НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1256
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1256
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Значи, предметите имат свое движение.
Добре, вие изучавали ли сте силата на думите? Казвате: „Трябва да се говори красиво“. Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви да хвръкне.
Значи, предметите имат свое движение.
С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото.
към беседата >>
Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане.
Ти ще бутнеш и ще потече. Жаден си, бутнеш го, та стане. Сто, двеста, четиристотин [лева], то ще свърши работа. Туй, което искаш, става. Всеки, който бута, става; всеки, който не бута, не става.
Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане.
Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш. Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил?
към беседата >>
Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“.
Затова имаш юрган. Ангелите нямат юрган. Ще бъде смешно един ангел да спи под юрган, да се завива. Ама вие дотогава, докато сте под юрган, то е наука. Щом свършите това учение, няма да има юрган.
Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“.
Бих желал да имате нови юргани, копринени. Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига.
към беседата >>
С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите.
Добре, вие изучавали ли сте силата на думите? Казвате: „Трябва да се говори красиво“. Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви да хвръкне. Значи, предметите имат свое движение.
С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите.
Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото.
към беседата >>
Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш.
Жаден си, бутнеш го, та стане. Сто, двеста, четиристотин [лева], то ще свърши работа. Туй, което искаш, става. Всеки, който бута, става; всеки, който не бута, не става. Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане.
Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш.
Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората.
към беседата >>
Бих желал да имате нови юргани, копринени.
Ангелите нямат юрган. Ще бъде смешно един ангел да спи под юрган, да се завива. Ама вие дотогава, докато сте под юрган, то е наука. Щом свършите това учение, няма да има юрган. Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“.
Бих желал да имате нови юргани, копринени.
Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва.
към беседата >>
Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие.
Добре, вие изучавали ли сте силата на думите? Казвате: „Трябва да се говори красиво“. Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви да хвръкне. Значи, предметите имат свое движение. С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите.
Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие.
На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля.
към беседата >>
Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат.
Сто, двеста, четиристотин [лева], то ще свърши работа. Туй, което искаш, става. Всеки, който бута, става; всеки, който не бута, не става. Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане. Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш.
Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат.
Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът?
към беседата >>
Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана.
Ще бъде смешно един ангел да спи под юрган, да се завива. Ама вие дотогава, докато сте под юрган, то е наука. Щом свършите това учение, няма да има юрган. Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“. Бих желал да имате нови юргани, копринени.
Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана.
/Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“.
към беседата >>
На себе си може да си произведете нещастие.
Казвате: „Трябва да се говори красиво“. Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви да хвръкне. Значи, предметите имат свое движение. С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие.
На себе си може да си произведете нещастие.
Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове.
към беседата >>
Засега всинца какви резултати имате?
Туй, което искаш, става. Всеки, който бута, става; всеки, който не бута, не става. Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане. Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш. Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат.
Засега всинца какви резултати имате?
Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм.
към беседата >>
/Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява.
Ама вие дотогава, докато сте под юрган, то е наука. Щом свършите това учение, няма да има юрган. Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“. Бих желал да имате нови юргани, копринени. Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана.
/Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява.
Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай.
към беседата >>
Или пък може от незнание да си произведете нещастие.
Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви да хвръкне. Значи, предметите имат свое движение. С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие.
Или пък може от незнание да си произведете нещастие.
Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл.
към беседата >>
Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова.
Всеки, който бута, става; всеки, който не бута, не става. Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане. Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш. Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате?
Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова.
Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Не чакай слънцето да ти се заканва.
Щом свършите това учение, няма да има юрган. Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“. Бих желал да имате нови юргани, копринени. Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява.
Не чакай слънцето да ти се заканва.
Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай.
към беседата >>
Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото.
Значи, предметите имат свое движение. С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие.
Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото.
Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта?
към беседата >>
Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил?
Ще бутнеш, и като бутнеш, ще стане. Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш. Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова.
Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил?
Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате.
към беседата >>
Не чакай слънцето да те вдига.
Казва: „Моят юрган се е протрил, овехтял“. Бих желал да имате нови юргани, копринени. Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва.
Не чакай слънцето да те вдига.
Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс.
към беседата >>
Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото.
С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото.
Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото.
В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението.
към беседата >>
Говедата направил да помагат на хората.
Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва да знаеш как да бутнеш. Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил?
Говедата направил да помагат на хората.
Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате.
към беседата >>
Не чакай слънцето да ти се заканва.
Бих желал да имате нови юргани, копринени. Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига.
Не чакай слънцето да ти се заканва.
То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим?
към беседата >>
В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля.
Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може да си произведете едно голямо нещастие. На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото.
В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля.
Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт.
към беседата >>
Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът?
Ако знаеш как да бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как да буташ, ще имаш един незавършен резултат. Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората.
Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът?
– /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля?
към беседата >>
То няма такъв обичай, да се заканва“.
Но трябва да научите урока да манипулирате с юргана. /Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва.
То няма такъв обичай, да се заканва“.
Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене.
към беседата >>
Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове.
На себе си може да си произведете нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля.
Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове.
Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта.
към беседата >>
– /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм.
Засега всинца какви резултати имате? Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът?
– /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм.
Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен?
към беседата >>
Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай.
/Учителят пее: „Ставай рано, когато слънцето изгрява. Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“.
Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай.
Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем.
към беседата >>
Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл.
Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове.
Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл.
Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Вие мислите, че имате какви ли не знания, от какво аристократическо произхождение сте, че Господ ви [е] направил, че това, че онова. Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм.
Ще ви приведа един пример.
Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие?
към беседата >>
Ставай рано, шапката си добре отривай.
Не чакай слънцето да ти се заканва. Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай.
Ставай рано, шапката си добре отривай.
Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ.
към беседата >>
Казваш: „Как може да се измени мисълта?
Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл.
Казваш: „Как може да се измени мисълта?
“, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш?
към беседата >>
Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате.
Че ако Господ ви [е] направил, за какво ви [е] направил? Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример.
Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате.
Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет.
към беседата >>
Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс.
Не чакай слънцето да те вдига. Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай.
Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс.
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира.
към беседата >>
“, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението.
Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта?
“, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението.
Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата.
към беседата >>
Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате.
Говедата направил да помагат на хората. Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате.
Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате.
Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни.
към беседата >>
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим?
Не чакай слънцето да ти се заканва. То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс.
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим?
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш.
към беседата >>
Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт.
В сегашната война германците на едно място пуснали задушливи газове, като мислили, че вятърът ще духа към неприятеля. Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението.
Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт.
Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия.
към беседата >>
Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля?
Питам сега: Кой е по-умен, говедото или човекът? – /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате.
Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля?
Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни.
към беседата >>
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене.
То няма такъв обичай, да се заканва“. Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим?
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене.
Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря.
към беседата >>
Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта.
Щом пуснали газа, [вятърът] започнал да духа от позицията към тях и трябвало сами германците да бягат от тия газове. Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт.
Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта.
Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен.
към беседата >>
Кой е по-умен?
– /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм. Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля?
Кой е по-умен?
Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила.
към беседата >>
Има един, на когото трябва да му пеем.
Учителят пее: „Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене.
Има един, на когото трябва да му пеем.
Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“.
към беседата >>
Но действието на тия газове ще се върне към тебе.
Ти по някой път предполагаш, че като хвърлиш бомба някъде, там ще експлодира, но има нещо, което изменя твоята мисъл. Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта.
Но действието на тия газове ще се върне към тебе.
Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба.
към беседата >>
Ефрейторът или вие?
Ще ви приведа един пример. Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен?
Ефрейторът или вие?
В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“.
към беседата >>
Той е аристократ.
Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем.
Той е аристократ.
Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Казваш: „Как може да се измени мисълта? “, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе.
Какво ще правиш?
Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби.
към беседата >>
В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет.
Вие сте свършили два факултета, вземат ви войник, военна служба изпълнявате. Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие?
В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет.
Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“.
към беседата >>
Като пееш, той разбира.
Ставай рано, уроците си добре учи“./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ.
Като пееш, той разбира.
Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш.
към беседата >>
Ще държиш газа затворен в бомбата.
“, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението. Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш?
Ще държиш газа затворен в бомбата.
Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби.
към беседата >>
Ние казваме, че сме по-умни.
Един взводен има, който никак не е свършил училище и ви командува: „наляво, надясно“, вие се обръщате. Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет.
Ние казваме, че сме по-умни.
В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно.
към беседата >>
Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш.
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира.
Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш.
Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви.
към беседата >>
Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия.
Нас не ни интересува, че са излезли хората, той е безпредмет[ен], въпросът за задушливите газове, но само изясняваме един факт. Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата.
Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия.
Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне.
към беседата >>
В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни.
Питам: Кой е по-умен – който заповядва, или вие, който изпълнявате неговата воля? Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни.
В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни.
По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави.
към беседата >>
Искам с тебе да си поговоря.
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците си добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш.
Искам с тебе да си поговоря.
Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.
към беседата >>
Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен.
Ти мислиш, че като хвърлиш бомба, ще постигнеш целта. Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия.
Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен.
Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята.
към беседата >>
По-умни са, понеже имат по-голяма сила.
Кой е по-умен? Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни.
По-умни са, понеже имат по-голяма сила.
По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са.
към беседата >>
Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“.
Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря.
Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“.
Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става.
към беседата >>
Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба.
Но действието на тия газове ще се върне към тебе. Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен.
Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба.
Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата!
към беседата >>
По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“.
Ефрейторът или вие? В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила.
По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“.
Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите.
към беседата >>
Като станеш, да пееш вътрешно.
Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“.
Като станеш, да пееш вътрешно.
Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става.
към беседата >>
Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби.
Какво ще правиш? Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба.
Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби.
Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“.
В дадения случай ще си призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет. Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“.
Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“.
То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите. Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Ако той не разбира, ти нему ще пееш.
Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно.
Ако той не разбира, ти нему ще пееш.
Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш.
към беседата >>
Вие обичате и често хвърляте такива бомби.
Ще държиш газа затворен в бомбата. Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби.
Вие обичате и често хвърляте такива бомби.
Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята.
към беседата >>
То е достатъчно силно.
Ние казваме, че сме по-умни. В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“.
То е достатъчно силно.
Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите. Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Щом пеете, всичко върви.
Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш.
Щом пеете, всичко върви.
Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю!
към беседата >>
Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне.
Щом вятърът духа, хич не се опитвай да го пущаш при сегашните условия. Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби.
Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне.
Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Някои мислят, че тези животни са глупави.
В някои случаи тия животни, които впрягат и товарят, са по-умни. По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно.
Някои мислят, че тези животни са глупави.
Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите. Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Той, като разбира, всичко върви.
Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви.
Той, като разбира, всичко върви.
Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш?
към беседата >>
Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята.
Представи си, че ти имаш един неприятел, който е силен. Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне.
Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята.
Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг.
към беседата >>
Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са.
По-умни са, понеже имат по-голяма сила. По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави.
Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са.
Те имат знание като на ангелите. Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става.
Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш“. Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.
Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става.
Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата.
към беседата >>
Отиде бомбата!
Някой път искаш да го сплашиш, да му хвърлиш една бомба. Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята.
Отиде бомбата!
Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам.
към беседата >>
Те имат знание като на ангелите.
По-умни и по-благородни, понеже казват: „Ще услужим на тебе безплатно“. Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са.
Те имат знание като на ангелите.
Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Щом се примириш с него, всичко става.
Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става.
Щом се примириш с него, всичко става.
Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми.
към беседата >>
Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш?
Всеки ден, често вие хвърляте такива бомби. Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата!
Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш?
Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта?
към беседата >>
Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
Умът му стига, казва: „Няма какво да се спорим“. То е достатъчно силно. Някои мислят, че тези животни са глупави. Тия животни, които на вас служат, в туй състояние на земята са така, но от своя свят, от който слизат, те седят много по-високо, интелигентни са. Те имат знание като на ангелите.
Че му заповядвал един ефрейтор, нищо не значи.
към беседата >>
Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш.
Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става.
Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш.
/Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма.
към беседата >>
Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята.
Вие обичате и често хвърляте такива бомби. Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш?
Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята.
След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница.
към беседата >>
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането.
Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има.
към беседата >>
/Учителят пее: „О, господарю!
Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш.
/Учителят пее: „О, господарю!
“/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен.
към беседата >>
След като си паднал на земята, какво трябва да правиш?
Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне. Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята.
След като си паднал на земята, какво трябва да правиш?
Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш.
към беседата >>
Има два примера в американската история за благородство.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането.
Има два примера в американската история за благородство.
Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“.
към беседата >>
“/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш?
Той, като разбира, всичко върви. Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю!
“/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш?
Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света.
към беседата >>
Трябва да станеш и да удариш на бяг.
Случва се, вятърът иде от него, този задушлив газ ще дойде към тебе и като изкажеш тази дума, ще се търкулиш на земята. Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш?
Трябва да станеш и да удариш на бяг.
Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма.
към беседата >>
Мисля, единият се случил в Бостон.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането. Има два примера в американската история за благородство.
Мисля, единият се случил в Бостон.
Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата.
към беседата >>
Господар е женска форма в природата.
Щом не пеете, недоволен си, болен си, какво не става. Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш?
Господар е женска форма в природата.
Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света. При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш.
към беседата >>
Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам.
Отиде бомбата! Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг.
Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам.
След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава.
към беседата >>
Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането. Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон.
Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат.
Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?
към беседата >>
Тази е от женските форми.
