НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
47
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
47
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил.
По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си.
Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил.
Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Дайте му хляб и вода, животът му веднага ще се осмисли.
Що се отнася до живота на неговата мисъл, може да го уподобим на живота в пустинята. Такъв човек отрича смисъла на Живота. Много естествено. Какъв живот може да се очаква там, дето Духът не е дал нито един плод? Ако човек не яде и не пие вода няколко дена, животът губи смисъл за него.
Дайте му хляб и вода, животът му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човек се радва на живота; щом започне да се задушава, животът му се обезсмисля. Значи, Духът се проявява чрез яденето, пиенето и дишането.
към беседата >>
Какво ще прави само с юлара без магаре?
Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил.
Какво ще прави само с юлара без магаре?
Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Докато диша, човек се радва на живота; щом започне да се задушава, животът му се обезсмисля.
Такъв човек отрича смисъла на Живота. Много естествено. Какъв живот може да се очаква там, дето Духът не е дал нито един плод? Ако човек не яде и не пие вода няколко дена, животът губи смисъл за него. Дайте му хляб и вода, животът му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човек се радва на живота; щом започне да се задушава, животът му се обезсмисля.
Значи, Духът се проявява чрез яденето, пиенето и дишането.
към беседата >>
Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са.
През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре?
Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са.
Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Значи, Духът се проявява чрез яденето, пиенето и дишането.
Много естествено. Какъв живот може да се очаква там, дето Духът не е дал нито един плод? Ако човек не яде и не пие вода няколко дена, животът губи смисъл за него. Дайте му хляб и вода, животът му веднага ще се осмисли. Докато диша, човек се радва на живота; щом започне да се задушава, животът му се обезсмисля.
Значи, Духът се проявява чрез яденето, пиенето и дишането.
към беседата >>
Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва.
Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са.
Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва.
Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане?
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане?
Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин.
към беседата >>
Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш.
Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва.
Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш.
Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане?
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане?
Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане?
Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо.
към беседата >>
Ще бъдеш с отворени очи.
Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш.
Ще бъдеш с отворени очи.
към беседата >>
Кое ще бъде красивото в такъв свят?
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане?
Кое ще бъде красивото в такъв свят?
Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири.
към беседата >>
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява.
към беседата >>
Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота.
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят?
Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота.
Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа.
Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка.
към беседата >>
Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете.
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота.
Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете.
Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа.
Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко.
Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
към беседата >>
Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин.
Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете.
Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин.
Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко.
Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ.
Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните.
към беседата >>
Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо.
Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин.
Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо.
Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Мощно нещо е Духът.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ.
Мощно нещо е Духът.
Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане.
към беседата >>
Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири.
Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо.
Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири.
След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Дето влезе Той, всичко преобразява.
Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът.
Дето влезе Той, всичко преобразява.
Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака.
към беседата >>
След като изпълнил програмата си, те го запитали:
Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири.
След като изпълнил програмата си, те го запитали:
към беседата >>
Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка.
Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява.
Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка.
Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени.
към беседата >>
– На три струни можеш ли да свириш?
– На три струни можеш ли да свириш?
към беседата >>
Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка.
Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас.
към беседата >>
– Мога.
– Мога.
– Той извадил едната струна и свирил на три.
към беседата >>
Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните.
Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.
Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните.
Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват.
към беседата >>
– Той извадил едната струна и свирил на три.
– Мога.
– Той извадил едната струна и свирил на три.
към беседата >>
Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните.
Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници.
към беседата >>
– На две струни можеш ли да свириш?
– На две струни можеш ли да свириш?
към беседата >>
Не презирай животните, които ходят на четири крака.
Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Не презирай животните, които ходят на четири крака.
Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма.
към беседата >>
– Мога.
– Мога.
към беседата >>
Благодарение на тях вие сте сити и нахранени.
Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака.
Благодарение на тях вие сте сити и нахранени.
Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи.
към беседата >>
– А на една струна?
– А на една струна?
към беседата >>
Те влачат ралото по нивите заради вас.
Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени.
Те влачат ралото по нивите заради вас.
И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва.
към беседата >>
– Мога.
– Мога.
към беседата >>
И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват.
Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас.
И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват.
Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
– Без струни можеш ли да свириш?
– Без струни можеш ли да свириш?
към беседата >>
Затова, от Божествено гледище, няма грешници.
Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват.
Затова, от Божествено гледище, няма грешници.
Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
– Мога.
– Мога.
към беседата >>
Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма.
Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници.
Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма.
Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни.
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни.
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл. Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога. Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.
към беседата >>
Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи.
Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма.
Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи.
Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл.
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни.
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл.
Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога. Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.
към беседата >>
Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва.
Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи.
Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва.
Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога.
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл.
Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога.
Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.
към беседата >>
Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва.
Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към беседата >>
Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл. Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога.
Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.
към беседата >>
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората.
към беседата >>
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога.
към беседата >>
Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове.
От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си.
към беседата >>
Той не е нещо обективно.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
Той не е нещо обективно.
Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки.
към беседата >>
От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове.
От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост.
Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството.
към беседата >>
Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно.
Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове.
Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
Светият Дух носи радост на майката, която ражда.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост.
Светият Дух носи радост на майката, която ражда.
Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света.
към беседата >>
Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове.
Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина.
към беседата >>
Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда.
Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот.
Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
към беседата >>
Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор.
Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло.
към беседата >>
Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот.
Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората.
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти.
към беседата >>
Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога.
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор.
Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога.
Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло.
към беседата >>
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си.
Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората.
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си.
Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат.
към беседата >>
Те излизат от Бога по двойки.
Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога.
Те излизат от Бога по двойки.
За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл.
към беседата >>
Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството.
От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си.
Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството.
Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа.
към беседата >>
За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога.
Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки.
За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога.
Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив.
към беседата >>
Те носят новата култура в света.
Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството.
Те носят новата култура в света.
Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина.
Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога.
Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина.
Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи.
към беседата >>
Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света.
Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло.
Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина.
Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло.
Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.
към беседата >>
Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти.
Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти.
Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло.
Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло.
Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло.
Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н.
към беседата >>
Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат.
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти.
Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат.
Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл.
Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло.
Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл.
Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
към беседата >>
Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа.
Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат.
Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа.
Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив.
За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл.
Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив.
На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа.
Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.
към беседата >>
На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи.
Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив.
На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи.
Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той.
към беседата >>
Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.
Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи.
Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.
Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”.
Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа.
В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят.
към беседата >>
Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н.
Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.
Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н.
Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
В този смисъл, Христос е колективно същество.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа.
В този смисъл, Христос е колективно същество.
Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко.
към беседата >>
Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н.
Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество.
Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”.
Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
към беседата >>
Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.
към беседата >>
Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”.
Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа.
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир.
към беседата >>
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява.
Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване.
към беседата >>
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той.
„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа.
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той.
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
към беседата >>
Пазете Свободата на душата си.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява.
Пазете Свободата на душата си.
Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце?
към беседата >>
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят.
Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той.
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят.
Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
към беседата >>
Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си.
Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Дух Свети иде да ви научи на всичко.
В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят.
Дух Свети иде да ви научи на всичко.
Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници.
Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Слушайте Неговия глас.
Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко.
Слушайте Неговия глас.
Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
Бог гледа на тях с недоволство.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници.
Бог гледа на тях с недоволство.
Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Иде Божественият мир.
Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
Иде Божественият мир.
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване.
Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство.
Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване.
Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир.
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце?
Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване.
Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце?
В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце?
В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.
към беседата >>
Носете тази радостна вест навсякъде.
Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Носете тази радостна вест навсякъде.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”.
Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”.
Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата дух се пише с четири букви. Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”.
Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”.
Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”. Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
към беседата >>
Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват.
Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”.
Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват.
На български език думата дух се пише с четири букви. Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум.
към беседата >>
Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”.
Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”.
Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”.
Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
към беседата >>
На български език думата дух се пише с четири букви.
Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват.
На български език думата дух се пише с четири букви.
Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействаща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума.
към беседата >>
Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество.
Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”. Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”.
Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество.
Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
към беседата >>
Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията.
Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата дух се пише с четири букви.
Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията.
За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействаща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата Х означава човешките чувства.
към беседата >>
Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”. Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”. Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество.
Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
към беседата >>
Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ.
(втори вариант)
Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ.
Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ.
(втори вариант)
Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ.
Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ.
Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ.
(втори вариант)
За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ.
Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ.
Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ.
(втори вариант)
Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ.
Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ.
Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
(втори вариант)
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ.
Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
— Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение?
