НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1160
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1160
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
Не е чиста тази вода.
(втори вариант)
Следователно никога не може да бъде чиста. Това показва, че тя е минала през глинестата почва и е взела нещо. Значи користолюбива е водата. Тя е задигнала много утайки и ги е скрила в себе си. И след това казвате, че водата е чиста.
Не е чиста тази вода.
Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си. Той и себе си лъже, и мене лъже. Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар. Той казва: „Колкото до жените, съм много честен. Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.
към втори вариант >>
„Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът.
(втори вариант)
Казваш: „Ще умра гладен. Няма откъде.“ Питам сега, ако ти, човекът, който си свършил четири факултета, и ти гладуваш 24 часа, на какво се дължи туй гладуване? Четири факултета си свършил, пък и знаеш да свириш на пиано и на цигулка, знаеш и да рисуваш, всичко ти иде отръки, а си гладен. Де е погрешката тогава? Казваш: „Гладен ще умра.“ Защото не свириш, защото не рисуваш, защото не знаеш да рисуваш.
„Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът.
Не знаеш как да говориш. Аз знам нещата както трябва. Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“
към втори вариант >>
Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си.
(втори вариант)
Това показва, че тя е минала през глинестата почва и е взела нещо. Значи користолюбива е водата. Тя е задигнала много утайки и ги е скрила в себе си. И след това казвате, че водата е чиста. Не е чиста тази вода.
Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си.
Той и себе си лъже, и мене лъже. Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар. Той казва: „Колкото до жените, съм много честен. Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.
към втори вариант >>
Не знаеш как да говориш.
(втори вариант)
Няма откъде.“ Питам сега, ако ти, човекът, който си свършил четири факултета, и ти гладуваш 24 часа, на какво се дължи туй гладуване? Четири факултета си свършил, пък и знаеш да свириш на пиано и на цигулка, знаеш и да рисуваш, всичко ти иде отръки, а си гладен. Де е погрешката тогава? Казваш: „Гладен ще умра.“ Защото не свириш, защото не рисуваш, защото не знаеш да рисуваш. „Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът.
Не знаеш как да говориш.
Аз знам нещата както трябва. Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“
към втори вариант >>
Той и себе си лъже, и мене лъже.
(втори вариант)
Значи користолюбива е водата. Тя е задигнала много утайки и ги е скрила в себе си. И след това казвате, че водата е чиста. Не е чиста тази вода. Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си.
Той и себе си лъже, и мене лъже.
Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар. Той казва: „Колкото до жените, съм много честен. Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.
към втори вариант >>
Аз знам нещата както трябва.
(втори вариант)
Четири факултета си свършил, пък и знаеш да свириш на пиано и на цигулка, знаеш и да рисуваш, всичко ти иде отръки, а си гладен. Де е погрешката тогава? Казваш: „Гладен ще умра.“ Защото не свириш, защото не рисуваш, защото не знаеш да рисуваш. „Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът. Не знаеш как да говориш.
Аз знам нещата както трябва.
Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“
към втори вариант >>
Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар.
(втори вариант)
Тя е задигнала много утайки и ги е скрила в себе си. И след това казвате, че водата е чиста. Не е чиста тази вода. Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си. Той и себе си лъже, и мене лъже.
Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар.
Той казва: „Колкото до жените, съм много честен. Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.
към втори вариант >>
Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“
(втори вариант)
Де е погрешката тогава? Казваш: „Гладен ще умра.“ Защото не свириш, защото не рисуваш, защото не знаеш да рисуваш. „Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът. Не знаеш как да говориш. Аз знам нещата както трябва.
Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“
към втори вариант >>
Той казва: „Колкото до жените, съм много честен.
(втори вариант)
И след това казвате, че водата е чиста. Не е чиста тази вода. Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си. Той и себе си лъже, и мене лъже. Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар.
Той казва: „Колкото до жените, съм много честен.
Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.
към втори вариант >>
2.
Най-добрият плод
,
ООК
, София, 13.3.1935г.,
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли?
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли?
Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат.
към беседата >>
Аз разбирам доброто като един целокупен резултат.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто. Вземете доброто така, както вие го разбирате.
Аз разбирам доброто като един целокупен резултат.
Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля. Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос.
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли?
Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос.
Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе.
към беседата >>
Доброто не седи в една постъпка.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто. Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат.
Доброто не седи в една постъпка.
Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля. Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос.
Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?
" Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе.
към беседата >>
Доброто е един завършен резултат на един отличен живот.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто. Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка.
Доброто е един завършен резултат на един отличен живот.
Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля. Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
" Питам, защо задавате този въпрос?
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?
" Питам, защо задавате този въпрос?
Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът.
към беседата >>
Най-добрият плод на живота, това е доброто.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто. Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот.
Най-добрият плод на живота, това е доброто.
Аз за мене си така го мисля. Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
Смъртта е резултат на една постъпка.
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос?
Смъртта е резултат на една постъпка.
Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот.
към беседата >>
Аз за мене си така го мисля.
Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто.
Аз за мене си така го мисля.
Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
Животът така, както го разбираме, и той е резултат.
Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка.
Животът така, както го разбираме, и той е резултат.
Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот.
към беседата >>
Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля.
Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.
към беседата >>
Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе.
Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат.
Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе.
А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог.
към беседата >>
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир.
Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност.
към беседата >>
А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе.
Задава се въпрос: "Без смърт не може ли? " Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе.
А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе.
Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот.
към беседата >>
Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир.
Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите.
Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея.
към беседата >>
Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът.
" Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе.
Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът.
Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир. Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите.
Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си.
Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося.
към беседата >>
Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот.
Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът.
Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот.
Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо.
към беседата >>
Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир. Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си.
Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга.
Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала?
към беседата >>
Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот.
Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот.
Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот.
Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко.
към беседата >>
Някой път е хубаво това.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир. Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга.
Някой път е хубаво това.
Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала?
към беседата >>
Животът ти е даден, защото излиза от Бог.
Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот.
Животът ти е даден, защото излиза от Бог.
Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото.
към беседата >>
Вие изпадате някой път в една крайност.
Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир. Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това.
Вие изпадате някой път в една крайност.
Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала? Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот.
А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог.
Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот.
Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия.
към беседата >>
Не искам да падате в нея.
Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност.
Не искам да падате в нея.
Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала? Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот.
Това е неразбиране на живота.
Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия.
към беседата >>
Казвате: "Аз не искам да прося.
Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея.
Казвате: "Аз не искам да прося.
Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала? Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Животът е нещо неделимо.
Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота.
Животът е нещо неделимо.
Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим.
към беседата >>
Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала?
Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося.
Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала?
Колко пъти една ябълка ти е услужвала? Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Той не може да бъде повече или по-малко.
Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо.
Той не може да бъде повече или по-малко.
Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Колко пъти една ябълка ти е услужвала?
Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала?
Колко пъти една ябълка ти е услужвала?
Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото.
Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко.
Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото.
Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала?
Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.
към беседата >>
Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия.
Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото.
Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия.
Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни.
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни.
Не е така. Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте. Не искайте от смъртта, а от живота. Това е право.
към беседата >>
Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия.
Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия.
Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия.
Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Не е така.
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни.
Не е така.
Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте. Не искайте от смъртта, а от живота. Това е право.
към беседата >>
Животът е неделим.
Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия.
Животът е неделим.
Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте.
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни. Не е така.
Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте.
Не искайте от смъртта, а от живота. Това е право.
към беседата >>
Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим.
Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Не искайте от смъртта, а от живота.
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни. Не е така. Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте.
Не искайте от смъртта, а от живота.
Това е право.
към беседата >>
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж.
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж.
Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина.
към беседата >>
Това е право.
Ние мислим някой път, че сме самостоятелни. Не е така. Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте. Не искайте от смъртта, а от живота.
Това е право.
към беседата >>
Но защо искаш да те обичат?
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж.
Но защо искаш да те обичат?
Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината.
към беседата >>
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска.
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска.
Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът.
към беседата >>
Това е една потребност, една необходимост в живота.
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат?
Това е една потребност, една необходимост в живота.
Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе.
към беседата >>
Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си.
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска.
Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си.
Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете.
към беседата >>
Ти искаш да имаш по-голям прозорец.
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота.
Ти искаш да имаш по-голям прозорец.
- Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина.
към беседата >>
Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна?
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска. Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си.
Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна?
" Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там.
към беседата >>
- Защо?
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец.
- Защо?
- През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава.
към беседата >>
" Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни.
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска. Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна?
" Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни.
Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете.
към беседата >>
- През него влиза повече светлина.
Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо?
- През него влиза повече светлина.
Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея.
към беседата >>
Късайте от това, което носи живот в себе си.
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска. Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни.
Късайте от това, което носи живот в себе си.
Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете.
към беседата >>
Не че прозорецът създава светлината.
Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина.
Не че прозорецът създава светлината.
Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
Искай оттам, където тече животът.
Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска. Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си.
Искай оттам, където тече животът.
И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл.
към беседата >>
Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе.
Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината.
Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе.
А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете.
Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът.
И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете.
Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл. Така животът става по-сносен.
към беседата >>
А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина.
Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе.
А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина.
Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там.
Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна? " Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете.
Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там.
Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл. Така животът става по-сносен.
към беседата >>
Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава.
- Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина.
Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава.
Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете.
" Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там.
Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете.
През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл. Така животът става по-сносен.
към беседата >>
Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея.
- През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава.
Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея.
Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
През където и да минете, благодарете.
Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете.
През където и да минете, благодарете.
Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл. Така животът става по-сносен.
към беседата >>
Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея.
Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
към беседата >>
Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл.
Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете.
Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл.
Така животът става по-сносен.
към беседата >>
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам?
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам?
Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път.
към беседата >>
Така животът става по-сносен.
И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл.
Така животът става по-сносен.
към беседата >>
Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере.
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам?
Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере.
Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее.
към беседата >>
А пък вие откъснете един плод и кажете: "Не се знае утре как ще се чувствам, след като съм ял." Минавате някой път и казвате: "По-нататък не зная какъв ще бъде." В ума ви все лошото.
А пък вие откъснете един плод и кажете: "Не се знае утре как ще се чувствам, след като съм ял." Минавате някой път и казвате: "По-нататък не зная какъв ще бъде." В ума ви все лошото.
Лошото, това е смъртта. Затова вие ще кажете: "Този път ще бъде като на зазоряване." Писанието казва: "Пътят на праведния е като на зазоряване." Като на зазоряване - най-напред тъмнина и после светлина.