Щом се примириш с него, всичко става. Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата.
Тази е от женските форми.
Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света. При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш. Това са знаци.
към беседата >>
След туй как ще изясниш факта?
Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва да правиш? Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам.
След туй как ще изясниш факта?
След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение.
към беседата >>
Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането. Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат.
Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи.
Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава.
към беседата >>
Това [не] е мъжка форма.
Сега ще живееш, ще пееш, както разбираш. /Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми.
Това [не] е мъжка форма.
Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света. При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш. Това са знаци.
към беседата >>
След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница.
Най-първо хвърлиш бомбата, не си пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята. След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта?
След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница.
Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение.
към беседата >>
Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането. Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи.
Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има.
„Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.
към беседата >>
Г-то е майката, Бог е силен.
/Учителят пее: „О, господарю! “/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма.
Г-то е майката, Бог е силен.
Той, Който носи товара на света. При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш. Това са знаци.
към беседата >>
Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш.
След като си паднал на земята, какво трябва да правиш? Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница.
Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш.
Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти.
към беседата >>
„Търся някой да ми носи куркоя“.
Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има.
„Търся някой да ми носи куркоя“.
Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията.
към беседата >>
Той, Който носи товара на света.
“/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш? Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен.
Той, Който носи товара на света.
При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш. Това са знаци.
към беседата >>
Ще скочиш, да те няма.
Трябва да станеш и да удариш на бяг. Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш.
Ще скочиш, да те няма.
Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия.
към беседата >>
Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата.
Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“.
Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата.
Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда.
към беседата >>
При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш.
Господар е женска форма в природата. Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света.
При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш.
Това са знаци.
към беседата >>
Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава.
Защото, ако седиш при задушливите газове, ще бъдеш задушен и ще бягаш сам. След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма.
Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава.
Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“.
към беседата >>
Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?
Един голям богаташ си купил един голям куркой* за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата.
Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?
“ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете?
към беседата >>
Това са знаци.
Тази е от женските форми. Това [не] е мъжка форма. Г-то е майката, Бог е силен. Той, Който носи товара на света. При Г-то товарът е турен отпред, да мислиш как да го носиш.
Това са знаци.
към беседата >>
Боят е благословение.
След туй как ще изясниш факта? След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава.
Боят е благословение.
Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света?
към беседата >>
“ Той си изважда картичката и му я подава.
Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?
“ Той си изважда картичката и му я подава.
Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“.
към беседата >>
Силата на един музикант в какво седи?
Силата на един музикант в какво седи?
Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш.
към беседата >>
Като те плесне, то е благословение.
След като си казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница. Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение.
Като те плесне, то е благословение.
Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите?
към беседата >>
Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.
Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава.
Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.
Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат.
към беседата >>
Някой път ние засягаме силата на знанието.
Силата на един музикант в какво седи?
Някой път ние засягаме силата на знанието.
Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш.
към беседата >>
Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти.
Ти, за да избегнеш, трябва да бягаш. Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение.
Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти.
Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки.
към беседата >>
Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията.
„Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.
Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията.
Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият.
към беседата >>
Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение.
Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието.
Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение.
Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш.
към беседата >>
Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия.
Ще скочиш, да те няма. Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти.
Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия.
Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки?
към беседата >>
Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда.
Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията.
Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда.
„Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може.
към беседата >>
Всякога трябва да имаме светли мисли.
Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение.
Всякога трябва да имаме светли мисли.
Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе.
към беседата >>
Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“.
Представи си, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от себе си дава. Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия.
Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“.
Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите?
към беседата >>
„Защо, – казва, – не помогнете?
Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече? “ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда.
„Защо, – казва, – не помогнете?
“ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа.
към беседата >>
Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях.
Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли.
Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях.
Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен.
към беседата >>
Кои работи са умни в света?
Боят е благословение. Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“.
Кои работи са умни в света?
Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“.
към беседата >>
“ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“.
“ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете?
“ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“.
Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне.
към беседата >>
Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш.
Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях.
Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш.
После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш.
към беседата >>
Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите?
Като те плесне, то е благословение. Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света?
Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите?
– /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре?
към беседата >>
Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат.
Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“.
Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат.
Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш.
Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш.
После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш.
Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо.
към беседата >>
– /„Които имат придобивки.
Но този човек не иска да те благослови с ръка, ами изважда своя нож, да го забие върху ти. Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите?
– /„Които имат придобивки.
Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение.
към беседата >>
Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият.
Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат.
Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият.
Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
Избирай нещата, които можеш да постигнеш.
Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш.
Избирай нещата, които можеш да постигнеш.
След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво.
към беседата >>
Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки?
Ако ти не бягаш, ще усетиш други последствия. Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки.
Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки?
– /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика?
към беседата >>
Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може.
Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият.
Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може.
Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе.
Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш.
След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе.
Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво.
към беседата >>
– /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите?
Вие сега седите и казвате: „Това са глупави работи в света“. Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки?
– /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите?
Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори.
към беседата >>
Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа.
„Защо, – казва, – не помогнете? “ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може.
Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа.
Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
Пееш, не си доволен.
Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе.
Пееш, не си доволен.
Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно.
към беседата >>
Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“.
Кои работи са умни в света? Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите?
Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“.
Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език?
към беседата >>
Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне.
“ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа.
Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне.
Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш.
Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен.
Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш.
Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено.
към беседата >>
Кога се влада един език добре?
Кои работи са умни и кои са добри от вашето гледище, не от гледището на философите? – /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“.
Кога се влада един език добре?
Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика.
към беседата >>
Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я [в]дигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, [в]зводният не може. Всинца вие сте [в]зводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне.
Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.
към беседата >>
Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо.
После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш.
Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо.
В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение.
– /„Които имат придобивки. Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре?
Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение.
Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава.
към беседата >>
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа.
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа.
За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят.
към беседата >>
В следния момент ще направиш по-хубаво.
Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо.
В следния момент ще направиш по-хубаво.
В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика?
Които имат добри постижения“./ – Които нямат добри придобивки? – /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение.
Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика?
Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това?
към беседата >>
За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа.
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа.
За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа.
Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат?
към беседата >>
В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво.
След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво.
В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво.
Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори.
– /„Лоши са“./ – Вие знаете ли цената на думите? Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика?
Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори.
Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
към беседата >>
Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение.
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа. За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа.
Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение.
Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат?
към беседата >>
Аз съм пял вътрешно.
Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво.
Аз съм пял вътрешно.
Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Сега, в какво седи владането на един език?
Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“. Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори.
Сега, в какво седи владането на един език?
Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам.
към беседата >>
Та казваш: „Тогава, хиляда лева.
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа. За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение.
Та казваш: „Тогава, хиляда лева.
Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева?
към беседата >>
Направеното е направено.
Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно.
Направеното е направено.
Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика.
Кога се влада един език добре? Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език?
Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика.
Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“.
към беседата >>
Ами ако не дойдат?
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа. За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева.
Ами ако не дойдат?
“ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.
към беседата >>
Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено.
Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.
към беседата >>
Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава.
Обикновено[то] схващане е: който има добро произношение. Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика.
Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава.
Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“.
към беседата >>
“ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят.
Казвам сега: Езикът е мъчна работа, тя не е лесна работа. За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат?
“ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят.
Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно.
към беседата >>
Сега, как беше песента?
Сега, как беше песента?
„Приятен е животът със светлината“. Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Какво владане на езика е това?
Ако един българин произнася френски или английски, кога ще намериш едно различие в езика? Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава.
Какво владане на езика е това?
Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“.
към беседата >>
Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат?
За да произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа. Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят.
Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат?
И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата.
към беседата >>
„Приятен е животът със светлината“.
Сега, как беше песента?
„Приятен е животът със светлината“.
Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
Ако един англичанин говори български, така петляе си езика, когато говори. Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това?
Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“.
към беседата >>
И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат?
Онова, което произнасяш, не трябва да произведе смущение. Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат?
И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат?
Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл.
към беседата >>
Изпейте я.
Сега, как беше песента? „Приятен е животът със светлината“.
Изпейте я.
/Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам.
Сега, в какво седи владането на един език? Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам.
Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава.
към беседата >>
Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева?
Та казваш: „Тогава, хиляда лева. Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат?
Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева?
Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат.
към беседата >>
/Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“.
Сега, как беше песента? „Приятен е животът със светлината“. Изпейте я.
/Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“.
Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Кажи ми по английски“.
Обикновено, както и да говорим, ние не владаме езика. Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам.
Кажи ми по английски“.
Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава.
към беседата >>
Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.
Ами ако не дойдат? “ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева?
Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.
Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат.
към беседата >>
Всичките онези области в пеенето, те са съединителни.
Сега, как беше песента? „Приятен е животът със светлината“. Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“.
Всичките онези области в пеенето, те са съединителни.
[При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“.
Запример, може да знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава. Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“.
Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“.
Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика?
към беседата >>
Ще искате разумно.
“ Не трябва да разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят. Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.
Ще искате разумно.
Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?
към беседата >>
[При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите.
Сега, как беше песента? „Приятен е животът със светлината“. Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни.
[При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите.
В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“.
Какво владане на езика е това? Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“.
Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“.
Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“.
към беседата >>
Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата.
Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа си, от банката хиляда лева няма ли да ви дадат? И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно.
Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата.
Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще.
към беседата >>
В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите.
„Приятен е животът със светлината“. Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите.
В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите.
На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Англичанинът казва: „Не мога“.
Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“.
Англичанинът казва: „Не мога“.
Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде.
към беседата >>
Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл.
И десет хиляди, и един милион няма ли да ви дадат? Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата.
Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл.
Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен.
към беседата >>
На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“. Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите.
На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.
към беседата >>
Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава.
Англичанинът казва: „Кажи ми какво искаш, не разбирам. Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“.
Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава.
Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“.
към беседата >>
Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат.
Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли да ви дадат, ако вие поискате хиляда лева? Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл.
Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат.
Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно.
към беседата >>
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни.
Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място.
към беседата >>
Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава.
Кажи ми по английски“. Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава.
Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава.
Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката?
към беседата >>
Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат.
Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят. Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат.
Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат.
Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност.
към беседата >>
Мотивът го има, но няма разрешение.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни.
Мотивът го има, но няма разрешение.
Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре.
към беседата >>
Питам: Каква полза има, че знаеш езика?
Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“. Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава.
Питам: Каква полза има, че знаеш езика?
Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева?
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?
Ще искате разумно. Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат.
Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?
“ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност?
към беседата >>
Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение.
Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение.
В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу.
към беседата >>
Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“.
Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“. Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика?
Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“.
Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията?
към беседата >>
“ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще.
Ни най-малко няма да злоупотребите и да излезете из разумния порядък на нещата. Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?
“ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще.
Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете?
към беседата >>
В сегашната музика няма завършени форми.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение.
В сегашната музика няма завършени форми.
Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен.
към беседата >>
Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде.
Англичанинът казва: „Не мога“. Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“.
Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде.
Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш?
към беседата >>
Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен.
Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума си има вътрешен смисъл. Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще.
Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен.
Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне?
към беседата >>
Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми.
Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала.
Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва.
към беседата >>
Казваш: „Трябваше да зная английски език“.
Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава. Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде.
Казваш: „Трябваше да зная английски език“.
Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“.
към беседата >>
Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно.
Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен.
Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно.
Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката?
към беседата >>
Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място.
Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала.
Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място.
Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“.
към беседата >>
Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката?
Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава. Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“.
Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката?
Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“.
към беседата >>
Да направи най-малката възможност.
Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно.
Да направи най-малката възможност.
Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти.
към беседата >>
Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре.
Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място.
Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре.
Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“. Там имаше един пасаж, който мяза на него.
към беседата >>
Защо не му дава англичанинът сто лева?
Питам: Каква полза има, че знаеш езика? Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката?
Защо не му дава англичанинът сто лева?
Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш.
към беседата >>
Сега, според вас, коя е най-малката възможност?
Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност.
Сега, според вас, коя е най-малката възможност?
От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона.
към беседата >>
Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу.
Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре.
Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу.
По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“. Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Де седи сега философията?
Ти ще кажеш на себе си: „Ако знаех езика, сега не мога да кажа коя е причината“. Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева?
Де седи сега философията?
Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората.
към беседата >>
От кое трябва да започнете?
“ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност?
От кое трябва да започнете?
Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата.
към беседата >>
По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен.
В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу.
По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен.
Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“. Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш?
Ако ти знаеше езика, човекът щеше да ти даде. Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията?
Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш?
Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен.
към беседата >>
Един музикант откъде трябва да започне?
Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете?
Един музикант откъде трябва да започне?
Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти.
към беседата >>
Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва.
Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен.
Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва.
Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“. Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“.
Казваш: „Трябваше да зная английски език“. Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш?
Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“.
Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български.
към беседата >>
Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката?
Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне?
Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката?
Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения.
към беседата >>
Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“.
Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва.
Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“.
Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“.
Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката? Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“.
Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“.
Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи.
към беседата >>
Те са нагласени на квинти.
Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката?
Те са нагласени на квинти.
Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят.
към беседата >>
Там имаше един пасаж, който мяза на него.
Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“.
Там имаше един пасаж, който мяза на него.
Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш.
Защо не му дава англичанинът сто лева? Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“.
Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш.
Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански.
към беседата >>
Има три тона.
Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти.
Има три тона.
Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре.
към беседата >>
Те го повтаряха няколко пъти.
Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“. Там имаше един пасаж, който мяза на него.
Те го повтаряха няколко пъти.
към беседата >>
Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората.
Де седи сега философията? Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш.
Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората.
Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура.
към беседата >>
Числото четири е разликата.
От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона.
Числото четири е разликата.
Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон.
към беседата >>
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде.
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде.
Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си.
към беседата >>
Който не ги разбира, той не е културен.
Ако ти си, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш? Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората.
Който не ги разбира, той не е културен.
Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят.
към беседата >>
Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти.
Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата.
Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти.
Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до.
към беседата >>
Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“.
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде.
Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“.
Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си.
към беседата >>
Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български.
Ще кажеш: „Много студени хора са тия англичани“. Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен.
Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български.
Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците.
към беседата >>
Съвременните философи имат известни съображения.
Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти.
Съвременните философи имат известни съображения.
В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон.
към беседата >>
Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете?
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде. Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“.
Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете?
Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам.
към беседата >>
Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи.
Ами, ако си говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора, да не разбират език[а]“. Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български.
Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи.
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски?
към беседата >>
В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят.
Те са нагласени на квинти. Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения.
В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят.
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо.
към беседата >>
Не лично, но в безлична форма.
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде. Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете?
Не лично, но в безлична форма.
Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“.
към беседата >>
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански.
Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи.
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански.
Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски?
към беседата >>
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре.
Има три тона. Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят.
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре.
Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. /Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения.
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде. Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма.
Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения.
„Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон.
към беседата >>
Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура.
Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански.
Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура.
– /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува.
към беседата >>
Количествено схващат правилния тон.
Числото четири е разликата. Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре.
Количествено схващат правилния тон.
Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. /Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
„Аз, – казва, – обичам себе си.
А пък в живота не само трябва да почнеш добре, но трябва да завършиш някъде. Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения.
„Аз, – казва, – обичам себе си.
Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право.
към беседата >>
– /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят.
Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура.
– /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят.
Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани.
към беседата >>
Я ми дайте тона до.
Сега, какви са били съображенията на онези, които [са] направили цигулката, защо турили на квинти. Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон.
Я ми дайте тона до.
Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. /Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
Обичам мене си.
Да кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“. Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си.
Обичам мене си.
Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа.
към беседата >>
Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците.
Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят.
Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците.
Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“.
към беседата >>
Всеки човек има по един камертон.
Съвременните философи имат известни съображения. В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до.
Всеки човек има по един камертон.
Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. /Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
Има някого, когото обичам.
Музикално как ще го кажете, как ще го изпеете? Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си.
Има някого, когото обичам.
Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш?
към беседата >>
Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски?
Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи. И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците.
Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски?
Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш.
към беседата >>
Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо.
В съвременната наука има една изкуствена страна, когато ни представят тоновете, влизаме в един ограничен свят. Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон.
Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо.
/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“.
Не лично, но в безлична форма. Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам.
Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“.
То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш?
към беседата >>
Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски?
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете индуски, италиански. Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски?
Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски?
Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят?
към беседата >>
/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо.
/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
към беседата >>
То е закон.
Няма безлична форма, но форма, в която да няма две мнения. „Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“.
То е закон.
Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат?
към беседата >>
Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува.
Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски?
Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува.
Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш.
към беседата >>
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите.
Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно.
към беседата >>
Ако така разбираш, то е право.
„Аз, – казва, – обичам себе си. Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон.
Ако така разбираш, то е право.
Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето?
към беседата >>
Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани.
– /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува.
Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани.
Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш. Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите.
Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите.
Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия.
към беседата >>
Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа.
Обичам мене си. Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право.
Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа.
Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича.
към беседата >>
Някои казват: „Ходил в оня свят“.
Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани.
Някои казват: „Ходил в оня свят“.
Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш. Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Никой не държи сметка за онези думи, които казва.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите.
Никой не държи сметка за онези думи, които казва.
Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие.
към беседата >>
Как ще го обичаш?
Има някого, когото обичам. Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа.
Как ще го обичаш?
Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта?
към беседата >>
Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш.
Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“.
Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш.
Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш. Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва.
Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“.
Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери.
към беседата >>
Какво ще му обичаш?
Понеже се проектира на екрана, мене си обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“. То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш?
Какво ще му обичаш?
Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи?
към беседата >>
Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят?
Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски? Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш.
Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят?
Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш. Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“.
Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате.
Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери.
към беседата >>
Очите може ли да се обичат?
То е закон. Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш?
Очите може ли да се обичат?
Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема?
към беседата >>
Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш.
Ясновидецът влезе в оня свят, нищо не знае, той тълкува. Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят?
Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш.
Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да бъде разумно.
[В] езика, с който хората си служат, са определени думите. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате.
Всяко нещо трябва да бъде разумно.
Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери.
към беседата >>
Как ще се обича лицето?
Ако така разбираш, то е право. Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат?
Как ще се обича лицето?
Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна.
към беседата >>
Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани. Някои казват: „Ходил в оня свят“. Какъвто си отишъл, такъв и се връщаш. Ходил си в оня свят, а какъв е езикът на оня свят? Ти си профан, видял си къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш.
Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
към беседата >>
Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия.
Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно.
Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия.
Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери. Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя.
към беседата >>
Не може да се обича.
Ако мислиш, че обичаш някой човек, то е неразбрана работа. Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето?
Не може да се обича.
В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене.
към беседата >>
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел.
Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона.
към беседата >>
Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие.
Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия.
Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие.
Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери. Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя. Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
В какво седи обичта?
Как ще го обичаш? Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича.
В какво седи обичта?
В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така.
към беседата >>
Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел.
Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо.
Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма.
към беседата >>
Те свирят шлагери.
Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие.
Те свирят шлагери.
Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери. Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя. Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
В даден случай обичта в какво седи?
Какво ще му обичаш? Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта?
В даден случай обичта в какво седи?
В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали?
към беседата >>
Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо.
Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ.
Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс.
към беседата >>
Нямат право да свирят шлагери.
Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери.
Нямат право да свирят шлагери.
Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери. Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя. Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
В закона на обичта дава ли се или се взема?
Очите може ли да се обичат? Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи?
В закона на обичта дава ли се или се взема?
– /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно?
към беседата >>
Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ.
Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака.
Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика.
към беседата >>
Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери.
Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери.
Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери.
Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя. Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
– /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна.
Как ще се обича лицето? Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема?
– /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна.
„Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“.
към беседата >>
Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака.
Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб.
Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма.
към беседата >>
Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя.
Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери.
Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя.
Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
„Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене.
Не може да се обича. В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна.
„Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене.
Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“. Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб.
Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона.
Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите.
към беседата >>
Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
Много цигулари, като свирят, те си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери. Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери. Тя има толкоз дисонанси, трябва да ги поправя.
Ти дисонансите ще трябва да ги поправяш.
към беседата >>
Сега на вас аз бих изпял така.
В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене.
Сега на вас аз бих изпял така.
/Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“. Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Главата щ тъй направена, че резонанс няма.
Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона.
Главата щ тъй направена, че резонанс няма.
Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени.
към беседата >>
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво.
Този живот е добър. От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас.
към беседата >>
/Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали?
В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така.
/Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали?
Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“. Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс.
Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма.
Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс.
Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“.
към беседата >>
Този живот е добър.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво.
Този живот е добър.
От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът.
към беседата >>
Как ще бъде нецърковно?
В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали?
Как ще бъде нецърковно?
„Обичам те“. Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Главата на певицата нямаше акустика.
Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс.
Главата на певицата нямаше акустика.
Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност?
към беседата >>
От този живот по-добър няма.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво. Този живот е добър.
От този живот по-добър няма.
Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“.
към беседата >>
„Обичам те“.
– /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно?
„Обичам те“.
Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Тя, и да пее, акустика няма.
Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика.
Тя, и да пее, акустика няма.
Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика.
към беседата >>
Този живот го наричам неразбран живот.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво. Този живот е добър. От този живот по-добър няма.
Този живот го наричам неразбран живот.
Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е.
към беседата >>
Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
„Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Сега на вас аз бих изпял така. /Учителят пее: „Обичам те“./ Малко църковно, нали? Как ще бъде нецърковно? „Обичам те“.
Как ще бъде нецърковно „обичам те“?
към беседата >>
Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите.
Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата щ спъваше тона. Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма.
Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите.
Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание.
към беседата >>
Ние сме в неразбрания живот на природата.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво. Този живот е добър. От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот.
Ние сме в неразбрания живот на природата.
Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината?
към беседата >>
Всяка дума трябва да има съдържание.
Всяка дума трябва да има съдържание.
Обръщайте внимание на съдържанието на думите. Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него.
към беседата >>
Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени.
Главата щ тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите.
Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени.
Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева!
към беседата >>
Все търсим причините вън от нас.
Сега, аз искам да ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам да кажа, че това е криво, онова е криво. Този живот е добър. От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата.
Все търсим причините вън от нас.
Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко.
към беседата >>
Обръщайте внимание на съдържанието на думите.
Всяка дума трябва да има съдържание.
Обръщайте внимание на съдържанието на думите.
Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен?
към беседата >>
Казва: „Той знае това, той знае онова“.
Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени.
Казва: „Той знае това, той знае онова“.
Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен.
към беседата >>
Всеки казва: „Лош е светът.
Този живот е добър. От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас.
Всеки казва: „Лош е светът.
Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна.
към беседата >>
Не се заблуждавайте с онова, което имате.
Всяка дума трябва да има съдържание. Обръщайте внимание на съдържанието на думите.
Не се заблуждавайте с онова, което имате.
Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил.
към беседата >>
Колко малко знаем всъщност?
Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“.
Колко малко знаем всъщност?
Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде.
към беседата >>
Не свирят хубаво“.
От този живот по-добър няма. Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът.
Не свирят хубаво“.
То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му.
към беседата >>
Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите.
Всяка дума трябва да има съдържание. Обръщайте внимание на съдържанието на думите. Не се заблуждавайте с онова, което имате.
Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите.
Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си?
към беседата >>
Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика.
Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност?
Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика.
Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина.
към беседата >>
То е така, че е лош светът, лош е.
Този живот го наричам неразбран живот. Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“.
То е така, че е лош светът, лош е.
В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето.
към беседата >>
Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота.
Всяка дума трябва да има съдържание. Обръщайте внимание на съдържанието на думите. Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите.
Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота.
Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света.
към беседата >>
Каквото кажеш, [да стане], то е знание.
Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика.
Каквото кажеш, [да стане], то е знание.
Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева.
към беседата >>
В какво седи лошавината?
Ние сме в неразбрания живот на природата. Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е.
В какво седи лошавината?
Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева.
към беседата >>
Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него.
Всяка дума трябва да има съдържание. Обръщайте внимание на съдържанието на думите. Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота.
Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него.
От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега?
към беседата >>
Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева!
Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание.
Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева!
“, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева!
към беседата >>
Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко.
Все търсим причините вън от нас. Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината?
Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко.
– Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева.
към беседата >>
От какво ще бъдеш доволен?
Обръщайте внимание на съдържанието на думите. Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него.
От какво ще бъдеш доволен?
Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили?
към беседата >>
“, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен.
Казва: „Той знае това, той знае онова“. Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева!
“, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен.
Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това.
към беседата >>
– Няма правилна обмяна.
Всеки казва: „Лош е светът. Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко.
– Няма правилна обмяна.
Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва.
към беседата >>
Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил.
Не се заблуждавайте с онова, което имате. Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен?
Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил.
Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне.
към беседата >>
Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде.
Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен.
Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде.
Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева.
към беседата >>
Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му.
Не свирят хубаво“. То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна.
Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му.
Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“.
към беседата >>
Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си?
Дотогава, докогато ти си недоволен в себе си, ти не разбираш съдържанието на думите. Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил.
Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си?
Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете?
към беседата >>
Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина.
Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде.
Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина.
Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее].
към беседата >>
Плати толкова, колкото струва пеенето.
То е така, че е лош светът, лош е. В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му.
Плати толкова, колкото струва пеенето.
Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам.
към беседата >>
Аз много работи искам от света.
Недоволен си, защото ти е криво разбирането на живота. Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си?
Аз много работи искам от света.
Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде.
към беседата >>
Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева.
Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина.
Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева.
Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева.
В какво седи лошавината? Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето.
Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева.
Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика.
към беседата >>
Кое е прочутото дело, което сте направили досега?
Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него. От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света.
Кое е прочутото дело, което сте направили досега?
Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби.
към беседата >>
Може да говориш: „Дай ми сто лева!
Ако аз отивам, нямаше да кажа: „Господине, дай ми сто лева! “, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева.
Може да говориш: „Дай ми сто лева!
“, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева.
Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко. – Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева.
Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева.
Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева.
към беседата >>
Какво сте направили?
От какво ще бъдеш доволен? Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега?
Какво сте направили?
Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен.
към беседата >>
“, така не се говори, високо – тъпан е това.
“, но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева!
“, така не се говори, високо – тъпан е това.
Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Колкото повече души са, повече струва.
– Няма правилна обмяна. Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева.
Колкото повече души са, повече струва.
Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева.
към беседата >>
Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне.
Можеш да бъдеш доволен от онова, което си направил. Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили?
Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне.
Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат?
към беседата >>
Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева.
Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това.
Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева.
Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“.
Не трябва да сме скържави, свири ти човекът, плати му. Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва.
Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“.
Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща.
към беседата >>
Вие на колко хора може да помогнете?
Ако аз мога да помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от себе си? Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне.
Вие на колко хора може да помогнете?
Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат.
към беседата >>
Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее].
Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева.
Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее].
То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам.
Плати толкова, колкото струва пеенето. Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“.
Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам.
Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати.
към беседата >>
Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде.