към втори вариант >>
— Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
— Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си.
Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти.
към втори вариант >>
Хармонията носи радость за човѣшката душа.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си.
Хармонията носи радость за човѣшката душа.
Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ.
към втори вариант >>
Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа.
Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ.
Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ.
към втори вариант >>
Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ?
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ.
Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ?
Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена.
към втори вариант >>
Виновенъ ли е той за твоето неразположение?
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ?
Виновенъ ли е той за твоето неразположение?
Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури.
към втори вариант >>
Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти.
(втори вариант)
— Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение?
Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти.
Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка?
към втори вариант >>
Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ.
(втори вариант)
Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти.
Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ.
Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ?
към втори вариант >>
Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ.
(втори вариант)
Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ.
Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ.
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени.
към втори вариант >>
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена.
(втори вариант)
Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ.
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена.
На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ.
към втори вариант >>
На земята човѣкъ не може да се осигури.
(втори вариант)
Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена.
На земята човѣкъ не може да се осигури.
Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка?
(втори вариант)
Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури.
Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка?
Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Осигуренъ ли е умрѣлиятъ?
(втори вариант)
Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка?
Осигуренъ ли е умрѣлиятъ?
Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени.
(втори вариант)
Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ?
Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени.
Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени.
Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ.
Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
(втори вариант)
На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ.
Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”.
Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето.
към втори вариант >>
Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища?
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”.
Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища?
— Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте.
към втори вариант >>
— Въ сърдцето.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища?
— Въ сърдцето.
Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ?
към втори вариант >>
Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето.
Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е.
за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици.
към втори вариант >>
за плодоветѣ на Духа.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е.
за плодоветѣ на Духа.
Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него.
към втори вариант >>
Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа.
Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето.
Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте.
(втори вариант)
Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето.
Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте.
Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ?
(втори вариант)
— Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте.
Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ?
Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици.
(втори вариант)
Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ?
Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици.
Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него.
(втори вариант)
за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици.
Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него.
Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
(втори вариант)
Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него.
Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.
към втори вариант >>
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ.
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ.
Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира.
към втори вариант >>
Това е страхътъ отъ смъртьта.
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ.
Това е страхътъ отъ смъртьта.
Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява.
към втори вариант >>
Какво, въ сѫщность, е смъртьта?
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта.
Какво, въ сѫщность, е смъртьта?
— Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ.
към втори вариант >>
— Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ.
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта?
— Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ.
Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание?
към втори вариант >>
Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание.
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ.
Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание.
въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ.
към втори вариант >>
въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира.
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание.
въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира.
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това.
към втори вариант >>
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява.
(втори вариант)
Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира.
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява.
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
към втори вариант >>
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ.
(втори вариант)
Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява.
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ.
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
към втори вариант >>
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание?
(втори вариант)
— Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ.
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание?
— За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли.
към втори вариант >>
— За да се прояви Богъ.
(втори вариант)
Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание?
— За да се прояви Богъ.
Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Ще ме запитате, отде зная това.
(втори вариант)
въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ.
Ще ме запитате, отде зная това.
Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
(втори вариант)
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това.
Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
(втори вариант)
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли.
(втори вариант)
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли.
За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
(втори вариант)
— За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли.
За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ.
Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери.
към втори вариант >>
Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ.
Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода.
Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др.
към втори вариант >>
Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода.
Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си.
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание.
към втори вариант >>
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ.
Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си.
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”.
Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание.
към втори вариант >>
Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ.
Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ.
Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ?
към втори вариант >>
Това се иска днесъ отъ всички хора.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”.
Това се иска днесъ отъ всички хора.
Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание.
към втори вариант >>
Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ.
Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”.
Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”.
към втори вариант >>
Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери.
(втори вариант)
Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора.
Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери.
Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата.
към втори вариант >>
Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”.
Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ.
Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество.
към втори вариант >>
Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др.
(втори вариант)
Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери.
Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др.
Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа.
към втори вариант >>
Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ.
Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ.
Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува.
към втори вариант >>
Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание.
(втори вариант)
Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др.
Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание.
За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ?
към втори вариант >>
Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума.
(втори вариант)
Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ.
Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума.
Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание.
към втори вариант >>
За дресировка може да се говори, но не и за възпитание.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание.
За дресировка може да се говори, но не и за възпитание.
Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили?
към втори вариант >>
Тогава, на какво се дължи този страхъ?
(втори вариант)
Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума.
Тогава, на какво се дължи този страхъ?
Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ.
към втори вариант >>
Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание.
(втори вариант)
Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание.
Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание.
Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”.
(втори вариант)
Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ?
Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”.
Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него.
към втори вариант >>
Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата.
(втори вариант)
Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание.
Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата.
Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта.
към втори вариант >>
Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество.
(втори вариант)
Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”.
Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество.
Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ.
към втори вариант >>
Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа.
(втори вариант)
Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата.
Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа.
Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта.
към втори вариант >>
Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува.
(втори вариант)
Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество.
Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува.
Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Какъ се женятъ хората днесъ?
(втори вариант)
Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа.
Какъ се женятъ хората днесъ?
Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ.
към втори вариант >>
Този страхъ се дължи на незнание.
(втори вариант)
Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува.
Този страхъ се дължи на незнание.
Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Вие какъ сте се оженили?
(втори вариант)
За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ?
Вие какъ сте се оженили?
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость.
към втори вариант >>
Страхътъ е качество на животнитѣ.
(втори вариант)
Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание.
Страхътъ е качество на животнитѣ.
Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея.
(втори вариант)
Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили?
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея.
Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ?
към втори вариант >>
Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ.
Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него.
Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта.
(втори вариант)
Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея.
Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта.
Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми.
към втори вариант >>
Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ.
(втори вариант)
Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него.
Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ.
Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта.
(втори вариант)
Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта.
Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта.
Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
(втори вариант)
Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ.
Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”
към втори вариант >>
Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ.
(втори вариант)
Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта.
Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ.
Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога.
Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове.
към втори вариант >>
Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость.
(втори вариант)
Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ.
Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость.
Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога.
Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко.
Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль.
към втори вариант >>
Какво повече може да се желае въ този свѣтъ?
(втори вариант)
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость.
Какво повече може да се желае въ този свѣтъ?
Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко.
Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа.
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина.
към втори вариант >>
Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми.
(втори вариант)
Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ?
Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми.
Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа.
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години.
Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ.
към втори вариант >>
Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
(втори вариант)
Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми.
Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.
към втори вариант >>
Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години.
Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ.
Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване.
към втори вариант >>
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка.
Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ.
към втори вариант >>
Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ.
Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове.
Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си.
към втори вариант >>
Какъ ще познаете присѫтствието на Духа?
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка.
Какъ ще познаете присѫтствието на Духа?
— Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане.
към втори вариант >>
Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль.
(втори вариант)
Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове.
Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль.
Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята.
към втори вариант >>
— Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа?
— Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ.
Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание.
към втори вариант >>
Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина.
(втори вариант)
Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль.
Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина.
Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота.
към втори вариант >>
Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ.
Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ.
Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ.
(втори вариант)
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина.
Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ.
Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено.
към втори вариант >>
Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ.
Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа.
Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване.
(втори вариант)
Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ.
Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване.
Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ?
към втори вариант >>
Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа.
Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ.
Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си.
(втори вариант)
Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване.
Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си.
Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него.
към втори вариант >>
Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане.
(втори вариант)
Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ.
Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане.
Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята.
(втори вариант)
Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си.
Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята.
Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли.
към втори вариант >>
Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание.
(втори вариант)
— Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане.
Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание.
Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота.
(втори вариант)
Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята.
Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота.
Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля.
към втори вариант >>
Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
(втори вариант)
Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание.
Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота.
Много естествено.
Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града.
По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.
към втори вариант >>
Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ?
(втори вариант)
Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено.
Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ?
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града.
По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво.
Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ.
към втори вариант >>
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ?
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него.
Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво.
Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка.
Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си.
към втори вариант >>
Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли.
(втори вариант)
Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него.
Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка.
Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли.
Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ.
към втори вариант >>
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля.
Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли.
Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото.
Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре?
към втори вариант >>
Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
(втори вариант)
Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля.
Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.
към втори вариант >>
Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.
(втори вариант)
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото.
Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.
Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ.
към втори вариант >>
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане?
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане?
Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ.
към втори вариант >>
Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ.
(втори вариант)
По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.
Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ.
Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва.
към втори вариант >>
Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане?
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане?
Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане?
Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
към втори вариант >>
Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си.
(втори вариант)
Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ.
Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си.
Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ.
към втори вариант >>
Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ?
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане?
Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ?
Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири.
към втори вариант >>
Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ.
(втори вариант)
Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си.
Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ.
Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота.
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ?
Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота.
Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ?
към втори вариант >>
Какво ще прави само съ юлара безъ магаре?
(втори вариант)
Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ.
