НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
658
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
658
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Напрежение / Пружините, товарът и светлината
,
МОК
, София, 7.2.1930г.,
Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане?
(втори вариант)
Тежестта ще отиде в една посока, а пружината в друга. Имате две движения. Ако тежестта отива надясно, огъването накъде ще иде? (Наляво.) Но представете си, на противоположната страна има друга една пружина. И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина.
Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане?
Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение.
към втори вариант >>
Ще се допре.
(втори вариант)
Имате две движения. Ако тежестта отива надясно, огъването накъде ще иде? (Наляво.) Но представете си, на противоположната страна има друга една пружина. И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина. Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане?
Ще се допре.
Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение?
към втори вариант >>
Да кажем, първата пружина е А, а втората В.
(втори вариант)
Ако тежестта отива надясно, огъването накъде ще иде? (Наляво.) Но представете си, на противоположната страна има друга една пружина. И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина. Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане? Ще се допре.
Да кажем, първата пружина е А, а втората В.
Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение? Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В?
(втори вариант)
(Наляво.) Но представете си, на противоположната страна има друга една пружина. И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина. Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане? Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В.
Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В?
Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение? Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Тук имате допирни точки на две линии.
(втори вариант)
И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина. Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане? Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В?
Тук имате допирни точки на две линии.
Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение? Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Едната линия, която става причина за известно съприкосновение.
(втори вариант)
Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане? Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии.
Едната линия, която става причина за известно съприкосновение.
Но коя е причината на това съотношение? Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Но коя е причината на това съотношение?
(втори вариант)
Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение.
Но коя е причината на това съотношение?
Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
(втори вариант)
Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение?
Питам, линията В ще пречи ли на линията А?
към втори вариант >>
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи.
Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва.
към втори вариант >>
Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи.
Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон.
Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле.
към втори вариант >>
Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи. Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон.
Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те.
Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате.
към втори вариант >>
Стълкновението е в допирните им точки.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи. Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те.
Стълкновението е в допирните им точки.
Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете.
към втори вариант >>
Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи. Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки.
Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това.
Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.
към втори вариант >>
Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва.
(втори вариант)
Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи. Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това.
Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва.
Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има.
към втори вариант >>
Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле.
(втори вариант)
Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва.
Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле.
Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем.
към втори вариант >>
Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате.
(втори вариант)
Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле.
Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате.
Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
Трябва дълго време да я дъвчете.
(втори вариант)
Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате.
Трябва дълго време да я дъвчете.
И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.
(втори вариант)
Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете.
И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.
И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
И оттам насетне все дъвкане има.
(втори вариант)
Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.
И оттам насетне все дъвкане има.
Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем.
(втори вариант)
Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има.
Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем.
Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
Тя се връща пак в природата.
(втори вариант)
Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем.
Тя се връща пак в природата.
към втори вариант >>
Вие питате: “Какво трябва да правим?
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим?
” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви.
към втори вариант >>
” Но вие влизате в стълкновение.
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим?
” Но вие влизате в стълкновение.
Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви?
към втори вариант >>
Вие питате: “А какво искаше от мене?
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим? ” Но вие влизате в стълкновение.
Вие питате: “А какво искаше от мене?
” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка.
към втори вариант >>
” Какво ще ви отговори А?
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим? ” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене?
” Какво ще ви отговори А?
Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл.
към втори вариант >>
Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви.
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим? ” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А?
Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви.
Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви.
към втори вариант >>
Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви.
(втори вариант)
Вие питате: “Какво трябва да правим? ” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви.
Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви.
Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви?
към втори вариант >>
Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви?
(втори вариант)
” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви.
Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви?
Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става.
към втори вариант >>
Тя е само една допирна точка.
(втори вариант)
Вие питате: “А какво искаше от мене? ” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви?
Тя е само една допирна точка.
Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви.
към втори вариант >>
Представете си витанието на една мисъл.
(втори вариант)
” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка.
Представете си витанието на една мисъл.
Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева.
към втори вариант >>
Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви.
(втори вариант)
Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл.
Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви.
Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата.
към втори вариант >>
Какво е станало в ума ви?
(втори вариант)
Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви.
Какво е станало в ума ви?
Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса.
към втори вариант >>
Огъване става.
(втори вариант)
Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви?
Огъване става.
Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят.
към втори вариант >>
Един килограм тежест е турен на ума ви.
(втори вариант)
Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става.
Един килограм тежест е турен на ума ви.
Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една.
към втори вариант >>
Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева.
(втори вариант)
Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви.
Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева.
Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една. Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата.
(втори вариант)
Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева.
Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата.
Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една. Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса.
(втори вариант)
Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата.
Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса.
Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една. Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Че това е най-лесното нещо, което хората правят.
(втори вариант)
Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса.
Че това е най-лесното нещо, което хората правят.
Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една. Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една.
(втори вариант)
Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят.
Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една.
Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
(втори вариант)
Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една.
Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.
към втори вариант >>
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата?
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата?
Или къде седи престъплението на съзнанието В? Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението? Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението? Това е само един прост механически процес. Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Или къде седи престъплението на съзнанието В?
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата?
Или къде седи престъплението на съзнанието В?
Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението? Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението? Това е само един прост механически процес. Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението?
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата? Или къде седи престъплението на съзнанието В?
Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението?
Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението? Това е само един прост механически процес. Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението?
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата? Или къде седи престъплението на съзнанието В? Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението?
Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението?
Това е само един прост механически процес. Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Това е само един прост механически процес.
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата? Или къде седи престъплението на съзнанието В? Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението? Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението?
Това е само един прост механически процес.
Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
(втори вариант)
Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата? Или къде седи престъплението на съзнанието В? Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението? Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението? Това е само един прост механически процес.
Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.
към втори вариант >>
Тук имате три лампи и тази пружина се огъва, но същевременно тези трите лампи горят.
(втори вариант)
Тук имате три лампи и тази пружина се огъва, но същевременно тези трите лампи горят.
към втори вариант >>
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи.
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи.
Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи.
към втори вариант >>
Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина.
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи.
Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина.
Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи.
към втори вариант >>
Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите.
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи. Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина.
Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите.
Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо.
към втори вариант >>
Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне?
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи. Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите.
Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне?
Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота.
към втори вариант >>
Кое е правото в света?
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи. Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне?
Кое е правото в света?
Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло.
към втори вариант >>
Това е съпоставяне на известни идеи.
(втори вариант)
Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи. Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света?
Това е съпоставяне на известни идеи.
Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества.
към втори вариант >>
Защото правото в света е съпоставяне на две идеи.
(втори вариант)
Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи.
Защото правото в света е съпоставяне на две идеи.
Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества.
към втори вариант >>
Доброто в света е това, което принася най-голямото благо.
(втори вариант)
Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи.
Доброто в света е това, което принася най-голямото благо.
Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това.
към втори вариант >>
Това е добро в живота.
(втори вариант)
Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо.
Това е добро в живота.
А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро.
към втори вариант >>
А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло.
(втори вариант)
Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота.
А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло.
А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло.
към втори вариант >>
А това е един процес, който обхваща всички органически същества.
(втори вариант)
Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло.
А това е един процес, който обхваща всички органически същества.
Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум.
към втори вариант >>
Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества.
(втори вариант)
Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества.
Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества.
Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо.
към втори вариант >>
Абсолютно добро е това.
(втори вариант)
Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества.
Абсолютно добро е това.
А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре.
към втори вариант >>
А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро.
(втори вариант)
Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това.
А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро.
Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате.
към втори вариант >>
Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло.
(втори вариант)
А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро.
Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло.
Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате.
към втори вариант >>
Така става и в човешкия ум.
(втори вариант)
А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло.
Така става и в човешкия ум.
Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате?
към втори вариант >>
Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо.
(втори вариант)
Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум.
Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо.
Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва.
към втори вариант >>
Затова се изисква самовъзпитание вътре.
(втори вариант)
Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо.
Затова се изисква самовъзпитание вътре.
Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка.
към втори вариант >>
Трябва да разсъждавате.
(втори вариант)
А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре.
Трябва да разсъждавате.
Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка. Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Трябва да страдате.
(втори вариант)
Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате.
Трябва да страдате.
Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка. Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Защо трябва да страдате?
(втори вариант)
Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате.
Защо трябва да страдате?
Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка. Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва.
(втори вариант)
Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате?
Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва.
Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка. Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка.
(втори вариант)
Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва.
Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка.
Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
(втори вариант)
Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка.
Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.
към втори вариант >>
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини?
(втори вариант)
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини?
Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не? К., какво мислиш? (К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно. Значи светлината оправдава огъването.
към втори вариант >>
Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не?
(втори вариант)
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини?
Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не?
К., какво мислиш? (К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно. Значи светлината оправдава огъването.
към втори вариант >>
К., какво мислиш?
(втори вариант)
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини? Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не?
К., какво мислиш?
(К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно. Значи светлината оправдава огъването.
към втори вариант >>
(К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно.
(втори вариант)
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини? Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не? К., какво мислиш?
(К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно.
Значи светлината оправдава огъването.
към втори вариант >>
Значи светлината оправдава огъването.
(втори вариант)
Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини? Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не? К., какво мислиш? (К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно.
Значи светлината оправдава огъването.
към втори вариант >>
Сега да видим другото огъване.
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване.
Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става?
към втори вариант >>
Слушайте сега, ще дойдем до огъването.
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване.
Слушайте сега, ще дойдем до огъването.
“До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи.
към втори вариант >>
“До”, “ми”, “сол”, “до”.
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване. Слушайте сега, ще дойдем до огъването.
“До”, “ми”, “сол”, “до”.
Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо.
към втори вариант >>
Ще запомните двете пружини.
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване. Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”.
Ще запомните двете пружини.
Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”.
към втори вариант >>
Това е една задача.
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване. Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини.
Това е една задача.
Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове.
към втори вариант >>
Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става?
(втори вариант)
Сега да видим другото огъване. Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача.
Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става?
Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела.
към втори вариант >>
Той се мъчи.
(втори вариант)
Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става?
Той се мъчи.
Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г.
към втори вариант >>
Но като се мъчи, ще направи нещо.
(втори вариант)
“До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи.
Но като се мъчи, ще направи нещо.
(Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т.
към втори вариант >>
(Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”.
(втори вариант)
Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо.
(Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”.
По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин.
към втори вариант >>
По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове.
(втори вариант)
Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”.
По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове.
Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона.
към втори вариант >>
Я, С., ти си най-смела.
(втори вариант)
Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове.
Я, С., ти си най-смела.
З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В.
към втори вариант >>
З., Г.
(втори вариант)
Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела.
З., Г.
Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б.
към втори вариант >>
Р., Т.
(втори вариант)
Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г.
Р., Т.
(Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П.
към втори вариант >>
(Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин.
(втори вариант)
(Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т.
(Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин.
Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П. Сега всички заедно.
към втори вариант >>
Те знаят закона.
(втори вариант)
По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин.
Те знаят закона.
Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П. Сега всички заедно. (Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
Л., М., Ф., В.
(втори вариант)
Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона.
Л., М., Ф., В.
Д., Б. Н., П. П. Сега всички заедно. (Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
Д., Б.
(втори вариант)
З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В.
Д., Б.
Н., П. П. Сега всички заедно. (Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
Н., П. П.
(втори вариант)
Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б.
Н., П. П.
Сега всички заедно. (Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
Сега всички заедно.
(втори вариант)
(Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П.
Сега всички заедно.
(Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
(Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
(втори вариант)
Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П. Сега всички заедно.
(Учителят свири на цигулка, ние пеем.)
към втори вариант >>
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния.
Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове.
към втори вариант >>
Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния.
Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция.
Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”.
към втори вариант >>
Вие трябва да изучавате позициите.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния. Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция.
Вие трябва да изучавате позициите.
Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете.
към втори вариант >>
Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния. Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите.
Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота.
Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание.
към втори вариант >>
Вие трябва да изучавате позициите.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния. Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота.
Вие трябва да изучавате позициите.
Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене.
към втори вариант >>
Най-първо ще взимате основните тонове.
(втори вариант)
Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния. Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите.
Най-първо ще взимате основните тонове.
Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията.
към втори вариант >>
Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”.
(втори вариант)
Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове.
Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”.
Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си.
към втори вариант >>
Поразходи се малко, и пак повтори тоновете.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”.
Поразходи се малко, и пак повтори тоновете.
Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората.
към втори вариант >>
Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание.
(втори вариант)
Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете.
Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание.
Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете.
към втори вариант >>
Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание.
Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене.
Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот.
към втори вариант >>
Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията.
(втори вариант)
Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене.
Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията.
После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика.
към втори вариант >>
После пей за себе си.
(втори вариант)
Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията.
После пей за себе си.
Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията.
към втори вариант >>
Никога не пейте за хората.
(втори вариант)
Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си.
Никога не пейте за хората.
За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша.
към втори вариант >>
За себе си ще пеете.
(втори вариант)
Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората.
За себе си ще пеете.
Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец.
към втори вариант >>
Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот.
(втори вариант)
Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете.
Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот.
А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял.
към втори вариант >>
А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика.
(втори вариант)
Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот.
А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика.
Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял. Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията.
(втори вариант)
После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика.
Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията.
Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял. Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша.
(втори вариант)
Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията.
Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша.
Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял. Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
Няма човек, който да не е създаден да не е певец.
(втори вариант)
За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша.
Няма човек, който да не е създаден да не е певец.
И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял. Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял.
(втори вариант)
Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец.
И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял.
Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
(втори вариант)
А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял.
Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.
към втори вариант >>
Изпейте сега “Зора се светла зазорява”.
(втори вариант)
Изпейте сега “Зора се светла зазорява”.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл.
Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие.
към втори вариант >>
Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл.
Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя.
Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти.
към втори вариант >>
Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл. Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя.
Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите.
Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти.
към втори вариант >>
Пеенето не е само удоволствие.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл. Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите.
Пеенето не е само удоволствие.
Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти. Но все таки музиката си има подбудителни причини.
към втори вариант >>
Без музика не може да се трансформира състоянието.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл. Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие.
Без музика не може да се трансформира състоянието.
Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти. Но все таки музиката си има подбудителни причини. Тя е като един проводник за развиване на някои дарби.
към втори вариант >>
Музиката не е удоволствие.
(втори вариант)
Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл. Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието.
Музиката не е удоволствие.
Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти. Но все таки музиката си има подбудителни причини. Тя е като един проводник за развиване на някои дарби. Има причини, които заставят хората да пеят.
към втори вариант >>
Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти.
(втори вариант)
Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие.
Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти.
Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти. Но все таки музиката си има подбудителни причини. Тя е като един проводник за развиване на някои дарби. Има причини, които заставят хората да пеят. Кога хората пеят най-вече?
към втори вариант >>
Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти.
(втори вариант)
Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти.
Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти.
Но все таки музиката си има подбудителни причини. Тя е като един проводник за развиване на някои дарби. Има причини, които заставят хората да пеят. Кога хората пеят най-вече? Кой започва пеенето?
към втори вариант >>
Но все таки музиката си има подбудителни причини.
(втори вариант)
Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти.
Но все таки музиката си има подбудителни причини.
Тя е като един проводник за развиване на някои дарби. Има причини, които заставят хората да пеят. Кога хората пеят най-вече? Кой започва пеенето? И в какъв тон?
към втори вариант >>
2.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико.
Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава.
Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.
към беседата >>
Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава.
Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето.
Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие.
към беседата >>
Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето.
Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето.
Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата.
към беседата >>
Тия дни те изразявали с числа.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето.
Тия дни те изразявали с числа.
Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели.
към беседата >>
Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа.
Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях.
Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели.
към беседата >>
Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.
И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях.
Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.
Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети.
към беседата >>
Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие.
Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.
Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие.
Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания.
към беседата >>
Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата.
Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие.
Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата.
Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието.
към беседата >>
Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели.
Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата.
Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели.
Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват.
към беседата >>
Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели.
Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели.
Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели.
Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк.
към беседата >>
Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети.
Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели.
Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети.
Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк.
към беседата >>
Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания.
Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети.
Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания.
Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски.
към беседата >>
Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието.
Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания.
Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието.
Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли.
към беседата >>
Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват.
Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието.
Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват.
Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина?
към беседата >>
Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк.
Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват.
Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк.
И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее.
към беседата >>
И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк.
Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк.
И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк.
Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея?
към беседата >>
Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски.
Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк.
Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски.
Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък?
към беседата >>
Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли.
Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски.
Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли.
Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина?
Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли.
Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина?
Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее.
Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина?
Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее.
Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея?
И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее.
Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея?
Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък?
Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея?
Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък?
За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък?
За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания.
Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде.
към беседата >>
Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания.
Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума.
Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята.
към беседата >>
Обаче, това не е достатъчно.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума.
Обаче, това не е достатъчно.
Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно.
Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш.
Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея.
към беседата >>
Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш.
Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него.
Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството.
към беседата >>
Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде.
Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него.
Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде.
Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек?
към беседата >>
Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята.
Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде.
Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята.
Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята.
Това е криво разбиране.
Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта.
към беседата >>
Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея.
Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране.
Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея.
Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества.
към беседата >>
Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството.
Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея.
Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството.
Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества. Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Къде ще отиде тогава човек?
Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството.
Къде ще отиде тогава човек?
Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества. Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва.
Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек?
Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва.
Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества. Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта.
Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва.
Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта.
Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества. Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества.
Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта.
Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества.
Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества.
Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.
към беседата >>
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо?
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо?
Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели.
към беседата >>
Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите.
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо?
Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите.
Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта.
към беседата >>
Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там.
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите.
Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там.
Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му.
към беседата >>
Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят.
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там.
Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят.
След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен.
към беседата >>
След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели.
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят.
След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели.
Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“.
към беседата >>
Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели.
Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели.
Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели.
От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет.
към беседата >>
От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта.
Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели.
От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта.
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност.
към беседата >>
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му.
Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта.
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му.
В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх.
към беседата >>
В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен.
Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му.
В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен.
Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого.
към беседата >>
Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“.
След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен.
Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“.
Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет.
Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“.
Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет.
Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност.
От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет.
Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност.
Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх.
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност.
Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх.
Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого.
В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх.
Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого.
Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого.
Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.
към беседата >>
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества?
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества?
Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят.
към беседата >>
Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася.
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества?
Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася.
Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема.
към беседата >>
Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения.
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася.
Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения.
Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън.
към беседата >>
Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения.
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения.
Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения.
Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея.
към беседата >>
Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа.
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения.
Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа.
Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се.
към беседата >>
Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят.
Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа.
Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят.
Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш.
към беседата >>
Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема.
Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят.
Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема.
И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си.
към беседата >>
И любовта не се възприема отвън.
Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема.
И любовта не се възприема отвън.
Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.
към беседата >>
Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея.
Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън.
Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея.
Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.
към беседата >>
Те се питат едни други, обичат ли се.
Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея.
Те се питат едни други, обичат ли се.
Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.
към беседата >>
Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш.
Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се.
Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш.
В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.
към беседата >>
В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си.
Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш.
В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си.
Ревниви са хората.
към беседата >>
Ревниви са хората.
И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си.
Ревниви са хората.
към беседата >>
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни.
Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата.
към беседата >>
Какво представя ревността?
Какво представя ревността?
Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод.
към беседата >>
Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни.
Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене.
Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога?
към беседата >>
Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.
Какво представя ревността?
Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.
Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска.
към беседата >>
Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене.
Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът.
От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа.
към беседата >>
Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека.
Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.
Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека.
Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш.
към беседата >>
От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът.
От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот.
Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него.
към беседата >>
Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека.
Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека.
Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека.
Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш.
към беседата >>
Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот.
Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота.
Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че Бог е ревнив.
Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека.
Казано е в Писанието, че Бог е ревнив.
Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия.
към беседата >>
Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата.
Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота.
Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата.
Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Това е крив превод.
Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив.
Това е крив превод.
Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах.
към беседата >>
Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога?
Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата.
Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога?
Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска.
Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод.
Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска.
Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека.
към беседата >>
Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа.
Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога?
Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа.
Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш.
Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска.
Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш.
Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства.
към беседата >>
Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него.
От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа.
Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него.
Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Живееш ли добре, ще благуваш.
Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш.
Живееш ли добре, ще благуваш.
Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах.
към беседата >>
Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него.
Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към беседата >>
Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия.
Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш.
Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия.
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията.
към беседата >>
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора.
Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
към беседата >>
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах.
Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия.
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах.
Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията.
към беседата >>
Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора.
Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие.
Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
към беседата >>
Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека.
Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах.
Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека.
Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието.
към беседата >>
Вие сте далеч от сцената на техния живот.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие.
Вие сте далеч от сцената на техния живот.
Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
към беседата >>
Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства.
Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека.
Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства.
Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди.
към беседата >>
Вие нямате никакво отношение към техните блага.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот.
Вие нямате никакво отношение към техните блага.
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв.
към беседата >>
Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах.
Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства.
Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах.
Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете?
към беседата >>
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага.
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар.
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв.
към беседата >>
Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията.
Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах.
Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията.
Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти.
към беседата >>
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар.
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен.
към беседата >>
Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията.
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията.
Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията.
Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца?
към беседата >>
Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието.
Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията.
Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието.
Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди.
Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието.
Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди.
Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв.
Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв.
струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете?
Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди.
Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете?
3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
струва захарта, 80 лв.
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв.
струва захарта, 80 лв.
остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти.
Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете?
3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти.
Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
остават за връщане, но джобът е празен.
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв.
остават за връщане, но джобът е празен.
Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти.
Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>
Какво придоби той от сметката на търговеца?
Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен.
Какво придоби той от сметката на търговеца?
Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение.
Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах.
към беседата >>
Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца?
Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение.
Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда.
Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати.
към беседата >>
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат.
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни.
към беседата >>
Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда.
Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят.
Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях.
към беседата >>
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата?
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат.
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата?
Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си.
към беседата >>
Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят.
Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях.
Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали.
към беседата >>
Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата?
Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи.
Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света.
към беседата >>
Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях.
Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат.
Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури?
към беседата >>
Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи.
Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си.
Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи.
към беседата >>
Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах.
В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат.
Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах.
Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес.
към беседата >>
Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си.
Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение.
Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи.
към беседата >>
Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати.
Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах.
Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати.
Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо?
към беседата >>
Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение.
Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни.
Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати.
към беседата >>
Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях.
Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати.
Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях.
В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях.
към беседата >>
Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си.
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни.
Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си.
Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати.
към беседата >>
В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали.
Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях.
В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали.
Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба.
към беседата >>
Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света.
Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си.
Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света.
Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители?
към беседата >>
Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури?
Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали.
Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури?
Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти.
към беседата >>
Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи.
Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света.
Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи.
Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им?
към беседата >>
Няма култура, която да е останала до днес.
Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури?
Няма култура, която да е останала до днес.
Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле.
към беседата >>
Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи.
Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи.
Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи.
Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина?
към беседата >>
Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо?
Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес.
Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо?
Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота.
към беседата >>
Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати.
Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи.
Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати.
Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи.
към беседата >>
Имало е нещо неустойчиво в тях.
Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо?
Имало е нещо неустойчиво в тях.
И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати.
Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати.
Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати.
Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба.
В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях.
И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба.
В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители?
Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати.
Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители?
Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти.
Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба.
В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти.
Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им?
Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители?
Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им?
Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле.
Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти.
Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле.
Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина?
Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им?
Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина?
Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота.
Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле.
Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота.
На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи.
Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина?
Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи.
Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
На този човек напълно може да се разчита.
Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота.
На този човек напълно може да се разчита.
към беседата >>
Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи.
Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто!
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто!
“ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
към беседата >>
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си.
Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели.
към беседата >>
“ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто!
“ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек.
Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си.
Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи.
То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи.
към беседата >>
Любовта внася ред и порядък в живота.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто! “ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек.
Любовта внася ред и порядък в живота.
Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи.
То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа.
След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто! “ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота.
Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа.
Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа.
След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си.
Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто! “ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа.
Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива.
В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си.
Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата.
Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто! “ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива.
В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
Началникът го прочел на няколко свои приятели.
Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата.
Началникът го прочел на няколко свои приятели.
Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
“ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.
към беседата >>
Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи.
Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели.
Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи.
По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
„Побеждавай злото чрез доброто“.
„Побеждавай злото чрез доброто“.
Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога.
към беседата >>
По този начин бедното дете реализирало своето желание.
То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи.
По този начин бедното дете реализирало своето желание.
към беседата >>
Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта.
„Побеждавай злото чрез доброто“.
Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта.
Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека.
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека.
Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога?
към беседата >>
Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта.
Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл.
В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н.
към беседата >>
Има ли желание да учи, човек всякога може да успее.
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека.
Има ли желание да учи, човек всякога може да успее.
Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо.
към беседата >>
В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл.
В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало.
Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата.
към беседата >>
Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо.
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее.
Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо.
Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не.
към беседата >>
Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало.
Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл.
Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не.
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо.
Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не.
Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство.
към беседата >>
Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл.
Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога.
Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа.
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не.
Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа.
Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове.
към беседата >>
Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия.
Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога.
Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия.
Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
Защо се интересува от съществуването на Бога?
Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа.
Защо се интересува от съществуването на Бога?
За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове. Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н.
Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия.
Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н.
Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
За да получи нещо.
Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога?
За да получи нещо.
Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове. Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
Не е въпрос до външното разрешаване на нещата.
В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н.
Не е въпрос до външното разрешаване на нещата.
Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не.
Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо.
Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не.
Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове. Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата.
Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.
към беседата >>
Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство.
Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не.
Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство.
Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове. Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
„Побеждавай злото чрез доброто“.
„Побеждавай злото чрез доброто“.
Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота?
към беседата >>
Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове.
Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство.
Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове.
Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
Този е правилният начин за побеждаване на злото.
„Побеждавай злото чрез доброто“.
Този е правилният начин за побеждаване на злото.
Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея.
към беседата >>
Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове.
Ако е беден, ни глас, ни ослушание.
към беседата >>
Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Този е правилният начин за побеждаване на злото.
Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото.
Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея.
към беседата >>
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости.
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости.
Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри.
към беседата >>
Злото никога не може да се унищожи, защото е жена.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото.
Злото никога не може да се унищожи, защото е жена.
Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо.
към беседата >>
Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях.
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости.
Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях.
Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има.
към беседата >>
Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви.
„Побеждавай злото чрез доброто“. Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена.
Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви.
Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората.
към беседата >>
Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни.
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях.
Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни.
Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света?
към беседата >>
Какво виждаме в живота?
„Побеждавай злото чрез доброто“. Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви.
Какво виждаме в живота?
Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават.
към беседата >>
Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи?
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни.
Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи?
Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света?
към беседата >>
Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея.
Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота?
Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея.
Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата.
към беседата >>
Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат.
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи?
Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат.
Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите.
към беседата >>
Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея.
Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея.
Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея.
Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота.
към беседата >>
Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри.
Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат.
Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри.
В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро.
към беседата >>
Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо.
Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея.
Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо.
Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто.
към беседата >>
В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има.
Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри.
В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има.
Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле.
към беседата >>
Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората.
Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо.
Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората.
Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината.
към беседата >>
Защо има лоши хора в света?
Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има.
Защо има лоши хора в света?
Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света?
към беседата >>
Грешките на хората не ни занимават.
Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората.
Грешките на хората не ни занимават.
Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач.
към беседата >>
Защо съществува злото в света?
Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света?
Защо съществува злото в света?
Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото?
към беседата >>
Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата.
Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават.
Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата.
Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето.
към беседата >>
Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите.
Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света?
Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите.
В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия?
към беседата >>
Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота.
Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата.
Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота.
За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня.
към беседата >>
В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро.
Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите.
В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро.
За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения.
към беседата >>
За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто.
Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота.
За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто.
Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето.
към беседата >>
За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле.
В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро.
За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле.
Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения.
към беседата >>
Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината.
Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто.
Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината.
Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
към беседата >>
Щом е така, защо хората виждат зло в света?
Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле.
Щом е така, защо хората виждат зло в света?
Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни.
към беседата >>
Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач.
Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината.
Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач.
Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората.
към беседата >>
Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото?
Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света?
Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото?
Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота.
към беседата >>
Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето.
Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач.
Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето.
Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината.
към беседата >>
Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия?
Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото?
Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия?
Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират.
към беседата >>
Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня.
Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето.
Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня.
Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината.
към беседата >>
Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения.
В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия?
Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения.
Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява.
към беседата >>
Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето.
За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня.
Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето.
Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили.
към беседата >>
Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения.
За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения.
Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения.
Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява.
към беседата >>
Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето.
Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта.
към беседата >>
Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни.
Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения.
Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни.
Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората.
Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората.
Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.
към беседата >>
Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота.
Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни.
Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота.
Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината.
Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората.
Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината.
Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня.
към беседата >>
Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират.
Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота.
Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират.
Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината.
Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината.
Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината.
Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си.
към беседата >>
Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява.
Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират.
Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява.
Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили.
Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината.
Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили.
Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат.
към беседата >>
Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява.
Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява.
Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява.
Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта.
Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили.
Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта.
Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява.
Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
към беседата >>
Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.
Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта.
Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.
Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Това са твърдения, които трябва да се докажат.
Това са твърдения, които трябва да се докажат.
Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести.
към беседата >>
Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня.
Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.
Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня.
Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Какво виждаме днес?
Това са твърдения, които трябва да се докажат.
Какво виждаме днес?
Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват.
към беседата >>
Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си.
Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня.
Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си.
Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес?
Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите.
Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво.
към беседата >>
Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат.
Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си.
Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат.
Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Те разполагат със силна армия срещу болестите.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите.
Те разполагат със силна армия срещу болестите.
Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н.
към беседата >>
Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат.
Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.
към беседата >>
Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите.
Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават.
От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си.
Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат.
към беседата >>
От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават.
От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести.
Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е.
към беседата >>
Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си.
Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите.
Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания?
към беседата >>
Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват.
Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести.
Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват.
Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую.
към беседата >>
Например, всяко добро дело, всяка сила са факти.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите.
Например, всяко добро дело, всяка сила са факти.
Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици?
към беседата >>
Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво.
Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват.
Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво.
Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина.
към беседата >>
Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти.
Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата.
Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха.
към беседата >>
Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н.
Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво.
Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н.
И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата.
Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот.
Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха.
към беседата >>
И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи.
Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н.
И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи.
Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат.
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот.
Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат.
Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му.
към беседата >>
Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е.
От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи.
Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е.
как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания?
Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат.
Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания?
Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят.
към беседата >>
как прилага своето верую.
Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е.
как прилага своето верую.
Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици?
Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания?
Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици?
Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството.
към беседата >>
Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина.
Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую.
Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина.
Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха.
Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици?
Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха.
Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората.
към беседата >>
Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина.
Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.
към беседата >>
Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха.
Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха.
Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха.
Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил.
към беседата >>
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно.
Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили.
към беседата >>
Те останаха след Христа да проповядват учението Му.
Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха.
Те останаха след Христа да проповядват учението Му.
Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават.
към беседата >>
Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно.
Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение.
Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света.
към беседата >>
Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят.
Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му.
Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят.
И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават.
към беседата >>
Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение.
Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие.
Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна.
към беседата >>
И до днес те продължават да работят за човечеството.
Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят.
И до днес те продължават да работят за човечеството.
И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес.
към беседата >>
Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие.
Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина.
Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение.
към беседата >>
И Христовият дух неуморно работи между хората.
Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството.
И Христовият дух неуморно работи между хората.
Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена.
към беседата >>
Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина.
Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува.
Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто.
към беседата >>
Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил.
Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората.
Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил.
Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена. И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили.
В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува.
Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили.
Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна.
към беседата >>
Има места на земята, които хората още не познават.
Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил.
Има места на земята, които хората още не познават.
Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена. И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
Същото може да се каже и за доброто и злото в света.
Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили.
Същото може да се каже и за доброто и злото в света.
В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават.
Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават.
Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават.
До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена. И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна.
Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света.
В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна.
Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес.
И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават.
До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес.
Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена. И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение.
Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна.
Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение.
Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена.
И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес.
Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена.
И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
Злото се явява като противодействие на доброто.
Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение.
Злото се явява като противодействие на доброто.
Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена.
И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.
към беседата >>
Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна.
Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто.
Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна.
При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
Сега, да оставим този въпрос настрана.
Сега, да оставим този въпрос настрана.
Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват.
към беседата >>
При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна.
При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.
към беседата >>
Не е важно, какво ще се открие в бъдеще.
Сега, да оставим този въпрос настрана.
Не е важно, какво ще се открие в бъдеще.
Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н.
към беседата >>
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие.
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие.
Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака?
към беседата >>
Важно е да се изучи открития, реалния свят.
Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще.
Важно е да се изучи открития, реалния свят.
Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка.
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие.
Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка.
Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот.
към беседата >>
Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля.
Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят.
Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля.
Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло.
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка.
Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло.
Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра.
към беседата >>
Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват.
Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля.
Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват.
Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва.
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло.
Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва.
Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“.
към беседата >>
Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват.
Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват.
Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват.
Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива.
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва.
Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива.
Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н.
Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват.
Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н.
Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака?
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива.
Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака?
За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н.
Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!
към беседата >>
За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот.
Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака?
За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот.
Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
„Побеждавай злото чрез доброто!
„Побеждавай злото чрез доброто!
“ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо.
към беседата >>
Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра.
Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот.
Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра.
В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
“ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта.
„Побеждавай злото чрез доброто!
“ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта.
Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие.
към беседата >>
В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“.
Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра.
В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“.
Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел.
„Побеждавай злото чрез доброто! “ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта.
Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел.
И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят.
към беседата >>
Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“.
Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.
към беседата >>
И сегашният живот на хората има смисъл.
„Побеждавай злото чрез доброто! “ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел.
И сегашният живот на хората има смисъл.
Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат.
Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага.
към беседата >>
Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света.
„Побеждавай злото чрез доброто! “ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл.
Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света.
Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат.
Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина.
Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта.
към беседата >>
Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо.
„Побеждавай злото чрез доброто! “ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света.
Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо.
Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина.
Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда.
Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката.
към беседата >>
Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие.
“ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо.
Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие.
Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда.
Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее.
Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди.
към беседата >>
Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят.
Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие.
Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят.
Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее.
Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията.
Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост.
към беседата >>
Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят.
Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.
към беседата >>
Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията.
Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага.
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила.
към беседата >>
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно.
Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си.
към беседата >>
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта.
Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага.
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта.
Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
към беседата >>
Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно.
Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло.
Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други.
към беседата >>
Радостта представя бащата, скръбта – майката.
Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта.
Радостта представя бащата, скръбта – майката.
Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
към беседата >>
Те трябва да представят апарат, подобен на радиото.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло.
Те трябва да представят апарат, подобен на радиото.
Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения.
към беседата >>
Майката скърби, страда, докато роди.
Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката.
Майката скърби, страда, докато роди.
Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
към беседата >>
Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото.
Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ.
Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече.
към беседата >>
Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост.
Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди.
Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост.
Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
към беседата >>
Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ.
Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота.
Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави.
към беседата >>
Детето представя мира, който майката е родила.
Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост.
Детето представя мира, който майката е родила.
Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива.
към беседата >>
Днес всеки трябва да се грижи за себе си.
И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота.
Днес всеки трябва да се грижи за себе си.
В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава.
към беседата >>
Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила.
Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
към беседата >>
В бъдеще всички ще се грижат едни за други.
Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си.
В бъдеще всички ще се грижат едни за други.
Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече.
към беседата >>
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения.
Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други.
Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения.
Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече.
Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения.
Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече.
Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави.
Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече.
Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави.
Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива.
Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива.
Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава.
Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави.
Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава.
Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива.
Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече.
В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава.
Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече.
Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Светът се приготвя за това време.
Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече.
Светът се приготвя за това време.
към беседата >>
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую.
Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта.
към беседата >>
Всички хора трябва да бъдат носители на новото.
Всички хора трябва да бъдат носители на новото.
Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.
към беседата >>
Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую.
Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа.
Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
към беседата >>
Каквито страдания да минавате, не се спъвайте.
Всички хора трябва да бъдат носители на новото.
Каквито страдания да минавате, не се спъвайте.
Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.
към беседата >>
Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа.
Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене.
Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя.
към беседата >>
Страданията носят условия за вечния мир в света.
Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте.
Страданията носят условия за вечния мир в света.
Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.
към беседата >>
Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене.
Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие.
Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето.
към беседата >>
Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.
Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за вечния мир в света.
Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.
към беседата >>
Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие.
Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.
Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.
към беседата >>
Побеждавайте злото чрез доброто.
Побеждавайте злото чрез доброто.
Турете любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
към беседата >>
Той не се е справил още със скръбта и радостта.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.
Той не се е справил още със скръбта и радостта.
Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването?
към беседата >>
Турете любовта като начало на живота, като мощна сила.
Побеждавайте злото чрез доброто.
Турете любовта като начало на живота, като мощна сила.
Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
към беседата >>
Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта.
Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест.
към беседата >>
Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел.
Побеждавайте злото чрез доброто. Турете любовта като начало на живота, като мощна сила.
Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел.
Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
към беседата >>
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя.
Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя.
Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа.
към беседата >>
Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
Побеждавайте злото чрез доброто. Турете любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел.
Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
към беседата >>
Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето.
Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя.
Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето.
При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния.
към беседата >>
При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.
Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето.
При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.
Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Какво показва огъването?
Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.
Какво показва огъването?
Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест.
Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването?
Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест.
Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа.
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест.
Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа.
Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния.
Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа.
Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния.
Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния.
Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.
към беседата >>
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой.
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой.
Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й.
към беседата >>
Характерен човек е онзи, който побеждава злото.
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой.
Характерен човек е онзи, който побеждава злото.
Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано.
към беседата >>
Как се побеждава злото?
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото.
Как се побеждава злото?
Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената.
към беседата >>
Злото може да се победи само чрез доброто и любовта.
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото?
Злото може да се победи само чрез доброто и любовта.
Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо?
към беседата >>
Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света.
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта.
Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света.
Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.
към беседата >>
Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й.
Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света.
Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й.
Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.
към беседата >>
Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано.
Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й.
Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано.
Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.
към беседата >>
Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената.
Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано.
Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената.
Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.
към беседата >>
Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо?
Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената.
Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо?
За да се примирят.
към беседата >>
За да се примирят.
Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо?
За да се примирят.
към беседата >>
Какво означава женитбата?
Какво означава женитбата?
Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни.
към беседата >>
Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека.
Какво означава женитбата?
Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека.
Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив.
към беседата >>
Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи.
Какво означава женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека.
Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи.
От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува.
към беседата >>
От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи.
Какво означава женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи.
От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи.
Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва.
към беседата >>
Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие.
Какво означава женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи.
Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие.
И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж.
към беседата >>
И едното, и другото разбиране са повърхностни.
Какво означава женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие.
И едното, и другото разбиране са повърхностни.
Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа.
към беседата >>
Никой никого не може да направи щастлив.
Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни.
Никой никого не може да направи щастлив.
Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса.
към беседата >>
Никой на никого не може да слугува.
Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив.
Никой на никого не може да слугува.
Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество.
към беседата >>
Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва.
От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува.
Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва.
Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж.
Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва.
Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж.
С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло.