Аз много работи искам от света. Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете?
Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде.
Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат.
към беседата >>
То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: „Дай ми сто лева! “, така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее].
То не е [за] смях, но да направим един научен опит.
към беседата >>
Той иска да му платя за цялата музика.
Ако на мене добре [ми] свирят, оценявам сто лева. Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам.
Той иска да му платя за цялата музика.
Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева.
към беседата >>
Запример, вие имате доста дарби.
Кое е прочутото дело, което сте направили досега? Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде.
Запример, вие имате доста дарби.
Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити].
към беседата >>
Трябва да се изучава езика.
Трябва да се изучава езика.
Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли.
към беседата >>
Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева.
Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева. Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика.
Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева.
Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал.
към беседата >>
Може да се спрете някъде, да изпеете една песен.
Какво сте направили? Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби.
Може да се спрете някъде, да изпеете една песен.
Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити]. Казва: „Какво си се спрял да кряскаш?
към беседата >>
Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание.
Трябва да се изучава езика.
Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание.
Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти.
към беседата >>
Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева.
Колкото повече души са, повече струва. Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева.
Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева.
Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати.
към беседата >>
Дали ще се спрат хората да ви слушат?
Един ангел, като слезе на земята за един ден отгоре, най-малко на един милион ще помогне. Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен.
Дали ще се спрат хората да ви слушат?
Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити]. Казва: „Какво си се спрял да кряскаш? “ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш.
Трябва да се изучава езика. Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание.
Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш.
Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила.
към беседата >>
Колкото повече хора, толкова повече се плаща.
Като мине някой [и пее], казвам: „Сто лева, толкова оценявам твоето пеене“. Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева.
Колкото повече хора, толкова повече се плаща.
Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева.
към беседата >>
Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат.
Вие на колко хора може да помогнете? Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат?
Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат.
Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити]. Казва: „Какво си се спрял да кряскаш? “ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
Вие, като си говорите, не се разбирате.
Трябва да се изучава езика. Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш.
Вие, като си говорите, не се разбирате.
За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее!
към беседата >>
Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати.
Музикантите, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам. Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща.
Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати.
Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева.
към беседата >>
Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат.
Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде. Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат.
Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат.
После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити]. Казва: „Какво си се спрял да кряскаш? “ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит].
Трябва да се изучава езика. Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате.
За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит].
Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее.
към беседата >>
Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева.
Той иска да му платя за цялата музика. Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати.
Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева.
Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате.
към беседата >>
После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити].
Запример, вие имате доста дарби. Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат.
После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити].
Казва: „Какво си се спрял да кряскаш? “ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли.
Трябва да се изучава езика. Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит].
Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли.
Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила.
към беседата >>
Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал.
Ако са сто души, по сто лева, десет хиляди лева. Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева.
Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал.
Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път?
към беседата >>
Казва: „Какво си се спрял да кряскаш?
Може да се спрете някъде, да изпеете една песен. Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити].
Казва: „Какво си се спрял да кряскаш?
“ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти.
Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание. Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли.
Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти.
Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има.
към беседата >>
Той не може да не ми плати.
Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева. Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал.
Той не може да не ми плати.
Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“.
към беседата >>
“ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
Дали ще се спрат хората да ви слушат? Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат да ви слушат. Спрете се на три–четири места и пейте – да видите колко хора ще се спрат да ви слушат. После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити]. Казва: „Какво си се спрял да кряскаш?
“ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че си доста даровит, да идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
към беседата >>
Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила.
Да кажем, ти, като говориш, трябва да съзнаваш. Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти.
Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила.
Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш.
към беседата >>
Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева.
Колкото повече хора, толкова повече се плаща. Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати.
Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева.
Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени.
към беседата >>
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място.
Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш.
към беседата >>
Казваш: „Ще оздравее!
Вие, като си говорите, не се разбирате. За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила.
Казваш: „Ще оздравее!
“, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“.
към беседата >>
Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева.
Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати. Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева.
Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева.
Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“.
към беседата >>
Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място.
Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате.
Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“.
към беседата >>
“, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее.
За да познаеш, дали можеш да разбираш този език, [направи опит]. Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее!
“, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее.
Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека?
към беседата >>
Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате.
Аз нямам право да свиря някому, че той да ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева. Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева.
Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате.
Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли?
към беседата >>
Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място. Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате.
Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е.
Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш.
към беседата >>
Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила.
Някой път имате някоя болка, боли ви нещо, например, кракът ви боли. Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее.
Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила.
Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг?
към беседата >>
Какъв е изходният път?
Той ще ми плати толкова, за колкото [е] разбрал. Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате.
Какъв е изходният път?
Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва!
към беседата >>
Казва: „Аз го обичам“.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място. Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е.
Казва: „Аз го обичам“.
Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“.
към беседата >>
Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има.
Ти ще започнеш да говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти. Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила.
Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има.
Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне.
към беседата >>
Казваш: „Лош е този свят“.
Той не може да не ми плати. Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път?
Казваш: „Лош е този свят“.
Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва?
към беседата >>
Че смисълът на живота е в обичта.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място. Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“.
Че смисълът на живота е в обичта.
Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш.
към беседата >>
Зависи каква форма ти ще избереш.
Ако престане да ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила. Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има.
Зависи каква форма ти ще избереш.
Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите.
към беседата >>
Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени.
Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева. Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“.
Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени.
Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“.
към беседата >>
Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш.
Казвам: Най-първо трябва да имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място. Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта.
Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш.
Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече?
към беседата >>
Казва: „Човек сега да бъде учен“.
Казваш: „Ще оздравее! “, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш.
Казва: „Човек сега да бъде учен“.
В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение.
към беседата >>
Казвате: „Човек така не трябва да мисли“.
Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева. Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени.
Казвате: „Човек така не трябва да мисли“.
Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим?
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да обичам“.
Вие сега искате да ми кажете, че ме обичате. Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш.
Казва: „Аз не искам да обичам“.
Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго.
към беседата >>
В какво седи учеността на човека?
“, казваш ден, два, три, още, не може да оздравее. Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“.
В какво седи учеността на човека?
Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква?
към беседата >>
Как трябва да мисли?
Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате. Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“.
Как трябва да мисли?
„Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин.
към беседата >>
Ще умреш.
Ако искате сега да ми покажете, че ме обичате, свършена работа е. Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“.
Ще умреш.
„Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш.
към беседата >>
Знаете ли в какво седи учеността на един маг?
Може да кажеш само веднъж „да оздравее“ и оздравее, думите имат сила. Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека?
Знаете ли в какво седи учеността на един маг?
Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите?
към беседата >>
„Така не трябва да постъпва!
Какъв е изходният път? Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли?
„Така не трябва да постъпва!
“ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш.
към беседата >>
„Искам да обичам“.
Казва: „Аз го обичам“. Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш.
„Искам да обичам“.
Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго.
към беседата >>
Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне.
Сега, всяка една дума да е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има. Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг?
Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне.
Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение.
към беседата >>
“ Как трябва да постъпва?
Казваш: „Лош е този свят“. Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва!
“ Как трябва да постъпва?
„Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш. Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“.
към беседата >>
Ще живееш.
Че смисълът на живота е в обичта. Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“.
Ще живееш.
Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“.
към беседата >>
Аз не казвам, че вие може да го направите.
Зависи каква форма ти ще избереш. Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне.
Аз не казвам, че вие може да го направите.
То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори.
към беседата >>
„Ние трябва да свирим“.
Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени. Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва?
„Ние трябва да свирим“.
Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш. Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“. Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Тогава, какво искаш повече?
Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш.
Тогава, какво искаш повече?
Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия.
към беседата >>
То е само за изяснение.
Казва: „Човек сега да бъде учен“. В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите.
То е само за изяснение.
За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка?
към беседата >>
Как трябва да свирим?
Казвате: „Човек така не трябва да мисли“. Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“.
Как трябва да свирим?
Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш. Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“. Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Щом искаш повече, то е от лукаваго.
Казва: „Аз не искам да обичам“. Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече?
Щом искаш повече, то е от лукаваго.
Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш.
към беседата >>
За да се превърне желязото в злато, какво се изисква?
В какво седи учеността на човека? Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение.
За да се превърне желязото в злато, какво се изисква?
Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило.
към беседата >>
Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин.
Как трябва да мисли? „Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим?
Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин.
Може да свириш. Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“. Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш.
Ще умреш. „Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго.
Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш.
Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече!
към беседата >>
Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите?
Знаете ли в какво седи учеността на един маг? Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква?
Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите?
Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки.
към беседата >>
Може да свириш.
„Така не трябва да постъпва! “ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин.
Може да свириш.
Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“. Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Повече е от лукаваго.
„Искам да обичам“. Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш.
Повече е от лукаваго.
Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш?
към беседата >>
Електроните имат свое движение.
Ако той каже на желязото да стане злато, и като каже своята магическа дума, може да го превърне. Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите?
Електроните имат свое движение.
Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка?
към беседата >>
Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“.
“ Как трябва да постъпва? „Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш.
Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“.
Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Казвате: „Аз го обичам“.
Ще живееш. Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго.
Казвате: „Аз го обичам“.
Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране.
към беседата >>
Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори.
Аз не казвам, че вие може да го направите. То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение.
Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори.
По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул.
към беседата >>
Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
„Ние трябва да свирим“. Как трябва да свирим? Онзи, който разбира, ще свири по един начин, който не разбира, ще свири по друг начин. Може да свириш. Казва: „Млъкни, стига си търкал тази цигулка“.
Някой [свири] на пианото; [другият казва:] „тан-тун“.
към беседата >>
Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия.
Тогава, какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“.
Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия.
Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е .
към беседата >>
По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка?
То е само за изяснение. За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори.
По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка?
Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия.
Един български студент учи за изпит. Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“.
към беседата >>
Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш.
Щом искаш повече, то е от лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия.
Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш.
Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат.
към беседата >>
Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило.
За да се превърне желязото в злато, какво се изисква? Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка?
Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило.
Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила.
към беседата >>
Един български студент учи за изпит.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия.
Един български студент учи за изпит.
Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“. Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири.
към беседата >>
Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече!
Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш.
Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече!
Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди.
към беседата >>
Човекът е извадил тия нишки.
Какво сте чели по този въпрос за превръщането на елементите? Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило.
Човекът е извадил тия нишки.
Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре.
към беседата >>
Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия. Един български студент учи за изпит.
Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава.
Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“. Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири. Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
Защо го обичаш?
Повече е от лукаваго. Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече!
Защо го обичаш?
Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш.
към беседата >>
Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка?
Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки.
Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка?
Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото.
към беседата >>
Чуди се какво да прави.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия. Един български студент учи за изпит. Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава.
Чуди се какво да прави.
Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“. Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири. Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране.
Казвате: „Аз го обичам“. Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш?
Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране.
Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат.
към беседата >>
Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул.
Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка?
Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул.
Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо.
към беседата >>
Мисля, че това станало в Киев.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия. Един български студент учи за изпит. Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави.
Мисля, че това станало в Киев.
Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“. Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири. Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
Вие разбирате това, което не е .
Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия; щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране.
Вие разбирате това, което не е .
Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата.
към беседата >>
Цял един процес е, тя работила, химически процеси има.
По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул.
Цял един процес е, тя работила, химически процеси има.
Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение.
към беседата >>
Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия. Един български студент учи за изпит. Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев.
Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“.
Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири. Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат.
Радвай се, че вършиш волята Божия, на Него ще служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е .
Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат.
После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност.
към беседата >>
Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила.
Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има.
Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила.
Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме.
към беседата >>
Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири.
Един български студент учи за изпит. Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“.
Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири.
Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
После търсят една заплата от хиляди.
Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат.
После търсят една заплата от хиляди.
Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността?
към беседата >>
Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре.
Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила.
Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре.
Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили.
към беседата >>
Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може да се занимава. Чуди се какво да прави. Мисля, че това станало в Киев. Друг един българин казва: „Тя е лесна работа“. Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири.
Хазайката му казва: „Излезте от къщата ми, не ви искам парите“.
към беседата >>
Пък ти, като обичаш, ще имаш.
Защо го обичаш? Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди.
Пък ти, като обичаш, ще имаш.
Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората.
към беседата >>
Ние още нямаме представа как е създадено златото.
Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре.
Ние още нямаме представа как е създадено златото.
Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка.
към беседата >>
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране.
Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене.
към беседата >>
Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат.
Да вършиш волята Божия, то е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш.
Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат.
Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво.
към беседата >>
Златото е създадено заради нещо.
Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото.
Златото е създадено заради нещо.
Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха.
към беседата >>
Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране.
Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво.
Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори.
към беседата >>
Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата.
Вие разбирате това, което не е . Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат.
Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата.
После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност.
към беседата >>
Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение.
Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо.
Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение.
Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха?
към беседата >>
Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво.
Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота.
Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено.
към беседата >>
После у вас се заражда ревност.
Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат. После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата.
После у вас се заражда ревност.
Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“.
към беседата >>
Не това предназначение, за което ние ги употребяваме.
Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение.
Не това предназначение, за което ние ги употребяваме.
Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината.
към беседата >>
Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота.
Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е.
Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря.
към беседата >>
Какво е ревността?
После търсят една заплата от хиляди. Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност.
Какво е ревността?
Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете.
към беседата >>
Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили.
Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме.
Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили.
Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така.
към беседата >>
Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е.
Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш.
Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление.
към беседата >>
Едно състезание между хората.