Какво ще прави само съ юлара безъ магаре?
Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете.
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота.
Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете.
Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
към втори вариант >>
Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ.
(втори вариант)
Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре?
Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ.
Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ.
(втори вариант)
Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете.
Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ.
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три.
към втори вариант >>
Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва.
(втори вариант)
Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ.
Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва.
Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
(втори вариант)
Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ.
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ?
към втори вариант >>
Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ.
(втори вариант)
Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва.
Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ.
Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири.
(втори вариант)
Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо.
Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири.
Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
към втори вариант >>
Ще бѫдешъ съ отворени очи.
(втори вариант)
Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ.
Ще бѫдешъ съ отворени очи.
към втори вариант >>
Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ?
(втори вариант)
Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири.
Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна?
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява.
към втори вариант >>
— Мога.
(втори вариант)
Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога.
Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога.
към втори вариант >>
Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка.
към втори вариант >>
Той извадилъ едната струна и свирилъ на три.
(втори вариант)
Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
Той извадилъ едната струна и свирилъ на три.
— На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ?
към втори вариант >>
Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко.
Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости.
към втори вариант >>
— На две струни можешъ ли да свиришъ?
(втори вариант)
Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три.
— На две струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
към втори вариант >>
Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко.
Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь.
Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ.
към втори вариант >>
— Мога.
(втори вариант)
Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога.
— А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни.
към втори вариант >>
Мощно нѣщо е Духътъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь.
Мощно нѣщо е Духътъ.
Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане.
към втори вариант >>
— А на една струна?
(втори вариант)
Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
— А на една струна?
— Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ.
към втори вариант >>
Дето влѣзе Той, всичко преобразява.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ.
Дето влѣзе Той, всичко преобразява.
Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака.
към втори вариант >>
— Мога.
(втори вариант)
— Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна?
— Мога.
— Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
към втори вариант >>
Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка.
(втори вариант)
Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява.
Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка.
Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени.
към втори вариант >>
— Безъ струни можешъ ли да свиришъ?
(втори вариант)
Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога.
— Безъ струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости.
(втори вариант)
Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка.
Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости.
Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ.
към втори вариант >>
— Мога.
(втори вариант)
— На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ?
— Мога.
Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ.
(втори вариант)
Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости.
Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ.
Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ.
към втори вариант >>
Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни.
(втори вариант)
— Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога.
Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни.
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Не презирай падналия, но му помогни да стане.
(втори вариант)
Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ.
Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници.
към втори вариант >>
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ.
(втори вариант)
— А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни.
Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ.
Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака.
(втори вариант)
Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака.
Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма.
към втори вариант >>
Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
(втори вариант)
— Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ.
Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени.
(втори вариант)
Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака.
Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени.
Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи.
към втори вариант >>
Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
(втори вариант)
— Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.
към втори вариант >>
Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ.
(втори вариант)
Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени.
Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ.
И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва.
към втори вариант >>
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога.
към втори вариант >>
И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ.
(втори вариант)
Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ.
И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ.
Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Той не е нѣщо обективно.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете.
Той не е нѣщо обективно.
Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
към втори вариант >>
Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници.
(втори вариант)
Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ.
Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници.
Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно.
Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове.
Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога.
към втори вариант >>
Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма.
(втори вариант)
Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници.
Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма.
Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове.
Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа.
Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина.
към втори вариант >>
Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи.
(втори вариант)
Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма.
Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи.
Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа.
Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ.
Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло.
към втори вариант >>
Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва.
(втори вариант)
Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи.
Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва.
Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога.
(втори вариант)
И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ.
Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога.
Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло.
към втори вариант >>
Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
(втори вариант)
И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва.
Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.
към втори вариант >>
Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
(втори вариант)
Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога.
Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ.
към втори вариант >>
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората.
към втори вариант >>
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога.
(втори вариант)
Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога.
Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ.
към втори вариант >>
Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове.
Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си.
към втори вариант >>
Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина.
(втори вариант)
Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога.
Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина.
Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи.
към втори вариант >>
Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове.
Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость.
Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството.
към втори вариант >>
Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло.
(втори вариант)
Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина.
Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло.
Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си.
към втори вариант >>
Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость.
Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда.
Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта.
към втори вариант >>
Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло.
(втори вариант)
Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло.
Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло.
Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н.
към втори вариант >>
Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда.
Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ.
Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ.
към втори вариант >>
Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ.
(втори вариант)
Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло.
Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ.
Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
към втори вариант >>
Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ.
Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората.
Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти.
към втори вариант >>
Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ.
(втори вариант)
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ.
Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ.
На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня.
към втори вариант >>
Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си.
(втори вариант)
Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората.
Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си.
Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ.
към втори вариант >>
На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи.
(втори вариант)
Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ.
На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи.
Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява.
към втори вариант >>
Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството.
(втори вариант)
Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си.
Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството.
Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа.
към втори вариант >>
Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си.
(втори вариант)
Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи.
Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си.
Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си.
към втори вариант >>
Тѣ носятъ новата култура въ свѣта.
(втори вариант)
Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството.
Тѣ носятъ новата култура въ свѣта.
Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н.
(втори вариант)
Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си.
Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н.
Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
към втори вариант >>
Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ.
(втори вариант)
Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта.
Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ.
Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
(втори вариант)
Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н.
Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти.
(втори вариант)
Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ.
Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти.
Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня.
(втори вариант)
Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него.
Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня.
Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ.
(втори вариант)
Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти.
Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ.
Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява.
(втори вариант)
На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня.
Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява.
Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа.
(втори вариант)
Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ.
Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа.
Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Пазете свободата на душата си.
(втори вариант)
Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява.
Пазете свободата на душата си.
Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце?
към втори вариант >>
Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
(втори вариант)
Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа.
Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.
към втори вариант >>
Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
(втори вариант)
Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си.
Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той.
към втори вариант >>
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници.
(втори вариант)
Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате.
Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници.
Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”.
Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа.
Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ.
към втори вариант >>
Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство.
(втори вариант)
Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници.
Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство.
Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа.
Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество.
Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко.
към втори вариант >>
Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване.
(втори вариант)
Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство.
Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване.
Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество.
Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”.
Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ.
към втори вариант >>
Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце?
(втори вариант)
Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване.
Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце?
Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”.
Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа.
Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ.
към втори вариант >>
Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
(втори вариант)
Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце?
Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
към втори вариант >>
Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той.
(втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа.
Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той.
Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”.
Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.
към втори вариант >>
Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ.
(втори вариант)
Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той.
Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ.
Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
към втори вариант >>
Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”.
Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ.
На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ.
към втори вариант >>
Духъ Свети иде да ви научи на всичко.
(втори вариант)
Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ.
Духъ Свети иде да ви научи на всичко.
Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ.
На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви.
Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума.
към втори вариант >>
Слушайте Неговия гласъ.
(втори вариант)
Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко.
Слушайте Неговия гласъ.
Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви.
Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията.
За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства.
към втори вариант >>
Иде Божествениятъ миръ.
(втори вариант)
Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ.
Иде Божествениятъ миръ.
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията.
За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща.
Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение.
към втори вариант >>
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета.
(втори вариант)
Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ.
Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета.
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща.
Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.
Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва.
към втори вариант >>
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
(втори вариант)
Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета.
Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ.
(втори вариант)
Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.
Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ.
Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва.
към втори вариант >>
Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
(втори вариант)
Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Носете тази радостна весть навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума.
(втори вариант)
На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ.
Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума.
Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”.
Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”. Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество. Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.
към втори вариант >>
Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства.
(втори вариант)
Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума.
Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства.
Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”.
Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”.
Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество. Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.
към втори вариант >>
Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение.
(втори вариант)
За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства.
Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение.
Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”.
Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество.
Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.
към втори вариант >>
Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва.
(втори вариант)
Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение.
Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва.
Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”. Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество.
Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва.
(втори вариант)
Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва.
Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва.
Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
Господъ да благослови всички присѫтствуващи!
(втори вариант)
Господъ да благослови всички присѫтствуващи!
към втори вариант >>
Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне.
(втори вариант)
Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва.
Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне.
Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония.
(втори вариант)
Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне.
Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония.
Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
(втори вариант)
Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония.
Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.
към втори вариант >>
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ.
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ.
Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето.
към втори вариант >>
Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена.
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ.
Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена.
Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето?
към втори вариант >>
Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие.
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена.
Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие.
Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре.
към втори вариант >>
Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква.
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие.
Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква.
Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква.
Защо е така?
— Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
— Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето.
(втори вариант)
„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така?
— Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето.
Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето?
(втори вариант)
Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето.
Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето?
Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
Той непремѣнно ще умре.
(втори вариант)
Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето?
Той непремѣнно ще умре.
Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ.
(втори вариант)
Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре.
Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ.
Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
(втори вариант)
Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ.
Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.