към беседата >>
Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят.
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере.
Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят.
Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история.
към беседата >>
Лошото, това е смъртта.
А пък вие откъснете един плод и кажете: "Не се знае утре как ще се чувствам, след като съм ял." Минавате някой път и казвате: "По-нататък не зная какъв ще бъде." В ума ви все лошото.
Лошото, това е смъртта.
Затова вие ще кажете: "Този път ще бъде като на зазоряване." Писанието казва: "Пътят на праведния е като на зазоряване." Като на зазоряване - най-напред тъмнина и после светлина.
към беседата >>
Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък.
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят.
Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък.
Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван?
към беседата >>
Затова вие ще кажете: "Този път ще бъде като на зазоряване." Писанието казва: "Пътят на праведния е като на зазоряване." Като на зазоряване - най-напред тъмнина и после светлина.
А пък вие откъснете един плод и кажете: "Не се знае утре как ще се чувствам, след като съм ял." Минавате някой път и казвате: "По-нататък не зная какъв ще бъде." В ума ви все лошото. Лошото, това е смъртта.
Затова вие ще кажете: "Този път ще бъде като на зазоряване." Писанието казва: "Пътят на праведния е като на зазоряване." Като на зазоряване - най-напред тъмнина и после светлина.
към беседата >>
Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят.
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък.
Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят.
Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял!
към беседата >>
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция.
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция.
Революционерите и правителството могат да се спогодят. Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха? Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася. Това не е победа вече.
към беседата >>
Е, на добър път.
Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят.
Е, на добър път.
А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала.
към беседата >>
Революционерите и правителството могат да се спогодят.
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция.
Революционерите и правителството могат да се спогодят.
Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха? Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася. Това не е победа вече.
към беседата >>
А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее.
Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път.
А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее.
Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне?
към беседата >>
Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха?
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция. Революционерите и правителството могат да се спогодят.
Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха?
Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася. Това не е победа вече.
към беседата >>
Цяла история.
Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее.
Цяла история.
Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал.
към беседата >>
Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася.
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция. Революционерите и правителството могат да се спогодят. Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха?
Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася.
Това не е победа вече.
към беседата >>
Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван?
Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история.
Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван?
Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне.
към беседата >>
Това не е победа вече.
Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция. Революционерите и правителството могат да се спогодят. Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха? Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася.
Това не е победа вече.
към беседата >>
Умрял - умрял!
Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван?
Умрял - умрял!
" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал.
към беседата >>
Не търси да побеждаваш себе си.
Не търси да побеждаваш себе си.
Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си".
към беседата >>
" Той казва, че жена му плакала.
Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял!
" Той казва, че жена му плакала.
Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне.
към беседата >>
Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си.
Не търси да побеждаваш себе си.
Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си.
Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава?
към беседата >>
Не може да му се помогне?
А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала.
Не може да му се помогне?
И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът.
към беседата >>
Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа.
Не търси да побеждаваш себе си. Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си.
Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа.
Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът.
към беседата >>
И деца имал.
Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне?
И деца имал.
Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
Какво ще завладееш?
Не търси да побеждаваш себе си. Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа.
Какво ще завладееш?
Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота.
към беседата >>
Не може да му се помогне.
Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал.
Не може да му се помогне.
Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
Как е казано в старата философия на гърците?
Не търси да побеждаваш себе си. Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш?
Как е казано в старата философия на гърците?
"Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание.
към беседата >>
Пари имал.
Умрял - умрял! " Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне.
Пари имал.
Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
"Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си".
Не търси да побеждаваш себе си. Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците?
"Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си".
Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание. Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
Не може да му се помогне.
" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал.
Не може да му се помогне.
И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
Смъртта може ли да се познава?
Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си".
Смъртта може ли да се познава?
Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание. Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът.
Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне.
И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът.
"Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
Познава се животът.
Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава?
Познава се животът.
Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание. Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
"Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът.
"Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
към беседата >>
Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота.
Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът.
Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота.
Това е познание. Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един анекдот.
Сега ще ви приведа един анекдот.
Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска.
към беседата >>
Това е познание.
Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота.
Това е познание.
Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
Някой може да се обиди, но ще ме извините.
Сега ще ви приведа един анекдот.
Някой може да се обиди, но ще ме извините.
Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
"Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание.
Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
към беседата >>
Които засегне, да ме извинят.
Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините.
Които засегне, да ме извинят.
И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Сега колко неща трябва да се запомнят?
Сега колко неща трябва да се запомнят?
Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате.
към беседата >>
И този анекдот обяснява най-тънката политика на света.
Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят.
И този анекдот обяснява най-тънката политика на света.
По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Големите неща и малките неща, които са неделими.
Сега колко неща трябва да се запомнят?
Големите неща и малките неща, които са неделими.
Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо.
към беседата >>
По-тънка политика от нея няма.
Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света.
По-тънка политика от нея няма.
И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Може ли да бъде някой много голям?
Сега колко неща трябва да се запомнят? Големите неща и малките неща, които са неделими.
Може ли да бъде някой много голям?
Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
И който я знае, тя е истинска.
Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма.
И който я знае, тя е истинска.
По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Многото означава събрани неща.
Сега колко неща трябва да се запомнят? Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям?
Многото означава събрани неща.
Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
По-висока политика от нея няма.
Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска.
По-висока политика от нея няма.
към беседата >>
Голямото винаги ще раздели многото.
Сега колко неща трябва да се запомнят? Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща.
Голямото винаги ще раздели многото.
Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство.
И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове.
към беседата >>
Щом имате много, ще делите, ще давате.
Сега колко неща трябва да се запомнят? Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото.
Щом имате много, ще делите, ще давате.
Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
И тя добра, и той добър.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство.
И тя добра, и той добър.
Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва.
към беседата >>
Многото е винаги делимо.
Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате.
Многото е винаги делимо.
Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
Родили им се две деца.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър.
Родили им се две деца.
Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала.
към беседата >>
Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо.
Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.
към беседата >>
Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца.
Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля.
Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече.
към беседата >>
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими.
Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде.
към беседата >>
Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля.
Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари.
Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина.
към беседата >>
Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими.
Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението.
Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар?
към беседата >>
Ще влезем в дългове.
Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари.
Ще влезем в дългове.
Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената.
към беседата >>
Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението.
Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете.
Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива.
към беседата >>
Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва.
И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове.
Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва.
Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа?
към беседата >>
Няма да го задоволите.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете.
Няма да го задоволите.
Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво.
към беседата >>
Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала.
Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва.
Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала.
Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш.
към беседата >>
Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите.
Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади.
Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма.
към беседата >>
Като припаднала, умира, пулсът й спира вече.
Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала.
Като припаднала, умира, пулсът й спира вече.
Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа?
към беседата >>
Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде.
Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади.
Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде.
Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде.
към беседата >>
Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина.
Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече.
Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина.
За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи.
към беседата >>
Защо не отиде Лазар?
Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде.
Защо не отиде Лазар?
Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив.
към беседата >>
За една дреха си уморих жената.
Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина.
За една дреха си уморих жената.
Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата?
към беседата >>
Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива.
Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар?
Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива.
Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък.
към беседата >>
Ами тези деца кой ще ги гледа?
Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената.
Ами тези деца кой ще ги гледа?
" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й.
към беседата >>
Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво.
Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива.
Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво.
Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си.
към беседата >>
" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш.
Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа?
" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш.
Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика.
към беседата >>
Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма.
Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво.
Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма.
Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си.
към беседата >>
Тези деца сега кой ще ги гледа?
Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш.
Тези деца сега кой ще ги гледа?
" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си.
към беседата >>
Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде.
Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма.
Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде.
И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си.
към беседата >>
" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи.
Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа?
" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи.
Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си?
към беседата >>
И Господ е търпелив.
Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде.
И Господ е търпелив.
Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ.
към беседата >>
Кой ще гледа децата?
За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи.
Кой ще гледа децата?
" И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък.
Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив.
Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък.
Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови.
към беседата >>
" И пипа пулса й.
Ами тези деца кой ще ги гледа? " Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата?
" И пипа пулса й.
Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си.
Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък.
Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си.
Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение.
към беседата >>
Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика.
" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й.
Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика.
Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
Той се изправи, чете молитвата си.
Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си.
Той се изправи, чете молитвата си.
Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава.
към беседата >>
Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си.
Тези деца сега кой ще ги гледа? " Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика.
Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си.
И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
Моли се, ще принесе дара си.
Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си.
Моли се, ще принесе дара си.
Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър.
към беседата >>
И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си?
" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си.
И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си?
Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
Търпение има Господ.
И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си.
Търпение има Господ.
И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение.
към беседата >>
Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
Кой ще гледа децата? " И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си?
Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
към беседата >>
И после ще го благослови.
Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ.
И после ще го благослови.
Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение. И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
Сега - ние можем да се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния.
Сега - ние можем да се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния.
Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече! " Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.
към беседата >>
Това е търпение.
Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови.
Това е търпение.
Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение. И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече!
Сега - ние можем да се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния.
Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече!
" Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.
към беседата >>
Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава.
Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение.
Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава.
На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение. И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
" Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.
Сега - ние можем да се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния. Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече!
" Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.
към беседата >>
На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър.
Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава.
На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър.
Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение. И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
Та все таки трябва да кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах да го кажа така, че не се обидихте.
Та все таки трябва да кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах да го кажа така, че не се обидихте.
Аз дълго време мислих как да го кажа, така да го кажа, че да няма обидени - нито едната, нито другата страна, че да излезе малко гладко. Защото са много хапливи тези работи.
към беседата >>
Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение.
Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър.
Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение.
И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
Аз дълго време мислих как да го кажа, така да го кажа, че да няма обидени - нито едната, нито другата страна, че да излезе малко гладко.
Та все таки трябва да кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах да го кажа така, че не се обидихте.
Аз дълго време мислих как да го кажа, така да го кажа, че да няма обидени - нито едната, нито другата страна, че да излезе малко гладко.
Защото са много хапливи тези работи.
към беседата >>
И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение.
И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
към беседата >>
Защото са много хапливи тези работи.
Та все таки трябва да кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах да го кажа така, че не се обидихте. Аз дълго време мислих как да го кажа, така да го кажа, че да няма обидени - нито едната, нито другата страна, че да излезе малко гладко.
Защото са много хапливи тези работи.
