НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1172
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1172
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
- Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно.
- Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят?
- Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно.
Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи?
към беседата >>
- Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим.
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас.
- Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим.
- Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем.
към беседата >>
Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго?
- Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно.
Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго?
Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие.
към беседата >>
- Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден.
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим.
- Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден.
Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно".
към беседата >>
Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг.
Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго?
Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг.
Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси.
към беседата >>
Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук?
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден.
Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук?
Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити.
към беседата >>
Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи.
Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг.
Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи.
На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока.
към беседата >>
Два-три дни, или повече?
Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук?
Два-три дни, или повече?
- Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино?
- Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи.
На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино?
Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси.
към беседата >>
- Хайде, пет дни.
Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече?
- Хайде, пет дни.
- Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи?
- Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино?
Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи?
- Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
- Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем.
- Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни.
- Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем.
При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
- Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие.
Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи?
- Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие.
Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно".
- Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем.
При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно".
Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси.
Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие.
Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси.
Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
Ако кажете "стига", ще бъдете бити.
Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно".
Ако кажете "стига", ще бъдете бити.
Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока.
Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси.
Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока.
Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити.
Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.
към беседата >>
Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси.
На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока.
Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси.
Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота.
Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа.
към беседата >>
Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси.
Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота.
Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието.
Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота.
към беседата >>
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат.
- Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота.
към беседата >>
Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието.
Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи.
Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата.
към беседата >>
- Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат.
- Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там.
Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи.
Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено.
Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
Всеки търси нещо практично.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там.
Всеки търси нещо практично.
Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено.
Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен.
Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично.
Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
- Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа.
И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен.
Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа.
Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
- Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница.
- Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят.
Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Да работиш, това е естественото положение на живота.
Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа.
Да работиш, това е естественото положение на живота.
Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
Значи, има съществени и несъществени неща в живота.
Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят.
Значи, има съществени и несъществени неща в живота.
Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата.
Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота.
Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата.
Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
- Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота.
Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.
към беседата >>
Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата.
Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.
към беседата >>
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си.
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си.
Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо.
към беседата >>
Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте.
Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте.
Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Съществено нещо ли са парите?
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си.
Съществено нещо ли са парите?
Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н.
към беседата >>
Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви.
Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте.
Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви.
Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Ще кажете, че на физическия свят не може без пари.
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите?
Ще кажете, че на физическия свят не може без пари.
Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни.
към беседата >>
Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.
Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви.
Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Това зависи от разбирането на хората.
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари.
Това зависи от разбирането на хората.
Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
Било е време, когато парите не са съществували.
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората.
Било е време, когато парите не са съществували.
Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
И вие искате да му говорите.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна. От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате.
И вие искате да му говорите.
В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват.
към втори вариант >>
Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател.
(втори вариант)
Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява.
Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател.
Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ. Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна. От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите.
В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога.
Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват. Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите.
(втори вариант)
Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател.
Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите.
Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ. Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
Вие предполагате, че той по Бога говори.
(втори вариант)
От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога.
Вие предполагате, че той по Бога говори.
Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват. Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ.
(втори вариант)
Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите.
Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ.
Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден.
(втори вариант)
Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори.
Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден.
Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват. Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
(втори вариант)
Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ.
Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение.
(втори вариант)
Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден.
Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение.
Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват. Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
Та казвам, в тази глава Соломон се намира в голямо противоречие.
(втори вариант)
Та казвам, в тази глава Соломон се намира в голямо противоречие.
И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите. Казва:„Безумният носел сърцето си в ръката си“ (2. стих).
към втори вариант >>
Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват.
(втори вариант)
И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение.
Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват.
Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите.
(втори вариант)
Та казвам, в тази глава Соломон се намира в голямо противоречие.
И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите.
Казва:„Безумният носел сърцето си в ръката си“ (2. стих).
към втори вариант >>
Нито едното е по Бога, нито другото.
(втори вариант)
В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват.
Нито едното е по Бога, нито другото.
към втори вариант >>
Казва:„Безумният носел сърцето си в ръката си“ (2. стих).
(втори вариант)
Та казвам, в тази глава Соломон се намира в голямо противоречие. И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите.
Казва:„Безумният носел сърцето си в ръката си“ (2. стих).
към втори вариант >>
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото?
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото?
Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува.
към втори вариант >>
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира?
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира?
Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си.
към втори вариант >>
Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум.
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото?
Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум.
Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо.
към втори вариант >>
Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши.
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира?
Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши.
Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си.
към втори вариант >>
Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино.
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото? Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум.
Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино.
Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка.
към втори вариант >>
Сърцето не е намясто.
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира? Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши.
Сърцето не е намясто.
Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш?
към втори вариант >>
Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него.
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото? Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино.
Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него.
Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна.
към втори вариант >>
Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш.
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира? Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто.
Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш.
Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели.
към втори вариант >>
Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща.
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото? Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него.
Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща.
Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност.
към втори вариант >>
Остави сърцето си, не му ставай господар.
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира? Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш.
Остави сърцето си, не му ставай господар.
Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си.
към втори вариант >>
Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува.
(втори вариант)
Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото? Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща.
Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува.
В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус.
към втори вариант >>
Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си.
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира? Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар.
Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си.
Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това.
към втори вариант >>
В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо.
(втори вариант)
Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува.
В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо.
Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света.
към втори вариант >>
Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си.
(втори вариант)
Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си.
Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си.
Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана.
към втори вариант >>
Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка.
(втори вариант)
Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо.
Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка.
Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома?
към втори вариант >>
Кому ще господаруваш?
(втори вариант)
Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си.
Кому ще господаруваш?
Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си.
към втори вариант >>
Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна.
(втори вариант)
Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка.
Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна.
Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси.
към втори вариант >>
Вие никога не сте се спрели.
(втори вариант)
Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш?
Вие никога не сте се спрели.
Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце.
към втори вариант >>
Все ще намериш някаква специалност.
(втори вариант)
Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна.
Все ще намериш някаква специалност.
То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи.
към втори вариант >>
Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си.
(втори вариант)
Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели.
Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си.
Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено.
към втори вариант >>
То е вкус.
(втори вариант)
Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност.
То е вкус.
Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна.
към втори вариант >>
Право е това.
(втори вариант)
Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си.
Право е това.
Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено. Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света.
(втори вариант)
В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус.
Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света.
Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят.
към втори вариант >>
Но тази идея не е разбрана.
(втори вариант)
Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това.
Но тази идея не е разбрана.
Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено. Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
Казвам: „Де ще намериш такава мома?
(втори вариант)
Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света.
Казвам: „Де ще намериш такава мома?
“ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н.
към втори вариант >>
Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си.
(втори вариант)
Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана.
Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си.
Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено. Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
“ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси.
(втори вариант)
Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома?
“ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси.
А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук.
към втори вариант >>
Човек не трябва да господарува на своето сърце.
(втори вариант)
Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си.
Човек не трябва да господарува на своето сърце.
Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено. Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи.
(втори вариант)
Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси.
А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи.
В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
към втори вариант >>
Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено.
(втори вариант)
Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце.
Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено.
Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна.
(втори вариант)
То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи.
В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна.
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
към втори вариант >>
Или другояче да ви обясня.
(втори вариант)
Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено.
Или другояче да ви обясня.
към втори вариант >>
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят.
(втори вариант)
Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна.
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят.
В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп?
към втори вариант >>
Имате един извор.
(втори вариант)
Имате един извор.
Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае.
към втори вариант >>
В небето какво положение ще вземе и т.н.
(втори вариант)
Казвам: „Де ще намериш такава мома? “ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят.
В небето какво положение ще вземе и т.н.
Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп? “ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас.
(втори вариант)
Имате един извор.
Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас.
Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате.
към втори вариант >>
Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук.
(втори вариант)
“ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н.
Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук.
Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп? “ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце.
(втори вариант)
Имате един извор. Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас.
Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце.
Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум.
към втори вариант >>
Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
(втори вариант)
А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук.
Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп? “ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си.
(втори вариант)
Имате един извор. Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце.
Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си.
Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи.
към втори вариант >>
Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
(втори вариант)
В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица.
Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
„Ама – казва – ако съм поп? “ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Някой казва – да възпита ума си.
(втори вариант)
Имате един извор. Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си.
Някой казва – да възпита ума си.
Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си.
към втори вариант >>
„Ама – казва – ако съм поп?
(втори вариант)
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
„Ама – казва – ако съм поп?
“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае.
(втори вариант)
Имате един извор. Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си.
Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае.
Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства.
към втори вариант >>
“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
(втори вариант)
В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп?
“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
Другояче трябва да разбирате.
(втори вариант)
Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае.
Другояче трябва да разбирате.
Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства. Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени.
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени.
Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла.
към втори вариант >>
Толкова години аз съм изследвал човешкия ум.
(втори вариант)
Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате.
Толкова години аз съм изследвал човешкия ум.
Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства. Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли?
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени.
Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли?
Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това.
към втори вариант >>
Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи.
(втори вариант)
Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум.
Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи.
И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства. Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли?
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли?
Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли?
Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел.
към втори вариант >>
И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си.
(втори вариант)
Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи.
И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си.
Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства. Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Има неща, които са посторонни.
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли?
Има неща, които са посторонни.
Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори.
към втори вариант >>
Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства.
(втори вариант)
Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си.
Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства.
Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни.
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни.
Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни.
Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене?
към втори вариант >>
Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
(втори вариант)
Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства.
Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла.
(втори вариант)
Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни.
Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла.
Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му.
към втори вариант >>
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих).
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих).
Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш.
към втори вариант >>
Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това.
(втори вариант)
Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла.
Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това.
Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов.
към втори вариант >>
Запример Соломон се показа.
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих).
Запример Соломон се показа.
И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо.
към втори вариант >>
Искам да го направя весел.
(втори вариант)
Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това.
Искам да го направя весел.
Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там.
към втори вариант >>
И кой от вас не иска да стане господар?
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих). Запример Соломон се показа.
И кой от вас не иска да стане господар?
Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството.
към втори вариант >>
Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори.
(втори вариант)
Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел.
Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори.
Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите.
към втори вариант >>
Мислете тогава, умът ви енамясто.
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих). Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар?
Мислете тогава, умът ви енамясто.
Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене?
(втори вариант)
Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори.
Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене?
Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва.
към втори вариант >>
Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш.
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих). Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто.
Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш.
Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
Изведнъж се отварят очите му.
(втори вариант)
Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене?
Изведнъж се отварят очите му.
Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува.
към втори вариант >>
Нищо няма да станеш.
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих). Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш.
Нищо няма да станеш.
Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов.
(втори вариант)
Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му.
Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов.
Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо.
(втори вариант)
Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш.
Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо.
Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там.
(втори вариант)
Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов.
Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там.
Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
Казваш, човек трябва да си пази достойнството.
(втори вариант)
И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо.
Казваш, човек трябва да си пази достойнството.
Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
Веднага му се отварят очите.
(втори вариант)
Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там.
Веднага му се отварят очите.
„Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
Кое достойнство ще направи човека?
(втори вариант)
Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството.
Кое достойнство ще направи човека?
към втори вариант >>
„Още тази вечер да идем“ – казва.
(втори вариант)
Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите.
„Още тази вечер да идем“ – казва.
Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри.
към втори вариант >>
Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува.
(втори вариант)
Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва.
Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува.
И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
На едно куче му дали една голяма хубава кост.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
На едно куче му дали една голяма хубава кост.
Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо.
към втори вариант >>
И сега казват: „То с пари в живота не може.“
(втори вариант)
Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува.
И сега казват: „То с пари в живота не може.“
към втори вариант >>
Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост.
Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост.
Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва.
към втори вариант >>
Е, кое в живота е най–важното?
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното?
Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината?
към втори вариант >>
Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост.
Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята.
Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
към втори вариант >>
Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява.
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното?
Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява.
Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира.
към втори вариант >>
Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята.
Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър.
По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш.
към втори вариант >>
Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват.
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното? Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява.
Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват.
Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто.
към втори вариант >>
По някой път вие искате да станете по–добри.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър.
По някой път вие искате да станете по–добри.
Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества.
към втори вариант >>
Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа?
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното? Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват.
Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа?
Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа.
към втори вариант >>
Вие не разбирате едно нещо.
(втори вариант)
На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри.
Вие не разбирате едно нещо.
Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел.
към втори вариант >>
Правили ли сте опит един ден да говорите истината?
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното? Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа?
Правили ли сте опит един ден да говорите истината?
Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред.
към втори вариант >>
Вие сте добри толкова, колкото ви трябва.
(втори вариант)
Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо.
Вие сте добри толкова, колкото ви трябва.
И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Опитвали ли сте някой път да говорите истината?
(втори вариант)
Е, кое в живота е най–важното? Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината?
Опитвали ли сте някой път да говорите истината?
Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се.
към втори вариант >>
И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
(втори вариант)
Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва.
И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки.
към втори вариант >>
Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира.
(втори вариант)
Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината?
Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира.
Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма.
към втори вариант >>
Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш.
(втори вариант)
Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш.
И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър.
към втори вариант >>
Туй, което е взела, туря в долното си палто.
(втори вариант)
Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира.
Туй, което е взела, туря в долното си палто.
Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си.
към втори вариант >>
И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества.
(втори вариант)
По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш.
И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества.
И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър. Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Казвам, ето една бяла лъжа.
(втори вариант)
Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто.
Казвам, ето една бяла лъжа.
Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното.
към втори вариант >>
И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел.
(втори вариант)
Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества.
И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел.
Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър. Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред.
(втори вариант)
Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа.
Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред.
Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера.
към втори вариант >>
Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно.
(втори вариант)
Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел.
Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно.
Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър. Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се.
(втори вариант)
Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред.
Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се.
Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света?
към втори вариант >>
Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки.
(втори вариант)
И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно.
Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки.
Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър. Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма.
(втори вариант)
Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се.
Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма.
Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили.
към втори вариант >>
Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър.
(втори вариант)
Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки.
Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър.
Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Те са обикновени хора, говорят си.
(втори вариант)
Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма.
Те са обикновени хора, говорят си.
Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре.
към втори вариант >>
Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
(втори вариант)
И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър.
Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.
към втори вариант >>
Щом ме видят, веднага се пробуди духовното.
(втори вариант)
Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си.
Щом ме видят, веднага се пробуди духовното.
Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре. И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно.
В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора.
към втори вариант >>
Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера.
(втори вариант)
Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното.
Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера.
Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре. И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
В малките случаи вие искате много.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно.
В малките случаи вие искате много.
Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам?
към втори вариант >>
Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света?
(втори вариант)
Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера.
Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света?
“ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре. И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно. В малките случаи вие искате много.
Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само.
Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам.
към втори вариант >>
“ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили.
(втори вариант)
Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света?
“ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили.
И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре. И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно. В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само.
Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това.
Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя.
към втори вариант >>
И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре.
(втори вариант)
Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили.
И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре.
И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно. В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това.
Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно.
Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора.
към втори вариант >>
И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
(втори вариант)
Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света? “ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре.
И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“
към втори вариант >>
Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора.
(втори вариант)
Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно. В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно.
Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора.
Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора. Той е благ.
към втори вариант >>
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас.
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас.
Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен. Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен? “ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко. И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас. Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
Аз мога ли на всички да давам?
(втори вариант)
В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора.
Аз мога ли на всички да давам?
За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора. Той е благ.
към втори вариант >>
Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен.
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас.
Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен.
Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен? “ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко. И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас. Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам.
(втори вариант)
Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам?
За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам.
А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора. Той е благ.
към втори вариант >>
Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен?
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас. Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен.
Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен?
“ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко. И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас. Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя.
(втори вариант)
Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам.
А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя.
А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора. Той е благ.
към втори вариант >>
“ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко.
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас. Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен. Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен?
“ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко.
И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас. Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора.
(втори вариант)
Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя.
А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора.
Той е благ.
към втори вариант >>
И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас.
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас. Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен. Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен? “ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко.
И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас.
Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
Той е благ.
(втори вариант)
Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора.
Той е благ.
към втори вариант >>
Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
(втори вариант)
Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас. Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен. Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен? “ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко. И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас.
Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“
към втори вариант >>
Ние по някой път искаме да бъдем добри.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри.
А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото.
към втори вариант >>
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия?
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия?
Може, разбира се. Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи.
към втори вариант >>
А правим погрешки.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри.
А правим погрешки.
Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото. Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Може, разбира се.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия?
Може, разбира се.
Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления.
към втори вариант >>
Добри не, а да постъпваме разумно.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри. А правим погрешки.
Добри не, а да постъпваме разумно.
Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото. Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Тогава се постигат много работи.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия? Може, разбира се.
Тогава се постигат много работи.
Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат.
към втори вариант >>
Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри. А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно.
Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо.
А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото. Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия? Може, разбира се. Тогава се постигат много работи.
Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо.
Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат. Няма ги никак.
към втори вариант >>
А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри. А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо.
А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек.
Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото. Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия? Може, разбира се. Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо.
Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква.
Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат. Няма ги никак.
към втори вариант >>
Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме да бъдем добри. А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек.
Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото.
Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Страхът е извършил много работи.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия? Може, разбира се. Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква.
Страхът е извършил много работи.
Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат. Няма ги никак.
към втори вариант >>
Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
(втори вариант)
А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото.
Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.
към втори вариант >>
Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления.
(втори вариант)
Може, разбира се. Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи.
Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления.
Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат. Няма ги никак.
към втори вариант >>
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри.
Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка.
към втори вариант >>
Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат.
(втори вариант)
Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления.
Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат.
Няма ги никак.
към втори вариант >>
Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри.
Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно.
Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя.
към втори вариант >>
Няма ги никак.
(втори вариант)
Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат.
Няма ги никак.
към втори вариант >>
Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри. Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно.
Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат.
А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат.
към втори вариант >>
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие.
Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта.
към втори вариант >>
А трябва да постъпваме разумно.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри. Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат.
А трябва да постъпваме разумно.
А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат.
към втори вариант >>
Мога да ви дам такава една тема.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие.
Мога да ви дам такава една тема.
То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно.
към втори вариант >>
А добрата постъпка?
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри. Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно.
А добрата постъпка?
Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях.
към втори вариант >>
То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие. Мога да ви дам такава една тема.
То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява.
Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек.
към втори вариант >>
Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри. Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка?
Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка.
Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко.
към втори вариант >>
Но това, казвам, са важни положения.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие. Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява.
Но това, казвам, са важни положения.
За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека.
към втори вариант >>
Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя.
(втори вариант)
Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка.
Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя.
А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър.
към втори вариант >>
За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие. Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения.
За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта.
Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот.
към втори вариант >>
А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат.
(втори вариант)
Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя.
А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат.
Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва.
към втори вариант >>
Има едно естествено положение, прозрение за любовта.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие. Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта.
Има едно естествено положение, прозрение за любовта.
Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден.
към втори вариант >>
Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат.
(втори вариант)
А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат.
Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат.
Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно.
(втори вариант)
Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта.
Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно.
На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма.
към втори вариант >>
Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях.
(втори вариант)
А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат.
Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях.
Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
На ден може по десет пъти да се разсърди човек.
(втори вариант)
То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно.
На ден може по десет пъти да се разсърди човек.
Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране.
към втори вариант >>
Но аз не съм добър за дървата ни най– малко.
(втори вариант)
Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях.
Но аз не съм добър за дървата ни най– малко.
Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека.
(втори вариант)
Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек.
Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека.
Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата.
към втори вариант >>
Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър.
(втори вариант)
Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко.
Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър.
А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот.
(втори вариант)
За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека.
Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот.
Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта.
към втори вариант >>
А умният човек никога не сече дърва.
(втори вариант)
А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър.
А умният човек никога не сече дърва.
Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
Но някой път не си буден.
(втори вариант)
Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот.
Но някой път не си буден.
И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов.
към втори вариант >>
Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
(втори вариант)
Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва.
Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“
към втори вариант >>
И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма.
(втори вариант)
Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден.
И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма.
Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек.
към втори вариант >>
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина.
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
към втори вариант >>
Няма едно естествено разбиране.
(втори вариант)
На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма.
Няма едно естествено разбиране.
Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов.
към втори вариант >>
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина.
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете.
И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина.
към втори вариант >>
Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата.
(втори вариант)
Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране.
Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата.
Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов.
към втори вариант >>
И аз ще ви кажа сега ново нещо.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете.
И аз ще ви кажа сега ново нещо.
Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
Но не е естествена любовта.
(втори вариант)
Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата.
Но не е естествена любовта.
Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов. То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо.
Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете.
Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов.
(втори вариант)
Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта.
Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов.
Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов. То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете.
Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си.
Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
Казват, ако е гладен човек.
(втори вариант)
И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов.
Казват, ако е гладен човек.
Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов. То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си.
Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов.
(втори вариант)
Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек.
Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов.
Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов. То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина.
(втори вариант)
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина.
Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов.
(втори вариант)
Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов.
Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов.
То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Тогава ще ви приведа следующата приказка.
(втори вариант)
И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина.
Тогава ще ви приведа следующата приказка.
към втори вариант >>
То е пак извънредна любов.
(втори вариант)
Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов.
То е пак извънредна любов.
към втори вариант >>
Един турски бей имал една одая.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая.
И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място.
към втори вариант >>
Сега вземам любовта, да не си заставен.
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен.
Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите?
към втори вариант >>
И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая.
И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел.
Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били.
към втори вариант >>
Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо.
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен.
Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо.
Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай.
към втори вариант >>
Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел.
Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит.
Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил.
към втори вариант >>
Как ще покажеш любовта си?
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен. Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо.
Как ще покажеш любовта си?
Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае.
към втори вариант >>
Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит.
Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага.
Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ.
към втори вариант >>
Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота.
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен. Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си?
Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота.
Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай.
към втори вариант >>
Един ден идва един пътник, един странник.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага.
Един ден идва един пътник, един странник.
Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“.
към втори вариант >>
Вие го срещате, искате да му помогнете.
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен. Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота.
Вие го срещате, искате да му помогнете.
Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен.
към втори вариант >>
Казват му: „Няма място.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник.
Казват му: „Няма място.
Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“.
към втори вариант >>
Какво ще му говорите?
(втори вариант)
Сега вземам любовта, да не си заставен. Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете.
Какво ще му говорите?
По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете?