към втори вариант >>
„Духътъ ще ви научи”.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”.
Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности.
към втори вариант >>
Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”.
Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ.
Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ?
към втори вариант >>
Радвайте се, че има кой да ви учи.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ.
Радвайте се, че има кой да ви учи.
Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря?
към втори вариант >>
Необятна е вселената.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи.
Необятна е вселената.
Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
към втори вариант >>
Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената.
Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ.
Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ.
към втори вариант >>
Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ.
Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности.
Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ.
към втори вариант >>
Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ?
(втори вариант)
Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности.
Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ?
Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.
към втори вариант >>
Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря?
(втори вариант)
Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ?
Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря?
И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ.
към втори вариант >>
И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
(втори вариант)
Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря?
И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри.
към втори вариант >>
Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ.
(втори вариант)
Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ.
Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа.
към втори вариант >>
Люби, радвай се и носи миръ.
(втори вариант)
Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ.
Люби, радвай се и носи миръ.
Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ.
към втори вариант >>
Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.
(втори вариант)
Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ.
Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ.
(втори вариант)
Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ.
Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква.
към втори вариант >>
Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри.
(втори вариант)
И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ.
Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри.
Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи?
към втори вариант >>
Велико е учението на Духа.
(втори вариант)
Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри.
Велико е учението на Духа.
То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ.
към втори вариант >>
То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ.
(втори вариант)
Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа.
То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ.
Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ.
към втори вариант >>
Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ.
(втори вариант)
Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ.
Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ.
Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието.
към втори вариант >>
Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ.
Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква.
— Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
— Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи?
(втори вариант)
Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква.
— Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи?
— Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
— Строгъ и воинственъ.
(втори вариант)
Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи?
— Строгъ и воинственъ.
Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ.
(втори вариант)
То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ.
Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ.
Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
Единственото спасение за тѣхъ е покаянието.
(втори вариант)
Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ.
Единственото спасение за тѣхъ е покаянието.
Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
(втори вариант)
Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието.
Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора?
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора?
— Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ.
към втори вариант >>
— Градежъ, творчество.
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора?
— Градежъ, творчество.
Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ?
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта.
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество.
Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта.
Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ.
към втори вариант >>
Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ.
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта.
Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ.
Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость.
към втори вариант >>
Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ?
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ.
Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ?
— Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
към втори вариант >>
— Духътъ.
(втори вариант)
Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ?
— Духътъ.
— Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи?
към втори вариант >>
— Кой ще обнови живитѣ?
(втори вариант)
— Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ.
— Кой ще обнови живитѣ?
— Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите.
към втори вариант >>
— Духътъ.
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ?
— Духътъ.
Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте.
към втори вариант >>
Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость.
(втори вариант)
Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ.
Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость.
Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
(втори вариант)
Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость.
Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
— Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
— Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи?
(втори вариант)
— Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа.
— Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи?
— На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
— На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите.
(втори вариант)
— Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи?
— На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите.
Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте.
(втори вариант)
— Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите.
Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте.
Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
(втори вариант)
Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте.
Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.
към втори вариант >>
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание.
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание.
Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ?
към втори вариант >>
Той самъ тръгналъ да ги носи.
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание.
Той самъ тръгналъ да ги носи.
Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде.
към втори вариант >>
Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша.
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи.
Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша.
Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо.
към втори вариант >>
Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя.
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша.
Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя.
Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши.
към втори вариант >>
Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша.
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя.
Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша.
Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши.
към втори вариант >>
Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ?
(втори вариант)
Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша.
Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ?
Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде.
(втори вариант)
Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ?
Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде.
Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо.
(втори вариант)
Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде.
Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо.
Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши.
(втори вариант)
Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо.
Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши.
Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши.
(втори вариант)
Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши.
Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши.
Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
(втори вариант)
Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши.
Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.
към втори вариант >>
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ.
Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ.
Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата.
Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата.
Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова.
Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
Буквата „Н” е знакъ на противоречие.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова.
Буквата „Н” е знакъ на противоречие.
Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие.
Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”.
Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
(втори вариант)
Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”.
Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
към втори вариант >>
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
— Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ.
към втори вариант >>
— Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи?
— Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи.
Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ.
към втори вариант >>
Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи.
Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ.
Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ.
към втори вариант >>
Каква по- велика наука можете да желаете?
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ.
Каква по- велика наука можете да желаете?
Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь.
към втори вариант >>
Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете?
Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи.
И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му?
към втори вариант >>
И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ.
(втори вариант)
„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи.
И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ.
Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е.
към втори вариант >>
Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ.
(втори вариант)
— Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ.
Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ.
Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му.
към втори вариант >>
Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ.
(втори вариант)
Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ.
Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ.
Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава.
към втори вариант >>
Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь.
(втори вариант)
Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ.
Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь.
Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ?
към втори вариант >>
Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му?
(втори вариант)
Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь.
Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му?
Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ.
към втори вариант >>
Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е.
(втори вариант)
И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му?
Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е.
плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка.
към втори вариант >>
плодоветѣ Му.
(втори вариант)
Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е.
плодоветѣ Му.
Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ?
към втори вариант >>
Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава.
(втори вариант)
Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му.
Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава.
— Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте?
към втори вариант >>
— Кѫде е Духътъ?
(втори вариант)
Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава.
— Кѫде е Духътъ?
Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ.
към втори вариант >>
Искаме да Го видимъ.
(втори вариант)
Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ?
Искаме да Го видимъ.
Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
към втори вариант >>
Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка.
(втори вариант)
Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ.
Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка.
Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т.
към втори вариант >>
Азъ, който ви говоря, какво съмъ?
(втори вариант)
плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка.
Азъ, който ви говоря, какво съмъ?
Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки.
към втори вариант >>
Вие, които ме слушате, какво сте?
(втори вариант)
Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ?
Вие, които ме слушате, какво сте?
Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система.
към втори вариант >>
Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ.
(втори вариант)
— Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте?
Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ.
Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него.
към втори вариант >>
Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
(втори вариант)
Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ.
Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня.
към втори вариант >>
За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т.
(втори вариант)
Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т.
е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си.
към втори вариант >>
е. обвивки.
(втори вариант)
Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т.
е. обвивки.
Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него.
към втори вариант >>
Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система.
(втори вариант)
Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки.
Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система.
Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е.
към втори вариант >>
Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него.
(втори вариант)
Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система.
Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него.
Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня.
(втори вариант)
Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него.
Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня.
Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията.
към втори вариант >>
Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си.
(втори вариант)
За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня.
Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си.
Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение.
към втори вариант >>
Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него.
(втори вариант)
е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си.
Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него.
Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.
към втори вариант >>
Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е.
(втори вариант)
Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него.
Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е.
Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота.
към втори вариант >>
Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си.
(втори вариант)
Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е.
Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си.
Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ.
към втори вариант >>
Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си.
Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията.
Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е?
към втори вариант >>
Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение.
(втори вариант)
Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията.
Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение.
Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е?
към втори вариант >>
Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.
(втори вариант)
Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение.
Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.
Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни.
към втори вариант >>
Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота.
(втори вариант)
Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.
Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота.
Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни?
към втори вариант >>
Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ.
(втори вариант)
Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота.
Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ.
Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня.
към втори вариант >>
Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е?
(втори вариант)
Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ.
Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е?
Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ.
към втори вариант >>
Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е?
(втори вариант)
Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е?
Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е?
Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество.
към втори вариант >>
Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни.
(втори вариант)
Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е?
Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни.
Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ.
към втори вариант >>
Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни?
(втори вариант)
Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни.
Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни?
И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си.
към втори вариант >>
И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня.
(втори вариант)
Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни?
И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня.
Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта.
към втори вариант >>
Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ.
(втори вариант)
Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня.
Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ.
Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
към втори вариант >>
Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество.
(втори вариант)
Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ.
Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество.
Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
към втори вариант >>
Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ.
(втори вариант)
Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество.
Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ.
Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ.
към втори вариант >>
Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си.
(втори вариант)
Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ.
Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си.
За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ.
към втори вариант >>
За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта.
(втори вариант)
И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си.
За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта.
Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ.
към втори вариант >>
Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
(втори вариант)
Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта.
Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ.
към втори вариант >>
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
(втори вариант)
Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
2.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
” – На този въпрос ти сам ще си отговориш.
Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов?
” – На този въпрос ти сам ще си отговориш.
Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял.
На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща.
Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял.
Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила.
към беседата >>
Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна.
– „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш.
Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна.
Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си.
Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял.
Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си.
Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте.
към беседата >>
Ти сам ще намериш неизвестната.
” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна.
Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си.
Докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
„В надежда бивайте радостни”.
„В надежда бивайте радостни”.
Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда.
към беседата >>
Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята.
Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята.
От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”.
„В надежда бивайте радостни”.
Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”.
Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти.
към беседата >>
От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото.
Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята.
От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото.
Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта.
„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”.
Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта.
Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти.
към беседата >>
Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила.
Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото.
Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила.
Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката?
„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта.
Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката?
Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си.
към беседата >>
Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте.
Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила.
Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте.
Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес?
„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката?
Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес?
” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си.
към беседата >>
Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте.
Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.
към беседата >>
” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда.
„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес?
” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда.
Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е.
към беседата >>
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата.
Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.
към беседата >>
Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти.
Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда.
Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти.
Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш.
към беседата >>
Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата.
Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания.
Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина.
към беседата >>
Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти.
Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти.
Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти.
Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала.
към беседата >>
Постъпвайте и вие като Природата.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания.
Постъпвайте и вие като Природата.
Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат.
към беседата >>
Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си.
Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти.
Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си.
А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата.
Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%.
Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си.
към беседата >>
А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си.
Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес? ” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си.
А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си.
Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
Не помагайте на никого изцяло, сто на сто.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%.
Не помагайте на никого изцяло, сто на сто.
Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен.
към беседата >>
Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е.
” – Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си.
Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е.
да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто.
Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.
С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента.
към беседата >>
да я усилиш.
Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е.
да я усилиш.
Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина.
Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.
С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина.
Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов.
към беседата >>
Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала.
Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш.
Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала.
И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат.
Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина.
Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат.
Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно.
към беседата >>
И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала.
И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.
към беседата >>
Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си.
Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат.
Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си.
Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.
към беседата >>
„В скръб бивайте търпеливи”.
„В скръб бивайте търпеливи”.
Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение.
към беседата >>
Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен.
Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си.
Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен.
Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.
към беседата >>
Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта.
„В скръб бивайте търпеливи”.
Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта.
За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
към беседата >>
Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента.
Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен.
Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента.
Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив?
„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта.
За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив?
При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив.
към беседата >>
Някои майки уморяват децата си от голяма Любов.
С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента.
Някои майки уморяват децата си от голяма Любов.
Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
При това, да търпи, когато страда и скърби.
„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив?
При това, да търпи, когато страда и скърби.
Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал.
към беседата >>
Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно.
Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов.
Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно.
Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив.
„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби.
Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив.
Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение.
към беседата >>
Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.
Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно.
Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.
Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение.
„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив.
Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение.
Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите.
към беседата >>
Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.
Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.
Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.
Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение.
Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие.
към беседата >>
Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.
Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.
към беседата >>
Някой казва за себе си, че е търпелив.
За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
Някой казва за себе си, че е търпелив.
Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.
към беседата >>
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.
Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване.
към беседата >>
Обаче, той не се е изпитал, не се е познал.
При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив.
Обаче, той не се е изпитал, не се е познал.
Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии!
към беседата >>
Там е нейната погрешка.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.
Там е нейната погрешка.
И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва.
към беседата >>
Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение.
Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал.
Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение.
Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно.
към беседата >>
И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка.
И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб.
Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат?
към беседата >>
Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите.
Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение.
Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите.
Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път?
към беседата >>
Там е неговата погрешка.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб.
Там е неговата погрешка.
Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е?
към беседата >>
Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие.
Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите.
Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие.
Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил.
към беседата >>
Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка.
Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини.
Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен.
към беседата >>
Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.
Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие.
Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.
И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Всеки сам е виновен за своето заробване.
Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини.
Всеки сам е виновен за своето заробване.
Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен.
към беседата >>
И такъв човек иска да знае тайните Божии!
Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.
И такъв човек иска да знае тайните Божии!
Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва.
Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване.
Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва.
Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии!
Това е невъзможно.
Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Как искате да ви приемат?
И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва.
Как искате да ви приемат?
Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини.
към беседата >>
Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път?
Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно.
Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път?
След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е?
Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат?
Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е?
Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата.
към беседата >>
След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил.
Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път?
След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил.
Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Това е външно любезен израз, но не и вътрешен.
Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е?
Това е външно любезен израз, но не и вътрешен.
Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено.
към беседата >>
Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил.
Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
към беседата >>
Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен.
Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен.
Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен.
Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви.
към беседата >>
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен.
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен.
Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години.
към беседата >>
Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен.
Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре.
към беседата >>
Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве?
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен.
Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве?
Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел.
към беседата >>
Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини.
Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини.
Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
Пари нямам, момите не ме искат.
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве?
Пари нямам, момите не ме искат.
От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари.
към беседата >>
Това е криво разбиране на нещата.
Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини.
Това е криво разбиране на нещата.
Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
От силата ми ги е страх, от безпаричието – също.
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат.
От силата ми ги е страх, от безпаричието – също.
Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве.
към беседата >>
Щом разбирането е криво, то не е Божествено.
Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата.
Щом разбирането е криво, то не е Божествено.
Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
Какво да правя?
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също.
Какво да правя?
Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви.
Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено.
Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви.
Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години.
Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя?
Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години.
Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре.
Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви.
Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре.
Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
Той отслабнал толкова много, че едва се движел.
Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години.
Той отслабнал толкова много, че едва се движел.
Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре.
Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.
към беседата >>
Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари.
Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел.
Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари.
Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава?
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава?
То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана.
към беседата >>
Нищо друго не искам, освен здраве.
От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари.
Нищо друго не искам, освен здраве.
Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
То е подобно на зазоряването.
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава?
То е подобно на зазоряването.
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях.
към беседата >>
Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве.
Не ми трябват пари, не ми трябват моми – здраве искам.”
към беседата >>
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването.
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ.
към беседата >>
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб.
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб.
Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма.
към беседата >>
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва.
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва.
– „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
към беседата >>
Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме!
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб.
Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме!
Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е.
към беседата >>
– „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва.
– „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?
” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
Какво нещо е хлябът?
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме!
Какво нещо е хлябът?
Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите.
към беседата >>
” – Оставете хората настрана.
Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?
” – Оставете хората настрана.
Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
Доброто, Добродетелите в човека.
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът?
Доброто, Добродетелите в човека.
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел.
към беседата >>
Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях.
То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана.
Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях.
Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие.
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека.
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие.
няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
към беседата >>
Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ.
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях.
Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ.
Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
няма ли Добродетели, и хляб няма.
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие.
няма ли Добродетели, и хляб няма.
Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест.
към беседата >>
Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ.
Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е.
Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма.
Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е.
с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта.
към беседата >>
След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
– „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
към беседата >>
с Добродетелите.
Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е.
с Добродетелите.
Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи.
към беседата >>
Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.
Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.
към беседата >>
Търпението, например, е една Добродетел.
Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите.
Търпението, например, е една Добродетел.
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
към беседата >>
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел.
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест.
няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест.
Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта.
Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест.
Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта.
Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
Само любещият търпи.
с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта.
Само любещият търпи.
Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи.
Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата?
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата?
Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва.
към беседата >>
Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата?
Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота.
За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие.
към беседата >>
За да се моли постоянно, той трябва да има търпение.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота.
За да се моли постоянно, той трябва да има търпение.
Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек?
към беседата >>
Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение.
Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи.
На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може.
към беседата >>
На слаб стомах препоръчват да пие малко винце.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи.
На слаб стомах препоръчват да пие малко винце.
На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света.
към беседата >>
На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце.
На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва.
След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек.
към беседата >>
След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие.
Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва.
След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие.
– „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло.
към беседата >>
– „Може ли така да се лекува човек?
За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие.
– „Може ли така да се лекува човек?
” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
” – Може.
Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек?
” – Може.
Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
Така е било от създаването на света.
На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може.
Така е било от създаването на света.
Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
Ако днес не е така, причината е в самия човек.
На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света.
Ако днес не е така, причината е в самия човек.
Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло.
След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек.
Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло.
За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
– „Може ли така да се лекува човек? ” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло.
За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
към беседата >>
Молитвата е духовен процес.
Молитвата е духовен процес.
Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви.
към беседата >>
Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят.
Молитвата е духовен процес.
Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят.
Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар.
към беседата >>
Значи, молитвата е духовно дишане, т.е.
Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят.
Значи, молитвата е духовно дишане, т.е.
зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища.
към беседата >>
зреене на Божествените блага.
Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е.
зреене на Божествените блага.
Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря.
към беседата >>
Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота.
Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага.
Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота.
Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате.
към беседата >>
Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви.
Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота.
Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви.
Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар.
Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви.
Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар.
Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища.
Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар.
Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища.
Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря.
зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища.
Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря.
Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
Вие вървите по обратен път, и затова не успявате.
Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря.
Вие вървите по обратен път, и затова не успявате.
След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате.
