НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1087
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1087
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що е човек
,
ООК
, София, 9.5.1934г.,
Дигни баницата, погледай я и пак си поседни.
Ще го изпитвате. И даже, за да се възпита човек сам той трябва да направи следното: Като ви донесат една баница, да не бърза да я яде. Ако си много гладен, никак не бързай. Седни си и си кажи: „Почакай малко братко! “ На себе си така да си поприказваш малко.
Дигни баницата, погледай я и пак си поседни.
Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш.
към беседата >>
Постой няколко минути.
И даже, за да се възпита човек сам той трябва да направи следното: Като ви донесат една баница, да не бърза да я яде. Ако си много гладен, никак не бързай. Седни си и си кажи: „Почакай малко братко! “ На себе си така да си поприказваш малко. Дигни баницата, погледай я и пак си поседни.
Постой няколко минути.
Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай.
към беседата >>
Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш.
Ако си много гладен, никак не бързай. Седни си и си кажи: „Почакай малко братко! “ На себе си така да си поприказваш малко. Дигни баницата, погледай я и пак си поседни. Постой няколко минути.
Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш.
А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя.
към беседата >>
А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си.
Седни си и си кажи: „Почакай малко братко! “ На себе си така да си поприказваш малко. Дигни баницата, погледай я и пак си поседни. Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш.
А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си.
Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути.
към беседата >>
Нищо няма да свършиш.
“ На себе си така да си поприказваш малко. Дигни баницата, погледай я и пак си поседни. Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си.
Нищо няма да свършиш.
Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене.
към беседата >>
Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш.
Дигни баницата, погледай я и пак си поседни. Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш.
Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш.
И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид.
към беседата >>
И това не бързай.
Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш.
И това не бързай.
Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид.
към беседата >>
Ако аз съм, ето какво ще направя.
Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай.
Ако аз съм, ето какво ще направя.
Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид.
към беседата >>
Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути.
А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя.
Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути.
Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това.
към беседата >>
Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене.
Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути.
Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене.
За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората.
към беседата >>
За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид.
Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене.
За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид.
И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам.
към беседата >>
И ако някои са яли вече, имам ги пред вид.
И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид.
И ако някои са яли вече, имам ги пред вид.
И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам.
към беседата >>
И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид.
Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид.
И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид.
И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът.
към беседата >>
И без да ме смущават, помисля си върху това.
Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид.
И без да ме смущават, помисля си върху това.
Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание.
към беседата >>
Няма какво да се смущавам за хората.
Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това.
Няма какво да се смущавам за хората.
Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение.
към беседата >>
Ако един човек е гладен, аз се радвам.
За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората.
Ако един човек е гладен, аз се радвам.
Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече.
към беседата >>
Ако е сит, пак се радвам.
И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам.
Ако е сит, пак се радвам.
Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш.
към беседата >>
Мене не ме смущава гладът.
И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам.
Мене не ме смущава гладът.
Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план.
към беседата >>
Гладът не е едно страдание.
И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът.
Гладът не е едно страдание.
Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена.
към беседата >>
Гладът е едно велико, Божествено подбуждение.
Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание.
Гладът е едно велико, Божествено подбуждение.
А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа.
към беседата >>
А яденето, насищането, това е успокоение вече.
Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение.
А яденето, насищането, това е успокоение вече.
Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа.
към беседата >>
Ти имаш една работа, която трябва да свършиш.
Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече.
Ти имаш една работа, която трябва да свършиш.
След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил.
към беседата >>
След това имаш един нов план.
Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш.
След това имаш един нов план.
Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил.
към беседата >>
Ти си се наял сега, работата е дадена.
Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план.
Ти си се наял сега, работата е дадена.
След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил.
към беседата >>
След това ядене ти предстои пак работа.
Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена.
След това ядене ти предстои пак работа.
Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване.
към беседата >>
Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа.
А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа.
Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа.
Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа.
към беседата >>
Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил.
Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа.
Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил.
Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил.
След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил.
Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил.
Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Гладът показва степента на работата, която човек е свършил.
Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил.
Гладът показва степента на работата, която човек е свършил.
У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
У гладния човек не трябва да има пресилване.
След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил.
У гладния човек не трябва да има пресилване.
Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа.
Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване.
Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа.
Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа.
Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Та казвам, глад има навсякъде.
Та казвам, глад има навсякъде.
У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи.
към беседата >>
У вас може да има глад да ви обичат.
Та казвам, глад има навсякъде.
У вас може да има глад да ви обичат.
Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката?
към беседата >>
Ти гладуваш да те обичат.
Та казвам, глад има навсякъде. У вас може да има глад да ви обичат.
Ти гладуваш да те обичат.
Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта?
към беседата >>
Ти можеш да гладуваш да те почитат хората.
Та казвам, глад има навсякъде. У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат.
Ти можеш да гладуваш да те почитат хората.
Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате.
към беседата >>
Не е лошо.
Та казвам, глад има навсякъде. У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората.
Не е лошо.
Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого?
към беседата >>
Но трябва да се работи.
Та казвам, глад има навсякъде. У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо.
Но трябва да се работи.
Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место.
към беседата >>
Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката?
У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи.
Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката?
Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб.
към беседата >>
Коя е мярката за глада на любовта?
Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката?
Коя е мярката за глада на любовта?
Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд.
към беседата >>
Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате.
Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта?
Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате.
Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб.
към беседата >>
Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого?
Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате.
Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого?
Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце.
към беседата >>
Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место.
Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого?
Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место.
Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака.
към беседата >>
Не мене ми дадат един месен домашен хляб.
Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место.
Не мене ми дадат един месен домашен хляб.
Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си.
към беседата >>
Аз го ям, но той е чужд.
Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб.
Аз го ям, но той е чужд.
Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени.
към беседата >>
Не съм го месил аз този хляб.
Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд.
Не съм го месил аз този хляб.
Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени. И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
Минал е през няколко ръце.
Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб.
Минал е през няколко ръце.
Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени. И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
Мога да ям някой хляб, който е месен с крака.
Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце.
Мога да ям някой хляб, който е месен с крака.
Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени. И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си.
Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака.
Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си.
Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени. И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени.
Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си.
Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени.
И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени.
И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
към беседата >>
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница?
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница?
От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро! “ А другата казва: „А пък ти си светия! “ Казвам, те са две сладкарници. Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза. В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро!
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница?
От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро!
“ А другата казва: „А пък ти си светия! “ Казвам, те са две сладкарници. Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза. В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
“ А другата казва: „А пък ти си светия!
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро!
“ А другата казва: „А пък ти си светия!
“ Казвам, те са две сладкарници. Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза. В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
“ Казвам, те са две сладкарници.
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро! “ А другата казва: „А пък ти си светия!
“ Казвам, те са две сладкарници.
Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза. В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза.
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро! “ А другата казва: „А пък ти си светия! “ Казвам, те са две сладкарници.
Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза.
В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро! “ А другата казва: „А пък ти си светия! “ Казвам, те са две сладкарници. Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза.
В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
към беседата >>
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото.
Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те?
към беседата >>
Думата сестра по произход е най-хубавата.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото.
Думата сестра по произход е най-хубавата.
Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те? И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото. Думата сестра по произход е най-хубавата.
Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход.
И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те? И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото. Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход.
И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“.
В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те? И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото. Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“.
В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“.
Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те? И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те?
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото. Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“.
Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те?
И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те?
И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
към беседата >>
Всяко нещо си има своята обхода.
Всяко нещо си има своята обхода.
Вземете в музиката. Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно. Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо. Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
към беседата >>
Вземете в музиката.
Всяко нещо си има своята обхода.
Вземете в музиката.
Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно. Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо. Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
към беседата >>
Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно.
Всяко нещо си има своята обхода. Вземете в музиката.
Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно.
Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо. Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
към беседата >>
Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо.
Всяко нещо си има своята обхода. Вземете в музиката. Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно.
Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо.
Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
към беседата >>
Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
Всяко нещо си има своята обхода. Вземете в музиката. Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно. Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо.
Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
към беседата >>
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“.
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“.
Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението .
към беседата >>
Как трябва да се изпее песента?
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“.
Как трябва да се изпее песента?
Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика.
към беседата >>
Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов.
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“. Как трябва да се изпее песента?
Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов.
Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш?
към беседата >>
Ти имаш думата „Бог“.
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“. Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов.
Ти имаш думата „Бог“.
Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“?
към беседата >>
Как ще дадеш мисъл на пението?
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“. Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“.
Как ще дадеш мисъл на пението?
Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“.
към беседата >>
Трябва да дадеш мисъл на пението .
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“. Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението?
Трябва да дадеш мисъл на пението .
Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика.
Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението .
Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика.
Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога.
към беседата >>
Как ще мислиш?
Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика.
Как ще мислиш?
За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него?
към беседата >>
За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“?
Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш?
За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“?
Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват.
към беседата >>
Ний често произнасяме думите „Бог е любов“.
Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“?
Ний често произнасяме думите „Бог е любов“.
Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога.
към беседата >>
Всичките блага в живота произтичат от Бога.
Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“.
Всичките блага в живота произтичат от Бога.
Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти.
към беседата >>
Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога.
Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога.
Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога.
И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него.
към беседата >>
И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него?
Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога.
И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него?
Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш!
към беседата >>
Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват.
За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него?
Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват.
Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш!
към беседата >>
Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога.
Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват.
Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога.
И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш!
към беседата >>
И няма смущение в душата ти.
Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога.
И няма смущение в душата ти.
Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш! “ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш!
към беседата >>
Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него.
Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти.
Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него.
Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш! “ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш! “
към беседата >>
Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш!
И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него.
Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш!
“ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш! “ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш! “
към беседата >>
“ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш!
Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш!
“ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш!
И всякога при мене да идваш! “ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш! “
към беседата >>
И всякога при мене да идваш!
Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш!
И всякога при мене да идваш!
“ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш! “
към беседата >>
“ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш!
И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш!
“ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш!
“
към беседата >>
“
Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш! “ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш! “ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш!
“
към беседата >>
И по какво се познава доброто дете?
И по какво се познава доброто дете?
То трябва да познава майка си, трябва да познава желанията на майка си и трябва да ги изпълнява.
към беседата >>
То трябва да познава майка си, трябва да познава желанията на майка си и трябва да ги изпълнява.
И по какво се познава доброто дете?
То трябва да познава майка си, трябва да познава желанията на майка си и трябва да ги изпълнява.
към беседата >>
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки.
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря.
към беседата >>
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури?
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки.
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури?
Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека.
към беседата >>
Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури?
Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели.
Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той!
към беседата >>
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране.
Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин.
към беседата >>
Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели.
Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр.
И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел?
към беседата >>
Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране.
Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз.
На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин.
към беседата >>
И видял, че не е това за човека.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр.
И видял, че не е това за човека.
Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си.
към беседата >>
На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина?
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране. Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз.
На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина?
В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости.
към беседата >>
Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека.
Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря.
Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него.
към беседата >>
В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране. Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина?
В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога.
Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш!
към беседата >>
Този модел е вече за човека.
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря.
Този модел е вече за човека.
Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне.
към беседата >>
Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране. Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога.
Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар.
Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости.
към беседата >>
Допада ми се той!
Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека.
Допада ми се той!
“ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне.
към беседата >>
Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране. Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар.
Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин.
Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти?
към беседата >>
“ И в какво седял този модел?
Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той!
“ И в какво седял този модел?
Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека!
към беседата >>
Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин.
Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин.
Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин.
Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил.
към беседата >>
Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си.
И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел?
Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си.
Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека! “ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости.
На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин.
Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости.
И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости.
към беседата >>
Все падали пред Него.
Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си.
Все падали пред Него.
Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека! “ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш!
В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости.
И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш!
Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето.
към беседата >>
Той все трябвало да ги вдигне.
Този модел е вече за човека. Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него.
Той все трябвало да ги вдигне.
Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека! “ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
Грехота е да се яде свинско месо през пости.
Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш!
Грехота е да се яде свинско месо през пости.
Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза.
към беседата >>
Дигне Господ модела и той падне.
Допада ми се той! “ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне.
Дигне Господ модела и той падне.
И Бог казвал: „Не са за човека! “ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти?
Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости.
Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти?
“ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена.
към беседата >>
И Бог казвал: „Не са за човека!
“ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне.
И Бог казвал: „Не са за човека!
“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
“ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил.
Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти?
“ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил.
Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло?
