейно, в него има смисъл.
към беседата >>
Не е тази задачата на света.
“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората.
Не е тази задачата на света.
Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път.
към беседата >>
Кого ще гонят?
Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл.
Кого ще гонят?
Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща, разбирам. Лесен е въпросът. Ще повикаме Христа и ще Го питаме: „Сега Ти кажи, кой от нас е християнин?
към беседата >>
2.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи.
Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения.
към беседата >>
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа.
Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа.
Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа.
Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения.
Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения.
Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения.
Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане.
Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане.
към беседата >>
Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане.
Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане.
Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо?
към беседата >>
Вие сте „хикс“.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане. Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане.
Вие сте „хикс“.
Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“.
към беседата >>
Казвате: от мен нищо няма да стане.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане. Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“.
Казвате: от мен нищо няма да стане.
Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно.
към беседата >>
Значи сега ставате x2.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане. Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане.
Значи сега ставате x2.
Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане.
към беседата >>
Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане. Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2.
Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане.
Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане.
Знаете ли защо?
Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане.
към беседата >>
Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“.
Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо?
Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“.
Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане.
към беседата >>
Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно.
Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“.
Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно.
Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане.
към беседата >>
Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане.
Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно.
Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане.
Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали.
към беседата >>
Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе.
Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане.
Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе.
Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си.
към беседата >>
Не, сега именно от теб човек ще стане.
Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе.
Не, сега именно от теб човек ще стане.
И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
към беседата >>
И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане.
Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане.
И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане.
Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания!
към беседата >>
Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане.
Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане.
Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане.
Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас.
към беседата >>
Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали.
Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане.
Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали.
Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
към беседата >>
Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си.
Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали.
Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си.
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.
към беседата >>
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си.
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите.
към беседата >>
Слава Богу, издържах всички страдания!
И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
Слава Богу, издържах всички страдания!
Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас.
Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания!
Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас.
Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас.
Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.
Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.
Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите.
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.
Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите.
Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите.
Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10.
Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
към беседата >>
Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10.
Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб.
Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4.
към беседата >>
Животът започва винаги със скръб.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб.
Животът започва винаги със скръб.
Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът.
към беседата >>
Скръбта, т.е.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб.
Скръбта, т.е.
отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н.
към беседата >>
отливът, означавам с числото 2.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е.
отливът, означавам с числото 2.
След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н.
към беседата >>
След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2.
След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
към беседата >>
Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4.
Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4.
Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват.
към беседата >>
Този прилив ще трая толкова, колкото отливът.
Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4.
Този прилив ще трая толкова, колкото отливът.
После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума.
към беседата >>
После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н.
Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът.
После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н.
Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н.
към беседата >>
Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н.
отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н.
Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н.
Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н. След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н.
Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н. След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват.
Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват.
В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н. След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума.
Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват.
В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума.
След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н. След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
Всеки живот, съзнателен или несъзнателен, има своите мъчнотии, или с други думи казано – има своите граници.
Всеки живот, съзнателен или несъзнателен, има своите мъчнотии, или с други думи казано – има своите граници.
На чертежа имате две успоредни линии МН и РК и третата линия между тях AB.
към беседата >>
След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н.
После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума.
След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н.
След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
На чертежа имате две успоредни линии МН и РК и третата линия между тях AB.
Всеки живот, съзнателен или несъзнателен, има своите мъчнотии, или с други думи казано – има своите граници.
На чертежа имате две успоредни линии МН и РК и третата линия между тях AB.
към беседата >>
След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н.
След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
към беседата >>
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение.
Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни.
към беседата >>
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате.
Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него.
към беседата >>
Но защо е крива?
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение.
Но защо е крива?
(– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира.
към беседата >>
Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате.
Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате.
Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него.
към беседата >>
(– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива?
(– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота.
Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени.
към беседата >>
Човек трябва да бъде много справедлив към себе си.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате. Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате.
Човек трябва да бъде много справедлив към себе си.
Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него. И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
Тогава от какво произтича кривината на една линия?
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота.
Тогава от какво произтича кривината на една линия?
(– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи.
към беседата >>
Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате. Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си.
Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце.
Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него. И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
(– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия?
(– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК.
Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас.
към беседата >>
Имате един добър ум.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате. Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце.
Имате един добър ум.
Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него. И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК.
Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни.
Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате. Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум.
Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него.
Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него. И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира.
Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни.
Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира.
Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него.
Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него.
Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него.
И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени.
(– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира.
Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени.
Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него.
И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
към беседата >>
Казват за някого: Той криволичи.
Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени.
Казват за някого: Той криволичи.
Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
Човек трябва да има абсолютна вяра във великия закон, който действа разумно в цялата природа.
Човек трябва да има абсолютна вяра във великия закон, който действа разумно в цялата природа.
към беседата >>
Това се дължи на известни сили, които действат у вас.
(– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи.
Това се дължи на известни сили, които действат у вас.
Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
Някой път ще ви говоря върху разните категории енергии в човека, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии.
Някой път ще ви говоря върху разните категории енергии в човека, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии.
Едни от тях са по-нисши, други – по-висши. Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
към беседата >>
Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас.
Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
към беседата >>
Едни от тях са по-нисши, други – по-висши.
Някой път ще ви говоря върху разните категории енергии в човека, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии.
Едни от тях са по-нисши, други – по-висши.
Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
към беседата >>
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот?
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот?
Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие.
към беседата >>
Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
Някой път ще ви говоря върху разните категории енергии в човека, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии. Едни от тях са по-нисши, други – по-висши.
Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
към беседата >>
Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си?
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот?
Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си?
Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете!
към беседата >>
Упражнение: Ще изговорите думите: „сърце“, „ум“, „душа“ и „дух“.
Упражнение: Ще изговорите думите: „сърце“, „ум“, „душа“ и „дух“.
Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете си (пръстите да се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха. Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
към беседата >>
Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората.
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си?
Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората.
Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло?
към беседата >>
Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете си (пръстите да се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха.
Упражнение: Ще изговорите думите: „сърце“, „ум“, „душа“ и „дух“.
Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете си (пръстите да се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха.
Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
към беседата >>
Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник?
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората.
Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник?
Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло.
към беседата >>
Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
Упражнение: Ще изговорите думите: „сърце“, „ум“, „душа“ и „дух“. Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете си (пръстите да се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха.
Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
към беседата >>
Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник?
Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
След това теглете ръцете си нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума.
След това теглете ръцете си нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума.
Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в себе си. (– При изговаряне на думата „ум“ като че има едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ – една нежна топлина).
към беседата >>
Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие.
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие.
Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в себе си.
След това теглете ръцете си нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума.
Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в себе си.
