НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
628
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
628
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени.
(втори вариант)
„Когато беше млад, сам се опасваше." Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате.
Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени.
Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра. Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът. И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва. После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
към втори вариант >>
Вие казвате - Господ ще оправи света.
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света.
Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали.
към втори вариант >>
Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед.
(втори вариант)
А ти казваш: „Човек съм. Все трябва да има някой да ме обича." Ако си млад, ще има някой да те обича. Думата „любов" ще бъде като резултат. Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари.
Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед.
Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил.
към втори вариант >>
Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра.
(втори вариант)
„Когато беше млад, сам се опасваше." Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени.
Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра.
Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът. И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва. После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
към втори вариант >>
Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света?
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света.
Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света?
Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ.
към втори вариант >>
Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила.
(втори вариант)
Все трябва да има някой да ме обича." Ако си млад, ще има някой да те обича. Думата „любов" ще бъде като резултат. Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед.
Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа.
към втори вариант >>
Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът.
(втори вариант)
„Когато беше млад, сам се опасваше." Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени. Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра.
Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът.
И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва. После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
към втори вариант >>
Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света.
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света?
Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света.
Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам.
към втори вариант >>
Старият човек не може да залюби Господа така.
(втори вариант)
Думата „любов" ще бъде като резултат. Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Старият човек не може да залюби Господа така.
Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва.
(втори вариант)
„Когато беше млад, сам се опасваше." Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени. Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра. Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът.
И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва.
После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
към втори вариант >>
Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света.
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света.
Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света.
Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии.
към втори вариант >>
Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога.
(втори вариант)
Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така.
Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога.
Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
(втори вариант)
Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени. Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра. Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът. И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва.
После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
към втори вариант >>
Няма защо да питам какво са казали философите.
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света.
Няма защо да питам какво са казали философите.
Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох.
към втори вариант >>
Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи.
(втори вариант)
Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога.
Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи.
Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста.
После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад.
към втори вариант >>
Доста сме ги слушали.
(втори вариант)
Вие казвате - Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите.
Доста сме ги слушали.
Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох.
към втори вариант >>
Грешник си бил.
(втори вариант)
Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи.
Грешник си бил.
Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста.
После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен.
Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Сега ще слушам какво ще каже Господ.
(втори вариант)
Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали.
Сега ще слушам какво ще каже Господ.
Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна.
към втори вариант >>
Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа.
(втори вариант)
Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил.
Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа.
Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
Това значи сам да се опасваш.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен.
Това значи сам да се опасваш.
Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Неговата философия ще слушам.
(втори вариант)
Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ.
Неговата философия ще слушам.
Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа.
към втори вариант >>
Не го ли за- любиш, не си млад човек.
(втори вариант)
Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа.
Не го ли за- любиш, не си млад човек.
към втори вариант >>
Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш.
Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате.
Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии.
(втори вариант)
Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам.
Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии.
Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява.
към втори вариант >>
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота.
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота.
Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш.
към втори вариант >>
Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате.
Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка.
Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох.
(втори вариант)
Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии.
Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох.
Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек.
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота.
Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек.
„Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек.
към втори вариант >>
Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад.
(втори вариант)
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка.
Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад.
Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Верен им бях, но много бой ядох.
(втори вариант)
Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох.
Верен им бях, но много бой ядох.
Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
„Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек.
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек.
„Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек.
„Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията.
към втори вариант >>
Който не е опасан, той е стар дядо.
(втори вариант)
После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад.
Който не е опасан, той е стар дядо.
към втори вариант >>
Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна.
(втори вариант)
Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох.
Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна.
Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
„Ама дали ще свърша учението?
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек.
„Ама дали ще свърша учението?
" Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството.
към втори вариант >>
Когато беше млад, ти сам се опасваше.
(втори вариант)
Когато беше млад, ти сам се опасваше.
Пожелавам на всички сами да се опасвате.
към втори вариант >>
Същото мога да кажа за жената или за мъжа.
(втори вариант)
Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна.
Същото мога да кажа за жената или за мъжа.
Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
" Ти си стар човек.
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението?
" Ти си стар човек.
Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път.
към втори вариант >>
Пожелавам на всички сами да се опасвате.
(втори вариант)
Когато беше млад, ти сам се опасваше.
Пожелавам на всички сами да се опасвате.
към втори вариант >>
Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява.
(втори вариант)
Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа.
Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява.
Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш.
(втори вариант)
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек.
Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш.
Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път.
към втори вариант >>
Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
(втори вариант)
Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява.
Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
към втори вариант >>
Ти си млад човек.
(втори вариант)
Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш.
Ти си млад човек.
„Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път.
към втори вариант >>
Така разсъждава някой мъж.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж.
Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа.
към втори вариант >>
„Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията.
(втори вариант)
„Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек.
„Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията.
За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота.
към втори вариант >>
Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж.
Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда.
Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира.
към втори вариант >>
За мене сиромашията е като предговор само на богатството.
(втори вариант)
„Ама дали ще свърша учението? " Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията.
За мене сиромашията е като предговор само на богатството.
Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път.
към втори вариант >>
Само за Едного може да се жертва човек.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда.
Само за Едного може да се жертва човек.
Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля.
към втори вариант >>
Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път.
(втори вариант)
" Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството.
Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път.
И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея.
към втори вариант >>
Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек.
Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти.
Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам.
към втори вариант >>
И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път.
(втори вариант)
Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път.
И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път.
Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи.
към втори вариант >>
Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти.
Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти.
Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път.
(втори вариант)
Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път.
Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път.
Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър.
към втори вариант >>
Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа.
(втори вариант)
Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти.
Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа.
Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Това е философия, дълбоко разбиране за живота.
(втори вариант)
„Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път.
Това е философия, дълбоко разбиране за живота.
Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг.
към втори вариант >>
Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира.
(втори вариант)
Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа.
Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира.
Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път.
(втори вариант)
За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота.
Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път.
Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото.
към втори вариант >>
Човек може само отвънка да се окаля.
(втори вариант)
Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира.
Човек може само отвънка да се окаля.
Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея.
(втори вариант)
Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път.
Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея.
Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад.
към втори вариант >>
Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам.
(втори вариант)
Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля.
Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам.
Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи.
(втори вариант)
И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея.
Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи.
Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
(втори вариант)
Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам.
Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
към втори вариант >>
Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър.
(втори вариант)
Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи.
Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър.
Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание.
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание.
В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията.
към втори вариант >>
Молим ви се да ни изпратите друг.
(втори вариант)
Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър.
Молим ви се да ни изпратите друг.
Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души.
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание.
В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души.
Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството.
към втори вариант >>
Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото.
(втори вариант)
Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг.
Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото.
Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
Казвате: „Ама как трябва да живеем?
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души.
Казвате: „Ама как трябва да живеем?
" Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието.
към втори вариант >>
Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад.
(втори вариант)
Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото.
Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад.
Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
" Ще живеете тъй, както е определено.
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем?
" Ще живеете тъй, както е определено.
Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!
към втори вариант >>
Така прави човек с убеждения.
(втори вариант)
Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад.
Така прави човек с убеждения.
към втори вариант >>
Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си.
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено.
Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си.
Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло! " Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?
към втори вариант >>
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност.
Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи.
към втори вариант >>
Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията.
(втори вариант)
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си.
Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията.
Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло! " Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем? "
към втори вариант >>
Сиромашията, това е нощ.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност.
Сиромашията, това е нощ.
Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света?
към втори вариант >>
Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството.
(втори вариант)
В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията.
Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството.
Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло! " Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем? "
към втори вариант >>
Богатството, това е ден.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ.
Богатството, това е ден.
Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят.
към втори вариант >>
Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието.
(втори вариант)
Казвате: „Ама как трябва да живеем? " Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството.
Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието.
Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло! " Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем? "
към втори вариант >>
Аз тегля паралел между тях.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден.
Аз тегля паралел между тях.
Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното.
към втори вариант >>
Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!
(втори вариант)
" Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието.
Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!
" Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем? "
към втори вариант >>
Съотношение има между тях.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях.
Съотношение има между тях.
Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня.
към втори вариант >>
" Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?
(втори вариант)
Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!
" Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?
"
към втори вариант >>
Само богатият човек може да работи.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях.
Само богатият човек може да работи.
А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло! " Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?
"
към втори вариант >>
А сега какво става в света?
(втори вариант)
Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи.
А сега какво става в света?
Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз.
към втори вариант >>
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността.
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността.
Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо?
към втори вариант >>
Сиромасите само карат да работят.
(втори вариант)
Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света?
Сиромасите само карат да работят.
Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа.
към втори вариант >>
Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда.
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността.
Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда.
Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде.
към втори вариант >>
Днес е точно обратното.
(втори вариант)
Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят.
Днес е точно обратното.
А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година.
към втори вариант >>
Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата.
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда.
Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата.
Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко.
към втори вариант >>
А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня.
(втори вариант)
Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното.
А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня.
Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали.
към втори вариант >>
Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша.
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата.
Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша.
Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън.
към втори вариант >>
Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса.
(втори вариант)
Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня.
Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса.
Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света?
към втори вариант >>
Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина.
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша.
Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина.
Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз.
(втори вариант)
А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса.
Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз.
Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото.
към втори вариант >>
Царят го запитал: „Как се яде това нещо?
(втори вариант)
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина.
Царят го запитал: „Как се яде това нещо?
" Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
Това е работа.
(втори вариант)
Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз.
Това е работа.
И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието?
към втори вариант >>
" Той хапнал черешата и показал на царя как се яде.
(втори вариант)
Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо?
" Той хапнал черешата и показал на царя как се яде.
С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година.
(втори вариант)
Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа.
И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година.
Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието?
към втори вариант >>
С това се свършило всичко.
(втори вариант)
Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде.
С това се свършило всичко.
Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали.