Пък ти, като обичаш, ще имаш. Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността?
Едно състезание между хората.
Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“].
към беседата >>
Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка.
Ние още нямаме представа как е създадено златото. Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили.
Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка.
И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото.
към беседата >>
Ами че говорът, това е пеене.
Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш.
Ами че говорът, това е пеене.
Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление.
към беседата >>
Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво.
Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат. Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората.
Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво.
Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате.
към беседата >>
И си направим копринена дреха.
Златото е създадено заради нещо. Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка.
И си направим копринена дреха.
Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото. Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината.
към беседата >>
Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори.
Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене.
Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори.
Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление.
към беседата >>
Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност.
Човек, който обича, след време ще дойде тринайста заплата. После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво.
Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност.
Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света.
към беседата >>
Питам: „Какво постигате с копринената дреха?
Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение. Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха.
Питам: „Какво постигате с копринената дреха?
“ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото. Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината. Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено.
Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори.
Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено.
Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого.
към беседата >>
Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“.
После у вас се заражда ревност. Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност.
Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“.
Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък.
към беседата >>
“ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината.
Не това предназначение, за което ние ги употребяваме. Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха?
“ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината.
Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото. Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината. Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
Сега и аз ще ви свиря.
Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено.
Сега и аз ще ви свиря.
Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект.
към беседата >>
Да видим какво ще разберете.
Какво е ревността? Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“.
Да видим какво ще разберете.
Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате.
към беседата >>
Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така.
Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме да развият своя процес, каквото те [са] мислили. Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината.
Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така.
Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото. Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината. Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
Някой път музиката, има [схващане], че е забавление.
Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря.
Някой път музиката, има [схващане], че е забавление.
Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля.
към беседата >>
Постоянно повтаряте [„обичам ви“].
Едно състезание между хората. Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете.
Постоянно повтаряте [„обичам ви“].
Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре.
към беседата >>
Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото.
Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме да отвиваме тази нишка. И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така.
Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото.
Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината. Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
Класическата музика е забавление.
Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление.
Класическата музика е забавление.
Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“.
към беседата >>
Най-после не знаете кого да обичате.
Големите цигулари може да се ревнуват, че единият свири по-хубаво. Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“].
Най-после не знаете кого да обичате.
Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там.
към беседата >>
Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината.
И си направим копринена дреха. Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото.
Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината.
Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
Знае[те] какво значи забавление.
Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление.
Знае[те] какво значи забавление.
В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“.
към беседата >>
Всички търсите да обичате някого в света.
Двама учени може да се ревнуват, две майки може да се ревнуват, навсякъде има ревност. Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате.
Всички търсите да обичате някого в света.
Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има.
към беседата >>
Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
Питам: „Какво постигате с копринената дреха? “ Най-първо забелязваме, че коприната е лош проводник на топлината. Една копринена дреха топли по-хубаво, защото коприната не е добър проводник на топлината, а памукът не топли така. Пък памучното и коприненото не топли така, както вълненото. Сега повърхностно някой ще каже, че коприната е лош проводник на топлината.
Ако искаме добър проводник, ще турим памучното; ако искаме лош проводник – коприната.
към беседата >>
В най-добрата смисъл – забавляваш някого.
Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление.
В най-добрата смисъл – забавляваш някого.
Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде!
към беседата >>
Ако досега не сте обичали, че от сега нататък.
Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света.
Ако досега не сте обичали, че от сега нататък.
Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега.
към беседата >>
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“.
Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници. Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата.
към беседата >>
Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект.
Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого.
Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект.
Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават.
към беседата >>
Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате.
Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък.
Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате.
Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си?
към беседата >>
Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“.
Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници.
Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата. Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума?
към беседата >>
Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля.
Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект.
Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля.
Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място.
към беседата >>
Всичкото седи във вашето съмнение вътре.
Постоянно повтаряте [„обичам ви“]. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате.
Всичкото седи във вашето съмнение вътре.
Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа.
към беседата >>
Лошите проводници са по-добри.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“. Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници.
Лошите проводници са по-добри.
Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата. Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума? Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“.
към беседата >>
Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“.
Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля.
Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“.
Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот.
към беседата >>
Вие не сте доволни, погрешката е там.
Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре.
Вие не сте доволни, погрешката е там.
Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа. Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“.
към беседата >>
Разсъждение трябва.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“. Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници. Лошите проводници са по-добри.
Разсъждение трябва.
Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата. Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума? Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“. Той отговаря: „Ти си втори“.
към беседата >>
Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“.
Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“.
Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“.
И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. „Това да направим, онова да направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат.
към беседата >>
Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има.
Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там.
Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има.
От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа. Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“. Той ни най-малко не е щастлив.
към беседата >>
Някой път кажеш лоша дума.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“. Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници. Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва.
Някой път кажеш лоша дума.
Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата. Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума? Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“. Той отговаря: „Ти си втори“. Дойде трети – „Ти си трети“.
към беседата >>
И пак: „Такова настроение създаде!
В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“.
И пак: „Такова настроение създаде!
“ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. „Това да направим, онова да направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат. „Ама да се обичаме“ – и остават пак същите.
към беседата >>
От нищо не сте доволни, което имате сега.
Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има.
От нищо не сте доволни, което имате сега.
Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа. Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“. Той ни най-малко не е щастлив. Той е като вас.
към беседата >>
Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата.
Тогава, от морално гледище, казват: „Той е лош проводник“, а в друг случай – „Добър проводник“. Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници. Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума.
Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата.
Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума? Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“. Той отговаря: „Ти си втори“. Дойде трети – „Ти си трети“. Всички тия капацитети, всички те са добри.
към беседата >>
“ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават.
Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде!
“ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават.
Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. „Това да направим, онова да направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат. „Ама да се обичаме“ – и остават пак същите. На другия ден пак: „Да се обичаме“.
към беседата >>
Какво очаквате за себе си?
Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега.
Какво очаквате за себе си?
Вие имате чужда представа. Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“. Той ни най-малко не е щастлив. Той е като вас. Онова, което имате, обичайте, за в бъдеще ще ви се даде нещо повече.
към беседата >>
Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума?
Но зимно време нас ни най-малко не ни са приятни добрите проводници. Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата.
Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума?
Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“. Той отговаря: „Ти си втори“. Дойде трети – „Ти си трети“. Всички тия капацитети, всички те са добри. Гледам, някой път цигулари се нареждат, всеки вземе цигулката си, свири.
към беседата >>
Пееш, пееш – пак [си] на същото място.
Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават.
Пееш, пееш – пак [си] на същото място.
То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. „Това да направим, онова да направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат. „Ама да се обичаме“ – и остават пак същите. На другия ден пак: „Да се обичаме“. Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има].
към беседата >>
Вие имате чужда представа.
Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си?
Вие имате чужда представа.
Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“. Той ни най-малко не е щастлив. Той е като вас. Онова, което имате, обичайте, за в бъдеще ще ви се даде нещо повече. Ако вие не можете да обичате Бога за онова, което сега ви е дал, как ще Го обичате за бъдеще.
към беседата >>
Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“.
Лошите проводници са по-добри. Разсъждение трябва. Някой път кажеш лоша дума. Някой път лошата дума е [по] на място, отколкото добрата. Кажеш лоша дума, че какво има, като кажеш лоша дума?
Ти кажеш някому: „Ти си голям невежа“.
Той отговаря: „Ти си втори“. Дойде трети – „Ти си трети“. Всички тия капацитети, всички те са добри. Гледам, някой път цигулари се нареждат, всеки вземе цигулката си, свири. Свири, ама не прави никаква промяна, не става.
към беседата >>
То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот.
Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Сънят на живота“. Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят“. И пак: „Такова настроение създаде! “ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място.
То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот.
„Това да направим, онова да направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат. „Ама да се обичаме“ – и остават пак същите. На другия ден пак: „Да се обичаме“. Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има]. Няма така свободно да попеят.
към беседата >>
Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“.
Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа.
Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“.
Той ни най-малко не е щастлив. Той е като вас. Онова, което имате, обичайте, за в бъдеще ще ви се даде нещо повече. Ако вие не можете да обичате Бога за онова, което сега ви е дал, как ще Го обичате за бъдеще. Когато ще ви даде повече, тогава ли ще Го обичате?
към беседата >>
2.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Ами ако ми откраднат парите.
Този изкуствен начин, по който ние работим, ще развалим своето дишане. Често с нашата извънредна чувствителност, ние си поставяме най-лоши, най-опасни мисли в ума. Вие седите и си казвате: Какво ще стане с нас, как ще прекараме живота си? Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер.
Ами ако ми откраднат парите.
Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте.
към беседата >>
През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек.
Така говори симпатията. Ще кажете: Говори малко по-религиозно. Не, в моите очи вие още не сте религиозни. Мислите ли, че когато някой гледа една жена, това е лошо. Не, това е благословение.
През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек.
Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен. Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено. Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.
към беседата >>
Но не успели да подкупят само председателя.
Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза.
Но не успели да подкупят само председателя.
Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора.
към беседата >>
Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека.
На жената е забранено даже в света Гора да отиде. Там е забранено дори каквото и да е женско животно, да не би да се съблазнят, да нямало същества от женски пол. Ами дърветата, които раждат плодове, не са ли женски? Всеки плод не е ли женски? Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски?
Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека.
Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно.
към беседата >>
Или ако ме убият?
Този изкуствен начин, по който ние работим, ще развалим своето дишане. Често с нашата извънредна чувствителност, ние си поставяме най-лоши, най-опасни мисли в ума. Вие седите и си казвате: Какво ще стане с нас, как ще прекараме живота си? Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер. Ами ако ми откраднат парите.
Или ако ме убият?
После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда.
към беседата >>
Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен.
Ще кажете: Говори малко по-религиозно. Не, в моите очи вие още не сте религиозни. Мислите ли, че когато някой гледа една жена, това е лошо. Не, това е благословение. През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек.
Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен.
Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено. Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.
към беседата >>
Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия.
Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя.
Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия.
По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора.
към беседата >>
Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват.
Там е забранено дори каквото и да е женско животно, да не би да се съблазнят, да нямало същества от женски пол. Ами дърветата, които раждат плодове, не са ли женски? Всеки плод не е ли женски? Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски? Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека.
Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват.
Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество.
към беседата >>
После си мисли: Цар ще стана.
Често с нашата извънредна чувствителност, ние си поставяме най-лоши, най-опасни мисли в ума. Вие седите и си казвате: Какво ще стане с нас, как ще прекараме живота си? Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер. Ами ако ми откраднат парите. Или ако ме убият?
После си мисли: Цар ще стана.
– Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности.
към беседата >>
Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено.
Не, в моите очи вие още не сте религиозни. Мислите ли, че когато някой гледа една жена, това е лошо. Не, това е благословение. През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек. Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен.
Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено.
Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.
към беседата >>
По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене.
Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия.
По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене.
Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
към беседата >>
Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога.
Ами дърветата, които раждат плодове, не са ли женски? Всеки плод не е ли женски? Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски? Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека. Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват.
Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога.
Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество. Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
– Ами ако ме детронират и убият?
Вие седите и си казвате: Какво ще стане с нас, как ще прекараме живота си? Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер. Ами ако ми откраднат парите. Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана.
– Ами ако ме детронират и убият?
Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си.
към беседата >>
Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.
Мислите ли, че когато някой гледа една жена, това е лошо. Не, това е благословение. През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек. Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен. Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено.
Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.
към беседата >>
Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи!
В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене.
Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи!
Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората.
към беседата >>
Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро.
Всеки плод не е ли женски? Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски? Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека. Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога.
Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро.
И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество. Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
Тогава ще стана професор.
Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер. Ами ако ми откраднат парите. Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият?
Тогава ще стана професор.
Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно.
към беседата >>
Така се познава и Бог.
Така се познава и Бог.
Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение.
към беседата >>
Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите.
Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи!
Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите.
Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас.
към беседата >>
И тогава няма какво да ни съблазнява.
Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски? Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека. Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро.
И тогава няма какво да ни съблазнява.
Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество. Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте.
Ами ако ми откраднат парите. Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор.
Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте.
Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази.
към беседата >>
Като дойде Любовта и тя така гледа.
Така се познава и Бог.
Като дойде Любовта и тя така гледа.
Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат.
към беседата >>
Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора.
Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите.
Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора.
Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри.
към беседата >>
Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно.
Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека. Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява.
Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно.
Съблазънта е признак на невежество. Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда.
Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте.
Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда.
Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти.
към беседата >>
Сега това е едната страна.
Така се познава и Бог. Като дойде Любовта и тя така гледа.
Сега това е едната страна.
За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена.
към беседата >>
Ний сме за всички хора.
Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора.
Ний сме за всички хора.
Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
Съблазънта е признак на невежество.
Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно.
Съблазънта е признак на невежество.
Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
Че и там има трудности.
После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда.
Че и там има трудности.
Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир?
към беседата >>
За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа.
Така се познава и Бог. Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна.
За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа.
Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи.
към беседата >>
Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора.
Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
Само слабият се съблазнява.
Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество.
Само слабият се съблазнява.
към беседата >>
Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си.
– Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности.
Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си.
И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш.
към беседата >>
Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате.
Така се познава и Бог. Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа.
Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате.
Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът?
към беседата >>
Първо се създаде земята, а после хората.
Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
Първо се създаде земята, а после хората.
Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
„Рабът не знае какво прави господарят му“.
„Рабът не знае какво прави господарят му“.
И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби. Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа. Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
към беседата >>
И това не е лесно.
Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си.
И това не е лесно.
Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя.