към беседата >>
“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека!
“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
към беседата >>
Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости.
Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил.
Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости.
Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава.
към беседата >>
Щом грешиш, то не е истинския модел.
Щом грешиш, то не е истинския модел.
Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели.
към беседата >>
Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето.
И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости.
Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето.
Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство.
към беседата >>
Това са модели, които ще паднат.
Щом грешиш, то не е истинския модел.
Това са модели, които ще паднат.
Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада?
към беседата >>
Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза.
Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето.
Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза.
Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец?
към беседата >>
Щом падаш, не си хубав модел.
Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат.
Щом падаш, не си хубав модел.
Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне!
към беседата >>
Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена.
Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти? “ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза.
Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена.
Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш.
към беседата >>
Каква е сега мярката за човека?
Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел.
Каква е сега мярката за човека?
Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така.
към беседата >>
Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло?
“ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена.
Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло?
Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел.
Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека?
Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел.
Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!
към беседата >>
Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава.
Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло?
Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава.
Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
Има такива модели.
Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел.
Има такива модели.
(Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне!
към беседата >>
Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство.
Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава.
Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство.
Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
(Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада?
Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели.
(Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада?
Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща.
към беседата >>
Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец?
Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство.
Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец?
Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
Я го накарайте да падне!
Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада?
Я го накарайте да падне!
Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал.
към беседата >>
Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш.
Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец?
Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш.
Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
Той се е изправил така.
Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне!
Той се е изправил така.
Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал. Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш.
Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа.
към беседата >>
Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!
Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така.
Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!
“ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал. Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз?
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз?
Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър.
към беседата >>
“ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне!
Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!
“ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне!
“ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал. Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря?
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз?
Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря?
Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека?
към беседата >>
“ Тази уговорка си няма место, това са минали неща.
(Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне!
“ Тази уговорка си няма место, това са минали неща.
Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал. Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш.
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря?
Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш.
Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло.
към беседата >>
Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал.
Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща.
Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал.
Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Това е външната страна.
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш.
Това е външната страна.
Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също.
към беседата >>
Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат! “ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне! “ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал.
Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
към беседата >>
Вий трябва да си извадите правило.
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна.
Вий трябва да си извадите правило.
Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода.
към беседата >>
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас?
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас?
– Да изпълним Волята Божия. Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли? – Може.
към беседата >>
Казвам, човек трябва да бъде добър.
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило.
Казвам, човек трябва да бъде добър.
Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода.
към беседата >>
– Да изпълним Волята Божия.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас?
– Да изпълним Волята Божия.
Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли? – Може.
към беседата >>
Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека?
Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър.
Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека?
Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас? – Да изпълним Волята Божия.
Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш.
За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли? – Може.
към беседата >>
Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло.
Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека?
Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло.
Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас? – Да изпълним Волята Божия. Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш.
За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш.
Може ли? – Може.
към беседата >>
Ябълката се познава от плода, крушата също.
Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло.
Ябълката се познава от плода, крушата също.
Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
Може ли?
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас? – Да изпълним Волята Божия. Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш.
Може ли?
– Може.
към беседата >>
Всички дървета се познават от плода.
Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също.
Всички дървета се познават от плода.
И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
– Може.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас? – Да изпълним Волята Божия. Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли?
– Може.
към беседата >>
И човек се познава по плода.
Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода.
И човек се познава по плода.
Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
Така трябва да бъде.
Така трябва да бъде.
Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек.
към беседата >>
Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода.
Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
към беседата >>
Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде.
Така трябва да бъде.
Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде.
Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада.
към беседата >>
Искаш да бъдеш говорител.
Искаш да бъдеш говорител.
Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки?
към беседата >>
Ти казваш: „Но кой може да го постигне?
Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде.
Ти казваш: „Но кой може да го постигне?
“ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането?
към беседата >>
Искаш да говориш на хората.
Искаш да бъдеш говорител.
Искаш да говориш на хората.
Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани.
към беседата >>
“ Няма какво да го постигаш.
Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне?
“ Няма какво да го постигаш.
Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане.
към беседата >>
Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила.
Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората.
Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила.
Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч?
към беседата >>
Ти си вътре в този модел.
Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш.
Ти си вътре в този модел.
Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане.
към беседата >>
Как ще започнеш?
Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила.
Как ще започнеш?
Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“?
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш човек.
Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел.
Ти искаш да бъдеш човек.
Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане.
към беседата >>
Как започват сега?
Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш?
Как започват сега?
Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него?
към беседата >>
Човек е същество, което не пада.
Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек.
Човек е същество, което не пада.
Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога.
към беседата >>
Нали сте слушали сказки?
Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега?
Нали сте слушали сказки?
Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект.
към беседата >>
Защото, в какво седи падането?
Ти казваш: „Но кой може да го постигне? “ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада.
Защото, в какво седи падането?
Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш.
към беседата >>
Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани.
Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки?
Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани.
А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос.
към беседата >>
Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане.
“ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането?
Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане.
Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие.
към беседата >>
А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч?
Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани.
А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч?
Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно.
към беседата >>
Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане.
Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане.
Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане.
Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора.
към беседата >>
Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“?
Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч?
Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“?
Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения.
към беседата >>
Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане.
Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане.
Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане.
Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него?
Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“?
Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него?
Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос.
към беседата >>
Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога.
Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане.
Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога.
Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Всяка дума произвежда у човека особен ефект.
Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него?
Всяка дума произвежда у човека особен ефект.
Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши.
към беседата >>
Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш.
Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога.
Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш.
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос.
Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект.
Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос.
Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста.
към беседата >>
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие.
Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш.
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие.
Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Това е отчасти верно.
А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос.
Това е отчасти верно.
Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи.
към беседата >>
Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора.
Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие.
Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора.
А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Има изключения.
Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно.
Има изключения.
Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.
към беседата >>
А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора.
А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
към беседата >>
Има думи, които продължават човешкия нос.
Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения.
Има думи, които продължават човешкия нос.
Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните.
към беседата >>
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега.
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега.
Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня.
към беседата >>
Има думи, които продължават човешките уши.
Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос.
Има думи, които продължават човешките уши.
Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи.
към беседата >>
Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче!
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега.
Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче!
“ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става.
към беседата >>
Има думи, които уголемяват човешките уста.
Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши.
Има думи, които уголемяват човешките уста.
Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб.
към беседата >>
“ Че трябва да плаче!
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче!
“ Че трябва да плаче!
Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил!
към беседата >>
Има думи, които уголемяват човешките очи.
Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста.
Има думи, които уголемяват човешките очи.
Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг.
към беседата >>
Без плач тази работа не може да стане.
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче!
Без плач тази работа не може да стане.
Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил.
към беседата >>
Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.
Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи.
Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.
По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг. Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре!
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане.
Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре!
Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма.
към беседата >>
По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните.
Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.
По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните.
Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг. Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
Това е една баня.
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре!
Това е една баня.
Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение.
към беседата >>
Например, имате една котка в къщи.
Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните.
Например, имате една котка в къщи.
Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг. Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
Без мокрене не става.
Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня.
Без мокрене не става.
Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците.
към беседата >>
Дадете ѝ сух хляб.
Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи.
Дадете ѝ сух хляб.
Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг. Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
Ти казваш: „Ами, много си се наквасил!
“ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става.
Ти казваш: „Ами, много си се наквасил!
“ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота.
към беседата >>
Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг.
Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб.
Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг.
Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
“ Много хубаво стана, че се наквасил.
Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил!
“ Много хубаво стана, че се наквасил.
По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден.
към беседата >>
Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг.
Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
към беседата >>
По-хубаво нещо от това няма.
Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил.
По-хубаво нещо от това няма.
Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо.
към беседата >>
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри!
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри!
“ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла?
към беседата >>
Плачът е едно благословение.
Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма.
Плачът е едно благословение.
Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва.
към беседата >>
“ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект.
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри!
“ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект.
По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?
към беседата >>
Измиваш прозорците.
Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение.
Измиваш прозорците.
Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш.
към беседата >>
По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения.
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри! “ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект.
По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения.
Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните.
към беседата >>
Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота.
Ти казваш: „Ами, много си се наквасил! “ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците.
Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота.
Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш.
към беседата >>
Хубави работи са те.
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри! “ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения.
Хубави работи са те.
Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е?
към беседата >>
Може да ги измиваш десет пъти на ден.
“ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота.
Може да ги измиваш десет пъти на ден.
Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни.
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри! “ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те.
Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни.
Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове.
към беседата >>
Не е лошо.
По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден.
Не е лошо.
Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
Питам: какво те ползва тебе твоята титла?
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри! “ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни.
Питам: какво те ползва тебе твоята титла?
Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
Но не туряй повече вода, отколкото трябва.
Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо.
Но не туряй повече вода, отколкото трябва.
Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?
“ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла?
Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?
“ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш.
Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва.
Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш.
Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
“ Доброто е за човека, то не е за животните.
По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?
“ Доброто е за човека, то не е за животните.
А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш.
Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш.
Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш.
И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
А злото за кого е?
Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните.
А злото за кого е?
В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш.
И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
към беседата >>
В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове.
Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е?
В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове.
В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз!
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз!
Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше.
към беседата >>
В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите? “ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове.
В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
към беседата >>
Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората.
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз!
Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората.
И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня.
към беседата >>
По някой път, ти не харесваш носа си.
По някой път, ти не харесваш носа си.
(Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото.
към беседата >>
И плача, плача!
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз! Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората.
И плача, плача!
И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам.
към беседата >>
(Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш?
По някой път, ти не харесваш носа си.
(Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш?
Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад.
към беседата >>
И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече!
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз! Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача!
И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече!
“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната.
към беседата >>
Изкуството си има модели.
По някой път, ти не харесваш носа си. (Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш?
Изкуството си има модели.
И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват?
към беседата >>
“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха.
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз! Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече!
“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха.
И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма.
към беседата >>
И всеки един от вас има известни модели.
По някой път, ти не харесваш носа си. (Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели.
И всеки един от вас има известни модели.
И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят.
към беседата >>
И казвам: плачът си постигна това, което трябваше.
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз! Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха.
И казвам: плачът си постигна това, което трябваше.
За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока].
към беседата >>
И по някой път вие се заблуждавате от външната мода.
По някой път, ти не харесваш носа си. (Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели.
И по някой път вие се заблуждавате от външната мода.
Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил.
към беседата >>
За мене плачът е една хубава баня.
Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше.
За мене плачът е една хубава баня.
Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя.
към беседата >>
Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото.
По някой път, ти не харесваш носа си. (Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода.
Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото.
Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи.
към беседата >>
Излизам си от банята и се обличам.
И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня.
Излизам си от банята и се обличам.
Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад.
(Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото.
Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад.
Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес.
към беседата >>
Аз плача докато се напълни ваната.
И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече! “ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам.
Аз плача докато се напълни ваната.
Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
Кога хората почват да се прегърбват?
Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад.
Кога хората почват да се прегърбват?
Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!
към беседата >>
Моята вана не е много голяма.
“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната.
Моята вана не е много голяма.
Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
Когато остареят.
И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват?
Когато остареят.
И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда.
към беседата >>
Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока].
И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма.
Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока].
В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил.
И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят.
И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил.
У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм!
към беседата >>
В тази вана се къпя.
За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока].
В тази вана се къпя.
Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи.
Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил.
У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи.
А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм! “ И това дете почва да се изправя.
към беседата >>
Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя.
Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
към беседата >>
А у стария има обратен процес.
Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи.
А у стария има обратен процес.
Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм! “ И това дете почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Ний имаме понятие за човека, че е голям.
Ний имаме понятие за човека, че е голям.
Това е положението на една българска гайда. Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
към беседата >>
Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!
Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес.
Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!
“ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм! “ И това дете почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Това е положението на една българска гайда.
Ний имаме понятие за човека, че е голям.
Това е положението на една българска гайда.
Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
към беседата >>
“ И се навежда, навежда.
Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!
“ И се навежда, навежда.
Детето ти казва: „Млад съм! “ И това дете почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа.
Ний имаме понятие за човека, че е голям. Това е положението на една българска гайда.
Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа.
Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
към беседата >>
Детето ти казва: „Млад съм!
И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда.
Детето ти казва: „Млад съм!
“ И това дете почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа.
Ний имаме понятие за човека, че е голям. Това е положението на една българска гайда. Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа.
Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа.
Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
към беседата >>
“ И това дете почва да се изправя.
У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм!
