НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1233
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1233
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Най-първо вие правите една погрешка.
Телата нали се увеличават? Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем.
Най-първо вие правите една погрешка.
Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там? Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“.
Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“.
Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“.
Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме.
към беседата >>
То е чувствувание.
Казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида“. Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл.
То е чувствувание.
Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани.
към беседата >>
Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата.
Вие едновременно [си] представяте, че имате една плоскост. Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка.
Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата.
Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там? Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
Ето, дървото услужва.
Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“.
Ето, дървото услужва.
То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви.
към беседата >>
Причината на гнева е тук, при ушите.
Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание.
Причината на гнева е тук, при ушите.
Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има.
към беседата >>
Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо.
Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата.
Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо.
Какъв термин употребяват там? Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.
Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва.
То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.
Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества.
към беседата >>
Има три точки.
Тук чувствата имат влияние. Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите.
Има три точки.
Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв.
към беседата >>
Какъв термин употребяват там?
Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо.
Какъв термин употребяват там?
Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“.
Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.
Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“.
Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас.
към беседата >>
Гневът принадлежи на закона на разширението.
Ти се разгневиш, запример. Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки.
Гневът принадлежи на закона на разширението.
Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани.
към беседата >>
Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти [с]грешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там?
Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
към беседата >>
Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките.
Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“.
Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките.
Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга.
към беседата >>
Човек, който се гневи, той се разширява.
Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението.
Човек, който се гневи, той се разширява.
Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете.
към беседата >>
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница.
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница.
Ама какво се подразбира? В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения.
към беседата >>
Само че тази услуга да дойде навреме.
Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките.
Само че тази услуга да дойде навреме.
Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат.
към беседата >>
Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани.
То е чувствувание. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява.
Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани.
Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира.
към беседата >>
Ама какво се подразбира?
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница.
Ама какво се подразбира?
В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл.
към беседата >>
Тази идея трябва да седи в ума ви.
Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме.
Тази идея трябва да седи в ума ви.
Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е.
към беседата >>
Разширение има.
Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани.
Разширение има.
Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират.
към беседата >>
В психическо отношение е така.
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница. Ама какво се подразбира?
В психическо отношение е така.
Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“.
към беседата >>
Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества.
То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви.
Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества.
Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата.
към беседата >>
Тъй щото всяко разширение, то е гняв.
Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има.
Тъй щото всяко разширение, то е гняв.
Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби.
към беседата >>
Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават?
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница. Ама какво се подразбира? В психическо отношение е така.
Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават?
В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването?
към беседата >>
Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас.
Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества.
Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас.
Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате.
към беседата >>
Махате ръцете настрани.
Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв.
Махате ръцете настрани.
То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят?
към беседата >>
В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото.
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница. Ама какво се подразбира? В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават?
В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото.
– /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен.
към беседата >>
Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга.
Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас.
Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга.
Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо?
към беседата >>
То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете.
Човек, който се гневи, той се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани.
То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете.
То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира.
към беседата >>
– /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения.
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница. Ама какво се подразбира? В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото.
– /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения.
Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език.
към беседата >>
Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат.
Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга.
Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат.
Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате.
към беседата >>
То е един гняв, който експлодира.
Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани. Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете.
То е един гняв, който експлодира.
Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби.
към беседата >>
Ние се отдалечаваме от самата мисъл.
Ама какво се подразбира? В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения.
Ние се отдалечаваме от самата мисъл.
Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта.
към беседата >>
Че така е.
Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат.
Че така е.
Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света.
към беседата >>
Той е от рода на тия бомби, които експлодират.
Разширение има. Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира.
Той е от рода на тия бомби, които експлодират.
Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба!
към беседата >>
Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“.
В психическо отношение е така. Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл.
Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“.
Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма.
към беседата >>
Този велик закон функционира в природата.
Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е.
Този велик закон функционира в природата.
Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее.
към беседата >>
Има и малки бомби.
Тъй щото всяко разширение, то е гняв. Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират.
Има и малки бомби.
Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба! “ И бягат.
към беседата >>
Де е погрешката на отдалечаването?
Каква [е] разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“.
Де е погрешката на отдалечаването?
Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност.
към беседата >>
Такова широко съзнание трябва да имате.
Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата.
Такова широко съзнание трябва да имате.
Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“.
към беседата >>
Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят?
Махате ръцете настрани. То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби.
Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят?
За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба! “ И бягат. Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
Ви[е] сте гладен.
В геометрията под „граница“ се разбира: границата е с едно измерение по-малко от тялото. – /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването?
Ви[е] сте гладен.
Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания.
към беседата >>
Вие се обезсърчавате по някой път. Защо?
Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате.
Вие се обезсърчавате по някой път. Защо?
Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш?
към беседата >>
За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира.
То е гняв, махате ръцете си, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може да тръгнете. То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят?
За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира.
Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба! “ И бягат. Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
Да обясня на прост език.
– /„Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи“./ Да кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения. Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен.
Да обясня на прост език.
Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото.
към беседата >>
Защото се индивидуализирате.
Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо?
Защото се индивидуализирате.
Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха.
към беседата >>
Някои бягат от такива малки бомби.
То е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира.
Някои бягат от такива малки бомби.
Казват: „Бомба! “ И бягат. Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта.
Ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език.
Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта.
Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение.
към беседата >>
Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света.
Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате.
Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света.
Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията.
към беседата >>
Казват: „Бомба!
Той е от рода на тия бомби, които експлодират. Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби.
Казват: „Бомба!
“ И бягат. Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма.
Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“. Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта.
Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма.
Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“.
към беседата >>
Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее.
Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света.
Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее.
Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“.
към беседата >>
“ И бягат.
Има и малки бомби. Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба!
“ И бягат.
Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност.
Де е погрешката на отдалечаването? Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма.
Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност.
В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания.
към беседата >>
Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“.
Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее.
Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“.
Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си.
към беседата >>
Гневът има хигрометрическо влияние.
Някой път децата имат бомби, за какво ги хвърлят? За удоволствие, като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба! “ И бягат.
Гневът има хигрометрическо влияние.
към беседата >>
В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания.
Ви[е] сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност.
В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания.
И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си.
към беседата >>
Че как не се нуждаеш?
Вие се обезсърчавате по някой път. Защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“.
Че как не се нуждаеш?
„Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно.
към беседата >>
Колко сантиметра има тази линия?
Колко сантиметра има тази линия?
Колко предполагате? – /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19.
към беседата >>
И в учението е същото.
Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания.
И в учението е същото.
Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“.
към беседата >>
„Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха.
Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш?
„Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха.
Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб.
към беседата >>
Колко предполагате?
Колко сантиметра има тази линия?
Колко предполагате?
– /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства.
към беседата >>
Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение.
Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото.
Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение.
Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш.
към беседата >>
Хлябът е опечен от фурнаджията.
Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха.
Хлябът е опечен от фурнаджията.
Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари.
към беседата >>
– /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29.
Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате?
– /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29.
Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства.
към беседата >>
Казвате: „Той е учен човек“.
Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение.
Казвате: „Той е учен човек“.
Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“.
към беседата >>
Казва: „Свободен съм да го купя“.
Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее. Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията.
Казва: „Свободен съм да го купя“.
– Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб.
към беседата >>
Главата няма такова разширение.
Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате? – /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29.
Главата няма такова разширение.
Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека.
към беседата >>
Това са залъгвания.
Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“.
Това са залъгвания.
Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието?
към беседата >>
– Свободен си.
Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“.
– Свободен си.
Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш.
към беседата >>
Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина.
Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате? – /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение.
Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина.
Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе.
към беседата >>
Никакъв учен човек не си.
В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания. И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания.
Никакъв учен човек не си.
„Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
към беседата >>
Ти не разсъждаваш правилно.
Че как не се нуждаеш? „Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си.
Ти не разсъждаваш правилно.
Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19.
Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате? – /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина.
Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19.
Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон.
към беседата >>
„Силен ще стана“.
И в учението е същото. Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си.
„Силен ще стана“.
– Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска.
към беседата >>
Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб.
„Ще си купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха. Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно.
Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб.
Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари?
към беседата >>
Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства.
Колко предполагате? – /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19.
Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства.
Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш.
към беседата >>
– Никакъв силен човек няма да станеш.
Вие се учите някой път, но вие се залъгвате с учение. Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“.
– Никакъв силен човек няма да станеш.
– „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар].
към беседата >>
Държавата може да каже, че не сече пари.
Хлябът е опечен от фурнаджията. Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб.
Държавата може да каже, че не сече пари.
Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните.
към беседата >>
Гневът действува в самосъхранителните чувства.
– /„Двадесет и две“./ – Тя е 28 и 1/2, 29. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства.
Гневът действува в самосъхранителните чувства.
Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш.
към беседата >>
– „Това ще придобия“.
Казвате: „Той е учен човек“. Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш.
– „Това ще придобия“.
– Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“.
към беседата >>
Нямаш пари, нямаш хляб.
Казва: „Свободен съм да го купя“. – Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари.
Нямаш пари, нямаш хляб.
Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница.
към беседата >>
Те са най-низшите чувства в човека.
Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства.
Те са най-низшите чувства в човека.
Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство.
към беседата >>
– Какво ще придобиеш в знанието?
Това са залъгвания. Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“.
– Какво ще придобиеш в знанието?
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията.
към беседата >>
Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш.
– Свободен си. Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб.
Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш.
Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа?
към беседата >>
Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе.
Гневът не може да дойде на една линия до 29 сантиметра широчина. Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека.
Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе.
Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода.
към беседата >>
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието?
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията. Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш.
Какво ще правиш тогава?
Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“.
към беседата >>
Там няма закон.
Гневът действува при линии 15, 15.5, 16, 17, [при] 18 е рядко, а при изключителни условия е 19. Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе.
Там няма закон.
Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние.
към беседата >>
Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска.
„Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска.
Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията. Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Може ли да си купиш едно кило хляб без пари?
Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб. Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава?
Може ли да си купиш едно кило хляб без пари?
Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат.
към беседата >>
Ти рушиш, хвърляш.
Гневът у човека влиза в самосъхранителните чувства – най-низшите чувства. Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон.
Ти рушиш, хвърляш.
Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира.
към беседата >>
Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар].
– Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска.
Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар].
Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията. Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните.
Държавата може да каже, че не сече пари. Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари?
Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните.
Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го.
към беседата >>
Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш.
Гневът действува в самосъхранителните чувства. Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш.
Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш.
Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай.
към беседата >>
Някои хора казват: „Той е силен“.
– „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар].
Някои хора казват: „Той е силен“.
Може да приведа много примери из философията. Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница.
Нямаш пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните.
Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница.
Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне.
към беседата >>
Гневът като дойде, то е най-низшето чувство.
Те са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш.
Гневът като дойде, то е най-низшето чувство.
В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява.
към беседата >>
Може да приведа много примери из философията.
– Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“.
Може да приведа много примери из философията.
Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Казва на стария: „Искате ли да ви услужа?
Може да имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница.
Казва на стария: „Искате ли да ви услужа?
Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати.
към беседата >>
В дадения случай той изисква свобода.
Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство.
В дадения случай той изисква свобода.
Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*.
към беседата >>
Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията.
Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
Вие сте се заморили“.
Какво ще правиш тогава? Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа?
Вие сте се заморили“.
Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“.
към беседата >>
Едно противодействие на едно инертно състояние.
Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода.
Едно противодействие на едно инертно състояние.
Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия.
към беседата >>
Казват: „Международно право“.
Казват: „Международно право“.
Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
към беседата >>
Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат.
Може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“.
Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат.
Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага.
към беседата >>
Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира.
Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние.
Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира.
За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение.
към беседата >>
Никакво международно право.
Казват: „Международно право“.
Никакво международно право.
Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята.
към беседата >>
Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го.
Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат.
Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го.
Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец?
към беседата >>
За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай.
Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира.
За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай.
Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък.
към беседата >>
Международен товар.
Казват: „Международно право“. Никакво международно право.
Международен товар.
Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира.
към беседата >>
Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне.
Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с една раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го.
Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне.
Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб.
към беседата >>
Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява.
Гневът като дойде, то е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай.
Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява.
Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо.
към беседата >>
Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право.
Казват: „Международно право“. Никакво международно право. Международен товар.
Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право.
То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира.
към беседата >>
Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати.
Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне.
Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати.
Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба.
към беседата >>
Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*.
В дадения случай той изисква свобода. Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява.
Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*.
Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането.
към беседата >>
То тепърва ще дойде.
Казват: „Международно право“. Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право.
То тепърва ще дойде.
В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш.
към беседата >>
Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“.
Вие сте се заморили“. Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати.
Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“.
И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба. След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба.
към беседата >>
Няма никаква философия.
Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*.
Няма никаква философия.
Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека.
към беседата >>
В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Казват: „Международно право“. Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде.
В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора.
към беседата >>
И той помага.
Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“.
И той помага.
Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба. След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба. Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
Значи гневът най-първо действува чрез разширение.
Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия.
Значи гневът най-първо действува чрез разширение.
Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата.
към беседата >>
Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята.
Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята.
Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление.
към беседата >>
Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец?
Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага.
Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец?
“ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба. След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба. Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
Ти най-първо се усещаш малък.
За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение.
Ти най-първо се усещаш малък.
Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство.
към беседата >>
Да ограничиш – ето какво се подразбира.
Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята.
Да ограничиш – ето какво се подразбира.
Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля.
към беседата >>
“ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб.
Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец?
“ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб.
Тури раницата на гърба. След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба. Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо.
Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък.
Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо.
Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева.
към беседата >>
Един извор извира.
Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира.
Един извор извира.
Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре.
към беседата >>
Тури раницата на гърба.
Ще вземеш раницата, онзи ще ти плати. Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб.
Тури раницата на гърба.
След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба. Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането.
Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*. Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо.
Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането.
Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева.
към беседата >>
Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш.
То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира.
Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш.
Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване.
към беседата >>
След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба.
Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога да ви помогна“. И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба.
След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба.
Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека.
Няма никаква философия. Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането.
Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека.
А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване.
към беседата >>
Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора.
В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш.
Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора.
Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“.
към беседата >>
Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
И той помага. Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли да ми дадеш малко хлебец? “ – то е аристократически, заповядаш да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба. След като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба.
Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
към беседата >>
А това са чувствата.
Значи гневът най-първо действува чрез разширение. Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека.
А това са чувствата.
То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли.
към беседата >>
Ти ще направиш престъпление.
Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора.
Ти ще направиш престъпление.
Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“.
към беседата >>
Казвам сега: Приложението.
Казвам сега: Приложението.
Може да дойде сега морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти.
към беседата >>
То са най-низшите чувства в животинското царство.
Ти най-първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата.
То са най-низшите чувства в животинското царство.
Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение.
към беседата >>
Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля.
Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление.
Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля.
Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
към беседата >>
Може да дойде сега морализирането.
Казвам сега: Приложението.
Може да дойде сега морализирането.
Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия.
към беседата >>
Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева.
Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство.
Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева.
След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение.
към беседата >>
Волята в човека е Божественото вътре.
Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля.
Волята в човека е Божественото вътре.
Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята.
към беседата >>
Аз гледам, във вас има една погрешка.
Казвам сега: Приложението. Може да дойде сега морализирането.
Аз гледам, във вас има една погрешка.
Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки.
към беседата >>
След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева.
Втората фаза на гнева да дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева.
След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева.
Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние.
към беседата >>
Трябва да правите едно ограничаване.
Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре.
Трябва да правите едно ограничаване.
– „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота.
към беседата >>
Коя е погрешката на фотографа?
Казвам сега: Приложението. Може да дойде сега морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка.
Коя е погрешката на фотографа?
Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти.
към беседата >>
Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване.
Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека. А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева.
Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване.
Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа.
към беседата >>
– „Аз не искам да ме ограничават“.
Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване.
– „Аз не искам да ме ограничават“.
– „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме.
към беседата >>
Коя е погрешката на художника?
Казвам сега: Приложението. Може да дойде сега морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа?
Коя е погрешката на художника?
Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка.
към беседата >>
Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли.
А това са чувствата. То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване.
Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли.
Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията.
към беседата >>
– „Ще те огранича“.
Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“.
– „Ще те огранича“.
Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля.
към беседата >>
Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти.
Казвам сега: Приложението. Може да дойде сега морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника?
Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти.
Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката.
към беседата >>
Най-първо имате разширение.
То са най-низшите чувства в животинското царство. Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли.
Най-първо имате разширение.
Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой.
към беседата >>
Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“.
Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“.
към беседата >>
Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия.
Може да дойде сега морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти.
Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия.
Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена.
към беседата >>
Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение.
Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение.
Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение.
Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес.
към беседата >>
Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята.
Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята.
Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му.
към беседата >>
Заличи някои хубави черти – да няма бръчки.
Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия.
Заличи някои хубави черти – да няма бръчки.
Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения.
към беседата >>
Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние.
След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение.
Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние.
Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби.
към беседата >>
Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота.
Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята.
Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота.
Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира.
към беседата >>
Художникът няма да знае основните черти.
Коя е погрешката на фотографа? Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки.
Художникът няма да знае основните черти.
Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“.
към беседата >>
Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа.
Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние.
Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа.
Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той.
към беседата >>
Животът е резултат, когато разбираме.
– „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота.
Животът е резултат, когато разбираме.
Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика.
към беседата >>
Музикантът прави същата погрешка.
Коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти.
Музикантът прави същата погрешка.
Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено.
към беседата >>
Не трябва да спираме енергията.
Тогава човек започва да мисли, но много късно той мисли. Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа.
Не трябва да спираме енергията.
Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав.
към беседата >>
Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля.
– „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме.
Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля.
Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“.
към беседата >>
Той, като свири, иска да се хареса на публиката.
Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка.
Той, като свири, иска да се хареса на публиката.
Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните?
към беседата >>
Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой.
Най-първо имате разширение. Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията.
Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой.
Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората?
към беседата >>
Казва: „Убеждение“.
Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля.
Казва: „Убеждение“.
Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен?
към беседата >>
Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена.
Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката.
Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена.
Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? “ – „Вътрешно съм неразположен“.
към беседата >>
Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес.
Трябва да използувате разширението, трябва да използувате налягането, трябва да използувате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой.
Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес.
Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави.
към беседата >>
Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му.
Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“.
Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му.
Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“.
към беседата >>
Или говорителят, и той натуря украшения.
Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена.
Или говорителят, и той натуря украшения.
Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? “ – „Вътрешно съм неразположен“. Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби.
Щом дойде напрежението, то е хубаво състояние. Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес.
Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби.
Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението?
към беседата >>
Животът е един извор, който извира.
Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му.
Животът е един извор, който извира.
Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене!
към беседата >>
Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“.
Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения.
Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“.
Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? “ – „Вътрешно съм неразположен“. Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той.
Енергията трябва да впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използуваме за една хубава работа. Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби.
Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той.
Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления?
към беседата >>
Вие не правите разлика.
Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира.
Вие не правите разлика.
Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него.
към беседата >>
Отечеството му било неразположено.
Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“.
Отечеството му било неразположено.
Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? “ – „Вътрешно съм неразположен“. Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав.
Не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той.
Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав.
Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво.
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“.
Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика.
Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“.
Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
към беседата >>
Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните?
Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено.
Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните?
“ – „Вътрешно съм неразположен“. Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Как се поздравяват хората?
Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав.
Как се поздравяват хората?
Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа.
към беседата >>
Че кой от вас не е ограничен?
Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“.
Че кой от вас не е ограничен?
Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар!
към беседата >>
“ – „Вътрешно съм неразположен“.
Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните?
“ – „Вътрешно съм неразположен“.
Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Ти го поздравиш и той те поздрави.
Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората?
Ти го поздравиш и той те поздрави.
Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание.
към беседата >>
Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“.
Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен?
Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“.
Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“.
към беседата >>
Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? “ – „Вътрешно съм неразположен“.
Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
към беседата >>
Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението?
Ако вие вървите по права линия – ти към него и той към вас – вие вървите срещу него, непременно ще експлодират двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави.
Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението?
Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред.
към беседата >>
Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене!
Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“.
Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене!
“ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята.
към беседата >>
На кого трябва да пее човек?
На кого трябва да пее човек?
Ще се пазите. Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете!
към беседата >>
Запример, вие откъде пращате вашите поздравления?
Вие сте една бомба и другият е една бомба, ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението?
Запример, вие откъде пращате вашите поздравления?
Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала.
към беседата >>
“ Ти тръгваш пред него.
Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене!
“ Ти тръгваш пред него.
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“.
към беседата >>
Ще се пазите.
На кого трябва да пее човек?
Ще се пазите.
Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво?
към беседата >>
Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво.
Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления?
Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво.
Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища.
към беседата >>
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него.
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
към беседата >>
Едно правило има в музиката.
На кого трябва да пее човек? Ще се пазите.
Едно правило има в музиката.
На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите.
към беседата >>
Поздравлението вече с ръката има работа.
Как се поздравяват хората? Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво.
Поздравлението вече с ръката има работа.
Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те].
към беседата >>
Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар!
Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар!
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
към беседата >>
На глухи хора не пей!
На кого трябва да пее човек? Ще се пазите. Едно правило има в музиката.
На глухи хора не пей!
Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш.
към беседата >>
Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание.
Ти го поздравиш и той те поздрави. Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа.
Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание.
То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.
към беседата >>
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“.
Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар!
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“.
То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
към беседата >>
Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува.
На кого трябва да пее човек? Ще се пазите. Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей!
Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува.
Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос.
към беседата >>
То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред.
Запример, ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание.
То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред.
Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън.
към беседата >>
То е човек, който не си ограничава волята.
Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“.
То е човек, който не си ограничава волята.
„Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“.
към беседата >>
Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете!
На кого трябва да пее човек? Ще се пазите. Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува.
Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете!
Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“.
към беседата >>
Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала.
Запример, вие откъде пращате вашите поздравления? Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред.
Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала.
Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне.
към беседата >>
„Може да ме убият, но не се мърдам“.
“ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята.
„Може да ме убият, но не се мърдам“.
Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен.
към беседата >>
Кои хора мислят хубаво?
Ще се пазите. Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете!
Кои хора мислят хубаво?
– Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо.
към беседата >>
Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища.
Вие се ръкувате с дясната ръка, но побудителната причина иде отляво. Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала.
Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища.
Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има.
към беседата >>
Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“.
Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
към беседата >>
– Философите.
Едно правило има в музиката. На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво?
– Философите.
На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око.
към беседата >>
Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те].
Поздравлението вече с ръката има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища.
Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те].
Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма.
към беседата >>
Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“.
към беседата >>
На глупави хора да не говориш.
На глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите.
На глупави хора да не говориш.
В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо.
към беседата >>
Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.
Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание. То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те].
Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.
Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има.
към беседата >>
Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си.
към беседата >>
В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос.
Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш.
В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос.
Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно.
към беседата >>
Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън.
То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.
Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън.
След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците.
към беседата >>
Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“.
То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“.
Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш.
към беседата >>
Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“.
Който говори и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос.
Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“.
Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си.
към беседата >>
След туй сражението ще утихне.
Казвам: Трябва да впрегнем тази енергия, която се [е] образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън.
След туй сражението ще утихне.
Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят.
към беседата >>
Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен.
„Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“.
Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен.
Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате.
към беседата >>
Свири на онзи, който има ухо.
Кои хора мислят хубаво? – Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“.
Свири на онзи, който има ухо.
Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива.
към беседата >>
Генералът командува да се спре войната, примирие има.
Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне.
Генералът командува да се спре войната, примирие има.
Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв.
към беседата >>
Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен.
Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“.
към беседата >>
Рисувай на онзи, който има око.
– Философите. На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо.
Рисувай на онзи, който има око.
Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи.
към беседата >>
Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма.
Ще намери своите пътища, ще се разгневи[те]. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има.
Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма.
Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв. Енергия трябва.
към беседата >>
Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“.
Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“.
Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен.
към беседата >>
Говори на онзи, който има ухо.
На глупави хора да не говориш. В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око.
Говори на онзи, който има ухо.
Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
към беседата >>
Изразходване на енергията има.
Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв. Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма.
Изразходване на енергията има.
Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв. Енергия трябва.
към беседата >>
Ти не ограничаваш волята си.
Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“.
Ти не ограничаваш волята си.
Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“.