към беседата >>
Всички трябва да изслушваме малките нужди.
Всички трябва да изслушваме малките нужди.
Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!
към беседата >>
Това е политика.
Това е политика.
"Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък.
към беседата >>
Имам една малка нужда в себе си.
Всички трябва да изслушваме малките нужди.
Имам една малка нужда в себе си.
Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не.
към беседата >>
"Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи.
Това е политика.
"Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи.
Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята.
към беседата >>
Някой път имаш нужда да се помолиш.
Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си.
Някой път имаш нужда да се помолиш.
Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви.
към беседата >>
Има някои работи, които не трябва да се отлагат.
Това е политика. "Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи.
Има някои работи, които не трябва да се отлагат.
В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той!
към беседата >>
Дай на това чувство вътре в себе си проява.
Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш.
Дай на това чувство вътре в себе си проява.
Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност.
към беседата >>
В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената.
Това е политика. "Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат.
В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената.
Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце.
към беседата >>
Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро.
Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява.
Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро.
Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви.
към беседата >>
Как трябва да постъпиш в дадения случай?
Това е политика. "Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената.
Как трябва да постъпиш в дадения случай?
Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата.
към беседата >>
Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!
Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро.
Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!
" Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви.
към беседата >>
Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък.
Това е политика. "Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай?
Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък.
Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата. А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
" Не.
Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!
" Не.
Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането.
към беседата >>
Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята.
"Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък.
Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята.
И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата. А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
Дай място на това малко чувство да се прояви.
Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не.
Дай място на това малко чувство да се прояви.
Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските.
към беседата >>
И тя да каже: "Колко умен е той!
Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята.
И тя да каже: "Колко умен е той!
Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата. А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
Дай му възможност.
Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви.
Дай му възможност.
Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат.
към беседата >>
Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце.
В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той!
Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце.
И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата. А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
Това чувство иска да се прояви.
Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност.
Това чувство иска да се прояви.
Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее.
към беседата >>
И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата.
Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце.
И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата.
А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
Нека да се прояви.
Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда! " Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви.
Нека да се прояви.
Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него.
към беседата >>
А пък сега, като умре, какво ще се прави."
Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата.
А пък сега, като умре, какво ще се прави."
към беседата >>
Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането.
" Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви.
Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането.
Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена.
към беседата >>
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста.
И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път.
към беседата >>
Някои хора имат вкус към красивото, към краските.
Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането.
Някои хора имат вкус към красивото, към краските.
Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена.
към беседата >>
И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста.
И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне.
Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт.
към беседата >>
Те много обичат да се обличат.
Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските.
Те много обичат да се обличат.
Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя.
към беседата >>
Понеже там идва изкушението - тя като се върне.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста. И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне.
Понеже там идва изкушението - тя като се върне.
Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен.
към беседата >>
Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее.
Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат.
Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее.
Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
Аз не казвам, че тя се е преструвала.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста. И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне.
Аз не казвам, че тя се е преструвала.
Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
Остави този човек да се прояви това чувство в него.
Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее.
Остави този човек да се прояви това чувство в него.
Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста. И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала.
Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация.
И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
Днес с червена дреха - с червена.
Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него.
Днес с червена дреха - с червена.
Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път.
И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста. И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация.
И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път.
Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
Утре със зелена - със зелена.
Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена.
Утре със зелена - със зелена.
Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт.
И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път.
Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт.
И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
Със синя - със синя.
Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена.
Със синя - със синя.
"Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен.
Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт.
И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен.
Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
"Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя.
"Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
към беседата >>
Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен.
Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.
към беседата >>
Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма.
Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма.
За най-малките неща не бъди скържав, бъди щедър.
към беседата >>
Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение.
Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение.
Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил. От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.
към беседата >>
За най-малките неща не бъди скържав, бъди щедър.
Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма.
За най-малките неща не бъди скържав, бъди щедър.
към беседата >>
Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил.
Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение.
Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил.
От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.
към беседата >>
Аз привеждам сега закона вътре.
Аз привеждам сега закона вътре.
Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи.
към беседата >>
От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.
Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение. Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил.
От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.
към беседата >>
Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени.
Аз привеждам сега закона вътре.
Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени.
Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек.
Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите. Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата.
Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени.
Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата.
С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек.
Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша.
Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите. Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
С колкото искаш дрехи се облечи.
Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата.
С колкото искаш дрехи се облечи.
С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
Този човек е положителен.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша.
Този човек е положителен.
Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите. Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние.
Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи.
С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние.
Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен.
Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл.
Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите. Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
Само не си туряй черни попски дрехи.
Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние.
Само не си туряй черни попски дрехи.
Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл.
Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите.
Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
Черното, това е символ на смъртта.
Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи.
Черното, това е символ на смъртта.
към беседата >>
Този човек не е лош, но не мисли добре.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите.
Този човек не е лош, но не мисли добре.
към беседата >>
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш.
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш.
Какъв отвън, това е друг въпрос. Отвън ще си правиш така, както си знаеш. Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
към беседата >>
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите.
Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни.
към беседата >>
Какъв отвън, това е друг въпрос.
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш.
Какъв отвън, това е друг въпрос.
Отвън ще си правиш така, както си знаеш. Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
към беседата >>
Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите.
Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво.
И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език.
към беседата >>
Отвън ще си правиш така, както си знаеш.
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш. Какъв отвън, това е друг въпрос.
Отвън ще си правиш така, както си знаеш.
Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
към беседата >>
И онзи дипломат ще говори за посторонни работи.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите. Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво.
И онзи дипломат ще говори за посторонни работи.
Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви.
към беседата >>
Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш. Какъв отвън, това е друг въпрос. Отвън ще си правиш така, както си знаеш.
Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
към беседата >>
Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите. Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи.
Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно.
Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са.
към беседата >>
Хайде да изпеем сега една песен.
Хайде да изпеем сега една песен.
Олге, я кажи коя песен да изпеем. Коя песен ще изпеете? Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
към беседата >>
Дипломатите имат изящен език.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите. Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно.
Дипломатите имат изящен език.
Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях.
към беседата >>
Олге, я кажи коя песен да изпеем.
Хайде да изпеем сега една песен.
Олге, я кажи коя песен да изпеем.
Коя песен ще изпеете? Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
към беседата >>
Всичките им думи са изящни.
Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите. Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език.
Всичките им думи са изящни.
Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете.
към беседата >>
Коя песен ще изпеете?
Хайде да изпеем сега една песен. Олге, я кажи коя песен да изпеем.
Коя песен ще изпеете?
Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
към беседата >>
Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език.
Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни.
Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език.
После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата!
към беседата >>
Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
Хайде да изпеем сега една песен. Олге, я кажи коя песен да изпеем. Коя песен ще изпеете?
Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
към беседата >>
После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви.
И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език.
После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви.
Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата! " Това никой не го знае, не се изнася това отвън.
към беседата >>
Онези от вас, които можете, напишете една песен от три куплета.
Онези от вас, които можете, напишете една песен от три куплета.
Турете думи такива - така да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.
към беседата >>
Всичко може да търпят, спокойни са.
Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви.
Всичко може да търпят, спокойни са.
Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата! " Това никой не го знае, не се изнася това отвън. И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Турете думи такива - така да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.
Онези от вас, които можете, напишете една песен от три куплета.
Турете думи такива - така да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.
към беседата >>
Няма да забележите ни най-малка промяна у тях.
Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са.
Няма да забележите ни най-малка промяна у тях.
Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата! " Това никой не го знае, не се изнася това отвън. И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Коя песен да изпеем?
Коя песен да изпеем?
Сега има състезание между вас кой да излезе да пее.
към беседата >>
Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете.
Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях.
Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете.
И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата! " Това никой не го знае, не се изнася това отвън. И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Сега има състезание между вас кой да излезе да пее.
Коя песен да изпеем?
Сега има състезание между вас кой да излезе да пее.
към беседата >>
И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата!
Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете.
И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата!
" Това никой не го знае, не се изнася това отвън. И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа.
Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа.
Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет. Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки. Всяка една гласувала за себе си.
към беседата >>
" Това никой не го знае, не се изнася това отвън.
После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата!
" Това никой не го знае, не се изнася това отвън.
И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет.
Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа.
Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет.
Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки. Всяка една гласувала за себе си.
към беседата >>
И са доволни, че са скрили своята мисъл.
Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата! " Това никой не го знае, не се изнася това отвън.
И са доволни, че са скрили своята мисъл.
към беседата >>
Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки.
Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа. Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет.
Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки.
Всяка една гласувала за себе си.
към беседата >>
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване?
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване?
Неразположен е. Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си.
към беседата >>
Всяка една гласувала за себе си.
Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа. Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет. Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки.
Всяка една гласувала за себе си.
към беседата >>
Неразположен е.
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване?
Неразположен е.
Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили.
към беседата >>
Нашите песни са доста претенциозни.
Нашите песни са доста претенциозни.
към беседата >>
Да скрие своята сиромашия.
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване? Неразположен е.
Да скрие своята сиромашия.
Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства.
към беседата >>
Как ще скриете сиромашията си?
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване? Неразположен е. Да скрие своята сиромашия.
Как ще скриете сиромашията си?
Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден.
към беседата >>
Може ли?
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване? Неразположен е. Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си?
Може ли?
Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден?
към беседата >>
Може да скриете и богатството си.
Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване? Неразположен е. Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли?
Може да скриете и богатството си.
Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден? Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Да скриете богатството си, това хората са го научили.
Неразположен е. Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си.
Да скриете богатството си, това хората са го научили.
Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден? Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства.
Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили.
Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства.
Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден? Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден.
Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства.
Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден.
Кой е беден? Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Кой е беден?
Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден.
Кой е беден?
Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден?
Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.
към беседата >>
Да определим нещата.
Да определим нещата.
В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява.
към беседата >>
В живота има неща, които не се крият.
Да определим нещата.
В живота има неща, които не се крият.
Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие.
към беседата >>
Не могат да се крият.
Да определим нещата. В живота има неща, които не се крият.
Не могат да се крият.
Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията.
към беседата >>
Кое не се крие?
Да определим нещата. В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият.
Кое не се крие?
Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии.
към беседата >>
Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие.
Да определим нещата. В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият. Кое не се крие?
Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие.
Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава?
към беседата >>
Живота не може да го скриете, той винаги се проявява.
Да определим нещата. В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие.
Живота не може да го скриете, той винаги се проявява.