“ И това дете почва да се изправя.
Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух.
Ний имаме понятие за човека, че е голям. Това е положението на една българска гайда. Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа.
Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух.
Това е само за обяснение.
към беседата >>
Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях! “ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм! “ И това дете почва да се изправя.
Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
към беседата >>
Това е само за обяснение.
Ний имаме понятие за човека, че е голям. Това е положението на една българска гайда. Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух.
Това е само за обяснение.
към беседата >>
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад.
Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство.
към беседата >>
Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад.
Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш.
Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен.
към беседата >>
Остаряването е човешки процес.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш.
Остаряването е човешки процес.
Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко.
към беседата >>
Ти, като напуснеш Бога, недоволен си.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес.
Ти, като напуснеш Бога, недоволен си.
Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен.
към беседата >>
Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си.
Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи.
В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство?
към беседата >>
В Бога няма недоволство.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи.
В Бога няма недоволство.
Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък.
към беседата >>
Той е от всички доволен.
Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство.
Той е от всички доволен.
Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък.
към беседата >>
Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко.
Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен.
Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко.
Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък.
към беседата >>
Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен.
Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко.
Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен.
Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък.
към беседата >>
Що е недоволство?
Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен.
Що е недоволство?
– Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък.
към беседата >>
– Недоимък.
В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство?
– Недоимък.
Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.
към беседата >>
Съмняваш се – това е недоимък.
Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък.
Съмняваш се – това е недоимък.
Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът!
към беседата >>
Не можеш да помниш – това е недоимък.
Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък.
Не можеш да помниш – това е недоимък.
Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът! “ Няма никаква философия в това.
към беседата >>
Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък.
Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък.
Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък.
Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът! “ Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така.
към беседата >>
Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък.
Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък.
Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък.
Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът! “ Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени.
към беседата >>
Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.
– Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък.
Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.
Ти казваш: „Така е нареден светът! “ Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък.
към беседата >>
Ти казваш: „Така е нареден светът!
Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.
Ти казваш: „Така е нареден светът!
“ Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък. Искаш да те уважават – това е недоимък.
към беседата >>
“ Няма никаква философия в това.
Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът!
“ Няма никаква философия в това.
Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък. Искаш да те уважават – това е недоимък. Искаш да станеш богат – това е недоимък.
към беседата >>
Светът не е нареден така.
Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът! “ Няма никаква философия в това.
Светът не е нареден така.
Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък. Искаш да те уважават – това е недоимък. Искаш да станеш богат – това е недоимък. Искаш да станеш учен – това е недоимък.
към беседата >>
2.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Първият подтик към мисълта е гладът.
На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът.
Първият подтик към мисълта е гладът.
Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът?
към беседата >>
Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли.
Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът.
Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли.
Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш.
към беседата >>
Какво нещо е гладът?
Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли.
Какво нещо е гладът?
- Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта?
към беседата >>
- Първият подтик към каква и да е мисъл.
Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът?
- Първият подтик към каква и да е мисъл.
Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне.
към беседата >>
Мисълта започва с глада.
Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл.
Мисълта започва с глада.
Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет.
към беседата >>
Вие задавате въпроса защо е гладът?
Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада.
Вие задавате въпроса защо е гладът?
- За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета?
към беседата >>
- За да почнеш да мислиш.
Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът?
- За да почнеш да мислиш.
А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета?
към беседата >>
А защо е мисълта?
Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш.
А защо е мисълта?
- Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа.
към беседата >>
- Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне.
- Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта?
- Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне.
Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът?
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да бъдете поет.
Мисълта започва с глада. Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне.
Да допуснем, че вие искате да бъдете поет.
Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота?
към беседата >>
Колко качества са необходими за поета?
Вие задавате въпроса защо е гладът? - За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет.
Колко качества са необходими за поета?
Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът.
към беседата >>
Кои са качествата на поета?
- За да почнеш да мислиш. А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета?
Кои са качествата на поета?
Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната.
към беседата >>
Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа.
А защо е мисълта? - Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета?
Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа.
По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната?
към беседата >>
По какво се отличава поетът?
- Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може да се постигне. Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа.
По какво се отличава поетът?
(Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя!
към беседата >>
(Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота?
Да допуснем, че вие искате да бъдете поет. Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът?
(Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота?
„О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът?
към беседата >>
„О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът.
Колко качества са необходими за поета? Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота?
„О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът.
Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло.
към беседата >>
Как ще каже поетът за храната.
Кои са качествата на поета? Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът.
Как ще каже поетът за храната.
Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря.
към беседата >>
Поетът как трябва да посрещне храната?
Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа. По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната.
Поетът как трябва да посрещне храната?
Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната.
към беседата >>
Той казва „О, сестро моя!
По какво се отличава поетът? (Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната?
Той казва „О, сестро моя!
" Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря.
към беседата >>
" Какво трябва да каже поетът?
(Широк ум, чувствително сърце.) За пример как поетът схваща живота? „О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя!
" Какво трябва да каже поетът?
Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет.
към беседата >>
Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло.
„О, хранице, моя мила сестрице" - така ще каже поетът. Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът?
Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло.
Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това?
към беседата >>
Най-хубавото легло й туря.
Как ще каже поетът за храната. Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло.
Най-хубавото легло й туря.
Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода.
към беседата >>
Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната.
Поетът как трябва да посрещне храната? Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря.
Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната.
Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят?
към беседата >>
Той става много добър слуга на гостилничаря.
Той казва „О, сестро моя! " Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната.
Той става много добър слуга на гостилничаря.
Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е.
към беседата >>
Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет.
" Какво трябва да каже поетът? Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря.
Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет.
Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти.
към беседата >>
Съгласни ли сте с това?
Като дойде храната, той веднага си туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло. Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет.
Съгласни ли сте с това?
Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи.
към беседата >>
Той има обхода.
Най-хубавото легло й туря. Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това?
Той има обхода.
Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти.
към беседата >>
Че къде е гостилничарят?
Поетът устройва най-хубавото посрещане на храната. Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода.
Че къде е гостилничарят?
В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти.
към беседата >>
В устата е.
Той става много добър слуга на гостилничаря. Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят?
В устата е.
И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината.
към беседата >>
И този гостилничар си има музиканти.
Ако искаш гостилничарят да има много добър слуга, трябва да му туриш за слуга един поет. Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е.
И този гостилничар си има музиканти.
Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство.
към беседата >>
Без музика не се работи.
Съгласни ли сте с това? Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти.
Без музика не се работи.
И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача?
към беседата >>
И после тези зидари са музиканти.
Той има обхода. Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи.
И после тези зидари са музиканти.
И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите.
към беседата >>
И шивачите са музиканти.
Че къде е гостилничарят? В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти.
И шивачите са музиканти.
Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение.
към беседата >>
Най-първо е ръката, после е машината.
В устата е. И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти.
Най-първо е ръката, после е машината.
Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал.
към беседата >>
Напреднало е това изкуство.
И този гостилничар си има музиканти. Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината.
Напреднало е това изкуство.
На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът?
към беседата >>
На какво може да уподобите работата на шивача?
Без музика не се работи. И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство.
На какво може да уподобите работата на шивача?
За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение.
към беседата >>
За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите.
И после тези зидари са музиканти. И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача?
За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите.
На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел?
към беседата >>
На живота трябва да дадете една линия на движение.
И шивачите са музиканти. Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите.
На живота трябва да дадете една линия на движение.
Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата.
към беседата >>
Хората искат да дават морал.
Най-първо е ръката, после е машината. Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение.
Хората искат да дават морал.
Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава.
към беседата >>
Но какъв е моралът?
Напреднало е това изкуство. На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал.
Но какъв е моралът?
Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава. Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението.
към беседата >>
Моралът, това е правилната линия на движение.
На какво може да уподобите работата на шивача? За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът?
Моралът, това е правилната линия на движение.
Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава. Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението. Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел?
За да имате една ясна представа за живота, трябва да го уподобите. На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение.
Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел?
Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава. Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението. Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
Това е линията, по която строго определено вървят нещата.
На живота трябва да дадете една линия на движение. Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел?
Това е линията, по която строго определено вървят нещата.
Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава. Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението. Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава.
Хората искат да дават морал. Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата.
Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава.
Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението. Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението.
Но какъв е моралът? Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава.
Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението.
Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
Моралът, това е правилната линия на движение. Ако не може да дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел? Това е линията, по която строго определено вървят нещата. Всякога, когато човек не може да даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава. Ако един инженер, да кажем, иска да прекара един път, да го трасира, той трябва да тури една линия, която е необходима за движението.
Защото може да тури една линия и просто да не може да се мине по този път.
към беседата >>
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си.
Може да изучавате човешкия език. Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се.
към беседата >>
Може да изучавате човешкия език.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си.
Може да изучавате човешкия език.
Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език.
към беседата >>
Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си. Може да изучавате човешкия език.
Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора.
Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост.
към беседата >>
Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си. Може да изучавате човешкия език. Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора.
Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек.
Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост.
към беседата >>
Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си. Може да изучавате човешкия език. Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек.
Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията.
Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво?
към беседата >>
Различават се.
За да дадете каквато и да е линия, трябва да дадете линия на езика си. Може да изучавате човешкия език. Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията.
Различават се.
Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили?
към беседата >>
Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език.
Може да изучавате човешкия език. Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се.
Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език.
Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили?
към беседата >>
Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост.
Вие не сте изучавали езиците на добрите хора и на лошите хора. Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език.
Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост.
Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът?
към беседата >>
Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост.
Вие не сте изучавали езика на един музикант и на един обикновен човек. Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост.
Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост.
Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен.
към беседата >>
Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво?
Не сте изучавали езика на поета, на философа, на светията. Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост.
Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво?
Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език.
към беседата >>
Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили?
Различават се. Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво?
Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили?
И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците.
към беседата >>
И как бихте я направили?
Ти не може да бъдеш светия и да имаш най-простия език. Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили?
И как бихте я направили?
Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет.
към беседата >>
Каква тежест трябва да има езикът?
Ако езикът ти е прост и ти ще бъдеш прост. Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили?
Каква тежест трябва да има езикът?
На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет. Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът?
към беседата >>
На един добър човек езикът е определен.
Ти не може да бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост. Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът?
На един добър човек езикът е определен.
Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет. Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът? От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език.
Ако ви дам една греда, голяма греда, да кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво? Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен.
Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език.
Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет. Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът? От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците.
Ако бих ви дал задача да направите писалка, какво бихте направили? И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език.
Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците.
Или на някой поет. Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът? От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
Или на някой поет.
И как бихте я направили? Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците.
Или на някой поет.
Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът? От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът?
Каква тежест трябва да има езикът? На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет.
Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът?
От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
От говора може да определите тежестта на езика.
На един добър човек езикът е определен. Съвременните моралисти не знаят колко тежи човешкият език. Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник, да им претеглят езиците. Или на някой поет. Но все таки отде ще може да определите колко тежи езикът?
От говора може да определите тежестта на езика.
към беседата >>
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"?
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"?
Нали някои от вас сте опитвали тежките думи. Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко. Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел. Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате? Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят?
към беседата >>
Нали някои от вас сте опитвали тежките думи.
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"?
Нали някои от вас сте опитвали тежките думи.
Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко. Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел. Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате? Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят? И как ви минава?
към беседата >>
Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко.
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"? Нали някои от вас сте опитвали тежките думи.
Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко.
Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел. Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате? Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят? И как ви минава?
към беседата >>
Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел.
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"? Нали някои от вас сте опитвали тежките думи. Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко.
Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел.
Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате? Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят? И как ви минава?
към беседата >>
Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате?
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"? Нали някои от вас сте опитвали тежките думи. Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко. Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел.
Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате?
Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят? И как ви минава?
към беседата >>
Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят?
Например какво подразбирате вие под думите „тежка дума"? Нали някои от вас сте опитвали тежките думи. Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко. Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел. Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате?
Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят?
И как ви минава?
към беседата >>
И как ви минава?
Нали някои от вас сте опитвали тежките думи. Някой път като ви кажат някоя дума, падне ви на слънчевия възел, мине се ден, два и ви е тежко. Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали, да кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел. Една тежка дума, която ви тежи, как я махвате? Правили ли сте наблюдение защо ви е тежко, като ви обидят?
И как ви минава?
към беседата >>
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2).
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2).
Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата. Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл.
към беседата >>
Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата.
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2).
Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата.
Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е?