към беседата >>
Всякога трябва да имате нещо живо, разумно.
В себе си на този, глупавия човек да не говориш.Какво трябва да правиш с глупавия, то е друг въпрос. Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо.
Всякога трябва да имате нещо живо, разумно.
Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.
към беседата >>
Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците.
Ще започнат да се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън. След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има.
Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците.
Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв. Енергия трябва.
към беседата >>
Бият те, ти нищо не казваш.
Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си.
Бият те, ти нищо не казваш.
„Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза?
към беседата >>
Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си.
Но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно.
Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си.
Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо.
към беседата >>
Сега те имат повече условия да се гневят.
След туй сражението ще утихне. Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците.
Сега те имат повече условия да се гневят.
За развитието на културата трябва малко гняв. Енергия трябва.
към беседата >>
„Бийте този тъпан, колкото искате.
Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш.
„Бийте този тъпан, колкото искате.
Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение.
към беседата >>
Дръжте в ума си идея, която е жива.
Свири на онзи, който има ухо. Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си.
Дръжте в ума си идея, която е жива.
Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш.
към беседата >>
За развитието на културата трябва малко гняв.
Генералът командува да се спре войната, примирие има. Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят.
За развитието на културата трябва малко гняв.
Енергия трябва.
към беседата >>
Тъпанът никога няма да каже своята истина“.
Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате.
Тъпанът никога няма да каже своята истина“.
Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан.
към беседата >>
Дръжте в ума си ония, живите идеи.
Рисувай на онзи, който има око. Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива.
Дръжте в ума си ония, живите идеи.
Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство.
към беседата >>
Енергия трябва.
Като се примирят, започват да мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма. Изразходване на енергията има. Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв.
Енергия трябва.
към беседата >>
Ти си свободен.
Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“.
Ти си свободен.
Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека.
към беседата >>
Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи.
Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
към беседата >>
Но каква беше темата, която разглеждахме?
Но каква беше темата, която разглеждахме?
Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат.
към беседата >>
Казва: „Смазаха ме“.
Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен.
Казва: „Смазаха ме“.
Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля.
към беседата >>
То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.
Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.
Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава.
към беседата >>
Сега ние се отвлякохме от въпроса.
Но каква беше темата, която разглеждахме?
Сега ние се отвлякохме от въпроса.
Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства.
към беседата >>
Кой те смаза?
Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“.
Кой те смаза?
То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви.
към беседата >>
Щом свириш, на човека се придава нещо.
Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.
Щом свириш, на човека се придава нещо.
Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има?
Но каква беше темата, която разглеждахме? Сега ние се отвлякохме от въпроса.
Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има?
Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я.
към беседата >>
То е заблуждение.
„Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза?
То е заблуждение.
Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно.
към беседата >>
Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш.
Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо.
Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш.
Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл.
към беседата >>
Като го турите в земята, зърното расте.
Но каква беше темата, която разглеждахме? Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има?
Като го турите в земята, зърното расте.
Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства.
към беседата >>
Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан.
Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение.
Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан.
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там.
към беседата >>
Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство.
Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш.
Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство.
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите.
към беседата >>
Като турите едно пясъчно зърно, то не расте.
Но каква беше темата, която разглеждахме? Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте.
Като турите едно пясъчно зърно, то не расте.
Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее.
към беседата >>
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека.
Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан.
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека.
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
към беседата >>
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство.
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
към беседата >>
Има числа, които растат; има числа, които не растат.
Но каква беше темата, която разглеждахме? Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте.
Има числа, които растат; има числа, които не растат.
Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай.
към беседата >>
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля.
Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека.
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля.
Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“.
към беседата >>
И човек, който слуша, и той ти придава.
То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
И човек, който слуша, и той ти придава.
Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува.
към беседата >>
Турете пясъчното зърно, то има други свойства.
Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат.
Турете пясъчното зърно, то има други свойства.
Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж.
към беседата >>
Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви.
Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля.
Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви.
Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш?
към беседата >>
Който мисли, и той ти придава.
Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава.
Който мисли, и той ти придава.
Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него.
към беседата >>
Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я.
Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има? Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства.
Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я.
Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж. Колко точки има?
към беседата >>
Някой път ограничението на волята ви е външно.
То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви.
Някой път ограничението на волята ви е външно.
Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне?
към беседата >>
Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл.
Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава.
Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл.
Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога.
към беседата >>
Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства.
Като го турите в земята, зърното расте. Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я.
Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства.
Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж. Колко точки има?
към беседата >>
Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там.
Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно.
Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там.
За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата?
към беседата >>
Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите.
Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл.
Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите.
Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]?
към беседата >>
Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее.
Като турите едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства.
Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее.
Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж. Колко точки има?
към беседата >>
За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там.
За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
– „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата.
към беседата >>
Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите.
Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор.
към беседата >>
Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай.
Има числа, които растат; има числа, които не растат. Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее.
Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай.
На български доста хубава е буквата Ж. Колко точки има?
към беседата >>
– „Иде ми да се пръсна“.
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
– „Иде ми да се пръсна“.
– Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука.
към беседата >>
Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува.
И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува.
Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо.
към беседата >>
На български доста хубава е буквата Ж.
Турете пясъчното зърно, то има други свойства. Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай.
На български доста хубава е буквата Ж.
Колко точки има?
към беседата >>
– Какво ще се пръснеш?
Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“.
– Какво ще се пръснеш?
Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек.
към беседата >>
Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него.
Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува.
Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него.
Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено.
към беседата >>
Колко точки има?
Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш, как да живееш във всеки даден случай. На български доста хубава е буквата Ж.
Колко точки има?
към беседата >>
Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне?
Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш?
Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне?
Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога?
към беседата >>
Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога.
Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него.
Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога.
Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш?
към беседата >>
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса.
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса.
Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
към беседата >>
Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата?
Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне?
Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата?
Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога? – Когато криво мисли.
към беседата >>
Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]?
Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога.
Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]?
“ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото?
към беседата >>
Имате една линия, която ги отделя.
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса.
Имате една линия, която ги отделя.
Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
към беседата >>
Никога не е неговото желание да пукне гайдата.
За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата?
Никога не е неговото желание да пукне гайдата.
Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога? – Когато криво мисли.
към беседата >>
“ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор.
Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]?
“ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор.
Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки.
към беседата >>
Как се нарича този метод?
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя.
Как се нарича този метод?
Но със Ж почва животът. Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
към беседата >>
Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука.
– „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата.
Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука.
Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога? – Когато криво мисли.
към беседата >>
Той ще ти предаде нещо.
Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор.
Той ще ти предаде нещо.
Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда?
към беседата >>
Но със Ж почва животът.
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод?
Но със Ж почва животът.
Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да пукне един човек.
– Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука.
Нищо не е в състояние да пукне един човек.
Но сам може да се пукне. Кога? – Когато криво мисли.
към беседата >>
Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено.
Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо.
Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено.
Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е?
към беседата >>
Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
В Ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни 90 градуса, имате 180 градуса. Имате една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но със Ж почва животът.
Ж – нали живот значи: на Ж има 6 точки, после имате център.
към беседата >>
Но сам може да се пукне. Кога?
Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек.
Но сам може да се пукне. Кога?
– Когато криво мисли.
към беседата >>
Как да [си] Го представиш?
Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено.
Как да [си] Го представиш?
Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен.
към беседата >>
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса.
[И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай.
към беседата >>
– Когато криво мисли.
Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога?
– Когато криво мисли.
към беседата >>
Как да [си] представиш сладкото?
Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш?
Как да [си] представиш сладкото?
Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза?
към беседата >>
[И още два] – имате почти цяла окръжност.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса.
[И още два] – имате почти цяла окръжност.
Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“.
към беседата >>
Захарта ти ще [си] представиш на бучки.
“ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото?
Захарта ти ще [си] представиш на бучки.
Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша?
към беседата >>
Ж-то представлява да живееш.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност.
Ж-то представлява да живееш.
Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш?
към беседата >>
Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник.
Ще ви приведа един пример.
Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник.
„Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш?
към беседата >>
Как ще [си] представиш меда?
Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки.
Как ще [си] представиш меда?
Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света.
към беседата >>
Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш.
Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията.
Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш?
към беседата >>
„Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя.
Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник.
„Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя.
Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“.
към беседата >>
Захарта е твърда, а медът какъв е?
Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда?
Захарта е твърда, а медът какъв е?
– Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното.
към беседата >>
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“?
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“?
Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта.
към беседата >>
Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията.
Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш.
Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението.
към беседата >>
Казвам: „Защо?
Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя.
Казвам: „Защо?
“ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш?
към беседата >>
– Течен.
Как да [си] Го представиш? Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е?
– Течен.
Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея.
към беседата >>
Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“?
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“?
Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“?
Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава.
към беседата >>
Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай.
Приблизително два [ъгъла] са по 90 градуса. [И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш.
Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай.
Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят.
към беседата >>
“ – „Не искам да живея вече“.
Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо?
“ – „Не искам да живея вече“.
– „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо?
към беседата >>
Как ще [си] представиш петмеза?
Как да [си] представиш сладкото? Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен.
Как ще [си] представиш петмеза?
Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят.
към беседата >>
Под „свойственост“ етимологически какво разбирате?
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“? Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“?
Под „свойственост“ етимологически какво разбирате?
СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да се живее“.
[И още два] – имате почти цяла окръжност. Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай.
Някой казва: „Трябва да се живее“.
Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят.
към беседата >>
– „Не зависи от тебе, ти ще живееш“.
Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“.
– „Не зависи от тебе, ти ще живееш“.
Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“.
към беседата >>
Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша?
Захарта ти ще [си] представиш на бучки. Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза?
Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша?
Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото.
към беседата >>
СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН.
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“? Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате?
СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН.
Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има.
към беседата >>
Ама къде искаш да живееш?
Ж-то представлява да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“.
Ама къде искаш да живееш?
Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят.
към беседата >>
Питам: „Защо искаш да се самоубиеш?
Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“.
Питам: „Защо искаш да се самоубиеш?
“ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?
към беседата >>
Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света.
Как ще [си] представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша?
Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света.
Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори.
към беседата >>
Какво значи „стан“?
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“? Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН.
Какво значи „стан“?
Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека.
към беседата >>
Искаш да живееш, да се удоволствуваш?
Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш?
Искаш да живееш, да се удоволствуваш?
Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят.
към беседата >>
“ – „Потънал съм в борчове до гуша“.
„Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш?
“ – „Потънал съм в борчове до гуша“.
Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная.
към беседата >>
Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното.
Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света.
Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното.
Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма.
към беседата >>
Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта.
– Какво подразбирате под думата „свойства на числата“? Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“?
Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта.
Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой.
към беседата >>
Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението.
Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш?
Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението.
Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване.
към беседата >>
Казвам: „Искаш да се самоубиеш?
Казвам: „Защо? “ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“.
Казвам: „Искаш да се самоубиеш?
Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“.
към беседата >>
Преди няколко време дойде един българин с една странна идея.
– Течен. Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното.
Преди няколко време дойде един българин с една странна идея.
Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“.
към беседата >>
Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава.
Какво се подразбира [под] „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта.
Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава.
Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли.
към беседата >>
Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят.
Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може да функционираш в даден случай. Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението.
Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят.
Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл.
към беседата >>
Защо?
“ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш?
Защо?
“ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли?
към беседата >>
Той влязъл в духовния свят.
Как ще [си] представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея.
Той влязъл в духовния свят.
Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше.
към беседата >>
Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори.
Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава.
Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори.
Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа.
към беседата >>
Трябва да разбирате законите на физическия свят.
Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят.
Трябва да разбирате законите на физическия свят.
Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите.
към беседата >>
“ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“.
– „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо?
“ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“.
Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“.
към беседата >>
Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото.
Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят.
Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото.
Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата.
към беседата >>
Една инерция има.
СВОЙ-СТВЕН е сложна дума, значи СВОЙ-СТВЕН, СВОЙ-СТАН. Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори.
Една инерция има.
Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие.
към беседата >>
Или искаш да живееш в астралния свят.
Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят.
Или искаш да живееш в астралния свят.
Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние.
към беседата >>
Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?
Питам: „Защо искаш да се самоубиеш? “ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“.
Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?
“ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си?
към беседата >>
Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори.
Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото.
Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори.
Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя.
към беседата >>
Инертност има в човека.