И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка.
към беседата >>
И разумността не се крие.
В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява.
И разумността не се крие.
Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие.
към беседата >>
Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията.
Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие.
Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията.
Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право.
към беседата >>
Любовта си има особени линии.
Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията.
Любовта си има особени линии.
Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е.
към беседата >>
Богатият по какво се познава?
Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии.
Богатият по какво се познава?
Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен.
към беседата >>
Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка.
Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава?
Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка.
Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива.
към беседата >>
Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие.
И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка.
Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие.
Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива. Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
Той върви право.
Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие.
Той върви право.
А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива. Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е.
Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право.
А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е.
Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива. Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен.
Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е.
Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен.
И вие във вашите вярвания сте такива. Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
И вие във вашите вярвания сте такива.
Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен.
И вие във вашите вярвания сте такива.
Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива.
Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
към беседата >>
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява.
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява.
Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат.
към беседата >>
Вие сте здрави.
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява.
Вие сте здрави.
Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си?
към беседата >>
Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав?
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява. Вие сте здрави.
Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав?
Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати.
към беседата >>
Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат?
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява. Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав?
Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат?
- Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят.
към беседата >>
- Винаги можете да бъдете.
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява. Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат?
- Винаги можете да бъдете.
Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени.
към беседата >>
Умният човек винаги може да бъде богат.
Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява. Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете.
Умният човек винаги може да бъде богат.
- Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени. Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
- Ти сигурен ли си?
Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат.
- Ти сигурен ли си?
- Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени. Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
- Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати.
Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си?
- Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати.
Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени. Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят.
Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати.
Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят.
Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени. Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени.
- Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят.
Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени.
Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени.
Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.
към беседата >>
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят.
Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете.
към беседата >>
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго.
Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина.
към беседата >>
Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят.
Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо.
То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели.
към беседата >>
Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго.
Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш.
Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът.
към беседата >>
То остава неделимо.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо.
То остава неделимо.
И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото.
към беседата >>
Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш.
Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не.
Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
И голямото и малкото не се делят.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо.
И голямото и малкото не се делят.
А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата.
към беседата >>
Може да е добра или лоша работата.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не.
Може да е добра или лоша работата.
Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят.
А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо.
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият.
към беседата >>
Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата.
Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото.
В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете.
Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо.
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете.
С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира.
към беседата >>
В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина.
Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото.
В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина.
И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели.
Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете.
С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели.
Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите.
към беседата >>
И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът.
Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина.
И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът.
Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото.
То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели.
Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото.
Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли?
към беседата >>
Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът.
Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
към беседата >>
Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата.
И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото.
Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата.
Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите.
към беседата >>
Има една голяма опасност.
Има една голяма опасност.
Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата! " И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Живият човек събира нещата, не умрелият.
А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата.
Живият човек събира нещата, не умрелият.
Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници.
към беседата >>
Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее.
Има една голяма опасност.
Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее.
Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата! " И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Значи животът събира.
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият.
Значи животът събира.
Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите.
към беседата >>
Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно.
Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее.
Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно.
Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата! " И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите.
С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира.
Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите.
Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът?
към беседата >>
Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!
Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно.
Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!
" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Могат ли?
Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите.
Могат ли?
Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът? Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба.
Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!
" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба.
Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите.
Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли?
Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите.
Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът? Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
Сега аз привеждам това като един отделен факт.
Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата! " И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба.
Сега аз привеждам това като един отделен факт.
към беседата >>
Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници.
Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите.
Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници.
Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът? Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи.
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи.
В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!
към беседата >>
Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите.
Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници.
Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите.
По какво се отличава животът? Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика.
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи.
В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика.
Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си.
към беседата >>
По какво се отличава животът?
Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите.
По какво се отличава животът?
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът.
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика.
Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът.
По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?
към беседата >>
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът?
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
към беседата >>
По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята.
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът.
По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята.
Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях.
към беседата >>
Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник?
Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник?
Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник. Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва. Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
към беседата >>
Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може.
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята.
Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може.
Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес.
към беседата >>
Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник.
Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник?
Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник.
Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва. Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
към беседата >>
Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!
Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може.
Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!
" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора.
към беседата >>
Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва.
Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник? Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник.
Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва.
Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
към беседата >>
" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си.
В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!
" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си.
После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае.
към беседата >>
Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник? Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник. Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва.
Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
към беседата >>
После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?
Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си.
После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?
" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
към беседата >>
Каква е разликата между умрелия и живия човек?
Каква е разликата между умрелия и живия човек?
Има разлика. Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота. Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
към беседата >>
" Ще ходиш да питаш дали си направил грях.
По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?
" Ще ходиш да питаш дали си направил грях.
Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
към беседата >>
Има разлика.
Каква е разликата между умрелия и живия човек?
Има разлика.
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота. Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
към беседата >>
Това е цял един процес.
Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях.
Това е цял един процес.
Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
към беседата >>
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота.
Каква е разликата между умрелия и живия човек? Има разлика.
Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота.
Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
към беседата >>
Така е у всички хора.
Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи! " Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес.
Така е у всички хора.
Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
към беседата >>
Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
Каква е разликата между умрелия и живия човек? Има разлика. Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота.
Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
към беседата >>
Кога са го учили това нещо, не се знае.
" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора.
Кога са го учили това нещо, не се знае.
Дълга история има.
към беседата >>
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник.
Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа.
към беседата >>
Дълга история има.
После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах? " Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае.
Дълга история има.
към беседата >>
Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник.
Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник.
В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди.
към беседата >>
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици.
Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник.
В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече.
Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>
Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици.
Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш.
Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
Цяла планина я правят на голям паметник.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече.
Цяла планина я правят на голям паметник.
Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>
Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш.
Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния.
Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
Много работници работят там с машини.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник.
Много работници работят там с машини.
Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>
Боли те кракът нещо.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния.
Боли те кракът нещо.
Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
Американска работа.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини.
Американска работа.
И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>
Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо.
Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре.
Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди.
Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа.
И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди.
Доста пари са дадени.
към беседата >>
Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре.
Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
към беседата >>
Доста пари са дадени.
В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди.
Доста пари са дадени.
към беседата >>
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си.
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си.
Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина.
към беседата >>
Ще кажете: "Защо харчат тези пари?
Ще кажете: "Защо харчат тези пари?
" Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко.
към беседата >>
Пеят една песен.
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си.
Пеят една песен.
На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее.
към беседата >>
" Нека се харчат, да се създава работа на хората.
Ще кажете: "Защо харчат тези пари?
" Нека се харчат, да се създава работа на хората.
Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха.
към беседата >>
На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна.
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен.
На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна.
Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво.
към беседата >>
Но това не е работа.
Ще кажете: "Защо харчат тези пари? " Нека се харчат, да се създава работа на хората.
Но това не е работа.
Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите.
към беседата >>
Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш.
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна.
Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш.
Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш?
към беседата >>
Истинската работа си съществува.
Ще кажете: "Защо харчат тези пари? " Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа.
Истинската работа си съществува.
Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа.
към беседата >>
Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега?
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш.
Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега?
Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби.
Ще кажете: "Защо харчат тези пари? " Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа. Истинската работа си съществува.
Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби.
Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите?
към беседата >>
Това се случва с мнозина.
Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега?
Това се случва с мнозина.
Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко.
Ще кажете: "Защо харчат тези пари? " Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби.
Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко.
Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене.
към беседата >>
Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее.
Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина.
Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее.
При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха.
" Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко.
Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха.
(Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има.
към беседата >>
При това религиозен човек е. Хубаво.
На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее.
При това религиозен човек е. Хубаво.
Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
(Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите.
Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха.
(Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите.
Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли?
към беседата >>
Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш?
Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво.
Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш?
А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
Много лесна и приятна работа.
Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите.
Много лесна и приятна работа.
Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува.
към беседата >>
А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш?
А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
към беседата >>
Какво ви струва да си помислите?
Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа.
Какво ви струва да си помислите?
Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я.
към беседата >>
Сега при какви условия човек може да се засмее.
Сега при какви условия човек може да се засмее.
Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш. Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш. Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
към беседата >>
Мисълта е работене.
Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите?
Мисълта е работене.
Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия.
към беседата >>
Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш.
Сега при какви условия човек може да се засмее.
Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш.
Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш. Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
към беседата >>
Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има.
Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене.
Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има.
Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли?
към беседата >>
Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш.
Сега при какви условия човек може да се засмее. Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш.
Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш.
Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
към беседата >>
Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли?
(Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има.
Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли?
" Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега?
към беседата >>
Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
Сега при какви условия човек може да се засмее. Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш. Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш.
Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
към беседата >>
" Разбира се, че съществува.
Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли?
" Разбира се, че съществува.
Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна.
към беседата >>
Та в живота има неща, които за вас са неестествени.
Та в живота има неща, които за вас са неестествени.
Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното положение.
към беседата >>
Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я.
Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува.
Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я.
Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта.
към беседата >>
Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното положение.
Та в живота има неща, които за вас са неестествени.
Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното положение.
към беседата >>
Е, може да си помислите и за една грозотия.
Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я.
Е, може да си помислите и за една грозотия.
Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната.
към беседата >>
Сега това не го вземайте в частност.
Сега това не го вземайте в частност.
Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
към беседата >>
Съществува ли?
Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия.
Съществува ли?
Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома?
към беседата >>
Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира.
Сега това не го вземайте в частност.
Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира.
В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
към беседата >>
Съществува. Коя е грозната сега?
Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли? " Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли?
Съществува. Коя е грозната сега?
За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома? Която живее.
към беседата >>
В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години?
Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира.
В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години?
Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
към беседата >>
За мене всяка мома, която умира, е грозна.
" Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега?
За мене всяка мома, която умира, е грозна.
Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома? Която живее.
към беседата >>
Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си.
Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години?
Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си.
Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
към беседата >>
Грозната мома, това е смъртта.
Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна.
Грозната мома, това е смъртта.
Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома? Която живее.
към беседата >>
Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си.
Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
към беседата >>
Умрялата мома е грозната.
Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта.
Умрялата мома е грозната.
А коя е красивата мома? Която живее.
към беседата >>
Има нещо в природата, което не се дели.
Има нещо в природата, което не се дели.
И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели.
към беседата >>
А коя е красивата мома?
Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната.
А коя е красивата мома?
Която живее.
към беседата >>
И голямото не се дели, и малкото не се дели.