(втори вариант)
А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година.
Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали.
Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н.
към втори вариант >>
Той си казал сбогом и излязъл навън.
(втори вариант)
Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко.
Той си казал сбогом и излязъл навън.
Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
Но какво добро е донесло желязото на света?
(втори вариант)
Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали.
Но какво добро е донесло желязото на света?
Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните.
към втори вариант >>
Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
(втори вариант)
Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън.
Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
към втори вариант >>
Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото.
(втори вариант)
Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света?
Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото.
Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога.
към втори вариант >>
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал?
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал?
Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди!
към втори вариант >>
Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието?
(втори вариант)
Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото.
Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието?
Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът?
към втори вариант >>
Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал?
Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание.
Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди! "
към втори вариант >>
Че какъв е Бог на православието?
(втори вариант)
И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието?
Че какъв е Бог на православието?
Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога.
към втори вариант >>
Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание.
Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка.
Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди! "
към втори вариант >>
Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н.
(втори вариант)
Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието?
Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н.
Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът?
към втори вариант >>
Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка.
Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога.
Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди! "
към втори вариант >>
Православието не седи нито в одеждите, нито в короните.
(втори вариант)
Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н.
Православието не седи нито в одеждите, нито в короните.
Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога.
към втори вариант >>
Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога.
Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема.
Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди! "
към втори вариант >>
Православието е едно учение за Бога.
(втори вариант)
Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните.
Православието е едно учение за Бога.
Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията?
към втори вариант >>
Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди!
(втори вариант)
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема.
Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди!
"
към втори вариант >>
Що е евангелизмът?
(втори вариант)
Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога.
Що е евангелизмът?
То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди!
"
към втори вариант >>
То е едно учение за Бога.
(втори вариант)
Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът?
То е едно учение за Бога.
Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът?
към втори вариант >>
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка.
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка.
Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път.
към втори вариант >>
Що е будизмът?
(втори вариант)
Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога.
Що е будизмът?
То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога.
към втори вариант >>
Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години.
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка.
Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години.
Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува.
към втори вариант >>
То е учение за Бога.
(втори вариант)
Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът?
То е учение за Бога.
Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища.
към втори вариант >>
Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат!
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години.
Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат!
" Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как?
към втори вариант >>
Що е поезията?
(втори вариант)
Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога.
Що е поезията?
То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища.
към втори вариант >>
" Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа.
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат!
" Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа.
Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?!
към втори вариант >>
То е учение за Бога.
(втори вариант)
Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията?
То е учение за Бога.
Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест.
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа.
Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест.
Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука?
към втори вариант >>
Що е животът?
(втори вариант)
То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога.
Що е животът?
То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път.
(втори вариант)
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест.
Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път.
Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк?
към втори вариант >>
То е учение за Бога.
(втори вариант)
Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът?
То е учение за Бога.
Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува.
(втори вариант)
Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път.
Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува.
Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш?
към втори вариант >>
Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища.
(втори вариант)
То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога.
Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища.
Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как?
(втори вариант)
Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат! " Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува.
Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как?
Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал.
към втори вариант >>
Те гледат на тази реалност от различни гледища.
(втори вариант)
Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища.
Те гледат на тази реалност от различни гледища.
Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Какво съм аз, та да се отнася така с мене?!
(втори вариант)
" Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как?
Какво съм аз, та да се отнася така с мене?!
Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре.
към втори вариант >>
Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
(втори вариант)
То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища.
Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
към втори вариант >>
Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука?
(втори вариант)
Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?!
Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука?
Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел.
към втори вариант >>
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора.
И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон.
към втори вариант >>
Отде се намери този пророк?
(втори вариант)
Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука?
Отде се намери този пророк?
" Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи.
към втори вариант >>
И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора.
И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот.
Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита.
към втори вариант >>
" Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш?
(втори вариант)
Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк?
" Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш?
От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си.
към втори вариант >>
Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири?
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот.
Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири?
Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал.
(втори вариант)
Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш?
От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал.
Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива.
към втори вариант >>
Няма какво да го убеждавам.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири?
Няма какво да го убеждавам.
Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре.
(втори вариант)
Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал.
Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре.
Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти?
към втори вариант >>
Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам.
Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите.
Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел.
(втори вариант)
Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре.
Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел.
Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти? " „Никъде не съм бил." „Не е вярно.
към втори вариант >>
Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите.
Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон.
Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи.
(втори вариант)
Отде се намери този пророк? " Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел.
Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи.
Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти? " „Никъде не съм бил." „Не е вярно. Ти отиде в мое име да искаш от богаташа някои неща.
към втори вариант >>
Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита.
(втори вариант)
И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон.
Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита.
Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си.
(втори вариант)
" Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи.
Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си.
Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти? " „Никъде не съм бил." „Не е вярно. Ти отиде в мое име да искаш от богаташа някои неща. Затова именно проказата на този човек ще се върне на твоя гръб и ти ще я носиш."
към втори вариант >>
Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
(втори вариант)
Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита.
Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
към втори вариант >>
2.
Паралелизъм в природата
,
ООК
, София, 20.11.1929г.,
Той знае, че никой не живее за себе си.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата.
Той знае, че никой не живее за себе си.
Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият.
към беседата >>
Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си.
Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права.
Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много.
към беседата >>
Някой казва, че като него няма друг човек в света.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права.
Някой казва, че като него няма друг човек в света.
Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите.
към беседата >>
Там е погрешката.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света.
Там е погрешката.
Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н.
към беседата >>
Има поне един точно като него.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката.
Има поне един точно като него.
Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е.
към беседата >>
Какъвто е единият, такъв е и другият.
Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него.
Какъвто е единият, такъв е и другият.
Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава.
към беседата >>
Те си приличат много.
Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият.
Те си приличат много.
От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си.
към беседата >>
От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите.
Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много.
От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите.
Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае.
към беседата >>
Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н.
Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите.
Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н.
За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива.
към беседата >>
За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е.
Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н.
За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е.
да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение.
към беседата >>
да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава.
Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е.
да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава.
Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата.
към беседата >>
Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си.
Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава.
Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си.
Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи.
към беседата >>
Всеки човек има условия да бъде това, което желае.
От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си.
Всеки човек има условия да бъде това, което желае.
Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори.
към беседата >>
Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива.
Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае.
Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива.
Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци.
към беседата >>
Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение.
За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива.
Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение.
В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата.
да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение.
В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата.
Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи.
Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата.
Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи.
Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори.
Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи.
Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори.
Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци.
Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори.
Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци.
Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
Не, това не е никакво освобождаване.
Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци.
Не, това не е никакво освобождаване.
към беседата >>
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота.
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота.
Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил.
към беседата >>
Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му.
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота.
Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му.
Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави.
към беседата >>
Колкото [и?
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му.
Колкото [и?
] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си.
към беседата >>
] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви.
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и?
] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви.
Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши.
към беседата >>
Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате.
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви.
Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате.
Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество?
към беседата >>
Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил.
И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате.
Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил.
Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята.
към беседата >>
Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави.
Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил.
Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави.
Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Той не е сам в живота си.
Колкото [и? ] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави.
Той не е сам в живота си.
Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши.
] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си.
Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши.
Къде е това същество? Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Къде е това същество?
Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши.
Къде е това същество?
Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Или на небето, или на земята.
Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество?
Или на небето, или на земята.
Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята.
Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.
към беседата >>
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество.
Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е.
към беседата >>
Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество.
Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания.
За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата.
към беседата >>
За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания.
За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности.
На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности.
На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС.
Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
Доброто представя права линия.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС.
Доброто представя права линия.
На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
На това добро, т. е.
Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия.
На това добро, т. е.
на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата.
Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е.
на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата.
Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
Тия две добрини образуват едно цяло.
За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата.
Тия две добрини образуват едно цяло.
към беседата >>
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл.
Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини.
към беседата >>
Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл.
Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му.
При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще.
към беседата >>
При това положение той ще живее или като млад, или като стар.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му.
При това положение той ще живее или като млад, или като стар.
Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост.
към беседата >>
Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар.
Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели.
Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен.
към беседата >>
Старият пък съжалява за младините си.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели.
Старият пък съжалява за младините си.
Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат.
към беседата >>
Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини.
За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си.
Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини.
Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг.
към беседата >>
Той живее с оглед на своето бъдеще.
Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини.
Той живее с оглед на своето бъдеще.
Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи.
към беседата >>
Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост.
При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще.
Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост.
Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах.
към беседата >>
Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен.
Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост.
Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен.
Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар?
към беседата >>
Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат.
Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен.
Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат.
Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му.
към беседата >>
Те черпят сили един от друг.
Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат.
Те черпят сили един от друг.
Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници.
към беседата >>
Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи.
Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг.
Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи.
Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят?
към беседата >>
Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах.
Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи.
Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах.
Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Какво ще получи младият от този гостилничар?
Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах.
Какво ще получи младият от този гостилничар?
Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му.
Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар?
Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му.
Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Тия двама души представят двама грешници.
Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му.
Тия двама души представят двама грешници.
Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Като се съберат на едно място, какво могат да направят?
Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници.
Като се съберат на едно място, какво могат да направят?
Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят?
Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.
към беседата >>
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора.
Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене.
към беседата >>
Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора.
Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи.
Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира.
към беседата >>
Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи.
Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си.
Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо?
към беседата >>
Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си.
Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си.
Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си.
Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си.
Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене.
Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си.
Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене.
Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира.
Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене.
Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира.
— Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
— Защо?
Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира.
— Защо?
— И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
— И гостилничарят е претърпял катастрофа.
Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо?
— И гостилничарят е претърпял катастрофа.
към беседата >>
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т.
е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе.
към беседата >>
е към Първата Причина на нещата.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т.
е към Първата Причина на нещата.
— Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него.