към втори вариант >>
Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били.
(втори вариант)
И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място.
Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били.
Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо.
към втори вариант >>
По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай.
(втори вариант)
Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите?
По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай.
Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете.
към втори вариант >>
Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил.
(втори вариант)
Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били.
Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил.
Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам.
към втори вариант >>
Не го запитвате колко той знае.
(втори вариант)
Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай.
Не го запитвате колко той знае.
То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие.
към втори вариант >>
Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ.
(втори вариант)
Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил.
Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ.
Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам. Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
То е пак неестествено положение, то е изключителен случай.
(втори вариант)
Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае.
То е пак неестествено положение, то е изключителен случай.
Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това.
към втори вариант >>
Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“.
(втори вариант)
Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ.
Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“.
И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам. Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен.
(втори вариант)
Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай.
Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен.
На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен.
към втори вариант >>
И на сутринта казва пак „Аллах версин“.
(втори вариант)
Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“.
И на сутринта казва пак „Аллах версин“.
Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам. Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
На този доволен човек какво трябва да му кажете?
(втори вариант)
Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен.
На този доволен човек какво трябва да му кажете?
Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете?
към втори вариант >>
Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо.
(втори вариант)
Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“.
Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо.
Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам. Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
Не го знаете.
(втори вариант)
По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете?
Не го знаете.
Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите.
към втори вариант >>
Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам.
(втори вариант)
Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо.
Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам.
Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
Когато го научите, ще ми кажете вие.
(втори вариант)
Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете.
Когато го научите, ще ми кажете вие.
Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите.
към втори вариант >>
Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
(втори вариант)
Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам.
Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
към втори вариант >>
Мислете върху това.
(втори вариант)
То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие.
Мислете върху това.
Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите.
към втори вариант >>
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ.
Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение.
към втори вариант >>
Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен.
(втори вариант)
Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това.
Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен.
Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя.
към втори вариант >>
Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ.
Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик.
Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят.
към втори вариант >>
Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете?
(втори вариант)
На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен.
Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете?
Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш.
към втори вариант >>
Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ. Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик.
Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът.
Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах.
към втори вариант >>
Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите.
(втори вариант)
Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете?
Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите.
Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено.
към втори вариант >>
Кажеш: „Стига туй.“ Прът.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ. Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът.
Кажеш: „Стига туй.“ Прът.
Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство.
към втори вариант >>
Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите.
(втори вариант)
Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите.
Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите.
Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете.
към втори вариант >>
Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ. Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът.
Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ.
Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия.
към втори вариант >>
Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите.
(втори вариант)
Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите.
Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите.
Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия?
към втори вариант >>
Сиромашията е едно благословение.
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ. Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ.
Сиромашията е едно благословение.
Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи.
към втори вариант >>
Ти светията не можеш да го спреш на пътя.
(втори вариант)
Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите.
Ти светията не можеш да го спреш на пътя.
Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете.
към втори вариант >>
Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят.
(втори вариант)
Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение.
Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят.
Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи. И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш.
(втори вариант)
Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя.
Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш.
На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията.
към втори вариант >>
Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах.
(втори вариант)
Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят.
Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах.
Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи. И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
На светия не се говори по обикновено.
(втори вариант)
Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш.
На светия не се говори по обикновено.
Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия.
към втори вариант >>
Така животът се разделя: сиромашия и богатство.
(втори вариант)
Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах.
Така животът се разделя: сиромашия и богатство.
Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи. И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете.
(втори вариант)
Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено.
Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете.
Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите.
към втори вариант >>
Тази философия.
(втори вариант)
Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство.
Тази философия.
Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи. И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
Знаете ли как се говори на светия?
(втори вариант)
Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете.
Знаете ли как се говори на светия?
И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята.
към втори вариант >>
Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи.
(втори вариант)
Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия.
Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи.
И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
И него не знаете.
(втори вариант)
Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия?
И него не знаете.
Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш.
към втори вариант >>
И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
(втори вариант)
Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи.
И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
към втори вариант >>
Вие се научете как се говори на светията.
(втори вариант)
Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете.
Вие се научете как се говори на светията.
Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората.
към втори вариант >>
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха.
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха.
Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте? “ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили?
към втори вариант >>
Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия.
(втори вариант)
На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията.
Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия.
Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях.
към втори вариант >>
Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте?
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха.
Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте?
“ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде.
към втори вариант >>
Те говорят на светия, както се говори на хамалите.
(втори вариант)
Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия.
Те говорят на светия, както се говори на хамалите.
Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее.
към втори вариант >>
“ „От методистката църква.
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха. Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте?
“ „От методистката църква.
Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат.
към втори вариант >>
Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята.
(втори вариант)
Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите.
Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята.
И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него.
към втори вариант >>
Не може ли да стоим три дена тук?
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха. Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте? “ „От методистката църква.
Не може ли да стоим три дена тук?
“ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете.
към втори вариант >>
И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш.
(втори вариант)
И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята.
И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш.
Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ.
към втори вариант >>
“ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас?
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха. Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте? “ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук?
“ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас?
Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си.
към втори вариант >>
Всички тия светии са станали като мечки за хората.
(втори вариант)
Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш.
Всички тия светии са станали като мечки за хората.
Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години.
към втори вариант >>
Колко сте определили?
(втори вариант)
Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха. Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте? “ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас?
Колко сте определили?
“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така.
към втори вариант >>
Всички ги е страх от тях.
(втори вариант)
Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората.
Всички ги е страх от тях.
Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години. Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде.
(втори вариант)
Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте? “ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили?
“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде.
Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите.
към втори вариант >>
Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее.
(втори вариант)
Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях.
Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее.
Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години. Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат.
(втори вариант)
“ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде.
Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат.
И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни.
към втори вариант >>
Няма да искаш да минеш при него.
(втори вариант)
Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее.
Няма да искаш да минеш при него.
Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години. Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете.
(втори вариант)
Не може ли да стоим три дена тук? “ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат.
И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете.
Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни.
към втори вариант >>
Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ.
(втори вариант)
И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него.
Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ.
Тъй си го представлявате след две хиляди години. Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си.
(втори вариант)
“ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете.
Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си.
Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни. Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Тъй си го представлявате след две хиляди години.
(втори вариант)
Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ.
Тъй си го представлявате след две хиляди години.
Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
Много хубаво проветрение става така.
(втори вариант)
Колко сте определили? “ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си.
Много хубаво проветрение става така.
И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни. Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
(втори вариант)
Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години.
Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
към втори вариант >>
И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите.
(втори вариант)
“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така.
И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите.
Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни. Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Сега някои намират, че не е направил добре.
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре.
Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си.
към втори вариант >>
Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни.
(втори вариант)
Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите.
Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни.
Каквото ви дадат, да бъдете благодарни. Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Ами че как трябваше да направи?
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре.
Ами че как трябваше да направи?
Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват.
към втори вариант >>
Каквото ви дадат, да бъдете благодарни.
(втори вариант)
И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни.
Каквото ви дадат, да бъдете благодарни.
Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия.
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре. Ами че как трябваше да направи?
Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия.
Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това.
към втори вариант >>
Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
(втори вариант)
Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни.
Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
към втори вариант >>
Че той е хасъл светия.
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре. Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия.
Че той е хасъл светия.
Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите.
към втори вариант >>
Та казвам, сега ви навеждам този пример, всичко произтича от нашето неразбиране.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви навеждам този пример, всичко произтича от нашето неразбиране.
Ние искаме един живот, който не е съгласен с естествените закони.
към втори вариант >>
Всеки светия носи по един камшик.
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре. Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия.
Всеки светия носи по един камшик.
И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите. Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
Ние искаме един живот, който не е съгласен с естествените закони.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви навеждам този пример, всичко произтича от нашето неразбиране.
Ние искаме един живот, който не е съгласен с естествените закони.
към втори вариант >>
И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си.
(втори вариант)
Сега някои намират, че не е направил добре. Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик.
И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си.
И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите. Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи.
Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен.
към втори вариант >>
И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват.
(втори вариант)
Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си.
И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват.
Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите. Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
Ние криво разбираме света.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи.
Ние криво разбираме света.
Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш.
към втори вариант >>
Минал е светията и прекатурил всичко това.
(втори вариант)
Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват.
Минал е светията и прекатурил всичко това.
Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите. Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
Господ е направил света да се учим.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи. Ние криво разбираме света.
Господ е направил света да се учим.
И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш.
към втори вариант >>
Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите.
(втори вариант)
Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това.
Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите.
Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
И да бъдем доволни от противоречията в живота.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи. Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим.
И да бъдем доволни от противоречията в живота.
Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога.
към втори вариант >>
Ти изведнъж вярваш и разбираш.
(втори вариант)
Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите.
Ти изведнъж вярваш и разбираш.
към втори вариант >>
Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи. Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота.
Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни.
От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране.
към втори вариант >>
Често хората мязат на малки деца.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца.
Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си.
към втори вариант >>
От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за да бъдем щастливи. Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни.
От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен.
Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия.
към втори вариант >>
Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца.
Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си.
Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква.
към втори вариант >>
Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш.
(втори вариант)
Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен.
Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш.
И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия.
към втори вариант >>
Но майката има друг един език.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца. Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си.
Но майката има друг един език.
То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето.
към втори вариант >>
И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш.
(втори вариант)
Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш.
И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш.
Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи.
към втори вариант >>
То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца. Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език.
То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото.
Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му.
към втори вариант >>
Във всяко време да благодариш на Бога.
(втори вариант)
И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш.
Във всяко време да благодариш на Бога.
Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен.
към втори вариант >>
Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца. Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото.
Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне.
И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си.
към втори вариант >>
Това е правилното разбиране.
(втори вариант)
Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога.
Това е правилното разбиране.
То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа.
към втори вариант >>
И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си.
(втори вариант)
Често хората мязат на малки деца. Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне.
И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си.
Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това.
към втори вариант >>
То е правилната философия.
(втори вариант)
От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране.
То е правилната философия.
И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква.
(втори вариант)
Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си.
Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква.
Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това. Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
И там е всичката философия.
(втори вариант)
Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия.
И там е всичката философия.
Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка.
към втори вариант >>
Това е първата лъжа на детето.
(втори вариант)
Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква.
Това е първата лъжа на детето.
И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това. Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
Но същевременно пък човек трябва да работи.
(втори вариант)
И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия.
Но същевременно пък човек трябва да работи.
Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил.
към втори вариант >>
И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му.
(втори вариант)
То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето.
И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му.
То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това. Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен.
(втори вариант)
Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи.
Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен.
Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил. Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си.
(втори вариант)
Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му.
То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си.
А ни най–малко не разбира това. Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
Навсякъде работа.
(втори вариант)
Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен.
Навсякъде работа.
Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил. Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
А ни най–малко не разбира това.
(втори вариант)
И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си.
А ни най–малко не разбира това.
Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
Това е естественото положение.
(втори вариант)
То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа.
Това е естественото положение.
А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил. Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
(втори вариант)
Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това.
Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.
към втори вариант >>
А ученето то е една придобивка.
(втори вариант)
И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение.
А ученето то е една придобивка.
Някой е учен, понеже е работил. Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете.
Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма.
към втори вариант >>
Някой е учен, понеже е работил.
(втори вариант)
Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка.
Някой е учен, понеже е работил.
Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
Нали така?
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете.
Нали така?
Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва.
към втори вариант >>
Някой е богат, понеже е работил.
(втори вариант)
Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил.
Някой е богат, понеже е работил.
към втори вариант >>
Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете. Нали така?
Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо.
Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той.
към втори вариант >>
Сега туй, което ви казах, то не е научно.
(втори вариант)
Сега туй, което ви казах, то не е научно.
Какво може да се приложи в света? То е за напредналите ученици. Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл. Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
към втори вариант >>
Вие трябва да пишете писма.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете. Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо.
Вие трябва да пишете писма.
И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани.
към втори вариант >>
Какво може да се приложи в света?
(втори вариант)
Сега туй, което ви казах, то не е научно.
Какво може да се приложи в света?
То е за напредналите ученици. Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл. Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
към втори вариант >>
И него не знаете.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете. Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма.
И него не знаете.
Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани. Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
То е за напредналите ученици.
(втори вариант)
Сега туй, което ви казах, то не е научно. Какво може да се приложи в света?
То е за напредналите ученици.
Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл. Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
към втори вариант >>
Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете. Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете.
Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма.
Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани. Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл.
(втори вариант)
Сега туй, което ви казах, то не е научно. Какво може да се приложи в света? То е за напредналите ученици.
Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл.
Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
към втори вариант >>
Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва.
(втори вариант)
Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма.
Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва.
Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани. Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
(втори вариант)
Сега туй, което ви казах, то не е научно. Какво може да се приложи в света? То е за напредналите ученици. Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл.
Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
към втори вариант >>
Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той.
(втори вариант)
Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва.
Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той.
Писал–писал, и нещата остават недописани. Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Писал–писал, и нещата остават недописани.
(втори вариант)
Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той.
Писал–писал, и нещата остават недописани.
Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани.
Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Думите само като се наредят, има сила.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила.
Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба.
към втори вариант >>
Вие казвате, че в речника има хиляди думи.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила.
Вие казвате, че в речника има хиляди думи.
Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви.
към втори вариант >>
Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила. Вие казвате, че в речника има хиляди думи.
Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила.
Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила.
към втори вариант >>
Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила. Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила.
Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си.
Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат.
към втори вариант >>
Тя е обикновена дума.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила. Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си.
Тя е обикновена дума.
Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат. Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила. Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума.
Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба.
Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат. Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви.
(втори вариант)
Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба.
Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви.
Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат. Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила.
(втори вариант)
Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви.
Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила.
И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат. Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат.
(втори вариант)
Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила.
И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат.
Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
Тогава думите получават своята динамическа сила.
(втори вариант)
Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат.
Тогава думите получават своята динамическа сила.
към втори вариант >>
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен.
Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали.
към втори вариант >>
Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен.
Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели.
Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят.
към втори вариант >>
Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен. Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели.
Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не.
И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно.
към втори вариант >>
И мисли да яде ли, или да не яде.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен. Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не.
И мисли да яде ли, или да не яде.
На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно. Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен. Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде.
На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска.
Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно. Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали.
(втори вариант)
Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен. Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска.
Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали.
На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно. Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят.
(втори вариант)
Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали.
На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят.
Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно. Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно.
(втори вариант)
Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят.
Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно.
Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
(втори вариант)
И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно.
Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.
към втори вариант >>
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив.
Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда.
към втори вариант >>
Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив.
Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание.
Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание.
към втори вариант >>
Или незнанието, или каквато и да е друга причина.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив. Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание.
Или незнанието, или каквато и да е друга причина.
Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи.
към втори вариант >>
Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни?
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив. Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина.
Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни?
Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва.
към втори вариант >>
Знание има човек, сила има, пак е недоволен.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив. Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни?
Знание има човек, сила има, пак е недоволен.
Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях.
към втори вариант >>
Има неща, от които човек страда.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив. Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен.
Има неща, от които човек страда.
Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание.
(втори вариант)
Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда.
Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание.
Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен.
към втори вариант >>
Защото и знанието се губи.
(втори вариант)
Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание.
Защото и знанието се губи.
Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните.
към втори вариант >>
Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва.
(втори вариант)
Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи.
Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва.
Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила.
към втори вариант >>
Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях.
(втори вариант)
Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва.
Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях.
Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете.
към втори вариант >>
Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота.
(втори вариант)
Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях.
Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота.
Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече.
към втори вариант >>
Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен.
(втори вариант)
Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота.
Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен.
Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече.
към втори вариант >>
Ще облечеш формата на безсилните.
(втори вариант)
Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен.
Ще облечеш формата на безсилните.
Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи.
към втори вариант >>
Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила.
(втори вариант)
Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните.
Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила.
Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен.
към втори вариант >>
Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете.
(втори вариант)
Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила.
Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете.
И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече.
(втори вариант)
Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете.
И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече.
Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
Всякога човек се е натоварил повече.
(втори вариант)
Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече.
Всякога човек се е натоварил повече.
Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи.
(втори вариант)
Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече.
Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи.
И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен.
(втори вариант)
Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи.
И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен.
Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
Че как ще бъде щастлив?
(втори вариант)
Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен.
Че как ще бъде щастлив?
към втори вариант >>
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си.
Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък.
към втори вариант >>
Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си.
Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече.
За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута.
към втори вариант >>
За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си. Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече.
За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат.
Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците.
към втори вариант >>
Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си. Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат.
Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца.
Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка?
към втори вариант >>
Според мен възпитанието е само един момент.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си. Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца.
Според мен възпитанието е само един момент.
Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим.
към втори вариант >>
Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък.
(втори вариант)
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си. Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент.
Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък.
И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек.
към втори вариант >>
И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута.
(втори вариант)
Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък.
И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута.
„Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли.
към втори вариант >>
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж.
После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца.
към втори вариант >>
„Алдефити“ – казват турците.
(втори вариант)
За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута.
„Алдефити“ – казват турците.
А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина.
към втори вариант >>
После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж.
После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека.
Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1.
към втори вариант >>
А ако го бута постоянно, да го тласка?
(втори вариант)
Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците.
А ако го бута постоянно, да го тласка?
Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал.
към втори вариант >>
Някъде бързат, като че внасят повече.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека.
Някъде бързат, като че внасят повече.
Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките.
към втори вариант >>
Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим.
(втори вариант)
Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка?
Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим.
Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал. Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
Туй показва една вътрешна умора.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече.
Туй показва една вътрешна умора.
Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва.
към втори вариант >>
Някой иска да остане добър човек.
(втори вариант)
Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим.
Някой иска да остане добър човек.
Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал. Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора.
Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите.
Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
Или се помоли.
(втори вариант)
И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек.
Или се помоли.
И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал. Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
Иносказателно – с мировареца.
(втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите.
Иносказателно – с мировареца.
„Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
И разбира, че него ден той добил известна светлина.
(втори вариант)
„Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли.
И разбира, че него ден той добил известна светлина.
Не се мине половин час, той пак закъсал. Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
„Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1.
(втори вариант)
После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца.
„Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1.
стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
Не се мине половин час, той пак закъсал.
(втори вариант)
А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина.
Не се мине половин час, той пак закъсал.
Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките.
(втори вариант)
Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1.
стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките.
Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
(втори вариант)
Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал.
Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?
към втори вариант >>
Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва.
(втори вариант)
Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките.
Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва.
Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
Това е едно неразбиране на живота.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота.
Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия.
към втори вариант >>
Сега вие сами прочетете пак главата.
(втори вариант)
Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва.
Сега вие сами прочетете пак главата.
към втори вариант >>
Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота.
Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот.
Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното.
към втори вариант >>
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие.
Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора.
към втори вариант >>
Та и светските хора са духовни хора.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота. Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот.
Та и светските хора са духовни хора.
Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек?
към втори вариант >>
Че причината сте вие, неразбиране е това.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие.
Че причината сте вие, неразбиране е това.
Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат.
към втори вариант >>
Религии има, че как.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота. Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора.
Религии има, че как.
Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети.
към втори вариант >>
Някой път вие сте неразположени.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие. Че причината сте вие, неразбиране е това.
Някой път вие сте неразположени.
Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат. И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
Я го виж онзи пияница.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота. Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как.
Я го виж онзи пияница.
И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното.
към втори вариант >>
Той казва – неразположението зависи от тебе.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие. Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени.
Той казва – неразположението зависи от тебе.
Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат. И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
И той има религия.
(втори вариант)
Това е едно неразбиране на живота. Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница.
И той има религия.
Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона.
към втори вариант >>
Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие. Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе.
Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията.
Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат. И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
Известна форма, начини има, по които той пие виното.
(втори вариант)
Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия.
Известна форма, начини има, по които той пие виното.
Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен.
към втори вариант >>
Та има два вида сиромаси хора.
(втори вариант)
Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие. Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията.
Та има два вида сиромаси хора.
Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат. И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
Та в какво седи религиозният човек?
(втори вариант)
Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното.
Та в какво седи религиозният човек?
В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии.
към втори вариант >>
Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат.
(втори вариант)
Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора.
Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат.
И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети.
(втори вариант)
Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек?
В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети.
Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия.
към втори вариант >>
И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
(втори вариант)
Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат.
И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
към втори вариант >>
Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното.
(втори вариант)
Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети.
Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното.
Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия.
към втори вариант >>
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място.
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място.
Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх.
към втори вариант >>
Та туй пристрастяване не е ли неговата икона.
(втори вариант)
И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното.
Та туй пристрастяване не е ли неговата икона.
Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци.
към втори вариант >>
Нали така?
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място.
Нали така?
Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там.
към втори вариант >>
Като я погледне, и той е религиозен.
(втори вариант)
Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона.
Като я погледне, и той е религиозен.
И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите.
към втори вариант >>
Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е.
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място. Нали така?
Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е.
А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там. А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
И в света има разни религии.
(втори вариант)
Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен.
И в света има разни религии.
И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми.
към втори вариант >>
А при това сами не вярвате в това учение.
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място. Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е.
А при това сами не вярвате в това учение.
Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там. А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
И младите, децата, си имат своя религия.
(втори вариант)
В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии.
И младите, децата, си имат своя религия.
На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон.
към втори вариант >>
Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите?
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място. Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение.
Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите?
И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там. А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия.
(втори вариант)
Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия.
На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия.
Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша.
към втори вариант >>
И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх.
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място. Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите?
И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх.
Гледате някой човек да няма там. А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци.
(втори вариант)
Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия.
Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци.
Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади.
към втори вариант >>
Гледате някой човек да няма там.
(втори вариант)
Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх.
Гледате някой човек да няма там.
А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
Има два вида религии на младите.
(втори вариант)
Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци.
Има два вида религии на младите.
Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях.
към втори вариант >>
А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
(втори вариант)
Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там.
А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.
към втори вариант >>
Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми.
(втори вариант)
И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите.
Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми.
Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях. А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо.
Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение.
към втори вариант >>
Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон.
(втори вариант)
И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми.
Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон.
Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях. А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
Понеже ни най–малко не вярвате в доброто.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо.
Понеже ни най–малко не вярвате в доброто.
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат.
към втори вариант >>
Той не ги слуша.
(втори вариант)
На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон.