Какво значи „стан“? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има.
Инертност има в човека.
В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел.
към беседата >>
Трябва да разбираш законите на астралния свят.
Искаш да живееш, да се удоволствуваш? Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят.
Трябва да разбираш законите на астралния свят.
То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен.
към беседата >>
“ – „Мен не ми трябва да зная.
“ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?
“ – „Мен не ми трябва да зная.
Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как?
към беседата >>
Чувам го, не виждам никаква форма.
Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори.
Чувам го, не виждам никаква форма.
То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш.
към беседата >>
В човека има едно предразположение да остане в покой.
Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта. Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека.
В човека има едно предразположение да остане в покой.
Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично.
към беседата >>
То е свят на чувствуване.
Или в сърцето – трябва да разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят.
То е свят на чувствуване.
Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят.
към беседата >>
Ще се самоубия, да се освободя“.
Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная.
Ще се самоубия, да се освободя“.
– „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?
към беседата >>
То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“.
Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма.
То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“.
Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“.
към беседата >>
Човек не обича много да мисли.
Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой.
Човек не обича много да мисли.
Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи.
към беседата >>
Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл.
Вземете, че вие искате да живеете на физическия свят. Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване.
Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл.
Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята.
към беседата >>
– „Ти душа имаш ли?
Защо? “ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“.
– „Ти душа имаш ли?
“ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“.
към беседата >>
Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше.
Той влязъл в духовния свят. Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“.
Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше.
Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“. Всичко това ми говори, на ухото кацнало“.
към беседата >>
Мисълта е работа.
Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли.
Мисълта е работа.
Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“?
към беседата >>
Трябва да разбирате законите.
Трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл.
Трябва да разбирате законите.
Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава.
към беседата >>
“ – „Остави тази душа“.
“ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли?
“ – „Остави тази душа“.
Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“.
към беседата >>
Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата.
Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото. Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше.
Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата.
Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“. Всичко това ми говори, на ухото кацнало“. Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
Човек е предразположен към спокойствие.
Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа.
Човек е предразположен към спокойствие.
От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек.
към беседата >>
Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние.
Или искаш да живееш в астралния свят. Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите.
Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние.
Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен.
към беседата >>
Рекох: „Продаваш ли душата си?
Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството? “ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“.
Рекох: „Продаваш ли душата си?
“ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена.
към беседата >>
Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя.
Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва да ми говори. Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата.
Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя.
Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“. Всичко това ми говори, на ухото кацнало“. Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел.
Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие.
От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел.
Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел.
към беседата >>
Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен.
Трябва да разбираш законите на астралния свят. То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние.
Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен.
Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно.
към беседата >>
“ – „Продавам я, че как?
“ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си?
“ – „Продавам я, че как?
“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих.
към беседата >>
Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш.
Чувам го, не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя.
Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш.
Ти си търговец, честно не продаваш“. Всичко това ми говори, на ухото кацнало“. Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
Мързелът е нещо специфично.
В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел.
Мързелът е нещо специфично.
Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел.
към беседата >>
Разумното донякъде съответствува на причинния свят.
То е свят на чувствуване. Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен.
Разумното донякъде съответствува на причинния свят.
Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе.
към беседата >>
“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?
Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как?
“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?
“ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева.
към беседата >>
Ти си търговец, честно не продаваш“.
То казва: „Аз съм същество, което ръководя целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш.
Ти си търговец, честно не продаваш“.
Всичко това ми говори, на ухото кацнало“. Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
Хората не са мързеливи.
Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично.
Хората не са мързеливи.
Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира.
към беседата >>
Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята.
Вие искате да живеете в менталния свят, света на човешката мисъл. Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят.
Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята.
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш.
към беседата >>
“ – „Продавам я“.
– „Ти душа имаш ли? “ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?
“ – „Продавам я“.
– „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство.
към беседата >>
Всичко това ми говори, на ухото кацнало“.
Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“.
Всичко това ми говори, на ухото кацнало“.
Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
Какво се подразбира под думата „мързел“?
Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи.
Какво се подразбира под думата „мързел“?
После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено.
към беседата >>
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава.
Трябва да разбирате законите. Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята.
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава.
Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“.
към беседата >>
– „Хубаво“.
“ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“.
– „Хубаво“.
Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи.
към беседата >>
Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата. Чувам гласа му, той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разправя. Казва ми: „Трябва да [се] научиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, честно не продаваш“. Всичко това ми говори, на ухото кацнало“.
Ако отиде при някой лекар да му каже това, ще каже, че е побъркан.
към беседата >>
После трябва да го учи човек.
Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“?
После трябва да го учи човек.
Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието.
към беседата >>
Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен.
Или може да живеете в причинния свят, най-високото състояние. Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава.
Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен.
И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек?
към беседата >>
Тъй щото имам сега една душа купена.
Рекох: „Продаваш ли душата си? “ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“.
Тъй щото имам сега една душа купена.
Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае.
към беседата >>
Не мислете, че в света няма известни [невидими за хората] форми.
Не мислете, че в света няма известни [невидими за хората] форми.
В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем да видим този образ. Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма. Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
към беседата >>
Детето не знае какво е мързел.
От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек.
Детето не знае какво е мързел.
Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът.
към беседата >>
И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно.
Туй, което на земята казват, че човек трябва да бъде философ, разумен. Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен.
И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно.
Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката.
към беседата >>
Продаде си душата и я купих.
“ – „Продавам я, че как? “ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена.
Продаде си душата и я купих.
Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си.
към беседата >>
В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем да видим този образ.
Не мислете, че в света няма известни [невидими за хората] форми.
В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем да видим този образ.
Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма. Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
към беседата >>
Трябва да му разправяш какво е мързел.
Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел.
Трябва да му разправяш какво е мързел.
Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма.
към беседата >>
Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе.
Разумното донякъде съответствува на причинния свят. Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно.
Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе.
Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането.
към беседата >>
Платих му две хиляди лева.
“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я? “ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих.
Платих му две хиляди лева.
Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха.
към беседата >>
Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма.
Не мислете, че в света няма известни [невидими за хората] форми. В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем да видим този образ.
Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма.
Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
към беседата >>
Ако му кажеш отначало, не разбира.
Хората не са мързеливи. Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел.
Ако му кажеш отначало, не разбира.
То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма.
към беседата >>
Запример, ти искаш да живееш.
Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята. Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе.
Запример, ти искаш да живееш.
И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш.
към беседата >>
Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство.
“ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева.
Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство.
Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост.
към беседата >>
Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
Не мислете, че в света няма известни [невидими за хората] форми. В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем да видим този образ. Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма.
Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
към беседата >>
То е доста отвлечено.
Какво се подразбира под думата „мързел“? После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира.
То е доста отвлечено.
Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел.
към беседата >>
И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“.
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш.
И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“.
Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво?
към беседата >>
Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи.
– „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство.
Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи.
Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие.
към беседата >>
Сега, вашият извод какъв е?
Сега, вашият извод какъв е?
Да се повърнем към туй, което говорих. Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата.
към беседата >>
Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието.
После трябва да го учи човек. Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено.
Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието.
Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела.
към беседата >>
Казва някой: „Не трябва ли да яде човек?
Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“.
Казва някой: „Не трябва ли да яде човек?
“ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина.
към беседата >>
Пък не знае.
Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи.
Пък не знае.
Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията.
към беседата >>
Да се повърнем към туй, което говорих.
Сега, вашият извод какъв е?
Да се повърнем към туй, което говорих.
Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е?
към беседата >>
Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът.
Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието.
Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът.
То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“.
към беседата >>
“ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката.
И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек?
“ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката.
Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо.
към беседата >>
Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си.
Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае.
Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си.
Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.
към беседата >>
Тези са второстепенни работи.
Сега, вашият извод какъв е? Да се повърнем към туй, което говорих.
Тези са второстепенни работи.
Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес.
към беседата >>
То не може да си представи: вкус няма, няма форма.
Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът.
То не може да си представи: вкус няма, няма форма.
Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни.
към беседата >>
Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането.
Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката.
Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането.
Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш?
към беседата >>
Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха.
Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си.
Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха.
Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“.
към беседата >>
Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница.
Сега, вашият извод какъв е? Да се повърнем към туй, което говорих. Тези са второстепенни работи.
Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница.
Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно.
към беседата >>
Мързелът няма форма.
Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма.
Мързелът няма форма.
То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив.
към беседата >>
Казвам: Няма да ядеш.
Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането.
Казвам: Няма да ядеш.
– Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш.
към беседата >>
Ограничи в себе си празната гордост.
Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха.
Ограничи в себе си празната гордост.
Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство.
към беседата >>
Но кое е най-важно в баницата?
Сега, вашият извод какъв е? Да се повърнем към туй, което говорих. Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница.
Но кое е най-важно в баницата?
Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно.
към беседата >>
То не знае що е мързел.
То е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма.
То не знае що е мързел.
Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи.
към беседата >>
– Какво?
И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш.
– Какво?
– Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо.
към беседата >>
Ограничи в себе си глупавото щестлавие.
Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост.
Ограничи в себе си глупавото щестлавие.
Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“.
към беседата >>
Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата.
Сега, вашият извод какъв е? Да се повърнем към туй, което говорих. Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата?
Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата.
Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена.
към беседата >>
Възрастните и те не разбират мързела.
Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел.
Възрастните и те не разбират мързела.
Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“.
към беседата >>
– Има два начина.
Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво?
– Има два начина.
Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества.
към беседата >>
Ограничи в себе си удоволствията.
Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие.
Ограничи в себе си удоволствията.
Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране.
към беседата >>
Като ядем, туй, което ще придобием, какво е?
Да се повърнем към туй, което говорих. Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата.
Като ядем, туй, което ще придобием, какво е?
Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете.
към беседата >>
Казваме: „Този човек е мързелив“.
Запример, ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, непонятна е тази работа, отвлечена работа е мързелът. То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела.
Казваме: „Този човек е мързелив“.
Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата.
към беседата >>
Няма да ядеш месо.
“ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина.
Няма да ядеш месо.
Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях.
към беседата >>
Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.
Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията.
Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.
Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас.
към беседата >>
Всички тия неща са външен процес.
Тези са второстепенни работи. Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е?
Всички тия неща са външен процес.
Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете.
към беседата >>
Казваме неща, които не са верни.
То не може да си представи: вкус няма, няма форма. Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“.
Казваме неща, които не са верни.
Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това.
към беседата >>
Какво ще ядеш?
Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо.
Какво ще ядеш?
Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката.
към беседата >>
Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“.
Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.
Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“.
То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш.
към беседата >>
Това, което ядем, е важно.
Туй, за което ви говорих, аз го уподоблявам [на следното:] ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес.
Това, което ядем, е важно.
Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете.
към беседата >>
Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив.
Мързелът няма форма. То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни.
Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив.
Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси.
към беседата >>
Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш.
Казвам: Няма да ядеш. – Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш?
Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш.
Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро.
към беседата >>
То значи самоубийство.
Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“.
То значи самоубийство.
Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото?
към беседата >>
Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно.
Но кое е най-важно в баницата? Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно.
Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно.
От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото?
към беседата >>
Или някой полека работи.
То не знае що е мързел. Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив.
Или някой полека работи.
Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание.
към беседата >>
Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо.
– Какво? – Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш.
Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо.
Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“.
към беседата >>
Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“.
Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство.
Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“.
То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване.
към беседата >>
От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена.
Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена баницата. Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно.
От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена.
Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате.
към беседата >>
Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“.
Възрастните и те не разбират мързела. Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи.
Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“.
Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак.
към беседата >>
Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества.
– Има два начина. Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо.
Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества.
Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“.
към беседата >>
То е неразбиране.
Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“.
То е неразбиране.
То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде.
към беседата >>
Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете.
Като ядем, туй, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена.
Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете.
Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие.
към беседата >>
Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата.
Казваме: „Този човек е мързелив“. Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“.
Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата.
Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“.
към беседата >>
Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях.
Няма да ядеш месо. Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества.
Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях.
Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш?
към беседата >>
То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас.
Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране.
То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас.
Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив?
към беседата >>
Втория път ще я изядете.
Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете.
Втория път ще я изядете.
Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши.
към беседата >>
Да оставим това.
Казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата.
Да оставим това.
То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно?
към беседата >>
Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката.
Какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях.
Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката.
Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре.
към беседата >>
Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш.
Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас.
Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш.
Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример.
към беседата >>
Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете.
Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете.
Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете.
Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място.
към беседата >>
То са етимологически въпроси.
Почива си човекът, [а някой] казва, че е мързелив. Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това.
То са етимологически въпроси.
Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма.
към беседата >>
Има някои растения, които като ядем, им правим добро.
Ябълки, круши, сливи, жито ще ядеш. Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката.
Има някои растения, които като ядем, им правим добро.
Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“.
към беседата >>
Тогава как ще разбереш Божественото?
То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш.
Тогава как ще разбереш Божественото?
Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават.
към беседата >>
Сега, кое остава от баницата, кое е същественото?
Една идея аз я обяснявам: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете.
Сега, кое остава от баницата, кое е същественото?
– Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора.
към беседата >>
Това е правописание.
Или някой полека работи. Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси.
Това е правописание.
Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви.
към беседата >>
Казва: „Няма да ядеш“.
Като казваме „няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо. Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро.
Казва: „Няма да ядеш“.
Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури.
към беседата >>
Утре тебе някой по-силен ще те хване.
Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото?
Утре тебе някой по-силен ще те хване.
Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат.
към беседата >>
– Изворът, който извира, да го не запушвате.
От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото?
– Изворът, който извира, да го не запушвате.
Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш.
към беседата >>
Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак.
Казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание.
Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак.
Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш.
към беседата >>
Казва: „Няма да се сърдиш“.
Понеже, като ядеш месо, с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“.
Казва: „Няма да се сърдиш“.
В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта.
към беседата >>
Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде.
То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване.
Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде.
Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта.
към беседата >>
Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие.
Трябва да чакате половин час, не зная дали ще може да я изядете. Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате.
Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие.
Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам.
към беседата >>
Казва: „Не е турена на място запетаята“.
Който бърза, не показва, че той е сръчен на работата. Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак.
Казва: „Не е турена на място запетаята“.
Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите.
към беседата >>
В какво няма да се сърдиш?
Като ядеш ябълки, круши, сливи, ти правиш една услуга на тях. Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“.
В какво няма да се сърдиш?
Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“.
към беседата >>
Кой е крив?
То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде.
Кой е крив?
Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо.
към беседата >>
Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши.
Втория път ще я изядете. Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие.
Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши.
То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото.
към беседата >>
Най-първо, в писмената реч кое [е] важно?
Да оставим това. То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“.
Най-първо, в писмената реч кое [е] важно?
В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат.
към беседата >>
Не е поставен въпросът добре.
Ти като ядеш сливите, ще [ги] освободиш от обвивката, хвърляш костилката. Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш?
Не е поставен въпросът добре.
„Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право.
към беседата >>
Ти си дал лош пример.
Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив?
Ти си дал лош пример.
Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример.
към беседата >>
То трябва да бъде свещено място.
Сега аз оставям идеята, че трябва баница да ядете. Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши.
То трябва да бъде свещено място.
Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там.
към беседата >>
В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма.
То са етимологически въпроси. Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно?
В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма.
Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното?
към беседата >>
„Няма да ядеш“.
Има някои растения, които като ядем, им правим добро. Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре.
„Няма да ядеш“.
Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна.
към беседата >>
Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават.
Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример.
Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават.
Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки?
към беседата >>
Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора.
Сега, кое остава от баницата, кое е същественото? – Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място.
Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора.
Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено.
към беседата >>
Всичката е реч е написана само със съгласни букви.
Това е правописание. Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма.
Всичката е реч е написана само със съгласни букви.
Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш.
към беседата >>
Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури.
Казва: „Няма да ядеш“. Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“.
Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури.
Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш.
към беседата >>
Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат.
Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават.
Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат.
Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара.
към беседата >>
Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш.
– Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора.
Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш.
Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята.
към беседата >>
Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш.
Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви.
Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш.
Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо?
към беседата >>
Не е турена правилно мисълта.
Казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури.
Не е турена правилно мисълта.
Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши!
към беседата >>
Не им говори ти за любовта.
Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат.
Не им говори ти за любовта.
Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира?
към беседата >>
Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам.
Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш.
Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам.
То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява.
към беседата >>
Практични са евреите.
Казва: „Не е турена на място запетаята“. Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш.
Практични са евреите.
Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви.
към беседата >>
Казва: „Няма да ядеш“.
В какво няма да се сърдиш? Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта.
Казва: „Няма да ядеш“.
Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът?
към беседата >>
Любовта е много реално нещо.
Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта.
Любовта е много реално нещо.
Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш.
към беседата >>
То е Божественото.
Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам.
То е Божественото.
Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш.
към беседата >>
Това всеки може лесно да го намери, не го пишат.
Най-първо, в писмената реч кое [е] важно? В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите.
Това всеки може лесно да го намери, не го пишат.
Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна.
към беседата >>
Не е право.
Не е поставен въпросът добре. „Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“.
Не е право.
Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна.
към беседата >>
Сега да ви представя един пример.
Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо.
Сега да ви представя един пример.
Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта.
към беседата >>
Има ли този извор, Божественото е там.
То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото.
Има ли този извор, Божественото е там.
Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко.
към беседата >>
Най-първо, кое е най-важното?
В еврейски[я] език няма никакви запетаи и гласни букви няма. Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат.
Най-първо, кое е най-важното?
Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието.
към беседата >>
Ще ядеш само плодна храна.
„Няма да ядеш“. Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право.
Ще ядеш само плодна храна.
Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре.
към беседата >>
Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки?
Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример.
Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки?
И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи.
към беседата >>
Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено.
Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там.
Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено.
Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането.
към беседата >>
Важно е в речта да говориш.
Всичката е реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното?
Важно е в речта да говориш.
Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи.
към беседата >>
Не говори за другото, че няма да ядеш.
Сега този въпрос „няма да ядеш“ другояче може да се тури. Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна.
Не говори за другото, че няма да ядеш.
Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“.
към беседата >>
И ти пак го оставиш в хамбара.
Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки?
И ти пак го оставиш в хамбара.
Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието.
към беседата >>
Тази е идеята.
Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено.
Тази е идеята.
Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека.
към беседата >>
Кои думи в речта са дошли най-първо?
Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш. Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш.
Кои думи в речта са дошли най-първо?
На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание.
към беседата >>
Сега същият въпрос казва: „Не греши!
Не е турена правилно мисълта. Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш.
Сега същият въпрос казва: „Не греши!
“ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж.
към беседата >>
Любовта какво подразбира?
Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара.
Любовта какво подразбира?
Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно.
към беседата >>
Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява.
Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята.
Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява.
И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване.
към беседата >>
На първо място са дошли безгласните букви.
Практични са евреите. Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо?
На първо място са дошли безгласните букви.
Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи.
към беседата >>
“ Що е грехът?
Казва: „Няма да ядеш“. Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши!
“ Що е грехът?
Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“?
към беседата >>
Да вземеш това житено зърно и да го посееш.
Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира?
Да вземеш това житено зърно и да го посееш.
Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения.
към беседата >>
И да си остарял, пак ще се подмладиш.
То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява.
И да си остарял, пак ще се подмладиш.
Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек?
към беседата >>
Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна.
Това всеки може лесно да го намери, не го пишат. Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви.
Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна.
То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи.
към беседата >>
Ядене на месна храна.
Не е право. Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът?
Ядене на месна храна.
Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж.
към беседата >>
Това подразбира любовта.
Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш.
Това подразбира любовта.
В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче.
към беседата >>
Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко.
Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш.
Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко.
Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване.
към беседата >>
То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието.
Най-първо, кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна.
То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието.
Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката.
към беседата >>
Живей добре.
Ще ядеш само плодна храна. Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна.
Живей добре.
Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям?
към беседата >>
В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи.
Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта.
В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи.
Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата.
към беседата >>
Това е прераждането.
Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко.
Това е прераждането.
Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик.
към беседата >>
Девет месеца то мълчи.
Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието.
Девет месеца то мълчи.
Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва.
към беседата >>
Той казва: „Не греши“.
Не говори за другото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре.
Той казва: „Не греши“.
Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове.
към беседата >>
Любовта започва със страданието.
И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи.
Любовта започва със страданието.
Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода.
към беседата >>
Прераждането, то е подмладяване на човека.
Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането.
Прераждането, то е подмладяване на човека.
Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи.
към беседата >>
Минава Питагоровата школа, учи мълчание.
Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи.
Минава Питагоровата школа, учи мълчание.
Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите.
към беседата >>
Значи: не яж.
Сега същият въпрос казва: „Не греши! “ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“.
Значи: не яж.
Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“.
към беседата >>
Страданието не е нещо такова страшно.
Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието.
Страданието не е нещо такова страшно.
Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече.
към беседата >>
Старият човек е кандидат за подмладяване.
Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека.
Старият човек е кандидат за подмладяване.
За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение.
към беседата >>
Детето девет месеца мълчи.
На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание.
Детето девет месеца мълчи.
Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята.
към беседата >>
Какво „не яж“?
“ Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж.
Какво „не яж“?
Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща.
към беседата >>
Че вие давате изяснения, такива криви изяснения.
Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно.
Че вие давате изяснения, такива криви изяснения.
За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара.
към беседата >>
За какво е кандидат младият човек?
И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване.
За какво е кандидат младият човек?
Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота.
към беседата >>
Майката, каквото говори, то слуша и мълчи.
Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи.
Майката, каквото говори, то слуша и мълчи.
„Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение.
към беседата >>
Месо не яж.
Ядене на месна храна. Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“?
Месо не яж.
„Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека.
към беседата >>
За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче.
Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения.
За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче.
То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката?
към беседата >>
Той не е кандидат за остаряване.
Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек?
Той не е кандидат за остаряване.
Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки.
към беседата >>
„Зъб няма да обелиш“ – казва майката.
То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи.
„Зъб няма да обелиш“ – казва майката.
И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“.
към беседата >>
„Какво трябва да ям?
Живей добре. Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж.
„Какво трябва да ям?
“ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има.
към беседата >>
То е основата.
В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче.
То е основата.
После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.
към беседата >>
Младият човек е кандидат за ученик.
Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване.
Младият човек е кандидат за ученик.
Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е.
към беседата >>
И то зъб не обелва.
Девет месеца то мълчи. Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката.
И то зъб не обелва.
За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата.
към беседата >>
“ – Плодове.
Той казва: „Не греши“. Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям?
“ – Плодове.
Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
към беседата >>
После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода.
Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата.
После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода.
Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта.
към беседата >>
Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи.
Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик.
Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи.
Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много.
към беседата >>
За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите.
Минава Питагоровата школа, учи мълчание. Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва.
За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите.
Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото.
към беседата >>
Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“.
Значи: не яж. Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове.
Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“.
Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода?
към беседата >>
Туй е обичай вече.
Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода.
Туй е обичай вече.
Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма.
към беседата >>
Той е кандидат за учение.
Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи.
Той е кандидат за учение.
За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи.
към беседата >>
Щом обелиш зъб, отиде идеята.
Детето девет месеца мълчи. Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите.
Щом обелиш зъб, отиде идеята.
То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото.
към беседата >>
Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща.
Какво „не яж“? Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“.
Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща.
А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш.
към беседата >>
Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара.
Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече.
Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара.
Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма.
към беседата >>
За да стане учен, той е кандидат за живота.
За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение.
За да стане учен, той е кандидат за живота.
Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити.
към беседата >>
То е изречение.
Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята.
То е изречение.
Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
А пък плащането повече заробва човека.
Месо не яж. „Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща.
А пък плащането повече заробва човека.
Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш.
към беседата >>
Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката?
За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара.
Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката?
“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма.
към беседата >>
Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки.
Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота.
Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки.
Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки.
към беседата >>
Казва: „Може да се обели зъб“.
„Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение.
Казва: „Може да се обели зъб“.
Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
Там, дето има робство, какво [ли] не може да има.
„Какво трябва да ям? “ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека.
Там, дето има робство, какво [ли] не може да има.
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода.
към беседата >>
“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.
То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката?
“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.
То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания.
към беседата >>
Извинително е.
Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки.
Извинително е.
В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни.
към беседата >>
Щом обелиш зъб, отиде работата.