към беседата >>
— Да се докаже тази идея.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата.
— Да се докаже тази идея.
— Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не?
към беседата >>
— Тя не може да се доказва.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея.
— Тя не може да се доказва.
Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен.
към беседата >>
Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва.
Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека.
Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал .
към беседата >>
Ако не е така, от човека нищо не може да излезе.
И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека.
Ако не е така, от човека нищо не може да излезе.
Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности.
към беседата >>
Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него.
е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе.
Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него.
— Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл.
към беседата >>
— Ама съществува ли Бог, или не?
— Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него.
— Ама съществува ли Бог, или не?
— Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина.
към беседата >>
— Това е въпрос, сам по себе си разрешен.
— Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не?
— Това е въпрос, сам по себе си разрешен.
Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал .
Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен.
Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал .
Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности.
Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал .
Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности.
Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл.
Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности.
Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл.
Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина.
— Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл.
Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина.
Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
— Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина.
Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.
към беседата >>
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича.
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича.
— Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот?
към беседата >>
— Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме?
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича.
— Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме?
— Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни.
към беседата >>
— Там е въпросът.
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме?
— Там е въпросът.
Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен.
към беседата >>
Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш.
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът.
Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш.
Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни.
към беседата >>
Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие.
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш.
Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие.
Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата.
към беседата >>
Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот?
Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие.
Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот?
Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив.
към беседата >>
Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни.
— Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот?
Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни.
Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи.
към беседата >>
Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен.
— Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни.
Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен.
Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си.
към беседата >>
Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни.
Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен.
Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни.
Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден.
към беседата >>
Това изисква законът на паралелизъма в природата.
Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни.
Това изисква законът на паралелизъма в природата.
Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите.
към беседата >>
Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив.
Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата.
Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив.
На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете.
към беседата >>
На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи.
Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив.
На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи.
Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други.
към беседата >>
Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си.
Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи.
Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си.
Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден.
Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си.
Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден.
Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите.
Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден.
Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите.
Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете.
Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите.
Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете.
Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други.
На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете.
Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други.
Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други.
Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.
към беседата >>
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни.
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни.
Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си.
към беседата >>
Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си.
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни.
Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си.
Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин.
към беседата >>
Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи.
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си.
Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи.
На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл.
към беседата >>
На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои.
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи.
На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои.
Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.
към беседата >>
Защо се безпокои?
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои.
Защо се безпокои?
Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм.
към беседата >>
Защото не знае, как ще прекара живота си.
Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои?
Защото не знае, как ще прекара живота си.
Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път.
към беседата >>
Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин.
Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си.
Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин.
Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота.
към беседата >>
Обаче, безпокойството още не означава мисъл.
Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин.
Обаче, безпокойството още не означава мисъл.
Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича.
към беседата >>
Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.
На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл.
Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.
Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората.
към беседата >>
Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм.
Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.
Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм.
Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.
към беседата >>
Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път.
Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм.
Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път.
Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота.
към беседата >>
Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота.
Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път.
Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота.
Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича.
Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота.
Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича.
Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората.
Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича.
Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората.
Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.
Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората.
Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.
Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота.
Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.
Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота.
Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота.
Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.
към беседата >>
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки.
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки.
За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои.
към беседата >>
За да се убедят в това, те трябва да правят опити.
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки.
За да се убедят в това, те трябва да правят опити.
Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение.
към беседата >>
Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива.
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити.
Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива.
— Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа.
към беседата >>
— Коя линия е крива?
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива.
— Коя линия е крива?
— Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване.
към беседата >>
— Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център.
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива?
— Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център.
Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне.
към беседата >>
Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои.
Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център.
Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои.
Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина.
към беседата >>
Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение.
За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои.
Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение.
Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа.
Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение.
Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа.
Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване.
— Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа.
Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване.
Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне.
— Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване.
Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне.
Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
Всяко последствие се дължи на известна причина.
Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне.
Всяко последствие се дължи на известна причина.
Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина.
Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.
към беседата >>
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си.
Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично.
към беседата >>
Между последствията и техните причини има известен паралелизъм.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си.
Между последствията и техните причини има известен паралелизъм.
Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм.
Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия.
Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия.
Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки.
Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне.
към беседата >>
Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки.
Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото.
Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат?
към беседата >>
Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично.
И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото.
Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично.
Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите.
към беседата >>
Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено.
Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично.
Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено.
Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Средни, посредствени положения не се търпят.
Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено.
Средни, посредствени положения не се търпят.
Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне.
Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят.
Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне.
Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Често хората говорят за конкретна мисъл.
Често хората говорят за конкретна мисъл.
Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава.
към беседата >>
Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат?
Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне.
Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат?
Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Какво означава думата „конкретно“?
Често хората говорят за конкретна мисъл.
Какво означава думата „конкретно“?
Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли?
към беседата >>
Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите.
Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат?
Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите.
Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено.
Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“?
Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено.
Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно.
към беседата >>
Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите.
Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.
към беседата >>
Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре.
Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено.
Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре.
Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии.
Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки.
към беседата >>
Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е.
Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре.
Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е.
да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински.
към беседата >>
Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии.
Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна.
Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод.
към беседата >>
да уповава.
Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е.
да уповава.
Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия.
към беседата >>
Правата DC е противоположна на движението на съществото А.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна.
Правата DC е противоположна на движението на съществото А.
В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли?
Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава.
Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли?
Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата.
към беседата >>
В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А.
В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг.
Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли?
Това не е достатъчно.
Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността.
към беседата >>
Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг.
Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес.
Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
Това е вярване, но не е истинска вяра.
Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно.
Това е вярване, но не е истинска вяра.
Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот.
към беседата >>
Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес.
Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки.
При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински.
Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра.
Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински.
За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия?
към беседата >>
При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод.
Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки.
При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод.
Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия.
да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински.
За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия.
Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
към беседата >>
Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод.
Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.
към беседата >>
Тя разкрива пред него реалността на нещата.
Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия.
Тя разкрива пред него реалността на нещата.
Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата.
към беседата >>
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене.
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене.
— Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало.
към беседата >>
Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността.
Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата.
Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността.
Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие.
към беседата >>
— Виждал ли си Бога?
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене.
— Виждал ли си Бога?
— Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл.
към беседата >>
Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот.
Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността.
Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот.
Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
— Не е нужно да Го виждам.
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога?
— Не е нужно да Го виждам.
Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира.
към беседата >>
Какво представя правата линия?
Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот.
Какво представя правата линия?
Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
Мисълта е по-силна от виждането.
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам.
Мисълта е по-силна от виждането.
Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия?
Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
Щом мисълта съществува, и виждането е възможно.
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането.
Щом мисълта съществува, и виждането е възможно.
Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата.
Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата.
Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало.
Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно.
Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало.
Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
Първата права линия е причина, втората е последствие.
Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата.
Първата права линия е причина, втората е последствие.
Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл.
— Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало.
Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл.
Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
Първата е видима, а втората — невидима.
Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие.
Първата е видима, а втората — невидима.
към беседата >>
Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира.
— Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл.
Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира.
Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В.
За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D.
към беседата >>
Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира.
Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.
към беседата >>
За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В.
За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия.
То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ.
към беседата >>
То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия.
То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад.
Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост.
към беседата >>
Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад.
Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват.
Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
Тялото е принудено да върви само напред.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват.
Тялото е принудено да върви само напред.
За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D.
И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред.
За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D.
В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ.
За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D.
В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ.
Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост.
То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ.
Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост.
Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост.
Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.
към беседата >>
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност.
Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал.
към беседата >>
Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност.
Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност.
Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не.
към беседата >>
Той е познал движението по плоскост.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност.
Той е познал движението по плоскост.
Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си.
към беседата >>
Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост.
Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ.
Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение.
към беседата >>
Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ.
Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности.
За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D.
към беседата >>
За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал.
Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности.
За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал.
Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания.
към беседата >>
Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не.
Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал.
Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не.
Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал.
към беседата >>
Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си.
Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не.
Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си.
Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност.
към беседата >>
Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение.
Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си.
Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение.
Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?
към беседата >>
Той започва да се движи към точка D.
Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение.
Той започва да се движи към точка D.
Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка.
към беседата >>
Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания.
За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D.
Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания.
Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения.
към беседата >>
Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал.
Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания.
Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал.
Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност.
Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал.
Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност.
Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?
Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност.
Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?
] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка.
Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?
] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка.
Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения.
Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка.
Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения.
Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения.
Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима.
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима.
Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение.
към беседата >>
Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1).
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима.
Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1).
На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия.
към беседата >>
На правата АВ отговаря успоредната права DС.
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1).
На правата АВ отговаря успоредната права DС.
Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва.
към беседата >>
Тези прави, именно, образуват плоскостта.
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС.
Тези прави, именно, образуват плоскостта.
Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена.
към беседата >>
Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност.
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта.
Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност.
Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н.
към беседата >>
Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение.
Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност.
Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение.
Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум.
към беседата >>
Той не е готов още за новите условия.
Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение.
Той не е готов още за новите условия.
Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина.
към беседата >>
Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва.
На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия.
Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва.
Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло.
към беседата >>
Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена.
Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва.
Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена.
Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно.
към беседата >>
Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н.
Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена.
Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н.
Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота.
към беседата >>
Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум.
Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н.
Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум.
Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите.
към беседата >>
Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина.
Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум.
Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина.
Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала.
към беседата >>
Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло.
Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина.
Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло.
Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно.
Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло.
Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно.
Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота.
Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно.
Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота.
Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите.
Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота.
Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите.
Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала.
Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите.
Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала.
Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала.
Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.
към беседата >>
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата.
Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия.
към беседата >>
Тя се явява като последствие на първата линия.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата.
Тя се явява като последствие на първата линия.
Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето.
към беседата >>
Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия.
Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани.
Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил.
към беседата >>
Тази е неговата интимна мисъл.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани.