към беседата >>
Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер.
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2). Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата.
Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер.
Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече.
към беседата >>
Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер.
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2). Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата. Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер.
Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер.
Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита.
към беседата >>
Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства.
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2). Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата. Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер.
Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства.
А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи.
към беседата >>
А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл.
Понякога линията на челото и носа до горната устна е по-голяма (фиг. 2). Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата. Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства.
А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл.
Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение.
към беседата >>
Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е?
Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата. Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл.
Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е?
Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение. Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека.
към беседата >>
Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече.
Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер. Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е?
Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече.
У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение. Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека. Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
У такива хора волята е по-силно развита.
Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер. Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече.
У такива хора волята е по-силно развита.
Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение. Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека. Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Те са по-работливи.
Вашият език може да говори чрез полуинтелектуалните чувства. А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита.
Те са по-работливи.
По-силна воля имат в известно отношение. Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека. Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
По-силна воля имат в известно отношение.
А пък някой път може да бъде под пълния контрол на вашата мисъл. Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи.
По-силна воля имат в известно отношение.
Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека. Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека.
Този човек (първият от чертежа) как предполагате, какъв е? Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение.
Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека.
Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече. У такива хора волята е по-силно развита. Те са по-работливи. По-силна воля имат в известно отношение. Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека.
Тази линия МН показва едно съвсем друго устройство на човека в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Вие сега искате да преустроите вашия живот.
Вие сега искате да преустроите вашия живот.
Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние.
към беседата >>
Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот.
Вие сега искате да преустроите вашия живот.
Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот.
В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек?
към беседата >>
В какво седи щастието на човека?
Вие сега искате да преустроите вашия живот. Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот.
В какво седи щастието на човека?
Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект?
към беседата >>
Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното.
Вие сега искате да преустроите вашия живот. Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот. В какво седи щастието на човека?
Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното.
- Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите?
към беседата >>
- Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие.
Вие сега искате да преустроите вашия живот. Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното.
- Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие.
Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата?
към беседата >>
Това е едно здравословно състояние.
Вие сега искате да преустроите вашия живот. Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие.
Това е едно здравословно състояние.
Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия.
към беседата >>
Но къде е дефектът на този човек?
Във вашето съдружие вие искате да живеете един щастлив, един разумен живот. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние.
Но къде е дефектът на този човек?
Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия.
към беседата >>
Има ли той някакъв дефект?
В какво седи щастието на човека? Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек?
Има ли той някакъв дефект?
В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория.
към беседата >>
В какво направление трябва да се турят очите, ушите?
Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното. - Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект?
В какво направление трябва да се турят очите, ушите?
Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие.
към беседата >>
Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата?
- Когато храната се възприма и се смила добре, когато въздухът чрез дробовете се приема добре и когато кръвообращението става правилно, няма никакво противоречие. Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите?
Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата?
Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена.
към беседата >>
Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия.
Това е едно здравословно състояние. Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата?
Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия.
Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени.
към беседата >>
Крива е линията в третия.
Но къде е дефектът на този човек? Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия.
Крива е линията в третия.
А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени.
към беседата >>
А е права във втория.
Има ли той някакъв дефект? В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия.
А е права във втория.
Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи.
към беседата >>
Той има доста честолюбие.
В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория.
Той има доста честолюбие.
Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия.
към беседата >>
Първата фигура е недоизработена.
Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие.
Първата фигура е недоизработена.
В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия. При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
В живота има много хора недоизработени.
Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена.
В живота има много хора недоизработени.
Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия. При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
Много лица има недоизработени.
Крива е линията в третия. А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени.
Много лица има недоизработени.
Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия. При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи.
А е права във втория. Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени.
Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи.
Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия. При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия.
Той има доста честолюбие. Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи.
Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия.
При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия.
При първия брадата е по-издадена, от нея може да се съди как е устроена задната част.
към беседата >>
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не.
Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не. Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят.
към беседата >>
Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не.
Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не.
Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове.
към беседата >>
Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не. Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не.
Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки.
Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране.
към беседата >>
Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не. Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не. Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки.
Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира.
Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице.
към беседата >>
Малката кривина в този случай е от голяма важност.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не. Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не. Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира.
Малката кривина в този случай е от голяма важност.
Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция.
към беседата >>
Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не. Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не. Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност.
Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят.
Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си.
към беседата >>
Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове.
Когато прави различие, той трябва да знае, дали е прав или не. Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят.
Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове.
Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие.
към беседата >>
Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране.
Тази кривина по долната устна е другояче устроена в двете рисунки. Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове.
Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране.
Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи.
към беседата >>
Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице.
Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира. Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране.
Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице.
Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо.
към беседата >>
Но всеки един от вас може да направи корекция.
Малката кривина в този случай е от голяма важност. Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице.
Но всеки един от вас може да направи корекция.
Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си.
към беседата >>
Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си.
Ако вие направите една малка корекция на вашата уста, вие ще направите цял преврат във вашия умствен свят. Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция.
Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си.
Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига?
към беседата >>
Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие.
Защото вашите вежди, уши, уста са резултат на хиляди векове. Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си.
Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие.
Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи.
към беседата >>
Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи.
Ако направите една малка корекция в това, вие имате разбиране. Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие.
Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи.
Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден.
към беседата >>
Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо.
Най-мъчно се правят корекции в човешкото лице. Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи.
Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо.
Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница.
към беседата >>
Не е въпрос само човек да движи очите си.
Но всеки един от вас може да направи корекция. Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо.
Не е въпрос само човек да движи очите си.
Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата.
към беседата >>
Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига?
Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон да дадете на очите си. Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си.
Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига?
Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце.
към беседата >>
Не трябва да се правят глупави работи.
Някой път си мърдате очите нагоре и надолу, без да знаете, че си създавате цяло нещастие. Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига?
Не трябва да се правят глупави работи.
Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца.
към беседата >>
Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден.
Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи. Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи.
Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден.
200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила.
към беседата >>
200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница.
Вие мърдате очите си нагоре, надолу, докато счупите нещо. Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден.
200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница.
Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига.
към беседата >>
Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата.
Не е въпрос само човек да движи очите си. Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница.
Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата.
Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко.
към беседата >>
Намерил едно яйце.
Човек поглежда нагоре, надолу с очите си и какво постига? Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата.
Намерил едно яйце.
След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко. Има ли начин?
към беседата >>
След това и в другата кошница счупил всичките яйца.
Не трябва да се правят глупави работи. Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце.
След това и в другата кошница счупил всичките яйца.
Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко. Има ли начин? Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила.
Един български свещеник купил две кошници яйца, за да ги вапсат за Великден. 200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца.
Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила.
Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко. Има ли начин? Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига.
200 яйца - по 100 яйца във всяка кошница. Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила.
Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига.
Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко. Има ли начин? Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко.
Той искал да си избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата. Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига.
Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко.
Има ли начин? Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Има ли начин?
Намерил едно яйце. След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко.
Има ли начин?
Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
След това и в другата кошница счупил всичките яйца. Най-поел е останали две яйца и едното от тях счупил, и на бореца задницата му и тя се счупила. Като удряш едно яйце с друго, нищо не се постига. Кой е истинският начин, за да познаете, че едно яйце е яко. Има ли начин?
Якото яйце е ръбесто яйце, като го попипате, но трябват известни наблюдения.
към беседата >>
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове.
Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите. По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите. Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин. Вие не знаете начина. Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове.
Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите.
По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите. Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин. Вие не знаете начина. Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове. Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите.
По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите.
Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин. Вие не знаете начина. Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове. Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите. По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите.
Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин.
Вие не знаете начина. Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
Вие не знаете начина.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове. Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите. По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите. Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин.
Вие не знаете начина.
Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин да си преведете музикалните тонове. Вие не сте правили наблюдения в музикална зала, когато се свири, какво впечатление се прави на слушателите. По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите. Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може да повлияе по един или по друг начин. Вие не знаете начина.
Ако се произнесе, ако изпеете до, какво ще произведе?
към беседата >>
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е?
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е?
Музикантите да кажат това до правилно ли е? Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат.
към беседата >>
Музикантите да кажат това до правилно ли е?
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е?
Музикантите да кажат това до правилно ли е?
Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат.
към беседата >>
Или вземете до, ми.
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е? Музикантите да кажат това до правилно ли е?
Или вземете до, ми.
Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието.
към беседата >>
Или ре, фа или ми, сол.
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е? Музикантите да кажат това до правилно ли е? Или вземете до, ми.
Или ре, фа или ми, сол.
Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи.
към беседата >>
Терца имате.
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е? Музикантите да кажат това до правилно ли е? Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол.
Терца имате.
Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват?
към беседата >>
Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат.
(Учителя пее до.) Това до правилно ли е? Музикантите да кажат това до правилно ли е? Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол. Терца имате.
Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат.
Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца.
към беседата >>
Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат.
Музикантите да кажат това до правилно ли е? Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат.
Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат.
Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до.
към беседата >>
Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието.
Или вземете до, ми. Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат.
Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието.
В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми.
към беседата >>
В музиката какво влияние имат тези работи.
Или ре, фа или ми, сол. Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието.
В музиката какво влияние имат тези работи.
Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа.
към беседата >>
Терците за какво ги употребяват?
Терца имате. Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи.
Терците за какво ги употребяват?
Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
Някои песни започват с терца.
Или ако вземете до, фа, вие ще произведете различен резултат. Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват?
Някои песни започват с терца.
Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи.
към беседата >>
Например някоя песен започва с до.
Ако вземете до, сол, ще произведете друг резултат. Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца.
Например някоя песен започва с до.
От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението.
към беседата >>
От до минава в ми.
Вие не сте правили такива опити за самовъзпитанието. В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до.
От до минава в ми.
Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота.
към беседата >>
Или във фа.
В музиката какво влияние имат тези работи. Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми.
Или във фа.
Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти.
към беседата >>
Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът?
Терците за какво ги употребяват? Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа.
Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът?
Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав.
към беседата >>
Те са специални работи.
Някои песни започват с терца. Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът?
Те са специални работи.
Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки.
към беседата >>
Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението.
Например някоя песен започва с до. От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи.
Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението.
Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували.
към беседата >>
Музикалният живот внася известна мекота.
От до минава в ми. Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението.
Музикалният живот внася известна мекота.
Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Без музика животът не може да се омекоти.
Или във фа. Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота.
Без музика животът не може да се омекоти.
Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Той е корав.
Ако построим една песен в терца, какъв ще бъде резултатът? Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти.
Той е корав.
Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Всички същества, които не са музикални, са много жестоки.
Те са специални работи. Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав.
Всички същества, които не са музикални, са много жестоки.
Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували.
Най-първо трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки.
Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували.
Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували.
Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
към беседата >>
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи.
Това е до. Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот.
към беседата >>
Това е до.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи.
Това е до.
Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре.
към беседата >>
Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи. Това е до.
Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи.
На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг.
към беседата >>
На някой е започнал със зелените лъчи.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи. Това е до. Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи.
На някой е започнал със зелените лъчи.
Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока.
към беседата >>
Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи. Това е до. Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи.
Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи.
Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа.
към беседата >>
Всеки лъч е зачатък на известен живот.
Има същества, на които животът е започнал с червените лъчи. Това е до. Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи.
Всеки лъч е зачатък на известен живот.
Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа. Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа.
към беседата >>
Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре.
Това е до. Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот.
Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре.
Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа. Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа. Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Той е едно движение в кръг.
Има някои същества, чийто живот е започнал с портокалените лъчи. На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре.
Той е едно движение в кръг.
Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа. Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа. Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока.
На някой е започнал със зелените лъчи. Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг.
Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока.
Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа. Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа. Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа.
Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи. Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока.
Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа.
Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа. Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа.
Всеки лъч е зачатък на известен живот. Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа.
Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа.
Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
Значи животът, който започва с червените лъчи, има напор само отвътре. Той е едно движение в кръг. Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска да излезе и да вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока. Но ако човек не разбира закона там, той може да има катастрофа. Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може да се сблъскате, може да стане катастрофа.
Когато слизате от високо място, трябва да имате много спирачки.
към беседата >>
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината.
Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре. Там трябва да махнеш всички спирачки. Там ре-то е на място. Ще го туриш, то е един подтик.
към беседата >>
Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината.
Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре.
Там трябва да махнеш всички спирачки. Там ре-то е на място. Ще го туриш, то е един подтик.
към беседата >>
Там трябва да махнеш всички спирачки.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината. Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре.
Там трябва да махнеш всички спирачки.