И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“.
Щом обелиш зъб, отиде работата.
Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
“ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има.
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“.
към беседата >>
То е истинският път на любовта.
После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.
То е истинският път на любовта.
Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма.
към беседата >>
В живота без любовта погрешки се правят много.
Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е.
В живота без любовта погрешки се правят много.
Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки.
към беседата >>
Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото.
За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата.
Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото.
Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
Защо ти е сила без свобода?
Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
Защо ти е сила без свобода?
Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане.
към беседата >>
Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма.
Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта.
Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма.
Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл.
към беседата >>
Но това е по нямане на думи.
Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много.
Но това е по нямане на думи.
Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не?
към беседата >>
Зъбът е кората на дървото.
Щом обелиш зъб, отиде идеята. То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото.
Зъбът е кората на дървото.
Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
Знаеш на какво ще мязаш.
Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода?
Знаеш на какво ще мязаш.
[В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място.
към беседата >>
Ако не са те оградили, любовта я няма.
Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма.
Ако не са те оградили, любовта я няма.
Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието.
към беседата >>
Не са погрешки, това са пак опити.
За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи.
Не са погрешки, това са пак опити.
Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание.
към беседата >>
Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
То е изречение. Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото.
Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
[В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш.
А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш.
[В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш.
То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен.
към беседата >>
Ако не са те полели, любовта я няма.
Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката? “ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма.
Ако не са те полели, любовта я няма.
То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта.
към беседата >>
Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки.
Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити.
Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки.
Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави.
към беседата >>
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи.
Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра. Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате.
към беседата >>
То значи да имаш сила без свобода.
Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш.
То значи да имаш сила без свобода.
Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата.
към беседата >>
То са залъгвания.
“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма.
То са залъгвания.
Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира.
към беседата >>
Те са изключени, те са неща непонятни.
Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки.
Те са изключени, те са неща непонятни.
Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави.
към беседата >>
Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи.
Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра.
Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав.
към беседата >>
Казва: „Човек има сила“.
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода.
Казва: „Човек има сила“.
То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата. Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма.
То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания.
Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма.
Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла.
към беседата >>
Животът не може да прави погрешки.
В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни.
Животът не може да прави погрешки.
Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли?
към беседата >>
Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле да се освободи. Запример, вие съзнавате, че известна идея е добра.
Казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“.
Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй както аристократите правят, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят е много хубав. Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии в пътя.
към беседата >>
То е мирисане.
Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“.
То е мирисане.
Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата. Силата трябва да иде само като условие да се запазва свободата.
към беседата >>
Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл.
Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма.
Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл.
То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта.
към беседата >>
Тази мисъл дали [я] разбирате или не?
Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки.
Тази мисъл дали [я] разбирате или не?
Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка?
към беседата >>
2.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего.
Христос разбра, че хлябът, храната, това е Божественото Слово, което се съдържа в Него. Вярата съдържа разумността в себе си. И най-после силата на човека се съдържа в това да се поклони на първото начало на живота. Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва да влезе в тях. Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка.
Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего.
Моята вяра не седи да се хвърля от храма. Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел! Покланянето е само на Бога. Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
към беседата >>
Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече.
– Заключението седи в това, че човек търси сигурността там, дето не трябва. Ако искате да се осигурите, вложете парите си в някоя държавна банка, а не в частни банки, както мнозина правят. Ако живеете в България, вложете парите си в Българската народна банка. Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни. Един турски ходжа спечелил много пари.
Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече.
Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина.
към беседата >>
Моята вяра не седи да се хвърля от храма.
Вярата съдържа разумността в себе си. И най-после силата на човека се съдържа в това да се поклони на първото начало на живота. Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва да влезе в тях. Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка. Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего.
Моята вяра не седи да се хвърля от храма.
Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел! Покланянето е само на Бога. Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
към беседата >>
Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета.
Ако искате да се осигурите, вложете парите си в някоя държавна банка, а не в частни банки, както мнозина правят. Ако живеете в България, вложете парите си в Българската народна банка. Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни. Един турски ходжа спечелил много пари. Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече.
Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета.
Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието.
към беседата >>
Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел!
И най-после силата на човека се съдържа в това да се поклони на първото начало на живота. Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва да влезе в тях. Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка. Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего. Моята вяра не седи да се хвърля от храма.
Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел!
Покланянето е само на Бога. Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
към беседата >>
Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва!
Ако живеете в България, вложете парите си в Българската народна банка. Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни. Един турски ходжа спечелил много пари. Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече. Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета.
Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва!
“ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже.
към беседата >>
Покланянето е само на Бога.
Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва да влезе в тях. Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка. Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего. Моята вяра не седи да се хвърля от храма. Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел!
Покланянето е само на Бога.
Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
към беседата >>
“ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва?
Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни. Един турски ходжа спечелил много пари. Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече. Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва!
“ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва?
“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите?
към беседата >>
Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка. Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего. Моята вяра не седи да се хвърля от храма. Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел! Покланянето е само на Бога.
Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
към беседата >>
“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил.
Един турски ходжа спечелил много пари. Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече. Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва?
“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил.
Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си.
към беседата >>
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта.
Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си.
към беседата >>
Дал парите на банкерина.
Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече. Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил.
Дал парите на банкерина.
Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва!
към беседата >>
Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта.
Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл.
На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима.
към беседата >>
Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието.
Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина.
Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието.
Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа.
към беседата >>
На какво се дължат страданията?
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта. Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл.
На какво се дължат страданията?
На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми.
към беседата >>
Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже.
Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва! “ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието.
Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже.
Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките.
към беседата >>
На плътта.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта. Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията?
На плътта.
Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми.
към беседата >>
Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите?
“ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва? “ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже.
Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите?
“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот.
към беседата >>
Когато плътта страда, духът се ползува.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта. Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? На плътта.
Когато плътта страда, духът се ползува.
Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание.
към беседата >>
“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си.
“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите?
“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си.
Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта.
към беседата >>
Духът използува известни моменти на страданието и за себе си.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта. Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува.
Духът използува известни моменти на страданието и за себе си.
При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи.
към беседата >>
Това значи сто на сто лихва!
Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си.
Това значи сто на сто лихва!
Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека.
към беседата >>
При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима.
Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си.
При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима.
Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!
към беседата >>
Това е банкерска работа.
Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва!
Това е банкерска работа.
Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
Чрез плътта се изразяват най-красивите форми.
На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима.
Чрез плътта се изразяват най-красивите форми.
Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си.
към беседата >>
Не, сигурността не е в големите лихви и в банките.
Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа.
Не, сигурността не е в големите лихви и в банките.
Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми.
На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми.
Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми.
Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение.
към беседата >>
Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот.
Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите? “ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките.
Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот.
Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
Във всички материални форми е вложено някакво материално желание.
Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми.
Във всички материални форми е вложено някакво материално желание.
Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл.
към беседата >>
Духът в човека изисква това-онова, а не плътта.
“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот.
Духът в човека изисква това-онова, а не плътта.
Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи.
Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание.
Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи.
Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат.
към беседата >>
Духът се бори в човека.
Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта.
Духът се бори в човека.
Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!
При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи.
Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!
“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек?
към беседата >>
Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека.
Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
към беседата >>
“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си.
Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!
“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си.
Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм.
към беседата >>
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта.
Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично.
към беседата >>
Не, това е криво разбиране на Христовото учение.
Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си.
Не, това е криво разбиране на Христовото учение.
Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода.
към беседата >>
Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта.
Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат.
Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания.
към беседата >>
Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл.
Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение.
Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл.
Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор.
към беседата >>
Тя постепенно заяква.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат.
Тя постепенно заяква.
Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта.
към беседата >>
Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат.
Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл.
Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат.
От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето?
към беседата >>
Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква.
Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи.
Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.
към беседата >>
От какво трябва да се откаже човек?
Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си! “ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат.
От какво трябва да се откаже човек?
Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора.
към беседата >>
Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи.
Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си.
Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта.
към беседата >>
Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм.
“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек?
Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм.
Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода.
към беседата >>
Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си.
Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично.
Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии.
към беседата >>
Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода.
Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм.
Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода.
По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил?
към беседата >>
Казвате, че плътта има желания.
Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично.
Казвате, че плътта има желания.
Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н.
към беседата >>
По едно време той се приближава до един чист, планински извор.
Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода.
По едно време той се приближава до един чист, планински извор.
Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил.
към беседата >>
Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта.
Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания.
Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта.
Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи!
към беседата >>
Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето?
Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор.
Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето?
Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин?
към беседата >>
Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.
Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта.
Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.
Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите.
към беседата >>
Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора.
От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето?
Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора.
Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб.
към беседата >>
Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта.
Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.
Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта.
На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си.
към беседата >>
Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода.
Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора.
Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода.
Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него.
към беседата >>
На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии.
Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта.
На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии.
Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали.
към беседата >>
Какво е изгубил?
Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода.
Какво е изгубил?
Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби.
към беседата >>
Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н.
Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии.
Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н.
Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата.
към беседата >>
Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил.
По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил?
Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил.
Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата.
към беседата >>
Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи!
Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н.
Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи!
“ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име.
към беседата >>
Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин?
Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил.
Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин?
Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб.
към беседата >>
“ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите.
Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи!
“ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите.
Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия.
към беседата >>
Имаш в торбата си корав, сух хляб.
Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин?
Имаш в торбата си корав, сух хляб.
Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено.
към беседата >>
Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си.
Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите.
Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си.
Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите.
към беседата >>
Ще се откажеш от него.
Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб.
Ще се откажеш от него.
За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта.
към беседата >>
Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали.
На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си.
Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали.
Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва.
към беседата >>
За коравия хляб се изискват здрави зъби.
Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него.
За коравия хляб се изискват здрави зъби.
Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови.
към беседата >>
Юда носил касата.
Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали.
Юда носил касата.
Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща.
към беседата >>
Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата.
Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби.
Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата.
След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм?
към беседата >>
Той имал много хубаво име.
Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи! “ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата.
Той имал много хубаво име.
„Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже.
към беседата >>
След това ще вземеш топъл, пресен хляб.
Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата.
След това ще вземеш топъл, пресен хляб.
Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш?
към беседата >>
„Юда“ означава Слава Божия.
“ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име.
„Юда“ означава Слава Божия.
Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече.
към беседата >>
Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено.
Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб.
Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено.
Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи?
към беседата >>
Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите.
Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия.
Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите.
„Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта.
към беседата >>
Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта.
Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено.
Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта.
Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо.
към беседата >>
„Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва.
Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите.
„Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва.
Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече.
към беседата >>
Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови.
За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта.
Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови.
Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот?
към беседата >>
Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща.
Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва.
Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща.
Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си.
към беседата >>
Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм?
Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови.
Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм?
Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено.
към беседата >>
Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже.
Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща.
Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже.
Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си.
към беседата >>
Какво ще изгубиш?
След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм?
Какво ще изгубиш?
Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират.
към беседата >>
Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече.
„Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже.
Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече.
Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа.
към беседата >>
Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи?
Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш?
Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи?
Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си.
към беседата >>
Само три пъти най-много може да излъжете плътта.
Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече.
Само три пъти най-много може да излъжете плътта.
Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака.
към беседата >>
Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо.
Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи?
Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо.
Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе.
към беседата >>
Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече.
„Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта.
Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече.
Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда.
към беседата >>
Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот?
Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо.
Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот?
“ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро.
към беседата >>
Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си.
Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече.
Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си.
Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко.
към беседата >>
“ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено.
Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот?
“ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено.
Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро. Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Не лъжете плътта, не лъжете и себе си.
Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си.
Не лъжете плътта, не лъжете и себе си.
Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете.
към беседата >>
Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират.
Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено.
Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират.
Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро. Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа.
Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си.
Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа.
Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно.
към беседата >>
Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си.
Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират.
Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си.
Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро. Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака.
Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа.
Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака.
Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна.
към беседата >>
Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе.
Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си.
Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе.
Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро. Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда.
Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака.
Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда.
Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно.
към беседата >>
Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро.
Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот? “ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе.
Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро.
Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко.
Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда.
Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко.
Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва.
към беседата >>
Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
“ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро.
Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
към беседата >>
Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете.
Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко.
Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете.
Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено.
към беседата >>
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда.
Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е.
към беседата >>
Никога не задоволявайте плътта си напълно.
Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете.
Никога не задоволявайте плътта си напълно.
Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда.
Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят.
Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа.
към беседата >>
Оставяйте поне една трета гладна.
Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно.