Има нещо в природата, което не се дели.
И голямото не се дели, и малкото не се дели.
А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го.
към беседата >>
Която живее.
Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома?
Която живее.
към беседата >>
А има нещо в природата, което се дели.
Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели.
А има нещо в природата, което се дели.
То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове.
към беседата >>
Сега правя извод, който е много верен психологически.
Сега правя извод, който е много верен психологически.
Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота. Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми. Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив, светлина блика от него. От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
То нито е голямо, нито е малко.
Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели.
То нито е голямо, нито е малко.
То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
към беседата >>
Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота.
Сега правя извод, който е много верен психологически.
Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота.
Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми. Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив, светлина блика от него. От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
То е многото и малкото.
Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко.
То е многото и малкото.
(Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си.
към беседата >>
Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми.
Сега правя извод, който е много верен психологически. Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота.
Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми.
Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив, светлина блика от него. От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
(Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели.
Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото.
(Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели.
Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо.
към беседата >>
Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми.
Сега правя извод, който е много верен психологически. Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота. Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми.
Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми.
Един ангел е красив, светлина блика от него. От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
Това малкото, като влезе в многото, дели го.
И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели.
Това малкото, като влезе в многото, дели го.
И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите.
към беседата >>
Един ангел е красив, светлина блика от него.
Сега правя извод, който е много верен психологически. Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота. Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми. Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми.
Един ангел е красив, светлина блика от него.
От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
И понеже е много, дели го на големи късове.
А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го.
И понеже е много, дели го на големи късове.
И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
Сега правя извод, който е много верен психологически. Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота. Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми. Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив, светлина блика от него.
От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.
към беседата >>
И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове.
И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите.
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите.
Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта.
към беседата >>
По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си.
То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си.
Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота.
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите.
Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота.
Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде.
към беседата >>
Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо.
(Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си.
Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо.
Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
Вие искате живот - мислете за младостта.
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите. Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота.
Вие искате живот - мислете за младостта.
Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите.
към беседата >>
Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите.
Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо.
Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите.
А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
Но ще станете ли млад?
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите. Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта.
Но ще станете ли млад?
Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите.
към беседата >>
А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите.
А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
към беседата >>
Това е друг въпрос.
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите. Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад?
Това е друг въпрос.
Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите. Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума.
То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите.
към беседата >>
Мислете за младостта.
Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите. Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос.
Мислете за младостта.
Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите. Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
То е делимо.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума.
То е делимо.
И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това.
към беседата >>
Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде.
Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта.
Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде.
За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите. Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
И най-големите светии го правят.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо.
И най-големите светии го правят.
Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма.
към беседата >>
За старостта няма какво да мислите.
Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде.
За старостта няма какво да мислите.
За младостта ще мислите. Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
Някой път и светията се изпусне и каже нещо.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят.
Някой път и светията се изпусне и каже нещо.
Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
За младостта ще мислите.
Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите.
За младостта ще мислите.
Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо.
Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки.
Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите.
Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.
към беседата >>
Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите.
Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки.
Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите.
Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
Същият закон е и за доброто.
Същият закон е и за доброто.
Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж.
към беседата >>
Всичката философия е в това.
То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите.
Всичката философия е в това.
Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
Вие искате да бъдете добри.
Същият закон е и за доброто.
Вие искате да бъдете добри.
Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно.
към беседата >>
Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма.
И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това.
Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма.
До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана.
Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри.
Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана.
Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят.
към беседата >>
До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма.
До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
към беседата >>
Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече.
Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана.
Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече.
С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия.
към беседата >>
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло.
Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон.
към беседата >>
С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота.
Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече.
С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота.
Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни.
към беседата >>
Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло.
Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото.
Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката.
към беседата >>
Не можете да го подобрите изведнъж.
Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота.
Не можете да го подобрите изведнъж.
Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си.
към беседата >>
Не може ли някой път да не направите най-малкото зло?
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото.
Не може ли някой път да не направите най-малкото зло?
Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото.
към беседата >>
Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно.
Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж.
Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно.
Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности.
към беседата >>
Все ще го направите, понеже злото съществува.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло?
Все ще го направите, понеже злото съществува.
Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне.
към беседата >>
Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят.
Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно.
Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят.
Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен.
към беседата >>
Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува.
Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро.
Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне.
към беседата >>
Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия.
Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят.
Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия.
Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Там не туряйте същия закон.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро.
Там не туряйте същия закон.
Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне.
към беседата >>
Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни.
С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия.
Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни.
Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката.
Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон.
Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката.
Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
Доброто носи всичко със себе си.
Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни.
Доброто носи всичко със себе си.
А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Грешката, това е сянката на злото.
Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката.
Грешката, това е сянката на злото.
Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности.
Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си.
А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности.
Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне.
Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото.
Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне.
Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
Изобщо законът за единичния живот е верен.
Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности.
Изобщо законът за единичния живот е верен.
В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне.
Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне.
Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне.
Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен.
В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.
към беседата >>
Ако няма сенки, носът не може да изпъкне.
Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне.
Ако няма сенки, носът не може да изпъкне.
Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто.
Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто.
към беседата >>
Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне.
Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
към беседата >>
Вземете доброто така, както вие го разбирате.
Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто.
Вземете доброто така, както вие го разбирате.
Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля.
към беседата >>
3.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Вие сте беден.
Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката.
Вие сте беден.
Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
към беседата >>
Но това трябва да започне в човешката мисъл!
А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
Но това трябва да започне в човешката мисъл!
Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва.
към беседата >>
Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде.
Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден.
Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде.
Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате?
към беседата >>
Сега на вас ви трябват няколко изпита.
" Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл!
Сега на вас ви трябват няколко изпита.
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига!
към беседата >>
Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде.
Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза.
към беседата >>
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита.
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша.
към беседата >>
Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!
" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно.
към беседата >>
Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва.
Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва.
Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
към беседата >>
" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна?
Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!
" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва.
Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви.
към беседата >>
(Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва.
Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва.
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне.
към беседата >>
Разрешите я, какво ще се ползвате?
Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
Разрешите я, какво ще се ползвате?
Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига!
Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва.
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига!
На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо.
към беседата >>
Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза.
Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате?
Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза.
Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша.
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига!
На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша.
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне.
към беседата >>
Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно.
Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза.
Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно.
То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша.
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо.
към беседата >>
То е излишно харчене на енергия.
" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно.
То е излишно харчене на енергия.
към беседата >>
И ще видиш на какво ти върви.
Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
И ще видиш на какво ти върви.
Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне.
към беседата >>
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота?
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота?
-Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ?
към беседата >>
Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне.
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви.
Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне.
Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо!
към беседата >>
-Да разрешаваш религиозните въпроси!
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота?
-Да разрешаваш религиозните въпроси!
Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна?
към беседата >>
Липсва ти нещо.
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне.
Липсва ти нещо.
Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Месечината е емблема на това.
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси!
Месечината е емблема на това.
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама.
към беседата >>
Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне.
На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо.
Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне.
Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа!
към беседата >>
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това.
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
към беседата >>
Липсва ти нещо.
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне.
Липсва ти нещо.
Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си.
към беседата >>
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую.
към беседата >>
Или садиш цвете и то изсъхне.
И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо.
Или садиш цвете и то изсъхне.
Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм.
към беседата >>
Какъв е този Господ?
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Какъв е този Господ?
И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую?
към беседата >>
Липсва ти нещо!
Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне.
Липсва ти нещо!
Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие.
към беседата >>
И кой е на правата страна?
-Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ?
И кой е на правата страна?
Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете!
към беседата >>
Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав.
Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо!
Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав.
Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта.
към беседата >>
Съберат се двама.
Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна?
Съберат се двама.
Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва.
към беседата >>
Много лесна работа!
Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав.
Много лесна работа!
Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес.
към беседата >>
Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама.
Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има.
към беседата >>
Посади малко здравец, тури го в стаята си.
Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа!
Посади малко здравец, тури го в стаята си.
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес.
към беседата >>
Единият казва: "Аз имам верую.
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Единият казва: "Аз имам верую.
Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача.
към беседата >>
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм.
Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си.
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм.
Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес.
към беседата >>
Аз вярвам." Къде е вашето верую?
Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую.
Аз вярвам." Къде е вашето верую?
Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика?
към беседата >>
Това показва, че страдаш от безлюбие.
Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм.
Това показва, че страдаш от безлюбие.
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес.
към беседата >>
Я ми го покажете!
И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую?
Я ми го покажете!
Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя?
към беседата >>
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта.
Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие.
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта.
Това е краен процес.
към беседата >>
Другият не вярва.
Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете!
Другият не вярва.
Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва?
към беседата >>
Това е краен процес.
Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта.
Това е краен процес.
към беседата >>
Две неизвестни има.
Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва.
Две неизвестни има.
Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
към беседата >>
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
към беседата >>
Тия хора решават една задача.
Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има.
Тия хора решават една задача.
Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
към беседата >>
Да имате разположение към едно цвете.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
Да имате разположение към едно цвете.
Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
към беседата >>
Към коя област спада тая математика?
Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача.
Към коя област спада тая математика?
В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е?
към беседата >>
Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете.
Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници.
към беседата >>
В какво седи тя?
Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика?
В какво седи тя?
Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав.
към беседата >>
Неразположение имаш на духа.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Неразположение имаш на духа.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
към беседата >>
Важно ли е, че някой вярва?
Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя?
Важно ли е, че някой вярва?
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път.
към беседата >>
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
към беседата >>
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва?
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят.
към беседата >>
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
към беседата >>
Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата?
към беседата >>
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни.
към беседата >>
Това вяра ли е?
Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
Това вяра ли е?
(-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш.
към беседата >>
Те са проводници.
Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
Те са проводници.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област.
към беседата >>
(-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав.
В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е?
(-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав.
Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
към беседата >>
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
към беседата >>
Ако ти вярваш, това е втория път.
Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав.
Ако ти вярваш, това е втория път.
Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
към беседата >>
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
към беседата >>
Първият път е знанието, че пари огънят.
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път.
Първият път е знанието, че пари огънят.
Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш.
към беседата >>
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната.
към беседата >>
Тогаз отде произтича вярата?
Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят.
Тогаз отде произтича вярата?
Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит.
към беседата >>
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни.
Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната?
към беседата >>
Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш.
Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата?
Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш.
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
към беседата >>
Ние влизаме в една отвлечена област.
Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни.