към беседата >>
Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение.
Така се познава и Бог. Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате.
Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение.
Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде.
към беседата >>
Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас.
Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората.
Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас.
Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби.
„Рабът не знае какво прави господарят му“.
И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби.
Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа. Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
към беседата >>
Още по-опасна работа е тази.
Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно.
Още по-опасна работа е тази.
Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери?
към беседата >>
Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат.
Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение.
Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат.
Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение.
към беседата >>
Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри.
Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас.
Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри.
Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа.
„Рабът не знае какво прави господарят му“. И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби.
Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа.
Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
към беседата >>
Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти.
Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази.
Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти.
Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл.
към беседата >>
Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена.
Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат.
Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена.
Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава.
към беседата >>
Тези четири качества отличават човека от другите животни.
Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри.
Тези четири качества отличават човека от другите животни.
към беседата >>
Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим.
„Рабът не знае какво прави господарят му“. И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби. Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа.
Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим.
Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
към беседата >>
Къде ще намериш мир?
Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти.
Къде ще намериш мир?
Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат?
към беседата >>
Там Бог му даде цяла програма как да работи.
За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена.
Там Бог му даде цяла програма как да работи.
Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода.
към беседата >>
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите.
Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате.
към беседата >>
Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
„Рабът не знае какво прави господарят му“. И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби. Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа. Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим.
Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
към беседата >>
Тогава казваш.
Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир?
Тогава казваш.
Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората.
към беседата >>
Откъде дойде грехът?
Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи.
Откъде дойде грехът?
Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво.
към беседата >>
Само министър-председателят мълчал.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите.
Само министър-председателят мълчал.
По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите.
към беседата >>
Чакай поне да се оженя.
И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш.
Чакай поне да се оженя.
Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина.
към беседата >>
Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде.
Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът?
Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде.
Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание?
към беседата >>
По едно време императорът го запитал.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал.
По едно време императорът го запитал.
Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина.
към беседата >>
Ами ако жена ми изневери?
Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя.
Ами ако жена ми изневери?
Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа.
към беседата >>
Това е заблуждение.
Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде.
Това е заблуждение.
Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме.
към беседата >>
Вие защо мълчите?
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал.
Вие защо мълчите?
– Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш?
към беседата >>
Той не трябва да туря такава мисъл.
Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери?
Той не трябва да туря такава мисъл.
После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете.
към беседата >>
Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава.
Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение.
Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава.
Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото.
към беседата >>
– Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите?
– Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча.
Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога.
към беседата >>
После пък ще каже: Ами ако децата умрат?
Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл.
После пък ще каже: Ами ако децата умрат?
И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия.
към беседата >>
Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода.
Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава.
Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода.
Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит.
към беседата >>
Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча.
Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате.
Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване.
към беседата >>
И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората.
Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат?
И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората.
Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии.
към беседата >>
Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво.
Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода.
Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво.
Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние.
към беседата >>
Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите.
Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате.
Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите.
Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си.
към беседата >>
Това не е истина.
Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората.
Това не е истина.
Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът?
към беседата >>
Какво беше това знание?
Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво.
Какво беше това знание?
Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост.
към беседата >>
Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина.
По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите.
Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина.
Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум.
към беседата >>
Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа.
Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина.
Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа.
Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная.
към беседата >>
Знанието, което сега имаме.
Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание?
Знанието, което сега имаме.
Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света.
към беседата >>
Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш?
Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина.
Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш?
– Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш.
към беседата >>
Ако турите ума си на работа, всички ще живеете.
Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа.
Ако турите ума си на работа, всички ще живеете.
И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек?
към беседата >>
Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото.
Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме.
Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото.
Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък.
към беседата >>
– Никога.
– Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш?
– Никога.
Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата.
към беседата >>
И тогава иде друга една философия.
После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете.
И тогава иде друга една философия.
Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът.
към беседата >>
Според нас, това дърво беше един голям паразит.
Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото.
Според нас, това дърво беше един голям паразит.
Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света.
към беседата >>
Има место за запалване.
Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога.
Има место за запалване.
Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля.
към беседата >>
Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии.
И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия.
Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии.
Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа.
към беседата >>
Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние.
Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит.
Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние.
То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта.
към беседата >>
Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си.
Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване.
Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си.
Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме.
към беседата >>
Мнозина са ме питали, къде е адът?
Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии.
Мнозина са ме питали, къде е адът?
И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная.
към беседата >>
То е като един неканен гост.
Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние.
То е като един неканен гост.
Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
към беседата >>
Никога не загасявай свещта на своя ум.
Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си.
Никога не загасявай свещта на своя ум.
Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение.
към беседата >>
И аз не го зная.
Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът?
И аз не го зная.
– Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората.
към беседата >>
Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света.
Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост.
Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света.
Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом.
към беседата >>
Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш.
Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум.
Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш.
Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе.
към беседата >>
– Че как така, нали си учен човек?
Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная.
– Че как така, нали си учен човек?
– Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная.
към беседата >>
Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък.
Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света.
Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък.
Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света.
към беседата >>
Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата.
– Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш.
Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата.
В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи.
към беседата >>
– Не зная къде е адът.
И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек?
– Не зная къде е адът.
В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада.
към беседата >>
Не е богатството, което ражда лошия живот в света.
Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък.
Не е богатството, което ражда лошия живот в света.
Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека.
към беседата >>
В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля.
Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата.
В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля.
Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание.
към беседата >>
В това отношение съм невежа.
Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът.
В това отношение съм невежа.
Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици.
към беседата >>
Идеята за богатството е родила смъртта.
Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света.
Идеята за богатството е родила смъртта.
А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.
към беседата >>
Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме.
Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля.
Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме.
Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили.
към беседата >>
Не съм ходил там, нищо не зная.
Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа.
Не съм ходил там, нищо не зная.
Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи.
към беседата >>
А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта.
А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея?
към беседата >>
Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение.
Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме.
Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение.
Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите.
към беседата >>
Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората.
И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная.
Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората.
– Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.
към беседата >>
Казвате: Блажени нищите духом.
Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
Казвате: Блажени нищите духом.
Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя?
към беседата >>
Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе.
Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение.
Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе.
Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви?
към беседата >>
– Такова писмо не е имало, нищо не зная.
– Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората.
– Такова писмо не е имало, нищо не зная.
Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене.
към беседата >>
Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света.
Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом.
Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света.
За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее.
към беседата >>
Мога да ви цитирам ред случаи.
Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе.
Мога да ви цитирам ред случаи.
Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее.
към беседата >>
Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада.
– Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная.
Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада.
Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили.
към беседата >>
За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека.
Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света.
За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека.
Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още?
към беседата >>
Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание.
В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи.
Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание.
И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния?
към беседата >>
Там поставил много видни хора, между които и попове, владици.
В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада.
Там поставил много видни хора, между които и попове, владици.
Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде.
към беседата >>
Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.
Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека.
Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.
Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу.
към беседата >>
И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили.
Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание.
И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили.
Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света.
към беседата >>
Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи.
Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици.
Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи.
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.
към беседата >>
Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея?
А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.
Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея?
Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина.
към беседата >>
Много неща има още да учите.
Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили.
Много неща има още да учите.
Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/.
към беседата >>
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.
Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи.
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.
– Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш.
към беседата >>
Какво би направила тя?
Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея?
Какво би направила тя?
В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства.
към беседата >>
Какво ще видите, като се отворят очите ви?
Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите.
Какво ще видите, като се отворят очите ви?
Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство?
към беседата >>
– Извикайте художника при мене.
– Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.
– Извикайте художника при мене.
Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили.
към беседата >>
В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее.
Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя?
В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее.
Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина.
към беседата >>
Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее.
Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви?
Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее.
Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително.
към беседата >>
Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили.
Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене.
Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили.
– Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал.
към беседата >>
Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още?
За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее.
Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още?
Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена.
към беседата >>
Трябва ли богатият да се възмущава от бедния?
Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее.
Трябва ли богатият да се възмущава от бедния?
Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда.
към беседата >>
– Ваше светейшество, това не може да бъде.
Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили.
– Ваше светейшество, това не може да бъде.
Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада.
към беседата >>
Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу.
Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още?
Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу.
Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш.
към беседата >>
Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света.
И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния?
Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света.
Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек.
към беседата >>
Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.
Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде.
Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.
Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада?
към беседата >>
Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина.
Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу.
Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина.
Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов.
към беседата >>
Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/.
Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света.
Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/.
Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар.
към беседата >>
Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш.
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.
Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш.
Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада.
към беседата >>
Там има студени пространства.
Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина.
Там има студени пространства.
Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш.
към беседата >>
Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство?
Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/.
Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство?
Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви.
към беседата >>
Това са все наши понятия, които ние сме наследили.
– Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш.
Това са все наши понятия, които ние сме наследили.
– Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там.
към беседата >>
Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина.
В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства.
Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина.
Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш.
към беседата >>
Анархистът казал приблизително.
Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство?
Анархистът казал приблизително.
– Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта.
към беседата >>
– Ама това еди-кой си писал.
Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили.
– Ама това еди-кой си писал.
Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада.
към беседата >>
Знание има тази жена.
Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина.
Знание има тази жена.
Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света.
към беседата >>
– Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда.
Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително.
– Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда.
Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного.
към беседата >>
Данте писал за ада.
– Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал.
Данте писал за ада.
Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън.
към беседата >>
Тя не е човек, с когото можеш да си играеш.
Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена.
Тя не е човек, с когото можеш да си играеш.
Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си.
към беседата >>
Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек.
Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда.
Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек.
На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам.
към беседата >>
Данте ходил ли е в ада?
Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада.
Данте ходил ли е в ада?
Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада.
към беседата >>
Това е Любов.
Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш.
Това е Любов.
Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене.
към беседата >>
На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар.
Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек.
На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар.
Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам.
към беседата >>
Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада.
Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада?
Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада.
Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали.
към беседата >>
Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш.
Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов.
Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш.
И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха.
към беседата >>
Вземи тогава този четвърт долар и си върви.
Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар.
Вземи тогава този четвърт долар и си върви.
Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви.
към беседата >>
Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там.
Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада.
Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там.
Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си.
към беседата >>
И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш.
Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш.
И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш.
Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте.
към беседата >>
Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта.
Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви.
Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта.
Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони.
към беседата >>
Данте пише за мъчнотиите на ада.
– Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там.
Данте пише за мъчнотиите на ада.
А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно.
към беседата >>
Мъжът представя другия въпрос, разумното в света.
Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш.
Мъжът представя другия въпрос, разумното в света.
Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува.
към беседата >>
Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного.
– Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта.
Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного.
Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря.
към беседата >>
А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън.
Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада.
А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън.
Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие.
към беседата >>
Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си.
Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света.
Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си.
Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа.
към беседата >>
Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам.
Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного.
Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам.
Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес.
към беседата >>
Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада.
Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън.
Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада.
Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала.
към беседата >>
Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене.
Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си.
Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене.
Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави.
към беседата >>
Повече не мога да му дам.
На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам.
Повече не мога да му дам.
Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее.
към беседата >>
Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали.
Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада.
Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали.
Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала.
към беседата >>
Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха.
Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене.
Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха.
Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Като вземе своето, да си върви.
Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам.
Като вземе своето, да си върви.
Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея.
към беседата >>
Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си.
Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали.
Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си.
Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории.
към беседата >>
Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте.
И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха.
Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте.
Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности.
към беседата >>
Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони.
Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви.
Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони.
Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство.
към беседата >>
Аз ще ви говоря за този ад, именно.
Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си.
Аз ще ви говоря за този ад, именно.
В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи.
към беседата >>
Той не се шегува.
Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте.
Той не се шегува.
Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят.
към беседата >>
Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря.
Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони.
Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря.
Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си.
към беседата >>
В този ад, именно се крие голямото противоречие.
А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно.
В този ад, именно се крие голямото противоречие.
И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.
към беседата >>
Той е страшна работа.
Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува.
Той е страшна работа.
Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо.
към беседата >>
Много нещо придобих днес.
Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря.
Много нещо придобих днес.
Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати.
към беседата >>
И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала.
Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие.
И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала.
Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена.
към беседата >>
Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави.
Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа.
Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави.
Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва.
към беседата >>
Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее.
Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес.
Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее.
Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият.
към беседата >>
Науката това е доказала или онова е доказала.
Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала.
Науката това е доказала или онова е доказала.
Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството.
към беседата >>
Това е само за изяснение.
Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави.
Това е само за изяснение.
Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията.
към беседата >>
Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея.
Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее.
Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея.
Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това.
към беседата >>
Не, това са теории.
Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала.
Не, това са теории.
Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения.
към беседата >>
Тези неща са възможности.
Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение.
Тези неща са възможности.
Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник.
към беседата >>
Това, което е придобил, то е богатство.
Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея.
Това, което е придобил, то е богатство.
Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка.
към беседата >>
Науката е доказала все хубави работи.
Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории.
Науката е доказала все хубави работи.
Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения.
към беседата >>
Това са неща, които хората почнаха да ги правят.
Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности.
Това са неща, които хората почнаха да ги правят.
Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Какво донесе Христос със Себе си.
Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство.
Какво донесе Христос със Себе си.
Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато.
към беседата >>
Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.
В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи.
Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.
Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения?
към беседата >>
Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо.
Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят.
Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо.
Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава.
към беседата >>
Той не искаше да ни направи богати.
Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си.
Той не искаше да ни направи богати.
Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде.
към беседата >>
Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена.
И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.
Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена.
Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш?
към беседата >>
Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва.
Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо.
Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва.
Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место.
към беседата >>
Природните богатства лесно могат да се придобият.
Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати.
Природните богатства лесно могат да се придобият.
Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен.
към беседата >>
Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството.
Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена.
Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството.
Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение?
към беседата >>
Чистият въздух сменя състоянията.
Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва.
Чистият въздух сменя състоянията.
Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света.
към беседата >>
Аз ще ви дам едно правило за това.
Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият.
Аз ще ви дам едно правило за това.
Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва.
към беседата >>
Ще кажете, че това са заблуждения.
Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството.
Ще кажете, че това са заблуждения.
Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква.
към беседата >>
Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник.
Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията.
Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник.
От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
към беседата >>
Ще ви дам една магическа тояжка.
Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това.
Ще ви дам една магическа тояжка.
Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва.
към беседата >>
Да, това са външни заблуждения.
Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения.
Да, това са външни заблуждения.
Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква.
към беседата >>
От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме.
Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник.
От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме.
Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят.
към беседата >>
Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато.
Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка.
Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато.
Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона.
към беседата >>
Сега ние нямаме ли заблуждения?
Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения.
Сега ние нямаме ли заблуждения?
Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога.
към беседата >>
Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава.
Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме.
Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори.
към беседата >>
Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде.
Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато.
Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде.
След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята.
към беседата >>
Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш?
Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения?
Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш?
Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява.
към беседата >>
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место.
Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место.
Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото.
към беседата >>
След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен.
Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде.
След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен.
Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато.
към беседата >>
Това не е ли заблуждение?
Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш?
Това не е ли заблуждение?
Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
към беседата >>
Това са същества, които живеят в един голям град в света.
Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место.
Това са същества, които живеят в един голям град в света.
Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
към беседата >>
Пръчицата веднага ще почне да се огъва.
Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен.
Пръчицата веднага ще почне да се огъва.
Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато.
към беседата >>
Спасението не зависи само от една църква.
Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение?
Спасението не зависи само от една църква.
Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
към беседата >>
Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света.
Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание.
към беседата >>
Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва.
Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва.
Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва.
Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това.
към беседата >>
Или по право спасението не зависи от никаква църква.
Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква.
Или по право спасението не зависи от никаква църква.
Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега.
към беседата >>
Там всички работят.
От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
Там всички работят.
Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет.
към беседата >>
Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона.
Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва.
Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона.
Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари.
към беседата >>
Спасението е качество само на Бога.
Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква.
Спасението е качество само на Бога.
Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате.
към беседата >>
Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори.
Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят.
Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори.
Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността.
към беседата >>
Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята.
Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона.
Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята.
Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари.
към беседата >>
Само Бог е единственият, който може да спасява.
Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога.
Само Бог е единственият, който може да спасява.
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си.
към беседата >>
Казвате: Някой ми бутна радиото.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори.
Казвате: Някой ми бутна радиото.
Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг.
към беседата >>
Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато.
След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята.
Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато.
Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари. Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява.
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината.
към беседата >>
Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото.
Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен.
към беседата >>
Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато.
Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато.
Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато.
Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари. Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината.
към беседата >>
Сега да обясня какво нещо е простото съзнание.
Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Сега да обясня какво нещо е простото съзнание.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора.
към беседата >>
Наука има за това.
Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато.
Наука има за това.
А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари. Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Това е учението сега.
Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
Това е учението сега.
Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината.
към беседата >>
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет.
Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет.
Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята.
към беседата >>
А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари.
Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това.
А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари.
Който не може да работи, не му е определено да има пари. Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Да не се заблуждавате.
Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега.
Да не се заблуждавате.
Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им.
към беседата >>
Това същество не отличава себе си от личността.
Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет.
Това същество не отличава себе си от личността.
То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания.
към беседата >>
Който не може да работи, не му е определено да има пари.
Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари.
Който не може да работи, не му е определено да има пари.
Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Този стих има една научна страна.
Този стих има една научна страна.
Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането!
към беседата >>
Ти сам можеш да изправиш погрешките си.
Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате.
Ти сам можеш да изправиш погрешките си.
Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума.
към беседата >>
То се движи в много тесен кръг.
Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността.
То се движи в много тесен кръг.
За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието.
към беседата >>
Той ще си остане сиромах.
Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари.
Той ще си остане сиромах.
към беседата >>
Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието.
Този стих има една научна страна.
Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието.
Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето.
към беседата >>
Така трябва да говорят истината.
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си.
Така трябва да говорят истината.
Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината.
към беседата >>
За него животът е много обикновен.
Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг.
За него животът е много обикновен.
Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек.
към беседата >>
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца.
Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си.
към беседата >>
Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота.
Този стих има една научна страна. Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието.
Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота.
Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде.
към беседата >>
Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината.
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината.
Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината.
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек.
към беседата >>
Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора.
Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен.
Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора.
Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало.
към беседата >>
Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца.
Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието.
Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши.
към беседата >>
Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи.
Този стих има една научна страна. Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота.
Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи.
Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат.
към беседата >>
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината.
Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината.
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината.
Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата.
към беседата >>
Той е привързан повече за земята.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора.
Той е привързан повече за земята.
В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание.
към беседата >>
Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието.
Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание.
Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена.
към беседата >>
Дребна, малка работа, запример е науката за дишането.
Този стих има една научна страна. Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи.
Дребна, малка работа, запример е науката за дишането.
Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
към беседата >>
Понеже ако не говорят истината, горко им.
Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината.
Понеже ако не говорят истината, горко им.
Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди.
към беседата >>
В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания.
Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята.
В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания.
Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува.
към беседата >>
Колко хубаво е, когато човек знае!
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание.
Колко хубаво е, когато човек знае!
При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право.
към беседата >>
Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането!
Този стих има една научна страна. Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането.
Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането!
Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
към беседата >>
Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума.
Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им.
Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума.
Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия.
към беседата >>
Най-после имаме човек на самосъзнанието.
То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания.
Най-после имаме човек на самосъзнанието.
Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав.
към беседата >>
При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае!
При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене.
Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея.
към беседата >>
Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето.
Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането!
Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето.
Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва.
към беседата >>
Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината.
Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума.
Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината.
Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето.
към беседата >>
Той е човек на сегашната култура, сегашният човек.
За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието.
Той е човек на сегашната култура, сегашният човек.
Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние.
към беседата >>
Казвам: Ти се съмняваш в жена си.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене.
Казвам: Ти се съмняваш в жена си.
В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане.
към беседата >>
Казвате: Всеки ден се яде.
Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето.
Казвате: Всеки ден се яде.
Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е.
към беседата >>
Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек.
Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината.
Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек.
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината.
към беседата >>
Ние искаме да изправим погрешките на своето минало.
Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек.
Ние искаме да изправим погрешките на своето минало.
Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво?
към беседата >>
В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши.
Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си.
В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши.
Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота.
към беседата >>
Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат.
Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде.
Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат.
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма.
към беседата >>
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата.
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек.
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата.
Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало.
към беседата >>
Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание.
Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало.
Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание.
За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
към беседата >>
Тя е много честна жена.
Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши.
Тя е много честна жена.
Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения.
към беседата >>
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат.
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
към беседата >>
Истината ще ни освободи от всички несгоди.
Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата.
Истината ще ни освободи от всички несгоди.
Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
към беседата >>
За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува.
В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание.
За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат.
към беседата >>
Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право.
Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена.
Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право.
В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява.
към беседата >>
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си.
към беседата >>
Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия.
Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди.
Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия.
Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина.
към беседата >>
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав.
Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав.
Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш.
към беседата >>
В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея.
При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право.
В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея.
Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови.
към беседата >>
Те приемат много малко храна такава, каквато трябва.
Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Те приемат много малко храна такава, каквато трябва.
Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра.
към беседата >>
Доброто е онази чиста девица на небето.
Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия.
Доброто е онази чиста девица на небето.
Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
Това наричаме покаяние.
Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав.
Това наричаме покаяние.
Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш.
към беседата >>
Ти се измъчваш от това, което не може да стане.
Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея.
Ти се измъчваш от това, което не може да стане.
Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза.
към беседата >>
Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е.
Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва.
Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е.
почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея.
към беседата >>
Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината.
Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето.
Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината.
Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
Ще се покаеш от какво?
Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние.
Ще се покаеш от какво?
– Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме.
към беседата >>
Всеки човек си има един страх от нещо в живота.
В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане.
Всеки човек си има един страх от нещо в живота.
В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си.
към беседата >>
почти никаква хигиена няма.
Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е.
почти никаква хигиена няма.
Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава.
към беседата >>
Истината е начало.
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината.
Истината е начало.
Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
– Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво?
– Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим.
към беседата >>
В страха има обратни течения.
Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота.
В страха има обратни течения.
Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
към беседата >>
Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма.
Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна.
към беседата >>
Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало.
Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат.
За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат.
Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат.
към беседата >>
Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява.
Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения.
Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява.
Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека.
към беседата >>
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си.
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си.
След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал.
към беседата >>
Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина.
Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина.
И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат.
Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш.
Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
към беседата >>
Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови.
В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява.
Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови.
Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята.
към беседата >>
След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра.
Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си.
След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра.
Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това?
към беседата >>
И всеки трябва да има Любов към тази истина.
Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина.
И всеки трябва да има Любов към тази истина.
към беседата >>
Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш.
Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш.
Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш.
Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза.
Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови.
Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза.
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро.
към беседата >>
Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея.
Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра.
Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея.
И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде.
към беседата >>
„Не ви наричам вече раби, но приятели“.
„Не ви наричам вече раби, но приятели“.
Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите.
към беседата >>
Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме.
Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш.
Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме.
Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен.
към беседата >>
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си.
Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза.
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си.
Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието.
към беседата >>
И тогава.
почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея.
И тогава.
И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде. Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
Кога може да се наречете приятели на Христа?
„Не ви наричам вече раби, но приятели“.
Кога може да се наречете приятели на Христа?
Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик.
към беседата >>
Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим.
– Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме.
Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим.
Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.
към беседата >>
Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си.
Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх.
към беседата >>
И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна.
Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава.
И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна.
Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде. Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби.
„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Кога може да се наречете приятели на Христа?
Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби.
И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли.
към беседата >>
Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат.
Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим.
Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат.
И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда.
към беседата >>
В страха се образуват много отрови, които тровят човека.
Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
В страха се образуват много отрови, които тровят човека.
И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество.
към беседата >>
Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал.
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна.
Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал.
Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде. Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.
„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби.
И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.
Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте!
към беседата >>
И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат.
И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят?
към беседата >>
И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята.
Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека.
И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята.
Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай.
към беседата >>
Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това?
След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал.
Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това?
Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде. Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща.
„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.
Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща.
Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
към беседата >>
Като учиш, ще придобиеш нещо.
Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
Като учиш, ще придобиеш нещо.
Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда?
към беседата >>
Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро.
Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята.
Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро.
Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него.
към беседата >>
Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде.
Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това?
Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде.
Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите.
„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща.
Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите.
Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва?
към беседата >>
Животът не е еднообразен.
Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо.
Животът не е еднообразен.
Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето?
към беседата >>
Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието.
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро.
Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието.
Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде.
към беседата >>
Не е въпросът до механически правила.
И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде.
Не е въпросът до механически правила.
към беседата >>
Това е един подтик.
Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите.
Това е един подтик.
Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи?
към беседата >>
Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.
Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен.
Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.
Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво.
към беседата >>
Благоразумието се дължи на човешкия страх.
Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието.
Благоразумието се дължи на човешкия страх.
Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
към беседата >>
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“.
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание.
към беседата >>
Той ви подтиква към хубави мисли.
Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик.
Той ви подтиква към хубави мисли.
С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят?
към беседата >>
Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда.
Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.
Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда.
Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето.
към беседата >>
Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество.
В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх.
Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество.
Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си.
към беседата >>
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“.
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли.
В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание.
към беседата >>
С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте!
И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли.
С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте!
Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината.
към беседата >>
Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят?
И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда.
Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят?
Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него.
към беседата >>
Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай.
И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество.
Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай.
Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него.
към беседата >>
В животните има само просто съзнание.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“. Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли.
В животните има само просто съзнание.
В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини.
към беседата >>
Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте!
Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички.
към беседата >>
Какво ще научи човек от тези блюда?
Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят?
Какво ще научи човек от тези блюда?
Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво.
към беседата >>
Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него.
Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай.
Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него.
Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само.
към беседата >>
В човешкото съзнание има няколко направления.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“. Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание.
В човешкото съзнание има няколко направления.
Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание?
към беседата >>
Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва?
Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва?
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил.
към беседата >>
Какво ще научи човек от яденето?
Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда?
Какво ще научи човек от яденето?
Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н.
към беседата >>
Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде.
Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него.
Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде.
Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства.
към беседата >>
Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“. Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления.
Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание.
Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко.
към беседата >>
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи?
Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва?
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи?
Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
към беседата >>
Ще кажете, че днес яденето е много хубаво.
Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето?
Ще кажете, че днес яденето е много хубаво.
Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим.
към беседата >>
Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде.
Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ.
към беседата >>
Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“. Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание.
Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание.
Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това.
към беседата >>
Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят?
Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи?
Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят?
Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил.
към беседата >>
Какво хубаво има в яденето.
Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво.
Какво хубаво има в яденето.
Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето.
към беседата >>
Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си.
Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си.
Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите.
към беседата >>
Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание.
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание.
Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание.
Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление.
към беседата >>
Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината.
С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят?
Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината.
Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си.