Там ре-то е на място. Ще го туриш, то е един подтик.
към беседата >>
Там ре-то е на място.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината. Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре. Там трябва да махнеш всички спирачки.
Там ре-то е на място.
Ще го туриш, то е един подтик.
към беседата >>
Ще го туриш, то е един подтик.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може да изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен; да изрази едно движение, което излиза нагоре по планината. Искаш да изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре. Там трябва да махнеш всички спирачки. Там ре-то е на място.
Ще го туриш, то е един подтик.
към беседата >>
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе.
Това аз ви привеждам за обяснение. Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки.
към беседата >>
Това аз ви привеждам за обяснение.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе.
Това аз ви привеждам за обяснение.
Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки.
към беседата >>
Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе. Това аз ви привеждам за обяснение.
Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство.
За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно.
към беседата >>
За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе. Това аз ви привеждам за обяснение. Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство.
За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете.
Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията.
към беседата >>
Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе. Това аз ви привеждам за обяснение. Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете.
Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш.
Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами.
към беседата >>
Може да пееш с много погрешки.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва да се слезе, защото това, което излиза, то трябва да слезе. Това аз ви привеждам за обяснение. Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш.
Може да пееш с много погрешки.
В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично.
към беседата >>
В пеенето няма погрешки.
Това аз ви привеждам за обяснение. Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки.
В пеенето няма погрешки.
Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш.
към беседата >>
Както и да пеете, е правилно.
Музиката трябва да служи в живота като едно възпитателно средство. За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки.
Както и да пеете, е правилно.
Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично.
към беседата >>
Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията.
За да се самовъзпитате, за да произведете някакъв ефект, вие непременно трябва да си наложите да пеете. Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно.
Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията.
Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга.
към беседата >>
Но в живота има много гами.
Някой път си неразположен, потананикай си нещо криво-ляво, колкото знаеш. Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията.
Но в живота има много гами.
И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично.
към беседата >>
И най-дисхармоничното пеене е хармонично.
Може да пееш с много погрешки. В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами.
И най-дисхармоничното пеене е хармонично.
Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично. Смесване има на отделни тонове.
към беседата >>
Зависи как го разглеждаш.
В пеенето няма погрешки. Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично.
Зависи как го разглеждаш.
(Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично. Смесване има на отделни тонове. Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
(Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично.
Както и да пеете, е правилно. Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш.
(Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично.
Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично. Смесване има на отделни тонове. Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
Понеже се минава правилно от една гама в друга.
Кривото седи само в това, че когато минаваш от една гама в друга, смесваш гамите и тогава е дисхармонията. Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично.
Понеже се минава правилно от една гама в друга.
На вас ви се вижда дисхар-монично. Смесване има на отделни тонове. Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
На вас ви се вижда дисхар-монично.
Но в живота има много гами. И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга.
На вас ви се вижда дисхар-монично.
Смесване има на отделни тонове. Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
Смесване има на отделни тонове.
И най-дисхармоничното пеене е хармонично. Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично.
Смесване има на отделни тонове.
Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
Зависи как го разглеждаш. (Учителя пее: Ха, хи, хе.) Това е хармонично. Понеже се минава правилно от една гама в друга. На вас ви се вижда дисхар-монично. Смесване има на отделни тонове.
Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по себе си този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
към беседата >>
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно.
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно.
Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове. Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде?
към беседата >>
Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове.
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно.
Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове.
Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте.
към беседата >>
Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас.
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно. Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове.
Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас.
Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме?
към беседата >>
Ако вие пеете, той трябва да ви коригира.
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно. Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове. Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас.
Ако вие пеете, той трябва да ви коригира.
(Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме.
към беседата >>
(Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон?
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно. Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове. Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира.
(Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон?
Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон?
към беседата >>
Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде?
Та казвам: Еди-кой си не пее правилно. Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове. Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон?
Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде?
Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
към беседата >>
Всички пейте.
Тук подразбираме тонове по отношение на други тонове. Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде?
Всички пейте.
(Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет.
към беседата >>
(Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме?
Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва да пее пред вас. Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте.
(Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме?
Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до.
към беседата >>
Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме.
Ако вие пеете, той трябва да ви коригира. (Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме?
Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме.
Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката.
към беседата >>
Как ще намерим правилното отношение на основния тон?
(Учителя пее тона до.) Прав ли е този тон? Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме.
Как ще намерим правилното отношение на основния тон?
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон?
към беседата >>
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон?
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
към беседата >>
Това е първият усет.
Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
Това е първият усет.
Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
към беседата >>
Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до.
(Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет.
Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до.
Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите.
към беседата >>
Това е един подтик, философски казано, за музиката.
Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до.
Това е един подтик, философски казано, за музиката.
Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това.
към беседата >>
Що е основният тон?
Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката.
Що е основният тон?
Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне.
към беседата >>
Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон?
Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите.
Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите.
Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Някой път може да се спра върху това.
Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите.
Някой път може да се спра върху това.
Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне.
Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това.
Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне.
Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне.
Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>
Колко източника има за страданията на човека?
Колко източника има за страданията на човека?
От колко места произтичат човешките страдания? Всички ние сте опитали страданията, произходът им. Гладният ли страда повече или ситият?
към беседата >>
От колко места произтичат човешките страдания?
Колко източника има за страданията на човека?
От колко места произтичат човешките страдания?
Всички ние сте опитали страданията, произходът им. Гладният ли страда повече или ситият?
към беседата >>
Всички ние сте опитали страданията, произходът им.
Колко източника има за страданията на човека? От колко места произтичат човешките страдания?
Всички ние сте опитали страданията, произходът им.
Гладният ли страда повече или ситият?
към беседата >>
Гладният ли страда повече или ситият?
Колко източника има за страданията на човека? От колко места произтичат човешките страдания? Всички ние сте опитали страданията, произходът им.
Гладният ли страда повече или ситият?
към беседата >>
Как бихте нарисували човешкия език?
Как бихте нарисували човешкия език?
Човешкия език може да го нарисувате като една риба. Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие.
към беседата >>
Човешкия език може да го нарисувате като една риба.
Как бихте нарисували човешкия език?
Човешкия език може да го нарисувате като една риба.
Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава.
към беседата >>
Ето един уд (фиг. 1).
Как бихте нарисували човешкия език? Човешкия език може да го нарисувате като една риба.
Ето един уд (фиг. 1).
Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие.
към беседата >>
Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност.
Как бихте нарисували човешкия език? Човешкия език може да го нарисувате като една риба. Ето един уд (фиг. 1).
Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност.
Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие.
към беседата >>
Например в какво седи доброто говорене?
Как бихте нарисували човешкия език? Човешкия език може да го нарисувате като една риба. Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност.
Например в какво седи доброто говорене?
Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав.
към беседата >>
Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие.
Как бихте нарисували човешкия език? Човешкия език може да го нарисувате като една риба. Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене?
Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие.
Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека?
към беседата >>
Вземете човешката глава.
Човешкия език може да го нарисувате като една риба. Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие.
Вземете човешката глава.
На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната.
към беседата >>
На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие.
Ето един уд (фиг. 1). Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава.
На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие.
Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли.
към беседата >>
Той е председател на това голямо предприятие.
Ако не знаеш как да го мръднеш или как да го свиеш, или какво да кажеш с него, можеш да си създадеш голяма неприятност. Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие.
Той е председател на това голямо предприятие.
Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл.
към беседата >>
Казвате, че този човек е здрав.
Например в какво седи доброто говорене? Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие.
Казвате, че този човек е здрав.
На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът.
към беседата >>
На какво може да служи здравето на човека?
Трябва да знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие. Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав.
На какво може да служи здравето на човека?
Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът.
към беседата >>
Здравето на човека основно зависи от храната.
Вземете човешката глава. На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека?
Здравето на човека основно зависи от храната.
Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли.
към беседата >>
Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли.
На човека е дадено да управлява едно голямо предприятие. Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната.
Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли.
Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл. Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът?
към беседата >>
Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл.
Той е председател на това голямо предприятие. Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли.
Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл.
Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът. Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл.
към беседата >>
Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът.
Казвате, че този човек е здрав. На какво може да служи здравето на човека? Здравето на човека основно зависи от храната. Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли. Защото при храненето човек трябва да почне да мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл.
Най-елементарният подтик към каквато и да е мисъл е гладът.
Първият подтик към мисълта е гладът. Преди да е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва да мисли. Какво нещо е гладът? - Първият подтик към каква и да е мисъл. Мисълта започва с глада.
към беседата >>
3.
Носителят на Неговото Слово
,
УС
, София, 13.5.1934г.,
Защо страдат овцете?
Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй.
Защо страдат овцете?
Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката?
към беседата >>
Защото има вълци.
Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете?
Защото има вълци.
А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата.
към беседата >>
А защо има вълци?
Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци.
А защо има вълци?
Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има?
към беседата >>
Защото има овце.
– „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци?
Защото има овце.
Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце.
към беседата >>
Защо вълкът изяжда овцата?
“ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце.
Защо вълкът изяжда овцата?
Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце. По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката?
Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата?
Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката?
Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце. По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата.
Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката?
Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата.
Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце. По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
Каква разлика има?
А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата.
Каква разлика има?
Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце. По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце.
Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има?
Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце.
По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце.
По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги разреши.
към беседата >>
Защо съществува злото в света?
Защо съществува злото в света?
Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не.
към беседата >>
Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос.
Защо съществува злото в света?
Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос.
Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе.
към беседата >>
Важното е у тебе да не съществува злото.
Защо съществува злото в света? Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос.
Важното е у тебе да не съществува злото.
Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска.
към беседата >>
Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе.
Защо съществува злото в света? Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съществува злото.
Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе.
И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът?
към беседата >>
И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то.
Защо съществува злото в света? Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе.
И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то.
Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери?
към беседата >>
Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не.
Защо съществува злото в света? Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то.
Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не.
Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца.
към беседата >>
Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе.
Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не.
Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе.
Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери.
към беседата >>
Вън от тебе нека съществува злото колкото иска.
Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе.
Вън от тебе нека съществува злото колкото иска.
Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение.
към беседата >>
Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът?
Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска.
Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът?
Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение. Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери?
И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът?
Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери?
Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение. Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Този вълк ще се намери в чудо от тази овца.
Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери?
Този вълк ще се намери в чудо от тази овца.
Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение. Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери.
Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца.
Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери.
Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение. Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение.
Вън от тебе нека съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери.
Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение.
Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Това ще бъде един принос към моето знание.
Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение.
Това ще бъде един принос към моето знание.
към беседата >>
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да.
Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде.
към беседата >>
Какво представлява един вълк?
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да.
Какво представлява един вълк?
Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост.
към беседата >>
Една ненапреднала човешка душа от първа степен.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да. Какво представлява един вълк?
Една ненапреднала човешка душа от първа степен.
Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това.
към беседата >>
Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да. Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен.
Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите.
Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така.
към беседата >>
Това е едно тяхно качество.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да. Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите.
Това е едно тяхно качество.
Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче.
към беседата >>
Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да. Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество.
Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде.
Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче.
към беседата >>
Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост.
Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде.
Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост.
И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло?
към беседата >>
И в реда на нещата е това.
Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост.
И в реда на нещата е това.
Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е.
към беседата >>
Питате защо е така.
Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това.
Питате защо е така.
Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст.
към беседата >>
Защото не може да бъде другояче.
Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така.
Защото не може да бъде другояче.
Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава?
към беседата >>
Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче.
Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче.
Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче.
Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си.
към беседата >>
Защо бялото е бяло?
Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче.
Защо бялото е бяло?
Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е.
към беседата >>
Така си е.
И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло?
Така си е.
То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно?
към беседата >>
То е един контраст.
Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е.
То е един контраст.
Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец.
към беседата >>
Бялото по какво се отличава?
Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст.
Бялото по какво се отличава?
Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх.
към беседата >>
Че всичко отблъсква от себе си.
Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава?
Че всичко отблъсква от себе си.
Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото.
към беседата >>
Значи, пълно е.
Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си.
Значи, пълно е.
А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото. Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
А що е черно?
Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е.
А що е черно?
Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото. Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
Черното взема, поглъща, черното е един кладенец.
То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно?
Черното взема, поглъща, черното е един кладенец.
А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото. Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
А бялото е един планински връх.
Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец.
А бялото е един планински връх.
Има грамадна разлика между черното и бялото. Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
Има грамадна разлика между черното и бялото.
Че всичко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх.
Има грамадна разлика между черното и бялото.
Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
Засега това са философски обяснения само.
Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото.
Засега това са философски обяснения само.
към беседата >>
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата.
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата.
Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога?
към беседата >>
Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам?
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата.
Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам?
„Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно.
към беседата >>
„Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това.
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам?
„Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това.
Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
към беседата >>
Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му!
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това.
Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му!
В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него.
към беседата >>
В туй различие често хората се объркват.
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му!
В туй различие често хората се объркват.
По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче.
към беседата >>
По какво се отличава говорът на Бога?
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват.
По какво се отличава говорът на Бога?
Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи.
към беседата >>
Той се отличава по едно.
Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога?
Той се отличава по едно.
Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат.
към беседата >>
Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
„Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно.
Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
към беседата >>
Ще стане една съвършена промяна у него.
Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
Ще стане една съвършена промяна у него.
И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено!
към беседата >>
И не може да бъде другояче.
В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него.
И не може да бъде другояче.
Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир.
към беседата >>
Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи.
По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче.
Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи.
Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии.
към беседата >>
Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат.
Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи.
Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат.
Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат.
Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
В Божия говор има нещо особено!
Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
В Божия говор има нещо особено!
Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир.
И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено!
Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир.
Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии.
Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир.
Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии.
Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии.
Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
към беседата >>
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава.
Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи.
към беседата >>
Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава.
Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си.
Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си.
Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става.
Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става.
Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти.
Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти.
Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти.
Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти.
Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи.
Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи.
Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка!
към беседата >>
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще?
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще?
“ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят. Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар. И двамата се молят по своему. Това са вътрешни различия.
към беседата >>
“ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят.
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще?
“ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят.
Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар. И двамата се молят по своему. Това са вътрешни различия.
към беседата >>
Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар.
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще? “ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят.
Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар.
И двамата се молят по своему. Това са вътрешни различия.
към беседата >>
И двамата се молят по своему.
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще? “ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят. Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар.
И двамата се молят по своему.
Това са вътрешни различия.
към беседата >>
Това са вътрешни различия.
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще? “ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят. Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар. И двамата се молят по своему.
Това са вътрешни различия.
към беседата >>
Кога Бог може да те слуша?
Кога Бог може да те слуша?
Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено. Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан. И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
към беседата >>
Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено.
Кога Бог може да те слуша?
Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено.
Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан. И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
към беседата >>
Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан.
Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено.
Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан.
И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
към беседата >>
И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено. Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан.
И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
към беседата >>
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото?
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото?
“ Сами може да се видите и проверите. Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото. Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
“ Сами може да се видите и проверите.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото?
“ Сами може да се видите и проверите.
Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото. Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото? “ Сами може да се видите и проверите.
Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото.
Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото? “ Сами може да се видите и проверите. Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото.
Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност.
И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото? “ Сами може да се видите и проверите. Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото. Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност.
И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания.
Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото? “ Сами може да се видите и проверите. Какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото. Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания.
Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
към беседата >>
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината.
Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода.
към беседата >>
Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината?
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината.
Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината?
Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни.
към беседата >>
Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината?
Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат.
Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш.
към беседата >>
Това не е истина.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат.
Това не е истина.
Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено.
към беседата >>
Това са ред факти.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина.
Това са ред факти.
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл.
към беседата >>
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти.
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода.
Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл. Това е истината.
към беседата >>
Истината е, която ще ви направи свободни.
Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода.
Истината е, която ще ви направи свободни.
Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл. Това е истината.
към беседата >>
Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш.
Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни.
Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш.
Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл. Това е истината.
към беседата >>
Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено.
Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш.
Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено.
Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл. Това е истината.
към беседата >>
Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл.
Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено.
Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл.
Това е истината.
към беседата >>
Това е истината.
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл.
Това е истината.
към беседата >>
Сега, истината може ли да направи хората богати?
Сега, истината може ли да направи хората богати?
Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става.
към беседата >>
Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие.
Сега, истината може ли да направи хората богати?
Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие.
Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос.
към беседата >>
Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде.
Сега, истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие.
Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде.
Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира.
Сега, истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде.
Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира.
„Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
„Този човек е честен!
Сега, истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира.
„Този човек е честен!
“ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
“ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става.
Сега, истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен!
“ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става.
Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос.
Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става.
Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос.
Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. „Този човек е честен! “ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос.
Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.
към беседата >>
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това?
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това?
Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината?
към беседата >>
Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега?
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това?
Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега?
Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога.
към беседата >>
Има едно криво разбиране.
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега?
Има едно криво разбиране.
Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва.
към беседата >>
Истината вън от Бога не съществува!
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране.
Истината вън от Бога не съществува!
Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ.
към беседата >>
Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също.
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува!
Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също.
Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва.
към беседата >>
Тогава какво нещо е Истината?
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също.
Тогава какво нещо е Истината?
Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ.
към беседата >>
Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога.
Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината?
Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога.
Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е.
към беседата >>
Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва.
Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога.
Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва.
Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
към беседата >>
Това е истината вън от Бога – една свещ.
Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва.
Това е истината вън от Бога – една свещ.
Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога.
към беседата >>
Щом я духнеш – угасва.
Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ.
Щом я духнеш – угасва.
И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас.
към беседата >>
И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ.
Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва.
И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ.
Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме?
към беседата >>
Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е.
Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ.
Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е.
И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас.
към беседата >>
И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е.
И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши?
към беседата >>
Ние търсим своята свобода вън от Бога.
Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
Ние търсим своята свобода вън от Бога.
А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши.
към беседата >>
А Бог е в нас.
Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога.
А Бог е в нас.
Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Защо ние страдаме?
И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас.
Защо ние страдаме?
Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас.
Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме?
Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас.
Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши?
И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас.
Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши?
Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши.
Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши?
Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши.
Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши.
Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
към беседата >>
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна.
Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише.
към беседата >>
Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна.
Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи.
А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици.
към беседата >>
А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи.
А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика.
Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“.
към беседата >>
Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика.
Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено.
Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така.
към беседата >>
Какво ли има в шишето вътре?
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено.
Какво ли има в шишето вътре?
Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора?
към беседата >>
Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре?
Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише.
Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече!
към беседата >>
Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици.
Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише.
Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици.
Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни.
към беседата >>
Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“.
А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици.
Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“.
Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм!
към беседата >>
Въпросът за мене стои така.
Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“.
Въпросът за мене стои така.
Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Казвам: Какво им трябва на тия хора?
Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така.
Казвам: Какво им трябва на тия хора?
Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече!
Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора?
Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече!
Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Не е лошо, че са празни.
Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече!
Не е лошо, че са празни.
Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм!
Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни.
Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм!
Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
Въпросът за мене стои така. Казвам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм!
Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.
към беседата >>
Казвам ви: Напълнете шишетата си, за да се уредят всичките ви работи.
Казвам ви: Напълнете шишетата си, за да се уредят всичките ви работи.
Не дръжте вашите шишета празни.
към беседата >>
Не дръжте вашите шишета празни.
Казвам ви: Напълнете шишетата си, за да се уредят всичките ви работи.
Не дръжте вашите шишета празни.
към беседата >>
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата.
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата.
Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов.
към беседата >>
Или когато знае, какво има да му се казва за знанието?
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата.
Или когато знае, какво има да му се казва за знанието?
Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот.
към беседата >>
Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила?
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата. Или когато знае, какво има да му се казва за знанието?
Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила?
Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра.
към беседата >>
Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране.
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата. Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила?
Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране.
Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите.
към беседата >>
Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо.
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата. Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране.
Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо.
И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето.
към беседата >>
И туй, което е еднообразно, това не е любов.
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата. Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо.
И туй, което е еднообразно, това не е любов.
В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос.
към беседата >>
В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот.
Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов.
В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот.
Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието?
към беседата >>
Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра.
Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот.
Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра.
Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее.
към беседата >>
Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите.
Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра.
Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите.
Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие.
към беседата >>
Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето.
Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите.
Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето.
Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе?
към беседата >>
Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос.
И туй, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето.
Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос.
А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос.
към беседата >>
А в какво седи суеверието?
В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос.
А в какво седи суеверието?
Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето.
към беседата >>
Вярваш, че няма да изгрее.
Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието?
Вярваш, че няма да изгрее.
Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Туй е суеверие.
Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите. Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее.
Туй е суеверие.
Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои.
към беседата >>
Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе?
Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие.
Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе?
“ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето.
към беседата >>
“ То е друг въпрос.
Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе?
“ То е друг въпрос.
Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето. Той иде за нещо.
към беседата >>
Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето.
А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос.
Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето.
Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето. Той иде за нещо.
към беседата >>
Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата?
Вярваш, че няма да изгрее. Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето.
Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата?
Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето. Той иде за нещо.
към беседата >>
Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои.
Туй е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата?
Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои.
И щом го видиш, ще ти трепне сърцето. Той иде за нещо.
към беседата >>
И щом го видиш, ще ти трепне сърцето.
Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе? “ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои.
И щом го видиш, ще ти трепне сърцето.
Той иде за нещо.
към беседата >>
Той иде за нещо.
“ То е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето.
Той иде за нещо.
към беседата >>
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят.
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят.
Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят. Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост? Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели? Нищо не печели.
към беседата >>
Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят.
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят.
Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят.
Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост? Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели? Нищо не печели.
към беседата >>
Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост?
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят. Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят.
Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост?
Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели? Нищо не печели.
към беседата >>
Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели?
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят. Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят. Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост?
Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели?
Нищо не печели.
към беседата >>
Нищо не печели.
Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят. Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят. Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост? Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели?
Нищо не печели.
към беседата >>
Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора!
Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора!
За негово добро е въобще да не говори за слабостите. Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска. Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
към беседата >>
За негово добро е въобще да не говори за слабостите.
Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора!
За негово добро е въобще да не говори за слабостите.
Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска. Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
към беседата >>
Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска.
Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора! За негово добро е въобще да не говори за слабостите.
Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска.
Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
към беседата >>
Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора! За негово добро е въобще да не говори за слабостите. Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска.
Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
към беседата >>
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така?
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така?
Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо? “ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда.
към беседата >>
Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти!
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така?
Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти!
– „Ама защо? “ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти.
към беседата >>
– „Ама защо?
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти!
– „Ама защо?
“ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината.
към беседата >>
“ – Ти си причината.
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо?
“ – Ти си причината.
Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй?
към беседата >>
Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда.
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо? “ – Ти си причината.
Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда.
Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй.
към беседата >>
Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда.
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо? “ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда.
Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда.
Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете?
към беседата >>
Причината си ти.
Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо? “ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда.
Причината си ти.
Конкретно ти си причината. – „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци.
към беседата >>
Конкретно ти си причината.
– „Ама защо? “ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти.
Конкретно ти си причината.
– „Че как тъй? “ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци?
към беседата >>
– „Че как тъй?
“ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината.
– „Че как тъй?
“ – Е, тъй. Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце.
към беседата >>
“ – Е, тъй.
Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй?
“ – Е, тъй.
Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце. Защо вълкът изяжда овцата?
към беседата >>
4.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света.
Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището.
Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5.
към беседата >>
Туй, което ви говоря, аз съм го проверил.
Ако аз бях един учен човек, как щях да проверя? Аз не твърдя сега, че ние сме, но ние можем да бъдем. Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината.
Туй, което ви говоря, аз съм го проверил.
Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий!
към беседата >>
Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището.
Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата.
5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим].
към беседата >>
Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега?
Аз не твърдя сега, че ние сме, но ние можем да бъдем. Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил.
Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега?
Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват?
към беседата >>
5 не спада към Божествения свят.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата.
5 не спада към Божествения свят.
1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда.
към беседата >>
Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш?
Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега?
Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш?
“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва.
към беседата >>
1-то спада към Божествения свят.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят.
1-то спада към Божествения свят.
5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят.
към беседата >>
“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба.
Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш?
“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба.
Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията.
към беседата >>
5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят.
5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон.
Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3.
към беседата >>
Той казва: „Ще вземеш пари от баща си!
За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба.
Той казва: „Ще вземеш пари от баща си!
“ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема.
към беседата >>
Това е числото 5.
Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон.
Това е числото 5.
Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1.
към беседата >>
“ Обръщам се към него: „Не я бий!
Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си!
“ Обръщам се към него: „Не я бий!
Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия.
към беседата >>
Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим].
Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5.
Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим].
Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува.
към беседата >>
Колко пари ти трябват?
Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий!
Колко пари ти трябват?
25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца?