Той не ги слуша.
Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях. А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо. Понеже ни най–малко не вярвате в доброто.
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат.
И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят.
към втори вариант >>
Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади.
(втори вариант)
Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша.
Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади.
А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях. А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
И много пъти ти кипнеш.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо. Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат.
И много пъти ти кипнеш.
Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли.
към втори вариант >>
А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях.
(втори вариант)
Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади.
А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях.
А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо. Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш.
Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят.
Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли. Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
(втори вариант)
Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях.
А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.
към втори вариант >>
Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо. Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят.
Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение.
Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли. Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия.
Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик.
към втори вариант >>
Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат.
(втори вариант)
Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение.
Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат.
Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли. Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
Аз не съм видял една форма, една религия.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия.
Аз не съм видял една форма, една религия.
Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те.
към втори вариант >>
Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат.
Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят.
Като го свие коремът, час по час се моли, моли. Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
Толкова разнообразна е религията.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия. Аз не съм видял една форма, една религия.
Толкова разнообразна е религията.
Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право.
към втори вариант >>
Като го свие коремът, час по час се моли, моли.
(втори вариант)
И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят.
Като го свие коремът, час по час се моли, моли.
Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия. Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията.
Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми.
Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява.
към втори вариант >>
Като го напусне болестта, успива се.
(втори вариант)
Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли.
Като го напусне болестта, успива се.
към втори вариант >>
Та то не е една и не е две.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия. Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми.
Та то не е една и не е две.
Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател.
към втори вариант >>
Питам сега, туй е една изнудителна страна.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна.
От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога.
към втори вариант >>
Сега тази работа е малко чапрашик.
(втори вариант)
Сега вие седите и ми разправяте – то е религия. Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две.
Сега тази работа е малко чапрашик.
Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите.
към втори вариант >>
От такова едно състояние ние не можем да разберем живота.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна.
От такова едно състояние ние не можем да разберем живота.
Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори.
към втори вариант >>
Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те.
(втори вариант)
Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик.
Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те.
Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ.
към втори вариант >>
Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна. От такова едно състояние ние не можем да разберем живота.
Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото.
Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден.
към втори вариант >>
Не че това е криво, то е право.
(втори вариант)
Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те.
Не че това е криво, то е право.
Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ. Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате.
(втори вариант)
Питам сега, туй е една изнудителна страна. От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото.
Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате.
И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение.
към втори вариант >>
Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява.
(втори вариант)
Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право.
Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява.
Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ. Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.
към втори вариант >>
2.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
това, което е съществено в нея!
Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум. Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е.
това, което е съществено в нея!
Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед.
към беседата >>
При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже.
– На неразбиране на живота. Казвате, че еди-кой си писал, че в грях ме зачна майка ми. – Това отчасти е вярно. Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе.
При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже.
Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща.
към беседата >>
Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта.
Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум. Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е. това, което е съществено в нея!
Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта.
Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед.
към беседата >>
Но сега аз говоря за едно раждане.
Казвате, че еди-кой си писал, че в грях ме зачна майка ми. – Това отчасти е вярно. Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже.
Но сега аз говоря за едно раждане.
Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря.
към беседата >>
Любовта не може всякога да се наблюдава.
Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум. Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е. това, което е съществено в нея! Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта.
Любовта не може всякога да се наблюдава.
И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н.
към беседата >>
Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена.
– Това отчасти е вярно. Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане.
Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена.
Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло.
към беседата >>
И тя има свое време за наблюдение.
Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум. Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е. това, което е съществено в нея! Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава.
И тя има свое време за наблюдение.
Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания.
към беседата >>
Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди.
Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена.
Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди.
При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат.
към беседата >>
Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед.
Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е. това, което е съществено в нея! Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение.
Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед.
Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата.
към беседата >>
При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща.
– В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди.
При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща.
Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло.
към беседата >>
Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед.
това, което е съществено в нея! Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед.
Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед.
Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са.
към беседата >>
Той сам ще си бъде и майка, и баща.
При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща.
Той сам ще си бъде и майка, и баща.
Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед.
Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед.
Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед.
Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш.
към беседата >>
Той сам ще си бъде и син, и дъщеря.
Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща.
Той сам ще си бъде и син, и дъщеря.
Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той?
към беседата >>
Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н.
Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед.
Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н.
Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма.
към беседата >>
Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло.
Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря.
Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло.
Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре.
към беседата >>
Това са все човешки идеи, човешки разбирания.
И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н.
Това са все човешки идеи, човешки разбирания.
Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо.
към беседата >>
Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат.
Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло.
Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат.
Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее.
към беседата >>
Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата.
Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания.
Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата.
Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока.
към беседата >>
Щом придобият едно тяло, те са едно цяло.
При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат.
Щом придобият едно тяло, те са едно цяло.
Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели.
към беседата >>
Ние не разглеждаме нещата, тъй както са.
Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата.
Ние не разглеждаме нещата, тъй както са.
Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло.
Ще ви приведа един пример.
Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото.
към беседата >>
Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш.
Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са.
Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш.
Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото.
към беседата >>
Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той?
Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример.
Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той?
Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо.
към беседата >>
Казваш: Като него друг няма.
Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш.
Казваш: Като него друг няма.
Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум.
към беседата >>
Този човек непременно ще умре.
Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той?
Този човек непременно ще умре.
Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия.
към беседата >>
Всеки хвали своето стадо.
Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма.
Всеки хвали своето стадо.
Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота.
към беседата >>
Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее.
Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре.
Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее.
Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така.
към беседата >>
Всеки хвали своята стока.
Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо.
Всеки хвали своята стока.
Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим.
към беседата >>
Краката, това са човешките добродетели.
Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее.
Краката, това са човешките добродетели.
Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира.
към беседата >>
Това е частично разбиране на нещата.
Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока.
Това е частично разбиране на нещата.
Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения.
към беседата >>
Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото.
Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели.
Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото.
Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н.
към беседата >>
Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото.
Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата.
Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото.
Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто.
към беседата >>
Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо.
Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото.
Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо.
Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик.
към беседата >>
Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум.
Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото.
Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум.
Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди.
към беседата >>
Това е философия.
Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо.
Това е философия.
Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам.
към беседата >>
Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота.
Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум.
Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота.
Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе.
към беседата >>
Казвате, че не може да бъде така.
Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия.
Казвате, че не може да бъде така.
Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша.
към беседата >>
Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим.
Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота.
Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим.
В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си.
към беседата >>
Но така не се разбира.
Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така.
Но така не се разбира.
Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората.
към беседата >>
В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения.
Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим.
В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения.
И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си.
към беседата >>
Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н.
Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира.
Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н.
Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра.
към беседата >>
И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто.
Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения.
И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто.
Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе.
към беседата >>
Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик.
Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н.
Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик.
Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората.
към беседата >>
Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди.
Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто.
Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди.
Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава?
към беседата >>
Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам.
Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик.
Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам.
Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил?
към беседата >>
Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе.
Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди.
Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе.
Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил.
към беседата >>
Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша.
Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам.
Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша.
Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа.
към беседата >>
Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си.
Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе.
Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си.
Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано.
към беседата >>
Казвате: Направи това, за да повярват хората.
Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша.
Казвате: Направи това, за да повярват хората.
– Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано.
към беседата >>
Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си.
В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си.
Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си.
Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си.
към беседата >>
– Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра.
Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората.
– Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра.
Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране.
към беседата >>
Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе.
И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си.
Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе.
С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука.
към беседата >>
Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората.
Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра.
Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората.
После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
към беседата >>
С какво ще се хвали тогава?
Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе.
С какво ще се хвали тогава?
Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана?
към беседата >>
После ще ме питате как съм го направил?
Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората.
После ще ме питате как съм го направил?
То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам.
към беседата >>
Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил.
Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава?
Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил.
– Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът?
към беседата >>
То не е ваша работа.
Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил?
То не е ваша работа.
Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен.
към беседата >>
– Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано.
Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил.
– Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано.
Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се.
към беседата >>
Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано.
Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа.
Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано.
Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена.
към беседата >>
Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си.
Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано.
Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си.
Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени.
към беседата >>
Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране.
– Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано.
Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране.
Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото.
към беседата >>
Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука.
Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си.
Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука.
Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си.
към беседата >>
Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране.
Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите.
към беседата >>
Казваш: Какво стана?
С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука.
Казваш: Какво стана?
Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил.
към беседата >>
Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам.
После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам.
Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек?
към беседата >>
Де отиде ледът?
Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана?
Де отиде ледът?
– Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта.
към беседата >>
Божественото в мене е като един извор, който е затворен.
То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам.
Божественото в мене е като един извор, който е затворен.
Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи?
към беседата >>
– Отиде някъде, изгуби се.
– Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът?
– Отиде някъде, изгуби се.
Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели.
към беседата >>
Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена.
Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен.
Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена.
Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате.
към беседата >>
Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени.
Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се.
Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени.
Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо?
към беседата >>
Този кран е препятствие на Божественото.
Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена.
Този кран е препятствие на Божественото.
Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят.
към беседата >>
Някой се оплаква, че изгубил Любовта си.
Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени.
Някой се оплаква, че изгубил Любовта си.
– Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи.
към беседата >>
Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите.
Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото.
Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите.
Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят.
към беседата >>
– Никаква Любов не е изгубил.
Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си.
– Никаква Любов не е изгубил.
Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат.
към беседата >>
Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек?
Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите.
Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек?
Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно.
към беседата >>
Той изгубил само формата на Любовта.
Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил.
Той изгубил само формата на Любовта.
Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне.
към беседата >>
Че не сме ли вярващи?
Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек?
Че не сме ли вярващи?
– Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен.
към беседата >>
Любовта нито се губи, нито се печели.
– Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта.
Любовта нито се губи, нито се печели.
Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите.
към беседата >>
– Вярвате, но умирате.
Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи?
– Вярвате, но умирате.
Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот.
към беседата >>
Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо?
Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели.
Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо?
– Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си.
към беседата >>
Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят.
Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате.
Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят.
Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото.
към беседата >>
– Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи.
Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо?
– Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи.
Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия.
към беседата >>
Някои от вас не вярвате дали има този свят.
Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят.
Някои от вас не вярвате дали има този свят.
И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече.
към беседата >>
Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат.
– Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи.
Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат.
Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това?
към беседата >>
И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно.
Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят.
И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно.
И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота.
към беседата >>
Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне.
Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат.
Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне.
Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече.
към беседата >>
И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен.
Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно.
И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен.
Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен?
към беседата >>
Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите.
Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне.
Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите.
Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия.
към беседата >>
Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот.
– Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен.
Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот.
До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата.
към беседата >>
Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си.
Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите.
Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си.
Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите.
към беседата >>
До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото.
Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот.
До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото.
Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си.
към беседата >>
Ученият винаги тежи повече от невежия.
– Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си.
Ученият винаги тежи повече от невежия.
– Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека.
към беседата >>
Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече.
Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото.
Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече.
Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър.
към беседата >>
– Как е възможно това?
Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия.
– Как е възможно това?
– Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека.
към беседата >>
Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота.
И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече.
Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота.
От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър.
към беседата >>
– Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече.
Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това?
– Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече.
Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма.
към беседата >>
От какво трябва човек да бъде доволен?
И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота.
От какво трябва човек да бъде доволен?
Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек.