Тази е неговата интимна мисъл.
Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това.
към беседата >>
Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл.
Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде.
Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него.
към беседата >>
Като се храни, той образува права линия.
Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде.
Като се храни, той образува права линия.
Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си.
към беседата >>
Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето.
Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия.
Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето.
По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата.
към беседата >>
По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил.
Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето.
По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил.
Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Клиентът не вижда това.
Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил.
Клиентът не вижда това.
Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него.
Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това.
Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него.
Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си.
Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него.
Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си.
Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата.
Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си.
Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата.
Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата.
Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия.
Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно.
към беседата >>
Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия.
Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини.
Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини.
Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши.
Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея.
към беседата >>
Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши.
Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала.
Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него.
към беседата >>
Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала.
Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество.
Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си.
към беседата >>
Къде е това същество, не е важно.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество.
Къде е това същество, не е важно.
То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро.
към беседата >>
То може да е на земята, а може да е в невидимия свят.
Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно.
То може да е на земята, а може да е в невидимия свят.
Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така?
към беседата >>
Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея.
Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят.
Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея.
Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие.
към беседата >>
Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него.
Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея.
Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него.
Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си.
Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него.
Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си.
Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро.
Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си.
Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро.
— Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
— Защо е така?
То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро.
— Защо е така?
— Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
— Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие.
Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така?
— Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие.
С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие.
С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.
към беседата >>
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право.
От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш.
към беседата >>
От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право.
От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“.
Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил.
към беседата >>
Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“.
Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас.
За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората.
към беседата >>
За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас.
За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата.
За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“.
към беседата >>
За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата.
За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното.
Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях.
към беседата >>
Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш.
Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното.
Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш.
Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова.
към беседата >>
Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил.
От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш.
Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил.
Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората.
Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил.
Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората.
Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“.
За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората.
Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“.
Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях.
За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“.
Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях.
Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова.
Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях.
Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова.
Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова.
Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.
към беседата >>
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде.
Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената.
към беседата >>
Не се ли подкрепват, те не са реални.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде.
Не се ли подкрепват, те не са реални.
Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога.
към беседата >>
Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални.
Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум.
Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини.
към беседата >>
Ще каже някой, запример, че мисли за Бога.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум.
Ще каже някой, запример, че мисли за Бога.
Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат.
към беседата >>
Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога.
Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него.
Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия.
към беседата >>
Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената.
Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него.
Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената.
Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо.
към беседата >>
Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога.
Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената.
Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога.
Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността.
към беседата >>
Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини.
Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога.
Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини.
Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността.
към беседата >>
Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат.
Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини.
Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат.
Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата.
към беседата >>
Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия.
Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат.
Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия.
Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави.
към беседата >>
Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо.
Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия.
Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо.
Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността.
Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо.
Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността.
Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността.
Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността.
Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността.
Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата.
Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността.
Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата.
Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави.
Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата.
Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави.
Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави.
Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.
към беседата >>
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата.
Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата.
Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него.
към беседата >>
3.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време.
Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши.
Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време.
Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Също така те биват съществени и несъществени.
Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време.
Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не.
Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу.
към беседата >>
Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не.
Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете.
Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта.
към беседата >>
Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете.
Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление.
Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората?
към беседата >>
Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление.
Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място.
Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен.
към беседата >>
Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място.
Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение.
Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече.
към беседата >>
Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение.
Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу.
Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари.
към беседата >>
Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта.
Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу.
Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта.
Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората?
Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта.
Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората?
По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
По-добре да се откажа, да бъда свободен.
Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората?
По-добре да се откажа, да бъда свободен.
Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече.
Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен.
Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече.
Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари.
Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече.
Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари.
Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари.
Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
към беседата >>
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара?
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара?
Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка.
към беседата >>
Външно погледнато, второто положение е за предпочитане.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара?
Външно погледнато, второто положение е за предпочитане.
Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил.
към беседата >>
Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане.
Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот.
Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава.
към беседата >>
Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот.
Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н.
Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си.
към беседата >>
Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н.
Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба.
Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение?
към беседата >>
Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба.
Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка.
Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си.
към беседата >>
Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил.
Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка.
Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил.
Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство?
към беседата >>
Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава.
Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил.
Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава.
Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта.
към беседата >>
Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си.
Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава.
Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си.
Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее.
към беседата >>
Колко време продължава едно погребение?
Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си.
Колко време продължава едно погребение?
Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие.
към беседата >>
Ще кажете, че отишъл да получи наследството си.
Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение?
Ще кажете, че отишъл да получи наследството си.
За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
За колко време се получава едно наследство?
Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си.
За колко време се получава едно наследство?
Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
Никакви причини не могат да извинят музиканта.
Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство?
Никакви причини не могат да извинят музиканта.
Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее.
Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта.
Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее.
От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие.
Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее.
От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие.
Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие.
Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
към беседата >>
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката?
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката?
Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен.
към беседата >>
Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката?
Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона.
Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите.
към беседата >>
Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона.
Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си.
Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си.
към беседата >>
Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си.
Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири.
Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия.
към беседата >>
Като престане да свири, недоволството иде в живота му.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири.
Като престане да свири, недоволството иде в живота му.
Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа.
към беседата >>
Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му.
Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен.
По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест.
към беседата >>
По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите.
Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен.
По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите.
Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии.
към беседата >>
Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си.
Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите.
Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си.
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек.
към беседата >>
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия.
Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си.
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия.
Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си.
към беседата >>
Богатството крие в себе си една особена болест – проказа.
Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия.
Богатството крие в себе си една особена болест – проказа.
Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест.
Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа.
Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест.
Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен.
към беседата >>
Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии.
По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест.
Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии.
Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“.
към беседата >>
Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек.
Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии.
Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек.
Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах.
към беседата >>
Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си.
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек.
Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си.
При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
При това положение и животът му се обезсмисля.
Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си.
При това положение и животът му се обезсмисля.
Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
Сиромахът е също недоволен.
Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля.
Сиромахът е също недоволен.
И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
И той страда от болестта „проказа на сиромашията“.
Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен.
И той страда от болестта „проказа на сиромашията“.
Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах.
Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“.
Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах.
Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах.
Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
към беседата >>
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията.
Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот.
към беседата >>
Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията.
Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести.
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа.
към беседата >>
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести.
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести.
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
към беседата >>
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести.
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си.
Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
към беседата >>
Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си.
Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни.
Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща.
към беседата >>
Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни.
Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот.
Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота?
към беседата >>
Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа.
Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот.
Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа.
Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява?
към беседата >>
Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа.
Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява.
към беседата >>
Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир.
към беседата >>
Ще каже някой, че е учен, че знае много неща.
Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
Ще каже някой, че е учен, че знае много неща.
Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си.
към беседата >>
Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота?
Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща.
Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота?
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир.
към беседата >>
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява?
Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота?
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява?
При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява.
Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява?
При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява.
От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир.
Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява.
От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир.
Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
Той разполагал със 15000 думи в речта си.
Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир.
Той разполагал със 15000 думи в речта си.
Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир.
Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си.
Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир.
Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир.
Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес.
Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка.
към беседата >>
Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес.
Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват.
Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте.
към беседата >>
Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват.
Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат.
Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл?
към беседата >>
Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат.
Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува.
към беседата >>
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си.
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее.
към беседата >>
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си.
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка.
Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята.
към беседата >>
Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте.
Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка.
Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте.
Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък.
към беседата >>
Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл?
Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте.
Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл?
Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Не може да не ви интересува.
Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл?
Не може да не ви интересува.
Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее.
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува.
Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее.
Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята.
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее.
Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята.
Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък.
Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята.
Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък.
Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък.
Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
към беседата >>
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар.
Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си.
към беседата >>
Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар.
Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага.
Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна.
към беседата >>
Като го продаде, той все ще има някаква печалба.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага.
Като го продаде, той все ще има някаква печалба.
Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми.
към беседата >>
Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба.
Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява.
Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява.
Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот.
И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот.
И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си.
Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна.
Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си.
Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна.
Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми.
Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна.
Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми.
Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми.
Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си.
Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота.
към беседата >>
Човек не живее сам и само за себе си.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си.
Човек не живее сам и само за себе си.
Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота.
към беседата >>
Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си.
Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи.
Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно.
към беседата >>
Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи.
Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания.
Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш?
към беседата >>
Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания.
Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота.
Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш?
към беседата >>
Човек трябва да живее при всички условия на живота.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота.
Човек трябва да живее при всички условия на живота.
Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето.
към беседата >>
Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота.
Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота.
Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота.
Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение.
към беседата >>
Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно.
Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота.
Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно.
Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства.
към беседата >>
Например, как ще се откажеш да ядеш?
Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно.
Например, как ще се откажеш да ядеш?
Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде.
към беседата >>
Как ще се откажеш да мислиш?
Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш?
Как ще се откажеш да мислиш?
Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето.
Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш?
Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето.
Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение.
Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето.
Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение.
Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства.
Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение.
Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства.
И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде.
Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства.
И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде.
Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде.
Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
към беседата >>
Често хората си задават въпроса, защо страдат.
Често хората си задават въпроса, защо страдат.
Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването.
към беседата >>
Много просто.
Често хората си задават въпроса, защо страдат.
Много просто.
Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания.
към беседата >>
Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването.
Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто.
Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването.
Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли.
към беседата >>
Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно.
Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването.
Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно.
Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде.
към беседата >>
Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно.
Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно.
Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно.
Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения.
към беседата >>
Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването.
Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно.
Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването.
А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес.
към беседата >>
А всяко нарушаване на известни закони носи страдания.
Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването.
А всяко нарушаване на известни закони носи страдания.
Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно.
към беседата >>
Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли.
Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания.
Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли.
Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището.
към беседата >>
Или, човек може да мисли, без да яде.
Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли.
Или, човек може да мисли, без да яде.
Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други.
към беседата >>
Това са криви заключения.
Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде.
Това са криви заключения.
Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес.
Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения.
Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес.
Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Горене без горивен материал е невъзможно.
А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес.
Горене без горивен материал е невъзможно.
Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището.
Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно.
Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището.
Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Горенето е процес на превръщане на едни материали в други.
Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището.
Горенето е процес на превръщане на едни материали в други.
Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други.
Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
към беседата >>
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами.
Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата?
към беседата >>
Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами.
Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите.
Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм.
към беседата >>
Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите.
Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“.
Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля.
към беседата >>
Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“.
Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво.
към беседата >>
Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката.
Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Кога може да попадне човек в една от гамите на природата?
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката.
Кога може да попадне човек в една от гамите на природата?
Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Когато хармонизира силите на своя организъм.
Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата?
Когато хармонизира силите на своя организъм.
Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля.
Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм.
Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля.
Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво.
Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля.
Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
към беседата >>
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата.
Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата.
Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася.
Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо?
към беседата >>
Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася.
Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата.
Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират.
към беседата >>
Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата.
Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата.
Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е.
към беседата >>
Великите астрономи са слушали песента на небесните тела.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата.
Великите астрономи са слушали песента на небесните тела.
При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат.
към беседата >>
При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела.
При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл.
– Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала.
към беседата >>
– Защо?
Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл.
– Защо?
– Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят.
към беседата >>
– Защото не го разбират.
Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо?
– Защото не го разбират.
Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е.
Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират.
Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е.
да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
да я преведат.
Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е.
да я преведат.
За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала.
При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат.
За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала.
Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят.
– Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала.
Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят.
Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
– Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят.
Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
към беседата >>
И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на природата, да се хармонизирате.
И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на природата, да се хармонизирате.
Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.
към беседата >>
Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.
И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на природата, да се хармонизирате.
Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.
към беседата >>
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа?
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа?
Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край.
към беседата >>
Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение.
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа?
Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение.
Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците.
към беседата >>
Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни.
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение.
Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни.
Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това?
към беседата >>
Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни.
Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?
Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
към беседата >>
Послание към Колосяните, 4 гл.?
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?
Послание към Колосяните, 4 гл.?
] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид.
към беседата >>
] – приближени на горния край.
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.?
] – приближени на горния край.
Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия.
към беседата >>
Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците.
Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край.
Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците.
Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия?
към беседата >>
Коя е причината за това?
Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците.
Коя е причината за това?
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край.
към беседата >>
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това?
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия?
към беседата >>
Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид.
Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид.
Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата.
към беседата >>
Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия.
] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид.
Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия.
Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
Можете ли да видите началото и края на тази линия?
Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия.
Можете ли да видите началото и края на тази линия?
Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край.
Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия?
Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край.
Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
Как се е образувала кривата линия?
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край.
Как се е образувала кривата линия?
От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
От безкрайното удължаване на правата.
Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия?
От безкрайното удължаване на правата.
Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата.
Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
към беседата >>
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива.
На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав.
към беседата >>
На този въпрос не може да се даде никакъв отговор.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива.
На този въпрос не може да се даде никакъв отговор.
Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав.
към беседата >>
Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор.
Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива.
При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става.
към беседата >>
При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива.
При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг.
И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг.
И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става.
Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става.
Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав.
С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав.
На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав.
С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав.
Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става.
Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав.
Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става.
Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става.
Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2).
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2).
Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването.
към беседата >>
Линията АВ е здраво прикрепена към земята.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2).
Линията АВ е здраво прикрепена към земята.
Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи.
към беседата >>
Тя е направена от здрав материал.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята.
Тя е направена от здрав материал.
Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С.
към беседата >>
Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал.
Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя.
Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение.
към беседата >>
Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя.
Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне.
Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна.
към беседата >>
Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне.
Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването.
Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него.
към беседата >>
Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи.
Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването.
Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи.
Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето.
към беседата >>
Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С.
Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи.
Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С.
Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него.
към беседата >>
Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение.
Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С.
Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение.
Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна.
Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение.
Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна.
Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него.
Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна.
Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него.
Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Същото можем да кажем и за сърцето.
Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него.
Същото можем да кажем и за сърцето.
Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него.
Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето.
Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него.
Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него.
Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
към беседата >>
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце?
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце?
Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство.
към беседата >>
Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце?
Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт.
До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава.
към беседата >>
До деня на концерта остават още десет дена.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт.
До деня на концерта остават още десет дена.
До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване.
към беседата >>
До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена.
До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ.
Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона.
към беседата >>
Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ.
Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде.
Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара.
към беседата >>
Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде.
Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство.
Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои.
към беседата >>
Музикантът чете известието и започва да се разколебава.
Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство.
Музикантът чете известието и започва да се разколебава.
В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт?
към беседата >>
В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване.
До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава.
В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване.
Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение.
към беседата >>
Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона.
До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване.
Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона.
Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност.
към беседата >>
Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара.
Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона.
Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара.
Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата.
към беседата >>
Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои.
Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара.
Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои.
Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт?
Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои.
Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт?
Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Някои казват, че това е съвпадение.
В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт?
Някои казват, че това е съвпадение.
Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Други ще кажат, че е случайност.
Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение.
Други ще кажат, че е случайност.
Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата.
Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност.
Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата.
Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Те не съдържат никаква философия в себе си.
Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата.
Те не съдържат никаква философия в себе си.
към беседата >>
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi.
Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина.
към беседата >>
Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина?
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi.
Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина?
Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la.
към беседата >>
Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина?
Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина.
Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят.
към беседата >>
Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина.
Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела.
Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга.
към беседата >>
Тя е от друг свят.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела.
Тя е от друг свят.
Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят.
Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина.
Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
Най-дълга от тях е струната la.
Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина.
Най-дълга от тях е струната la.
Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят.
Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la.
Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят.
Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга.
Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят.
Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга.
В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга.
В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
към беседата >>
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека.
Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си.
към беседата >>
Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека.
Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му.
Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си?
към беседата >>
Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му.
Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него.
Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас.
към беседата >>
Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него.
Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории.
Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно.
към беседата >>
Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории.
Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби.
Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби.
Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си.
На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си?
Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си.
На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си?
Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас.
Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си?
Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас.
Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас.
Това не е достатъчно.
Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно.
Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате.
Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път.
към беседата >>
Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате.
Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни.
Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния.
към беседата >>
Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни.
Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена.
Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно.
към беседата >>
Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ?
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена.
Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ?
Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ?
Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб.
Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб.
Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път.
Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния.
Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път.
Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния.
Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно.
Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния.
Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно.
Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно.
Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
към беседата >>
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът.
Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата.
към беседата >>
Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът.
Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си.
Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал.
към беседата >>
Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си.
Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ.
Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното.
към беседата >>
Важната сричка е първата – жи.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ.
Важната сричка е първата – жи.
След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде.
към беседата >>
След нея иде сричката „вотъ“.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи.
След нея иде сричката „вотъ“.
Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха.
към беседата >>
Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“.
Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата.
Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това?
към беседата >>
Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал.
Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата.
Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал.
В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч.
към беседата >>
В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното.
Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал.
В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното.
Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч.
към беседата >>
Това показва, че нещата стават близо някъде.
Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното.
Това показва, че нещата стават близо някъде.
Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия.
към беседата >>
Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха.
След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде.
Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха.
Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши.
към беседата >>
Какво показва това?
Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха.
Какво показва това?
Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време.
към беседата >>
Това показва, че нещата стават далеч.
Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това?
Това показва, че нещата стават далеч.
Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч.
В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч.
Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч.
Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия.
Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч.
Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия.
Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши.
Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия.
Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши.
Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.
към беседата >>
Физически и психологически това е вярно.
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си.
Физически и психологически това е вярно.
Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко.
към втори вариант >>
Няма нищо.
(втори вариант)
Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си.
Няма нищо.
Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
към втори вариант >>
Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане?
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си. Физически и психологически това е вярно.
Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане?
Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея.
към втори вариант >>
Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд.
(втори вариант)
Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо.
Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд.
Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път. Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
Вашата идея ще претърпи едно видоизменение.
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си. Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане?
Вашата идея ще претърпи едно видоизменение.
В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия.
към втори вариант >>
Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд.
(втори вариант)
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд.
Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд.
Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път. Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
В какво отношение?
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си. Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение.
В какво отношение?
В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение?
към втори вариант >>
Това ще бъде един скъпоценен камък.
(втори вариант)
Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд.
Това ще бъде един скъпоценен камък.
На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път. Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
В своето положение.
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си. Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение?
В своето положение.
Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена.
към втори вариант >>
На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде.
(втори вариант)
И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък.
На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде.
Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път. Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко.
(втори вариант)
Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение.
Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко.
Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари.
към втори вариант >>
Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
(втори вариант)
Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде.
Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
Сега да ви представя тази идея.
(втори вариант)
Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко.
Сега да ви представя тази идея.
Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1.
към втори вариант >>
Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
(втори вариант)
Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
към втори вариант >>
Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия.
(втори вариант)
Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея.
Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия.
Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт.
към втори вариант >>
Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години.
(втори вариант)
Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години.
Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята? И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята?
към втори вариант >>
Сега как иде това отклонение?
(втори вариант)
В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия.
Сега как иде това отклонение?
С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята?
(втори вариант)
Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години.
Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята?
И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята?
към втори вариант >>
С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена.
(втори вариант)
В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение?
С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена.
Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята?
(втори вариант)
Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години. Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята?
И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята?
към втори вариант >>
Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари.
(втори вариант)
Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена.
Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари.
Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка.
Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние.
към втори вариант >>
Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1.
(втори вариант)
Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари.
Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1.
Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
Ако ги изнесете, може да ги продадете.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка.
Ако ги изнесете, може да ги продадете.
А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота.
към втори вариант >>
Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт.
(втори вариант)
Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1.
Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт.
С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете.
А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба.
А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре.
към втори вариант >>
С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
(втори вариант)
Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт.