След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
към беседата >>
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н.
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н.
Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви?
към беседата >>
Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички.
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н.
Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички.
Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си.
към беседата >>
Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби.
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички.
Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби.
Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви.
към беседата >>
Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща.
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби.
Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща.
До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите.
към беседата >>
До тогава те ще Му причиняват големи страдания.
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща.
До тогава те ще Му причиняват големи страдания.
Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата.
към беседата >>
Не става ли същото и с родителите ви?
Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания.
Не става ли същото и с родителите ви?
Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите.
към беседата >>
Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си.
Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви?
Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си.
Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога.
към беседата >>
Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви.
Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си.
Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви.
Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите.
Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви.
Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите.
Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата.
До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите.
Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата.
И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
И обратно, позорът на децата е позор и на родителите.
Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата.
И обратно, позорът на децата е позор и на родителите.
На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога.
Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите.
На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога.
За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога.
За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
към беседата >>
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят.
Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър.
към беседата >>
Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят.
Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях.
Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой.
към беседата >>
Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях.
Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях.
Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е.
към беседата >>
Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях.
Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга.
Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой?
към беседата >>
Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга.
Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат.
Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой!
към беседата >>
Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат.
Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър.
Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Той носи кръст за храброст и минава за герой.
Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър.
Той носи кръст за храброст и минава за герой.
Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Защо и ти, като носиш кръста, т.е.
Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой.
Защо и ти, като носиш кръста, т.е.
страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
страданието, да не бъдеш герой?
Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е.
страданието, да не бъдеш герой?
Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Носи кръста, и бъди герой!
Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой?
Носи кръста, и бъди герой!
Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой!
Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.
Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник.
към беседата >>
Напротив, който плаче, заслужава похвала.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.
Напротив, който плаче, заслужава похвала.
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
към беседата >>
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала.
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси.
От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
към беседата >>
От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси.
От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено.
И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва.
към беседата >>
И цял живот да се смее, пак не е естествено.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено.
И цял живот да се смее, пак не е естествено.
Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
към беседата >>
Който само се смее, прилича на пустинник.
Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено.
Който само се смее, прилича на пустинник.
Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник.
Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
Така и Бог постъпва.
От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче.
Така и Бог постъпва.
Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва.
Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.
към беседата >>
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?
” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак.
към беседата >>
” – Той е влизал много пъти в сърцата ви.
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?
” – Той е влизал много пъти в сърцата ви.
Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва?
към беседата >>
Той ви е посещавал и когато сте били радостни.
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви.
Той ви е посещавал и когато сте били радостни.
Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си.
към беседата >>
Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва.
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни.
Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва.
Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте.
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва.
Не се обезсърчавайте.
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне.
към беседата >>
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак.
– „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте.
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак.
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
към беседата >>
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва?
” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак.
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва?
Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви.
към беседата >>
Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си.
Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва?
Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си.
Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости.
към беседата >>
Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита.
Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си.
Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита.
Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
към беседата >>
Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне.
Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита.
Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне.
Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
към беседата >>
Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне.
Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда.
към беседата >>
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви.
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви.
Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
към беседата >>
Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости.
Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви.
Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости.
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости.
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда.
Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда.
Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда.
Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.”
към беседата >>
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва?
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва?
За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
към беседата >>
За да организирате ума, сърцето и волята си.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва?
За да организирате ума, сърцето и волята си.
Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло.
към беседата >>
Какво представлява радостта?
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си.
Какво представлява радостта?
Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби.
към беседата >>
Правилно съгласуване на силите, които действат в организма.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта?
Правилно съгласуване на силите, които действат в организма.
Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма.
Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично.
Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично.
Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Както не можем без машина, така не може и без масло.
За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
Както не можем без машина, така не може и без масло.
Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби.
Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло.
Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби.
Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Докато е на земята, той се радва и скърби.
Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби.
Докато е на земята, той се радва и скърби.
към беседата >>
Скръбта е неизбежна.
Скръбта е неизбежна.
Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат.
към беседата >>
Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости?
Скръбта е неизбежна.
Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости?
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
към беседата >>
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости?
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици?
към беседата >>
Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват.
Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват.
Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
към беседата >>
Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат.
Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват.
Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат.
Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло.
към беседата >>
Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат.
Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат.
Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат.
Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат.
Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици?
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици?
Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици?
Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло.
Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло.
Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло.
Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
към беседата >>
Същественото в човека, т.е.
Същественото в човека, т.е.
неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата.
към беседата >>
неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си.
Същественото в човека, т.е.
неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си.
Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят.
към беседата >>
Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности.
Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си.
Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности.
Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава.
към беседата >>
Мнозина са недоволни от живота си. Защо?
Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности.
Мнозина са недоволни от живота си. Защо?
Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята.
към беседата >>
Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу.
Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо?
Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу.
За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата.
Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу.
За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата.
С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят.
неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата.
С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят.
Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава.
Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят.
Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава.
Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята.
Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава.
Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята.
Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята.
Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
към беседата >>
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка.
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка.
Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?
към беседата >>
Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си.
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка.
Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си.
Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен.
към беседата >>
Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви.
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си.
Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви.
Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си.
към беседата >>
Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята.
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви.
Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята.
И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния?
към беседата >>
„В надежда бивайте радостни”.
„В надежда бивайте радостни”.
Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят.
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята.
И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят.
Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния.
към беседата >>
Надеждата е велик Божествен принцип.
„В надежда бивайте радостни”.
Надеждата е велик Божествен принцип.
Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.
към беседата >>
Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?
Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят.
Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?
Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство.
към беседата >>
Тя е едно от лицата на Света Троица.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип.
Тя е едно от лицата на Света Троица.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
към беседата >>
Значи, методът, който прилагате, не е правилен.
Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?
Значи, методът, който прилагате, не е правилен.
Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите.
към беседата >>
Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни.
към беседата >>
Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си.
Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен.
Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си.
Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си.
към беседата >>
Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават.
Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават.
към беседата >>
Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния?
Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си.
Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния?
Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа.
към беседата >>
Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават.
Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите.
В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават.
към беседата >>
Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния.
И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния?
Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния.
Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак?
към беседата >>
В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.
Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите.
В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство.
Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния.
Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство.
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой.
към беседата >>
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите.
Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство.
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите.
Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни.
Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Същото правило ще прилагате и към себе си.
Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите.
Същото правило ще прилагате и към себе си.
Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават.
Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни.
Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават.
Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа.
Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си.
Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа.
Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават.
Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават.
Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават.
Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Защо трябва да удряте с ръка и с крак?
Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа.
Защо трябва да удряте с ръка и с крак?
Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават.
Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.
към беседата >>
Децата не се възпитават с удари и с бой.
Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак?
Децата не се възпитават с удари и с бой.
Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина.
За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът.
към беседата >>
Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи.
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой.
Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи.
Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина.
За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не.
Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме.
към беседата >>
Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи.
Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.
към беседата >>
Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не.
Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове.
При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи.
към беседата >>
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора.
Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове.
към беседата >>
При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове.
При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им.
Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети.
към беседата >>
Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора.
Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи.
Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им.
Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата.
Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи.
към беседата >>
Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи.
Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове.
Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът.
Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата.
Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът.
Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи.
към беседата >>
Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове.
Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други.
Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме.
За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът.
Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме.
Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н.
към беседата >>
Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други.
Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях.
Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи.
Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме.
Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи.
Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума.
към беседата >>
Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове.
Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях.
Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове.
Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети.
При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи.
Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети.
За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият.
към беседата >>
Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове.
Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.
към беседата >>
За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи.
Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети.
За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи.
Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това?
към беседата >>
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата.
При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи.
Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи.
Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи.
А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам.
към беседата >>
При това положение, непременно ще има добри резултати.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата.
При това положение, непременно ще има добри резултати.
Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н.
Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи.
А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н.
Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
към беседата >>
Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати.
Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати.
Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
Това е гимнастика на ума.
Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н.
Това е гимнастика на ума.
Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
към беседата >>
Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати.
Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения.
Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият.
Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума.
Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият.
– „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае.
към беседата >>
Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения.
Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма.
В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
– „Отде знаеш това?
За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият.
– „Отде знаеш това?
” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
към беседата >>
В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма.
В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>
” – Виждам.
Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това?
” – Виждам.
Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват.
към беседата >>
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
към беседата >>
Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам.
Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят?
към беседата >>
Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята.
Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
към беседата >>
Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята.
Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение.
Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае.
Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае.
Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува.
към беседата >>
Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение.
Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
– „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае.
Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват.
към беседата >>
Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно.
Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват.
” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват.
Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват.
Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват. Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно.
Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят?
Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват.
Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят?
Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват. Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
В това отношение, земята е велико училище.
Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>
Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят?
Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват. Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша.
Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение.
към беседата >>
Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува.
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува.
Не можеш да спориш за неща, които не съществуват. Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша.
Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му.
Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата.
към беседата >>
Не можеш да спориш за неща, които не съществуват.
Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува.
Не можеш да спориш за неща, които не съществуват.
Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му.
Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи.
Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене.
към беседата >>
Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват.
Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.
към беседата >>
Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи.
Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам.
За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно.
Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
към беседата >>
За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам.
За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н.
Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Те са преходни реалности.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно.
Те са преходни реалности.
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
към беседата >>
Всичко това има значение.
Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н.
Всичко това има значение.
Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности.
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ.
Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
към беседата >>
Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата.
Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение.
Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата.
Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ.
Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея.
Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
Тези неща имат отношение и до мене.
Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата.
Тези неща имат отношение и до мене.
Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Щом светлината се губи, и сенките изчезват.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея.
Щом светлината се губи, и сенките изчезват.
Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене.
Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.
към беседата >>
Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват.
Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух.
Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете?
към беседата >>
Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух.
Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си.
Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
Волята пък ще бъде прицелна точка.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си.
Волята пък ще бъде прицелна точка.
Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.
към беседата >>
Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка.
Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство.
Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
„В надежда бивайте радостни”.
„В надежда бивайте радостни”.
Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях.
към беседата >>
Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство.
Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете.
Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората.
„В надежда бивайте радостни”.
Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората.
Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката.
към беседата >>
Какво правите лятно време с плодовете?
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете.
Какво правите лятно време с плодовете?
Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
Надеждата е нещо реално за тях.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората.
Надеждата е нещо реално за тях.
Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете?
Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.
към беседата >>
Майката се радва на детето си, защото има форма.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях.
Майката се радва на детето си, защото има форма.
Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията.
Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига.
към беседата >>
Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма.
Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне.
Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията.
Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат.
Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда.
към беседата >>
Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях.
„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне.
Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях.
Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
Те са на голям огън.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат.
Те са на голям огън.
В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно.
към беседата >>
Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката.
Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях.
Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката.
Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън.
В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня.
Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката.
Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.
към беседата >>
Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня.
Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече.
В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите.
За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна.
към беседата >>
В края на краищата, огънят не се вдига.
Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече.
В края на краищата, огънят не се вдига.
Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
За някои този свят не е реален.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите.
За някои този свят не е реален.
Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка.
към беседата >>
Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда.
Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига.
Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда.
Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален.
Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества.
В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е.
към беседата >>
Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно.
Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда.
Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно.
За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества.
В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна.
към беседата >>
За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно.
За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.
към беседата >>
С какво са облечени хората?
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С какво са облечени хората?
С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство.
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство.
Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим?
към беседата >>
С плът, която наричат тленна.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората?
С плът, която наричат тленна.
Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
Защо трябва да скърбим?
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство.
Защо трябва да скърбим?
За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство.
към беседата >>
Тя е гъста, тежка.
За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна.
Тя е гъста, тежка.
Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
За да придобием търпение.
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим?
За да придобием търпение.
Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
към беседата >>
Материята на Съществата от Божествения свят, т.е.
Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка.
Материята на Съществата от Божествения свят, т.е.
от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
Защо трябва да се надяваме?
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение.
Защо трябва да се надяваме?
За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички.
към беседата >>
от света на Любовта, е вечна, неизменна.
В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е.
от света на Любовта, е вечна, неизменна.
Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
За да придобием радост.
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме?
За да придобием радост.
Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.
към беседата >>
Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна.
Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
към беседата >>
Защо трябва да се молим?
От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост.
Защо трябва да се молим?
За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо?
към беседата >>
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”.
Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички.
към беседата >>
За да придобием постоянство.
Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим?
За да придобием постоянство.
Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ.
към беседата >>
Това е необходимо за всекидневния живот на човека.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”.
Това е необходимо за всекидневния живот на човека.
Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство.
Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите.
към беседата >>
Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека.
Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство.
Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Молете се не само за вас, но за всички.
Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
Молете се не само за вас, но за всички.
Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си.
към беседата >>
Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство.
Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия.
Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.
За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички.
Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.
Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си.
към беседата >>
Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи?
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия.
Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи?
Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо?
Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.
Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо?
Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни.
към беседата >>
Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи?
Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички.
Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ.
За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо?
Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ.
Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички.
Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.
към беседата >>
Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ.
Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
„В надежда бивайте радостни”.
„В надежда бивайте радостни”.
Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.
към беседата >>
Ако си слуга, ще мислиш за господарите си.
Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите.
Ако си слуга, ще мислиш за господарите си.
Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта.
„В надежда бивайте радостни”.
Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта.
Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът.
към беседата >>
Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си.
Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си.
Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си.
Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
Какво представлява Любовта?
„В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта.
Какво представлява Любовта?
Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми.
към беседата >>
Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни.
Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си.
Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни.
Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
Принцип на самопожертване.
„В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта?
Принцип на самопожертване.
Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда.
към беседата >>
Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни.
Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.
към беседата >>
Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото.
„В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване.
Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото.
Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра?
към беседата >>
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат.
Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите.
към беседата >>
Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.
„В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото.
Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.
Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра.
към беседата >>
Нищо страшно няма в смъртта.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат.
Нищо страшно няма в смъртта.
Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си.
към беседата >>
Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът.
Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.
Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът.
Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра.
към беседата >>
Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта.
Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си.
Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода.
към беседата >>
Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми.
Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът.
Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми.
Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов?
към беседата >>
Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си.
Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят.
На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща.
към беседата >>
Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда.
Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми.
Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда.
– „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш.
към беседата >>
На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят.
На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си.
Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял.
към беседата >>
– „Имам ли Вяра?
Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда.
– „Имам ли Вяра?
” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна.
към беседата >>
Умрелият не мисли за другите.
Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си.
Умрелият не мисли за другите.
Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си.
към беседата >>
” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра.
Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра?
” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра.
Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си.
Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите.
Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си.
Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите.
към беседата >>
Който има сърце, има вяра.
Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра.
Който има сърце, има вяра.
– „Имам ли Любов? ” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Той мисли за прясна трева и за чиста вода.
Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си.
Той мисли за прясна трева и за чиста вода.
Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята.
към беседата >>
– „Имам ли Любов?
Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра? ” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра.
– „Имам ли Любов?
” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.
към беседата >>
Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща.
Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода.
Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща.
Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото.
към беседата >>
Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита.
(втори вариант)
Щомъ си отиде Той, и радостьта ви изчезва. Не се обезсърдчавайте. Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си.
Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита.
Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
към втори вариант >>
Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне.
(втори вариант)
Не се обезсърдчавайте. Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита.
Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне.
Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
към втори вариант >>
Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви.
(втори вариант)
Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне.
Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви.
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда.
към втори вариант >>
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви.
(втори вариант)
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви.
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви.
Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
към втори вариант >>
Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости.
(втори вариант)
Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви.
Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости.
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
(втори вариант)
Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости.
Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
(втори вариант)
Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода?
Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда.
(втори вариант)
Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.
Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда.
Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
(втори вариант)
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда.
Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
(втори вариант)
Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”
към втори вариант >>
„Въ молитва бивайте постоянни”.
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”.
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично.
към втори вариант >>
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва?
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”.
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва?
— За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части.
към втори вариант >>
— За да организирате ума, сърдцето и волята си.
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва?
— За да организирате ума, сърдцето и волята си.
— Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло.
към втори вариант >>
— Какво представя радостьта?
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си.
— Какво представя радостьта?
— Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби.
към втори вариант >>
— Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма.
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта?
— Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма.
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към втори вариант >>
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично.
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма.
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично.
Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна.
към втори вариант >>
Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части.
(втори вариант)
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично.
Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части.
Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости?
към втори вариант >>
Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло.
(втори вариант)
— За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части.
Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло.
Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
към втори вариант >>
Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби.
(втори вариант)
— Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло.
Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби.
Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ.
към втори вариант >>
Докато е на земята, той се радва и скърби.
(втори вариант)
— Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби.
Докато е на земята, той се радва и скърби.
Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ.
към втори вариант >>
Скръбьта е неизбѣжна.