(– При изговаряне на думата „ум“ като че има едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ – една нежна топлина).
към беседата >>
Убият-не убият, вие трябва да отидете!
Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие.
Убият-не убият, вие трябва да отидете!
Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
(– При изговаряне на думата „ум“ като че има едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ – една нежна топлина).
След това теглете ръцете си нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума. Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в себе си.
(– При изговаряне на думата „ум“ като че има едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ – една нежна топлина).
към беседата >>
Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло?
Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете!
Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло?
Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
Сега ще изговорите останалите две думи – „душа“ и „дух“ Пръстите на ръцете се поставят на челото и постепенно се отварят широко настрана, като се изговаря думата душа„.
Сега ще изговорите останалите две думи – „душа“ и „дух“ Пръстите на ръцете се поставят на челото и постепенно се отварят широко настрана, като се изговаря думата душа„.
В това положение на ръцете се изговаря думата дух“ и постепенно се прибират на челото Следете какво ще почувствате като изговаряте думите „душа и дух“.
към беседата >>
Не, в мъчнотиите няма никакво зло.
Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло?
Не, в мъчнотиите няма никакво зло.
От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
В това положение на ръцете се изговаря думата дух“ и постепенно се прибират на челото Следете какво ще почувствате като изговаряте думите „душа и дух“.
Сега ще изговорите останалите две думи – „душа“ и „дух“ Пръстите на ръцете се поставят на челото и постепенно се отварят широко настрана, като се изговаря думата душа„.
В това положение на ръцете се изговаря думата дух“ и постепенно се прибират на челото Следете какво ще почувствате като изговаряте думите „душа и дух“.
към беседата >>
От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло.
От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
И тъй, при тия упражнения имате две течения: едното е надолу и нагоре – сърце и ум, другото настрана и навътре – душа и дух.
И тъй, при тия упражнения имате две течения: едното е надолу и нагоре – сърце и ум, другото настрана и навътре – душа и дух.
към беседата >>
Защо линията AB се извива в първия случай към линията МН, а после към линията РК?
Защо линията AB се извива в първия случай към линията МН, а после към линията РК?
Какво предполагате? Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
към беседата >>
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете.
Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре.
към беседата >>
Какво предполагате?
Защо линията AB се извива в първия случай към линията МН, а после към линията РК?
Какво предполагате?
Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
към беседата >>
Тия думи имат сила само като се произнасят.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете.
Тия думи имат сила само като се произнасят.
Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества.
към беседата >>
Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
Защо линията AB се извива в първия случай към линията МН, а после към линията РК? Какво предполагате?
Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
към беседата >>
Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят.
Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си.
Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето.
към беседата >>
И тук силата на привличането трябва да е голяма.
И тук силата на привличането трябва да е голяма.
Това нещо съществува в природата като прилив на енергия. Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив. Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
към беседата >>
Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си.
Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него.
Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше.
към беседата >>
Това нещо съществува в природата като прилив на енергия.
И тук силата на привличането трябва да е голяма.
Това нещо съществува в природата като прилив на енергия.
Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив. Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
към беседата >>
Това е един капитал, който вие имате.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него.
Това е един капитал, който вие имате.
После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания.
към беседата >>
Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив.
И тук силата на привличането трябва да е голяма. Това нещо съществува в природата като прилив на енергия.
Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив.
Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
към беседата >>
После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате.
После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре.
Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви.
към беседата >>
Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
И тук силата на привличането трябва да е голяма. Това нещо съществува в природата като прилив на енергия. Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив.
Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
към беседата >>
Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества.
Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре.
Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества.
Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни.
към беседата >>
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК.
Защо е така? Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB. Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето.
Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества.
Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето.
То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение.
към беседата >>
Защо е така?
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК.
Защо е така?
Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB. Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
То е красота, която не може да се опиеше.
Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето.
То е красота, която не може да се опиеше.
Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават.
към беседата >>
Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК. Защо е така?
Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB.
Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания.
Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше.
Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания.
Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове.
към беседата >>
Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК. Защо е така? Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB.
Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви.
После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания.
Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви.
Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата.
към беседата >>
Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК. Защо е така? Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB. Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка.
Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни.
Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви.
Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни.
Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е.
към беседата >>
Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК. Защо е така? Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB. Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка.
Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
към беседата >>
Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение.
Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни.
Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение.
По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения.
към беседата >>
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството.
Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето.
към беседата >>
По това именно се и различават.
То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение.
По това именно се и различават.
Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона?
към беседата >>
Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството.
Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение.
Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
към беседата >>
Те са като музикалните тонове.
Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават.
Те са като музикалните тонове.
Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон.
към беседата >>
Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение.
Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път.
И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо.
към беседата >>
Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата.
Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове.
Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата.
Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново.
към беседата >>
И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2).
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път.
И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2).
Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества.
към беседата >>
Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е.
Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата.
Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е.
повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон.
към беседата >>
Кои са тия точки, които отделят тия два свята?
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2).
Кои са тия точки, които отделят тия два свята?
– Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума.
към беседата >>
повече трептения.
Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е.
повече трептения.
Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина.
към беседата >>
– Умът и сърцето.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята?
– Умът и сърцето.
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
към беседата >>
Каква е разликата в трептенията на тия два тона?
По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения.
Каква е разликата в трептенията на тия два тона?
Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина. Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето.
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства.
към беседата >>
Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон.
Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона?
Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон.
Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина. Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо.
Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо.
Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
към беседата >>
Във всеки тон се внася нещо ново.
Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон.
Във всеки тон се внася нещо ново.
Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина. Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества.
И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо.
Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества.
В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята.
към беседата >>
Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон.
Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново.
Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон.
Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина. Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума.
Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества.
В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума.
Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята.
към беседата >>
Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина.
повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон.
Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина.
Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
– Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума.
Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота.
към беседата >>
Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина.
Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
към беседата >>
Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства.
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства.
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
към беседата >>
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.).
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.).
Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено.
към беседата >>
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства.
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
– По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява?
към беседата >>
Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.).
Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите.
Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора.
към беседата >>
– По простата причина, че умът обективно се занимава с материята.
Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
– По простата причина, че умът обективно се занимава с материята.
Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна.
към беседата >>
Вие ще държите на принципа.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.). Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите.
Вие ще държите на принципа.
Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта.
към беседата >>
Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята.
В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята.
Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята.
И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж.
към беседата >>
Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.). Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа.
Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението.
Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума?
към беседата >>
И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота.
Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята.
И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота.
И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо.
към беседата >>
Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.). Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението.
Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си.
Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? – Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота.
И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия.
към беседата >>
Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.). Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си.
Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено.
Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? – Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява?
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява?
Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив.
към беседата >>
Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора.
Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено.
Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора.
Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? – Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна.
– По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява?
Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна.
Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак.
към беседата >>
Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта.
Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора.
Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта.
Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? – Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж.
Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна.
Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж.
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина.
към беседата >>
Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума?
Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта.
Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума?
– Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо.
И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж.
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо.
Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито.
към беседата >>
– Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума?
– Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
към беседата >>
Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия.
И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо.
Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия.
Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив.
към беседата >>
И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта.
И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта.
Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
към беседата >>
Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия.
Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен.
към беседата >>
Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония.
И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта.
Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония.
Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
към беседата >>
Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак.
Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак.
Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си.
към беседата >>
Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта. Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония.
Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
към беседата >>
Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина.
Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак.
Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина.
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си.
към беседата >>
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате.
Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате.
към беседата >>
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито.
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина.
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито.
Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето.
към беседата >>
Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате.
Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва.
Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.
към беседата >>
Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив.
Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито.
Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив.
Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя.
към беседата >>
Знаете ли кога се вкисва човек?
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва.
Знаете ли кога се вкисва човек?
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате.
към беседата >>
Затова именно в този случай не си толкова чувствителен.
Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив.
Затова именно в този случай не си толкова чувствителен.
Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо!
към беседата >>
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек?
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
към беседата >>
Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си.
Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен.
Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си.
Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате.
Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.
към беседата >>
Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си.
Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си.
Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си.
Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате.
Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате.
Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Тъй се развиват умът и сърцето.
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си.
Тъй се развиват умът и сърцето.
Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.
Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате.
Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.
Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя.
Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето.
Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя.
Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате.
Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.
Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате.
Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо!
Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя.
Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо!
Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате.
Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо!
Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
към беседата >>
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.
Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено.
Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти.
към беседата >>
Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.
Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
към беседата >>
Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено.
Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел.
Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас.
към беседата >>
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума.
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума.
За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това?
към беседата >>
Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено. Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел.
Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата.
Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка.
към беседата >>
За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума.
За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
към беседата >>
Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено. Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата.
Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите.
Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате.
към беседата >>
Знаете ли на какво мязате в този случаи?
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
Знаете ли на какво мязате в този случаи?
Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона?
към беседата >>
Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено. Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите.
Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето.
Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате.
към беседата >>
Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода?
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи?
Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода?
Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона? Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено. Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето.
Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти.
Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км.
към беседата >>
Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня.
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода?
Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня.
Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона? Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас.
Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти.
Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас.
Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува.
към беседата >>
Разбирате ли какво значи това?
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня.
Разбирате ли какво значи това?
Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона? Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка.
Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас.
Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка.
Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе.
към беседата >>
Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това?
Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
Разбрахте ли закона? Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Вие се съгласявате.
Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка.
Вие се съгласявате.
Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се.
към беседата >>
Разбрахте ли закона?
Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
Разбрахте ли закона?
Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Влизате в лодката и тръгвате.
Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате.
Влизате в лодката и тръгвате.
Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите?
към беседата >>
Това правило, което ви давам, е разумно.
Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона?
Това правило, което ви давам, е разумно.
към беседата >>
Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км.
Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате.
Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км.
навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо?
към беседата >>
навътре в него, то започва да се вълнува.
Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км.
навътре в него, то започва да се вълнува.
Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете.
към беседата >>
Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе.
Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува.
Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе.
Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене?
към беседата >>
Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се.
Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе.
Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се.
Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се!
към беседата >>
Този човек има самообладание, а вие треперите?
Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се.
Този човек има самообладание, а вие треперите?
– Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние.
към беседата >>
– Защо?
Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите?
– Защо?
– Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате.
към беседата >>
– Той знае да плава, а вие не знаете.
навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо?
– Той знае да плава, а вие не знаете.
Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние?
към беседата >>
Казвате: Какво ще стане с мене?
Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете.
Казвате: Какво ще стане с мене?
Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох!
към беседата >>
Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се!
Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене?
Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се!
Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето!
към беседата >>
Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние.
Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се!
Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние.
Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си.
към беседата >>
Постепенно, постепенно утихвате.
– Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние.
Постепенно, постепенно утихвате.
Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Е, какво лошо има в това влияние?
– Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате.
Е, какво лошо има в това влияние?
Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето.
към беседата >>
Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох!
Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние?
Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох!
Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние.
към беседата >>
Втори път не влизам в морето!
Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох!
Втори път не влизам в морето!
Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа.
към беседата >>
Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си.
Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето!
Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си.
Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си.
Какво лошо има в това?
Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се?
към беседата >>
Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето.
Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това?
Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето.
Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине.
към беседата >>
Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние.
Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето.
Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние.
Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел.
към беседата >>
Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа.
Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние.
Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа.
Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца.
към беседата >>
Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре.
Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа.
Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре.
Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става.
към беседата >>
Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се?
Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре.
Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се?
Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум.
към беседата >>
Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине.
Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се?
Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине.
Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
към беседата >>
Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел.
Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине.
Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел.
– В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
към беседата >>
– В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца.
Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел.
– В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца.
Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще.
към беседата >>
Законът е такъв – редуване става.
Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца.
Законът е такъв – редуване става.
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си.
към беседата >>
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум.
Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става.
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум.
Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
към беседата >>
Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум.
Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи.
към беседата >>
Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше.
към беседата >>
Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще.
– В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще.
Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си.
Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще.
Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си.
Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си.
Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи.
Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи.
Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
Това състояние не е ваше.
Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи.
Това състояние не е ваше.
Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше.
Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
към беседата >>
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо.
Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може.
към беседата >>
Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо.
Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.
към беседата >>
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо.
Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е.
към беседата >>
Кражбата е качество на ума.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо.
Кражбата е качество на ума.
Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК.
към беседата >>
Само умният човек може да краде, глупавият не може.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума.
Само умният човек може да краде, глупавият не може.
Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее.
към беседата >>
Само умният човек може да лъже, глупавият не може.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.
Само умният човек може да лъже, глупавият не може.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека.
към беседата >>
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.
Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.
Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен.
към беседата >>
Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.
Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е.
между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство.
към беседата >>
между двата свята МН и РК.
Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е.
между двата свята МН и РК.
Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение.
към беседата >>
Змията върви и се смее.
Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК.
Змията върви и се смее.
Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето.
към беседата >>
Започва се един разговор между нея и човека.
Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее.
Започва се един разговор между нея и човека.
От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
към беседата >>
От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека.
От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен.
Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.
към беседата >>
Не трябва повече да се занимавам с това градинарство.
Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен.
Не трябва повече да се занимавам с това градинарство.
Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба.
към беседата >>
Значи, този човек иска да подобри своето положение.
между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство.
Значи, този човек иска да подобри своето положение.
Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не.
към беседата >>
Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето.
Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение.
Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето.