Оставяйте поне една трета гладна.
Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
Тези неща са явни, оттам плътта започва.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда. Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят.
Тези неща са явни, оттам плътта започва.
Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа.
към беседата >>
Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно.
Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна.
Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно.
Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
Всички животни са врати, през които трябва да се мине.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда. Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва.
Всички животни са врати, през които трябва да се мине.
Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете.
към беседата >>
Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва.
Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно.
Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва.
Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
Това е реалното в живота.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда. Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине.
Това е реалното в живота.
Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете?
към беседата >>
Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено.
Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва.
Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено.
Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
Като минете през тази дисциплина, т.е.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда. Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота.
Като минете през тази дисциплина, т.е.
през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка.
към беседата >>
Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено.
Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
към беседата >>
през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа.
Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е.
през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа.
Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение.
към беседата >>
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията.
Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав?
към беседата >>
Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа.
Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа.
Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа.
Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение.
към беседата >>
Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията.
Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия.
Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял.
към беседата >>
Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете.
Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа.
Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете.
Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес.
към беседата >>
Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията. Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия.
Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре.
Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж.
към беседата >>
Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете?
Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете.
Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете?
Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява.
към беседата >>
Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията. Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре.
Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил.
Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено.
към беседата >>
Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка.
Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете?
Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка.
Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения.
към беседата >>
Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията. Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил.
Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават.
След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят.
към беседата >>
Но връзката не е отношение.
през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка.
Но връзката не е отношение.
Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение.
към беседата >>
След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав?
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията. Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават.
След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав?
Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
към беседата >>
Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение.
Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение.
Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение.
Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват.
към беседата >>
Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял.
Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав?
Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял.
От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо.
към беседата >>
Отношението е отвлечен процес.
Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение.
Отношението е отвлечен процес.
Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват.
към беседата >>
От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж.
Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял.
От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж.
Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е.
към беседата >>
Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява.
Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес.
Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява.
На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е.
към беседата >>
Оставете нещо незавършено.
Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж.
Оставете нещо незавършено.
Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени.
към беседата >>
На физическия свят телата имат три измерения.
Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява.
На физическия свят телата имат три измерения.
Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват.
към беседата >>
Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят.
Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено.
Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят.
Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят.
към беседата >>
Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение.
Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения.
Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение.
Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите.
към беседата >>
Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят.
Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие.
към беседата >>
Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват.
Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение.
Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват.
Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят?
към беседата >>
Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо.
Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо.
Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен.
към беседата >>
Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват.
Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват.
Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват.
Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят?
към беседата >>
Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е.
От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо.
Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е.
да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух.
към беседата >>
Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е.
Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват.
Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е.
когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса.
към беседата >>
да станат съвършени.
Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е.
да станат съвършени.
Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава.
към беседата >>
когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват.
На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е.
когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват.
В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е.
към беседата >>
Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят.
Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени.
Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят.
То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години.
към беседата >>
В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите.
Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват.
В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите.
Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво.
към беседата >>
То е от други възможности, от други условия, от друго развитие.
Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят.
То е от други възможности, от други условия, от друго развитие.
Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта.
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта.
Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът?
към беседата >>
Как можете да си представите промените на четириизмерния свят?
Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите.
Как можете да си представите промените на четириизмерния свят?
Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека.
към беседата >>
Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен.
Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие.
Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен.
Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал.
към беседата >>
Мнозина отричат плътта.
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта.
Мнозина отричат плътта.
Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба.
към беседата >>
Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят?
Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят?
Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят?
Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек.
към беседата >>
Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух.
Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен.
Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух.
Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре?
към беседата >>
Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа.
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта.
Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа.
Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба.
към беседата >>
Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса.
Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят?
Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса.
Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство.
към беседата >>
Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава.
да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух.
Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава.
Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят.
към беседата >>
Плътта е неразбран предмет.
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа.
Плътта е неразбран предмет.
Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е.
към беседата >>
Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е.
когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса.
Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е.
отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо?
към беседата >>
Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години.
Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава.
Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години.
Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман.
към беседата >>
Казват някои, че плътта не е нужна на човека.
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет.
Казват някои, че плътта не е нужна на човека.
Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта.
към беседата >>
отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво.
В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е.
отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво.
В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години.
Какво лошо има в това?
Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия.
към беседата >>
Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът?
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека.
Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът?
Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
към беседата >>
В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека.
Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво.
В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека.
В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле.
към беседата >>
Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал.
Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това?
Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал.
Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него.
към беседата >>
Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба.
Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът?
Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба.
Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна.
към беседата >>
В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек.
Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека.
В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек.
И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата.
към беседата >>
Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре?
Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал.
Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре?
Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне.
към беседата >>
Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба.
Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба.
Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба.
Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея.
към беседата >>
И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство.
Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек.
И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство.
Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял.
към беседата >>
Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят.
Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре?
Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят.
Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете?
към беседата >>
Плътта е предговорът на живота, т.е.
Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба.
Плътта е предговорът на живота, т.е.
животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е.
към беседата >>
Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо?
Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство.
Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо?
Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
към беседата >>
Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман.
Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят.
Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман.
Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете? В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
животът започва с плътта.
Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е.
животът започва с плътта.
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи.
към беседата >>
Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко.
отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо?
Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко.
Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате.
към беседата >>
Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия.
Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман.
Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия.
Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете? В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта.
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми.
към беседата >>
Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле.
В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко.
Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле.
За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде.
към беседата >>
Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него.
Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия.
Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него.
Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете? В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна.
Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна.
Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други.
към беседата >>
За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата.
В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле.
За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата.
Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите.
към беседата >>
Той върви и тя се движи, не може да си хапне.
Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него.
Той върви и тя се движи, не може да си хапне.
Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете? В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея.
Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна.
Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея.
Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката.
към беседата >>
Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял.
И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата.
Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял.
Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение.
към беседата >>
Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете?
Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне.
Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете?
В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е.
Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея.
Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е.
с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения.
към беседата >>
Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял.
Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора.
към беседата >>
В какво седи хубавото в онзи свят?
Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете?
В какво седи хубавото в онзи свят?
към беседата >>
с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи.
животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е.
с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи.
Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава.
към беседата >>
Вие говорите за Бога, но не Го познавате.
Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
Вие говорите за Бога, но не Го познавате.
Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия.
Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината.
към беседата >>
Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми.
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи.
Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми.
Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му.
към беседата >>
Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде.
Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате.
Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде.
Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!
към беседата >>
Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия.
Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос.
Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други.
Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми.
Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други.
Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му.
към беседата >>
Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите.
За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде.
Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите.
Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!
към беседата >>
Хората не познават още онези велики закони, според които са построени.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия. Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос.
Хората не познават още онези велики закони, според които са построени.
Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
Същото нещо се забелязва и в музиката.
Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други.
Същото нещо се забелязва и в музиката.
Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически.
към беседата >>
Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение.
Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите.
Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение.
Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!
към беседата >>
Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия. Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени.
Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил.
Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения.
Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката.
Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения.
Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата.
към беседата >>
Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора.
Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение.
Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора.
В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ! “ Той е навсякъде.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия. Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил.
Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал.
Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава.
с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения.
Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава.
За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава.
към беседата >>
В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито.
Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора.
В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито.
Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ! “ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия. Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал.
Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината.
Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му.
Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава.
За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му.
Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“.
към беседата >>
Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!
Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито.
Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!
“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ! “ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината.
Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
към беседата >>
Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му.
Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му.
Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му.
Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!
Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!
“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!
“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ! “ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Ще приведа още един пример за жените.
Ще приведа още един пример за жените.
Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов.
към беседата >>
Сегашната музика е създадена механически.
Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му.
Сегашната музика е създадена механически.
Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!
Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!
“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!
“ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите.
Ще приведа още един пример за жените.
Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите.
Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея.
към беседата >>
Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата.
Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически.
Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата.
Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
“ Той е навсякъде.
Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!
“ Той е навсякъде.
Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си.
Ще приведа още един пример за жените. Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите.
Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си.
Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му.
към беседата >>
Всеки предмет има известен тон, по който се различава.
Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата.
Всеки предмет има известен тон, по който се различава.
Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
Така трябва да се мисли.
В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ! “, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ! “ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ! “ Той е навсякъде.
Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея.
Ще приведа още един пример за жените. Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си.
Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея.
Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си.
към беседата >>
Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“.
За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава.
Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“.
Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея.
Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават.
към беседата >>
Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек.
Ще приведа още един пример за жените. Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея.
Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек.
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка.
към беседата >>
Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“.
Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
към беседата >>
Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея.
Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог.
Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява.
към беседата >>
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов.
Ще приведа още един пример за жените. Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек.
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов.
Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам.
към беседата >>
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката.
Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката.
към беседата >>
Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог.
Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината.
Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада.
към беседата >>
Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея.
Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов.
Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея.
В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега?
към беседата >>
Трябва да имате търпение да ме изслушате.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката.
Трябва да имате търпение да ме изслушате.
Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.
към беседата >>
Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината.
Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях.
Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност.
към беседата >>
В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му.
Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея.
В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му.
В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя?
към беседата >>
Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате.
Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат.
Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон.
към беседата >>
Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях.
Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят.
Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал.
към беседата >>
В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си.
Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му.
В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си.
Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат.
Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори.
Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона.
към беседата >>
Говорят за рая, а не го познават.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят.
Говорят за рая, а не го познават.
С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай.
към беседата >>
Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка.
Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си.
Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка.
В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори.
Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо.
Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е.
към беседата >>
С думи само раят не се обяснява.
Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават.
С думи само раят не се обяснява.
Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
към беседата >>
В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам.
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка.
В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам.
Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Затова не мислете за кокошката.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо.
Затова не мислете за кокошката.
Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване.
към беседата >>
Ще кажете, че Данте е описал рая и ада.
Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява.
Ще кажете, че Данте е описал рая и ада.
Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи.
към беседата >>
Какво да правя сега?
Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам.
Какво да правя сега?
За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.
Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката.
Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.
Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото.
към беседата >>
Данте не е описал ада както е всъщност.
Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада.
Данте не е описал ада както е всъщност.
Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай.
към беседата >>
За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя?
В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега?
За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя?
Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон.
Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.
Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон.
Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си.
към беседата >>
Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал.
Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност.
Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал.
Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях.
към беседата >>
Ще се постарая и аз да бъда като него.“
В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя?
Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>
Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона.
Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон.
Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона.
Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде.
към беседата >>
Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай.
Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал.
Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай.
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат.
към беседата >>
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате.
Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души.
към беседата >>
Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е.
Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона.
Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е.
диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава.
към беседата >>
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай.
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат.
към беседата >>
Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате.
Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва.
За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние.
към беседата >>
диез, имат особеност, разположение за даване.
Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е.
диез, имат особеност, разположение за даване.
И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува.
към беседата >>
Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи.
Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи.
Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува.
към беседата >>
За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате. Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва.
За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние.
Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо?
към беседата >>
И в природата е същото.
Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване.
И в природата е същото.
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката.
към беседата >>
Това не е рай.
Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи.
Това не е рай.
Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате. Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние.
Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място.
Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си.
към беседата >>
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си.
Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото.
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си.
Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях.
Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай.
Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях.
По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
Същото може да се каже и за хората.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате. Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място.
Същото може да се каже и за хората.
За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг.
към беседата >>
Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде.
Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си.
Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде.
Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат.
Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях.
По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат.
Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души.
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате. Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората.
За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души.
Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях.
към беседата >>
Не минава много и природата му дава.
Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде.
Не минава много и природата му дава.
Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат.
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат.
Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат.
Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние.
Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души.
Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние.
Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите.
към беседата >>
Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува.
диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава.
Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува.
Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува.
Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат.
Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува.
Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
Понякога човек бяга от дома си. Защо?
За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние.
Понякога човек бяга от дома си. Защо?
– Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават.
към беседата >>
Значи, има начин за лекуване чрез музиката.
И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува.
Значи, има начин за лекуване чрез музиката.
За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
Един ден всички хора ще разберете това.
Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува.
Един ден всички хора ще разберете това.
към беседата >>
– Защото е много близо до домашните си.
Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо?
– Защото е много близо до домашните си.
Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот.
към беседата >>
За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката.
За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях.
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени.
към беседата >>
Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг.
Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си.
Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг.
Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н.
към беседата >>
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях.
Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам!
към беседата >>
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях.
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие.
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте.
към беседата >>
Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях.
За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг.
Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях.
Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н. Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях.
Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати.
След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее.
към беседата >>
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие.
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант.
Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
към беседата >>
Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите.
Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях.
Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите.
Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н. Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях. Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати.
След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод.
За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно!
към беседата >>
Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант.
Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете.
Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу.
към беседата >>
Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават.
Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите.
Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават.
Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н. Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях. Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод.
За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех.
Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис!
към беседата >>
Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете.
Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо.
По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как?
към беседата >>
Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот.
– Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават.
Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот.
Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н. Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях. Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех.
Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете.
По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете?
към беседата >>
По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо.
По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени.
Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша.
към беседата >>
Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н.
Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот.
Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н.
Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам!
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях. Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете.
По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам!
“ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис!
към беседата >>
Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте.
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени.
Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте.
Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас.
към беседата >>
Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н.
Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
към беседата >>
“ Лекарят започнал да се смее.
Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам!
“ Лекарят започнал да се смее.
– „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис!
към беседата >>
Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте.
Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина.
Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка.
към беседата >>
– „Не се смейте, положението ми е сериозно!
След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее.
– „Не се смейте, положението ми е сериозно!
“ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се!
към беседата >>
Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу.
Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу.
Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина.
Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето.
Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие.
към беседата >>
“ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис!
За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно!
“ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис!
“ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис!
към беседата >>
Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как?
Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу.
Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как?
– Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина. Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето.
Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен.
Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква.
към беседата >>
“ – „Защо се смеете?
Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис!
“ – „Защо се смеете?
“ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече?
към беседата >>
– Като отидете на Витоша.
По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как?
– Като отидете на Витоша.
Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина. Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен.
Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма.
Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят.
към беседата >>
“ – „Кис, кис, кис!
По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам! “ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете?
“ – „Кис, кис, кис!
Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец.
към беседата >>
Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас.
Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша.
Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас.
Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина. Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма.
Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване.
Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма.
към беседата >>
Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис!
“ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис!
Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис!
Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването!
към беседата >>
Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа.
Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас.
Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа.
Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина. Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване.
Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка.
Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма.
към беседата >>
Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се!
– „Не се смейте, положението ми е сериозно! “ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис!
Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се!
Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването! “ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа.
Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
към беседата >>
Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие.
Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка.
Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие.
При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата.
към беседата >>
Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис!
“ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис! “ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се!
Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис!
Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването! “ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта.
Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е.
към беседата >>
При тези болести кожата започва да се напуква.
Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие.
При тези болести кожата започва да се напуква.
Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние.
към беседата >>
Ами паспорт извади ли си вече?
“ – „Защо се смеете? “ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис!
Ами паспорт извади ли си вече?
“ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването! “ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта.
Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа.
Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа.
към беседата >>
Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят.
Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква.
Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят.
Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние.
към беседата >>
“ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец.
“ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече?
“ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец.
– „Да, но ще платиш за лекуването! “ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа.
Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа.
Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло.
към беседата >>
Тя се дължи на отсъствие на влага в организма.
Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят.
Тя се дължи на отсъствие на влага в организма.
Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм.
към беседата >>
– „Да, но ще платиш за лекуването!
Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец.
– „Да, но ще платиш за лекуването!
“ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа.
Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта.
Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят?
към беседата >>
Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма.
Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма.
Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма.
Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм.
към беседата >>
“ Лекарят постъпил точно по американски.
Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече? “ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването!
“ Лекарят постъпил точно по американски.
към беседата >>
Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта.
Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта.
Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове.
към беседата >>
Причина пък за сухотата са чувствата.
Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма.
Причина пък за сухотата са чувствата.
Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество.
към беседата >>
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае.
Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре.
към беседата >>
Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта.
Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е.
когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват.
към беседата >>
Чувствата на човека се намират в неестествено състояние.
При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата.
Чувствата на човека се намират в неестествено състояние.
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане.
към беседата >>
Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае.
Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен.
Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам!
към беседата >>
когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа.
Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е.
когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа.
И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда.
към беседата >>
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние.
Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние.
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние.
По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си.
към беседата >>
Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен.
Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае.
Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам! “ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк.
към беседата >>
И там ще имате тяло.
Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа.
И там ще имате тяло.
Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо.
към беседата >>
По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм.
Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние.
По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм.
Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него.
към беседата >>
Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае.
Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен.
Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам! “ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк. Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят?
Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло.
Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят?
Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота.
към беседата >>
Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм.
Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм.
Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм.
За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си.
към беседата >>
Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен.
Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум.
Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам! “ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк. Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове.
Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят?
Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове.
Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият.
към беседата >>
За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество.
Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм.
За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество.
Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си.
към беседата >>
Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум.
Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре.
Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам! “ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк. Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват.
Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове.
Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват.
Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици.
към беседата >>
Те имат тъй наречените иконос станции за приемане.
Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество.
Те имат тъй наречените иконос станции за приемане.
В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си. И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам!
Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре.
Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам!
“ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк. Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Там не знаят какво нещо е глад и жажда.
когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват.
Там не знаят какво нещо е глад и жажда.
Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни.
към беседата >>
В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си.
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане.
В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си.
Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си. И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
“ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк.
Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам!
“ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк.
Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Гладът не е лошо нещо.
И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда.
Гладът не е лошо нещо.
Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни. Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него.
По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си.
Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него.
Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си. И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
Тогава ще те разбера по-добре.“
Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам! “ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк.
Тогава ще те разбера по-добре.“
към беседата >>
Той представя импулс, подтик в живота.
Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо.
Той представя импулс, подтик в живота.
Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни. Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
Те отварят радиото и се разговарят помежду си.
Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него.
Те отварят радиото и се разговарят помежду си.
Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си. И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее.
Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели.
към беседата >>
Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият.
Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота.
Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият.
Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни. Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си.
За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си.
Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си.
И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее.
Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта.
Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв.
към беседата >>
Те не си служат с чинии, ножове и лъжици.
Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият.
Те не си служат с чинии, ножове и лъжици.
Кърпи за ядене също не им са нужни. Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си.
И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
към беседата >>
Това не е правилно схващане.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта.
Това не е правилно схващане.
Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени.
към беседата >>
Кърпи за ядене също не им са нужни.
Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици.
Кърпи за ядене също не им са нужни.
Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми.
Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си.
към беседата >>
Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане.
Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път.
Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито.
към беседата >>
Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни.
Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
към беседата >>
Изключвам вярата.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми.
Изключвам вярата.
Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина.
към беседата >>
Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път.
Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека.
Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието.
към беседата >>
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде.
– Може ли човек да не яде? – Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна.
към беседата >>
Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми. Изключвам вярата.
Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност.
Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия.
към беседата >>
Някои хора по натура са весели.
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека.
Някои хора по натура са весели.
Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си.
към беседата >>
– Може ли човек да не яде?
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде.
– Може ли човек да не яде?
– Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем?
към беседата >>
Аз зная положително, че растенията са разумни същества.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми. Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност.
Аз зная положително, че растенията са разумни същества.
В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре.
към беседата >>
Техният строеж е такъв.
Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели.
Техният строеж е такъв.
Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си.
към беседата >>
– Може.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде. – Може ли човек да не яде?
– Може.
Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове.
към беседата >>
В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми. Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества.
В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия.
Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката.
към беседата >>
Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени.
Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв.
Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени.
Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята.
към беседата >>
Но какво не трябва да яде?
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде. – Може ли човек да не яде? – Може.
Но какво не трябва да яде?
Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна.
към беседата >>
Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми. Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия.
Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си.
Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание.
към беседата >>
Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито.
Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени.
Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито.
Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече!
към беседата >>
Месо не трябва да яде.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде. – Може ли човек да не яде? – Може. Но какво не трябва да яде?
Месо не трябва да яде.
Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета.
към беседата >>
Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина.
Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си.
Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина.
Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това!
към беседата >>
Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието.
Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито.
Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието.
Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата.
към беседата >>
Месото не е здравословна храна.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде. – Може ли човек да не яде? – Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде.
Месото не е здравословна храна.
– Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят.
към беседата >>
Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия.
Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина.
Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия.
Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията.
към беседата >>
Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си.
Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието.
Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си.
Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости!
към беседата >>
– Какво трябва да ядем?
– Може ли човек да не яде? – Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна.
– Какво трябва да ядем?
– Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят.
към беседата >>
Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре.
Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия.
Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре.
Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията!
към беседата >>
Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си.
Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си.
Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си.
И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости! “ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени.
към беседата >>
– Ще ядеш плодове.
– Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем?
– Ще ядеш плодове.
Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят. Чудни са хората!
към беседата >>
Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката.
В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре.
Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката.
Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения?
към беседата >>
И болният мисли как ще прекара живота си на земята.
Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си.
И болният мисли как ще прекара живота си на земята.
Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости! “ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени. Но и едните, и другите са на почетно място.
към беседата >>
Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна.
Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове.
Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна.
Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят. Чудни са хората! Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния.
към беседата >>
Това говори за известна степен съзнание.
Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката.
Това говори за известна степен съзнание.
Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество.
към беседата >>
Болният ще лежи на кревата си – нищо повече!
Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята.
Болният ще лежи на кревата си – нищо повече!
Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости! “ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени. Но и едните, и другите са на почетно място. Обаче голяма разлика има между заровения човек и заровеното житно зърно.
към беседата >>
Тогава вие ще имате съвсем друга диета.
Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна.
Тогава вие ще имате съвсем друга диета.
Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят. Чудни са хората! Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния. Ако мислят така, те се лъжат.
към беседата >>
Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това!
Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание.
Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това!
“ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество. Мнозина мислят, че житото, царевицата, ечемикът са глупави, неразумни същества.
към беседата >>
Така е, болният ще лежи на кревата.
Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече!
Така е, болният ще лежи на кревата.
Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости! “ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени. Но и едните, и другите са на почетно място. Обаче голяма разлика има между заровения човек и заровеното житно зърно. Като извадят заровеното житно зърно от хамбаря и го заровят в земята, то не очаква да кажат за него: „Господ да го прости!
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят.
Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета.
Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят.
Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят. Чудни са хората! Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния. Ако мислят така, те се лъжат. Ако човекът не е научил добре материала от първо отделение, буквите, той нищо не може да разбере по-нататък.
към беседата >>
“ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията.
Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това!
“ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията.
Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество. Мнозина мислят, че житото, царевицата, ечемикът са глупави, неразумни същества. Не е така.
към беседата >>
Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости!
Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата.
Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости!
“ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени. Но и едните, и другите са на почетно място. Обаче голяма разлика има между заровения човек и заровеното житно зърно. Като извадят заровеното житно зърно от хамбаря и го заровят в земята, то не очаква да кажат за него: „Господ да го прости! “, но погледнеш след няколко дена – поникнало.
към беседата >>
Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят.
– Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят.
Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят.
Чудни са хората! Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния. Ако мислят така, те се лъжат. Ако човекът не е научил добре материала от първо отделение, буквите, той нищо не може да разбере по-нататък. Ако добре е усвоил основата, колкото по-горе отива, толкова по-добре ще се ориентира.
към беседата >>
Не са невежи растенията!
Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това! “ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията.
Не са невежи растенията!
Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество. Мнозина мислят, че житото, царевицата, ечемикът са глупави, неразумни същества. Не е така. Съвременната философия и наука се дължат на слънчевата светлина и топлина, както и на храната, която хората употребяват, а някои неща се дължат и на самите хора.
към беседата >>
“ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени.
Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости!
“ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени.
Но и едните, и другите са на почетно място. Обаче голяма разлика има между заровения човек и заровеното житно зърно. Като извадят заровеното житно зърно от хамбаря и го заровят в земята, то не очаква да кажат за него: „Господ да го прости! “, но погледнеш след няколко дена – поникнало. Вие виждате, че тази работа не е както с човека.
към беседата >>
Чудни са хората!
– Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят.
Чудни са хората!
Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния. Ако мислят така, те се лъжат. Ако човекът не е научил добре материала от първо отделение, буквите, той нищо не може да разбере по-нататък. Ако добре е усвоил основата, колкото по-горе отива, толкова по-добре ще се ориентира. Четирите отделения представят основата, върху която почива по-нататъшното знание.
към беседата >>
НАГОРЕ