С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>
А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба.
А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство.
Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички.
към втори вариант >>
Питам, колко ще вземе този от един концерт?
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт?
Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари.
към втори вариант >>
Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство.
Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение.
Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички. Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
Десет, петнайсет, до сто хиляди лева.
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт?
Десет, петнайсет, до сто хиляди лева.
Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние.
(втори вариант)
Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение.
Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние.
Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички. Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
Това е, ако върви по правата С.
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт? Десет, петнайсет, до сто хиляди лева.
Това е, ако върви по правата С.
При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение.
към втори вариант >>
Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота.
(втори вариант)
Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние.
Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота.
Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички. Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
При С1 той има изведнъж 10 милиона долари.
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт? Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С.
При С1 той има изведнъж 10 милиона долари.
Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега?
към втори вариант >>
Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре.
(втори вариант)
А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота.
Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре.
Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички. Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
Сега кои са мотивите, че той отлага концерта?
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт? Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари.
Сега кои са мотивите, че той отлага концерта?
Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път?
към втори вариант >>
Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички.
(втори вариант)
А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре.
Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички.
Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
Десет милиона долари.
(втори вариант)
Питам, колко ще вземе този от един концерт? Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта?
Десет милиона долари.
Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара?
към втори вариант >>
Животът е един израз на всички същества.
(втори вариант)
Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички.
Животът е един израз на всички същества.
към втори вариант >>
Значи той се е отклонил от С.
(втори вариант)
Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари.
Значи той се е отклонил от С.
Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило.
към втори вариант >>
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси.
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси.
Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли?
към втори вариант >>
Другото положение.
(втори вариант)
Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С.
Другото положение.
Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това.
към втори вариант >>
Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем.
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси.
Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем.
После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той?
към втори вариант >>
Защо дядо му е умрял сега?
(втори вариант)
При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение.
Защо дядо му е умрял сега?
Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата.
към втори вариант >>
После и за яденето.
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси. Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем.
После и за яденето.
Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва?
към втори вариант >>
Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път?
(втори вариант)
Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега?
Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път?
И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата. Това не е философия.
към втори вариант >>
Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила.
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси. Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето.
Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила.
Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила.
към втори вариант >>
И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара?
(втори вариант)
Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път?
И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара?
Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата. Това не е философия. Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
Що е яденето?
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси. Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила.
Що е яденето?
Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва?
към втори вариант >>
Вие ще кажете така се е случило.
(втори вариант)
Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара?
Вие ще кажете така се е случило.
Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата. Това не е философия. Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
Кое е равносилното, когато човек мисли?
(втори вариант)
Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси. Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето?
Кое е равносилното, когато човек мисли?
Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви.
към втори вариант >>
Хубаво, едно съпоставяне е това.
(втори вариант)
Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило.
Хубаво, едно съпоставяне е това.
Едно съчетание на нещата. Това не е философия. Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
Какъв процес е той?
(втори вариант)
Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли?
Какъв процес е той?
3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл.
към втори вариант >>
Едно съчетание на нещата.
(втори вариант)
Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това.
Едно съчетание на нещата.
Това не е философия. Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
3ащото при отказването да ядеш какво се случва?
(втори вариант)
После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той?
3ащото при отказването да ядеш какво се случва?
Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи.
към втори вариант >>
Това не е философия.
(втори вариант)
Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата.
Това не е философия.
Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
Човек изгубва своята сила.
(втори вариант)
Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва?
Човек изгубва своята сила.
При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива.
към втори вариант >>
Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
(втори вариант)
И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата. Това не е философия.
Така може да се разсъждава само по обикновения начин.
към втори вариант >>
При отказването човек да мисли какво се случва?
(втори вариант)
Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила.
При отказването човек да мисли какво се случва?
Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето.
към втори вариант >>
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо?
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо?
Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини.
към втори вариант >>
Пак имаме същите аналогични прояви.
(втори вариант)
Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва?
Пак имаме същите аналогични прояви.
Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш.
към втори вариант >>
Приготовлява се и свири.
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо?
Приготовлява се и свири.
Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник.
към втори вариант >>
Щом човек не мисли, той става дрехъл.
(втори вариант)
Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви.
Щом човек не мисли, той става дрехъл.
И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш.
към втори вариант >>
Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”.
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо? Приготовлява се и свири.
Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”.
Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни.
към втори вариант >>
И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи.
(втори вариант)
3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл.
И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи.
Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш.
към втори вариант >>
Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини?
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо? Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”.
Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини?
Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните?
към втори вариант >>
Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива.
(втори вариант)
Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи.
Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива.
Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш.
към втори вариант >>
Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни.
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо? Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини?
Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни.
Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата?
към втори вариант >>
Има паралел между мисленето и яденето.
(втори вариант)
При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива.
Има паралел между мисленето и яденето.
Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш. Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
Те имат различни дължини.
(втори вариант)
Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо? Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни.
Те имат различни дължини.
На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата? Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш.
(втори вариант)
Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето.
Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш.
А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш. Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник.
(втори вариант)
Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини.
На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник.
Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата? Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш.
(втори вариант)
Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш.
А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш.
Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш. Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни.
(втори вариант)
Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник.
Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни.
Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата? Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш.
(втори вариант)
И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш.
Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш.
И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш. Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
Коя е най-дългата от струните?
(втори вариант)
Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни.
Коя е най-дългата от струните?
(“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата? Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш.
(втори вариант)
Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш.
И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш.
Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
(“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата?
(втори вариант)
Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните?
(“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата?
Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
Та процесите в природата вървят паралелно.
(втори вариант)
Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш.
Та процесите в природата вървят паралелно.
към втори вариант >>
Какви са неговите съображения?
(втори вариант)
Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата?
Какви са неговите съображения?
към втори вариант >>
Има известни процеси, които вървят паралелно.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно.
Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви.
към втори вариант >>
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения.
Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае. И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква. Те се различават. “Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко. И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно.
Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме.
Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш.
към втори вариант >>
Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения.
Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае.
И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква. Те се различават. “Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко. И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно. Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме.
Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене.
Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш.
към втори вариант >>
И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения. Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае.
И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква.
Те се различават. “Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко. И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно. Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене.
Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали.
към втори вариант >>
Те се различават.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения. Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае. И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква.
Те се различават.
“Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко. И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно. Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония.
Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане.
към втори вариант >>
“Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения. Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае. И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква. Те се различават.
“Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко.
И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви.
(втори вариант)
Има известни процеси, които вървят паралелно. Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония.
Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви.
Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане. Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
(втори вариант)
Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения. Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае. И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква. Те се различават. “Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко.
И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.
към втори вариант >>
Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш.
(втори вариант)
Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви.
Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш.
Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане. Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние.
Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас.
към втори вариант >>
Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш.
(втори вариант)
Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш.
Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш.
Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане. Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние.
Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас.
Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Горението е постоянно превръщане на известни материали.
(втори вариант)
Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш.
Горението е постоянно превръщане на известни материали.
Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане. Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние. Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас.
Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл.
Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това.
към втори вариант >>
Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане.
(втори вариант)
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали.
Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане.
Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Или зароди се известно чувство във вас.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние. Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл.
Или зароди се известно чувство във вас.
Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н.
към втори вариант >>
Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане.
Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние. Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас.
Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас.
Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум.
към втори вариант >>
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода.
към втори вариант >>
Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас.
(втори вариант)
Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние. Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас.
Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас.
Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така.
към втори вариант >>
Какво значат те?
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
Какво значат те?
Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е?
към втори вариант >>
Всичко туй трябва да го знаете.
(втори вариант)
Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас.
Всичко туй трябва да го знаете.
Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така. Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение.
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Какво значат те?
Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение.
Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе.
към втори вариант >>
Някои от вас никак даже не знаят това.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете.
Някои от вас никак даже не знаят това.
Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така. Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
Не знаете ли какво значи СИ?
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение.
Не знаете ли какво значи СИ?
Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе. Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н.
(втори вариант)
Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това.
Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н.
И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така. Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
Ти си.
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ?
Ти си.
СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе. Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н.
И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум.
Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така. Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
СУ на турски значи вода.
(втори вариант)
Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си.
СУ на турски значи вода.
СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе. Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така.
(втори вариант)
Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум.
Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така.
Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
СЕ на български какво е?
(втори вариант)
Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода.
СЕ на български какво е?
СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе. Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
Има една реална положителна страна в живота.
(втори вариант)
Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така.
Има една реална положителна страна в живота.
към втори вариант >>
СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе.
(втори вариант)
Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е?
СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе.
Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба.
към втори вариант >>
Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
(втори вариант)
Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе.
Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.
към втори вариант >>
Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо.
После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът?
към втори вариант >>
Идеята е скрита.
(втори вариант)
Идеята е скрита.
Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено.
към втори вариант >>
После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо.
После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал.
към втори вариант >>
Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове.
(втори вариант)
Идеята е скрита.
Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове.
И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”.
към втори вариант >>
Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре.
Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш.
Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо.
към втори вариант >>
И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата.
(втори вариант)
Идеята е скрита. Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове.
И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата.
Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон?
към втори вариант >>
Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш.
Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма.
Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава?
към втори вариант >>
Те са поставени в една гама, природна гама.
(втори вариант)
Идеята е скрита. Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата.
Те са поставени в една гама, природна гама.
И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика.
към втори вариант >>
Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба.
(втори вариант)
Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма.
Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба.
Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава?
към втори вариант >>
И тя си има тон, а този тон е този.
(втори вариант)
Идеята е скрита. Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама.
И тя си има тон, а този тон е този.
(Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране.
към втори вариант >>
Питам, какъв му е халът?
(втори вариант)
Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба.
Питам, какъв му е халът?
Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз.
към втори вариант >>
(Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено.