(втори вариант)
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
Скръбьта е неизбѣжна.
Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ.
към втори вариант >>
Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости?
(втори вариант)
Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна.
Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости?
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
към втори вариант >>
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
(втори вариант)
Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости?
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици.
към втори вариант >>
Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ.
(втори вариант)
Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине?
Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ.
Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ.
към втори вариант >>
Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ.
(втори вариант)
Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ.
Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ.
Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло.
към втори вариант >>
Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ.
(втори вариант)
Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ.
Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ.
Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло.
към втори вариант >>
Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
(втори вариант)
Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ.
Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е.
към втори вариант >>
Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици.
(втори вариант)
Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка!
Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици.
Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си.
към втори вариант >>
Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ.
(втори вариант)
Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици.
Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ.
После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло.
(втори вариант)
Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ.
После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло.
Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло.
(втори вариант)
Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло.
Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло.
Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
Сѫщественото въ човѣка, т. е.
(втори вариант)
Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло.
Сѫщественото въ човѣка, т. е.
неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си.
(втори вариант)
Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е.
неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си.
Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
(втори вариант)
Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си.
Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.
към втори вариант >>
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо?
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо?
— Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята.
към втори вариант >>
— Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо?
— Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу.
За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу.
За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата.
Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата.
Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ.
Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ.
Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае.
Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае.
Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята.
Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
„Въ надежда бивайте радостни”.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”.
Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ.
към втори вариант >>
Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
(втори вариант)
— Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята.
Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.
към втори вариант >>
Надеждата е великъ Божественъ принципъ.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”.
Надеждата е великъ Божественъ принципъ.
Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини.
към втори вариант >>
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка.
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка.
Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ?
към втори вариант >>
Тя е едно отъ лицата на Света Троица.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ.
Тя е едно отъ лицата на Света Троица.
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
към втори вариант >>
Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си.
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка.
Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си.
Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ.
към втори вариант >>
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица.
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни.
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни.
към втори вариант >>
Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви.
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си.
Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви.
Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си.
към втори вариант >>
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни.
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ.
Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ.
към втори вариант >>
Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята.
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви.
Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята.
И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния?
към втори вариант >>
Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ.
Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ.
Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ.
към втори вариант >>
И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ.
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята.
И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ.
Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния.
към втори вариант >>
Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини.
(втори вариант)
Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ.
Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини.
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ?
(втори вариант)
Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ.
Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ?
Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство.
към втори вариант >>
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
(втори вариант)
Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини.
Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ.
(втори вариант)
Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ?
Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ.
Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ.
към втори вариант >>
Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни.
(втори вариант)
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно.
Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни.
Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си.
(втори вариант)
Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ.
Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си.
Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си.
към втори вариант >>
Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ.
(втори вариант)
Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни.
Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ.
Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния?
(втори вариант)
Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си.
Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния?
Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа.
към втори вариант >>
Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ.
(втори вариант)
Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ.
Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ.
Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния.
(втори вариант)
И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния?
Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния.
Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ?
към втори вариант >>
Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
(втори вариант)
Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ.
Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.
към втори вариант >>
Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство.
(втори вариант)
Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния.
Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство.
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой.
към втори вариант >>
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина.
За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ.
към втори вариант >>
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ.
(втори вариант)
Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство.
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ.
Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи.
към втори вариант >>
За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина.
За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не.
Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме.
към втори вариант >>
Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си.
(втори вариант)
Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ.
Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си.
Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не.
Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове.
При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи.
към втори вариант >>
Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа.
(втори вариант)
Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си.
Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа.
Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове.
При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ.
Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети.
към втори вариант >>
Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ?
(втори вариант)
Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа.
Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ?
Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ.
Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата.
Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи.
към втори вариант >>
Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой.
(втори вариант)
Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ?
Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой.
Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ.
(втори вариант)
Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата.
Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ.
Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи.
към втори вариант >>
Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи.
(втори вариант)
Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой.
Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи.
Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме.
(втори вариант)
За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ.
Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме.
Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н.
към втори вариант >>
Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
(втори вариант)
Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи.
Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.
към втори вариант >>
Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи.
(втори вариант)
Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме.
Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи.
Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума.
към втори вариант >>
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора.
Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове.
към втори вариант >>
Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети.
(втори вариант)
При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи.
Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети.
За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ.
към втори вариант >>
Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора.
Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи.
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ.
към втори вариант >>
За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи.
(втори вариант)
Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети.
За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи.
Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това?
към втори вариант >>
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи.
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове.
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
към втори вариант >>
Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи.
(втори вариант)
Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи.
Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи.
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ.
към втори вариант >>
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове.
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други.
Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
към втори вариант >>
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н.
(втори вариант)
Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи.
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н.
Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
към втори вариант >>
Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други.
Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ.
Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати.
към втори вариант >>
Това е гимнастика на ума.
(втори вариант)
Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н.
Това е гимнастика на ума.
Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
към втори вариант >>
Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове.
(втори вариант)
Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ.
Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове.
Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати.
към втори вариант >>
Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ.
(втори вариант)
Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума.
Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ.
— Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае.
към втори вариант >>
Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ.
(втори вариант)
Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове.
Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ.
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения.
към втори вариант >>
— Отде знаешъ това?
(втори вариант)
За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ.
— Отде знаешъ това?
— Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
към втори вариант >>
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ.
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
към втори вариант >>
— Виждамъ.
(втори вариант)
Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това?
— Виждамъ.
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
към втори вариант >>
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
(втори вариант)
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
(втори вариант)
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ.
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
към втори вариант >>
При това положение, непремѣнно ще има добри резултати.
(втори вариант)
Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
При това положение, непремѣнно ще има добри резултати.
Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
(втори вариант)
Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
към втори вариант >>
Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати.
(втори вариант)
Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати.
Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати.
Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае.
(втори вариант)
Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае.
Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува.
към втори вариант >>
Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения.
(втори вариант)
Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати.
Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения.
Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
(втори вариант)
— Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае.
Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ.
към втори вариант >>
Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
(втори вариант)
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения.
Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
(втори вариант)
— Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално.
към втори вариант >>
Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
(втори вариант)
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
(втори вариант)
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ.
Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно.
към втори вариант >>
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството.
Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
към втори вариант >>
Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
(втори вариант)
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности.
към втори вариант >>
Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството.
Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта.
Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува.
(втори вариант)
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува.
Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь.
към втори вариант >>
Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта.
Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение.
Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ.
(втори вариант)
Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува.
Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ.
Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея.
към втори вариант >>
Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение.
Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ.
Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално.
(втори вариант)
Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ.
Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално.
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ.
към втори вариант >>
Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ.
Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно.
Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно.
(втори вариант)
Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално.
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно.
Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта.
към втори вариант >>
Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
(втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно.
Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ преходни реалности.
(втори вариант)
Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно.
Тѣ сѫ преходни реалности.
Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта.
към втори вариант >>
Въ това отношение, земята е велико училище.
(втори вариант)
Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>
Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь.
(втори вариант)
Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности.
Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь.
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ.
към втори вариант >>
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша.
Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение.
към втори вариант >>
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея.
(втори вариант)
Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь.
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея.
Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности.
към втори вариант >>
Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша.
Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му.
Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата.
към втори вариант >>
Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея.
Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ.
Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му.
Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи.
Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене.
към втори вариант >>
Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта.
(втори вариант)
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ.
Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта.
Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи.
Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ.
За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта.
(втори вариант)
Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта.
Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта.
Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ.
За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н.
Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ.
към втори вариант >>
Това е законъ.
(втори вариант)
Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта.
Това е законъ.
Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
Всичко това има значение.
(втори вариант)
Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н.
Всичко това има значение.
Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си.
към втори вариант >>
Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности.
(втори вариант)
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ.
Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности.
Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата.
(втори вариант)
Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение.
Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата.
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка.
към втори вариант >>
Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
(втори вариант)
Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности.
Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.
към втори вариант >>
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене.
(втори вариант)
Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата.
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене.
Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство.
към втори вариант >>
„Въ надежда бивайте радостни”.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”.
Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота.
(втори вариант)
Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене.
Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота.
И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми.
към втори вариант >>
Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”.
Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората.
Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката.
към втори вариант >>
И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ.
(втори вариант)
За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота.
И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ.
Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете.
към втори вариант >>
Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората.
Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ.
Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения.
към втори вариант >>
Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си.
(втори вариант)
Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ.
Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си.
Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ?
към втори вариант >>
Майката се радва на детето си, защото има форма.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ.
Майката се радва на детето си, защото има форма.
Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ.
към втори вариант >>
Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка.
(втори вариант)
Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си.
Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка.
Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене.
към втори вариант >>
Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне.
(втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма.
Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне.
Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. За нѣкои този свѣтъ не е реаленъ.
към втори вариант >>
Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство.
(втори вариант)
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка.
Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство.
Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене.
към втори вариант >>
НАГОРЕ