Ние влизаме в една отвлечена област.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
към беседата >>
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
(-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш.
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
към беседата >>
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата.
към беседата >>
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае.
към беседата >>
Тогаз не можеш да вярваш.
Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
Тогаз не можеш да вярваш.
Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща.
към беседата >>
Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната.
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната.
Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
към беседата >>
Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит.
Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш.
Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит.
След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него.
към беседата >>
Как ще си изкара човек прехраната?
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната.
Как ще си изкара човек прехраната?
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
към беседата >>
След това ти вярваш.
Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит.
След това ти вярваш.
(-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
към беседата >>
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната?
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията?
към беседата >>
(-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
(-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как.
И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията?
към беседата >>
Опитът дава подтик на вярата.
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
Опитът дава подтик на вярата.
Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае.
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как.
И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае.
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща.
Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата.
Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща.
Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае.
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него.
Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща.
Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него.
Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него.
Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
Сега къде е мъчнотията?
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Сега къде е мъчнотията?
В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
(-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към беседата >>
В незнанието ли е мъчнотията?
Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията?
В незнанието ли е мъчнотията?
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
На какво се дължи вашето настроение?
На какво се дължи вашето настроение?
Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
към беседата >>
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията?
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към беседата >>
Нали сте учили психология?
На какво се дължи вашето настроение?
Нали сте учили психология?
Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
към беседата >>
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С).
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С).
Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът.
към беседата >>
Имате известно настроение.
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология?
Имате известно настроение.
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
към беседата >>
Какво ще бъде изтичането?
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С).
Какво ще бъде изтичането?
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение.
към беседата >>
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение.
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия.
към беседата >>
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2).
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането?
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2).
Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния.
към беседата >>
Какво настроение ще имате?
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
Какво настроение ще имате?
(-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
към беседата >>
Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно.
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2).
Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно.
Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата.
към беседата >>
(-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате?
(-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят.
към беседата >>
Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно.
Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
към беседата >>
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш?
към беседата >>
Представете си, че при "А" е изворът.
Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Представете си, че при "А" е изворът.
При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица.
към беседата >>
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде.
към беседата >>
При "С" [С3] имаме естественото положение.
Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът.
При "С" [С3] имаме естественото положение.
При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
Детето не се занимава с голяма философия.
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
Детето не се занимава с голяма философия.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден.
към беседата >>
При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния.
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение.
При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния.
Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива.
към беседата >>
Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата.
Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния.
Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата.
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят.
(-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят.
(-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен?
към беседата >>
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата.
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
(-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш?
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят.
(-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш?
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
към беседата >>
Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица.
Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица.
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде.
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш?
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде.
Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини.
към беседата >>
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица.
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към беседата >>
Баща ви го няма на Великден.
Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде.
Баща ви го няма на Великден.
Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина.
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина.
Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен. Мога да я правя."
към беседата >>
Дрехарят не ги ушива.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден.
Дрехарят не ги ушива.
Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа.
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина.
Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа.
Тая служба е за мен. Мога да я правя."
към беседата >>
Защо ще държите баща ви отговорен?
Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива.
Защо ще държите баща ви отговорен?
(-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Тая служба е за мен.
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина. Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа.
Тая служба е за мен.
Мога да я правя."
към беседата >>
(-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
(-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен?
(-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Мога да я правя."
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина. Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен.
Мога да я правя."
към беседата >>
Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини.
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини.
(-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно .
към беседата >>
(-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини.
(-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към беседата >>
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно .
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно .
към беседата >>
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират.
Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
към беседата >>
Сега аз го представих много лесно.
Сега аз го представих много лесно.
(Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони. Много лесна работа е.
към беседата >>
Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират.
Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може?
към беседата >>
(Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства.
Сега аз го представих много лесно.
(Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства.
В опитната наука има закони. Много лесна работа е.
към беседата >>
Дележ няма там.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
Дележ няма там.
Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен.
към беседата >>
В опитната наука има закони.
Сега аз го представих много лесно. (Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства.
В опитната наука има закони.
Много лесна работа е.
към беседата >>
Никога не делят там.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там.
Никога не делят там.
Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава.
към беседата >>
Много лесна работа е.
Сега аз го представих много лесно. (Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони.
Много лесна работа е.
към беседата >>
Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там.
Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата?
към беседата >>
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
Онзи му казал: "Да се махнеш оттук! " Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина! " И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо!
към беседата >>
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората.
към беседата >>
Онзи му казал: "Да се махнеш оттук!
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
Онзи му казал: "Да се махнеш оттук!
" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина! " И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Ще каже някой: "Как може?
Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Ще каже някой: "Как може?
Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда.
към беседата >>
" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го?
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук!
" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го?
Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина! " И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Този пример не е верен.
Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може?
Този пример не е верен.
Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето.
към беседата >>
Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина!
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук! " Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го?
Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина!
" И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Така не се разсъждава.
Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен.
Така не се разсъждава.
Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое.
към беседата >>
" И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук! " Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина!
" И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Как ще тръгне торбата?
Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава.
Как ще тръгне торбата?
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих".
към беседата >>
Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо!
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук! " Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина! " И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо!
Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата?
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората.
Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво.
към беседата >>
Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
Онзи му казал: "Да се махнеш оттук! " Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина! " И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо!
Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
към беседата >>
Същевременно и майката дохожда.
Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората.
Същевременно и майката дохожда.
Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
към беседата >>
Не си правете илюзии.
Не си правете илюзии.
Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
към беседата >>
Тя почва да ближе телето.
Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда.
Тя почва да ближе телето.
Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето?
към беседата >>
Защо българите пострадаха?
Не си правете илюзии.
Защо българите пострадаха?
Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България!
към беседата >>
Човекът казва: "Телето е мое.
Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето.
Човекът казва: "Телето е мое.
Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба.
към беседата >>
Да ви дам пример.
Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха?
Да ви дам пример.
В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна.
към беседата >>
Аз го намерих".
Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое.
Аз го намерих".
А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
към беседата >>
В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните!
Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха? Да ви дам пример.
В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните!
" И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво.
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих".
А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво.
Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
към беседата >>
" И всичките нещастия след войните се дължат на това.
Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните!
" И всичките нещастия след войните се дължат на това.
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво.
Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
към беседата >>
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това.
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
Към кого ще отиде телето?
Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
Към кого ще отиде телето?
Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
към беседата >>
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България!
Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България!
Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
Това е сега другото обяснение за изгубената торба.
Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето?
Това е сега другото обяснение за изгубената торба.
(-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Венизелос сега е на правата страна.
Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България!
Венизелос сега е на правата страна.
Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
(-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба.
(-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните! " И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна.
Вече е от новото учение, той се отказва от властта.
към беседата >>
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили.
Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси.
към беседата >>
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Но помнете, че има възмездие.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили.
Но помнете, че има възмездие.
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата.
към беседата >>
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие.
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
към беседата >>
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към беседата >>
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате.
към беседата >>
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към беседата >>
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея?
към беседата >>
То има еднакво естество с тебе.
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
То има еднакво естество с тебе.
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към беседата >>
Искам да станете умни с черни коси.
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
Искам да станете умни с черни коси.
Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!
към беседата >>
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе.
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към беседата >>
Не чакайте за това след като ви побелее главата.
Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси.
Не чакайте за това след като ви побелее главата.
Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
към беседата >>
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към беседата >>
Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата.
Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен.
към беседата >>
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация.
към беседата >>
И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате.
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате.
Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва.
към беседата >>
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!
към беседата >>
Откога ви дойде тая идея?
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате.
Откога ви дойде тая идея?
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен!
към беседата >>
Вървите и тя върви с вас.
Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
Вървите и тя върви с вас.
Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?
към беседата >>
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!
Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея?
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!
" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!
към беседата >>
Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас.
Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля!
към беседата >>
" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!
" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
към беседата >>
Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат.
Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат.
Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви.
към беседата >>
Той ще каже на детето: "Не ставай като мен.
Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
Той ще каже на детето: "Не ставай като мен.
Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!
към беседата >>
Занимавате се с дипломация.
Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат.
Занимавате се с дипломация.
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив.
към беседата >>
Не ти трябва.
И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен.
Не ти трябва.
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете.
към беседата >>
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация.
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!
" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте!
към беседата >>
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен!
Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва.
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен!
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват.
към беседата >>
" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?
Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!
" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?
" Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
към беседата >>
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе! " А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен!
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!
" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
към беседата >>
" Той казва: "Моля, моля!
Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?
" Той казва: "Моля, моля!
" – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
към беседата >>
" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!
" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате.
към беседата >>
" – Вие вървите и той върви.
Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля!
" – Вие вървите и той върви.
Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
към беседата >>
И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!
Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!
" Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи!
към беседата >>
Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив.
Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви.
Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив.
Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
към беседата >>
" Старостта е вече за боговете.
Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!
" Старостта е вече за боговете.
Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства!
към беседата >>
Повече дайте!
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля! " Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив.
Повече дайте!
" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
към беседата >>
Те да остаряват.
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете.
Те да остаряват.
Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към беседата >>
" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат? " Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте!
" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
към беседата >>
Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ! " И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват.
Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към беседата >>
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
" Той казва: "Моля, моля! " – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към беседата >>
Ще се молите да не остарявате.
" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
Ще се молите да не остарявате.
Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към беседата >>
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
" – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към беседата >>
Никакви стари идеи!
И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам! " Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате.
Никакви стари идеи!
Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към беседата >>
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към беседата >>
Никакви стари чувства!
" Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи!
Никакви стари чувства!
Никакви стари постъпки!
към беседата >>
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
Повече дайте! " Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към беседата >>
Никакви стари постъпки!
Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства!
Никакви стари постъпки!
към беседата >>
Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
Как мислите по това?
към беседата >>
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани!
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани!
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е.
към беседата >>
Как мислите по това?
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
Как мислите по това?
към беседата >>
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани!
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът?
към беседата >>
Аз не зная какво ще ви струва почитта.
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
Аз не зная какво ще ви струва почитта.
Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него".
към беседата >>
Върви един просяк отподире му и му врънка.
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
Върви един просяк отподире му и му врънка.
Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная.
към беседата >>
Казват: "Почтен старец".
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта.
Казват: "Почтен старец".
Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш.
към беседата >>
Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя.
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка.
Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя.
Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото.