към беседата >>
С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа.
И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж.
С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа.
Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си.
към беседата >>
Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса.
Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа.
Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса.
Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
към беседата >>
Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество.
Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса.
Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество.
С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото.
Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество.
С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото.
Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен.
към беседата >>
Това не значи, че жената е самото зло.
Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото.
Това не значи, че жената е самото зло.
Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада.
към беседата >>
Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си.
С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло.
Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си.
В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си.
В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен.
Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен.
Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
Пък и кладенецът трябва да бъде затворен.
С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен.
Пък и кладенецът трябва да бъде затворен.
Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада.
Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен.
Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада.
Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада.
Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената.
Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота.
към беседата >>
Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената.
Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си.
Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико.
към беседата >>
Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си.
Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена.
Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена.
Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек.
Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек.
Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е.
любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
любовта и мъдростта, като велики сили на живота.
Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е.
любовта и мъдростта, като велики сили на живота.
Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико.
Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота.
Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико.
Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.
към беседата >>
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности.
Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето.
към втори вариант >>
Без това начало вие нищо не можете да направите.
(втори вариант)
Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила.
Без това начало вие нищо не можете да направите.
Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот. Само тогава нещата ще се обяснят.
към втори вариант >>
Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности.
Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели.
И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми.
към втори вариант >>
Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот.
(втори вариант)
Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила. Без това начало вие нищо не можете да направите.
Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот.
Само тогава нещата ще се обяснят.
към втори вариант >>
И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели.
И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите.
Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята.
към втори вариант >>
Само тогава нещата ще се обяснят.
(втори вариант)
Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила. Без това начало вие нищо не можете да направите. Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот.
Само тогава нещата ще се обяснят.
към втори вариант >>
Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите.
Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите.
Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас.
към втори вариант >>
Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите.
Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми.
Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти.
към втори вариант >>
Имах вече един на небето.
(втори вариант)
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми.
Имах вече един на небето.
После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни.
към втори вариант >>
После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми.
(втори вариант)
Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето.
После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми.
После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си.
към втори вариант >>
После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята.
(втори вариант)
И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми.
После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята.
Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас.
(втори вариант)
Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята.
Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас.
Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Те са същества съвършено чисти.
(втори вариант)
Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас.
Те са същества съвършено чисти.
Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни.
(втори вариант)
Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти.
Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни.
Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие.
(втори вариант)
Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие.
Малцина имат ясна представа за живота. Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.
към втори вариант >>
Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си.
(втори вариант)
После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни.
Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си.
После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Малцина имат ясна представа за живота.
(втори вариант)
Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие.
Малцина имат ясна представа за живота.
Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.
към втори вариант >>
После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
(втори вариант)
После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си.
После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
към втори вариант >>
Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.
(втори вариант)
Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие. Малцина имат ясна представа за живота.
Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.
към втори вариант >>
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят.
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят.
Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил.
към втори вариант >>
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света.
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света.
И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави.
към втори вариант >>
Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й.
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят.
Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й.
Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук.
към втори вариант >>
И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът.
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света.
И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът.
Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата.
към втори вариант >>
Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата.
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й.
Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата.
Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме.
към втори вариант >>
Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота.
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът.
Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота.
Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него.
към втори вариант >>
Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата.
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата.
Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата.
„Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие?
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота.
Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие?
Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
„Кой там?
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата.
„Кой там?
" „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея.
към втори вариант >>
Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него.
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие?
Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него.
Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
" „Аз съм Архангел Михаил.
(втори вариант)
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там?
" „Аз съм Архангел Михаил.
Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави.
(втори вариант)
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него.
Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави.
Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук.
(втори вариант)
Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил.
Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук.
Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата.
(втори вариант)
И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави.
Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата.
Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
Няма ме.
(втори вариант)
Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук.
Няма ме.
Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него.
(втори вариант)
Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата.
Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него.
Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея.
(втори вариант)
Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме.
Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея.
С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Какво ще ни ползва то тогава?
(втори вариант)
Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него.
Какво ще ни ползва то тогава?
към втори вариант >>
С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея.
(втори вариант)
„Кой там? " „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея.
С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея.
Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени.
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени.
Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Още искам да поживея."
(втори вариант)
" „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея.
Още искам да поживея."
към втори вариант >>
Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот?
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени.
Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот?
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва.
към втори вариант >>
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания.
Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане.
към втори вариант >>
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева.
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот?
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева.
Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет.
към втори вариант >>
Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания.
Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения.
Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят.
към втори вариант >>
Бакалинът взима парите и прави сметка.
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева.
Бакалинът взима парите и прави сметка.
Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения.
Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е.
Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи.
към втори вариант >>
Захарта струва двадесет лева.
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка.
Захарта струва двадесет лева.
„Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е.
Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг.
Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно.
към втори вариант >>
„Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена.
(втори вариант)
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева.
„Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена.
Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг.
Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е.
Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Той му дава захарта и мющерията си тръгва.
(втори вариант)
Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена.
Той му дава захарта и мющерията си тръгва.
Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане.
(втори вариант)
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е.
Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане.
Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Кажи осемдесет. Осемдесет.
(втори вариант)
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва.
Кажи осемдесет. Осемдесет.
И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят.
(втори вариант)
Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане.
Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят.
Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме?
към втори вариант >>
И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
(втори вариант)
Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет.
И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
към втори вариант >>
Човек със себе си я носи.
(втори вариант)
Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят.
Човек със себе си я носи.
Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш?
към втори вариант >>
Питам сега, сметката уравнена ли е?
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е?
И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно.
(втори вариант)
Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи.
Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно.
Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е?
И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач.
Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата.
(втори вариант)
Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно.
Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата.
Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Кажи осемдесет лева.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач.
Кажи осемдесет лева.
Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?
(втори вариант)
Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата.
Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?
" То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева.
Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба.
Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
" То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме?
(втори вариант)
Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?
" То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме?
Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Парите са в бакалина, а захарта е в този българин.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба.
Парите са в бакалина, а захарта е в този българин.
Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш?
(втори вариант)
Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме?
Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш?
Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин.
Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
към втори вариант >>
Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
(втори вариант)
Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме? " То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш?
Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Та какви ли теории не са създадени днес.
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес.
Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него?
към втори вариант >>
Що е ревността?
(втори вариант)
Що е ревността?
То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме.
към втори вариант >>
Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето.
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес.
Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето.
Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл.
към втори вариант >>
То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота.
(втори вариант)
Що е ревността?
То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота.
Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност.
към втори вариант >>
Това е само за поощрение.
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето.
Това е само за поощрение.
Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш.
(втори вариант)
Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота.
Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш.
Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим.
към втори вариант >>
Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота.
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение.
Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота.
Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека.
(втори вариант)
Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш.
Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека.
Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни.
към втори вариант >>
Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота.
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота.
Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота.
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
Възможно е.
(втори вариант)
Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека.
Възможно е.
В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той.
към втори вариант >>
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него?
(втори вариант)
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота.
Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него?
Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме.
(втори вариант)
Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е.
В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме.
В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора?
към втори вариант >>
Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл.
(втори вариант)
Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него?
Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл.
Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
В него няма ревност.
(втори вариант)
То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме.
В него няма ревност.
Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите.
към втори вариант >>
Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
(втори вариант)
Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл.
Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
към втори вариант >>
Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим.
(втори вариант)
Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност.
Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим.
Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите.
към втори вариант >>
Тогава ще имаме обратния процес.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес.
И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете.
към втори вариант >>
Той ни оставя абсолютно свободни.
(втори вариант)
Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим.
Той ни оставя абсолютно свободни.
Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал?
към втори вариант >>
И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес.
И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота.
Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава?
към втори вариант >>
Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той.
(втори вариант)
Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни.
Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той.
Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил?
към втори вариант >>
Ние казваме - Господ ще го оправи.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота.
Ние казваме - Господ ще го оправи.
В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят?
към втори вариант >>
Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора?
(втори вариант)
В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той.
Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора?
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът.
към втори вариант >>
В това има двояко разбиране.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи.
В това има двояко разбиране.
Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо.
към втори вариант >>
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите.
(втори вариант)
В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора?
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите.
Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената.
към втори вариант >>
Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране.
Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи.
Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си.
към втори вариант >>
Ако пък използвате условията добре, ще спечелите.
(втори вариант)
Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите.
Ако пък използвате условията добре, ще спечелите.
Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията.
към втори вариант >>
Питат сина кой ще плати дълговете.
(втори вариант)
Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи.
Питат сина кой ще плати дълговете.
„Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата.
към втори вариант >>
Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал?
(втори вариант)
Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите.
Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал?
И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието.
към втори вариант >>
„Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава?
(втори вариант)
И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете.
„Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава?
Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата.
към втори вариант >>
И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил?
(втори вариант)
Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал?
И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил?
Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка.
към втори вариант >>
Ако баща му е на онзи свят?
(втори вариант)
Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава?
Ако баща му е на онзи свят?
И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
Богатият, това е мъжът.
(втори вариант)
Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил?
Богатият, това е мъжът.
Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди.
към втори вариант >>
И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо.
(втори вариант)
В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят?
И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо.
То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
Сиромашията, това е жената.
(втори вариант)
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът.
Сиромашията, това е жената.
А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят.
към втори вариант >>
То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си.
(втори вариант)
Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо.
То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си.
Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията.
(втори вариант)
Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената.
А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията.
Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете.
към втори вариант >>
Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата.
(втори вариант)
Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си.
Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата.
Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието.
(втори вариант)
Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията.
Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието.
Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата.
(втори вариант)
„Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата.
Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата.
Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка.
(втори вариант)
И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието.
Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка.
Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
(втори вариант)
Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата.
Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
към втори вариант >>
Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди.
(втори вариант)
Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка.
Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди.
Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
В сегашните хора няма и това желание.
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание.
Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат.
към втори вариант >>
Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят.