И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето.
към беседата >>
И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето.
И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
към беседата >>
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.
От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.
У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу.
към беседата >>
У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба.
Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.
У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба.
И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие.
към беседата >>
И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не.
Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба.
И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не.
е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе.
към беседата >>
е нищо друго освен борба между ума и сърцето.
Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не.
е нищо друго освен борба между ума и сърцето.
Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
към беседата >>
Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето.
Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш.
към беседата >>
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу.
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу.
И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден.
към беседата >>
И при тази борба никой не може да надвие.
У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу.
И при тази борба никой не може да надвие.
Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
към беседата >>
Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе.
И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие.
Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе.
Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече.
към беседата >>
Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе.
Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи.
към беседата >>
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш.
Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш.
Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.
към беседата >>
Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден.
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш.
Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден.
И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден.
И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече.
Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече.
Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи.
Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече.
Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи.
И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи.
И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.
Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
Тази линия е линията на живота.
Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.
Тази линия е линията на живота.
към беседата >>
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията!
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията!
Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
към беседата >>
Страданието почва с отлив, радостта – с прилив.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията!
Страданието почва с отлив, радостта – с прилив.
Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.
към беседата >>
Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив.
Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
към беседата >>
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. .
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. .
Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
към беседата >>
Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. .
Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния.
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал.
към беседата >>
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния.
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон.
към беседата >>
Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.
Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.
Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден.
към беседата >>
Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.
Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал.
Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал.
На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон.
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал.
На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон.
Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
Това си повтарял всеки ден.
Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон.
Това си повтарял всеки ден.
През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден.
През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!
към беседата >>
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!
към беседата >>
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
към беседата >>
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете.
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
към беседата >>
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете.
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно.
Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.
към беседата >>
Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно.
Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той.
към беседата >>
По този случай вие ще видите и торбата със златото.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
По този случай вие ще видите и торбата със златото.
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста.
към беседата >>
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото.
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат?
към беседата >>
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно.
към беседата >>
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.
Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста.
към беседата >>
Много умен човек е бил той.
Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял.
Много умен човек е бил той.
И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш.
към беседата >>
И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста.
По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той.
И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста.
Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро?
към беседата >>
Как ще го минат?
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста.
Как ще го минат?
– Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
– Или в ляво от него, или в дясно.
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат?
– Или в ляво от него, или в дясно.
И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
И после казват: Минахме моста.
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно.
И после казват: Минахме моста.
Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш.
Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста.
Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш.
Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро?
И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш.
Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро?
Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро?
Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
към беседата >>
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека?
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека?
– Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека. За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите. В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му. Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо. Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
– Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека?
– Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека.
За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите. В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му. Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо. Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека? – Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека.
За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите.
В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му. Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо. Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека? – Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека. За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите.
В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му.
Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо. Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека? – Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека. За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите. В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му.
Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо.
Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека? – Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека. За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите. В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му. Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо.
Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
към беседата >>
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB?
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB?
Има ли нещо, което да ѝ недостига? (– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
към беседата >>
Има ли нещо, което да ѝ недостига?
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB?
Има ли нещо, което да ѝ недостига?
(– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
към беседата >>
(– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB? Има ли нещо, което да ѝ недостига?
(– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
към беседата >>
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията.
В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение?
към беседата >>
В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията.
В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват.
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват.
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
към беседата >>
Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра.
Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга.
към беседата >>
Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра.
Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си.
Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и.
към беседата >>
Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение?
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си.
Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение?
Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение?
Ще ви приведа един пример.
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив.
към беседата >>
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример.
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
към беседата >>
Като нея няма друга.
Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
Като нея няма друга.
По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това?
към беседата >>
По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и.
Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга.
По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и.
казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна.
към беседата >>
казвате: И тя е като мене.
Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и.
казвате: И тя е като мене.
И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла.
към беседата >>
И започвате да търсите друга, у която да има прилив.
Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене.
И започвате да търсите друга, у която да има прилив.
След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си.
към беседата >>
След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив.
След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив.
към беседата >>
Как е възможно това?
Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
Как е възможно това?
Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи!
към беседата >>
Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна.
По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това?
Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна.
Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна.
към беседата >>
Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла.
казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна.
Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла.
Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места.
към беседата >>
Ето защо вие трябва да си помагате помежду си.
И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла.
Ето защо вие трябва да си помагате помежду си.
Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот.
към беседата >>
Някои от вас са в отлив, други – в прилив.
След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си.
Някои от вас са в отлив, други – в прилив.
Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна.
към беседата >>
Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи!
Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив.
Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи!
Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа.
към беседата >>
Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна.
Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи!
Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна.
Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи.
към беседата >>
Проходете хубаво тия места.
Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна.
Проходете хубаво тия места.
Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот.
към беседата >>
Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот.
Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места.
Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот.
Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи.
към беседата >>
Ако това не можете, изучете поне външната му страна.
Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот.
Ако това не можете, изучете поне външната му страна.
Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
към беседата >>
Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа.
Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна.
Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа.
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
към беседата >>
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи.
Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа.
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи.
Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
към беседата >>
Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот.
Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи.
Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот.
Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа.
към беседата >>
Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи.
Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот.
Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи.
Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
към беседата >>
3.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие.
– Не може. Аз говоря за същността на нещата. Аз говоря за интелигентността в света – за нейната колективност. Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени.
И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие.
Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия.
към беседата >>
Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу.
Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Ще се намериш в едно затруднено положение: писател си, художник си или музикант, но не ти върви – беден си, сиромах си. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота.
Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу.
„Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите.
към беседата >>
Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова.
Аз говоря за същността на нещата. Аз говоря за интелигентността в света – за нейната колективност. Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие.
Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова.
Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи.
към беседата >>
„Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу.
Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Ще се намериш в едно затруднено положение: писател си, художник си или музикант, но не ти върви – беден си, сиромах си. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу.
„Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу.
Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих.
към беседата >>
Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно.
Аз говоря за интелигентността в света – за нейната колективност. Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова.
Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно.
Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината.
към беседата >>
Трети някой е зет (z) – турите и него долу.
Ще се намериш в едно затруднено положение: писател си, художник си или музикант, но не ти върви – беден си, сиромах си. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу. „Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу.
Трети някой е зет (z) – турите и него долу.
Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара.
към беседата >>
Защо върви така?
Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно.
Защо върви така?
– Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения.
към беседата >>
Ами вие какво сте?
Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу. „Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) – турите и него долу.
Ами вие какво сте?
– „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
– Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия.
Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така?
– Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия.
Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
– „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният!
Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу. „Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте?
– „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният!
Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия.
И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия.
Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия.
Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите.
Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу. „Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният!
Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите.
Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
Светлината има два вида елементи.
Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия.
Светлината има два вида елементи.
Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих.
„Онзи там е игрек (у) “ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите.
Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих.
Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината.
Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи.
Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината.
Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
Не че ти искаш да играеш, но морето те кара.
Трети някой е зет (z) – турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих.
Не че ти искаш да играеш, но морето те кара.
Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения.
Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината.
Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения.
Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара.
Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.
към беседата >>
Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
– Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения.
Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.
към беседата >>
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб.
„Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви.
към беседата >>
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е.
можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
към беседата >>
„Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб.
„Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо.
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години.
към беседата >>
можете да измените вашето настроение.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е.
можете да измените вашето настроение.
Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности.
към беседата >>
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо.
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните.
Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.
към беседата >>
Например имате отлив във вашето сърце.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение.
Например имате отлив във вашето сърце.
Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари.
към беседата >>
Тия мисли са солидни.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните.
Тия мисли са солидни.
Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи.
към беседата >>
Какво да правите?
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце.
Какво да правите?
– Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас?
към беседата >>
Като ученици тъй трябва да разсъждавате.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни.
Като ученици тъй трябва да разсъждавате.
Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи.
към беседата >>
– Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите?
– Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи.
Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!
към беседата >>
Тия мисли трябва да се вложат в ума ви.
Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате.
Тия мисли трябва да се вложат в ума ви.
Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз.
към беседата >>
Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи.
Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт.
към беседата >>
Те не са от сега, те се предават от хиляди години.
„Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви.
Те не са от сега, те се предават от хиляди години.
Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив.
към беседата >>
Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности.
можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности.
Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години.
Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.
И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина.
към беседата >>
Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари.
Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности.
Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари.
Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи.
Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.
И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи.
Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
Ако отидете, какво ще стане с вас?
Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари.
Ако отидете, какво ще стане с вас?
– Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
Това не са недъзи.
Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи.
Това не са недъзи.
Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
– Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!
– Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас?
– Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!
“ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
Казвате аз.
Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи.
Казвате аз.
Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
“ Не ви трябва курорт.
Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!
“ Не ви трябва курорт.
Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив.
Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз.
Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив.
И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си! “ Не ви трябва курорт.
Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.
към беседата >>
И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина.
Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив.
И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина.
Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало.
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало.
Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея?
към беседата >>
Тия величини може да се изменят.
И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина.
Тия величини може да се изменят.
към беседата >>
Мислите, че сте учен.
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало.
Мислите, че сте учен.
Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина.
към беседата >>
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре.
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре.
Аз не искам да се примирявате така, привидно само. Казвате: „Да се примирим! “ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума. И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
към беседата >>
Това е една самоизмама.
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен.
Това е една самоизмама.
Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот.
към беседата >>
Аз не искам да се примирявате така, привидно само.
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре.
Аз не искам да се примирявате така, привидно само.
Казвате: „Да се примирим! “ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума. И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
към беседата >>
Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте.
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама.
Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте.
Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете.
към беседата >>
Казвате: „Да се примирим!
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре. Аз не искам да се примирявате така, привидно само.
Казвате: „Да се примирим!
“ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума. И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път.
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте.
Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път.
Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив.
към беседата >>
“ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума.
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре. Аз не искам да се примирявате така, привидно само. Казвате: „Да се примирим!
“ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума.
И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
към беседата >>
Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея?
Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път.
Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея?
Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?
към беседата >>
И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре. Аз не искам да се примирявате така, привидно само. Казвате: „Да се примирим! “ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума.
И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.
към беседата >>
Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина.
Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея?
Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина.
И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш.
към беседата >>
И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот.
Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина.
И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот.
Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането?
към беседата >>
Вие се радвайте, че можете да четете.
Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот.
Вие се радвайте, че можете да четете.
Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес.
към беседата >>
Втория ден вие имате отлив.
Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете.
Втория ден вие имате отлив.
Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден.
към беседата >>
Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?
Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив.
Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?
“ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден.
към беседата >>
“ – Нищо, ще легнеш да спиш.
Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?
“ – Нищо, ще легнеш да спиш.
Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден.
към беседата >>
Какво означава спането?
И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш.
Какво означава спането?
Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден.
към беседата >>
Спането е един вътрешен процес.
Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането?
Спането е един вътрешен процес.
Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред.
към беседата >>
Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден.
Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес.
Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден.
Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи.
към беседата >>
Ще отидеш там, дето има ден.
Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета? “ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден.
Ще отидеш там, дето има ден.
Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу.
към беседата >>
Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден.
“ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден.
Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден.
Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е.
към беседата >>
Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден.
Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден.
Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден.
Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност.
към беседата >>
Онези, които разбират законите, ще вървят напред.
Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден.
Онези, които разбират законите, ще вървят напред.
По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности.
към беседата >>
По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи.
Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред.
По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи.
Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен?
към беседата >>
Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу.
Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи.
Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу.
Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери.
към беседата >>
Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е.
Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу.
Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е.
когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?
към беседата >>
когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност.
Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е.
когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност.
Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб.
към беседата >>
Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности.
Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност.
Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности.
А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите.
към беседата >>
А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен?
По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности.
А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен?
Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел.
към беседата >>
Защото вие искате да бъдете рентиери.
Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен?
Защото вие искате да бъдете рентиери.
Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва.
към беседата >>
Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?
Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери.
Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?
“ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия.
към беседата >>
“ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб.
когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?
“ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб.
Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии.
към беседата >>
Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите.
Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб.
Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите.
Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай.
към беседата >>
Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел.
А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите.
Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел.
Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Тя няма да ви ползва.
Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел.
Тя няма да ви ползва.
Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Такъв е законът при сегашните условия.
Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне? “ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва.
Такъв е законът при сегашните условия.
Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии.
“ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия.
Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии.
Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай.
Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии.
Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай.
Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай.
Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
към беседата >>
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това.
Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа.
към беседата >>
Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това.
Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните.
А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв.
към беседата >>
А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо?
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните.
А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо?
Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
към беседата >>
Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо?
Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък.
Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш.
към беседата >>
Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък.
Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят.
И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма.
към беседата >>
И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят.
И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа.
Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие.
към беседата >>
Законът е такъв.
Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа.
Законът е такъв.
Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш.
към беседата >>
Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв.
Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам.
към беседата >>
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш.
Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш.
„Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
„Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма.
Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш.
„Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма.
Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие.
И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма.
Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие.
Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Ти ще носиш толкова, колкото можеш.
Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие.
Ти ще носиш толкова, колкото можеш.
Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам.
Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг? “ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш.
Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам.
Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам.
Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате.
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате.
По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне!
към беседата >>
По някой път мислите, че се познавате.
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате.