към беседата >>
Много привидна е тая почит.
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец".
Много привидна е тая почит.
Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Нямам нито пет пари в джоба си.
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя.
Нямам нито пет пари в джоба си.
Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная!
към беседата >>
Някои казва: "Стар човек е.
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит.
Някои казва: "Стар човек е.
Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Моли се на Бога да спечеля делото!
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си.
Моли се на Бога да спечеля делото!
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш".
към беседата >>
Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има.
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е.
Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има.
Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът?
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото!
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът?
Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега.
към беседата >>
Трябва да се приближа до него".
Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има.
Трябва да се приближа до него".
И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная.
Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът?
Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная.
Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът?
към беседата >>
И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш.
Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него".
И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш.
Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото.
Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная.
Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото.
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите?
към беседата >>
Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш.
Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.
към беседата >>
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная!
Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото.
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная!
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля!
към беседата >>
Тогаз, кой е най-младият в света?
Тогаз, кой е най-младият в света?
– Доброто.
към беседата >>
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш".
Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная!
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш".
Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това?
към беседата >>
– Доброто.
Тогаз, кой е най-младият в света?
– Доброто.
към беседата >>
Така мисли просякът сега.
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш".
Така мисли просякът сега.
После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
към беседата >>
Кой е най-старият?
Кой е най-старият?
– Злото.
към беседата >>
После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът?
Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега.
После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът?
Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?
към беседата >>
– Злото.
Кой е най-старият?
– Злото.
към беседата >>
Той казва: "Истината ли говорите?
Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът?
Той казва: "Истината ли говорите?
" -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно.
към беседата >>
Млад – това е да бъдеш добър.
Млад – това е да бъдеш добър.
към беседата >>
" -"Непременно ще спечеля!
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите?
" -"Непременно ще спечеля!
" – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така.
към беседата >>
Стар – това е да бъдеш зъл.
Стар – това е да бъдеш зъл.
към беседата >>
" – "Ти уверен ли си в това?
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля!
" – "Ти уверен ли си в това?
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
към беседата >>
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото.
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото.
Щом дойде злото, човек остарява.
към беседата >>
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това?
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз.
към беседата >>
Щом дойде злото, човек остарява.
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото.
Щом дойде злото, човек остарява.
към беседата >>
И после да не ме излъжеш?
После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
И после да не ме излъжеш?
" Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си.
към беседата >>
В практическия живот: Дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
В практическия живот: Дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
към беседата >>
Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява.
Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява.
В дадения случай то е лихва на цялото. Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към беседата >>
" Психологически това е вярно.
Той казва: "Истината ли говорите? " -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?
" Психологически това е вярно.
И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят.
към беседата >>
Дръж злото настрани!
Дръж злото настрани!
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
към беседата >>
В дадения случай то е лихва на цялото.
Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява.
В дадения случай то е лихва на цялото.
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към беседата >>
И ние по някой път постъпваме така.
" -"Непременно ще спечеля! " – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно.
И ние по някой път постъпваме така.
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
към беседата >>
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
Дръж злото настрани!
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
към беседата >>
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява. В дадения случай то е лихва на цялото.
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към беседата >>
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
" – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така.
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари.
към беседата >>
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение?
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение?
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
към беседата >>
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз.
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз.
Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си.
към беседата >>
Каква е функцията на цялото число и на дробното?
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение?
Каква е функцията на цялото число и на дробното?
Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4.
към беседата >>
Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си.
И после да не ме излъжеш? " Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз.
Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си.
Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят.
към беседата >>
Дробите са функция.
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното?
Дробите са функция.
Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят?
към беседата >>
Отиват на делото, да го спечелят.
" Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си.
Отиват на делото, да го спечелят.
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира.
към беседата >>
Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят?
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция.
Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят?
(-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
към беседата >>
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят.
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават.
към беседата >>
(-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят?
(-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани.
към беседата >>
Те не носят пари.
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
Те не носят пари.
Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли.
към беседата >>
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
Имат само една златна монета в джоба си.
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари.
Имат само една златна монета в джоба си.
Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
към беседата >>
Например, събирате няколко дроби от 1/4.
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
Например, събирате няколко дроби от 1/4.
Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
Но тя функционира само в другия свят.
Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си.
Но тя функционира само в другия свят.
В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си.
към беседата >>
Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят?
Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4.
Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят?
(-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
В тоя свят, в материалния свят, не функционира.
Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят.
В тоя свят, в материалния свят, не функционира.
Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща.
към беседата >>
(-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят?
(-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
(-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават.
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира.
Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават.
Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
към беседата >>
(-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани.
(-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
(-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани.
Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
Всякога сте добре дошли.
Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават.
Всякога сте добре дошли.
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
към беседата >>
Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани.
Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към беседата >>
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли.
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
към беседата >>
Понякой път са много особени философските заключения.
Понякой път са много особени философските заключения.
Всички хора в света страдат от философията. Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към беседата >>
Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си.
Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си.
Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
към беседата >>
Всички хора в света страдат от философията.
Понякой път са много особени философските заключения.
Всички хора в света страдат от философията.
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към беседата >>
Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща.
В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си.
Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща.
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.)
към беседата >>
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
Понякой път са много особени философските заключения. Всички хора в света страдат от философията.
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към беседата >>
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща.
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.)
към беседата >>
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота!
към беседата >>
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.)
към беседата >>
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
(-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5.
към беседата >>
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.)
към беседата >>
(-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
(-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
(-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така?
към беседата >>
(-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(- Една четвърт.)
към беседата >>
(-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
(-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
(-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
към беседата >>
(- Една четвърт.)
Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(- Една четвърт.)
към беседата >>
(-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
(-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10.
към беседата >>
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни.
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни.
Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва. Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към беседата >>
Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота!
Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота!
-1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
към беседата >>
Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват.
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни.
Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват.
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва. Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към беседата >>
-1/4 или 1/5.
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота!
-1/4 или 1/5.
Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб.
към беседата >>
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва.
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват.
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва.
Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Как така?
(-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5.
Вие ще кажете: "Как така?
" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
към беседата >>
Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва.
Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към беседата >>
" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
(-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така?
" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот.
към беседата >>
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки.
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари.
към беседата >>
В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10.
(-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10.
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
към беседата >>
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки.
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
към беседата >>
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10.
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число.
към беседата >>
Излиза на улицата.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
Излиза на улицата.
Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки.
към беседата >>
А пък то е потребно за един хляб.
-1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
А пък то е потребно за един хляб.
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте.
към беседата >>
Тя иска да ги намери.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата.
Тя иска да ги намери.
Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки.
към беседата >>
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
Вие ще кажете: "Как така? " Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб.
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
към беседата >>
Но как ще намери?
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери.
Но как ще намери?
Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
към беседата >>
Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот.
" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот.
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
Тя мисли да намери от някого пари.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери?
Тя мисли да намери от някого пари.
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!
към беседата >>
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот.
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари.
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример.
към беседата >>
Например ако ви дадат едно дробно число.
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
Например ако ви дадат едно дробно число.
Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки.
Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки.
И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример. Много рядък пример.
към беседата >>
Гладен сте.
А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число.
Гладен сте.
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
И той и тя виждат 20 марки.
Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки.
И той и тя виждат 20 марки.
Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример. Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте.
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки.
Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример. Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.
към беседата >>
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!
Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!
" Тя представи този пример. Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Хубаво е човек да бъде математик.
Хубаво е човек да бъде математик.
Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
към беседата >>
" Тя представи този пример.
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!
" Тя представи този пример.
Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Но кое трябва да смята?
Хубаво е човек да бъде математик.
Но кое трябва да смята?
Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз?
към беседата >>
Много рядък пример.
Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример.
Много рядък пример.
Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Има неща, които човек не трябва да ги смята.
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята?
Има неща, които човек не трябва да ги смята.
Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат.
към беседата >>
Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз! " Тя представи този пример. Много рядък пример.
Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.
към беседата >>
Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята.
Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
към беседата >>
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл.
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл.
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Кои са причините за обезверяването?
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
Кои са причините за обезверяването?
Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи.
към беседата >>
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл.
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра.
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването?
Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра.
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
към беседата >>
До какъв резултат ще дойдете тогаз?
Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
До какъв резултат ще дойдете тогаз?
Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра.
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
Няма да дойдете до никакъв резултат.
Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз?
Няма да дойдете до никакъв резултат.
До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат.
До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
към беседата >>
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултата за умния човек?
Какъв ще бъде резултата за умния човек?
Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не.
към беседата >>
Ще му услужи.
Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
Ще му услужи.
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултата за глупавият човек?
Какъв ще бъде резултата за умния човек?
Какъв ще бъде резултата за глупавият човек?
Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение?
към беседата >>
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи.
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година?
Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек?
Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година?
Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива?
към беседата >>
И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към беседата >>
Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение.
Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година?
Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение.
Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
към беседата >>
Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна.
Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна.
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към беседата >>
Развлечение и почивка, те са наглед синоними.
Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение.
Развлечение и почивка, те са наглед синоними.
Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение.
към беседата >>
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна.
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към беседата >>
Само в почивката се придобива, а в развлечението – не.
Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними.
Само в почивката се придобива, а в развлечението – не.
Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към беседата >>
Кой си позволява развлечение?
Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не.
Кой си позволява развлечение?
Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към беседата >>
Богатият. Кой си почива?
Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение?
Богатият. Кой си почива?
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
към беседата >>
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива?
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата!
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата!
Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката.
към беседата >>
Сиромахът никога не си позволява развлечение.
Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Сиромахът никога не си позволява развлечение.
Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е.
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата!
Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е.
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката.
към беседата >>
Само като забогатее, той си позволява развлечение.
Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение.
Само като забогатее, той си позволява развлечение.
към беседата >>
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е.
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш.
към беседата >>
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията.
към беседата >>
Ти не знаеш защо ти побеля главата!
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
Ти не знаеш защо ти побеля главата!
– Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
към беседата >>
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го!
към беседата >>
– Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата!
– Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден".
към беседата >>
А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
(-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го! " И въз основа на това го осъждат.
към беседата >>
Да ти кажа кое ти беше спънката.
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
Да ти кажа кое ти беше спънката.
Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
към беседата >>
(-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
(-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го! " И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Черната коса беше спънката.
Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката.
Черната коса беше спънката.
Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
към беседата >>
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза?
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза?
" Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го! " И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш.
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката.
Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш.
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към беседата >>
" Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията.
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза?
" Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията.
Съдията казал: "Хубаво, запишете го! " И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш.
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към беседата >>
Съдията казал: "Хубаво, запишете го!
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията.
Съдията казал: "Хубаво, запишете го!
" И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Бялата глава казва: "За един ден".
– Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
Бялата глава казва: "За един ден".
Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към беседата >>
" И въз основа на това го осъждат.
А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го!
" И въз основа на това го осъждат.
Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден".
Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към беседата >>
Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
(-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза? " Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го! " И въз основа на това го осъждат.
Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към беседата >>
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
Това са все възгледи.
към беседата >>
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза? " И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба.
към беседата >>
Това са все възгледи.
Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
Това са все възгледи.
към беседата >>
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза?
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза?
" И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
към беседата >>
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."
към беседата >>
" И дяволът го напсува на общо основание.
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза?
" И дяволът го напсува на общо основание.
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! " – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!
към беседата >>
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."
към беседата >>
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той?
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза? " И дяволът го напсува на общо основание.
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той?
" И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! " – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя! "
към беседата >>
Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."
към беседата >>
" И онзи казва: "Така казах!
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза? " И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той?
" И онзи казва: "Така казах!
" В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! " – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя! "
към беседата >>
Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."
към беседата >>
" В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба.
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза? " И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах!
" В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба.
Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! " – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя! "
към беседата >>
Срещнах един млад момък във Варна.
Срещнах един млад момък във Варна.
Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино.
към беседата >>
Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза? " И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба.
Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя! "
към беседата >>
Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи?
Срещнах един млад момък във Варна.
Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи?
Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
към беседата >>
" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!
" И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!
"
към беседата >>
Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така?
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи?
Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така?
– "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете?
към беседата >>
"
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той? " И онзи казва: "Така казах! " В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! " – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!
"
към беседата >>
– "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас.
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така?
– "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас.
Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това.
към беседата >>
Сега към философията на живота – относно дробта.
Сега към философията на живота – относно дробта.
Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува! Не търси погрешките!
към беседата >>
Това правеше постоянно.
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас.
Това правеше постоянно.
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател.
към беседата >>
Не търси дребните погрешки на хората!
Сега към философията на живота – относно дробта.
Не търси дребните погрешки на хората!
Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува! Не търси погрешките!
към беседата >>
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино.
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно.
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино.
Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
към беседата >>
Те са дроби.
Сега към философията на живота – относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората!
Те са дроби.
Кой какво направил да не те интересува! Не търси погрешките!
към беседата >>
Това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино.
Това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
към беседата >>
Кой какво направил да не те интересува!
Сега към философията на живота – относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби.
Кой какво направил да не те интересува!
Не търси погрешките!
към беседата >>
Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете?
Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете?
Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
към беседата >>
Не търси погрешките!
Сега към философията на живота – относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува!
Не търси погрешките!
към беседата >>
Една придобивка е това.
– "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете?
Една придобивка е това.
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
към беседата >>
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези!
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези!
" Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
към беседата >>
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател.
Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това.
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас.
към беседата >>
" Казвам, то е много лесна работа.
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези!
" Казвам, то е много лесна работа.
Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
към беседата >>
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек.
към беседата >>
Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят.
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези! " Казвам, то е много лесна работа.
Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят.
Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума?
към беседата >>
Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
към беседата >>
Няма среден път.
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези! " Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят.
Няма среден път.
А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
към беседата >>
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
към беседата >>
А пък има степени на доброто.
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези! " Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път.
А пък има степени на доброто.
Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
към беседата >>
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!
към беседата >>
Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези! " Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто.
Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически?
към беседата >>
Има един такъв баща вътре у нас.
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Има един такъв баща вътре у нас.
Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа!
към беседата >>
И ще чуете думите, които се говорят.
" Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
И ще чуете думите, които се говорят.
Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
към беседата >>
Двама бащи има човек.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас.
Двама бащи има човек.
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа!
към беседата >>
Знаете ли, колко е силна една дума?
Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
Знаете ли, колко е силна една дума?
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб?
към беседата >>
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек.
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!
към беседата >>
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума?
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
(-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.)
към беседата >>
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине.
към беседата >>
(-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
(-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.)
към беседата >>
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!
" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци.
към беседата >>
Теоретически е така, но фактически?
Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
Теоретически е така, но фактически?
(-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.)
към беседата >>
" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа!
Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!
" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа!
Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
към беседата >>
(-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически?
(-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
(-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.)
към беседата >>
Душа!
Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа!
Душа!
" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
(-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб?
Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
(-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб?
(-Намалява се.)
към беседата >>
" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа!
" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!
" Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
(-Намалява се.)
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб?
(-Намалява се.)
към беседата >>
" Човекът не оставял дявола да си почине.
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!
" Човекът не оставял дявола да си почине.
И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
Вие имате жито в хамбара.
Вие имате жито в хамбара.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
към беседата >>
И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа! " Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине.
И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци.
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Вие имате жито в хамбара.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна.
към беседата >>
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци.
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
Умножавате вашето ходене в хамбара.
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Умножавате вашето ходене в хамбара.
Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
към беседата >>
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
Душа! " Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина! " Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към беседата >>
Какво става тогаз?
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара.
Какво става тогаз?
Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
към беседата >>
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа!
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа!
Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи.
към беседата >>
Като умножавате ходенето, какво става с хамбара?
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз?
Като умножавате ходенето, какво става с хамбара?
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара.
към беседата >>
Дяволът е баща ви тогаз!
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа!
Дяволът е баща ви тогаз!
И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
към беседата >>
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара?
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен.
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз!
И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен.
"Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари.
към беседата >>
Става една обмяна.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
Става една обмяна.
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
"Щастие искам, пари, пари, щастие!
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен.
"Щастие искам, пари, пари, щастие!
" Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът!
към беседата >>
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна.
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
" Нищо не дава той!
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие!
" Нищо не дава той!
Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор!
към беседата >>
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
Той има доста долапи.
Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той!
Той има доста долапи.
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви.
към беседата >>
Същевременно изваждате от хамбара.
Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
Същевременно изваждате от хамбара.
Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи.
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това?
към беседата >>
Умножавате ходенето и житото се намалява.
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара.
Умножавате ходенето и житото се намалява.
към беседата >>
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари.
И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари.
Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие.
към беседата >>
Вие казвате: "Аз толкоз пъти съм правил добро и добро не съм намерил." Значи, правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: "Не си струва човек да прави добро, да изважда житото из хамбара."
Вие казвате: "Аз толкоз пъти съм правил добро и добро не съм намерил." Значи, правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: "Не си струва човек да прави добро, да изважда житото из хамбара."
към беседата >>
Най-сиромах е дяволът!
"Щастие искам, пари, пари, щастие! " Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари.
Най-сиромах е дяволът!
На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
към беседата >>
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек".
към беседата >>
На заем да вземе е майстор!
" Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът!
На заем да вземе е майстор!
Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!
към беседата >>
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране?
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране?
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби?
към беседата >>
Обещава много лихви.
Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор!
Обещава много лихви.
Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа!
към беседата >>
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш.
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране?
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш.
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен".
към беседата >>
Как ще си обясните всичко това?
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви.
Как ще си обясните всичко това?
Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш?
към беседата >>
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш.
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
към беседата >>
Имате известно противоречие.
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това?
Имате известно противоречие.
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо!
към беседата >>
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години?
към беседата >>
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие.
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
към беседата >>
И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек".
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек".
Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече.
към беседата >>
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!
На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!
" И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света?
към беседата >>
Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби?
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек".
Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби?
Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
към беседата >>
" И почваш да се сърдиш на Господа!
Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!
" И почваш да се сърдиш на Господа!
На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение?
към беседата >>
Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен".
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби?
Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен".
Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш!
към беседата >>
На какво основание искаш да се сърдиш?
Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа!
На какво основание искаш да се сърдиш?
Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение?
към беседата >>
Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен".
Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
Не ти е длъжен за нищо!
Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш?
Не ти е длъжен за нищо!
А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
към беседата >>
Защо му е богатството на стари години?
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
Защо му е богатството на стари години?
Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо!
А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго.
към беседата >>
Дрехи ще има да се облече.
И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години?
Дрехи ще има да се облече.
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света?
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така! " И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света?
Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо!
към беседата >>
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече.
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
Заекът доволен ли е от своето положение?
" И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света?
Заекът доволен ли е от своето положение?
Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!
към беседата >>
На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш!
Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш!
Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
Рибата доволна ли е от своето положение?
На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение?
Рибата доволна ли е от своето положение?
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия!
към беседата >>
Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш!
Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?
към беседата >>
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение?
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш!
към беседата >>
Да допуснем, че един човек е добър, а друг – лош.
Да допуснем, че един човек е добър, а друг – лош.
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой е лош?
към беседата >>
Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго.
А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? " Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго.
Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече!
към беседата >>
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой е лош?
Да допуснем, че един човек е добър, а друг – лош.
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой е лош?
към беседата >>
Докато печеш рибата, охо-хо!
" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго.
Докато печеш рибата, охо-хо!
А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към беседата >>
Но аз сега говоря за в дадения случай.
Но аз сега говоря за в дадения случай.
Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден.
към беседата >>
А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!
Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо!
А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!
" Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл!
към беседата >>
Имате едно състояние в себе си.
Но аз сега говоря за в дадения случай.
Имате едно състояние в себе си.
Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде.
към беседата >>
" Много добра философия!
Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!
" Много добра философия!
Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита.
към беседата >>
Да знаете как да си помогнете.
Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си.
Да знаете как да си помогнете.
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
към беседата >>
Казвам, няма да печеш!
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия!
Казвам, няма да печеш!
Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
към беседата >>
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете.
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!
към беседата >>
Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече!
Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш!
Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече!
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва.
към беседата >>
Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката.
Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката.
Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне! " А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна?
към беседата >>
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай! " Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече!
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
към беседата >>
“ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
(втори вариант)
“ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
“ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
(втори вариант)
Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
към втори вариант >>
Сега към философията на живота − относно дробта.
(втори вариант)
Сега към философията на живота − относно дробта.
Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува. Не търси погрешките!
към втори вариант >>
НАГОРЕ