към беседата >>
Той е по-голям от този на невежия.
Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече.
Той е по-голям от този на невежия.
Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си.
към беседата >>
Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата.
Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен?
Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата.
Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини.
към беседата >>
Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите.
Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия.
Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите.
Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви.
към беседата >>
Този човек носи доволството в себе си.
До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата.
Този човек носи доволството в себе си.
Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи.
към беседата >>
Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека.
Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите.
Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека.
Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов.
към беседата >>
Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър.
Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си.
Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър.
Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе.
към беседата >>
Мускулната система се губи у човека.
– Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека.
Мускулната система се губи у човека.
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта.
към беседата >>
Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър.
Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър.
Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър.
И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко.
към беседата >>
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма.
– Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека.
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма.
При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта.
към беседата >>
И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек.
От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър.
И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек.
Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане.
към беседата >>
При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си.
Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма.
При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си.
Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта.
към беседата >>
Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини.
Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек.
Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини.
Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли?
към беседата >>
Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви.
Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си.
Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви.
Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо?
към беседата >>
Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи.
Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини.
Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи.
Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш.
към беседата >>
Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов.
Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви.
Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов.
Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания.
към беседата >>
Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе.
Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи.
Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе.
Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив.
към беседата >>
Това са предвестници на Любовта.
Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов.
Това са предвестници на Любовта.
Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад.
към беседата >>
Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко.
Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе.
Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко.
Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност.
към беседата >>
Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта.
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта.
Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта.
Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
към беседата >>
Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане.
И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко.
Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане.
И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ?
към беседата >>
Те още не живеят в Царството на Любовта.
При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта.
Те още не живеят в Царството на Любовта.
– Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго.
към беседата >>
И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли?
Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане.
И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли?
Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи.
към беседата >>
– Защо?
Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта.
– Защо?
– Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори.
към беседата >>
Ако не вярваш, пак ще умреш.
Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли?
Ако не вярваш, пак ще умреш.
Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината.
към беседата >>
– Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания.
Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо?
– Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания.
Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето.
към беседата >>
Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив.
Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш.
Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив.
Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил.
към беседата >>
Земята е цял ад.
Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания.
Земята е цял ад.
Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре.
към беседата >>
Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност.
Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив.
Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност.
– Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина.
към беседата >>
Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад.
Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение.
към беседата >>
– Ама нали трябва да вярваме в някой философ?
Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност.
– Ама нали трябва да вярваме в някой философ?
Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам.
към беседата >>
Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго.
Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго.
Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи.
И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ?
Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи.
А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено.
към беседата >>
Но така не трябва да се говори.
– Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго.
Но така не трябва да се говори.
Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината.
Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи.
А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината.
Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот.
към беседата >>
Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето.
– Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори.
Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето.
Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил.
Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината.
Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил.
Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория.
към беседата >>
Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре.
Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето.
Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре.
Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина.
Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил.
Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина.
– Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен.
към беседата >>
Това е временно положение.
Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре.
Това е временно положение.
Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
– Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам.
– Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина.
– Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам.
Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не.
към беседата >>
Цялата земя не е направена само от пясък.
Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение.
Цялата земя не е направена само от пясък.
към беседата >>
Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено.
Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам.
Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено.
Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си.
към беседата >>
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали.
В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото.
към беседата >>
Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот.
А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено.
Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот.
Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш.
към беседата >>
В хората има нещо неустойчиво.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали.
В хората има нещо неустойчиво.
Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка.
към беседата >>
Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория.
Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот.
Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория.
Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати.
към беседата >>
Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво.
Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой.
Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва.
към беседата >>
Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен.
Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория.
Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен.
Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия.
към беседата >>
Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой.
Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай.
Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала.
към беседата >>
Искам да проверя дали някои черти са верни или не.
– Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен.
Искам да проверя дали някои черти са верни или не.
Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши.
към беседата >>
Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай.
Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе.
Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат.
към беседата >>
Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си.
Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не.
Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си.
Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му.
към беседата >>
Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото.
Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе.
Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото.
По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат.
към беседата >>
Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш.
Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си.
Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш.
Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така.
към беседата >>
По едно време насреща им се задава една голяма мечка.
В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото.
По едно време насреща им се задава една голяма мечка.
Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия.
към беседата >>
Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати.
Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш.
Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати.
Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината.
към беседата >>
Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва.
Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка.
Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва.
– Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим.
към беседата >>
Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия.
Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати.
Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия.
По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва.
към беседата >>
– Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала.
Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва.
– Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала.
Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение.
към беседата >>
По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши.
Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия.
По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши.
След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината.
към беседата >>
Днес всички хора само цъкат.
Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала.
Днес всички хора само цъкат.
Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота.
към беседата >>
След това описвам и майка му.
Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши.
След това описвам и майка му.
Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека.
към беседата >>
Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат.
Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат.
Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат.
Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни.
към беседата >>
Той казва, че всичко това е точно така.
Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му.
Той казва, че всичко това е точно така.
При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание.
към беседата >>
Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия.
По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат.
Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия.
Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил?
към беседата >>
При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината.
Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така.
При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината.
И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека.
към беседата >>
Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим.
Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия.
Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим.
Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те.
към беседата >>
И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва.
Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината.
И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва.
Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици.
към беседата >>
Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение.
– Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим.
Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение.
Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил?
към беседата >>
Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината.
По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва.
Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината.
Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света.
към беседата >>
Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота.
Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение.
Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота.
Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави.
към беседата >>
Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека.
След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината.
Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека.
Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно.
към беседата >>
Сега вие можете да ми направите възражения от три страни.
Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота.
Сега вие можете да ми направите възражения от три страни.
Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил?
към беседата >>
Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание.
Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека.
Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание.
Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър.
към беседата >>
Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил?
Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни.
Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил?
– Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави.
към беседата >>
Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека.
При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание.
Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека.
Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър.
към беседата >>
– Прави са те.
Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил?
– Прави са те.
Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам.
към беседата >>
Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици.
И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека.
Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици.
Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
към беседата >>
Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил?
Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те.
Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил?
– И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам.
към беседата >>
Върху тях сега се реди новото в света.
Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици.
Върху тях сега се реди новото в света.
Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
към беседата >>
– И те са прави.
Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил?
– И те са прави.
Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите.
към беседата >>
Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно.
Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света.
Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно.
Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене.
към беседата >>
Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил?
Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави.
Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил?
– И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот.
към беседата >>
Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър.
Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно.
Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър.
Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам?
към беседата >>
– И те са прави.
Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил?
– И те са прави.
Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така.
към беседата >>
Той и без това може да си е добър.
Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър.
Той и без това може да си е добър.
Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см.
към беседата >>
Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам.
– Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави.
Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам.
Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар.
към беседата >>
Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър.
Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе.
към беседата >>
Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам.
Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам.
Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам.
Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост.
към беседата >>
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив.
към беседата >>
Единствените хора в света, които страдат, това са старите.
– И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам.
Единствените хора в света, които страдат, това са старите.
Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада.
към беседата >>
Не зная какъв дявол има в мене.
Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
Не зная какъв дявол има в мене.
Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
към беседата >>
Младите водят широк живот.
Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите.
Младите водят широк живот.
– Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля!
към беседата >>
Меря главата му и какво виждам?
Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене.
Меря главата му и какво виждам?
Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
към беседата >>
– Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така.
– И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот.
– Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така.
Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна.
към беседата >>
Около ушите му главата му е широка 16–17 см.
Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам?
Около ушите му главата му е широка 16–17 см.
– Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече. – И това си има причините.
към беседата >>
Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар.
Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така.
Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар.
Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите.
към беседата >>
– Да, голям е дяволът в тебе.
Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см.
– Да, голям е дяволът в тебе.
Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече. – И това си има причините.
към беседата >>
Той не се задоволява от своята младост.
Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар.
Той не се задоволява от своята младост.
Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух.
към беседата >>
Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив.
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе.
Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив.
Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече. – И това си има причините.
към беседата >>
Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада.
Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост.
Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада.
Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат.
към беседата >>
Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив.
Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече. – И това си има причините.
към беседата >>
Той казва: Да имам такава брада, да я тегля!
Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада.
Той казва: Да имам такава брада, да я тегля!
Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова!
към беседата >>
Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
– И това си има причините.
към беседата >>
Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна.
– Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля!
Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна.
Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти.
към беседата >>
– И това си има причините.
Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
– И това си има причините.
към беседата >>
Ето де е грешката на младите.
Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна.
Ето де е грешката на младите.
Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел.
към беседата >>
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват.
Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете.
към беседата >>
Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух.
Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите.
Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух.
Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек.
към беседата >>
Подробностите (са) за учените хора.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват.
Подробностите (са) за учените хора.
Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора.
към беседата >>
Тези сравнения сега не може да ви утешат.
Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух.
Тези сравнения сега не може да ви утешат.
На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му.
към беседата >>
Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора.
Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща.
Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора.
към беседата >>
На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова!
Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат.
На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова!
Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение.
към беседата >>
Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща.
Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека.
После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него.
към беседата >>
Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти.
Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова!
Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти.
– По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери.
към беседата >>
После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека.
После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване.
Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове.
към беседата >>
– По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел.
Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти.
– По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел.
– Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе.
към беседата >>
Той представя една добра книга, по която можете да четете.
Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване.
Той представя една добра книга, по която можете да четете.
По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване.
към беседата >>
– Така не се утешава човек.
Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел.
– Така не се утешава човек.
Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт.
към беседата >>
По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора.
Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете.
По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора.
Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека.
към беседата >>
Господ го обичал, че взел дъщеря му.
Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек.
Господ го обичал, че взел дъщеря му.
Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия?
към беседата >>
Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора.
Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора.
Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора.
Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено.
към беседата >>
Това не е утешение.
На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му.
Това не е утешение.
Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло.
към беседата >>
Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него.
Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора.
Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него.
Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка.
към беседата >>
Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери.
Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение.
Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери.
Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост.
към беседата >>
Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове.
После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него.
Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове.
Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни.
към беседата >>
Като даде нещо, че после да си го вземе.
– По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери.
Като даде нещо, че после да си го вземе.
Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво.
към беседата >>
Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване.
Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове.
Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване.
Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник.
към беседата >>
Той не е причина за нашата смърт.
– Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе.
Той не е причина за нашата смърт.
Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота.
към беседата >>
Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека.
По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване.
Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека.
Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен.
към беседата >>
Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия?
Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт.
Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия?
Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета.
към беседата >>
Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено.
Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека.
Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено.
Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят.
към беседата >>
Бог не се нуждае от моето масло.
Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия?
Бог не се нуждае от моето масло.
Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов.
към беседата >>
Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка.
Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено.
Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка.
Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека.
към беседата >>
Такава е моята воля, моята неразсъдливост.
Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло.
Такава е моята воля, моята неразсъдливост.
Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива.
към беседата >>
Лесно може да се види разликата между тия животни.
Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка.
Лесно може да се види разликата между тия животни.
Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят.
към беседата >>
Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво.
Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост.
Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво.
Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади.
към беседата >>
Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник.
Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни.
Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник.
– Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността.
към беседата >>
Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота.
Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво.
Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота.
Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти!
към беседата >>
– Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен.
Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник.
– Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен.
Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели.