По някой път мислите, че се познавате.
Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам.
към беседата >>
Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него.
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате.
Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него.
Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват.
към беседата >>
Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне.
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него.
Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне.
Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря.
към беседата >>
Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството.
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне.
Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството.
А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само.
към беседата >>
А, ще светне!
Другото заблуждение е следното: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството.
А, ще светне!
Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи.
към беседата >>
Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам.
По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне!
Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам.
Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично.
към беседата >>
Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват.
Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам.
Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват.
Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби.
към беседата >>
Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря.
Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват.
Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря.
Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много.
към беседата >>
Ще свети само.
Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря.
Ще свети само.
На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания.
към беседата >>
На нас не ни трябват електрически лампи.
А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само.
На нас не ни трябват електрически лампи.
Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания.
към беседата >>
Ами че вие може да минавате много икономично.
Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи.
Ами че вие може да минавате много икономично.
После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания.
към беседата >>
После, на нас не ни трябват тия соби.
Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично.
После, на нас не ни трябват тия соби.
А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания.
към беседата >>
А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много.
Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби.
А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много.
Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания.
към беседата >>
Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания.
Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много.
Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания.
Той е път на страдания.
към беседата >>
Той е път на страдания.
На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания.
Той е път на страдания.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?
“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете.
към беседата >>
“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно.
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?
“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно.
Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?
към беседата >>
Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина.
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания? “ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно.
Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина.
Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине.
към беседата >>
Вие сте учен човек.
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания? “ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина.
Вие сте учен човек.
Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора!
към беседата >>
Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания? “ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек.
Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо?
към беседата >>
“ И си заминете.
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания? “ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И си заминете.
След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя.
към беседата >>
След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете.
След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?
към беседата >>
“ И той си замине.
Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И той си замине.
Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги.
към беседата >>
Това са все учени хора!
Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине.
Това са все учени хора!
След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е.
към беседата >>
След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо?
Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора!
След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо?
“ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака.
към беседата >>
“ Никой не я заравя.
“ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо?
“ Никой не я заравя.
Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки!
към беседата >>
Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?
След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка? “ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя.
Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?
“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път!
към беседата >>
“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги.
“ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?
“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги.
Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това?
към беседата >>
Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е.
Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги.
Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е.
Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли?
към беседата >>
Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака.
След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо? “ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е.
Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака.
Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел.
към беседата >>
Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки!
“ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака.
Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки!
Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите.
към беседата >>
Да те пази Господ от този път!
Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка? “ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки!
Да те пази Господ от този път!
“ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията?
към беседата >>
“ Какво искат да кажат с това?
“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път!
“ Какво искат да кажат с това?
Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има.
към беседата >>
Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли?
Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това?
Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли?
Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия.
към беседата >>
Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел.
Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли?
Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел.
Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар.
към беседата >>
Втори път, като минете, ще я посадите.
Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел.
Втори път, като минете, ще я посадите.
Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш.
към беседата >>
Питате тогава: „Защо са страданията?
Да те пази Господ от този път! “ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите.
Питате тогава: „Защо са страданията?
“ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа!
към беседата >>
“ – Много дупки има.
“ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията?
“ – Много дупки има.
Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце.
към беседата >>
Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия.
Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има.
Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия.
Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш.
към беседата >>
Ти срещнеш един твой другар.
Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия.
Ти срещнеш един твой другар.
Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш.
Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар.
Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш.
Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
Мислиш си: „Ще се изложа!
Питате тогава: „Защо са страданията? “ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш.
Мислиш си: „Ще се изложа!
“ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
“ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце.
“ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа!
“ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце.
Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш.
Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце.
Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш.
Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа! “ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш.
Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
към беседата >>
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа?
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа?
„Ами да изучим Библията! “ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях?
към беседата >>
„Ами да изучим Библията!
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа?
„Ами да изучим Библията!
“ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде?
към беседата >>
“ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия?
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа? „Ами да изучим Библията!
“ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия?
Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия?
към беседата >>
Казвате: „Да изучиш Евангелието!
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа? „Ами да изучим Библията! “ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия?
Казвате: „Да изучиш Евангелието!
“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия.
към беседата >>
“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие?
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа? „Ами да изучим Библията! “ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието!
“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие?
Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота.
към беседата >>
Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях?
Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа? „Ами да изучим Библията! “ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие?
Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях?
Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга.
към беседата >>
За да намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа.
За да намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа.
към беседата >>
Защо на вас не даде?
„Ами да изучим Библията! “ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях?
Защо на вас не даде?
– „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност.
към беседата >>
Сега какво разбирате от тази картина (фиг. 1)?
Сега какво разбирате от тази картина (фиг. 1)?
към беседата >>
– „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия?
“ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде?
– „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия?
Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия.
към беседата >>
Вие я считате за едно украшение.
Вие я считате за едно украшение.
Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си.
към беседата >>
Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия.
Казвате: „Да изучиш Евангелието! “ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия?
Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия.
Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа.
към беседата >>
Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества.
Вие я считате за едно украшение.
Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества.
Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят.
към беседата >>
Значи те се учеха съобразно законите на живота.
“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия.
Значи те се учеха съобразно законите на живота.
Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности.
към беседата >>
Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят.
Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества.
Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят.
Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред.
към беседата >>
Те имаха друга книга.
Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота.
Те имаха друга книга.
Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как?
към беседата >>
Какво представляват тези триъгълници отгоре?
Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят.
Какво представляват тези триъгълници отгоре?
С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят.
към беседата >>
Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност.
Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга.
Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност.
Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие.
към беседата >>
С тях ние изразяваме Духовния свят.
Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре?
С тях ние изразяваме Духовния свят.
Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род.
към беседата >>
Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия.
– „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност.
Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия.
Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе.
към беседата >>
Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си.
Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят.
Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си.
Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива?
към беседата >>
Те са направили много преводи от Живата природа.
Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия.
Те са направили много преводи от Живата природа.
Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
към беседата >>
Това са неща, които не могат да се променят.
Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си.
Това са неща, които не могат да се променят.
Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път?
към беседата >>
Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности.
Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа.
Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности.
И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл.
към беседата >>
Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред.
Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят.
Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред.
Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи?
към беседата >>
И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как?
Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности.
И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как?
Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас.
към беседата >>
Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят.
Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред.
Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят.
В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия?
към беседата >>
Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие.
Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как?
Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие.
То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се.
към беседата >>
В тях енергиите са от друг род.
С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят.
В тях енергиите са от друг род.
Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините?
към беседата >>
То се пише там, Горе.
Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие.
То се пише там, Горе.
Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате.
към беседата >>
Защо линията тп е крива?
Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род.
Защо линията тп е крива?
Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините.