към беседата >>
Туй е едно число, което твори, но не съгражда.
5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим].
Туй е едно число, което твори, но не съгражда.
3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9.
към беседата >>
25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва.
Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш? “ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват?
25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва.
Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски.
към беседата >>
3-те спада към човешкия свят.
1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда.
3-те спада към човешкия свят.
Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9.
към беседата >>
Там е магията.
“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва.
Там е магията.
50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50!
към беседата >>
Защото в света човечеството представлява числото 3.
5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят.
Защото в света човечеството представлява числото 3.
Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число.
към беседата >>
50 ти давам, 5 ще взема.
Той казва: „Ще вземеш пари от баща си! “ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията.
50 ти давам, 5 ще взема.
Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност.
към беседата >>
Ние сме деца на числото 1.
Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3.
Ние сме деца на числото 1.
Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората.
към беседата >>
Туй е магия.
“ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема.
Туй е магия.
„Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя?
към беседата >>
Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува.
Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1.
Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува.
Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
„Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца?
Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия.
„Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца?
“ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя? “ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
Ти може да намериш щастието си в числото 9.
Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува.
Ти може да намериш щастието си в числото 9.
Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
“ Разговаряме се братски.
25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца?
“ Разговаряме се братски.
Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя? “ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
Единственото щастливо число, според мене, е числото 9.
3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9.
Единственото щастливо число, според мене, е числото 9.
Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
Пришепна на мъжа: „50!
Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски.
Пришепна на мъжа: „50!
“ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя? “ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число.
Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9.
Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число.
Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
“ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност.
50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50!
“ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност.
Тогава някой казва: „По кой начин да го направя? “ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората.
Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число.
Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората.
999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
Тогава някой казва: „По кой начин да го направя?
Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност.
Тогава някой казва: „По кой начин да го направя?
“ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
999 – туй значи да имате един разумен свят.
Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората.
999 – туй значи да имате един разумен свят.
към беседата >>
“ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
„Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца? “ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50! “ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя?
“ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
към беседата >>
Сега може да направите един опит.
Сега може да направите един опит.
Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки.
към беседата >>
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага.
Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен. Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни. Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно. Следователно всеки от вас може да направи туй.
към беседата >>
Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение.
Сега може да направите един опит.
Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение.
Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността.
към беседата >>
Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага.
Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен.
Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни. Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно. Следователно всеки от вас може да направи туй.
към беседата >>
Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник.
Сега може да направите един опит. Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение.
Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник.
Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са.
към беседата >>
Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага. Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен.
Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни.
Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно. Следователно всеки от вас може да направи туй.
към беседата >>
Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек.
Сега може да направите един опит. Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник.
Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек.
Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа.
към беседата >>
Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага. Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен. Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни.
Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно.
Следователно всеки от вас може да направи туй.
към беседата >>
Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят.
Сега може да направите един опит. Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек.
Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят.
Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения.
към беседата >>
Следователно всеки от вас може да направи туй.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага. Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен. Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни. Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно.
Следователно всеки от вас може да направи туй.
към беседата >>
Често казват, че гениалният човек прави много погрешки.
Сега може да направите един опит. Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят.
Често казват, че гениалният човек прави много погрешки.
Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка.
към беседата >>
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е.
Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия.
към беседата >>
Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността.
Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки.
Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността.
Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки.
към беседата >>
Едни отричат магията, други я твърдят.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е.
Едни отричат магията, други я твърдят.
Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
Той ги е предвидял, неизбежни са.
Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността.
Той ги е предвидял, неизбежни са.
Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки. Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Аз нито я отричам, нито я твърдя.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е. Едни отричат магията, други я твърдят.
Аз нито я отричам, нито я твърдя.
Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа.
Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са.
Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа.
Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки. Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Магията, туй е разумността.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е. Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя.
Магията, туй е разумността.
Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
Не туряйте [вината] на гения.
Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа.
Не туряйте [вината] на гения.
И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки. Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е. Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността.
Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа.
Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
И светията може да направи в своята работа погрешка.
Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения.
И светията може да направи в своята работа погрешка.
И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки. Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Туй значи магия.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е. Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа.
Туй значи магия.
Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки.
Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка.
И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки.
Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия.
Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
към беседата >>
Неизбежни са тези погрешки.
Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки.
Неизбежни са тези погрешки.
към беседата >>
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме.
Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа].
към беседата >>
Има една механическа философия, чрез която те създават света.
Има една механическа философия, чрез която те създават света.
Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
към беседата >>
Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме.
Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
[Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане.
към беседата >>
Но тази теория е за деца.
Има една механическа философия, чрез която те създават света.
Но тази теория е за деца.
Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество.
към беседата >>
[Тогава] аз мога да ги финансирам.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме. Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
[Тогава] аз мога да ги финансирам.
Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас.
към беседата >>
Разумното в света създаде света.
Има една механическа философия, чрез която те създават света. Но тази теория е за деца.
Разумното в света създаде света.
Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете?
към беседата >>
Не само да ме лъжат.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме. Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам.
Не само да ме лъжат.
Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път.
Има една механическа философия, чрез която те създават света. Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света.
Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път.
Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава?
към беседата >>
Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме. Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат.
Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът.
Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество.
Има една механическа философия, чрез която те създават света. Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път.
Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество.
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така.
към беседата >>
Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа].
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме. Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът.
Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа].
Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Има една механическа философия, чрез която те създават света. Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество.
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение.
към беседата >>
Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане.
Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа].
Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане.
Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество.
Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество.
Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна.
към беседата >>
Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас.
[Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане.
Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас.
Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете?
Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество.
Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете?
Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения.
към беседата >>
Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас.
Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
към беседата >>
Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава?
Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете?
Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава?
Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери.
към беседата >>
Това е реалната религия.
Това е реалната религия.
Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България.
към беседата >>
Онова, което твърдим, трябва да е така.
Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава?
Онова, което твърдим, трябва да е така.
Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия?
Това е реалната религия.
Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия?
Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България.
към беседата >>
Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение.
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така.
Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение.
Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша.
Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия?
Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша.
Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта.
към беседата >>
Ученият може да каже, че е течна.
Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение.
Ученият може да каже, че е течна.
Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България.
Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша.
Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България.
И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват.
към беседата >>
Може да се правят твърдения.
Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна.
Може да се правят твърдения.
Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
И в Америка има бездъждие.
Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България.
И в Америка има бездъждие.
Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България.
към беседата >>
Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери.
Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения.
Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери.
Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
Америка опъва заради България.
Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие.
Америка опъва заради България.
Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България. Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери.
Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
към беседата >>
Тя е антипод на България.
Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България.
Тя е антипод на България.
Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България. Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
Нашият разискван предмет е [числото] 153.
Нашият разискван предмет е [числото] 153.
Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето.
към беседата >>
Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта.
Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България.
Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта.
Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България. Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони.
Нашият разискван предмет е [числото] 153.
Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони.
Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата.
към беседата >>
Българите се спасяват.
Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта.
Българите се спасяват.
Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България. Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме.
Нашият разискван предмет е [числото] 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони.
Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме.
И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така.
към беседата >>
Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България.
И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват.
Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България.
Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
И тя си има своите закони.
Нашият разискван предмет е [числото] 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме.
И тя си има своите закони.
Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така. Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България.
Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
към беседата >>
Като не спазваме тези закони, ние страдаме.
Нашият разискван предмет е [числото] 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони.
Като не спазваме тези закони, ние страдаме.
Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така. Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее.
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее.
Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? “ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш.
към беседата >>
Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето.
Нашият разискван предмет е [числото] 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме.
Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето.
Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така. Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз?
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее.
Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз?
“ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си.
към беседата >>
Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата.
Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето.
Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата.
За мене е така. Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
“ Лекар?
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз?
“ Лекар?
Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света.
към беседата >>
За мене е така.
Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата.
За мене е така.
Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда?
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? “ Лекар?
Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда?
“ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога.
към беседата >>
Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така.
Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
към беседата >>
“ Разумен архитект.
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? “ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда?
“ Разумен архитект.
За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш?
към беседата >>
Сега, аз не искам вие да вярвате.
Сега, аз не искам вие да вярвате.
За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее.
към беседата >>
За каквото си роден, може да бъдеш.
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? “ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект.
За каквото си роден, може да бъдеш.
Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш?
към беседата >>
За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате.
Сега, аз не искам вие да вярвате.
За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате.
Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето?
към беседата >>
Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си.
Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? “ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш.
Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си.
Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието.
към беседата >>
Не е потребна вярата.
Сега, аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате.
Не е потребна вярата.
Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате.
към беседата >>
Никога не трябва да се обезсърчаваш в света.
“ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си.
Никога не трябва да се обезсърчаваш в света.
Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта.
към беседата >>
Вярата някъде не е потребна.
Сега, аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата.
Вярата някъде не е потребна.
Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност.
към беседата >>
Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога.
Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света.
Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога.
За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има.
към беседата >>
Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна.
Сега, аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна.
Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна.
Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
За какво да се обезсърчаваш?
“ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога.
За какво да се обезсърчаваш?
Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта.
към беседата >>
Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее.
Сега, аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна.
Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее.
Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
Защо трябва да се обезверяваш?
За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш?
Защо трябва да се обезверяваш?
Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам.
към беседата >>
Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето?
За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее.
Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето?
Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
Щом се обезверяваш, ти си в безверието.
Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш?
Щом се обезверяваш, ти си в безверието.
Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното.
към беседата >>
Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате.
Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето?
Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате.
Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
Защото в света обектът на вярата, това е любовта.
Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието.
Защото в света обектът на вярата, това е любовта.
Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам.
към беседата >>
Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност.
Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате.
Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност.
Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
Без любов вяра не може да има.
Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта.
Без любов вяра не може да има.
Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие.
към беседата >>
Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност.
Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
към беседата >>
Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта.
За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има.
Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта.
За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие. Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си.
Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате.
към беседата >>
За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам.
Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта.
За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам.
Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие. Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Вие трябва да вярвате.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си.
Вие трябва да вярвате.
Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа.
към беседата >>
Тя е неизменното.
Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам.
Тя е неизменното.
Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие. Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Всеки може да провери когато вярвате.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате.
Всеки може да провери когато вярвате.
Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не?
към беседата >>
Само в него мога да вярвам.
Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното.
Само в него мога да вярвам.
Дето няма любов, там има суеверие. Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Има един закон, който всякога може да проверите.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате.
Има един закон, който всякога може да проверите.
Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не?
към беседата >>
Дето няма любов, там има суеверие.
Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам.
Дето няма любов, там има суеверие.
Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Не се изисква философия.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите.
Не се изисква философия.
Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки.
към беседата >>
Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие.
Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
към беседата >>
Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия.
Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате.
Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си.
към беседата >>
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота.
Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода.
към беседата >>
Не е мъчна работа.
Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате.
Не е мъчна работа.
Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки.
към беседата >>
Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота.
Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува.
Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода.
към беседата >>
Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не?
Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа.
Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не?
Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят.
към беседата >>
Надеждата е облеклото на вярата.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува.
Надеждата е облеклото на вярата.
Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не?
Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не?
Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не?
Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря.
към беседата >>
Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата.
Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот.
Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки.
Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не?
Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки.
То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе.
към беседата >>
Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот.
Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът.
Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
То знае по-добре и от баща си.
Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки.
То знае по-добре и от баща си.
М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат.
към беседата >>
Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът.
Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода.
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки.
Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си.
М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки.
Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата.
към беседата >>
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода.
Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода.
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода.
Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
Но няма да знае какъв е градинарят.
Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки.
Но няма да знае какъв е градинарят.
Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци.
към беседата >>
Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода.
Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
към беседата >>
Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря.
Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят.
Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря.
Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате!
към беседата >>
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит.
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит.
Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение?
към беседата >>
Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе.
Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря.
Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе.
Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате! “ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим?
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит.
Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим?
“ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си.
към беседата >>
Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат.
То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе.
Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат.
А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате! “ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
“ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета?
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим?
“ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета?
Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения.
към беседата >>
А те имат любовни отношения към дърветата.
М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат.
А те имат любовни отношения към дърветата.
Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате! “ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия?
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета?
Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия?
Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил.
към беседата >>
Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци.
Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата.
Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци.
Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате! “ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
Той трябва да провери своите знания.
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия?
Той трябва да провери своите знания.
Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак.
към беседата >>
Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате!
Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци.
Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате!
“ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение?
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания.
Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение?
То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура.
към беседата >>
“ А децата искат да я бутат.
Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате!
“ А децата искат да я бутат.
към беседата >>
То трябва да провери знанията си.
Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение?
То трябва да провери знанията си.
Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия.
към беседата >>
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката?
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката?
Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат.
към беседата >>
Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения.
“ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си.
Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения.
Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
Вие сами ще си разрешите.
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката?
Вие сами ще си разрешите.
Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни.
към беседата >>
Като ви гледам, виждам кой какво е свършил.
Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения.
Като ви гледам, виждам кой какво е свършил.
Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление.
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката? Вие сами ще си разрешите.
Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление.
Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите.
към беседата >>
Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак.
Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил.
Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак.
Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя?
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката? Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление.
Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя?
От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите.
към беседата >>
Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура.
Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак.
Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура.
Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
От която Баща ви яде.
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката? Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя?
От която Баща ви яде.
Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката.
към беседата >>
Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия.
То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура.
Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия.
Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат.
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката? Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде.
Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат.
Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос.
към беседата >>
Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия.
Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
към беседата >>
Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни.
Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат.
Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни.
В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката.
към беседата >>
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия.
Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни.
към беседата >>
В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите.
Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни.
В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите.
Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал.
към беседата >>
Че са лоши хората, това е наше субективно схващане.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия.
Че са лоши хората, това е наше субективно схващане.
Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях.
към беседата >>
Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите.
Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите.
Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите.
Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега.
към беседата >>
Дали отвън условията са лоши, това е въпрос.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане.
Дали отвън условията са лоши, това е въпрос.
И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши.
към беседата >>
Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката.
От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите.
Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката.
Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал.
към беседата >>
И дали хората са лоши, то е пак въпрос.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос.
И дали хората са лоши, то е пак въпрос.
Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос.
Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката.
Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос.
Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия.
към беседата >>
Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос.
Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина.
Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
Туй трябва да бъде мярката.
Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос.
Туй трябва да бъде мярката.
Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си?
към беседата >>
Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина.
Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни.
Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
Когато ние говорим в света за морал, туй е морал.
В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката.
Когато ние говорим в света за морал, туй е морал.
Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо.
към беседата >>
Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях.
Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни.
Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях.
Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
Така трябва да започнете сега.
Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал.
Така трябва да започнете сега.
Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие.
към беседата >>
Трябва да зная в какво именно са лоши.
Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях.
Трябва да зная в какво именно са лоши.
Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
Те казват, че това е морал.
Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега.
Те казват, че това е морал.
В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н.
към беседата >>
Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши.
Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия.
Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал.
В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия.
Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата.
към беседата >>
Сега, да се върнем.
Сега, да се върнем.
Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва.
към беседата >>
Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си?
Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия.
Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си?
Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата. Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства.
Сега, да се върнем.
Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства.
Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив.
към беседата >>
Сиромашията, който я разбира, е едно благо.
Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си?
Сиромашията, който я разбира, е едно благо.
Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата. Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
Човек може много пъти да се разкайва.
Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства.
Човек може много пъти да се разкайва.
За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние.
към беседата >>
Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие.
Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо.
Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие.
Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата. Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
За мене разкаянието на човека е предмет.
Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва.
За мене разкаянието на човека е предмет.
За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние.
към беседата >>
Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н.
Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие.
Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н.
Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата. Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока.
Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет.
За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока.
Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре.
към беседата >>
Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата.
В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н.
Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата.
Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
Човек се разкайва.
Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока.
Човек се разкайва.
Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги.
към беседата >>
Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата.
Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
към беседата >>
Да кажем, той е несправедлив.
Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва.
Да кажем, той е несправедлив.
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене.
към беседата >>
Но ако вие знаете, има един закон в света.
Но ако вие знаете, има един закон в света.
Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила. Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно. Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма. И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
към беседата >>
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние.
Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив.
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние.
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия.
към беседата >>
Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила.
Но ако вие знаете, има един закон в света.
Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила.
Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно. Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма. И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
към беседата >>
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние.
За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние.
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние.
Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост.
към беседата >>
Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно.
Но ако вие знаете, има един закон в света. Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила.
Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно.
Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма. И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
към беседата >>
Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре.
За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние.
Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре.
Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората.
към беседата >>
Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма.
Но ако вие знаете, има един закон в света. Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила. Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно.
Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма.
И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
към беседата >>
Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги.
Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре.
Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги.
Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа.
към беседата >>
И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
Но ако вие знаете, има един закон в света. Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила. Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно. Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма.
И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
към беседата >>
Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене.
Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги.
Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене.
Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега.
към беседата >>
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече.
Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено.
към беседата >>
Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия.
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене.
Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия.
Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш.
към беседата >>
Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече.
Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си.
Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога.
към беседата >>
Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост.
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия.
Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост.
Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш.
към беседата >>
Там, дето човек има живот, всякога му е топло.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си.
Там, дето човек има живот, всякога му е топло.
Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите.
към беседата >>
Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората.
Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост.
Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората.
Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш.
към беседата >>
Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло.
Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено.
Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите.
към беседата >>
Че не ги обичат, то е тяхна работа.
Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората.
Че не ги обичат, то е тяхна работа.
Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите.
към беседата >>
Онзи, който обича, всякога му е топло.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено.
Онзи, който обича, всякога му е топло.
Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега.
Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа.
Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега.
Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат.
към беседата >>
Онези, които почват да мразят, всякога им е студено.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло.
Онези, които почват да мразят, всякога им е студено.
Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш.
Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега.
Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш.
Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат.
към беседата >>
Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога.
Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено.
Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога.
Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш.
Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш.
Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш.
Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние.
към беседата >>
Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите.
Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога.
Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите.
Направете този опит и ще се подмладите. За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш.
Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш.
Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш.
Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
Направете този опит и ще се подмладите.
Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите.
Направете този опит и ще се подмладите.
За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите.
Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш.
Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите.
Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите.
За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
към беседата >>
Учителите – на учениците, че не ги обичат.
Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите.
Учителите – на учениците, че не ги обичат.
Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си.
Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха.
към беседата >>
Свещениците – на слушателите, че не ги обичат.
Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат.
Свещениците – на слушателите, че не ги обичат.
Но може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си.
Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота.
Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение.
към беседата >>
Но може да работите за вашето бъдещо покаяние.
Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат.
Но може да работите за вашето бъдещо покаяние.
Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
Едно обновяване на организма за мене е любов.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота.
Едно обновяване на организма за мене е любов.
Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод.
към беседата >>
Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние.
Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
към беседата >>
Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов.
Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми.
Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен.
към беседата >>
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се.
Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие.
към беседата >>
Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми.
Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му.
Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение.
към беседата >>
Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се.
Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос.
Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това.
към беседата >>
Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му.
Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха.
Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно.
към беседата >>
Другите ако се обиждат, аз не се обиждам.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос.
Другите ако се обиждат, аз не се обиждам.
При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща?
към беседата >>
Туй е отражение.
Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха.
Туй е отражение.
Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира.
към беседата >>
При мене да дойдат, когато се примирят.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам.
При мене да дойдат, когато се примирят.
Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути.
към беседата >>
Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод.
Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение.
Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод.
Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят.
Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре.
Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря.
към беседата >>
Като го вкуся, казвам: аз съм доволен.
Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод.
Като го вкуся, казвам: аз съм доволен.
Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие.
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре.
Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие.
За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво.
към беседата >>
Този плод ми дава известно разположение.
Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен.
Този плод ми дава известно разположение.
Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
За мене е безпредметно това.
Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие.
За мене е безпредметно това.
Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото.
към беседата >>
Аз и плодът сме едно.
Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение.
Аз и плодът сме едно.
Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща?
Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това.
Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща?
Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото. Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира.
Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно.
Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира.
Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути.
При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща?
Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути.
Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото. Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира.
Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
към беседата >>
Държавата я събаря.
Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути.
Държавата я събаря.
Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото. Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува.
Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях.
към беседата >>
Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво.
Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря.
Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво.
Ще изгориш сухото. Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува.
Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини.
Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно!
към беседата >>
Ще изгориш сухото.
За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво.
Ще изгориш сухото.
Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини.
Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота.
Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа.
към беседата >>
Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото.
Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
към беседата >>
Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота.
Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо.
Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята.
към беседата >>
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят.
Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение.
към беседата >>
Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо.
Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили.
Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята.
към беседата >>
Туриха Неговото учение в църквите.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят.
Туриха Неговото учение в църквите.
Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви.
към беседата >>
Един ден Земята е била потребна за тях.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили.
Един ден Земята е била потребна за тях.
Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се.
към беседата >>
Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Туриха Неговото учение в църквите.
Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха.
Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят.
към беседата >>
Числата, това са една мъртва наука. 153.
Числата, това са една мъртва наука. 153.
Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе. 153 000 английски лири наследство. Отвлечена работа. Това е една област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит.
към беседата >>
Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно!
Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях.
Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно!
“. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор.
към беседата >>
Другите църкви разделиха Христа.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха.
Другите църкви разделиха Христа.
Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Той ясно е определил това.
към беседата >>
Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе.
Числата, това са една мъртва наука. 153.
Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе.
153 000 английски лири наследство. Отвлечена работа. Това е една област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите.
към беседата >>
“. Те са заминали по работа.
Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно!
“. Те са заминали по работа.
Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор.
към беседата >>
Кои са на правата страна?
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа.
Кои са на правата страна?
Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Той ясно е определил това. Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е.
към беседата >>
153 000 английски лири наследство.
Числата, това са една мъртва наука. 153. Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе.
153 000 английски лири наследство.
Отвлечена работа. Това е една област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само за ежедневния си живот и казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува.“ Може във вашите умове да се подигнат много въпроси.
към беседата >>
Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята.
Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа.
Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята.
Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор.
към беседата >>
Туй не е Христовото учение.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна?
Туй не е Христовото учение.
Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Той ясно е определил това. Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е. Ако го приложат християнските църкви, трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е.
към беседата >>
Отвлечена работа.
Числата, това са една мъртва наука. 153. Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе. 153 000 английски лири наследство.
Отвлечена работа.
Това е една област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само за ежедневния си живот и казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува.“ Може във вашите умове да се подигнат много въпроси. Запример някои от вас казвате, че се интересувате от лотария и искате да ви кажа кое число ще спечели.
към беседата >>
Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята.
Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята.
Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята.
Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор.
към беседата >>
Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви.
Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение.
Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви.
В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Той ясно е определил това. Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е. Ако го приложат християнските църкви, трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е. Не какво са казали светите отци, но какво е казал Христос.
към беседата >>
Това е една област за човешкия ум.
Числата, това са една мъртва наука. 153. Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе. 153 000 английски лири наследство. Отвлечена работа.
Това е една област за човешкия ум.
Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само за ежедневния си живот и казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува.“ Може във вашите умове да се подигнат много въпроси. Запример някои от вас казвате, че се интересувате от лотария и искате да ви кажа кое число ще спечели. Интересно е, че в лотарията всички билети не печелят, печелят само някои.
към беседата >>
Заминават за онзи свят, връщат се, бият се.
Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята.
Заминават за онзи свят, връщат се, бият се.
Навсякъде има спор.
към беседата >>
В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят.
Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви.
В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят.
Той ясно е определил това. Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е. Ако го приложат християнските църкви, трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е. Не какво са казали светите отци, но какво е казал Христос. Какво са казали светите отци, второстепенно ще бъде.
към беседата >>
Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит.
Числата, това са една мъртва наука. 153. Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе. 153 000 английски лири наследство. Отвлечена работа. Това е една област за човешкия ум.
Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит.
Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само за ежедневния си живот и казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува.“ Може във вашите умове да се подигнат много въпроси. Запример някои от вас казвате, че се интересувате от лотария и искате да ви кажа кое число ще спечели. Интересно е, че в лотарията всички билети не печелят, печелят само някои. В Англия един астролог е сполучил да изчисли, правил опити, има тайна, която му е поверена – ако му се дадат 4 билета, които са печелили голяма печалба той може да изчисли, да ви покаже кое число трябва да вземете, за да спечелите.
към беседата >>
Навсякъде има спор.
Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно! “. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се.
Навсякъде има спор.
към беседата >>
Той ясно е определил това.
Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят.
Той ясно е определил това.
Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е. Ако го приложат християнските църкви, трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е. Не какво са казали светите отци, но какво е казал Христос. Какво са казали светите отци, второстепенно ще бъде. След като се приложи Христовото учение, тогава ще дойдем до учението на светиите, какво са казали.
към беседата >>
НАГОРЕ