към беседата >>
Любовта се носи в шишета, в гърнета.
Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота.
Любовта се носи в шишета, в гърнета.
Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види.
към беседата >>
Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят.
Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен.
Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят.
Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят.
към беседата >>
Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов.
Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета.
Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов.
Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето.
към беседата >>
Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека.
Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят.
Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека.
Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат.
към беседата >>
Щом счупиш шишето и Любовта отива.
Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов.
Щом счупиш шишето и Любовта отива.
Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо.
към беседата >>
Те могат да се изправят.
Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека.
Те могат да се изправят.
Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията.
към беседата >>
Аз съм слушал как си разговарят двама млади.
Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива.
Аз съм слушал как си разговарят двама млади.
Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума.
към беседата >>
Обаче, има причини, които са извън наследствеността.
Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят.
Обаче, има причини, които са извън наследствеността.
От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно.
към беседата >>
Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти!
Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади.
Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти!
Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“.
към беседата >>
От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели.
– Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността.
От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели.
Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите.
към беседата >>
Обърне гърба си и не иска повече да го види.
Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти!
Обърне гърба си и не иска повече да го види.
Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло.
към беседата >>
Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят.
Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели.
Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят.
Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава?
към беседата >>
Тя е счупила вече шишето.
Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види.
Тя е счупила вече шишето.
След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира.
към беседата >>
Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат.
Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят.
Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат.
Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите.
към беседата >>
След това ще му пише едно, второ писмо.
Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето.
След това ще му пише едно, второ писмо.
Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят.
към беседата >>
Такава е теорията.
Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат.
Такава е теорията.
Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава?
към беседата >>
Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума.
Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо.
Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума.
Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения.
към беседата >>
Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно.
Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията.
Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно.
Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде.
към беседата >>
Но и тя не разбира какво значи думата „простак“.
Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума.
Но и тя не разбира какво значи думата „простак“.
От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум.
към беседата >>
Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите.
От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно.
Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите.
Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде. Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло.
Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“.
От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло.
И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум.
към беседата >>
Как ще се изправи тогава?
Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите.
Как ще се изправи тогава?
Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде. Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
И единият не разбира, и другият не разбира.
Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло.
И единият не разбира, и другият не разбира.
Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ.
към беседата >>
Той действува далеч някъде, не можете да го видите.
Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава?
Той действува далеч някъде, не можете да го видите.
Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде. Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
Любовта има свои прояви и в умствения свят.
След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира.
Любовта има свои прояви и в умствения свят.
И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал.
към беседата >>
Как ще се изправи тогава?
Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите.
Как ще се изправи тогава?
Той действува далеч някъде. Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
И в тази Любов има известни отношения.
Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят.
И в тази Любов има известни отношения.
В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят.
към беседата >>
Той действува далеч някъде.
Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава?
Той действува далеч някъде.
Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум.
Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения.
В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум.
Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят.
към беседата >>
Следователно, не може да се направи проверка.
Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде.
Следователно, не може да се направи проверка.
към беседата >>
Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум.
От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум.
Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум.
Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия.
към беседата >>
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота.
Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие.
към беседата >>
Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ.
И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум.
Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ.
Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено.
към беседата >>
Животът е резултат на Любовта.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота.
Животът е резултат на Любовта.
Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа.
към беседата >>
Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал.
Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ.
Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал.
Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат.
към беседата >>
Разбраният живот е разбраната Любов.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота. Животът е резултат на Любовта.
Разбраният живот е разбраната Любов.
Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си.
към беседата >>
Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят.
И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал.
Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят.
Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят?
към беседата >>
Неразбраният живот е неразбраната Любов.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота. Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов.
Неразбраният живот е неразбраната Любов.
В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие.
към беседата >>
Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят.
В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят.
Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят.
В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия.
към беседата >>
В света, в който живеем всички, има за какво да работим.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота. Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов.
В света, в който живеем всички, има за какво да работим.
Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си.
към беседата >>
В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия.
Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят.
В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия.
В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело.
към беседата >>
Първо човек трябва да работи за своето щастие.
„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота. Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим.
Първо човек трябва да работи за своето щастие.
Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане.
към беседата >>
В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено.
Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия.
В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено.
Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало.
към беседата >>
Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа.
Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие.
Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа.
Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората.
към беседата >>
Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат.
Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено.
Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат.
Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата.
към беседата >>
Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си.
Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа.
Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си.
Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие.
към беседата >>
Какво нещо е Божественият свят?
Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат.
Какво нещо е Божественият свят?
Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка.
към беседата >>
Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие.
Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си.
Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие.
Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога.
към беседата >>
Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия.
Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят?
Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия.
Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало.
към беседата >>
Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си.
В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие.
Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си.
Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене.
към беседата >>
Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело.
В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия.
Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело.
И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго.
към беседата >>
Каквото мисли човек, това ще стане.
Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си.
Каквото мисли човек, това ще стане.
Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари.
към беседата >>
И какво станало.
В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело.
И какво станало.
Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане.
към беседата >>
Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората.
Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане.
Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората.
Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази?
към беседата >>
Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата.
Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало.
Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата.
Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват.
към беседата >>
Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие.
Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората.
Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие.
Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това.
към беседата >>
Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка.
Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата.
Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка.
Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива.
към беседата >>
Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога.
Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие.
Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога.
Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат.
към беседата >>
Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало.
Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка.
Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало.
Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка!
към беседата >>
Бог не се нуждае от такова служене.
Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога.
Бог не се нуждае от такова служене.
Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник.
към беседата >>
Дрънкане иска това дете – нищо друго.
Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало.
Дрънкане иска това дете – нищо друго.
Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н.
към беседата >>
Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари.
Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене.
Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари.
Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога.
към беседата >>
Много хора и в Любовта искат дрънкане.
И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго.
Много хора и в Любовта искат дрънкане.
Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните.
към беседата >>
Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази?
Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари.
Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази?
Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността.
към беседата >>
Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват.
Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане.
Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват.
Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми.
към беседата >>
Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това.
Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази?
Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това.
Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света.
към беседата >>
Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива.
Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват.
Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива.
Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите.
към беседата >>
Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат.
Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това.
Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат.
В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна.
към беседата >>
Трябва да му се дрънка!
Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива.
Трябва да му се дрънка!
Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните.
към беседата >>
В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник.
Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат.
В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник.
Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога.
към беседата >>
Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н.
Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка!
Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н.
– Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но).
към беседата >>
Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога.
Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник.
Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога.
Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи.
към беседата >>
– Ще ме извините, аз не съм от много моралните.
Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н.
– Ще ме извините, аз не съм от много моралните.
И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране.
към беседата >>
Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността.
Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога.
Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността.
След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл.
към беседата >>
И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми.
Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните.
И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми.
Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове?
към беседата >>
След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света.
Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността.
След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света.
В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада.
към беседата >>
Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите.
Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми.
Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите.
Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове.
към беседата >>
В тази Любов взема именно физическата страна.
Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света.
В тази Любов взема именно физическата страна.
Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек.
към беседата >>
Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните.
Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите.
Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните.
Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал.
към беседата >>
Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога.
В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна.
Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога.
В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
към беседата >>
Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но).
Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните.
Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но).
Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас.
към беседата >>
В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи.
Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога.
В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи.
Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат.
към беседата >>
Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране.
– Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но).
Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране.
Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това?
към беседата >>
Тогава и старините и старостта ще имат смисъл.
Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи.
Тогава и старините и старостта ще имат смисъл.
Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят.
към беседата >>
Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове?
И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране.
Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове?
Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това?
към беседата >>
Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада.
След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл.
Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада.
Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си.
към беседата >>
Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове.
Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове?
Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове.
Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това?
към беседата >>
Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек.
В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада.
Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек.
Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне.
към беседата >>
Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал.
Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове.
Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал.
– Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си.
към беседата >>
Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек.
Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава.
към беседата >>
– Съгласен съм с вас.
Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал.
– Съгласен съм с вас.
Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
към беседата >>
Там и стари, и млади се бръснат.
В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
Там и стари, и млади се бръснат.
Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен.
към беседата >>
Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това?
Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас.
Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това?
Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
към беседата >>
Никаква брада не си оставят.
Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат.
Никаква брада не си оставят.
Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака.
към беседата >>
Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това?
Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това?
Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това?
Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
към беседата >>
Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си.
Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят.
Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си.
Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака.
към беседата >>
Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това?
Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това?
Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това?
Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
към беседата >>
Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне.
Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си.
Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне.
Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите.
към беседата >>
Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си.
Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това?
Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си.
Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде.
към беседата >>
Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава.
Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне.
Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава.
Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява.
към беседата >>
Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
– Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си.
Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си.
към беседата >>
Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен.
Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава.
Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен.
У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави.
към беседата >>
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство.
към беседата >>
У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака.
Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен.
У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака.
Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си.
към беседата >>
Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си!
към беседата >>
Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака.
Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака.
Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака.
Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта.
към беседата >>
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си.
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо?
към беседата >>
Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите.
Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака.
Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите.
Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна.
към беседата >>
Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде.
Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си.
Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде.
Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил.
към беседата >>
Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява.
Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите.
Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява.
А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов.
към беседата >>
Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си.
Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде.
Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си.
Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така?
към беседата >>
А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави.
Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява.
А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави.
Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена!
към беседата >>
Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство.
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си.
Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство.
Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така? Защото не може да бъде другояче.
към беседата >>
Трябва да приложите закона на Любовта в живота си.
У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави.
Трябва да приложите закона на Любовта в живота си.
Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала.
към беседата >>
Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си!
Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство.
Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си!
Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта.
Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си.
Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта.
Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена.
към беседата >>
Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо?
Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си!
Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо?
– Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна.
Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта.
Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна.
Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват.
към беседата >>
– Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил.
Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо?
– Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил.
– Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов.
Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна.
Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов.
По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност.
към беседата >>
– Защо е така?
Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил.
– Защо е така?
Защото не може да бъде другояче. Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена!
А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов.
По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена!
Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила.
към беседата >>
Защото не може да бъде другояче.
Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така?
Защото не може да бъде другояче.
Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала.
Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена!
Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала.
И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота.
към беседата >>
Това е факт, който не може да се изясни.
Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така? Защото не може да бъде другояче.
Това е факт, който не може да се изясни.
към беседата >>
И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена.
Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала.
И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена.
Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно.
към беседата >>
Сега ще направя друго сравнение.
Сега ще направя друго сравнение.
Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено.
към беседата >>
Хората един други се състаряват.
Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена.
Хората един други се състаряват.
Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората.
към беседата >>
Слагат ни на масата едно хубаво ядене.
Сега ще направя друго сравнение.
Слагат ни на масата едно хубаво ядене.
Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли?
към беседата >>
Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност.
Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват.
Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност.
Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти?
към беседата >>
Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде.
Сега ще направя друго сравнение. Слагат ни на масата едно хубаво ядене.
Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде.
Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение.
към беседата >>
Горката жена от ревност се е състарила.
По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност.
Горката жена от ревност се е състарила.
Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят.
към беседата >>
Този човек не може да ми бъде приятен.
Сега ще направя друго сравнение. Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде.
Този човек не може да ми бъде приятен.
– Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван.
към беседата >>
Това съм проверил навсякъде в живота.
Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила.
Това съм проверил навсякъде в живота.