към беседата >>
Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе.
Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там!
към беседата >>
Защо не върви по прав път?
Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива?
Защо не върви по прав път?
Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма.
към беседата >>
Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл.
Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл.
Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави.
към беседата >>
Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи?
Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път?
Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи?
Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии.
към беседата >>
Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас.
И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл.
Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас.
Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде.
към беседата >>
Защо не върви, както другите животни, по права линия?
Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи?
Защо не върви, както другите животни, по права линия?
Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт.
към беседата >>
Не, не, занимават се.
Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас.
Не, не, занимават се.
И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
Кои са причините?
В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия?
Кои са причините?
Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия.
към беседата >>
И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате.
То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се.
И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате.
Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините.
Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините?
Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините.
Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Архиви има там!
Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате.
Архиви има там!
Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
Понеже крака и ръце няма.
Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините.
Понеже крака и ръце няма.
Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави.
Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там!
Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави.
Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии.
Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма.
Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии.
И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде.
Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави.
Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде.
Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
И ще забележите, че това е факт.
Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии.
И ще забележите, че това е факт.
Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде.
Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.
към беседата >>
Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия.
Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт.
Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия.
Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света.
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света.
Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите.
към беседата >>
Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия.
Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.
към беседата >>
Туй изисква дълго изучаване.
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света.
Туй изисква дълго изучаване.
Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината.
към беседата >>
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия.
Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура.
към беседата >>
Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута.
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване.
Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута.
И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение.
към беседата >>
Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия.
Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл.
Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив.
към беседата >>
И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас?
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута.
И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас?
“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение.
към беседата >>
Казват: крива линия.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл.
Казват: крива линия.
Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р.
към беседата >>
“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите.
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас?
“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите.
Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение.
към беседата >>
Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия.
Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние.
Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи.
към беседата >>
Знаете ли как ще се изгубите.
Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите.
Знаете ли как ще се изгубите.
Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение.
към беседата >>
Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние.
Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии.
Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас.
към беседата >>
Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината.
Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите.
Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината.
Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение.
към беседата >>
Значи тук има известна култура.
Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии.
Значи тук има известна култура.
Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон.
към беседата >>
Казват, че топлината била движение, че светлината била движение.
Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината.
Казват, че топлината била движение, че светлината била движение.
Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам.
към беседата >>
Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив.
Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура.
Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив.
Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии?
към беседата >>
Аз казвам: топлината не е движение.
И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас? “ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение.
Аз казвам: топлината не е движение.
Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях.
към беседата >>
Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р.
Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив.
Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р.
Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят.
към беседата >>
Светлината била движение.
“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение.
Светлината била движение.
Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог.
към беседата >>
Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи.
Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р.
Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи.
Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии.
към беседата >>
Топлината образува движение, но самата тя не е движение.
Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение.
Топлината образува движение, но самата тя не е движение.
Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него.
към беседата >>
Тия неща постоянно стават в самите вас.
Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи.
Тия неща постоянно стават в самите вас.
Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив.
към беседата >>
Светлината образува движение, но самата тя не е движение.
Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение.
Светлината образува движение, но самата тя не е движение.
Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това.
към беседата >>
Забележете, че тук има друг един закон.
Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас.
Забележете, че тук има друг един закон.
Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив.
към беседата >>
Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам.
Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение.
Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам.
Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си!
към беседата >>
Сега коя е дясната страна на тия криви линии?
Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон.
Сега коя е дясната страна на тия криви линии?
Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт.
към беседата >>
Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях.
Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам.
Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях.
И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам.
към беседата >>
Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят.
Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии?
Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят.
В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение.
към беседата >>
И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог.
Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях.
И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог.
Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог.
към беседата >>
В ума и сърцето текат два рода енергии.
Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят.
В ума и сърцето текат два рода енергии.
Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години.
към беседата >>
Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него.
Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог.
Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него.
Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението.
към беседата >>
Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив.
Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии.
Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив.
Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи.
към беседата >>
Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това.
Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него.
Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това.
Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная.
към беседата >>
Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив.
Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си!
Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това.
Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си!
Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Туй не е само едно твърдение – това е един факт.
Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив.
Туй не е само едно твърдение – това е един факт.
Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам.
Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си!
Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам.
И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение.
Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт.
Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение.
Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог.
И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам.
И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог.
Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години.
В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение.
Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години.
Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
Там е заблуждението.
Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог.
Там е заблуждението.
Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи.
Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години.
Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи.
Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная.
Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението.
Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная.
И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи.
Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява.
към беседата >>
И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная.
И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.
към беседата >>
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така.
Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе.
към беседата >>
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност!
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност!
Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог.
към беседата >>
Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така.
Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща.
Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота.
към беседата >>
Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали.
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност!
Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали.
Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си.
към беседата >>
Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща.
Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия.
към беседата >>
Не, ти не знаеш какво нещо е Господ.
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали.
Не, ти не знаеш какво нещо е Господ.
Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него.
към беседата >>
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии.
Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи.
към беседата >>
Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко.
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ.
Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко.
Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо.
към беседата >>
Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии.
Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение.
Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя.
към беседата >>
Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си.
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко.
Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си.
Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам.
към беседата >>
Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение.
Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе.
Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет.
към беседата >>
Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог.
Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си.
Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог.
Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
към беседата >>
Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота.
Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе.
Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота.
Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв.
към беседата >>
Щом Го няма, затворя вратата си.
Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог.
Щом Го няма, затворя вратата си.
Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога.
към беседата >>
Тук се раждат всички противоречия.
Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота.
Тук се раждат всички противоречия.
Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница.
към беседата >>
Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него.
Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си.
Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него.
Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога.
към беседата >>
Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи.
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия.
Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи.
Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи.
към беседата >>
Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо.
Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него.
Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо.
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави.
към беседата >>
Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя.
Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи.
Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя.
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно.
към беседата >>
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам.
Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо.
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам.
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
към беседата >>
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет.
Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя.
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет.
Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани.
към беседата >>
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам.
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
към беседата >>
Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв.
Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет.
Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв.
Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш.
към беседата >>
Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога.
Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога.
Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората.
към беседата >>
Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница.
Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв.
Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница.
Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката.
към беседата >>
Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога.
Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога.
Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога.
Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи.
Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница.
Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи.
След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него.
към беседата >>
Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави.
Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога.
Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави.
Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно.
Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи.
След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно.
Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш.
към беседата >>
Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави.
Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани.
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно.
Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани.
Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми.
към беседата >>
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
Още един път ще го набиеш.
Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани.
Още един път ще го набиеш.
Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари.
към беседата >>
Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората.
Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората.
Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
Но и след това не ти минава мъката.
Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш.
Но и след това не ти минава мъката.
После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби.
към беседата >>
Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората.
Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него.
Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката.
После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него.
Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите.
към беседата >>
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще.
Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето.
към беседата >>
Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш.
След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него.
Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш.
Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще.
Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега.
То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето?
към беседата >>
Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми.
Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш.
Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми.
Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
То е извън времето и пространството.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега.
То е извън времето и пространството.
Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето?
към беседата >>
Така стават хората клюкари.
Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми.
Така стават хората клюкари.
Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как?
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството.
Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как?
– Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало?
към беседата >>
Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби.
Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари.
Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби.
Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
– Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как?
– Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.
Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията?
към беседата >>
Те обичат езерото и плашат жабите.
После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби.
Те обичат езерото и плашат жабите.
Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.
Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето.
Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен.
към беседата >>
Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите.
Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
към беседата >>
Кога ще дойде времето?
Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето.
Кога ще дойде времето?
Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът.
към беседата >>
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени.
към беседата >>
Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето?
То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето?
Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето?
Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри.
към беседата >>
Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере?
към беседата >>
Ами ако това време е преминало?
Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето?
Ами ако това време е преминало?
Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!
към беседата >>
Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца.
И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце.
към беседата >>
Ами ако ти си закъснял за станцията?
– Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало?
Ами ако ти си закъснял за станцията?
Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина.
към беседата >>
И тях ще продам.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца.
И тях ще продам.
От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
към беседата >>
Ще чакаш втори трен.
Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията?
Ще чакаш втори трен.
Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш.
към беседата >>
От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам.
От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи.
Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин.
към беседата >>
Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът.
Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен.
Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът.
Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш. Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи.
Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени.
Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н.
към беседата >>
Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри.
Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът.
Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри.
Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш. Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
Ами каква ще избере?
Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени.
Ами каква ще избере?
– Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!
Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри.
Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!
“ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш. Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
– Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце.
Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере?
– Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце.
Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си.
към беседата >>
“ А ти се мислиш за една величина.
Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!
“ А ти се мислиш за една величина.
„Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш. Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце.
Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
„Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш.
Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина.
„Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш.
Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин.
От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин.
Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха! “ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш.
Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
към беседата >>
Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н.
Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин.
Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н.
Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога.
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога.
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор.
към беседата >>
Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията.
Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н.
Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията.
Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики.
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога.
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики.
Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал?
към беседата >>
Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си.
– Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията.
Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си.
Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики.
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики.
Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики.
Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие.
към беседата >>
Не трябва да си правите илюзии.
Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си.
Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия?
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики.
Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия?
– Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света.
към беседата >>
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята.
Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот.
към беседата >>
– Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него.
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия?
– Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него.
Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя.
към беседата >>
Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята.
Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества.
Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива.
към беседата >>
Исаия е като някой редактор.
Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него.
Исаия е като някой редактор.
Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят.
към беседата >>
Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества.
Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие.
Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива.
към беседата >>
Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал?
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор.
Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал?
– „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд.
към беседата >>
Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие.
Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях.
Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив.
към беседата >>
– „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие.
Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал?
– „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие.
Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме.
към беседата >>
Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях.
Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие.
Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е!
към беседата >>
Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света.
Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие.
Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света.
Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот.
Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие.
Ще ви приведа един анекдот.
Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го.
към беседата >>
Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя.
– Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света.
Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя.
Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името.
към беседата >>
Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива.
Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот.
Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива.
След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено.
към беседата >>
Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят.
Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя.
Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят.
Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!
към беседата >>
След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива.
Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива.
След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива.
Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това?
към беседата >>
Е, приятели, това е един колективен труд.
Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят.
Е, приятели, това е един колективен труд.
Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно.
към беседата >>
Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив.
Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива.
Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив.
Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
към беседата >>
Не трябва да се самоизмамваме.
– „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд.
Не трябва да се самоизмамваме.
Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави?
към беседата >>
Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е!
Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив.
Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е!
“ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание?
към беседата >>
Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила.
Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме.
Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила.
Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба.
към беседата >>
“ Но като го сдъвкал, изплюл го.
Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е!
“ Но като го сдъвкал, изплюл го.
След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
към беседата >>
Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името.
Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила.
Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името.
Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?
към беседата >>
След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено.
Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го.
След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено.
И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание.
към беседата >>
Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!
Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името.
Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!
“ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!
към беседата >>
И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това?
След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено.
И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това?
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука.
към беседата >>
“ И нему е приятно.
Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!
“ И нему е приятно.
Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне.
към беседата >>
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това?
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане.
към беседата >>
Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави?
Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно.
Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави?
– Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното.
към беседата >>
И аз ви питам: от кое е вашето знание?
Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е! “ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
И аз ви питам: от кое е вашето знание?
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти.
към беседата >>
– Туря си я в джоба.
Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави?
– Туря си я в джоба.
И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното.
към беседата >>
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
“ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание?
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят.
към беседата >>
И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?
Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба.
И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?
“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен.
към беседата >>
Това не е знание.
След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
Това не е знание.
Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив.
към беседата >>
“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!
Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?
“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!
“ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път.
към беседата >>
Това са само опити, за да добием онази истинска наука.
И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание.
Това са само опити, за да добием онази истинска наука.
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава.
към беседата >>
“ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне.
“ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!
“ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне.
Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път.
към беседата >>
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане.
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука.
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане.
И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете.
към беседата >>
Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното.
Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне.
Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното.
Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа.
към беседата >>
И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти.
И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане.
И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти.
Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете.
към беседата >>
Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното.
– Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното.
Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното.
Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии.
към беседата >>
Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят.
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти.
Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят.
И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен.
И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното.
Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен.
За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа.
към беседата >>
И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив.
Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят.
И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив.
Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота? “
към беседата >>
За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път.
“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен.
За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път.
Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа. Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота.
към беседата >>
Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава.
Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив.
Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава.
Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота? “
към беседата >>
Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път.
“ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път.
Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път.
За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа. Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота. Казват, че тия неща разваляли живота – и започват срещу мене шпионирания, говорят, че аз лъжа, това-онова и т. н.
към беседата >>
Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете.
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава.
Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете.
Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота? “
към беседата >>
За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа.
Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път.
За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа.
При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа. Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота. Казват, че тия неща разваляли живота – и започват срещу мене шпионирания, говорят, че аз лъжа, това-онова и т. н. Казвам: когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината.
към беседата >>
Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете.
И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете.
Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете.
Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота? “
към беседата >>
При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии.
Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа.
При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии.
И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа. Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота. Казват, че тия неща разваляли живота – и започват срещу мене шпионирания, говорят, че аз лъжа, това-онова и т. н. Казвам: когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината. „Ама той е лош човек!
към беседата >>
НАГОРЕ