(втори вариант)
Идеята е скрита. Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този.
(Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено.
(Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането.
към втори вариант >>
Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал.
(втори вариант)
После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът?
Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал.
Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
(Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”.
(втори вариант)
Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено.
(Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”.
Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен.
към втори вариант >>
Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо.
(втори вариант)
Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал.
Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо.
Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
Кажете сега кой беше първият тон?
(втори вариант)
И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”.
Кажете сега кой беше първият тон?
Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети.
към втори вариант >>
Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава?
(втори вариант)
Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо.
Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава?
И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
Във философията има една естествена музика.
(втори вариант)
Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон?
Във философията има една естествена музика.
Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе.
към втори вариант >>
И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава?
(втори вариант)
Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава?
И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава?
Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране.
(втори вариант)
И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика.
Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране.
Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо.
към втори вариант >>
Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз.
(втори вариант)
Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава?
Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз.
Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
Най-първо иде тонирането.
(втори вариант)
(Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране.
Най-първо иде тонирането.
Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо. Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
Сега това са посторонни идеи.
(втори вариант)
Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз.
Сега това са посторонни идеи.
към втори вариант >>
Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен.
(втори вариант)
(Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането.
Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен.
В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо. Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
(Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам.
към втори вариант >>
В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети.
(втори вариант)
Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен.
В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети.
Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо. Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
(Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях.
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
(Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях.
В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо?
към втори вариант >>
Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе.
(втори вариант)
Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети.
Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе.
Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо. Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички.
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях.
В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички.
(Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните.
към втори вариант >>
Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо.
(втори вариант)
Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе.
Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо.
Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
(Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ.
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички.
(Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ.
Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат.
към втори вариант >>
Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
(втори вариант)
Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо.
Досега никога не съм пял тъй хубаво.”
към втори вариант >>
Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш!
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ.
Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш!
” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере.
към втори вариант >>
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто.
Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела.
към втори вариант >>
” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам.
(втори вариант)
СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш!
” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам.
(Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята.
към втори вариант >>
Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто.
Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл.
Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят.
към втори вариант >>
(Учителят пее съвсем тихо.) Защо?
(втори вариант)
(Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам.
(Учителят пее съвсем тихо.) Защо?
Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен.
към втори вариант >>
Това е най-красивото в света.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто. Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл.
Това е най-красивото в света.
В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят.
към втори вариант >>
Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните.
(втори вариант)
В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо?
Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните.
Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен. В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
В дадения случай това е една музика.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто. Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света.
В дадения случай това е една музика.
И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл.
към втори вариант >>
Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат.
(втори вариант)
(Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните.
Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат.
На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен. В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
И в природата има една такава хубава песен.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто. Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика.
И в природата има една такава хубава песен.
Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл. Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
На всекиму ще говориш както може добре да те разбере.
(втори вариант)
Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат.
На всекиму ще говориш както може добре да те разбере.
Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен. В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
Астрономите са чували тази песен на небесните тела.
(втори вариант)
Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто. Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен.
Астрономите са чували тази песен на небесните тела.
Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл. Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
Добре трябва да се предаде идеята.
(втори вариант)
” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере.
Добре трябва да се предаде идеята.
Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен. В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
Ти, без да подозираш, тия тела пеят.
(втори вариант)
Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела.
Ти, без да подозираш, тия тела пеят.
И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл. Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен.
(втори вариант)
(Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята.
Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен.
В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
И каква песен пеят.
(втори вариант)
Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят.
И каква песен пеят.
Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл. Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
(втори вариант)
Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен.
В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.
към втори вариант >>
Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл.
(втори вариант)
В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят.
Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл.
Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата.
Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам.
към втори вариант >>
Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
(втори вариант)
И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл.
Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.
към втори вариант >>
Ще се учите да гледате нещата правилно.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата.
Ще се учите да гледате нещата правилно.
Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят.
към втори вариант >>
Изпейте сега туй, което аз изпях.
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях.
Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата.
към втори вариант >>
Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата. Ще се учите да гледате нещата правилно.
Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее.
към втори вариант >>
Е, не можете да го изпеете. Защо?
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях.
Е, не можете да го изпеете. Защо?
Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни.
към втори вариант >>
Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата. Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ?
Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете.
А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се.
към втори вариант >>
Трябва да сте на същото място, на което съм аз.
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо?
Трябва да сте на същото място, на което съм аз.
Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно.
към втори вариант >>
А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата. Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете.
А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете.
А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате.
към втори вариант >>
Като го изкачите, ще го изпеете хубаво.
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз.
Като го изкачите, ще го изпеете хубаво.
Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение.
към втори вариант >>
А някои даже между другарите ви е срам.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата. Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете.
А някои даже между другарите ви е срам.
И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее.
към втори вариант >>
Но и това е хубаво.
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво.
Но и това е хубаво.
Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай.
към втори вариант >>
И артисти между себе си не пеят.
(втори вариант)
Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам.
И артисти между себе си не пеят.
Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия.
към втори вариант >>
Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата.
(втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво.
Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата.
Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш.
към втори вариант >>
Един артист на друг рядко ще пее.
(втори вариант)
Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят.
Един артист на друг рядко ще пее.
Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи.
към втори вариант >>
Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни.
(втори вариант)
Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата.
Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни.
Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега?
към втори вариант >>
Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се.
(втори вариант)
Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее.
Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се.
Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно?
към втори вариант >>
Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно.
(втори вариант)
Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни.
Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно.
Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега? (В 8 часа.)
към втори вариант >>
Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате.
(втори вариант)
А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се.
Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате.
Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон.
към втори вариант >>
Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение.
(втори вариант)
Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно.
Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение.
За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега? (В 8 часа.)
към втори вариант >>
Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее.
(втори вариант)
А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате.
Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее.
Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете?
към втори вариант >>
За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай.
(втори вариант)
Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение.
За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай.
Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега? (В 8 часа.)
към втори вариант >>
Да кажем, че дадат премия.
(втори вариант)
И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее.
Да кажем, че дадат премия.
Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие.
към втори вариант >>
Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш.
(втори вариант)
Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай.
Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш.
В колко часа отиват чиновниците на работа сега? (В 8 часа.)
към втори вариант >>
Който го изпее най-хубаво, той ще я получи.
(втори вариант)
Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия.
Който го изпее най-хубаво, той ще я получи.
Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу.
към втори вариант >>
В колко часа отиват чиновниците на работа сега?
(втори вариант)
Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш.
В колко часа отиват чиновниците на работа сега?
(В 8 часа.)
към втори вариант >>
Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно?
(втори вариант)
Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи.
Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно?
Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо.
към втори вариант >>
(В 8 часа.)
(втори вариант)
Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега?
(В 8 часа.)
към втори вариант >>
Това е един естествен закон.
(втори вариант)
Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно?
Това е един естествен закон.
Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо. В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
Сега запомнете.
(втори вариант)
Сега запомнете.
Днешното ядене, като седнете за обяд, ще наблюдавате мисълта си, коя мисъл ще схванете или коя мисъл ще ви дойде наум. И втория път ще имаме продължение на тази лекция и общ разбор.
към втори вариант >>
Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете?
(втори вариант)
Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон.
Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете?
Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо. В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
Днешното ядене, като седнете за обяд, ще наблюдавате мисълта си, коя мисъл ще схванете или коя мисъл ще ви дойде наум.
(втори вариант)
Сега запомнете.
Днешното ядене, като седнете за обяд, ще наблюдавате мисълта си, коя мисъл ще схванете или коя мисъл ще ви дойде наум.
И втория път ще имаме продължение на тази лекция и общ разбор.
към втори вариант >>
Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие.
(втори вариант)
Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете?
Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие.
Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо. В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
И втория път ще имаме продължение на тази лекция и общ разбор.
(втори вариант)
Сега запомнете. Днешното ядене, като седнете за обяд, ще наблюдавате мисълта си, коя мисъл ще схванете или коя мисъл ще ви дойде наум.
И втория път ще имаме продължение на тази лекция и общ разбор.
към втори вариант >>
Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу.
(втори вариант)
Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие.
Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу.
При това положение ще слезете много бързо. В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
При това положение ще слезете много бързо.
(втори вариант)
Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу.
При това положение ще слезете много бързо.
В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
(втори вариант)
Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо.
В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб?
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб?
Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D.
към втори вариант >>
Това е най-безопасното слизане.
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб?
Това е най-безопасното слизане.
Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът.
към втори вариант >>
Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си.
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб? Това е най-безопасното слизане.
Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си.
Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите.
към втори вариант >>
Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица.
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб? Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си.
Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица.
И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка.
към втори вариант >>
И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения.
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб? Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица.
И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения.
Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот.
към втори вариант >>
Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D.
(втори вариант)
Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб? Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения.
Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D.
Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот. Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът.
(втори вариант)
Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D.
Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът.
Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот. Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите.
(втори вариант)
Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът.
Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите.
Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот. Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Казвам, това е една обстановка.
(втори вариант)
Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите.
Казвам, това е една обстановка.
Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот. Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот.
(втори вариант)
И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка.
Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот.
Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
(втори вариант)
Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот.
Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.
към втори вариант >>
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира.
Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай.
към втори вариант >>
Сега вие се намирате при известно положение.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира.
Сега вие се намирате при известно положение.
Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо?
към втори вариант >>
Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира. Сега вие се намирате при известно положение.
Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т.
Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече.
към втори вариант >>
Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира. Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т.
Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М.
Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят.
към втори вариант >>
Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира. Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М.
Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т.
Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни.
към втори вариант >>
Това значи за резултата не питай.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира. Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т.
Това значи за резултата не питай.
Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно.
към втори вариант >>
Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо?
(втори вариант)
Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай.
Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо?
Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно. ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
Защото е далече.
(втори вариант)
Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо?
Защото е далече.
Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно. ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
Това е краят.