(втори вариант)
Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди.
Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят.
Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
Те искат да им се докаже, че Бог съществува.
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание.
Те искат да им се докаже, че Бог съществува.
Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо.
към втори вариант >>
Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете.
(втори вариант)
А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят.
Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете.
Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
Но защо им е този Господ?
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува.
Но защо им е този Господ?
Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него.
към втори вариант >>
Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
(втори вариант)
Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете.
Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>
Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не.
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ?
Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не.
Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание.
към втори вариант >>
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят.
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят.
Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не.
Нищо повече.
Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението.
към втори вариант >>
Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания.
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят.
Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания.
Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси.
към втори вариант >>
Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат.
(втори вариант)
В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече.
Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат.
Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда.
към втори вариант >>
Вие се сърдите на невидимия свят. Защо?
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания.
Вие се сърдите на невидимия свят. Защо?
Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси.
към втори вариант >>
Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо.
(втори вариант)
Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат.
Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо.
Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки.
към втори вариант >>
Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите.
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо?
Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите.
Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него.
(втори вариант)
Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо.
Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него.
И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат.
към втори вариант >>
Питам, кому се гневите?
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите.
Питам, кому се гневите?
Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание.
(втори вариант)
Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него.
И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание.
Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора.
към втори вариант >>
Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати.
(втори вариант)
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите?
Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати.
Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
Сега, разбира се, това е положението.
(втори вариант)
Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание.
Сега, разбира се, това е положението.
При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците?
към втори вариант >>
Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси.
(втори вариант)
Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати.
Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси.
Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
При сегашните условия в света съществува една голяма неправда.
(втори вариант)
Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението.
При сегашните условия в света съществува една голяма неправда.
Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство.
към втори вариант >>
Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси.
(втори вариант)
Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси.
Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси.
Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки.
(втори вариант)
Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда.
Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки.
Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри.
към втори вариант >>
Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
(втори вариант)
Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси.
Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
към втори вариант >>
Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат.
(втори вариант)
Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки.
Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат.
Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие.
към втори вариант >>
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили.
Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии.
към втори вариант >>
Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора.
(втори вариант)
И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат.
Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора.
Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има.
към втори вариант >>
Тогава хората са живели дълъг живот.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили.
Тогава хората са живели дълъг живот.
Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това?
към втори вариант >>
Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците?
(втори вариант)
Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора.
Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците?
Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света.
към втори вариант >>
Имало е много културни хора.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот.
Имало е много културни хора.
Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара.
към втори вариант >>
Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство.
(втори вариант)
При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците?
Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство.
Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота.
към втори вариант >>
Те не са били така прости.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора.
Те не са били така прости.
В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания.
към втори вариант >>
Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри.
(втори вариант)
Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство.
Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри.
Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?
към втори вариант >>
В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости.
В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора.
Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости.
към втори вариант >>
Има един закон на съответствие.
(втори вариант)
Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри.
Има един закон на съответствие.
Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала.
към втори вариант >>
Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии.
(втори вариант)
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора.
Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии.
Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво.
към втори вариант >>
Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има.
(втори вариант)
Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие.
Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има.
Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро.
към втори вариант >>
Каква култура е това?
(втори вариант)
Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии.
Каква култура е това?
Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти.
към втори вариант >>
Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света.
(втори вариант)
Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има.
Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света.
Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо.
към втори вариант >>
Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара.
(втори вариант)
Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това?
Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара.
Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле.
към втори вариант >>
Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота.
(втори вариант)
Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света.
Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота.
Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото?
към втори вариант >>
Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания.
(втори вариант)
Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара.
Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания.
Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?
(втори вариант)
Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота.
Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?
" Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме?
към втори вариант >>
Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости.
(втори вариант)
В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания.
Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости.
И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега.
към втори вариант >>
" Питаме ние философски защо природата ги е създала.
(втори вариант)
Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?
" Питаме ние философски защо природата ги е създала.
Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението.
към втори вариант >>
И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво.
(втори вариант)
Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости.
И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво.
Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж.
към втори вариант >>
Бог, който създаде света, създаде всичко добро.
(втори вариант)
Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала.
Бог, който създаде света, създаде всичко добро.
И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри.
към втори вариант >>
Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти.
(втори вариант)
Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво.
Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти.
Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ.
към втори вариант >>
И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо.
(втори вариант)
Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро.
И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо.
Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва.
към втори вариант >>
Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле.
(втори вариант)
Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти.
Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле.
Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
Питам, кое е правото?
(втори вариант)
Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо.
Питам, кое е правото?
Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно?
към втори вариант >>
Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти.
(втори вариант)
Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле.
Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти.
То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света? " Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото?
Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме?
Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той?
към втори вариант >>
То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега.
(втори вариант)
Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти.
То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега.
Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението.
(втори вариант)
" Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме?
Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението.
А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота.
към втори вариант >>
Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж.
(втори вариант)
И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега.
Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж.
Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
А за всички останали дни каза, че са били добри.
(втори вариант)
Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението.
А за всички останали дни каза, че са били добри.
Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро.
към втори вариант >>
Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ.
(втори вариант)
Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж.
Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ.
И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва.
(втори вариант)
И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри.
Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва.
Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
(втори вариант)
Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ.
И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
към втори вариант >>
Питам сега, кое мнение е вярно?
(втори вариант)
Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва.
Питам сега, кое мнение е вярно?
Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
И казва Павел: „Побеждавайте!
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте!
" По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа.
към втори вариант >>
Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той?
(втори вариант)
Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно?
Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той?
Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
" По какъв начин?
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте!
" По какъв начин?
Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът.
към втори вариант >>
Той ще изнесе все отрицателни факти за живота.
(втори вариант)
Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той?
Той ще изнесе все отрицателни факти за живота.
И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
Злото чрез доброто.
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте! " По какъв начин?
Злото чрез доброто.
Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес.
към втори вариант >>
И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро.
(втори вариант)
А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота.
И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро.
Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
Внесете любовта като начало, като едно оръжие.
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте! " По какъв начин? Злото чрез доброто.
Внесете любовта като начало, като едно оръжие.
Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът.
към втори вариант >>
Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро.
Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
към втори вариант >>
Порядъкът вложи като основа.
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте! " По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие.
Порядъкът вложи като основа.
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване.
към втори вариант >>
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо.
Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията.
към втори вариант >>
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа.
(втори вариант)
И казва Павел: „Побеждавайте! " По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа.
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа.
Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли.
към втори вариант >>
Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо.
Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света.
Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията.
към втори вариант >>
Прогресът пък е смисълът.
(втори вариант)
" По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа.
Прогресът пък е смисълът.
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират.
към втори вариант >>
Доброто и злото се координират.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света.
Доброто и злото се координират.
Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето.
към втори вариант >>
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес.
(втори вариант)
Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът.
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес.
Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново.
към втори вариант >>
Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират.
Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света.
Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето.
към втори вариант >>
Прогресът е смисълът.
(втори вариант)
Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес.
Прогресът е смисълът.
Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци.
към втори вариант >>
Дето се намалява доброто, намалява се и злото.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света.
Дето се намалява доброто, намалява се и злото.
Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат.
към втори вариант >>
Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване.
(втори вариант)
Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът.
Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване.
Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията.
(втори вариант)
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото.
Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията.
Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите.
към втори вариант >>
Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли.
(втори вариант)
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване.
Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли.
Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията.
(втори вариант)
Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията.
Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията.
Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите.
към втори вариант >>
Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират.
(втори вариант)
Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли.
Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират.
Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето.
(втори вариант)
Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията.
Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето.
Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се?
към втори вариант >>
Те не можаха да изнесат нещо ново.
(втори вариант)
Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират.
Те не можаха да изнесат нещо ново.
Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето.
(втори вариант)
Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето.
Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето.
Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават.
към втори вариант >>
Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци.
(втори вариант)
Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново.
Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци.
Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат.
(втори вариант)
Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето.
Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат.
Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават.
към втори вариант >>
Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
(втори вариант)
Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци.
Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
към втори вариант >>
Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите.
(втори вариант)
Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат.
Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите.
Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести.
към втори вариант >>
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши.
Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът?
към втори вариант >>
Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите.
(втори вариант)
Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите.
Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите.
Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши.
Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш.
Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа.
към втори вариант >>
Но болестите намаляват ли се?
(втори вариант)
Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите.
Но болестите намаляват ли се?
Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още.
към втори вариант >>
Какво казва някой?
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш.
Какво казва някой?
Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът?
към втори вариант >>
Не само че не се намаляват, но се и увеличават.
(втори вариант)
Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се?
Не само че не се намаляват, но се и увеличават.
Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не.
към втори вариант >>
Какво нещо е животът?
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой?
Какво нещо е животът?
Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел.
към втори вариант >>
Не е лошото в това, че болестите се увеличават.
(втори вариант)
Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават.
Не е лошото в това, че болестите се увеличават.
Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин?
към втори вариант >>
Животът е любов, която трябва да се тури като начало.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът?
Животът е любов, която трябва да се тури като начало.
Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое?
към втори вариант >>
Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести.
(втори вариант)
Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават.
Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести.
Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение.
към втори вариант >>
Какво нещо е порядъкът?
(втори вариант)
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало.
Какво нещо е порядъкът?
То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога?
към втори вариант >>
Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства.
(втори вариант)
Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести.
Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства.
Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика.
към втори вариант >>
То е основа.
(втори вариант)
Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът?
То е основа.
А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още.
(втори вариант)
Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства.
Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още.
Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика.
към втори вариант >>
А какво нещо е прогресът?
(втори вариант)
Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа.
А какво нещо е прогресът?
Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не.
(втори вариант)
Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още.
Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не.
Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели.
към втори вариант >>
Той е цел.
(втори вариант)
Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът?
Той е цел.
Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин?
(втори вариант)
Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не.
Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин?
Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра.
към втори вариант >>
Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое?
(втори вариант)
Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел.
Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое?
Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение.