То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят.
към беседата >>
– Защо?
Сега ще направя друго сравнение. Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен.
– Защо?
– Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален.
към беседата >>
То не е като един факт, но 75 на сто е вярно.
И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота.
То не е като един факт, но 75 на сто е вярно.
Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив.
към беседата >>
– Защото той ми взима благото, което ми е дадено.
Сега ще направя друго сравнение. Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо?
– Защото той ми взима благото, което ми е дадено.
В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул.
към беседата >>
Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората.
Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно.
Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората.
Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво.
към беседата >>
В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли?
Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено.
В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли?
Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка!
към беседата >>
Питам една баба: Бабо, де е дядо ти?
Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората.
Питам една баба: Бабо, де е дядо ти?
– Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла.
към беседата >>
Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение.
Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли?
Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение.
До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога!
към беседата >>
– Замина за онзи свят.
Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти?
– Замина за онзи свят.
– Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него.
към беседата >>
До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван.
Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение.
До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван.
Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза.
към беседата >>
– Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят.
Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят.
– Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят.
Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа.
към беседата >>
Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален.
– Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван.
Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален.
Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат.
към беседата >>
Той беше много ревнив.
То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят.
Той беше много ревнив.
– Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене.
към беседата >>
Той има вече един вътрешен стимул.
– Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален.
Той има вече един вътрешен стимул.
И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава.
към беседата >>
– Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво.
Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив.
– Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво.
Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре.
към беседата >>
И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка!
В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул.
И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка!
Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне.
към беседата >>
Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла.
Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво.
Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла.
На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко.
към беседата >>
Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога!
Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка!
Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога!
Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов.
към беседата >>
На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него.
– Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла.
На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него.
– Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко. – На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза.
До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога!
Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза.
Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш.
към беседата >>
– Да, той беше много широка душа.
– Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него.
– Да, той беше много широка душа.
Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко. – На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат.
Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза.
Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат.
След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи.
към беседата >>
Той имаше абсолютна вяра в мене.
Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа.
Той имаше абсолютна вяра в мене.
Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко. – На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
След няколко години това състояние минава.
Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат.
След няколко години това състояние минава.
Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие.
към беседата >>
Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре.
– Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене.
Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре.
– Да те поживи, Господ, синко. – На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
Същото става и с момъка, когато момата го напусне.
И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава.
Същото става и с момъка, когато момата го напусне.
Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл.
към беседата >>
– Да те поживи, Господ, синко.
Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре.
– Да те поживи, Господ, синко.
– На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов.
Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне.
Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов.
– Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл. Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
– На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко.
– На онзи свят ще бъдете пак на едно място.
към беседата >>
– Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш.
Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов.
– Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш.
Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл. Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света.
Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват.
към беседата >>
Любовта не трябва да се губи.
Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш.
Любовта не трябва да се губи.
Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл. Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света.
Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно.
Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици.
към беседата >>
Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие.
След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи.
Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие.
Без Любовта животът няма никакъв смисъл. Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света. Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно.
Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов.
За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум.
към беседата >>
Без Любовта животът няма никакъв смисъл.
Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие.
Без Любовта животът няма никакъв смисъл.
Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света. Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов.
За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта.
Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум.
към беседата >>
Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл.
Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.
към беседата >>
Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света. Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта.
Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение.
Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде.
към беседата >>
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега.
Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени.
към беседата >>
Мнозина от вас се измъчват.
Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света. Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение.
Мнозина от вас се измъчват.
Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш.
към беседата >>
Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега.
Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха.
Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи.
към беседата >>
Мъчно е човек да се бори със старите си навици.
Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват.
Мъчно е човек да се бори със старите си навици.
Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила.
към беседата >>
Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега. Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха.
Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи.
Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен.
към беседата >>
Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум.
Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици.
Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум.
Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи.
към беседата >>
Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега. Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи.
Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил.
Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен.
към беседата >>
Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум.
За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум.
Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум.
– Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята.
към беседата >>
Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега. Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил.
Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога.
Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора.
към беседата >>
– Ама ще се мре, няма да го бъде.
Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум.
– Ама ще се мре, няма да го бъде.
– Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон.
към беседата >>
Сега имам вече нови дрехи, окачени.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега. Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога.
Сега имам вече нови дрехи, окачени.
Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън.
към беседата >>
– Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш.
Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде.
– Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш.
Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили.
към беседата >>
Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи.
Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени.
Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи.
Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря.
към беседата >>
Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила.
Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш.
Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила.
Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят.
към беседата >>
Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен.
Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи.
Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен.
Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря. Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи.
Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила.
Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи.
Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек.
към беседата >>
Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен.
Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен.
Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен.
Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря. Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята.
Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи.
Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята.
Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора.
Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен.
Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора.
Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря. Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон.
– Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята.
Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон.
Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят.
към беседата >>
Всички бедняци тя ги изпъжда навън.
Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора.
Всички бедняци тя ги изпъжда навън.
– По човешки говоря. Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили.
– Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон.
Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили.
Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува.
към беседата >>
– По човешки говоря.
Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън.
– По човешки говоря.
Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят.
Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили.
Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят.
Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората.
към беседата >>
Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря.
Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.
към беседата >>
Някога искате да нахокате някой човек.
Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят.
Някога искате да нахокате някой човек.
Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората. Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича.
Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано.
към беседата >>
Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят.
Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек.
Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят.
Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората. Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича.
Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи.
– Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа.
към беседата >>
Това не е по учението на онзи свят.
Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят.
Това не е по учението на онзи свят.
Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората. Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
– Не, няма такова нещо в Любовта.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича. Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи.
– Не, няма такова нещо в Любовта.
Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта.
към беседата >>
Всеки може по този начин да си въздействува.
Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят.
Всеки може по този начин да си въздействува.
Няма какво да хокате хората. Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича. Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта.
Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов.
Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе.
към беседата >>
Няма какво да хокате хората.
Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува.
Няма какво да хокате хората.
Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича. Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов.
Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира.
Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата.
към беседата >>
Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората.
Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.
към беседата >>
Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано.
Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича. Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира.
Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано.
Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват.
Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа.
към беседата >>
Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа.
Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано.
Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа.
Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов.
към беседата >>
Животът е поставен на известни факти, които са проверени.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват.
Животът е поставен на известни факти, които са проверени.
Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ.
към беседата >>
Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта.
– Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа.
Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта.
Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя.
към беседата >>
Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват. Животът е поставен на известни факти, които са проверени.
Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога.
Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни.
към беседата >>
Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе.
Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта.
Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе.
Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране.
към беседата >>
Радвам се на това.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват. Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога.
Радвам се на това.
Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас.
към беседата >>
Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата.
Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе.
Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата.
Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям.
към беседата >>
Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват. Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това.
Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа.
Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас.
към беседата >>
Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“.
Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата.
Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“.
Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва.
към беседата >>
Няма защо да обвинявате Господа.
Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват. Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа.
Няма защо да обвинявате Господа.
Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете.
към беседата >>
Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов.
Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“.
Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов.
Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали.
към беседата >>
Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ.
Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа.
Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ.
Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете?
към беседата >>
Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя.
Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов.
Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя.
– Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане.
към беседата >>
Вие сами сте виновни.
Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ.
Вие сами сте виновни.
Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен.
към беседата >>
– Това е криво разбиране.
Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя.
– Това е криво разбиране.
На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости.
към беседата >>
Този мъж не беше за вас.
Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни.
Този мъж не беше за вас.
Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас.
към беседата >>
На умрял човек, аз никакви цветя не турям.
Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране.
На умрял човек, аз никакви цветя не турям.
Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго.
към беседата >>
Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас.
Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас.
Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас.
Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става.
към беседата >>
Умрелите хора природата ги наказва.
Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям.
Умрелите хора природата ги наказва.
Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване.
към беседата >>
Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете.
Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас.
Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете.
Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек.
към беседата >>
Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали.
Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва.
Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали.
Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта.
към беседата >>
Казвам: Какъв е бил бащата на това дете?
Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете.
Казвам: Какъв е бил бащата на това дете?
– Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него.
към беседата >>
Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане.
Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали.
Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане.
Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота.
към беседата >>
– Не го знаем, но бил болен.
Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете?
– Не го знаем, но бил болен.
Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек.
към беседата >>
Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости.
– Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане.
Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости.
Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва.
към беседата >>
Това дете не е за вас.
Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен.
Това дете не е за вас.
От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал.
към беседата >>
Освен костите му тя смъква всичко друго.
На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости.
Освен костите му тя смъква всичко друго.
Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота.
към беседата >>
От мечка човек не става.
Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас.
От мечка човек не става.
Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст.
към беседата >>
Ще кажете, че това е изгниване.
Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго.
Ще кажете, че това е изгниване.
С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна.
към беседата >>
Не е лесно да стане някой човек.
Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става.
Не е лесно да стане някой човек.
За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот.
към беседата >>
С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта.
Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване.
С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта.
Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка.
към беседата >>
За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него.
Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек.
За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него.
С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста.
към беседата >>
Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота.
Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта.
Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота.
При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта.
към беседата >>
С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек.
– Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него.
С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек.
За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст.
към беседата >>
При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва.
Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота.
При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва.
Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта. Най-малкият недъг лишава човека от Любовта.
към беседата >>
За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал.
Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек.
За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал.
Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената.
към беседата >>
Това виждаме в живота.
Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва.
Това виждаме в живота.
Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта. Най-малкият недъг лишава човека от Любовта. Това всички трябва да знаете.
към беседата >>
Казват, че човек е направен от специфична червена пръст.
От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал.
Казват, че човек е направен от специфична червена пръст.
Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди.
към беседата >>
Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна.
Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота.
Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна.
Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта. Най-малкият недъг лишава човека от Любовта. Това всички трябва да знаете. Който иска да опита Любовта, той трябва да се освободи от всички свои слабости.
към беседата >>
Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот.
Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст.
Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот.
Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла, затова пък тя се страхува.
към беседата >>
Същото може да се каже и за момъка.
С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна.
Същото може да се каже и за момъка.
Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта. Най-малкият недъг лишава човека от Любовта. Това всички трябва да знаете. Който иска да опита Любовта, той трябва да се освободи от всички свои слабости. Вие не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста.
За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот.
Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста.
После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла, затова пък тя се страхува. Червеният цвят е цвят на живота, а белият – цвят на чистотата.
към беседата >>
Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта.
Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка.
Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта.
Най-малкият недъг лишава човека от Любовта. Това всички трябва да знаете. Който иска да опита Любовта, той трябва да се освободи от всички свои слабости. Вие не трябва да се обезсърчавате. На какво се дължат слабостите?
към беседата >>
После пак взел бяла пръст.
С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста.
После пак взел бяла пръст.
Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла, затова пък тя се страхува. Червеният цвят е цвят на живота, а белият – цвят на чистотата. Жената разбрала това нещо криво и мъжът го разбрал криво, и затова работата не върви както трябва.
към беседата >>
Най-малкият недъг лишава човека от Любовта.
При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта.
Най-малкият недъг лишава човека от Любовта.
Това всички трябва да знаете. Който иска да опита Любовта, той трябва да се освободи от всички свои слабости. Вие не трябва да се обезсърчавате. На какво се дължат слабостите? – На неразбиране на живота.
към беседата >>
НАГОРЕ