към беседата >>
Какви ли дреболии има в него.
Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето.
Какви ли дреболии има в него.
Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него.
Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си.
Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него.
Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите.
към беседата >>
Това са нови термини.
В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание.
Това са нови термини.
Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание.
към беседата >>
Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички.
Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината.
Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички.
С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил.
към беседата >>
Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво.
Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него.
Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво.
На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието.
към беседата >>
Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само.
Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него.
Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само.
Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре.
към беседата >>
Какво значи подсъзнание?
В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини.
Какво значи подсъзнание?
Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път.
към беседата >>
С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил.
Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички.
С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил.
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си.
към беседата >>
На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н.
Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво.
На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н.
И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание.
към беседата >>
Живота ти ще коства.
Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само.
Живота ти ще коства.
Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено.
към беседата >>
Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко.
Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание?
Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко.
Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път.
към беседата >>
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил.
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си.
към беседата >>
И тогава, ний прекарваме живота без да мислим.
Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н.
И тогава, ний прекарваме живота без да мислим.
След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
към беседата >>
Казвате: Каквото каже Господ.
Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства.
Казвате: Каквото каже Господ.
– Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи.
към беседата >>
Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това.
Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко.
Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това.
В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш?
към беседата >>
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил.
Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил.
Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени.
към беседата >>
След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето.
Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим.
След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето.
За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя.
към беседата >>
– Че вие Господа отвън ли ще го търсите.
Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ.
– Че вие Господа отвън ли ще го търсите.
Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце.
към беседата >>
В тях има особено желание, особено направление.
Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това.
В тях има особено желание, особено направление.
Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път?
към беседата >>
Всичко имам в себе си.
Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил.
Всичко имам в себе си.
Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж.
към беседата >>
За всяко ядене трябва да плащаш.
Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето.
За всяко ядене трябва да плащаш.
Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен.
към беседата >>
Отвътре трябва да го търсите.
Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите.
Отвътре трябва да го търсите.
Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето.
към беседата >>
Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание.
Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление.
Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание.
То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път.
към беседата >>
Няма нещо, което да не съм бил.
Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си.
Няма нещо, което да не съм бил.
Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам.
към беседата >>
Идеите в човека не са в самосъзнанието.
Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш.
Идеите в човека не са в самосъзнанието.
Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени.
към беседата >>
Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре.
Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите.
Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре.
Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало.
към беседата >>
То казва: Трябва да се върви в правия път.
Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание.
То казва: Трябва да се върви в правия път.
И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път.
към беседата >>
Следователно, аз изучавам живота в себе си.
С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил.
Следователно, аз изучавам живота в себе си.
Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки.
към беседата >>
Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание.
На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието.
Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание.
Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме.
към беседата >>
Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено.
Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре.
Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено.
Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето.
към беседата >>
И учените сега говорят за правия път.
Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път.
И учените сега говорят за правия път.
Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят?
към беседата >>
Каквото пожелая, всичко имам в себе си.
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си.
Каквото пожелая, всичко имам в себе си.
Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата.
към беседата >>
Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание.
Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.
към беседата >>
Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи.
Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено.
Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи.
Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал.
към беседата >>
Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш?
Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път.
Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш?
Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си.
към беседата >>
Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени.
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си.
Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени.
– Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си.
към беседата >>
Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя.
След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя.
То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е.
към беседата >>
Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце.
– Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи.
Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце.
Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата.
към беседата >>
Нима сутрин учениците не отиват по правия път?
В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш?
Нима сутрин учениците не отиват по правия път?
Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си. Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
– Ама да видим как живее този мъж.
Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени.
– Ама да видим как живее този мъж.
И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа.
към беседата >>
То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен.
За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя.
То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен.
В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е.
към беседата >>
Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето.
Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце.
Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето.
Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея.
към беседата >>
Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път.
Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път?
Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път.
Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си. Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
И с външни мъже не се занимавам.
Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж.
И с външни мъже не се занимавам.
Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа.
към беседата >>
В какво сме унижени.
Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен.
В какво сме унижени.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно.
към беседата >>
Нещо отвътре му казало.
Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето.
Нещо отвътре му казало.
Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло.
към беседата >>
Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път.
То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път.
Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път.
Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си. Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
Жените и мъжете, това са сенки.
Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам.
Жените и мъжете, това са сенки.
Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това.
към беседата >>
Унижени сме в това, че не разсъждаваме.
Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме.
Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш.
към беседата >>
Застъпи се за детето.
Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало.
Застъпи се за детето.
Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама.
към беседата >>
Какво им казва учителят?
И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път.
Какво им казва учителят?
Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си. Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
Аз не се занимавам със сенките на нещата.
Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки.
Аз не се занимавам със сенките на нещата.
Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това. За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.
Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме.
Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.
Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш.
към беседата >>
Но той си казал.
Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето.
Но той си казал.
Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето?
към беседата >>
Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си.
Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят?
Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си.
Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си.
Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата.
Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си.
Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това. За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е.
Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.
Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е.
Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш.
към беседата >>
Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата.
Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал.
Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата.
Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата.
към беседата >>
Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си.
Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.
към беседата >>
Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа.
– Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си.
Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа.
Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това. За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е.
То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е.
Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е.
Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това.
към беседата >>
Той да се разправя с нея.
Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата.
Той да се разправя с нея.
Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето.
към беседата >>
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение.
Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая.
към беседата >>
Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа.
И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа.
Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа.
Учени хора се изискват за това. За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно.
В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е.
Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно.
Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи?
към беседата >>
Кобрата се приближила при детето и то умряло.
Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея.
Кобрата се приближила при детето и то умряло.
След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене.
към беседата >>
Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение.
Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува.
Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания.
към беседата >>
Учени хора се изискват за това.
Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа.
Учени хора се изискват за това.
За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно.
Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш.
Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли?
към беседата >>
След това се явил индусът при Брама.
Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло.
След това се явил индусът при Брама.
Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми?
към беседата >>
Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение. Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува.
Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете.
В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това.
За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.
към беседата >>
Дойде една болест, не знаеш как да се справиш.
Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш.
Дойде една болест, не знаеш как да се справиш.
Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме.
към беседата >>
Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето?
Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама.
Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето?
– Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място.
към беседата >>
В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение. Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете.
В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси.
Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо?
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо?
Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа.
към беседата >>
Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш.
Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш.
Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш.
Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия.
към беседата >>
– Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата.
Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето?
– Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата.
Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место.
към беседата >>
Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение. Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси.
Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими.
Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
Защото Той туря Любовта като основа на живота.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо?
Защото Той туря Любовта като основа на живота.
Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да се справи с всичко това.
Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш.
Човек трябва да знае как да се справи с всичко това.
Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия.
към беседата >>
Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето.
Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата.
Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето.
– Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра?
към беседата >>
Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение. Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими.
Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая.
За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота.
Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов.
Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Как ще се справи?
Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това.
Как ще се справи?
Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина.
към беседата >>
– Че и ти си създаден от мене.
Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето.
– Че и ти си създаден от мене.
Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви?
към беседата >>
За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания.
Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая.
За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания.
И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
Това зависи от ума на самия човек.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов.
Това зависи от ума на самия човек.
Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно.
към беседата >>
Ще се молим на Господа ли?
Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи?
Ще се молим на Господа ли?
– Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени.
към беседата >>
Защо не изпълни волята ми?
След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене.
Защо не изпълни волята ми?
Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница.
към беседата >>
И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания.
И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.
към беседата >>
Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек.
Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него.
Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма.
към беседата >>
– Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме.
Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли?
– Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме.
Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа.
към беседата >>
Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място.
Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми?
Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място.
Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече.
към беседата >>
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай.
Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата.
към беседата >>
Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него.
Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа.
Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите.
към беседата >>
Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия.
Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме.
Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия.
Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това?
към беседата >>
Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место.
– Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място.
Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место.
Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете.
към беседата >>
Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай.
Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище.
Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода.
към беседата >>
Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.
Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа.
Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.
Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели?
към беседата >>
Създаде се една теория на противоречия.
Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия.
Създаде се една теория на противоречия.
Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала.
към беседата >>
Какво представя тази кобра?
Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место.
Какво представя тази кобра?
Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете. Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай. Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище.
Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба.
Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят.
към беседата >>
Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате.
Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.
Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате.
Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята.
към беседата >>
Тя все ще ни наведе на известна истина.
Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия.
Тя все ще ни наведе на известна истина.
Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича.
към беседата >>
Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви?
– Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра?
Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви?
На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете. Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай. Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба.
Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре.
Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят.
към беседата >>
Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно.
Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате.
Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно.
Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята.
към беседата >>
Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени.
Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина.
Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени.
Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала.
към беседата >>
На тази кобра ѝ трябва само една цепеница.
Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви?
На тази кобра ѝ трябва само една цепеница.
– Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете. Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай. Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре.
Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода.
По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва.
към беседата >>
Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма.
Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно.
Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма.
Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем.
към беседата >>
Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа.
– Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени.
Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа.
На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка.
към беседата >>
– Нищо повече.
Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница.
– Нищо повече.
Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете. Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата.
Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай. Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода.
По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата.
Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата.
към беседата >>
Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите.
Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма.
Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите.
Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем. Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа.
На какво се дължи това?
Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка. Ама нямала право да го прегръща.
към беседата >>
Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете.
Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече.
Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете.
Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
Започнала се една усилена борба между двата октопода.
Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата.
Започнала се една усилена борба между двата октопода.
В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата. По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
Казвате: Къде са тия ангели?
Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите.
Казвате: Къде са тия ангели?
Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем. Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането на съществата.
към беседата >>
Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала.
Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това?
Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала.
Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка. Ама нямала право да го прегръща. Дошла след това жена му неразположена.
към беседата >>
Под цепеница разбирам магическа тояжка.
Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете.
Под цепеница разбирам магическа тояжка.
към беседата >>
В това време водолазът дал знак да го изтеглят.
Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода.
В това време водолазът дал знак да го изтеглят.
Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата. По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята.
Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели?
Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята.
Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем. Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга представа за нея.
към беседата >>
Тази мома е неговата майка, която го обича.
Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала.
Тази мома е неговата майка, която го обича.
Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка. Ама нямала право да го прегръща. Дошла след това жена му неразположена. – Че тази мома била едно време негова майка.
към беседата >>
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“.
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“.
За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи. Двама души спорят помежду си. Единият има да дава, другият има да взема. Длъжникът казва, че няма сега възможност да се изплати, а кредиторът настоява да му плати. Ти слушаш този спор, приближаваш се и питаш: Какво спорите?
към беседата >>
Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят.
Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят.
Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят.
Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата. По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
Ние сме още в преддверието на Земята.
Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята.
Ние сме още в преддверието на Земята.
Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем. Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга представа за нея. Това е до съзнанието.
към беседата >>
Ама тя го прегърнала.
Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича.
Ама тя го прегърнала.
Тя е младата му майка. Ама нямала право да го прегръща. Дошла след това жена му неразположена. – Че тази мома била едно време негова майка. Тази мома е търсила с години брата си, намерила го, прегърнала го.
към беседата >>
За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи.
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“.
За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи.
Двама души спорят помежду си. Единият има да дава, другият има да взема. Длъжникът казва, че няма сега възможност да се изплати, а кредиторът настоява да му плати. Ти слушаш този спор, приближаваш се и питаш: Какво спорите? – Този има да ми дава. Колко?
към беседата >>
Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва.
Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят.
Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва.
Другият казал: На мене се пада жертвата. По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем.
Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята.
Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем.
Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга представа за нея. Това е до съзнанието. Хората са дошли в съзнанието си до 12 хиляди километра, но Земята е много по-голяма.
към беседата >>
Тя е младата му майка.
Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала.
Тя е младата му майка.
Ама нямала право да го прегръща. Дошла след това жена му неразположена. – Че тази мома била едно време негова майка. Тази мома е търсила с години брата си, намерила го, прегърнала го. Какво има от това.
към беседата >>
Двама души спорят помежду си.
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“. За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи.
Двама души спорят помежду си.
Единият има да дава, другият има да взема. Длъжникът казва, че няма сега възможност да се изплати, а кредиторът настоява да му плати. Ти слушаш този спор, приближаваш се и питаш: Какво спорите? – Този има да ми дава. Колко? 200 лева.
към беседата >>
Другият казал: На мене се пада жертвата.
По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва.
Другият казал: На мене се пада жертвата.
По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър.
Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем.
Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър.
Това е до схващането на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга представа за нея. Това е до съзнанието. Хората са дошли в съзнанието си до 12 хиляди километра, но Земята е много по-голяма. Най-първо ние не сме жители на Земята, но сме дошли на Земята, да се научим на онзи велик закон, как трябва да се ражда човек и как трябва да се възпитава, и как трябва да преодолява мъчнотиите.
към беседата >>
Ама нямала право да го прегръща.
На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка.
Ама нямала право да го прегръща.
Дошла след това жена му неразположена. – Че тази мома била едно време негова майка. Тази мома е търсила с години брата си, намерила го, прегърнала го. Какво има от това. Този мъж е бил нейният любим брат, когото тя едва днес е намерила.
към беседата >>
Единият има да дава, другият има да взема.
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“. За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи. Двама души спорят помежду си.
Единият има да дава, другият има да взема.
Длъжникът казва, че няма сега възможност да се изплати, а кредиторът настоява да му плати. Ти слушаш този спор, приближаваш се и питаш: Какво спорите? – Този има да ми дава. Колко? 200 лева. – Добре.
към беседата >>
По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата.
По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
към беседата >>
НАГОРЕ