(втори вариант)
Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин?
Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение.
Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
Или че принадлежи на Бога?
(втори вариант)
Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое?
Или че принадлежи на Бога?
А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика.
(втори вариант)
Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение.
Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика.
Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
(втори вариант)
То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога?
А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
към втори вариант >>
Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика.
(втори вариант)
Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика.
Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика.
Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо!
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо!
" Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н.
към втори вариант >>
Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели.
(втори вариант)
Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика.
Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели.
Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
" Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо!
" Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш.
Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма.
към втори вариант >>
Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра.
(втори вариант)
Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели.
Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра.
Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо! " Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш.
Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел.
Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши.
към втори вариант >>
Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
(втори вариант)
Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра.
Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
към втори вариант >>
Стават такива размествания.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо! " Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел.
Стават такива размествания.
По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие.
В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие.
към втори вариант >>
По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо! " Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания.
По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите.
Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
В природата съществуват две състояния.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие.
В природата съществуват две състояния.
Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина.
към втори вариант >>
Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо! " Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите.
Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н.
Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния.
Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние.
Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала.
към втори вариант >>
Въпросът не седи по външната форма.
(втори вариант)
" Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н.
Въпросът не седи по външната форма.
Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние.
Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение.
Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина.
към втори вариант >>
Той трябва кардинално да се разреши.
(втори вариант)
Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма.
Той трябва кардинално да се разреши.
Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение.
Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение.
Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние.
към втори вариант >>
Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
(втори вариант)
Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши.
Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
към втори вариант >>
Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие.
(втори вариант)
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение.
Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие.
Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства?
към втори вариант >>
Побеждавай злото чрез доброто.
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто.
А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше.
към втори вариант >>
Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина.
(втори вариант)
В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие.
Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина.
Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов?
към втори вариант >>
А ние искаме да унищожим злото.
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто.
А ние искаме да унищожим злото.
Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата.
към втори вариант >>
Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала.
(втори вариант)
Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина.
Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала.
И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе.
към втори вариант >>
Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури.
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото.
Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури.
И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали.
към втори вариант >>
И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина.
(втори вариант)
Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала.
И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина.
И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
И знаете ли колко е плакал мъжът за жената?
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури.
И знаете ли колко е плакал мъжът за жената?
„Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали.
към втори вариант >>
И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние.
(втори вариант)
Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина.
И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние.
Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
„Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше.
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената?
„Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше.
Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя.
към втори вариант >>
Питам тогава, де ще се явят горещите чувства?
(втори вариант)
Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние.
Питам тогава, де ще се явят горещите чувства?
Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
Много работна жена беше.
(втори вариант)
Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше.
Много работна жена беше.
Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов?
(втори вариант)
Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства?
Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов?
На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата.
(втори вариант)
А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше.
Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата.
Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата.
към втори вариант >>
На живота в тебе.
(втори вариант)
Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов?
На живота в тебе.
Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали.
(втори вариант)
Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата.
Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали.
Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
Като съпротивление на злото се явява доброто.
(втори вариант)
И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе.
Като съпротивление на злото се явява доброто.
към втори вариант >>
Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали.
(втори вариант)
И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали.
Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали.
За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
Едно съответствие има навсякъде.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде.
Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания.
към втори вариант >>
За човешките погрешки аз и дума не правя.
(втори вариант)
„Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали.
За човешките погрешки аз и дума не правя.
Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
Разбира се, вие взимате злото като постъпка.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде.
Разбира се, вие взимате злото като постъпка.
То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака.
към втори вариант >>
Това е до неразбиране на нещата.
(втори вариант)
Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя.
Това е до неразбиране на нещата.
Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка.
То е друг въпрос.
Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил.
към втори вариант >>
Ние често правим зло, което не е в реда на нещата.
(втори вариант)
Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата.
Ние често правим зло, което не е в реда на нещата.
Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
Една постъпка може да бъде лоша.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос.
Една постъпка може да бъде лоша.
Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро.
към втори вариант >>
Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
(втори вариант)
Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата.
Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
към втори вариант >>
Това не е зло.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша.
Това не е зло.
Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството.
към втори вариант >>
Злото съществува, а доброто се проявява.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява.
Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние.
към втори вариант >>
Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания.
(втори вариант)
Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло.
Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания.
Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Тази е разликата.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява.
Тази е разликата.
Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто.
към втори вариант >>
Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака.
(втори вариант)
Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания.
Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака.
Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата.
Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност.
Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото.
към втори вариант >>
Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил.
(втори вариант)
То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака.
Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил.
Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност.
Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат.
Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото.
към втори вариант >>
Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро.
(втори вариант)
Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил.
Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро.
Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат.
Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто.
Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото?
към втори вариант >>
Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството.
(втори вариант)
Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро.
Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството.
В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние.
(втори вариант)
Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто.
Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние.
Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло.
към втори вариант >>
В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
(втори вариант)
Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството.
В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
към втори вариант >>
Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто.
(втори вариант)
Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние.
Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто.
И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина.
към втори вариант >>
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света.
За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение.
към втори вариант >>
И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото.
(втори вариант)
Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто.
И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото.
Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината.
към втори вариант >>
За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания?
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света.
За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания?
Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката.
към втори вариант >>
Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото.
(втори вариант)
Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото.
Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото.
Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво.
към втори вариант >>
Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания?
Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания.
Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила.
към втори вариант >>
Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото?
(втори вариант)
Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото.
Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото?
Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта.
към втори вариант >>
Например вие имате страдание и радост.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания.
Например вие имате страдание и радост.
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние.
към втори вариант >>
Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло.
(втори вариант)
Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото?
Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло.
Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня.
към втори вариант >>
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост.
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта.
Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
към втори вариант >>
Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина.
(втори вариант)
Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло.
Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина.
Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите.
към втори вариант >>
Едно обяснение.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта.
Едно обяснение.
Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно.
към втори вариант >>
Той е дете и на светлината, и на тъмнината.
(втори вариант)
И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина.
Той е дете и на светлината, и на тъмнината.
Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината.
към втори вариант >>
Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката.
(втори вариант)
За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение.
Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката.
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината.
към втори вариант >>
Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво.
(втори вариант)
Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината.
Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво.
И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината.
към втори вариант >>
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила.
(втори вариант)
Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката.
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила.
Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината.
към втори вариант >>
И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта.
(втори вариант)
Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво.
И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта.
И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината.
към втори вариант >>
Скръбта е едно пасивно състояние.
(втори вариант)
Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила.
Скръбта е едно пасивно състояние.
Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш.
към втори вариант >>
И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня.
(втори вариант)
Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта.
И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня.
Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината.
към втори вариант >>
Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
(втори вариант)
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние.
Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина.
към втори вариант >>
Обратни са белезите.
(втори вариант)
Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня.
Обратни са белезите.
Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези.
към втори вариант >>
Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно.
(втори вариант)
Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно.
Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо.
към втори вариант >>
Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината.
(втори вариант)
Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите.
Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината.
А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината.
(втори вариант)
Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно.
Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината.
Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш.
към втори вариант >>
А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината.
(втори вариант)
Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината.
А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината.
Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината.
(втори вариант)
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината.
Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината.
То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината.
(втори вариант)
И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината.
Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината.
Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
То е едно състояние, в което можеш да си починеш.
(втори вариант)
Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината.
То е едно състояние, в което можеш да си починеш.
Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината.
(втори вариант)
И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината.
Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината.
Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина.
(втори вариант)
Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш.
Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина.
Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези.
(втори вариант)
Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината.
Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези.
Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо.
(втори вариант)
Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина.
Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо.
Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
(втори вариант)
Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези.
Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
към втори вариант >>
Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш.
(втори вариант)
Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо.
Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш.
Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата.
То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина.
към втори вариант >>
Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
(втори вариант)
Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш.
Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
към втори вариант >>
То е едно преповторение на един закон.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата.
То е едно преповторение на един закон.
И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо.
към втори вариант >>
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме.
Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле.
към втори вариант >>
И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон.
И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава.
Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст.
към втори вариант >>
Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме.
Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето.
Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие.
към втори вариант >>
Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава.
Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората.
Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд.
към втори вариант >>
Има едно вътрешно изкуство за живота.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето.
Има едно вътрешно изкуство за живота.
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават.
към втори вариант >>
Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората.
Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си.
Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер.
към втори вариант >>
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота.
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира.
До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така.
към втори вариант >>
Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина.
(втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си.
Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина.
А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее.
към втори вариант >>
До това време трябва да има едно противоречие у нас.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира.
До това време трябва да има едно противоречие у нас.
Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори.
към втори вариант >>
А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо.
(втори вариант)
То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина.
А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо.
Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно.
към втори вариант >>
Това се отнася до физическото поле.
(втори вариант)
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас.
Това се отнася до физическото поле.
Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо?
към втори вариант >>
Всякога в природата съществува един контраст.
(втори вариант)
И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо.
Всякога в природата съществува един контраст.
Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си.
към втори вариант >>
Там всякога трябва да има едно противоречие.
(втори вариант)
Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле.
Там всякога трябва да има едно противоречие.
В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест.
към втори вариант >>
Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд.
(втори вариант)
Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст.
Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд.
Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават.
(втори вариант)
Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие.
В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават.
Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа.
към втори вариант >>
Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер.
(втори вариант)
Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд.
Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер.
Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
Сега вие може да запитате защо работите стават така.
(втори вариант)
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават.
Сега вие може да запитате защо работите стават така.
Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия.
към втори вариант >>
Такъв човек не може да живее.
(втори вариант)
Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер.
Такъв човек не може да живее.
Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори.
(втори вариант)
До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така.
Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори.
Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа.
към втори вариант >>
Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно.
(втори вариант)
А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее.
Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно.
Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо?
(втори вариант)
Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори.
Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо?
Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи.
към втори вариант >>
Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си.
(втори вариант)
Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно.
Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си.
Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
Защото е турена върху нея една тежест.
(втори вариант)
Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо?
Защото е турена върху нея една тежест.
Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива.
към втори вариант >>
Няма никакъв прогрес.
(втори вариант)
Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си.
Няма никакъв прогрес.
към втори вариант >>
Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа.
(втори вариант)
В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест.
Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа.
Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината.
към втори вариант >>
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат.
Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите.
към втори вариант >>
Огъването е една възможност да се произведе една енергия.
(втори вариант)
Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа.
Огъването е една възможност да се произведе една енергия.
Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат.
Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца.
Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт.
към втори вариант >>
Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа.
(втори вариант)
Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия.
Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа.
Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца.
Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат.
Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт.
към втори вариант >>
Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи.
(втори вариант)
Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа.
Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи.
Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат.
Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват.
Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо.
към втори вариант >>
Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива.
(втори вариант)
Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи.
Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива.
Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват.
Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите.
За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот?
към втори вариант >>
Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината.
(втори вариант)
Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива.
Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината.
Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите.
(втори вариант)
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите.
За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите.
Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично.
към втори вариант >>
Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
(втори вариант)
Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината.
Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
към втори вариант >>
Защото всяко добро дело е един факт.
(втори вариант)
Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите.
Защото всяко добро дело е един факт.
Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици.
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер.
Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си.
към втори вариант >>
Всяка сила е един факт.
(втори вариант)
Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт.
Всяка сила е един факт.
Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха?
към втори вариант >>
Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер.
Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото.
Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума.
към втори вариант >>
Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо.
(втори вариант)
Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт.
Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо.
Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него.
към втори вариант >>
Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото.
Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска.
Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената.
към втори вариант >>
Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот?
(втори вариант)
Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо.
Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот?
Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше.
към втори вариант >>
Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска.
Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят.
По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената?
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично.
(втори вариант)
За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот?
Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично.
Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят.
По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш.
Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота.
към втори вариант >>
Но Исус Христос имаше дванадесет ученици.
(втори вариант)
Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично.
Но Исус Христос имаше дванадесет ученици.
Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш.
Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си.
Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува.
към втори вариант >>
Подир него ли ходеха?
(втори вариант)
Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици.
Подир него ли ходеха?
Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума.
(втори вариант)
Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си.
Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума.
Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Подир него.
(втори вариант)
Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха?
Подир него.
Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената.
(втори вариант)
Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума.
Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената.
Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие.
към втори вариант >>
Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше.
(втори вариант)
Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него.
Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше.
Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
Какви отношения имат мъжа и жената?
(втори вариант)
Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената.
Какви отношения имат мъжа и жената?
Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране.
към втори вариант >>
Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше.
Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
към втори вариант >>
Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота.
(втори вариант)
По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената?
Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота.
Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил.
Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос.
към втори вариант >>
Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува.
(втори вариант)
Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота.
Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува.
Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви.
към втори вариант >>
Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил.
Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме.
От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света.
към втори вариант >>
Това е повърхностно разбиране на живота.
(втори вариант)
Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува.
Това е повърхностно разбиране на живота.
Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса.
към втори вариант >>
От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме.
От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва.
Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята.
към втори вариант >>
Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие.
(втори вариант)
Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота.
Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие.
И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена.
към втори вариант >>
Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва.
Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят.
Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад.
към втори вариант >>
И това е много повърхностно разбиране.
(втори вариант)
Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие.
И това е много повърхностно разбиране.
Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв.
към втори вариант >>
Та и Христос още днес работи на земята.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят.
Та и Христос още днес работи на земята.
Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине.
към втори вариант >>
Жената е полюс.
(втори вариант)
Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране.
Жената е полюс.
Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята.
Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос.
Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде?
към втори вариант >>
Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви.
(втори вариант)
Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс.
Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви.
Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света.
(втори вариант)
Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос.
Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света.
Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде.
към втори вариант >>
Това са два полюса.
(втори вариант)
Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви.
Това са два полюса.
За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята.
(втори вариант)
От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света.
Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята.
Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали.
към втори вариант >>
За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена.
(втори вариант)
Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса.
За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена.
Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад.
(втори вариант)
Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята.
Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад.
За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена.
към втори вариант >>
Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв.
(втори вариант)
И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена.
Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв.
Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине.
(втори вариант)
Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад.
За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине.
Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят.
към втори вариант >>
Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
(втори вариант)
Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв.
Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
към втори вариант >>
Казвате: „Де ще отиде?
(втори вариант)
Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине.
Казвате: „Де ще отиде?
" На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят.
към втори вариант >>
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото.
Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака.
към втори вариант >>
" На друго място ще отиде.
(втори вариант)
Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде?
" На друго място ще отиде.
Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито.
към втори вариант >>
Не поставяйте това като противоречие.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото.
Не поставяйте това като противоречие.
То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави.
към втори вариант >>
Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали.
(втори вариант)
Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде.
Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали.
Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма.
към втори вариант >>
То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие.
То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала.
Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло.
към втори вариант >>
Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали.
Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена.
Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала.
Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака.
Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят.
(втори вариант)
За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена.
Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят.
Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака.
Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи.
Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят.
(втори вариант)
Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят.
Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят.
Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака.
(втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи.
Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака.
В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
Това е, което е открито.
(втори вариант)
" На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят.
Това е, което е открито.
Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави.
(втори вариант)
Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака.
В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави.
Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма.
(втори вариант)
Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито.
Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма.
И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
Тя е в това отношение едно зло.
(втори вариант)
То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави.
Тя е в това отношение едно зло.
Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
(втори вариант)
Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма.
И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
към втори вариант >>
Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
(втори вариант)
Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло.
Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма.
Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н.
към втори вариант >>
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж.
Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света.
към втори вариант >>
Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма.
Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят.
Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Това е закон.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж.
Това е закон.
Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят.
Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията.
Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон.
Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта.
Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията.
Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава.
И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Това са двата полюса на живота.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта.
Това са двата полюса на живота.
Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава.
И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях.
Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Това са две велики сили, които образуват човека.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота.
Това са две велики сили, които образуват човека.
Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н.
(втори вариант)
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях.
Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н.
Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света.
(втори вариант)
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека.
Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света.
Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
(втори вариант)
Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н.
Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
към втори вариант >>
Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
(втори вариант)
Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света.
Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
към втори вариант >>
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота.
И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега.
към втори вариант >>
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си.
Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината.
към втори вариант >>
И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота.
И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл.
Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо.
към втори вариант >>
Има известни дни през годината, които мязат на мъжа.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си.
Има известни дни през годината, които мязат на мъжа.
Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден.
към втори вариант >>
Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл.
Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено.
Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу".
към втори вариант >>
Има известни дни през годината, които мязат на жената.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа.
Има известни дни през годината, които мязат на жената.
И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности.
към втори вариант >>
Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено.
Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир.
Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно.
към втори вариант >>
И има известни дни през годината, които мязат на детето.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената.
И има известни дни през годината, които мязат на детето.
И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета.
към втори вариант >>
Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир.
Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно.
Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също.
към втори вариант >>
И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето.
И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата.
И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет.
към втори вариант >>
Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега.
(втори вариант)
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно.
Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега.
И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също.
към втори вариант >>
И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината.
(втори вариант)
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата.
И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината.
И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът.
към втори вариант >>
И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо.
(втори вариант)
И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега.
И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо.
И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват.
към втори вариант >>
И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден.
(втори вариант)
Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината.
И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден.
Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва.
към втори вариант >>
И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу".
(втори вариант)
Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо.
И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу".
То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената.
към втори вариант >>
Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности.
(втори вариант)
Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден.
Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности.
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра?
към втори вариант >>
То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно.
(втори вариант)
Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу".
То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно.
Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета.
(втори вариант)
И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности.
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета.
Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват.
към втори вариант >>
Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също.
(втори вариант)
Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно.
Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също.
И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет.
(втори вариант)
И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета.
Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет.
Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон.
към втори вариант >>
И обществото - също.
(втори вариант)
Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също.
И обществото - също.
Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът.
(втори вариант)
И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет.
Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът.
Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа?
към втори вариант >>
Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват.
(втори вариант)
И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също.
Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват.
Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Не е лошо, че вярва.
(втори вариант)
И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът.
Не е лошо, че вярва.
Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци.
към втори вариант >>
Племето, това е дете на мъжа и на жената.
(втори вариант)
И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват.
Племето, това е дете на мъжа и на жената.
Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра?
(втори вариант)
Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва.
Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра?
Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини.
към втори вариант >>
Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
(втори вариант)
То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената.
Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
към втори вариант >>
Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват.
(втори вариант)
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра?
Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват.
И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи.
към втори вариант >>
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно.
Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота.
към втори вариант >>
И там има един закон.
(втори вариант)
Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват.
И там има един закон.
Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли.
към втори вариант >>
Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно.
Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка.
Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват.
към втори вариант >>
Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа?
(втори вариант)
Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон.
Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа?
И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем?
към втори вариант >>
Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка.
Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави.
Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите.
към втори вариант >>
И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци.
(втори вариант)
Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа?
И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци.
И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче?
към втори вариант >>
Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави.
Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели.
Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини.
(втори вариант)
Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци.
И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини.
Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели.
Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде.
Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Ако са само женски пророци, те образуват основи.
(втори вариант)
Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини.
Ако са само женски пророци, те образуват основи.
И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота.
(втори вариант)
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде.
Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота.
Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
И ако са само детски пророци, те образуват соли.
(втори вариант)
И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи.
И ако са само детски пророци, те образуват соли.
Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват.
(втори вариант)
Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота.
Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват.
Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем?
(втори вариант)
Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли.
Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем?
Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите.
(втори вариант)
Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват.
Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите.
Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче?
(втори вариант)
И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем?
Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче?
Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
(втори вариант)
Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите.
Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
(втори вариант)
И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче?
Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
към втори вариант >>
НАГОРЕ