(втори вариант)
Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече.
Това е краят.
Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно. ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
Казвам, тия букви са безгласни.
(втори вариант)
Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят.
Казвам, тия букви са безгласни.
Всяко нещо, което е далече, все е безгласно. ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което е далече, все е безгласно.
(втори вариант)
Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни.
Всяко нещо, което е далече, все е безгласно.
ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
(втори вариант)
Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно.
ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.
към втори вариант >>
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки.
Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме.
към втори вариант >>
Спирачки има навсякъде.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки.
Спирачки има навсякъде.
Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не.
към втори вариант >>
Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки. Спирачки има навсякъде.
Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде.
Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Спирачките аз ги наричам, това са препятствията.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки. Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде.
Спирачките аз ги наричам, това са препятствията.
Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта?
към втори вариант >>
Те могат да бъдат съществени и несъществени.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки. Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията.
Те могат да бъдат съществени и несъществени.
После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка.
към втори вариант >>
После може една спирачка да е турена навреме и не навреме.
(втори вариант)
Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки. Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени.
После може една спирачка да е турена навреме и не навреме.
Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление.
към втори вариант >>
Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не.
(втори вариант)
Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме.
Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не.
Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище?
към втори вариант >>
Ако няма, какво трябва да направите?
(втори вариант)
Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не.
Ако няма, какво трябва да направите?
С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат.
към втори вариант >>
С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта?
(втори вариант)
Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите?
С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта?
Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии.
към втори вариант >>
Една спирачка.
(втори вариант)
Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта?
Една спирачка.
Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии. Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Значи едно отклонение от живота в друго направление.
(втори вариант)
После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка.
Значи едно отклонение от живота в друго направление.
Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии. Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище?
(втори вариант)
Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление.
Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище?
Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии. Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Да свиря на тези хора, да ми плащат.
(втори вариант)
Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище?
Да свиря на тези хора, да ми плащат.
Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии. Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии.
(втори вариант)
С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат.
Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии.
Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
(втори вариант)
Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии.
Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.
към втори вариант >>
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е?
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е?
Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш.
към втори вариант >>
Не е свободен.
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е?
Не е свободен.
Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо.
към втори вариант >>
Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии.
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е? Не е свободен.
Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии.
Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири.
към втори вариант >>
Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят.
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е? Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии.
Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят.
Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири. А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
Impre, значи искат да се наложат.
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е? Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят.
Impre, значи искат да се наложат.
И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири. А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
И ти от такива не можеш да избягаш.
(втори вариант)
Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е? Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат.
И ти от такива не можеш да избягаш.
Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири. А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо.
(втори вариант)
Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш.
Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо.
А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири. А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири.
(втори вариант)
Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо.
А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири.
А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
(втори вариант)
Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири.
А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.
към втори вариант >>
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин.
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин.
Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява?
към втори вариант >>
Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано?
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин.
Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано?
По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена?
към втори вариант >>
По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра.
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано?
По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра.
Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе.
към втори вариант >>
Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея.
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра.
Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея.
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението?
към втори вариант >>
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга.
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея.
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга.
Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири.
към втори вариант >>
Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява?
(втори вариант)
Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга.
Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява?
” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва.
към втори вариант >>
” Какво ще кажете на тази възлюбена?
(втори вариант)
Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява?
” Какво ще кажете на тази възлюбена?
Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава?
към втори вариант >>
Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе.
(втори вариант)
По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена?
Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе.
Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава? 3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението?
(втори вариант)
Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе.
Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението?
Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава? 3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири.
(втори вариант)
Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението?
Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири.
Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава? 3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
Но и след три месеца той не идва.
(втори вариант)
Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява? ” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири.
Но и след три месеца той не идва.
Какво ще кажете тогава? 3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
Какво ще кажете тогава?
(втори вариант)
” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва.
Какво ще кажете тогава?
3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
3начи парите стават едно препятствие вътре.
(втори вариант)
Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава?
3начи парите стават едно препятствие вътре.
към втори вариант >>
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение?
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение?
Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл.
към втори вариант >>
Превръщане може ли да стане?
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение?
Превръщане може ли да стане?
Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост.
към втори вариант >>
Може. Превърнете парите в една разумна сила.
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение? Превръщане може ли да стане?
Може. Превърнете парите в една разумна сила.
В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен.
към втори вариант >>
В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота.
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение? Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила.
В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота.
Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни.
към втори вариант >>
Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека.
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение? Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота.
Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека.
Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство.
към втори вариант >>
Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл.
(втори вариант)
Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение? Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека.
Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл.
И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си.
към втори вариант >>
И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост.
(втори вариант)
Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл.
И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост.
Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си.
към втори вариант >>
Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен.
(втори вариант)
Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост.
Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен.
Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен.
към втори вариант >>
Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни.
(втори вариант)
В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен.
Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни.
Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест.
към втори вариант >>
Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство.
(втори вариант)
Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни.
Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство.
На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест.
към втори вариант >>
На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си.
(втори вариант)
Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство.
На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си.
Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите.
към втори вариант >>
Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си.
(втори вариант)
И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си.
Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си.
Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече.
към втори вариант >>
Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен.
(втори вариант)
Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си.
Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен.
Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли.
към втори вариант >>
Всички богати хора имат една неизцерима болест.
(втори вариант)
Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен.
Всички богати хора имат една неизцерима болест.
И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише.
към втори вариант >>
И щом дойде богатството, дойде и тази болест.
(втори вариант)
Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест.
И щом дойде богатството, дойде и тази болест.
Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя.
към втори вариант >>
Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите.
(втори вариант)
На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест.
Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите.
И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията.
към втори вариант >>
И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече.
(втори вариант)
Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите.
И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече.
Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си.
към втори вариант >>
Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли.
(втори вариант)
Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече.
Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли.
Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко.
към втори вариант >>
Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише.
(втори вариант)
Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли.
Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише.
Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия.
към втори вариант >>
Всичко се изменя.
(втори вариант)
И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише.
Всичко се изменя.
Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно.
към втори вариант >>
Има едно изменение на условията.
(втори вариант)
Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя.
Има едно изменение на условията.
Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това.
към втори вариант >>
Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си.
(втори вариант)
И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията.
Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си.
Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха.
към втори вариант >>
Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко.
(втори вариант)
Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си.
Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко.
И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза.
към втори вариант >>
И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия.
(втори вариант)
Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко.
И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия.
И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен.
към втори вариант >>
И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно.
(втори вариант)
Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия.
И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно.
Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен. Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
Болно състояние е това.
(втори вариант)
Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно.
Болно състояние е това.
И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен. Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
И ще видите и сиромаха.
(втори вариант)
Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това.
И ще видите и сиромаха.
Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен. Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза.
(втори вариант)
Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха.
Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза.
И той е болен. Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
И той е болен.
(втори вариант)
И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза.
И той е болен.
Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
(втори вариант)
И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен.
Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите.
В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е.
към втори вариант >>
В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите.
В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест.
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека.
към втори вариант >>
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест.
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма.
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот.
към втори вариант >>
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма.
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест.
Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?
към втори вариант >>
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном.
(втори вариант)
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном.
Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот. Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си. Какво значи сега това? Това са отношения, перспективи.
към втори вариант >>
Богатство без болест и сиромашия без болест.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест.
Богатство без болест и сиромашия без болест.
Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас.
към втори вариант >>
Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот.
(втори вариант)
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном.
Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот.
Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си. Какво значи сега това? Това са отношения, перспективи.
към втори вариант >>
Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест.
Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е.
имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот.
към втори вариант >>
Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си.
(втори вариант)
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном. Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот.
Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си.
Какво значи сега това? Това са отношения, перспективи.
към втори вариант >>
имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека.
(втори вариант)
В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е.
имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека.
Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви.
към втори вариант >>
Какво значи сега това?
(втори вариант)
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном. Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот. Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си.
Какво значи сега това?
Това са отношения, перспективи.
към втори вариант >>
Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот.
(втори вариант)
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека.
Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот.
Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви. И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
Това са отношения, перспективи.
(втори вариант)
Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном. Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот. Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си. Какво значи сега това?
Това са отношения, перспективи.
към втори вариант >>
Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?
(втори вариант)
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот.
Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?
” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви. И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
СИ
(втори вариант)
СИ
към втори вариант >>
” Но тия лоши условия дойдоха за вас.
(втори вариант)
Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?
” Но тия лоши условия дойдоха за вас.
И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви. И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
СУ
(втори вариант)
СУ
към втори вариант >>
И това не е от сегашния ви живот.
(втори вариант)
Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас.
И това не е от сегашния ви живот.
От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви. И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
СЕ
(втори вариант)
СЕ
към втори вариант >>
От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви.
(втори вариант)
имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот.
От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви.
И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
МЕ
(втори вариант)
МЕ
към втори вариант >>
И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
(втори вариант)
Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви.
И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.
към втори вариант >>
ХЕР
(втори вариант)
ХЕР
към втори вариант >>
Запример ученикът гледа от професора си.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си.
Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи.
към втори вариант >>
ИНЗИ
(втори вариант)
ИНЗИ
към втори вариант >>
Той мисли, че професорът му знае всичко.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си.
Той мисли, че професорът му знае всичко.
Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи.
към втори вариант >>
Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения?
(втори вариант)
Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения?
Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни. Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата. Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.
към втори вариант >>
Колко знае един професор.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко.
Колко знае един професор.
Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора.
към втори вариант >>
Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни.
(втори вариант)
Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения?
Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни.
Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата. Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.
към втори вариант >>
Най-красноречивият човек в света колко думи знае.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор.
Най-красноречивият човек в света колко думи знае.
Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
към втори вариант >>
НАГОРЕ